Определение по дело №2203/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2556
Дата: 21 август 2020 г.
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20203100502203
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 255621.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 20.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов

Мая Недкова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело №
20203100502203 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на С. Я. Ш. ЕГН ********** от гр. Девня, подадена
чрез процесуален представител, срещу Решение № 2959/08.07.2020 год., постановено по гр.
дело № 19217/2019 год. на РС-Варна, в частите, с които:
1) С. Я. Ш. ЕГН ********** от гр. Девня Е ЗАДЪЛЖЕН, на основание чл. 5, ал. 1, т.
1 от ЗЗДН, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие над Николина Борисова
Асенова – Шитова ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, к. к. „Златни пясъци“, ж. к.
„Сънрайз“ 591, вх. Б, ет. 6, ап. 15;
2) на С. Я. Ш. ЕГН ********** от гр. Девня Е ЗАБРАНЕНО, на основание чл. 5, ал.
1, т. 3 от ЗЗДН, да доближава на разстояние по-малко от 100 метра (сто метра) Николина
Борисова Асенова – Шитова ЕГН **********; жилището , находящо се на адрес: гр. Варна,
К. К. „Златни пясъци“, ж. к. „Сънрайз“ 591, вх. Б, ет. 6, ап. 15 и местоработата , находяща
се на адрес: гр. Девня, кв. „Химик“, ул. „Хемус“ № 15, за срок от 12 (дванадесет) месеца;
3) на С. Я. Ш. ЕГН ********** от гр. Девня е наложена глоба, на основание чл. 5, ал.
4 ЗЗДН, в размер на 200 лева (двеста лева) и в негова тежест са възложени и дължимата
държавна такса за производството, както и разноските, сторени от насрещната страна
Николина Асенова-Шитова.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, както
и че е постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Счита, че
подадената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не отговаря на изискванията на
закона, тъй като актовете на домашно насилие, които тя твърди, че са извършено спрямо нея
от ответника, са описано бланкетно в декларацията, без подробности и без точно описание
на фактите, така както е това е сторено в подадената молба за защита от домашно насилие.
Твърди се също, че съдът не е взел под внимание и не е обсъдил становището на ответника в
отговора му от 12.12.2019 год. на молбата на молителката, поради което бил нарушен и
принципа за равенство на страните в процеса, установен в чл. 9 от ГПК. Твърдят е и
допуснати нарушения на процесуалните правила при преценката и анализа на събраните по
делото доказателства. Неправилно са анализирани представените по делото медицински
документи, като са игнорирани оспорванията и възраженията на ответника относно тези
писмени доказателства. Не е отчетено, че в медицинските документи, съставени
непосредствено след твърдяния от молителката акт на насилие, липсва отбеляване тя да има
белези на насилие, а напротив – отбезязано е, че състоянието и е добро. Не са съобразени и
́
обсъдени и възраженията и доводите на ответника по отношение на медицинското
удостоверение № 1213/18.11.2019 год. (съставено според него за нуждите на настоящия
процес), че между твърдяните от молителката актове на домашно насилие, извършени
спрямо нея от ответника (15, 00 ч. - 15, 30 ч. на 17.114.2019 год.) и освидетелстването на
молителката и издаването на обсъжданото удостоверение има достатъчно време теоретично
да бъде извършен и друг акт на насилие от други лице, в какъвто смисъл е и отговора на
вещото лице по изслушаната в първата инстанция СМЕ. Навежда също, че доклада по
делото липсва произнасяне по чл. 146, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 5 и ал. 2 от ГПК, при което и
доклада на делото не отговаря на заложеното в ГПК, което е съществено процесуално
нарушение.
Твърди, че по отношение на събраните веществени доказателства – видеозаписи от
охранителните камери на „Пикадили парк“ Варна – също са допуснати процесуални
нарушения. Записите били изгледани в съдебно заседание в присъствието на страните без да
бъде отразено в протокола какво точно се вижда на тях, а в съдебното решение
съдържанието на тези записи било интерпретирано от съда подробно. Твърди, че описаните
в първоинстанционното решение актове като блъскане и размяна на удари липсва на
записите от камерите.
Навежда още, че неправилно са кредитирани показанията на ангажирания от
молителката свидетел, който не е очевидец на случилото се между страните на 17.11.2019
год., без да бъде отчетено, че е заинтеросаван от изхода на спора, както и че неправилно не
са кредитирани показанията на свидетелката Стратева – очевидец на случилото се. Твъйрди
се още, че анализът на доказателствата не дава основание за извод, че спрямо молителката е
било извършено твърдяното в молбата и вербално насилие – нито един от двамата свидетели
́
– очевидци, не установява подобни факти, което от своя страна сочело на извода, че
молителката използва ЗЗДН за постигането на свои цели, вкл. и да притисне ответника
(който е кмет на община Девня) по търговските дела, които общината води против баща и –
́
свидетеля Асенов и които са със значителен материален интерес.
Въз основа на изложеното въззивникът счита, че решението в обжалваните от него
части е неправилно, като се настоява за отмяната му в обжалваните части и за постановяване
на друго, с което молбата на молителката да се отхвърли изцяло, както и да му си присъдят
разноските за двете инстанции.
С жалбата са направени доказателствени искания, а именно: 1) Да бъде допуснато
повторно изглеждане на приложените видеозаписи и записи от тел. 112, като в протокола от
съдебно заседание бъде отразено какво точно се вижда на камерите под диктовка на
председателя на състава; 2) да бъде изискана информация относно това между кои страни се
води търг. дело № 1576/2019 год. на ОС-Варна, както и копие от ИМ и допълнителна ИМ.
Доказателственото искане е с оглед установяване на заинтересоваността на разпитания в
първата инстанция свидетел Асенов; 3) Да му бъде предоставена възможност да представи
доказателства за заведените частни наказателни дела от страна на св. Стратева срещу
молителката, както и разпечатки от електронна кореспонденция между него и молителката
от дата 17.11.2019 година.
В писмени възражения, подадени в срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН, насрещната страна
Николина Асенова -Шитова, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита, че е
неоснователна, а първоинстанционното решение в обжалваните части – правилно и настоява
да бъде потвърдено. Излага подробни съображения и доводи, които обощено се свеждат до
неоснователност на наведените в жалбата оплаквания. Оспорва направените с
жалбата искания за събиране на доказателства във въззивната инстанция изразява
становище, че са преклудирани, както и че са неотносими към спора и настоява да се
оставят без уважение.
Съдът като се запозна с делото, намира, че искането за повторно изглеждане на
приложените видеозаписи и изслушване на записа от тел. 112, е основателно, доколкото
съдебният протокол от проведеното на 13.02.2020 год. съдебно заседание, в което са
изгледани видеозааписите от двата броя CD, приложени по делото, не удовлетворява
изискванията на чл. 204, ал. 3 ГПК – в протокола не са отразени констатациите от огледа на
вещите, съобразно изискванията на цитираната разпоредба, посочено е само, че съдът е
изгледал касаещата исканията на молителката част от видеозаписите от двата броя CD.
Относно искането по т. 2 – на страната следва да бъде издадено удостоверение да се
снабди с исканите документи и да ги представи, а по тяхната относимост към делото, съдът
ще се произнесе след като се запознае с тях. Относно исканията по т. 3 и т. 4 – не се налага
предоставянето на изрична възможност, доколкото страната по свое усмотрение може да
сочи и да представя доказателства, а по тяхната относимост и допустимост съдът ще се
произнесе след като се запознае с тях.
Доводите на молителката (настояща въззиваема) за настъпила процесуална преклузия
за посочване и представяне на доказателства в настоящото производство са неоснователни,
доколкото в производството пред окръжния съд по реда на чл. 17, ал. 1 ЗЗДН правилата на
ГПК относно преклузиите (чл. 266) са неприложими – арг. от чл. 17, ал. 4 ЗЗДН.
Водим от горното, съдът


ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от С. Я. Ш. ЕГН ********** от гр. Девня,
въззивна жалба на срещу Решение № 2959/08.07.2020 год., постановено по гр. дело №
19217/2019 год. на РС-Варна;
ДОПУСКА повторен оглед на видеозаписите от двата броя CD по преписка №
436000-19235/2019 год. по описа на Второ РУ при ОД на МВР – Варна, копия от които са
приложени на л. 98 от делото на РС-Варна, както и изслушване на записа от тел. 112 – CD,
приложен на л. 58 от делото на РС-Варна;
ДА СЕ ИЗДАДЕ на въззивника С. Я. Ш. , след внасяне на дължимата държавна такса,
съдебно удостоверение, въз основа на което същият да се снабди от ОС-Варна с
удостоверение, от което да е видно, между кои страни се води търг. дело № 1576/2019 год.
на ОС-Варна, както и с копие от ИМ и допълнителна ИМ;
Насрочва разглеждането на делото за дата 14.09.2020 год. от 15, 00 часа, за която дата
и час да се призоват страните, чрез процесуалните им представители.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________