№ 259
гр. Пловдив, 23.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600451 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.
Образувано е по протест на Окръжна прокуратура – Стара Загора срещу
определение на Окръжен съд – Стара Загора, с което е било отменено
постановлението на Окръжна прокуратура за прекратяване на наказателното
производство. Излагат се доводи за обоснованост на постановлението и
неправилен анализ на събраните доказателства, като въз основа на това са
направени неправилни изводи относно необходимостта от връщане на делото
за доразследване. Иска се отмяна на атакуваното определение и
потвърждаване на постановлението.
Определението се обжалва в срок от надлежно легитимирана страна.
Въззивният съд намира, че Окръжен съд – Стара Загора правилно е
отменил постановлението на прокурора, тъй като не е налице пълно,
обективно и всестранно разследване, както и правен анализ на данните, които
биха могли да очертаят евентуалното наличие на състав по транспортно
престъпление.
Прието е било за установено, че на 21.03.2019 г. около 06.40 ч.
свидетелите Т. А., Д. А. и Н. А. пътували с лек автомобил марка „*" с рег. № *
1
по път ПП-I-6 в посока към гр. *, като се движели със скорост 79 км/ч. зад
товарен автомобил „*", управляван от колегата им М. М.. По същото време по
локалната лента на пътен възел * - * в същата посока със скорост 34 км/ч се
движел лек автомобил „*" с рег. № *, управляван от пострадалата Ф. Р. и
пътници З. Ф. А. - колежка на пострадалата, която се водела на предната
дясна седалка. И двете били с предпазни колани. Непосредствено преди
мястото, където локалната лента се включва в главния път, свидетелят М.
подал светлинен сигнал и променил траекторията си на движение от дясната в
лявата лента на движение, а водачът на л. а. „*" запазил първоначалната си
праволинейна траектория в дясната лента. При включването си в ПП-I-6 и
навлизайки в дясната активна лента на първокласния път (в лентата за
движение на л. а. „*") пострадалата Р. не пропуснала управлявания от
свидетеля А. лек автомобил. Вследствие на това нейно действие последвал
удар между двата автомобила - л. а. „*" с предната си дясна част ударил
задната лява част на л.а. “*” с контактната повърхност била около 0,5 - 0,6
метра. Вследствие на настъпилия заден - кос удар между двата автомобила
траекторията на л. а. „*" се променила в посока североизток, последвал удар в
южния край на предпазната мантинела, след което лекият автомобил се
обърнал по таван. Вследствие на удара пострадалата Ф. Р. починала на място.
По същото време траекторията на движение на л. а. „*" също се променила в
посока североизток. Автомобилът навлязъл в източния банкет, след което в
отводнителния канал. След като масовият му център изминал около 22,5
метра автомобилът се ударил в бетонния пилон на намиращия се в съседство
надлез. След изложената фактическа обстановка прокурора е възпроизвел
заключенията на основната и допълнителната автотехнически експертизи,
както и заключенията на СМЕ на труп и СМЕ по писмени данни за
пострадалия Н. А..
Въз основа на заключението на изготвената по делото автотехническа
експертиза прокурорът приел, че скоростта на движение на управлявания от
пострадалата Р. л. а. „*" към момента на удара е била 34 км/ч, като е
съответствала на скоростта непосредствено преди удара. Липсват технически
данни за задействане на спирачната система от страна на водачите на двата
автомобила. Същата е имала техническа възможност да следи конкретната
пътна обстановка зад себе си в лявото огледало за обратна видимост на
2
повече от 50 метра, да възприеме своевременно движението на л. а „*" и
съответно да предотврати настъпването на произшествието, като за целта е
следвало преди да се включи в движението по първокласния път, да намали
скоростта си на движение, а при необходимост да спре и да пропусне л. а. „*".
Водачът на л. а. „*" не е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП чрез спиране. Същият е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на удара чрез промяна на траекторията на
движение с навлизане в лявата активна еднопосочна лента.
Въз основа на заключението на изготвената по делото допълнителна
автотехническа експертиза прокурорът е приел, че водачът на л. а. „*" е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на удара чрез промяна
на траекторията на движение с навлизане в лявата активна еднопосочна лента
от момента, в който предно движещия се т. а. „*" е предприел маневрата за
смяна на лентите за движение, тъй като надлъжното динамично разстояние
62,6 м необходимо за безопасно извършване на маневрата за смяна на лентата
на движение е по - малко от отстоянието на предната част на автомобила до
мястото на удара - 77,8 м. От момента, в който водачът на т. а. „*" предприел
промяната на траекторията на движение, водачът на л. а. „*" е имал
техническа възможност да изравни скоростта си на движение с л. а. „*", но в
случая към този момент същият лек автомобил се е движил попътно в
локалното платно и се е намирал на около 24.5 метра преди мястото на удара,
поради което следва да се приеме, че от техническа гледна точка не е
представлявал опасност за водача на л. а. „*".
Настоящият съд възприема доводите на първия, че при все обема на
разследването и проявеното от обвинението усърдие, е останал неосветлен
въпроса от кой момент автомобилът на пострадалата е представлявал
опасност за движението за автомобила, управляван от А.. Правилно първият
съд е посочил, че пътният инцидент не е бил изследван в посочения аспект,
поради което постановлението е останало непълно без всеобхватен анализ на
всички задължения към участниците в инцидента по ЗДвП.
Правилно е било посочено от първия съд, че експертизите нямат
задължителен характер, а представяват дейност по изясняване на
обстоятелствата по делото чрез научен анализ на вече въведени
3
доказателства, проверка на тяхната достоверност и на достоверността на
доказателствените средства от гледната точка на специалните познания в
определена област. Държавният обвинител е този който следва да проучи
събраните по делото доказателства и експертизи и да прецени дали да
възприеме изводимата от тях информация, след което да я изложи по
подходящ начин като факти в самото постановление. Поради изложеното не
може да бъде споделена тезата за изчерпана възможности за всеобхватен
анализ на особеностите на пътната обстановка.
В съответствие с данните по делото, първият съд е възпирел, че в
обжалваното постановлението е допуснато противоречие между приетото за
установено от фактическа страна и правните изводи на прокурора. От една,
въз основа на заключенията на АТЕ е приел, че водачът на л. а. „*“ - А. е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на удара чрез промяна
на траекторията на движение с навлизане в лявата активна еднопосочна лента,
а от друга - че не е имал техническа възможност да предотврати настъпването
на ПТП. Допуснал е и смесване на възможните реакции на А. да предотврати
ПТП – маневра с промяна на траекторията на движение или изравняване на
скоростта на движение с тази на автомобила на пострадалата. Правилно е
посочено, че в постановлението липсват правни изводи за момента, в който л.
а. „*“ е станал опасност за движението на автомобила на А.. В
обстоятелствената част на постановлението прокурорът е посочил, че
управляваният от А. л. а. марка „*" се движел зад т. а. „*" със скорост 79
км/ч., но за дистанцията между двата автомобила са били събрани
противоречиви гласни доказателства, които не са били обсъдени. Неизяснен е
останал и въпросът от момента на навлизане на л. а. „*“ от локалната лента в
дясната активна лента за движение в посока изток – запад на първокласен път
ПП-I-6 до мястото на удара имал ли е техническа възможност водача на л. а.
„*“ да предприеме маневра за промяна на траекторията на движение от
дясната в лявата активна пътна лента. Назначените по делото АТЕ са
коментирали този въпрос само от момента на предприемне на маневрата от
страна на свид. М. по промяна на траекторията на движение от лента в лента
на т. а. „* *“. След изясняване на дистанцията на двете движещи се едно зад
друго МПС, е нужно да се изясни дали от техническа гледна точка
дистанцията на която се движил л. а. „*“ зад т. а. „* *“ има отношение към
4
възникналото ПТП. В посочения от първия съд смисъл липсват фактически и
правни изводи в постановлението и относно това следвало ли е някой от
участниците в ПТП да съобрази движението с пътен знак или налична
маркировка.
В заключение, следва да се посочи че след като в постановлението за
прекратяване не е било взето становище по всички основни факти,
обуславящи липсата на обективните и субективни съставомерни признаци на
престъпление по транспорта, протестът срещу отменителното определение на
съда се явява неоснователен, а обжалваното определение - правилно и
законосъобразно.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 197 от 27.07.2021 г. на Окръжен съд
– Стара Загора, наказателно отделение, постановено по ЧНД № 2337/2021 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5