Определение по дело №542/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260011
Дата: 14 януари 2021 г.
Съдия: Маринела Ганчева Дончева
Дело: 20203000500542
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№260011/14.01.2021г.

 

гр.Варна

 

 

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                              РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                         

като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева

въззивно ч. гр. дело № 542/2020г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на М.К., чрез процесуалния му представители адв.Б. против определение № 3320/13.10.2020г. на ОС – Варна, постановеното по гр.д. № 2821/2020г., с което исковата молба на жалбоподателя е върната поради недопустимост на предявения иск и производството по делото е прекратено.

В жалбата се излагат оплаквания, че изводът на съда, че искът е предявен след изтичане на преклузивния срок по чл.67 СК е неправилен и незаконосъобразен. Сочи се, че на основание чл.67 предл. трето СК срокът за предявяване на иска започва да тече от момента на преустановяване на заплашването, което обстоятелство е настъпило през м.май 2019г., поради което и към датата на предявяване на исковата молба същият не е бил изтекъл. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

На основание чл.130 ГПК препис от частната жалба не е връчван на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от жалбоподателя против Анжело М.К., р. 08.09.2014г. и Даниела Господинова Делчева иск с правно основание чл.67 СК. Правната квалификация е изведена от изложени в исковата молба твърдения за порок на волята му относно извършеното от него припознаване на детето Анжело К., но които доводи не съдържат конкретни фактически твърдения в какво се изразява осъщественото върху волята му въздействие – сочи се общо, че е бил подложен на психологически натиск, отправени настоятелни молби от рождената майка, възползване от неговото лекомислие и неопитност, съмнение за поддържана друга връзка от майката. Тези общи и неконкретизирани оплаквания не позволяват направата на еднозначен извод за правната квалификация на твърдения порок – грешка, измама или заплашване, които пороци съставляват самостоятелни основания на иска по чл.67 СК. Такава не е извършена и от първоионстанционния съд.

В същото време, съгласно разпоредбата на чл.67 СК, искът за унищожаване на припознаването поради грешка, измама или заплашване следва да бъде предявен в едногодишен срок, който според твърдения порок започва да тече от различен начален момент – от извършване припознаването в случаите на грешка или измама, а при заплашване – от прекратяване на заплашването. С оглед на това и предвид констатираната нередовност на исковата молба, настоящият състав намира, че изводът за преклудиране правото на жалбоподателя да иска унищожаване на извършеното от него припознаване е направен преждевременно. Безспорно е, че за оспорване на припознаването поради грешка или измама преклузивният срок по чл.67 СК е изтекъл, но по твърденията за порок поради оказван „психологически натиск“, които могат да бъдат съотнесени към евентуална правна квалификация за унищожаване поради заплаха, категоричен извод за недопустимост на исковата претенция не могат да бъдат направени. Това може да бъде сторено само след направата на уточнения по реда на чл.129 ГПК в какво конкретно се изразява твърденото психологическо въздействие и кога същото е било преустановено.

Ето защо първоинстанционното определение следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на отстраняване нередовността на исковата молба.

Водим от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТМЕНЯ определение № 3320/13.10.2020г. на ОС – Варна, постановеното по гр.д. № 2821/2020г. И ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивната част на настоящото определение.

 

            Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                         

                                                                                                          2.