МОТИВИ по НОХД № 905 от 2020 г. на РС-Габрово:
Габровска районна прокуратура е повдигнала обвинение против
Р.З.Г. за това,
че за времето от 07.09.2015 г. до 11.09.2015 г. в
село Алеково, общ. Свищов и в гр. Габрово, след
предварителен сговор с Г.П.М., А.М.М. и М.В.И. ***, с цел да набави за себе си
и за Г.П.М. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Г.А.С. ***, че
неговият внук, живущ в Швейцария, настоява да се извършат разпоредителни
действия със собствените му земеделски земи и с това му причинил имотна вреда в
размер на 21 755,70 лева – престъпление по чл. 210, ал.1, т.2 във вр. с чл. 209, ал.1 от НК.
Обвинение
е повдигнато и против М.В.И. за това, че за времето
от 07.09.2015 г. до
11.09.2015 г. в село Алеково, общ. Свищов и в гр. Габрово, при условията на опасен рецидив,
след предварителен сговор с Г.П.М., А.М.М. и Р.З.Г.,***, с цел да набави за себе си и за Г.П.М. имотна
облага, възбудил и поддържал заблуждение у Г.А.С. ***, че неговият внук, живущ
в Швейцария, настоява да се извършат разпоредителни действия със собствените му
земеделски земи и с това му причинил имотна вреда в размер на 21 755,70 лева – престъпление по чл. 211 във вр. с чл. 210, ал.1, т.2 във
вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с
чл. 29,
ал.1 б. „б” от НК.
Със
същия обвинителен акт против А.М.М. за това,
че за времето от 07.09.2015 г. до 11.09.2015 г. в село Алеково, общ. Свищов
и в гр. Габрово, при условията на опасен рецидив, след предварителен
сговор с Г.П.М., М.В.И. и Р.З.Г. ***, с цел да набави за себе си и за Г.П.М.
имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Г.А.С. ***, че неговият внук,
живущ в Швейцария, настоява да се извършат разпоредителни действия със
собствените му земеделски земи и с това му причинил имотна вреда в размер на
21 755,70 лева - престъпление по чл. 211 във вр. с чл. 210, ал.1, т.2 във
вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с
чл. 29, ал.1, б. „а” и
„б” от НК.
На последно място обвинение е
повдигнато и против Г.П.М. за това, че за времето от 07.09.2015 г. до 11.09.2015 г. в село Алеково, общ. Свищов
и в гр. Габрово, след предварителен сговор с М.В.И., А.М.М. и Р.З.Г. ***, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил и поддържал заблуждение у Г.А.С. ***, че неговият внук, живущ в
Швейцария, настоява да се извършат разпоредителни сделки със собствените му
земеделски земи и с това му причинил имотна вреда в размер на 21 755,70 лева – престъпление по чл. 210, ал.1, т.2 във вр. с чл. 209, ал.1 от НК.
Преди
започване на съдебното следствие е приет за съвместно разглеждане в настоящото
наказателно производство граждански иск от Г.А.С. срещу четиримата подсъдими за
заплащане при условията на солидарност на сумата от 21 755,70 лева, представляващи обезщетение за
причинените му имуществени щети, ведно със законната лихва от датата на
деянието – 11.09.2015 г. до окончателното им заплащане. На основание чл. 84 от НПК Г.А.С. е
конституиран като граждански ищец, а въз основа чл. 76 от НПК – и за частен
обвинител по делото. Поради настъпила на 16.11.2019 г. смърт на Г.А.С. и по изрично декларирано
желание в правата му като граждански ищец и частен обвинител са встъпили
неговите син и дъщеря – А.Г.С. и А.Г.А.. След смъртта на А.Г.С. на 21.06.2020 г. като
единствен граждански ищец и частен обвинител е останала неговата сестра и
единствен наследник А.Г.А..
Представителят на Районна
прокуратура - Габрово намира за категорично доказано на първо място въвеждането в заблуждение на Г.А.С. с оглед неговите последващи незабавни действия и
показанията на свидетелите, оказали му съдействие в опита за предотратяване
разпоредителни сделки с притежаваните от него земеделски земи.
Моли съда да вземе предвид на
следващо място обясненията на подсъдимия Р.Г., дадени на досъдебното
производство и приобщени в процеса по надлежния ред, сочещи идентична на приетата
от обвинението съвместна престъпна деятелност на всички привлечени към
наказателна отговоронст лица за достигане на целения противоправен резултат.
Намира заявеното от четиримата подсъдими в хода на съдебното следствие за
необективно и противоречащо на елементарна житейска и правна логика. Ето защо
моли за осъдителна присъда, като предлага на съда да определи на подсъдимия Р.З.Г.
наказание от „Две години лишаване от свобода”, чието изпълнение да бъде
отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК за срок от Пет години, на М.В.И. –
„Четири години лишаване от свобода”, последващо негово групиране с други
съдебни актове и формиране на една обща санкция в същия размер, която да бъде
изтърпяна при първоначален срог режим, на А.М.М. – също „Четири години лишаване
от свобода”, кумулиране с други съдебни актове по реда на чл. 25, ал.1 от НК и
увеличаване на общото наказание с Една година на основание чл. 24 от НК, а на Г.П.М.
- „Три години лишаване от свобода”, изпълнението на което да бъде отложено по
реда на чл. 66, ал.1 от НК за срок от Пет години. На последно място моли за
уважаване на предявения граждански иск до установената себестойност на
процесните земеделски земи.
Гражданският ищец и частен
обвинител А.Г.А. не се явява и не се представлява.
Договорният защитник на подсъдимия
Р.З.Г. – адв. И.Х. от ГАК, мотивира
липса на създадено каквото и да е заблуждение у Г.А.С., очертавайки поведението му в инкриминирания период като
резултат на негови самостоятелни решения. Сочи също така и че липсват каквито и
да е доказателства за виновно поведение на неговия подзащитен, който намира за
обективно неспособен да участва във вмененото му деяние. Ето защо моли за
оправдателна присъда и отхвърляне на предявената претенция за обезвреда, която
според него е и законово недопустима с оглед воденото в РС – Свищов гражданско
дело с идентичен предмет.
Р.З.Г. в дадените пред настоящия състав обяснения отрича да е участвал
с останалите подсъдими в извършване на вмененото му престъпление.
Слежубният защитник на М.В.И. – адв. В.С. от ГАК, също не
открива никаква доказателствена основа за участието на своя клиент в процесното
деяние. Поддържа становището за липса на доказателства осъществените от
пострадалия действия да са плод на умишлено създадени в съзнанието му неверни
престави. Ето защо моли за оправдателна присъда и отхвърляне на депозирания
граждански иск.
М.В.И. отрича да е ходил в дома на Г.А.С. и да е участвал в каквито и
да е действия за въвеждането му в заблуждение, поради което моли да бъде
оправдан.
Адв. Р.Д. от ГАК в качеството си
на защитник на подсъдимия А.М. намира за доказано обстоятелството на формирано
заблуждение в съзнанието на пострадалия, че действа по поръка на своя внук, но
мотивира доказателствена недостатъчност по отношение участието на своя
подзащитен в този процес. Въз основа на това също пледира за признаването му за
невиновен по повдигнатото обвинение и отхвърляне на предявения граждански иск.
Подсъдимият А.М. отрича да е
заблуждавал Г.А.С. и също моли
да бъде опрадван.
Защитниците на Г.М. – адв. Д.Ц.
от ГАК и адв. М.В. от ВТАК, също не откриват никакви доказателства техният
подзащитен да е участвал в каквото и да е заблуждаващо действие спрямо
пострадалия, като описват установеното му поведение като нормална и целена с
оглед трудовата му заетост към онзи момент правна сделка между него и
подсъдимия Р.Г. в качеството му на пълномощник на Г.А.С.. И двамата също така
разглеждат цялостното поведение на последния
като плод на различни негови самостоятелно взети решения за определени правни действия
без формирани неверни заблуди в съзнанието му. Противопоставят се на
кредитиране обясненията на подсъдимия Р.Г., дадени на досъдебното приозводство,
с оглед тяхната изолираност и ярко противоречие с тези пред настоящия състав.
Ето защо молят Г.М. да бъде оправдан, а претенцията за обезвреда – изцяло
отхвърлена.
Подсъдимият Г.М. в дадените
обяснения отрича каквото и да е свое виновно поведение по случая. Свежда
действията си единствено до сключване на правомерен договор за замяна с
подсъдимия Р.Г. като пълномощник на пострадалия, и твърди, че е изпълнил изцяло
всички ангажименти по него. По горните съображения подкрепя искането на
защитниците си да бъде оправдан.
СЪДЪТ,
като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият
Р.З.Г. е роден на *** ***, български гражданин, със средно
образование, разведен, неосъждан /реабилитиран/, безработен, ЕГН: **********.
Подсъдимият
М.В.И. е роден на *** ***,
български гражданин, без образование,
женен, осъждан, безработен, ЕГН: **********.
Подсъдимият
А.М.М. е роден на *** ***,
български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, безработен, ЕГН: **********.
Подсъдимият Г.П.М. е роден
на *** ***, български гражданин, със средно
образование, неженен, неосъждан, работещ, ЕГН: **********.
Със споразумение № 772/20.12.2010
г. по НОХД № 1128/2010 г. по описа на РС – Габрово, в сила от 20.12.2010 г., на
М.И. е наложено наказание „Осем месеца лишаване от свобода”, изпълнението на
което първоначално е било отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК за кроко от
Три години. Впоследствие същото е било приведено в изпълнение и изтърпяно на
21.02.2013 г.
С Присъда № 373/18.05.2012 г. по
НОХД № 1319/2011 г. по описа на РС – Габрово, в сила от 11.07.2012 г., на М.И.
е наложено наказание „Пет месеца лишаване от свобода”, което било изтърпяно на
02.07.2013 г.
С Определение № 482/08.09.2009 г.
по ЧНД № 627/2009 г. по описа на РС – Габрово, в сила от 24.09.2009 г., на А.М.
е определено едно общо най-тежко наказание по няколко съдебни акта в размер на
„Една година и шест месеца лишаване от свобода”, същото е увеличено с Четири
месеца до достигане на окончателен размер от „Една година и десет месеца
лишаване от свобода”.
С Определение № 697/29.10.2012 г.
по ЧНД № 737/2012 г. по описа на РС – Габрово, в сила от 14.11.2012 г., на А.М.
е определено едно общо най-тежко наказание по няколко съдебни акта в размер на
„Две години лишаване от свобода”, което било изтърпяно на 25.10.2013 г.
Към инкриминирания
период пострадалият Г.А.С. ***, като страдал от сериозни
здравословни проблеми – поради развиваща се глаукома почти не виждал, а и
слухът му силно увреден и бил в състояние да чува само при високо говорене от
непосредствена близост. Същият имал две деца – син Г.С., страдащ от психическо
заболяване и живущ при него, както и дъщеря – А.А., пребиваваща от дълго време
заедно със сина си Г.М. в Швейцария. Г.А.С.
притежавал редица поземлени имоти в с. Алеково, в т.ч. нива от 13,500 декара,
нива от 9,998 декара и лозе с площ 1 декар, които били обработвани от местния
арендатор и настоящ свидетел И.И., както и ведно със сина и дъщеря си –
съсобствен апартамент в гр. Габрово. При едно от посещенията си в България през
2014 г. А.А. в качеството си на упълномощено от своя баща лице продала
посочения апартамент, като сделката била изповядана от нотариус С. ***. При
проведен разговор между двамата А.А. разказала за притежаваните от баща и
земеделски земи в с. Алеково, и се поинтересувала от възможността те съобразно
неговото желание да бъдат прехвърлени на неговия внук Г.М.. А.А. получила
необходимата информация, но поради липса на време исканата разпоредителна
сделка не била извършена.
Същевременно обаче подсъдимият Г.М.,
който към този момент се занимавал с търговия със земеделски земи и в тази
връзка често посещавал кантората на нотариус С.В., научил за гореизложените
обстоятелства и се уговорил с останалите подсъдими да се възползва от тежкото
здравословно състояние на Г.А.С. и чрез въвеждането му в заблуждение да
придобие имотите му в с. Алеково. За изпълнение на поставената цел било взето
решение А.М., Р.Г. и М.И. да се придвижат до посоченото населено място с лек
автомобил „Фиат Браво” с рег. № ЕВ 98 83 АР, ползван от последния и собственост
на свидетеля Р.Ш.. На 07.09.2015 г. тези трима подсъдими отишли до с. Алеково с
цитирания лек автомобил, управляван от Р.Г., и намерили къщата на Г.А.С.. Тримата влезли вътре и му заявили, че са изпратени от
неговия внук Г.М., в което пострадалият
първоначално се усъмнил. Тримата подсъдими обаче му заявили, че може да говори
по мобилен телефон със своя внук, като при проведен такъв разговор М.И. му
заявил, че именно той е Г.М. и му казал да тръгне с изпратените от него
лица. Тогава Г.С. се доверил на заявеното
и тръгнал с А.М., Р.Г. и М.И., като малко преди това свидетелят И.Ц. ***,
обслужващ територията на с. Алеково, възприел паркирания лек автомобил „Фиат
Браво и записал неговия регистрационен номер.
Същевременно тримата подсъдими и
пострадалия потеглили за гр. Габрово, като по пътя последният отново провел
телефонен разговор с лице, представило се за неговия внук Г.М., при който
същият му заявил, че следва да подпише всички предоставени документи във връзка
с притежаваните от него земеделски земи. Малко по-късно всички пристигнали в
гр. Габрово и Г.А. пренощувал на неустановено по делото място.
На следващия ден – 08.09.2015 г.,
подсъдимите А.М., Р.Г. и М.И. откарали с лек автомобил пострадалия пред
кантората на нотариус С. ***, където дошъл и Г.М.. Впоследствие в колата се
качила свидетелката К.Б. – помощник – нотариус в същата кантора, пред която Г.С.,
със създаденото заблуждение, че действа по поръка на своя внук, положил
отпечатък от палеца си в пълномощно № 6015, с което упълномощил подсъдимия Р.Г.
да извършва всякакви разпоредителни действия със следните имоти, находящи се в
землището на с. Алеково, общ. Свищов – нива с площ 20,000 декара, нива с площ
13,499 декара, нива с площ 9,998 декара и лозе от 1,000 декар. Свидетелката К.Б.
заверила нотариално това пълномощно и го предала на подсъдимите. Още на същия
ден Р.Г. и Г.М. откарали пострадалия до с. Алеково, като след това посетили гр.
Свищов. Оттам въз основа на полученото пълномощно, подсъдимият Р.Г. се снабдил
с необходимите за извършване на прехвърлителна сделка документи – удостоверения
за данъчни оценки, скици и и др., след което двамата се върнали в гр. Габрово.
Същевременно обаче свидетелят И.И.
научил, че обработваните от него земи на пострадалия се продават и на
09.09.2015 г. го посетил в дома му в с. Алеково. Там Г.С. му разказал за
случилото се и свидетелят И.И. разбрал, че в случая е налице измама, поради
което двамата отишли в кантората на свидетеля Б. ***. Там Г.С. обяснил, че е
бил откаран на неясно за него място и под внушение, че действа по заръка на
внука си, е подписал някакви документи, без да има намерение да се разпорежда
със земите си. След като разбрал за това, свидетелят Б.Г. и Г.С. отишли в
кантората на нотариус И.А. ***, където незабавно последният оттеглил даденото
пълномощно, което било отбелязано в единната информационна система на
нотариусите от цялата страна „Единство”. Пострадалият подал и жалба до РУ –
Свищов, като впоследствие разказал за случилото се и на изпратените до дома му
полицейски служители и свидетели по делото И.Ц. и Е.Г..
Въпреки оттегляне на процесното
пълномощно, на 11.09.2015 г. нотариус С.В. заверил Нотариален акт № 106 за
замяна на недвижими имоти, по силата на който подсъдимият Р.Г., действащ като
пълномощник на Г.С., прехвърлил на подсъдимия Г.М. собствеността върху
намиращите се в землището на с. Алеково нива с площ 13,499 декара, нива с площ
9,998 декара и лозе от 1,000 декар. По силата на същия Нотариален акт Г.М.
прехвърлял на Г. Сименов, действащ чрез пълномощника си Р.Г., правото на
собственост върху широколистна гора с площ от 5,449 кв. м. в землището на гр.
Габрово, както и следвало да му заплати сумата от 9 000 лева. Именно
такава сума подсъдимият Г.М. превел на Р.Г. малко преди сключване на сделката
по специално открита за това сметка в банков клон на „Райфайзенбанк” в гр.
Габрово. Няколко минути след това Р.Г. изтеглил изцяло получената сума и я
върнал на подсъдимия Г.М..
По подадена на 15.10.2015 г.
искова молба от адв. Б.Г., действащ като пълномощник на пострадалия Г.А.
Сименов, против Г.П.М., в
Районен съд – Свищов било образувано гр. дело № 734/2015 г. с правно основнание чл. 32, ал.1 във
вр. с чл. 29, ал.2 от ЗЗД и чл. 42, ал.2 от ЗЗД. Впоследствие делото е
преобразувано в гр. д. № 337/2018 г., което с протоколно определение от
10.10.2019 г. е спряно на основание чл. 229, ал.1, т.3 от ГПК.
В хода
на настоящото производство е изготвена съдебно – оценителна експертиза, според
заключението на която пазарната стойност на трите имота, предмет на процесния
договор за замяна и собстевност на Г.С., възлиза към м. септември 2015 г. на
20 088,36 лева, а тези на Г.М. – на 2 363,27 лева.
Първоначално
въз основа внесения обвинителен акт е било образувано НОХД № 243/2019 г. на РС
– Габрово, финализирано с Присъда № 28 от 17.01.2020 г., с която и четиримата
подсъдими са били признати за виновни по повдигнатите им обвинения. С Решение №
260006/14.09.2020 г. на ОС-Габрово посочената Присъда е отменена, а делото е
върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, въз основа на което е
образувано и настоящото НОХД № 905/2020 г.
Стъпвайки
върху наличната доказателствена съвкупност, преценена в нейната цялост, ведно с
правилата на житейската и правна логика, съдът приема за обективна именно така
описаната по-горе фактология, установяваща съвместната дейност и на четиримата
подсъдими за осъществяване на отделните елементи на целеното от тях престъпление.
Безспорен факт е, че самата противоправна активност в случая има комплексен
характер и включва няколко отделни елемента, осъществени от подсъдимите в
различна степен на деятелност, но безспорно плод на едно общо съвместно и
предварително взето решение чрез въвеждане в заблуждение на Г.С. да се сдобият
с неследваща им се имуществена облага. Преминавайки към детайлен доказателствен
анализ настоящият съдебен състав следва да отбележи, че кредитира в огромна
степен обясненията на подсъдимия Р.Г., дадени на досъдебното производство както
пред съдия, така и пред разследващ орган, и приобщени в процеса по надлежния законов
ред. В тях има изключителна конкретика касателно както неговата, така и на
останалите подсъдими дейност в процесния период, като същият подробно описва на
първо място с кои лица на 07.09.2015 г. е отишъл първоначално в с. Алеково, а
именно – с подсъдимите А.М. и М.И., посредством лек автомобил „Фиат Браво” с рег. № ЕВ 98 83 АР,
ползван безспорно към онзи момент от последния, както и какви са били техните
действия за въвеждане в заблуждение на Г.С.. По-точно Р.Г. описва как
подсъдимият А.М. е дал на пострадалия мобилен телефон с разяснението, че ще
разговаря със своя внук Г.М., а М.И. се е отдалечил и ползвайки друг апарат, се
е представил именно за този му родственик, настоявайки да тръгне с
пристигналите и да подпише каквито документи му предоставят. Именно подобно
начало на процеса на въвеждане в заблуждение е описал и пострадалия на
свидетелите И.И. и Б.Г., разговаряли с него още на следващия ден и получили
идентични данни какво точно се е случило, естествено без обстойни детайли
поради изключително сериозните зрителни и слухови проблеми на Г.С.. Въпреки
това обаче в същината си първоначалният разказ на пострадалия съвпада с
обясненията на подсъдимия Р.Г. на досъдебното производство в основни детайли –
че в дома му са дошли три лица, дали са му да говори по мобилен телефон с
представил се за неговия внук, който го е убедил да тръгне с тях и да подпише
всякакви дадени му документи във връзка със земите му. Съвпадение има и
касателно последващите случки – придвижването на пострадалия с подсъдимите А.М., М.И.
и Р.Г. ***, проведения втори телефонен разговор в автомобила с лице,
представило му се отново за неговия внук, потвърдило още веднъж формираната
невярна представа в съзнанието му, че действа именно и само по негово желание и
настояване. Стъпвайки отново и централно върху обясненията на подсъдимия Р.Г., в
които има само изключително минимални и несъществени разминавания, съдът приема
за доказано и механизма на съставяне и подписване на процесното пълномощно №
6015 от 08.09.2015 г., а именно в лек автомобил, където са се намирали още А.М.
и М.И., паркиран пред нотариалната кантора на С. ***. Именно в превозно средство
пострадалият е положил отпечатък от палеца си пред помощник-нотариус К.Б.,
както самата тя недвусмислено посочи в дадените пред съда свои показания. Съдът
кредитира обясненията на Р.Г. от досъдебното производство и касателно последващите
действия на привлечените към наказателна отговорност лица – на преден план
откарването на Г.С. ***, осъществено от него и Г.М. още на същия ден,
снабдяването на двамата подсъдими с изискуемите се документи за бъдеща сделка от
Община Свищов, както и изповядването на такава – договор за замяна,
формализиран в Нотариален акт за замяна № 106 от 11.09.2015 г. В обясненията си
Р.Г. ясно маркира и активността на подсъдимия Г.М. в целия случай – изначалната
идея за осъществяване на измамливите действия, явяването му пред нотариалната
кантора на С.В. при подписване на коментираното пълномощно и съдействието за
набавяне на документи. Р.Г. очертава и последващите действия на Г.М. -
откриването на сметка на негово име в „Райфайзенбанк” в гр. Габрово и моменталното
изтегляне на внесената сума, за което на финала му е предоставил и сумата от
170 лева. Изобщо може да се направи извод, че обясненията на Р.Г., дадени пред
съдия и пред разследващ орган на досъдебното производство, може и следва да са
основа за извеждане на действителната фактическа обстановка по случая, не само
защото са доста детайлни, а и защото намират друга изключително обоснована и
еднозначна косвена подкрепа.
Такава са показанията на
свидетелите И.И., Б.Г., А.А., Г.М., И.Ц. и Е.Г., провели разговор с пострадалия
непосредствено или малко след случая. На тях той е описал, а те предадоха пред
съда – лично или чрез приобщаване на техни показания от досъдебното
производство, изключително идентична картина, съвпадаща с обвинителната теза.
Факт са също така и съставените документи - пълномощно № 6015 от 08.09.2015 г.
и Нотариален акт за замяна на недвижими имоти от 11.09.2015 г., в които като
страна участие е взел Р.Г., довели до безвъзвратното обедняване на пострадалия.
Лекият автомобил „Фиат Браво” с рег. № ЕВ 98 83 АР, с който пострадалият е
превозен до гр. Габрово, към инкриминирания момент е бил ползван от подсъдимия М.И.,
което обстоятелство изрично сочи свидетеля С.М., който му го е предоставил.
Подсъдимият А.М. пък от своя страна е посочен отново от Р.Г. като активен
участник още в първоначалното заблуждаване на пострадалия, а и освен това
самият той признава посещението си в с. Алеково, придавайки му обаче съвсем
друг, но изключително нелогичен характер. А.М. заяви пред съда, че е бил
„помолен” от Р.Г. заедно да минат през с. Алеково след посещение в гр. Русе и
среща със свидетелката Н.В., но никакви разговори с измамлив характер не били
водени в автомобила, нито пък знае развитието на случая в гр. Габрово – все твърдения,
противоречащи на други безспорни доказателства, а и отличаващи се с
изключителна нелогичност и абсурдност. Като такива съдът може да квалифицира и
обясненията на подсъдимя М.И., че нищо не знае и въобще не е участвал в каквото
и да било, което противоречи както на казаното от Р.Г. на досъдебното
производство, така и на труднообяснимия за този деец факт, че ползваният от
него автомобил в инкриминирания период е бил пред дома на пострадалия в с.
Алеково. Съдът не може да подкрепи в нито един пункт и обясненията на Г.М., в
които той описва участието си в случая като правомерна сключена сделка с
подсъдимия Р.Г., действал в качеството на пълномощник на пострадалия, но без да
знае механизма на снабдяване с цитираното пълномощно. Подсъдимият Г.М. също
така твърди, че при подписването на коментирания Нотариален акт за замяна ат
11.09.2015 г. е налице пропуск от нотариус С.В., за който той не следва да носи
вина. Освен че влиза в противоречие с обясненията на Р.Г., подобна теза страда
от изключителна правна и житейска алогичност, изпъкваща особено на
характеристиките на извършената измама и останалите участници в нея. В случая е
налице верига от различни действия, които самостоятелно не биха могли да бъдат
осъществени от останалите трима подсъдими. На първо място доказано въз основа
самите обяснения на този подсъдим, а и на показанията на свидетелката К.Б., самият
Г.М. многократно е посещавал кантората на С.В. около инкримитнирания период. А
именно и единствено там свидетелката А.А. е провела разговор през 2014 г. за
притежаваните от пострадалия земеделски земи в с. Алеково, както и за неговото
здравословно състояние, и това е единствено възможния източник за узнаване на
тези подробности от когото и да било. Няма как да се подмине и факта, че самият
Г.М. през 2015 г. се е занимавал с покупко-просдажба на земеделски земи и е бил
наясно с всички необходими действия във връзка с подобни сделки. А това съвпада с почти мигновеното снабдяване
на „пълномощника” Р.Г. с всички необходими му документи от Община Свищов и
изповядването на самата заменителна сделка, всичко финализирано в рамките на
три дни – бързина, говореща за организиран съвместен и предварително уговорен
план между подсъдимите, нереализируем без наличен имот за замяна -
широколистната гора на подсъдимия Г.М. ***, и без необходимите практически
познания, с каквито само и единствено последният разполага. Поради всичко това
съдът намира за безусловно доказано участието и на четиримата подсъдими с
различни съвместни действия за достигане на една предварително поставена цел –
придобиване на противоправна имуществена облага посредством въвеждане в
заблуждение на пострадалия Г.С., че неговият внук, живущ в Швейцария, настоява да се извършат разпоредителни
действия със собствените му земеделски земи. Установено бе, че във формирането на тази невярна
представа участие да взели подсъдимите Р.Г., А.М. и М.И., а последващата
заменителна сделка, довела до безвъзвратното и нежелано от пострадалия
отчуждаване на негови недвижими имоти и всъщност довело до довършване на
престъпния състав, е реализирано посредством предварително планирани и моментални
действия от Г.М.. Именно той в качеството си на приобретател по коментирания
договор за замяна е получил като собственост нивите в с. Алеково, респ. в
максимална степен се е облагодетелствал от съвкупния механизъм на осъществената
измама.
Несъстоятелно е и възражението на
защитата за изначална липса на заблуждаващи действия от когото и да било спрямо
Г.С., като на цялостното му поведение се придава валиден израз на променливата
му воля в процесния период. Това твърдение е правно и логически неиздържано,
разглеждайки именно действията на самия пострадал след намесата на свидетеля И.И.
– незабавното оттегляне на подписаното пълномощно, подаването на жалба в РУ –
Свищов и на искова молба в РС – Свищов, все действия, говорещи не за променливи
решения, а за доказано въвеждане в заблуждение и последващ опит за пресичане
извършването на увреждаща разпоредителна сделка. Изобщо абсурдно е да говорим,
че лице в изключително тежко здравословно състояние, с почти нулеви зрителни и
слухови възможности, трудноподвижен, внезапно ще пропътува над 100 км. до гр.
Габрово, за да упълномощи напълно непознато нему лице да извършва от негово име
и за негова сметка всякакви разпоредителни сделки с обещани на неговия внук
плодородни земеделски земи. Всички разпитани свидетели, познавали приживе
пострадалия, категорично отричат той някога да е имал такова намерение,
установено бе, че всички пълномощни от този период пострадалият е съставял само
и единствено в с. Алеково и всички те са били основно във връзка с арендни
взаимоотношения. При споделяне тезата на защитата липсва възможност за
правдоподобно обяснение и последващото поведение на Г. Сименов още на следващия
ден да направи всичко по силите си да спре евентуално увреждаща го сделка, а
това е ярко доказателство всъщност, че реалната му воля никога не е била да се
лишава от правото си на собственост. Напротив, от доказателствата по делото и
въз основа принципите на елементарната житейска логика явно у неговото съзнание
са били формирани неверни представи, че действа по поръка на своя внук, и това
е била единствената причина същият да положи отпечатък от палеца си в
коментираното пълномощно № 6015 от 08.09.2015 г.
Не може да се сподели и
възражението за доказателствена непълнота касателно предварително формираният
сговор у четиримата привлечени към наказателна отговорност лица. За такъв
говори на преден план подсъдимият Р.Г. в дадените на досъдебното производство
обяснения, а и това квалифициращо обстоятелство е лесно откроимо с оглед
установената хронология на събитията – посещението на последния заедно с А.М. и
М.И. в с. Алеково, изложената и поддържана от тях версия за престоя им там,
както и откарването на пострадалия до гр. Габрово и намирането на място за
престой. Не могат да бъдат подминати и други доказани обстоятелства – незабавното
подписване на процесното пълномощно, снабдяване с всички необходими документи и
сключване на финалната ощетяваща сделка, всичко това осъществено в рамките на
три дни, естествено правно и логически абсурдно без предварителна и детайлна
подготовка. А деятелността и на четиримата подсъдими е не само след
предварителен сговор, но и несъмнено извършителска по своята правна природа,
тъй като без активността на всички тях в отделните елементи на цялостния
механизъм на измамата същата би останала само и единствено във фазата на опита.
Иначе казано, въвеждането в заблуждение на пострадалия, осъществено от
подсъдимите Р.Г., А.М. и М.И., е само първата фаза от целената измама, а
втората – настъпването на безвъзвратната имуществената вреда, е реализирана
основно посредством участието на Г.М., като между активността и на четиримата
има неразривна връзка, която именно е в основата на съвместното им участие в
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 209, ал.1 от НК. Не на
последно място извършеното от М.И. и А.М. несъмнено е при условията на опасен
рецидив по смисъла съответно на чл. 29, ал.1, б. „б” от НК чл. 29, ал.1, б. „а” и „б” от НК въз
основа осъжданията им, отразени в актуалните техни справки за съдимост.
Ето защо и след обстоен и
всестранен анализ на всички доказателства по делото съдът констатира обективната
и субективна доказаност на всяко едно от повдигнатите спрямо подсъдимите
обвинения. За подобен извод способстват редица преки и косвени гласни и писмени
доказателства, като наличието на някои несъществени разминавания в част от тях
не влияе на установеното по несъмнен начин фактическа обстановка, съвпадаща
изцяло с обвинителната теза. Съдът разглежда също така всички възражения на
защитата за несъстоятелни и елемент от правото на защита, но не и като доказано
съществуващи обстоятелства. Поради всичко това Р.Г., А.М., М.И. и Г.М.
следва да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения, като
единствено и с оглед заключението по приетата съдебно – оценителна експретиза
подлежат на оправдаване на установените време, място и условия да са причинили на Г.А.С. имотна вреда над 20 088, 36 лева до
размер на 21 755,70 лв.
При
така приетото за установено от фактическа и правна страна подсъдимият Р.З.Г. следва да бъде признат за ВИНОВЕН
в това, че за времето от 07.09.2015 г.
до 11.09.2015 г.
в село Алеково, общ. Свищов и в гр. Габрово, след
предварителен сговор с Г.П.М., А.М.М. и М.В.И. ***, с цел да набави за себе си
и за Г.П.М. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Г.А.С. ***, че
неговият внук, живущ в Швейцария, настоява да се извършат разпоредителни
действия със собствените му земеделски земи и с това му причинил имотна вреда в
размер на 20 088, 36 лева – престъпление по чл. 210, ал.1, т.2 във вр. с чл. 209, ал.1 от НК, както и същевременно – признат за НЕВИНЕН и ОПРАВДАН в това при описаните по-горе време,
място и условия да е причинил на Г.А.С.
имотна вреда над 20 088, 36 лева до размер
на 21 755,70 лв.
По изложените по-горе съображения подсъдимият М.В.И. следва да бъде признат за ВИНОВЕН
в това, че за времето от 07.09.2015 г. до 11.09.2015 г. в село Алеково, общ. Свищов
и в гр. Габрово, при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с Г.П.М., А.М.М. и Р.З.Г.,***, с цел да набави за себе си и за Г.П.М. имотна
облага, възбудил и поддържал заблуждение у Г.А.С. ***, че неговият внук, живущ
в Швейцария, настоява да се извършат разпоредителни действия със собствените му
земеделски земи и с това му причинил имотна вреда в размер на 20 088, 36
лева – престъпление
по чл. 211
във вр. с чл. 210, ал.1, т.2 във вр. с
чл. 209,
ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1 б. „б” от НК, както и ведно с това - обявен за
НЕВИНЕН при описаните по-горе време, място и условия да е причинил
на Г.А.С. имотна
вреда над 20 088, 36 лева до размер на 21 755,70 лв., поради което и ОПРАВДАН в тази част
от предявеното му обвинение.
Въз основа така възпиретите
фактически и правни положения подсъдимият А.М.М. следва да бъде признат за ВИНОВЕН в това, че за времето от 07.09.2015 г. до 11.09.2015 г. в село Алеково, общ. Свищов
и в гр. Габрово, при условията на опасен рецидив, след предварителен
сговор с Г.П.М., М.В.И. и Р.З.Г. ***, с цел да набави за себе си и за Г.П.М.
имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Г.А.С. ***, че неговият внук,
живущ в Швейцария, настоява да се извършат разпоредителни действия със
собствените му земеделски земи и с това му причинил имотна вреда в размер на
20 088, 36 лева - престъпление по чл. 211 във вр. с чл. 210, ал.1, т.2 във вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1, б. „а” и „б” от НК, и същевременно – обявен за НЕВИНЕН при описаните по-горе време, място и условия да е причинил на Г.А.С. имотна вреда над
20 088, 36 лева до размер на 21 755,70 лв., и ОПРАВДАН в
тази част от предявеното му обвинение.
При така
приетото за установено също така подсъдимият Г.П.М. следва да бъде признат за ВИНОВЕН в това, че за времето от 07.09.2015 г. до 11.09.2015 г. в село Алеково, общ. Свищов
и в гр. Габрово, след предварителен сговор с М.В.И., А.М.М.
и Р.З.Г. ***,
с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Г.А.С.
***, че неговият внук, живущ в Швейцария, настоява да се извършат
разпоредителни сделки със собствените му земеделски земи и с това му причинил
имотна вреда в размер на 20 088, 36 лева – престъпление по чл. 210, ал.1, т.2 във вр. с чл. 209, ал.1 от НК. Ведно с това Г.М. следва да бъде признат за НЕВИНЕН при описаните по-горе време,
място и условия да е причинил на Г.А.С.
имотна вреда над 20 088, 36 лева до размер на 21 755,70
лв., поради
което - и ОПРАВДАН в тази част от предявеното му обвинение.
Преди индивидуализацията на
санкциите по размер за всеки един от подсъдимите съдът следва да посочи някои
общи утежняващи отговорността им обстоятелства, касаещи осъщественото от тях
посегателство. Извършената измама е била насочена срещу лице в напреднала
възраст и в изключително тежко здравословно състояние. Вследствие въвеждането
му в заблуждение и последващата разпоредителна сделка същият е бил лишен от
правото си на собственост върху земеделски земи на висока стойност, явяващи се
основен източник на доходи под формата на заплащана от арендатора рента. Съвместната
и целенасочена престъпна дейност е била с висока степен на организираност и
планираност, в която всеки от дейците е имал точно определена роля. Тези
процесни характеристики са завишили по интензитет конкретното посегателство, а
стъпвайки на тези относими по отношение и на четиримата подсъдими
утежняващи обстоятелства, съдът премина към диференциране на индивидуалната
наказателна отговорност на всеки един от тях:
-
по отношение на Р.З.Г.:
За осъщественото от същия
престъпление по чл. 210, ал.1, т.2 във вр. с чл. 209, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание „Лишаване от
свобода” за срок от Една до осем години. При
предишното разглеждане на делото на този подсъдим е било наложено наказание от
„Две години лишаване от свобода”, изпълнението на което е било отложено за срок
от Пет години по реда на чл. 66, ал.1 от НК, което и според настоящия съдебен
състав е съответно на извършеното и на обществената опасност на дееца. По
отношение на него безспорно е налице превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно – чистото съдебно минало, обремененото материално
положение, съдействието на разследването в досъдебната му фаза и относително
второстепенната роля в цялостната престъпна деятелност. Преценката на тези
обстоятелства с гореизложената характеристика на деянието по чл. 210, ал.1, т.2 във вр. с чл. 209, ал.1 от НК, обуславя според съда превес на смекчаващите
отговорността на Р.Г. обстоятелства, респ. определяне на дължимото му се
наказание в близост до законовия минимум, а именно „Две години лишаване от
свобода”. Това негово измерение, чистото съдебно минало на дееца и липсата на
необходимост превъзпитанието му да се осъществи посредством изолиране в местата
за лишаване от свобода мотивират съда да активира разпоредбата на чл. 66, ал.1
от НК и да отложи изпълнението на определеното му наказание, но за максималния
възможен период от Пет години, произтичащ от необходимостта да се прецени за
посочения продължителен срок достигнати ли са целите на този диспозитивен
правен институт.
-
по отношение на М.В.И.:
Наказателната
отговорност спрямо този подсъдим е ангажирана по чл. 211 във вр. с чл. 210, ал.1, т.2 във
вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с
чл. 29,
ал.1 б. „б” от НК, предвиждащ „Лишаване от свобода” от три
до десет години. С Присъда № 28 от 17.01.2020 г. по НОХД № 243/2019 г. на РС – Габрово му е
била наложена санкция от „Четири години лишаване от свобода”, като и по
настоящото дело при липсата на възможност за нейното завишаване съдът я
разглежда като максимално точно съответстваща на целите по чл. 36 от НК. Освен
указаните по-горе повишаващи степента на противоправност на деянието фактори, такива
тук са налице и спрямо самия деец, а именно – изключително обремененото съдебно
минало, както и активната роля в заблуждаването на пострадалия. Действително
следва да се упомене съществуването и на някои облекчаващи наказателноправното
положение на този деец обстоятелства – затрудненото материално положение и
относително младата възраст, но те категорично нямат водеща роля. Ето защо, с
оглед гореизложеното съдът намира, за извършеното на М.И. следва да се наложи
наказание от „Четири
години лишаване от свобода”. Поради липсата на протест касателно първоначално
постановения съдебен акт, съдът не може да разгледа възможността за налагане и
на алтернативно предвидената санкция „Конфискация”.
Налице са предпоставките на чл. 25 ал.1 във вр.
с чл. 23 ал.1 от НК за определя
на подсъдимия М.В.И. на едно общо най-тежко наказание
по
настоящата присъда,
по Присъда № 487/11.09.2015 г. по НОХД № 1030/2015 г. по описа на РС – Габрово,
в сила от 19.09.2015 г. и по Присъда № 335/06.06.2016 г. но НОХД № 656/2016 г.
по описа на РС – Габрово, в сила от 22.06.2016 г., доколкото деянията по тях са осъществени преди надлежното им санкциониране.
Ето защо на този подсъдим следва да наложи най-тежкото от тях, а именно това в размер на „Четири години лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС. Активиране разпоредбата на чл.
24 от НК и увеличаване на формираното съвкупно наказание съдът
намира за неприемливо, тъй като същото в този си размер отговаря на
обществената опасност на деянието и дееца.
На основание чл. 25, ал.2
от НК при изтърпяване на определеното общо наказание „Четири години лишаване от
свобода” следва да се приспадне изтърпяното
наказание по която и да е от присъдите, включени в настоящата съвкупност.
- по отношение на А.М.М.:
Предвиденото за извършеното от този
подсъдим престъпление чл. 211 във вр. с чл. 210, ал.1, т.2 във
вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с
чл. 29, ал.1 б. „б”
от НК е „Лишаване от свобода” за срок три до десет години, като при предишното
разглеждане на делото му е било определена санкция от „Четири години лишаване
от свобода”. Съдебният състав, съобразявайки се и със законовата недопустимост
за влошаване наказателноправното положение на дееца, намира този размер за
адекватен спрямо обществената опасност този подсъдим и осъщественото
посегателство. Доказана бе съществената роля на А.М. за въвеждане в заблуждение
на пострадалия, транспортирането му до гр. Габрово и изготвяне на процесното
пълномощно. Деецът е многократно осъждан, вкл. и за други идентични деяния,
поради което именно максимално възможната санкция от „Четири години лишаване от
свобода” съответства изцяло на целите по чл. 36 от НК. Налице спрямо А.М. са и законовите
предпоставки за приложение на чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал.1 от НК и формиране
на обща санкция по настоящата Присъда, по Присъда № 320 от 01.06.2016
г. по НОХД № 734/2016 г. по описа на РС – Габрово, в законна сила от 15.09.2016
г., по Определение за одобряване на споразумение № 55 от 11.11.2016 г. по НОХД
№ 333/2016 г. по описа на РС – Павликени, в законна сила от 11.11.2016 г., по
Определение за одобряване на споразумение № 251 от 16.12.2016 г. по НОХД №
2139/2016 г. по описа на РС – Велико Търново, в законна сила от 16.12.2016 г. и по Присъда № 333/07.06.2017 г.
по НОХД № 368/2017 г. по описа на РС – Габрово, в законна сила от
18.01.2018 г., а именно „Четири години лишаване от свобода”. Към нея на основание
чл. 23,
ал.3 от НК следва да се присъедини и наказанието „Глоба” в размер на 600 лева.
За този подсъдим настоящият
състав намира основания за увеличаване на основание чл. 24 от НК така определеното
общо наказание „Лишаване от
свобода”. За този извод способства изключително обремененото съдебно минало на А.М. ,
вкл. и присъда за друга измама, извършена по идентичен начин. Ето защо според
съда формираната обща санкция от „Четири години лишаване от свобода” е несъответстващо
ниска с огледи степента на опасност на този подсъдим и поради това подлежи на
увеличиване с Една година и достигане до общо измерение от „Пет години лишаване от свобода”, което следва да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС.
На основание чл. 25, ал.2
от НК при изтърпяване на определеното общо наказание „Пет години лишаване от свобода”
следва да бъде приспаднато изтърпяното
наказание по който и да е от съдебните актове, включени в настоящата съвкупност.
- по отношение на Г.П.М.:
Същият бе признат за виновен в
извършено престъпление по чл. 210, ал.1, т.2 във вр. с чл. 209, ал.1 от НК, за което е предвидена санкция „Лишаване от
свобода” за срок от Една до осем години. С Присъда № 28 от 17.01.2020 г.
по НОХД № 243/2019 г. на РС – Габрово му е било наложено наказание от „Три
години лишаване от свобода”, изпълнението на което е било отложено за срок от
Пет години по реда на чл. 66, ал.1 от НК. Това освен горна граница на дължимото
се наказание се явява и негов адекватен размер поради съответствието му с
целите по чл. 36 от НК. Г.М. има явно водеща организационна роля в съвместния
престъпен механизъм и именно посредством финалната заменителна сделка с негов
недвижим имот е достигнато необратимото и противозаконно разместване на блага.
Действително този подсъдим е неосъждан, но общо посочените характеристики на
извършеното деяние и ролята му в него правят невъзможно каквото и да е друго наказание
освен предишно наложеното от „Три години лишаване от свобода”. Това негово
измерение, неналагането му преди на дееца и липсата на необходимост от
ефективно изпълнение правят безалтернативно приложение и на чл. 66, ал.1 от НК
и отлагане изпълнението му за срок от Пет години, считано от влизане в сила на
присъдата, т.е. за максимално възможното по закон с оглед действително водещата
роля на Г.М. в цялостната престъпна деятелност.
По така
предявения граждански иск съдът съобрази следното:
Исковите
претенця първоначално е била предявена в процеса от страна на пострадалия Г.А.С., като поради настъпилата
негова смърт на 16.11.2019 г. същият е бил заместен в него, до
предявения му размер, от неговите наследници А.Г.С. и А.Г.А.. След смъртта на А.Г.С.
на 21.06.2020 г. като единствен граждански ищец е останала неговата сестра и
единствен наследник А.Г.А.. По отношение на гражданската претенция от страна на защитниците
бе направено възражение за негова недопустимост поради идентично и предхождащо
дело в друг съд. Такова действително е било заведено в РС-Свищов - гр. дело № 734/2015 г. с правно
основание чл. 32, ал.1 във вр. с чл. 29, ал.2 от ЗЗД и чл. 42, ал.2 от ЗЗД.
Впоследствие делото е преобразувано в гр. д. № 337/2018 г., което с протоколно
определение от 10.10.2019 г. е спряно на основание чл. 229, ал.1, т.3 от ГПК.
Безспорно обаче гражданският иск по настоящото наказателно производство е на
първо място с различно петитум, а именно чл. 45 от ЗЗД и има за цел
обезщетяване на причинените от деянието имуществени вреди. Гражданският иск по
делото има финансово измерение и не води до разместване в патримониума на
когото и да било, а репариране на виновно причинени вреди. Със съвсем отделна
предметна насоченост са исковите претенции пред РС – Свищов – едната цели
унищожаване на упълномощителната сделка, материализирана в пълномощно № 6015 от
08.09.2015 г., а другата – прогласяването на относителната недействителност на
обективираната в Нотариален акт за замяна на недвижими имоти от 11.09.2015 г.
сделка. Безспорно всеки един от разглежданите искове има отделен петитум и цели
постигането на различна по вид защита. Всички имат еднаква основа – извършеното
от четиримата подсъдими посегателство, но са отделни гражданскоправни
инструменти и могат да бъдат предмет на отделни производства. В настоящото дело
бе доказано по несъмнен начин, че посредством въвеждане в заблуждение,
пострадалият Г.А.С. е бил лишен от правото си на собственост върху земеделски
земи на стойност 20 088,
36 лева. Получаването
в замяна на друг имот в землището на гр. Габрово е нежелана от него правна
последица и то не влияе върху неправомерния характер на разпоредителната сделка
или да се говори за някакво несъответствие между престациите по нея. В нито
един момент Г.А.С. не е искал да сключи такава, нито да получи недвижим имот в
землището на гр. Габрово, за да може въобще да се говори за еквивалентност на
престациите. Единственото релевантно за гражданския иск по воденото наказателно
производство е, че четиримата подсъдими след съвместна престъпна деятелност са
въвели в заблуждение пострадалия, което е довело до обедняването му със сумата
от 20 088, 36 лева, представляващи равностойността
на процесните недвижими имоти в с. Алеково, общ. Свищов. Именно нея и при
условията на солидарност те трябва да бъдат осъдени да му заплатят, ведно със
законната лихва от датата на увреждането - 11.09.2015 г., до окончателното и изплащане, като над този размер до пълно претендрината сума от 21 755,70 лева гражданският иск се явява неоснователне и недоказан и следва да бъде
отхвърлен. Висящото в РС – Свищов гражданско дело има различен петитум и поради
това не може да влияе на заключението за доказаност по основание на настоящата
претенция за обезвреда.
При
този изход на делото и на основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, всеки един от подсъдимите следва да бъде
осъден да заплати на държавата по сметка на РС -Габрово държавна такса върху
уважения граждански иск в размер на по 200,88 лева, както и сумата от 5,00 лева за издаване на
изпълнителен лист.
По
силата на чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Р.З.Г. следва да бъде осъден да
заплати на държавата по сметка на ОД на МВР - Габрово направените по делото на
досъдебната фаза разноски в размер на 43,47 лева, както
и сумата от 5,00 лева по сметка на РС – Габрово за издаване на изпълнителен
лист.
На
основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият М.В.И. следва да бъде осъден да
заплати на държавата по сметка на ОД на МВР - Габрово направените по делото на
досъдебната фаза разноски в размер на 43,47 лева, както
и сумата от 5,00 лева по сметка на РС – Габрово за издаване на изпълнителен
лист.
На
основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият А.М.М. следва да бъде осъден да
заплати на държавата по сметка на ОД на МВР - Габрово направените по делото на
досъдебната фаза разноски в размер на 43,47 лева, както
и сумата от 5,00 лева по сметка на РС – Габрово за издаване на изпълнителен
лист.
На
основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Г.П.М. следва да бъде осъден да
заплати на държавата по сметка на ОД на МВР - Габрово направените по делото на
досъдебната фаза разноски в размер на 43,47 лева, както
и сумата от 5,00 лева по сметка на РС – Габрово за издаване на изпълнителен
лист.
При
този изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Р.З.Г. следва
да бъде осъден да заплати на държавата по сметка на Районен съд - Габрово
направените по делото в съдебнатата му фаза разноски в размер на 189,85 лева,
както и сумата от 5,00 лева за издаване на изпълнителен лист.
При
този изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия М.В.И. следва
да бъде осъден да заплати на държавата по сметка на Районен съд - Габрово
направените по делото в съдебнатата му фаза разноски в размер на 189,85 лева,
както и сумата от 5,00 лева за издаване на изпълнителен лист.
При този
изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия А.М.М. следва да
бъде осъден да заплати на държавата по сметка на Районен съд - Габрово
направените по делото в съдебнатата му фаза разноски в размер на 189,85 лева,
както и сумата от 5,00 лева за издаване на изпълнителен лист.
При
този изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия Г.П.М.
следва да бъде осъден да заплати на държавата по сметка на Районен съд -
Габрово направените по делото в съдебнатата му фаза разноски в размер на 189,85 лева,
както и сумата от 5,00 лева за издаване на изпълнителен лист.
При тези доводи СЪДЪТ постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: