Решение по дело №2717/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 208 и следв. от АПК във връзка с чл.285 ал.1 от ЗИНЗС.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от М. Д. А., с [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез пълномощника си адв. Н. Д., против Решение № 9355 от 30.10.2024 г., постановено по адм. дело № 1218/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта за присъденото обезщетение.

В жалбата са релевирани доводи, че в обжалваната част решението е неправилно и необосновано. Аргументите в тази насока се, че съдът необосновано не е кредитирал свидетелските показания на М. М., който има преки и непосредствени впечатления от условията, при които е живял А., както и не е приел, че наличието на дървеници и хлебарки; преминаването през двора, за да се достигне до банята; задимеността в килиите; невъзможността да се ползва пералня в затвора и липсата на адекватна медицинска грижа, са причинили неимуществени вреди. Моли обезщетението да бъде увеличено, предвид факта, че неимуществените вреди се присъждат по справедливост, а в случая, сумата от 136 лв. не е справедлива и не отговаря на интензитета на претърпените вреди.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща представител .

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, редовно призована, не изпраща представител. Чрез процесуалният представител ст. юриск. Ч. е депозирано становище, в което се излагат доводи за неоснователност на жалбата и моли съда да я остави без уважение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд, XXХI състав, като разгледа, поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно, подадена е в срок, поради което е ДОПУСТИМА за разглеждане по същество.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Образувано е по искова молба от М. Д. А., чрез процесуалния му представител срещу ГДИН.

Ищецът е претендирал ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение в общ размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 18.08.2022 г. до 10.03.2022 в Затвора [населено място], изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Пловдив през процесния период, а именно: в липса на достатъчно жилищна площ без санитарен възел на определените и задължителни места, наличие на дървеници, хлебарки и гризачи, липса на адекватно лечение, липса на подходяща храна за здравословното му състояние.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка.

С обжалваното решение съдът, след обсъждане на събраните по делото доказателства и анализ на чл.284 от ЗИНЗС е стигнал до извод, че така предявеният иск е частично доказан и основателен.

За да стигне до този резултат, от фактическа страна съдът е установил, че ищецът е пребивавал в затвора в периода: - от 17.10.2022 г. до 10.03.2023 г., поради което е прието, че за времето от 17.10.2022 г. до 21.10.2022 г. и от 01.11.2022 г. до 11.11.2022 г. – общо 17 дни, са основателни оплакванията за пренаселеност на помещенията /неосигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв. м./

Въз основа на така приетото, решаващият съд е заключил, че се установяват част от твърдените нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, при което на лицето следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди. Доколкото осъщественото доказване е за част от периода, както е посочено по-горе, съответно, и за отделни части от доказания период, както и поради това, че са доказани само част от твърдените нарушения, обезщетението е определено, като е взето предвид частично успешното доказване, както и размерът на претендираното обезщетение така, както е оценен и заявен от ищеца. Съответно, като справедлив размер на това обезщетение, съдът е приел, че то следва да бъде в размер на 136 лв. Тази сума представлява обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия през горепосочения период, при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора [населено място], както и е присъдено обезщетение за забавено плащане на това парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 10.04.2024 г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата за нарушението по чл.3 от ЗИНЗС. С решението съдът е отхвърлил исковата претенция за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди за периода от 22.10.2022 г. до 31.10.2022 г. и от 12.11.2022 г. по 10.03.2022 г.

Решението на съда е валидно, допустимо и правилно в обжалваната в настоящото производство част, както по отношение на изводите за основателността на исковата претенция, така и по отношение на определения размер на обезщетението.

Видно от мотивите на съдебния акт, първоинстанционният съд е приложил изцяло стандартите на ЕКПЧ. В случая, съдът е процедирал правилно, като е приложил както нормата на чл.284 от ЗИНЗС, така и нормата на чл.3 от ЕКПЧ – разпоредба от международен договор, чиято юридическа сила е по-висока от тази на българския закон /чл.5 ал.4 от КРБ/, а за защита на основните права е приложил стандартите, установени в практиката по чл.3 на ЕКПЧ, макар и да не ги е посочил изрично.

С оглед изложеното, като взе предвид, че решаващият съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл.3 от ЕКПЧ по отношение на ищеца, настоящият съдебен състав намира, че съдът е постановил решението си изцяло в съответствие с материалния закон, без наличие на нарушение на съдопроизводствените правила.

Правилно е определен и размерът на обезщетението, като същият е съобразен изцяло с релевантните обстоятелства и съдебната практика по идентични дела, в т. ч. и актуалната практика на ЕСПЧ, съгласно която, размерът на присъжданото от националните съдилища обезщетение е важен критерий за преценката дали вътрешноправното средство за защита на задържаните лица е ефективно, като не следва да пада под 30% от присъжданото от ЕСПЧ при сходни обстоятелства.

Доводите, наведени в касационната жалба, освен, че носят бланкетен характер и не коментират никакви конкретни за случая факти, са идентични с възраженията, изложени в първоинстаннционното производство, като съдът е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетеля М. М. не доказват фактическите обстоятелства, на които М. А. е основал исковата си претенция. Показанията на последния са доста бедни откъм факти, именно, за тези фактически обстоятелства, отговорите са лаконични, като очевидно се избягва конкретика, ползват се изрази, които не дават добра и надеждна информация, а и преценката за условията в затвора е субективна. Предвид факта, че свид. М. не е бил в една стая с ищеца през целия период на престой на ищеца, в своите показания последният говори за личните си преживявания и усещания по време на престоя си в Затвора Пловдив.

Доколкото в свидетелските показания на М. се съдържат данни за условията в килиите /достъп до вода и тоалетна, достъп до естествена светлина, оборудване, наличие на баня и липса на медицинско обслужване/, от страна на ГДИН са налице ангажирани писмени справки, с които според настоящия съдебен състав, страната е успяла да обори твърденията на А. относно спорните обстоятелства.

По отношение на наличието на хлебарки и дървеници, според касационната инстанция в обжалваното решение правилно се приема, че от страна на затворническата администрация са представени достатъчно доказателства относно предприети действия по дезинфекция и дератизация на помещенията, обитавани от затворника. В хода на първоинстанционното производство са представени протоколи за ДДД обработка в Затвора Пловдив за извършени през от 09.02.2022 г. до 17.05.2023 г. ДДД обработки против хлебарки и дървеници от изпълнител – „Фаворит ДДД сървиз“ ООД. Явно задълженията на изпълнителя по договора са изпълнявани регулярно за процесните период и е направено необходимото и изискуемо от ответника.

От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.21 ал.2 от ППЗИНЗС, а видно и от справките на длъжностните лица на затворническата администрация, поддържането на хигиената в помещенията е задължение на лишените от свобода. Предвид горното, не може да се обоснове извод за поставяне на ищеца в неблагоприятни условия от посочения вид, по смисъл на чл.3 от ЗИНЗС, при положение, че от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по дезинсекция и дератизация, което изключва наличието на незаконосъобразно бездействие.

Що се отнася до другите наведени основания за неправилност на решението на първоинстанционния съд, настоящата инстанция намира, че нови доказателства в тази насока не се представят.

Предвид горното настоящият състав намира за неоснователна касационната жалба.

По изложените съображения решението, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Неоснователно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Нормите на чл.286 ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл.78 ал.3 от ГПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XXХI състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9355 от 30.10.2024 г. постановено по адм. дело № 1218/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив.

 

Решението е окончателно.