№ 318
гр. Кърджали, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Грета Денчева
при участието на секретаря Марияна Суркова
като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело №
20225140100517 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от „ Г.“ ЕООД с.С. против „КСК И. “ ООД
гр.Кърджали, в която ищецът твърди, че между страните е сключен устен
договор за покупко-продажба на гориво, по силата на който ищецът е имал
задължение да предоставя гориво на работниците и служителите на ответника
в стопанисвания от него обект - бензиностанция в с. Силен, което да бъде
заплащано не в момента на зареждането, а по-късно - след издаване на
фактура. Твърди се, че ищецът е изпълнявал задължението си по предоставяне
на стоката, но изпълнение на насрещното задължение за плащане на цената на
полученото благо по посочените две фактури не е налице. Твърди се в
исковата молба, че на 31.03.2021 г. ищецът в качеството си на продавач е
издал Фактура № **********/31.03.2021 г. на „КСК И.“ ООД, в качеството му
на купувач, на стойност 639,78 лв. без ДДС или 767,74 лв. с вкл. ДДС, като в
нея са групирани суми по отделни зареждания от страна на служители на
ответника, осъществени през м. март, а именно: на 04.03.2021 г.- за дизелово
гориво на стойност 100 лв. с вкл. ДДС; на 10.03.2021 г.- за дизелово гориво на
стойност 149,99 лв. с вкл. ДДС; на 11.03.2021 г.- за дизелово гориво на
стойност 74,98 лв. с вкл. ДДС; На 17.03.2021 г.- за дизелово гориво на
стойност 59,97 лв. с вкл. ДДС; на 24.03.2021 г.- за дизелово гориво на
стойност 66,78 лв. с вкл. ДДС; на 25.03.2021 г.- за дизелово гориво на
стойност 100,04 лв. с вкл. ДДС; на 27.03.2021 г.- за дизелово гориво на
стойност 56,00 лв. с вкл.ДДС; на 29.03.2021 г.- за дизелово гориво на
1
стойност 99,98 лв. с вкл. ДДС; на 31.03.2021 г.- за дизелово гориво на
стойност 60,00 лв. с вкл. ДДС. Твърди се, че за всички доставки е издаван
съответния касов бон, като в бюджета са внесени както акцизът, така и
дължимият ДДС, а стоката, предмет на доставките по конкретната фактура, е
била предавана на купувача при всяко зареждане, като последният не се е
противопоставял на доброто качество на продаваното дизелово гориво.
Твърди се, че на 17.04.2021 г. ищецът е издал на ответника в качеството му на
купувач Фактура № **********/17.04.2021 г., на обща стойност 503,88 с вкл.
ДДС, като в нея са групирани суми по отделни зареждания от страна на
служители на ответника, осъществени през м. април, а именно: на 15.04.2021
г.- за дизелово гориво на стойност 55,08 лв. с вкл. ДДС; на 16.04.2021 г.- за
дизелово гориво на стойност 448,80 лв. с вкл. ДДС, като за всички доставки е
издаван съответния касов бон, като в бюджета са внесени както акцизът, така
и дължимият ДДС и стоката, предмет на доставка, е предадена на купувача,
като последният не се е противопоставял на доброто качество на продаваното
дизелово гориво. Твърди се в исковата молба, че след многобройни устни
покани към ответника за изпълнение на задължението за заплащане на
продажната цена от страна на ищеца, последният е отправил към ответника и
писмена покана за доброволно изпълнение на задължението, с която го е
уведомил, че има непогасени задължения по издадени фактури за покупка на
горива на обща стойност 1271,62 лв. , с което писмо го е поканил в 14-дневен
срок, считано от датата на получаване на писмото, да изпълни задълженията
си по посочените фактури доброволно по посочена банкова сметка. Въпреки
всичко, задължението не било заплатено от ответника. Моли , да се
постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сума в общ размер на 1 271,62 лв. - главница, представляваща сбор от
главниците по Фактура № **********/31.03.2021 г. и Фактура №
**********/17.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното плащане.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Ответникът взема становище по иска с молба с вх. №5853/13.07.2022 г., с
която заявява, че е заплатил претендираната главницата в размер на 1271.62
лв. на дата 12.05.2022 г., което обстоятелство не се оспорва от ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства-писмени и
гласни, както и доводите и възраженията на страните, намира за установено
2
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал. 1, във
вр. с чл. 200 от ЗЗД, във вр. с чл. 318, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
По делото е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелство, плащането на претендираната сума за главница в размер на
1271,62 лв. в хода на процеса на дата 12.05.2022 г.
Поради настъпило плащане в хода на процеса, към момента на
приключване на съдебното дирене, вземането на ищеца се явява погасено
поради плащане, който факт е от значение за спорното право и като настъпил
в хода на процеса следва да се вземе предвид на осн.чл.235 ал.3 от ГПК, с
оглед на което искът, като неоснователен следва да се отхвърли.
Тъй като плащането на задължението е станало след предявяване на
иска, ответникът дължи заплащане на законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска 20.04.2022 г. до датата на
погасяване на задължението 12.05.2022 г.
По въпроса за разноските:
Съдът намира, че в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищеца в производството разноски по този иск.
В процесния случай, не може да намери приложение разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 ГПК, която изисква кумулативно наличие на две предпоставки, за
да бъде освободен ответникът от отговорността за разноски-да не е станал
повод за завеждане на делото и да признае иска. В случая ответникът с
поведението си е дал повод за предявяването му, тъй като плащането на
процесната сума е направено след предявяване на иска. В случаите са налице
новонастъпили след предявяването на иска независещи от него, а от
ответника, обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право,
поради което отговорен за разноските е ответникът. Този извод се налага по
аргумент, изведен от чл.78 ал.2 ГПК, с оглед на обстоятелството, че и в такъв
случай извънпроцесуалното поведение на ответника е поводът за завеждането
на делото, необходимостта от съдебна намеса, по което отпада с погасяване
от него на задължението, предмет на търсената с иска защита. Преценката в
тази насока се основава само на предприетото от ответника действие,
индициращо отпадане на задължението, а тя не представлява изследване на
отношенията между страните по съществото на спора.
Поради това, ще следва на основание чл.81 във вр. с чл. 78, ал.1 ГПК в
3
полза на ищеца да се присъдят направените по делото разноски в настоящото
исково производство, които са в общ размер на 530.86 лв., от които 50.86 лв.
за дължима държавна такса и 480лв. с ДДС за адв. възнаграждение.
Ответникът не е направил възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от страна на ищеца, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2012 г. по тълк.дело №
6/2012 г. на ОСГТК, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се
реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се
разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като
привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в
защита на правните последици от решението. Следователно, разноските в
обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на
висящ исков процес подлежат на възмездяване само в съответното исково
производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното
уважаване или отхвърляне. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС
разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на
бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в
останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са
разноски, направени по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез
съдебния изпълнител / в този смисъл Определение № 336 от 21.07.2016 г. на
ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/. С оглед на изложеното, следва да се
уважи искането на ищеца за присъждане на разноски в производството по
обезпечаване на бъдещ иск по ч.гр.дело №767/2022 г., по описа на РС-Х., за
което са представени доказателства за направените разноски в общ размер на
400 лв., от които 360 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение по това
производство и 40 лв. държавна такса, дължима за образуване на
производството по обезпечаване на бъдещ иск (т.22 от Тарифа № 1 за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК).
Ответникът не е направил възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца в
производството по обезпечаване на бъдещ иск, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Г.“ ЕООД, ЕИК: *************, със
седалище и адрес на управление в с. С., обл. Х., п.к. ****, представлявано от
управителя С.Н.С. срещу „КСК И.“ ООД, ЕИК: ***********, със седалище и
адрес на управление в гр. Кърджали, п.к. 6600, ж.к. „В.“, ***********,
представлявано от управителя Р.Ф.Ф. иск за заплащане на сума в общ размер
на 1 271,62 лв. - главница, представляваща сбор от главниците по Фактура №
**********/31.03.2021 г. и Фактура № **********/17.04.2021 г., издадени в
изпълнение на сключен устен договор за покупко-продажба на гориво,
поради извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „КСК И.“ ООД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление в гр. Кърджали, п.к. 6600, ж.к. „В.“, ***********, представлявано
от управителя Р.Ф.Ф. да заплати „Г.“ ЕООД, ЕИК: *************, със
седалище и адрес на управление в с. С., обл. Х., п.к. ****, представлявано от
управителя С.Н.С., законната лихва върху главницата от 1 271,62 лв. за
периода от 20.04.2022 г. до 12.05.2022 г.
ОСЪЖДА „КСК И.“ ООД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление в гр. Кърджали, п.к. 6600, ж.к. „В.“, ***********, представлявано
от управителя Р.Ф.Ф. да заплати „Г.“ ЕООД, ЕИК: *************, със
седалище и адрес на управление в с. С., обл. Х., п.к. ****, представлявано от
управителя С.Н.С. направените разноски в общ размер на 930.86 лв.
/деветстотин и тридесет лева и 0.86 ст./, от които 530.86 лв. /петстотин и
тридесет лева и 0.86 ст./ лв. за исковото производство и 400 лв. /четиристотин
лева/, дължими в производството по обезпечаване на бъдещ иск.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5