МОТИВИ към присъда по НОХД № 3649/2020
по описа на СГС, НО, 1-ви състав
Софийска
градска прокуратура е повдигнала обвинение срещу Р.А.А.
за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр.
с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК за
това, че на 14.08.2020 год. около 04,30 часа в гр. София, ул. Веслец отнел
чужди движими вещи – парична сума в размер на 40 /четиридесет/ лева от
владението на Д.П.С., с намерението противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила – сграбчил С. с ръка за главата и му нанесъл
последователно един удар с юмрук в областта на ребрата и един удар с юмрук в
областта на главата, до ухото, като грабежът е извършен при условията на опасен
рецидив, след като А. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване
от свобода не по-малко от една година, чието изпълнение не е отложено по чл.66 НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по реда на чл.66 НК, а именно: 1. С присъда №
17/18.06.2013 г. по НОХД № 231/2013 г., на Софийски окръжен съд, влязла в
законна сила на 18.12.2013 г., е осъден на наказание шест години лишаване от
свобода при първоначален строг режим за престъпление по чл.199 НК. 2. Със
споразумение по НОХД№ 697/2019 г. на PC Плевен, влязло в законна сила на
17.04.2019 г., е осъден на наказание една година и шест месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим за престъпление по чл.196 НК.
В
хода на съдебните прения представителят на СГП поддържа повдигнатото обвинение
срещу подсъдимия А.. Прокурорът прави кратък анализ на показанията на
разпитаните по делото свидетели Н.Л., Н. К., Д.С. и Р.Р..
Счита, че като достоверни и отговарящи на обективната истина следва да се
приемат показанията на пострадалия С., депозирани в хода на досъдебното
производство, приобщени по надлежния ред и намиращи подкрепа в показанията на другите
разпитани по делото свидетели. Намира, че от така събрания доказателствен
материал по един категоричен и несъмнен начин се доказва виновността на
подсъдимия А. по повдигнатото му обвинение.
По
отношение индивидуализацията на наказанието прокурорът излага съображения за
определяне на наказанието по реда на чл. 54 НК с оглед обремененото съдебно
минало на подсъдимия. Предлага срокът на наказанието „лишаване от свобода“ да
бъде определен на 5 /пет/ години.
Процесуалният
представител на подсъдимия А. – адв. П. заявява, че
вината на подзащитния й не е доказана по изискуемия
от закона начин. Защитникът твърди, че безспорни по делото обстоятелства са -
срещата на инкриминираните ден, място и време между подзащитният
ѝ А. със свидетелят С., както и относно предмета на разговор между
двамата – предоставяне на сексуална услугите от намиращия се в близост свидетел
Р.. Счита, че по делото се установява категорично, че подсъдимият А. не е могъл
да осигури предоставянето на подобна услуга, поради което целта е била да вземе
пари от С. и която цел е била основна за породилия се между тях впоследствие
конфликт. Поддържа тезата, че свидетелят С. доброволно е предал сумата от 40
лева на подсъдимия А., като липсват категорични доказателства подсъдимият
насила да е отнел още 40 лева от владението на свидетеля С.. В тази връзка защитникът
акцентира върху вътрешната противоречивост на показанията на свидетеля С., от
които не могат да се изведат категорични доказателства в подкрепа на
обвинителната теза. С тези аргументи се релевира
недоказаност на единия елемент от изпълнителното деяние, а именно „отнема“. Не
на последно място, защитникът твърди, че липсва и елементът на заплахата. В заключение
се излага становище, че по делото категорично не се установява да е извършено
деянието, за което СГП е повдигнала обвинение на подсъдимия А.. Защитникът
заявява, че между подсъдимия А. и свидетеля С. е възникнал конфликт по повод
обещаната услуга, за която С. му е дал 40 лева. Предвид изложеното моли
подсъдимият да бъде признат за невиновен по така повдигнатото обвинение и да
бъде оправдан.
Подсъдимият
А. поддържа изложеното от своя защитник. Заявява, че в действителност е целял
да задържи сума от 40 лева, която му е била предадена доброволно от свидетеля С.,
без да му бъде предоставена обещаната сексуална услуга. Подсъдимият заявява, че
не е упражнявал каквото и да е било насилие спрямо свидетеля С. с цел да отнеме
от него друга парична сума.
В
своята последна дума на основание чл. 297, ал. 1 НПК подсъдимият А. моли да
бъде оправдан.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателствени
материали по реда на чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият Р.А.А., на 34 г.,
роден е на *** ***, българин, български гражданин, осъждан, неженен, без
образование, безработен, неграмотен, с постоянен адрес ***, ЕГН **********.
Свидетелят
Д.С. работел като животновъд в село в близост до гр. Ботевград. През август
месец 2020 г. той ползвал платения си годишен отпуск, поради което се прибрал в
дома си в с. Казичене. На 13.08.2020 г. решил да отиде в гр. София, за да се
позабавлява. Пристигайки в гр. София, той влязъл в едно казино около 23:00
часа, където започнал да играе на различни хазартни игри. След известно време
свидетелят С. решил да си тръгне, като възнамерявал да се качи на автобус за с.
Казичене от Централна автогара.
На
14.08.2020 г., около 04:00 часа, свидетелят Д.С. се намирал в района площад Лъвов мост на спирката на трамвая, която била в посока от
Центъра към Централна гара. На спирката на трамвая имало кафене пред което се
намирал подсъдимия А.. Свидетелят С. видял, че до него стои и едно русо момиче,
което в последствие е установено като свидетеля Р.Р.Р..
Свидетелят Р. предлагал сексуални услуги на мъже срещу заплащане, облечен като
жена. Подсъдимия Р.А.А. се намирал в непосредствена
близост до свидетеля Р.Р.Р., поради което и свидетеля
С. решил, че той пази момичето – свидетелят Р..
Подсъдимият
А. не познавал свидетеля Р. и малко преди появяването на свидетеля С. се опитал
да се възползва от предлаганите от него сексуални услуги. Свидетелят Р. му
отказал и тъй като не желаел да разговаря повече с подсъдимия А., поставил в
ушите си слушалки и започнал да слуша музика и да си гледа мобилния телефон.
След
разговора си със свидетеля Р., подсъдимият А. останал в близост до него, поради
което приближавайки се към тях, свидетелят С. предположил, че Р. предлагал
сексуални услуги срещу заплащане, а подсъдимият А. е негов сводник. Свидетелят С.
поискал да се възползва от услугите на момичето - свидетелят Р., поради което
попитал подсъдимия А., каква е тарифата на момичето, работещо като проститутка.
В същото време момичето - свидетелят Р. бил със слушалки в ушите и не чувал
водения между подсъдимия А. и свидетеля С. разговор. Подсъдимият А. решил да се
възползва от създалата се ситуация и казал на свидетеля С., че за
предоставянето на исканите от него сексуални услуги трябва да заплати цената от
40 лева. Свидетелят С. се усъмнил в цената, защото и друг път бил ползвал
подобни сексуални услуги от жени на улицата, а тя му се видяла висока, но
независимо от това се съгласил и предал доброволно исканата от подсъдимия сума
в размер на 40 лева. Подсъдимият А. подканил свидетелят С. да тръгнат към
намираща се в близост улица, където да бъде предоставена сексуалната услуга от
момичето – свидетеля Р.. Двамата тръгнали от спирката, където постигнали
договореното по бул. „Мария Луиза“, към кръговото движение на площад Лъвов мост, после завили надясно по бул. „Сливница“ в
посока Сточна гара и накрая отново завили в дясно в първата улица – улица
Веслец, където подсъдимият А. казал, че проститутката щяла да ги последва,
където стигнали около 04:30 часа.
След
като вече двамата се намирали на ул. „Веслец“, подсъдимият А. предложил на
свидетеля С. да си подмени портфейла с нов, тъй като бил забелязал, че носеният
от него е стар и захабен. Първоначално свидетелят С. не искал да си заменя портфейла,
но впоследствие се съгласил и извадил парите и документите си от стария си
портфейл, за да ги премести в новия, който подсъдимия А. му дал. Тогава
подсъдимият Р.А. видял, че С. има пари в себе си и му казал, че проститутката не
струва 40 лева, а 80 лева. Свидетелят С. отказал да доплати 40 лева, като се
усъмнил и че проститутката, за която вече бил дал 40 лева, ще дойде. Тъй като
момичето - свидетелят Р. не се появявал, свидетелят С. си поискал обратно
дадените доброволно на подсъдимия А. 40 лева, но той не пожелал да му ги върне.
По повод на отказа на подсъдимия А. да върне дадената му от свидетеля С. сума
от 40 лева възникнал скандал между двамата, последван от физическо
съприкосновение и боричкане, при който подсъдимият ударил свидетеля С. в
областта на врата и тила. Свидетелят С. се развикал, в резултат на което се
чули гласове на живущи в близост граждани, при което подсъдимият А. изоставил
на мястото свидетеля С. и побягнал по улицата, като тичайки се отправил в
посока на Централни хали и жълтите павета. Свидетелят С. позвънил на Бърза
помощ, откъдето го прехвърлили на полицията, на телефон 112, на който обяснил
за случая. В резултат на подадения сигнал, подсъдимият А. бил задържан в района
на Централни хали от полицейските служители – свидетелите Н.К. и Н.Л.. След
като двамата полицейски служители задържали подсъдимия А., те го качили в
служебния полицейски автомобил и се върнали на спирката на бул. „Мария Луиза“ в
близост до площад Лъвов мост или на мястото на което
подсъдимия и свидетеля се срещнали за първи път. На спираката
се намирал свидетелят С., който потвърдил пред свидетелите К. и Л., че подсъдимия
А. е лицето, за което е подал сигнал. На мястото се намирало и момичето –
свидетеля Р.. Полицейските служители закарали с полицейския автомобил всички в
сградата на 02 РУ СДВР за изясняване на случая.
С
разписка от 25.09.2020 г., подсъдимият А. предал на разследващ полицай Х.
парична сума в размер на 40 лева, представляваща имуществените вреди причинени от
престъплението, за което се води досъдебно производство.
С
разписка от 25.09.2020 г. разследващ полицай Х. предал на свидетеля Д.С.
парична сума в размер на 40 лева, представляваща възстановяване на
имуществените вреди причинени от престъплението, за което се води досъдебно
производство.
По доказателствата:
Тези
факти съдът прие за установени по несъмнен начин от събрания и проверен по
делото в хода на съдебното следствие доказателствен
материал, а именно: гласни доказателствени
средства – обясненията на подсъдимия Р.А.А.; показанията
на свидетеля Н.А.Л., както и частично прочетените и приобщени негови показания
по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК,
депозирани в хода на досъдебното производство (л. 31 от ДП); показанията на
свидетеля Н.В.К., както и изцяло прочетените и приобщени негови показания по
реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК,
депозирани в хода на досъдебното производство (л. 32 от ДП); показанията на
свидетеля Д.П.С., както и изцяло прочетените и приобщени негови показания по
реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2,пр. 2 от НПК,
депозирани в хода на досъдебното производство (л. 29-30 и л. 34-35 от ДП)
/частично кредитирани/; показанията на свидетеля Р.Р.Р.,
изцяло прочетени и приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК, депозирани
в хода на досъдебното производство (л. 33 от ДП); писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за доброволно
предаван (л. 39 от ДП); справки за съдимост, справки БДС, както и всички
представени, приложени и приети по делото доказателства по реда на чл. 283 НПК.
При
анализа на събраната по делото доказателствена
съвкупност, съдът констатира, че като основни доказателствени
източници относно главния факт на доказване по настоящото дело се очертават,
както показанията на свидетеля С., сочен от държавното обвинение като пострадал
от описаното в обвинителния акт деяние, така и обясненията на подсъдимия Р.А..
Информацията, изнесена в посочените доказателствени източници,
съдът констатира, че е противоречива досежно фактите
и обстоятелствата, относими към главния предмет на
доказване по делото, и по-конкретно относно осъществяването на изпълнителното
деяние на престъплението грабеж и относно предмета на престъпното деяние –
сумата в размер от 40 лева. Съдържащите се противоречиви и взаимоизключващи се
версии в показанията на свидетеля С. и в обясненията на подсъдимия А., съдът
подложи на съвкупен анализ, съпоставяйки изнесените от тях данни с останалия
събран и проверен по делото доказателствен материал.
Преценявайки доказателствената съвкупност в своята
цялост и взаимно обусловеност, съдът установи, че свидетели очевидци по делото
липсват. Свидетелите Л., К. и Р. внасят единствено производна и косвена
информация, която не подкрепя по категоричен, несъмнен и еднозначен начин
обвинителната теза на прокуратурата. Така, при
обсъждане и проверка както на показанията на разпитаните по делото свидетели,
така и на обясненията на подсъдимия и в изпълнение на задължението си по
чл.305, ал.3 НПК, съдът оцени достоверността на всеки един доказателствен
източник и го съпостави с останалия събран по делото доказателствен
материал, при което изведе своите фактически, а в последствие и правни изводи.
При
това положение, на първо място, съдът подложи на задълбочен и внимателен анализ
показанията на свидетеля С., залегнали в основата на обвинителната теза, като
отчете и възможната му предубеденост към изхода на делото. Вярно е, че при
престъпления от този вид, каквото е и настоящото е обяснимо присъствието на
мястото на деянието единствено на пострадалото лице и извършителя на
престъплението, но независимо от това, данните в показанията на пострадалия не
следва да бъдат приемани за безусловно обективни, а следва наред с останалия доказателствен материал да бъдат подложени на прецизна
преценка с цел установяване на тяхната достоверност, логична последователност и
еднопосочност в изнесената с тях информация, която на свой ред да е в
кореспонденция с други събрани косвени и производни доказателствени
източници. При прецизната и
внимателна съпоставка на споделеното от свидетеля С. в двете фази на наказателния
процес, с оглед надлежно приобщените негови показания от досъдебното
производство по предвидения за това процесуален ред, установен в разпоредбата
на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК, съдът в
хода на съдебното следствие при провеждане на непосредствения му разпит констатира,
че този свидетел независимо от изминалия период от време, от около осем месеца
от датата на инкриминираното деяние е съхранил конкретен спомен относно следните
обстоятелства - срещата му с подсъдимия А. в района на Лъвов
мост; за проведения между двамата разговор за цената на момичето, от което
желае да му бъде предоставена сексуална услуга – свидетеля Р.; за това, че
свидетелят Р. се е намирал в близост до подсъдимия А., със слушалки на ушите
слушащ музика и гледащ си телефона; за съобщената от подсъдимия А. на свидетеля
С. тарифа за исканите от него сексуални услуги – 40 лева, както и досежно доброволното предаване на сумата от 40 лева на
подсъдимия А.; относно отдалечаването на двамата в посока Сточна гара и
озоваването им на улица „Веслец“, където трябвало да бъдат последвани от
проститутката, която не се появила. Досежно така посочените
обстоятелства показанията на свидетеля С. са вътрешно последователни,
темпорално устойчиви, максимално конкретни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Съдът констатира единствено липса
на спомени относно точната дата, когато се е осъществила ненадейната среща с
подсъдимия А., и досежно конкретната посока на
движение на А. и С. след проведения разговор, която е житейски правдива с оглед
изминалия период от време. Това е така, защото всеки човек има различни паметови възможности да съхранява дадена информация, но
независимо от това се установи, че макар и от значителния изминал период от
време, свидетелят С. е запазил достатъчно ясен спомен за процесните
събития и особено за фактите и обстоятелствата интересуващи настоящото дело. В
подкрепа на казаното е констатираното от съда, че свидетелят С. достатъчно
описателно и конкретно възпроизведе пред съда посочените по-горе обстоятелства.
Налице е и несъществено противоречие със съобщеното в предходната фаза на
процеса касателно точния момент на предаване на
четиридесетте лева на подсъдимия А.. В хода на досъдебното производство С.
съобщава, че е предал парите на подсъдимия А. още преди да тръгнат в посока
Сточна гара, докато непосредствено пред съда твърди, че едва достигайки до
пряката, към която подсъдимият го водел – улица „Веслец“, е предал парите на
подсъдимия. Макар и така констатираното противоречие да не е съществено,
доколкото е безспорно, че процесните 40 лева са били
предадени доброволно на подсъдимия А., съдът намира депозираното в хода на
досъдебното производство за отговарящо на обективната действителност, тъй като
същите кореспондират с обясненията, дадени от подсъдимия А.. При така
изложените данни в показанията на свидетеля С. пред съда в хода на съдебното
следствие се установи, че същият е предал доброволно на подсъдимия единствено
сума в размер на 40 лева, с цел да се възползва от сексуалните услуги на
свидетеля Р., както и не се установи освен тази сума, свидетелят да е предавал
доброволно друга по размер сума на подсъдимия. Показанията на свидетеля С. в
тази насока са еднопосочни и с обясненията дадени от подсъдимия А. в хода на
съдебното следствие, същите взаимно се допълват и подкрепят косвено от данните
в показанията на свидетеля Р.. Това е така, защото подсъдимия А. в своите
обяснения не отрича, че между него и свидетеля С., с който не са се познавали, е
имало среща в района на Лъвов мост, където последният
му дал доброволно сума в размер от 40 лева, за да ползва сексуалните услуги на
момичето стоящо до подсъдимия - свидетеля Р., които пари подсъдимият взел.
Показанията на свидетеля С. кореспондират и с тези на свидетеля Р., който макар
и по време на проведения разговор между подсъдимия А. и свидетеля С. да е бил
със слушалки на ушите, то същият заявява и е категоричен, че между двамата се е
състоял разговор, който не е чул, но след който двамата се отправили в посока
Сточна гара. В действителност свидетеля Р. не е възприел и доброволното
предаване на процесната сума пари от 40 лева, което е
обяснимо с оглед твърдението му, че същият не само е слушал музика, но и е
затворил за някакъв период от време очи, тъй като не желаел да разговаря нито с
подсъдимия, нито със свидетеля С., което възприето от свидетеля Р. поведение в
конкретната ситуация не опровергава факта на доброволното предаване на сумата
на 40 лева, доколкото категорични и безспорни данни в тази насока категорично
се съдържат в основните гласни доказателствени
източници, изхождащи от показанията на свидетеля С. и подсъдимия А..
На
следващо място, съдът се довери на показанията на свидетеля С. и в частта, в
която същия посочва, че след като е дал доброволно сумата от 40 лева на
подсъдимия А.,*** в посока Лъвов мост, а после завили
по бул. „Сливница“ с посока на движение Сточна гара. В посочения смисъл са и показанията
на свидетеля Р., който изцяло се явява незаинтересован от изхода на делото,
поради което съдът намира споделената от него информация за нетенденциозна и
отговаряща на обективната истина. Така свидетелят Р. заявява, че свидетеля С. и
подсъдимия А. са тръгнали заедно в една посока - Сточна гара, движейки се по
бул. „Сливница“, като в един момент ги загубил от поглед.
Съдът
се довери на дадените от свидетеля С. показания в хода на съдебното следствие,
в частта, в която същия посочва, че след като с подсъдимия А. са се озовали на процесната пряка на бул. „Сливница“ – ул. „Веслец“,
последният му е поискал още пари за проститутката, но той отказал да му даде и
понеже междувременно осъзнал, че момичето за което вече бил платил 40 лева няма
да се появи, си поискал парите обратно, при което подсъдимият отказал ги върне,
като му нанесъл няколко удара и избягал. Съдът се довери на показанията на
свидетеля С. дадени в хода на съдебното следствие, за разлика от тези дадени в
хода на досъдебното производство в тази им част затова, защото този свидетел в
нито един момент пред съда не заяви, че от страна на подсъдимия А. му е била
отнета насилствено определена сума пари. Напротив, свидетелят С. заявява, че е
желае да му бъде върната дадената от него сума от 40 лева, но подсъдимия
отказал, за което му нанесъл няколко удара. Действително свидетелят С. заявява,
че подсъдимият А. се е опитал да издърпа портмонето му, в което по негови данни
не е знаел точно каква сума пари има, но независимо от това, в нито един момент
преди приобщаването на показанията му дадени в хода на досъдебното производство
не посочва, че подсъдимият е отнел от вътрешността на портфейла му дори и
някакъв неопределен брой банкноти. В действителност паметовите
способности на всеки човек, както се каза са уникални и индивидуални, но
впечатление прави, че свидетелят С. е съхранил избирателно конкретни спомени
относно процесните събитията, развили се в инкриминирното време, като детайлно си спомня за стойността
на предадената доброволно сума в размер на 40 лева и за опита, според него, от
страна на подсъдимия да издърпа портмонето му, но не е съхранил спомен за това,
каква точно сума има в портмонето и дали същата еднаква по размер парична сума
му е била отнета насилствено, дори липсват предположения в тази насока преди
прочитане на показанията му от досъдебното производство. Макар и свидетелят да е
разпитван пред съда около осем месеца след инкриминираното деяние, житейски
неоправдано и нелогично е на фона на съхранените му спомени да липсва такъв за издърпване
от портмонето му дори на неопределен брой банкноти от подсъдимия А. съгласно
данните в показанията му пред съда. Това е така, защото пред съда свидетелят С.
посочва, че когато е поискал от подсъдимия А. да му върне доброволно дадената
сума, последният само го е ударил два-три пъти зад врата с юмрук и избягал, а
също и че се е опитал да му вземе портмонето, но в нито един момент не посочва,
че подсъдимия му е взел банкноти на определена стойност от портмонето при това
тяхно физическо съприкосновение. На следващо място, след като съдът прочете
дадените от свидетеля С. показания в хода на досъдебното производство предвид
наличните противоречия между тях и тези от съдебното следствие, касаещи
развилите се събития на ул. „Веслец“, то същият не заема и конкретна позиция за
това, кои свои показания поддържа - депозираните в съдебното или досъдебното
производство и в коя част същите отговарят на обективната действителност. Вместо
това заявява, че както съобщеното пред съда, така и заявеното пред
разследващите органи отразява реално събитията от инкриминираната сутрин, което
е обективно невъзможно, с което внася съществено съмнение в достоверността на
своите показания дадени в хода на досъдебното производство, което съмнение се
засилва и чрез няколкократно заявеното от него, че не си спомня за процесните събития, а също така и постоянно променя
твърденията си по отношение на тях, при което за съда остава неясна позицията,
а това от своя страна води и до съществено по своя характер разколебаване в
обвинителната теза на прокурора, която в случая се гради само и единствено на
показанията на този свидетел. В подкрепа на казаното са и следните данни в
показанията на свидетеля С., който посочва отново в разпита си пред съда, че не
знае каква е точната стойност на сумата, която твърди да му е била отнета
насилствено, тъй като не си е преброявал парите непосредствено след срещата му
с подсъдимия А.. Тук е мястото да се посочи още един важен детайл в дадените от
свидетеля С. показания пред съда, чрез който на свой ред се опровергава доказателствената стойност на дадените от него показания в
хода на досъдебното производство пред разследващия орган, защото този свидетел е
категоричен пред съда, че не е възможно да е съобщил на разследващите органи,
каква конкретна сума насилствено му е била отнета от подсъдимия, поради
причината, че той самият не е знаел каква сума пари има в портмонето. Ето защо,
с оглед вътрешната непоследователност и налично противоречие в показанията на
свидетеля С., както и предвид заявената от него в съдебното производство
позиция относно обстоятелствата, дали подсъдимият А. е отнел насилствено от
неговото владение конкретна парична сума и каква е била нейната стойност, то и съдът
не се довери на прочетените и приобщените му по надлежния ред показания,
депозирани в хода на досъдебното производство, в обсъжданата част. В
действителност свидетелят е разпитван непосредствено след инкриминираното
деяние, когато спомените му следва да са най-пълни, точни и конкретни. Въпреки
това непосредствено пред съда свидетеля С. не потвърждава с категоричност изнесената
от него информация пред разследващите органи, като заявява, че и част от нея не
е обективно закрепена от разследващия орган /с оглед твърдението му, че не посочил
конкретна сума/, както и че не е прочел показанията си, които е дал на
полицаите и не знае какво те са записали. Предвид гореизложеното и с оглед неколкократно изразената липса на спомени, несигурност и
непоследователност от свидетеля С., съдът намира, че от показанията му не могат
да се изведат категорични и безспорни доказателства относно факта на отнемането
на инкриминираната сума, както и относно нейната конкретна стойност.
За
да не се довери на заявеното от свидетеля С. относно насилствено отнемане на
сумата от 40 лева, за каквото твърди в хода на досъдебното производство, съдът констатира
и прецени, че неговите показания от предходната фаза на процеса не търпят и надлежна
проверка при съпоставката им с показанията на свидетелите Л. и К. –
полицейските служители, отзовали се на подадения сигнал от С.. При съпоставка
на показанията на тримата свидетели, съдът констатира съществени противоречия досежно обстоятелствата свързани след пристигането на
полицейските служители на мястото на което подсъдимия и свидетеля са се видели
– спирка находяща се в района на Лъвов
мост. Така свидетелите Л. и К. са категорични в своите показания, че когато
пристигнали на посоченото място – спирка в района на Лъвов
мост, те първо са установили самоличността на свидетеля С., който още в този
момент им споделил, че отнетата от неговото владение сума възлизала на стойност
от 80 лева. Същевременно в хода на досъдебното производство, С. посочва, че е
преброил парите си едва след като полицаите задържали подсъдимия, въз основа на
което установил липсващата сума – т.е. след първия му разговор със свидетелите Л.
и К.. При това положение за съда възниква въпросът, по какъв начин свидетелят С.
е преценил, че му е била отнета точно сумата от 80 лева, каквато сума в хода на
съдебното следствие той дори и не споменава в своите показания. Ако, в случая
действително отнетата му от подсъдимия противозаконно сума е 80 лева, то този
свидетел предвид запазените му спомени за случая, би я посочил категорично,
каквито данни определено той не заявява. Тази непоследователност в показанията
на свидетеля С. и неговата несигурност в съдебното производство, както и
противоречието с останалия доказателствен материал,
поставят под основателно съмнение доказателствената
стойност на неговите показания за това, осъществило
ли се е насилствено отнемане на сума в размер на 40 лева от владението на С.,
каквато е инкриминираната по делото.
Показанията
на свидетеля С. относно правно релевантните за делото и предмета на доказване обстоятелства
не намират доказателствена опора и в показанията на
свидетеля Р., който не е възприел насилствено отнемане на сума в размер на 40
лева от владението на С., а е възприел единствено, как свидетелят С. гони
подсъдимия А., крещейки че е ограбен. Категорично свидетелят С., използвайки
думата „ограбен“, не е влагал в нея наказателноправното
ѝ значение, доколкото като „отнета“ е визирал и доброволно предадената сума
в размер на 40 лева. Следователно възпроизведените от свидетеля Р. събития,
боравейки с израза „взел му парите и избягал“, могат да бъдат асоциирани и с
обстоятелството, че подсъдимият А. не е върнал доброволно предадените му 40
лева. В подкрепа на казаното са и данните в показанията на свидетеля С.,
изнесени пред съда, в които той посочва, че е искал подсъдимия само да му върне
сумата от 40 лева, която бил дал доброволно за сексуалната услуга, но която не
му била предоставена от свидетеля Р., при което заявява, че друга сума не бил
давал на подсъдимия и той друга сума не му бил взел. Поради това в сферата на
предположенията остава, дали свидетеля С., използвайки думата „ограбен“, докато
е гонел подсъдимия, е визирал доброволно предадената от него сума от 40 лева и
впоследствие невърната от подсъдимия А. или евентуално неустановена насилствено
отнета сума пари, или инкриминираната по делото сума. Ето защо, показанията на
свидетеля С. на свой ред не намират еднозначна и категорична подкрепа и в показанията
на свидетеля Р. относно твърдяното от прокуратурата инкриминирано деяние като
извършено от подсъдимия А. спрямо свидетеля С..
С
оглед гореизложеното съдът намира, че поддържаната от свидетеля С. в хода на
досъдебното производство версия относно твърдението му за насилствено отнета от
неговото владение сума в размер на 40 лева, е неубедително пресъздадена и
нееднозначно потвърдена пред настоящия съдебен състав, както чрез разпита на
самия свидетел С., така и същата не намира необходимата за нуждите на делото
опора в останалия събран и проверен по делото доказателствен
материал. Необходимо е да се посочи и подчертае, че показанията на свидетеля С.
касателно факта на отнемането на инкриминираната сума
и на конкретната ѝ стойност не само че са хаотични, непоследователни и
противоречиви, но не намира и не намират и необходимата доказателствена
обезпеченост в останалия събран и проверен по делото доказателствен
материал, както вече не веднъж се каза. Ето защо, съдът намира за отговаряща на
обективната действителност изнесената от свидетеля С. информация съдържаща се в
показанията му дадени в хода на съдебното следствие пред съда, а не тази
съдържаща се в показанията му от досъдебното производство, които бяха прочетени
и приобщени по надлежния затова ред. Съдът намира за достоверни показанията на
свидетеля С. в частта, в която посочва, как достигайки улица „Веслец“, подсъдимият
А. му поискал още пари за проститутката, но той отказал да му даде и
междувременно осъзнал, че проститутката няма да се появи, поради което си поискал
парите обратно, но подсъдимият не ги върнал, а му нанесъл няколко удара и
избягал, както и че свидетелят С. доброволно е предал сумата от 40 лева на
подсъдимия А.. До този извод съдът достигна съобразявайки, че в дадените
показания от него и в двете фази на процеса, свидетелят е категоричен, че подсъдимият
А. е поискал доплащане на някаква сума, за да бъдат предоставени сексуални
услуги, като са налице несъществени различия единствено относно конкретната
стойност на допълнително поисканата парична сума. Озовавайки се на ул.
„Веслец“, без да бъдат последвани от свидетеля Р., житейски логично и правдиво
звучат последващите твърденията на С., че същият отказал
да доплати и поискал връщане на предадената парична сума в размер на 40 лева,
тъй като не получил обещаните му сексуални услуги. По-нататък свидетелят е
последователен в двете фази на процеса и относно твърденията му, че подсъдимият
му е нанесъл, поради което и съдът прие, че в действителност между двамата е
имало физически конфликт, изразяващ се в боричкане. Съдът приема, че
физическото стълкновение между двамата е целяло запазване от страна на
подсъдимия А. на владението върху предадената му доброволно сума от 40 лева от
свидетеля С., доколкото липсват категорични доказателства относно насилствено
отнемане на сума в размер на 40 лева. Косвено този извод се подкрепя и от
обясненията на подсъдимия, който потвърждава, че не върнал доброволно
предадената сума, тъй като се е нуждаел от парите.
Изложеният
задълбочен, внимателен и всестранен анализ на показанията на свидетеля С.
мотивира съдът да кредитира частично изнесената от него информация в двете фази
на процеса. Съдът прие същите за недостоверни касателно
твърденията на С. за насилствено отнета му сума в размер на 40 лева от подсъдимия
А., за което по делото липсват, както преки, така и косвени доказателства,
които да свързват подсъдимия А. с изпълнителното деяние и конкретния предмет на
престъплението, за което е предаден на съд.
Както
бе посочено по-горе свидетелят Р. не е заинтересовано от изхода на делото лице.
Същият не се познава нито с подсъдимия А., нито със свидетеля С., поради което
неговите показания не са повлияни от евентуални близки отношения със
заинтересованите от изхода на делото лица. В разпита си проведен в хода на
досъдебното производство той описва подсъдимия А. и свидетеля С. като съответно
„по-високия мъж“ и „по-ниския мъж“, посочвайки че по-високият мъж е бил
задържан от полицейските служител, от което следва извод, че по-високият мъж е
бил именно подсъдимият А., а по-ниския – свидетелят С.. Изключително
добросъвестно, последователно и достатъчно конкретно свидетелят Р. описва какво
е възприел лично и непосредствено. Показанията на свидетеля Р., характеризиращи
се с вътрешна последователност, конкретност и обективност, внасят информация в
процеса относно момента, когато при него е дошъл подсъдимия А., искайки да
правят секс; поставянето на слушалки на ушите си, за да избегне по-нататъшен
разговор с подсъдимия А.; момента, в който се появил свидетелят С., който
започнал разговор с подсъдимия А.; касателно
отдалечаването на двамата в посока Сточна гара; както и появата на тичащия подсъдим
А., гонен от крещящия свидетел С., че е ограбен. Гореизложеното мотивира съдът
да се довери изцяло на показанията на свидетеля Р., които цени като достоверен
източник на информация. Въпреки това показанията съдържат единствено косвени
доказателства, които не могат еднозначно и категорично да подкрепят
обвинителната теза, за което съдът изложи своите съображения по-горе.
Съдът
кредитира частично показанията на свидетелите Н.К. и Н.Л., като не възприе
същите за достоверни единствено в частта касателно производната
информация за стойността на отнета от владението на свидетеля С. парична сума в
размер на 80 лева. Както бе посочено по-горе, свидетелят С. категорично заявява
пред съда, че същият не е преброил паричната сума, с която разполагал. В
досъдебното производство същият е завил, че е преброил парите, с които
разполагал, едва след задържането на подсъдимия А., поради което съдът
възприема за обективно невъзможно при пристигането на полицейските служители
той да им е съобщил така посочената стойност. В останалата част от своите
показания свидетелите К. и Л. пресъздават свои лични възприятия, като споделят
обстоятелствата относно предприетите от тях действия по повод подадения от свидетеля
С. сигнал и при изпълнение на своите служебни задължения. Въпреки изминалия
период от време двамата имат съхранение конкретни спомени относно събитията,
интересуващи настоящото производство. Липсата на конкретни спомени относно
точната дата, както и някой несъществени противоречия в показанията на свидетелите
Л. и К. дадени в двете фази на наказателния процес, съдът преодоля чрез
приобщаване на показанията им, депозирани в хода на досъдебното производство.
За разлика от свидетеля С., тези свидетели категорично потвърждават показанията
си, като липсата на спомен при тях и противоречията са житейски оправдани не
само с оглед изминалия период от време, но и предвид служебната ангажираност на
двамата свидетели.
Не
на последно място, съдът разгледа обясненията на подсъдимия А., съобразявайки
тяхната двойствена природа – като средство за защита и като доказателствено
средство. Съгласно правилата за доказателствена
тежест, установени в чл. 103, ал. 1-3 НПК, и предвид доказателствените
правила, за да бъдат приети обясненията на подсъдимото лице за достоверен
източник на информация, те следват не да намират подкрепа в останалия доказателствен материал, а да не се опровергават по
категоричен начин от него и/или да не съдържат неправдоподобна и невъзможна
версия. В процесния случай, обясненията на подсъдимия
А. се опровергават по категоричен начин единствено относно обстоятелството, че
не е повел свидетеля С. ***, с посока на движението към Сточна гара, а е взел
предадените му доброволно 40 лева и побягнал веднага след това, както и че не е
нанесъл удари спрямо свидетеля С.. Самият подсъдим А. посочва, че той се е
нуждаел от предадените му доброволно 40 лева, което сочи, че същият е бил готов
да задържи владението върху тях, дори използвайки физическа сила. Поради това в
посочените части съдът цени обясненията на подсъдимия А. като негова защитна
теза. В останалата част, обясненията на подсъдимия А. не се опровергават от доказателствения материал, включително и в частта, в която
твърди, че не е отнел насилствено 40 лева от владението на свидетеля С., поради
което съдът намира обясненията му за годно гласно доказателствено
средство относно твърдението, че не е отнел противозаконно чрез сила сумата от
40 лева от владението на свидетеля С.. От събрания доказателствен
материал и предвид изключителната непоследователност, колебливост и несигурност
в показанията на свидетеля С., то в случая не може да се направи категоричен и
еднозначен извод в подкрепа на обвинителната теза и не се установи по несъмнен
начин, че подсъдимия А. от обективна страна е извършил противоправното
отнемане на чужди парични средства, чрез използвана от него за това сила.
В
обобщение съдът намира необходимо да отбележи, че за престъпления като процесното е характерна липсата на свидетели очевидци, тъй
като този вид престъпна деятелност се осъществява на неоживени места,
избягвайки присъствието на други лица освен жертвата или както е в спецификата
на настоящия случай. Поради това често единственият източник на преки обвинителни
доказателства се явяват показанията на пострадалото лице. Съдебната практика е
константа, че осъдителна присъда може да се позовава и само на показанията на
пострадалото лице, но същите следва да са логични, темпорално устойчиви,
вътрешно последователни, обективни и намиращи подкрепа в останалия доказателствен материал. В процесния
случай в основата на обвинителната теза стоят показанията на свидетеля С.,
който се явява лице пострадало от инкриминираното деяние, но които показания обаче
не съдържат непротиворечиви и категорични доказателства относно правно релевантните
обстоятелства за предмета на делото, нито намират еднозначна подкрепа в
събрания доказателствен материал, поради което въз
основа на тях не може се направи еднозначен, категоричен и несъмнен извод
относно виновността на подсъдимия А..
От правна страна:
При
установените факти от правна страна съдът прие, че не се доказва по безспорен и
категоричен начин подсъдимият А. да е осъществил от обективна и субективна
страна престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с
чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК.
Престъплението
„грабеж“, за което подсъдимият е предаден на съд, е съставно, тъй като
изпълнителното деяние включва два акта, които са функционално свързани помежду
си, осъществени въз основа на едно решение и насочени към една и съща цел. Единият акт на
изпълнителното деяние се изразява в употребата на сила или заплашване, т.е. на
физическа сила или психическа принуда по отношение на владелеца на движимата
вещ, която е предмет на престъплението. Другият акт от изпълнителното деяние на
грабежа е отнемането на вещта, а именно деецът прекъсва фактическата власт на
владелеца на веща върху предмета и установява своя фактическа власт. Между
двата акта, съставляващи изпълнителното деяние на грабежа трябва да съществува
функционална връзка. Поради това при основния състав на грабежа по чл. 198, ал.
1 НК отнемането на вещта трябва да съвпада по време с упражнената сила и
липсата на който и да е елемент от състава на това престъпление, води до извод
за липсата на неговото извършване.
От
събрания доказателствен материал по безспорен начин
се установява, че на 14.08.2020 год., около 04:30
часа подсъдимият А. и свидетелят С. ***, където свидетелят С. е предал
доброволно на подсъдимия А. сума в размер на 40 лева, с цел да му бъде
предоставена сексуална услуга от момиче – свидетеля Р., но същата не му била
предоставена.
Настоящият
съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства се оказват
абсолютно недостатъчни, за да се
докаже по изискуемия от закона начин изпълнителното деяние на престъплението
грабеж. С оглед наличната по делото доказателствена
съвкупност са налице основателни съмнения, че подсъдимият А. е отнел
противозаконно, т.е. е прекъснал
фактическата власт на свидетеля С. върху инкриминираната сума от 40 лева и е
установил своя фактическа власт. Липсват достатъчно убедителни доказателства,
въз основа на които може да се възприеме по категоричен и непротиворечив начин,
че подсъдимият А. се е пресегнал и е изтръгнал от ръцете или от портмонето на
свидетеля С. още 40 лева. В тази насока са единствено показанията на свидетеля С.,
депозирани в хода на досъдебното производство, които съдът по изложените
аргументи не кредитира. По делото се установява единствено, че между подсъдимия
А. и свидетеля С. е възникнал конфликт, прераснал във физическо
съприкосновение, което обаче не е целяло, нито е било с такъв интензитет, за да
сломи съпротивата на свидетеля С., в
резултат на което евентуално да даде възможност на подсъдимият А. да отнеме
някаква парична сума от владението на С..
На
следващо място, държавното обвинение не успя да ангажира достатъчно убедително
доказателства и досежно предмета на престъплението,
за което подсъдимия А. е предаден на съд. Твърди се, че насилствено е отнета
сума в размер на 40 лева, но свидетелят С. е хаотичен, непоследователен и
некатегоричен относно конкретна стойност, поради което основен обективен
признак от състав на изпълнителното деяние на престъплението не се доказа по
делото по несъмнен и категоричен начин.
Предвид
изложените изводи за обективна недоказаност на поведението на подсъдимия А., безпредметно се явява
обсъждането на останалите признаци от обективна страна, както и на субективната
съставомерност на деянието.
В
заключение съгласно императивната уредба на процесуалния закон и константната
съдебна практика е недопустимо постановяването на осъдителна присъда в
случаите, когато обвинението спрямо конкретното лице, за конкретното престъпно
деяние не е доказано по несъмнен и категоричен начин. В процесния
случай представителят на прокуратурата, върху когото лежи тежестта на
доказване, не успя да наведе категорични и несъмнени доказателства, въз основа
на които подсъдимият А. да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение. Ето защо, съдът, след изчерпване на всички процесуални средства,
стигна до извода, че не се доказа по безспорен начин деянието, описано в
обвинителния акт, да е осъществено от подсъдимия А., поради което съдът оправда
на основание чл. 304 НПК същия по повдигнато му обвинение за ивършено престъпление престъпление
по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК.
На
последно място, в обстоятелствената част на обвинителния акт не са описани
факти и обстоятелства, от които може да се изведе извод за извършено друго
престъпление от страна на подсъдимия А., и най-вече евентуално такова по чл.
209, ал. 1 НК, който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага е
възбудил или поддържал у свидетеля С. заблуждение – че ще му бъде предоставена
сексуална услуга от свидетеля Р. и с това му причинил имотна облага в размер на
40 лева.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 НПК направените по делото
разноски остават за сметка на държавата.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: