№ 11
гр. , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Донка И. Паралеева
като разгледа докладваното от Донка И. Паралеева Гражданско дело №
20201860100392 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. С. Д. срещу Д. Г. Д. и Н.
П. К., с която се иска от съда да развали сключения договор за издръжка и гледане,
обективиран в Нотариален акт №7, том III, рег. №****, дело №*** от 2018г. на нотариус
Е.П., с района на действие Районен съд- Пирдоп, сключен между ищцата С. С. Д. и съпруга
и – Г.Д.Д. /починал/, чийто наследник е ищцата, в качеството им на прехвърлители и Д. Г.
Д., като приобретател. Развалянето се иска до размера от 2/3 ид.ч. от обема на правата,
прехвърлени с договора, от които за ½ ид.ч. ищцата предявява иска в лично качество и за 1/6
ид.ч. – като наследник на починалия нейн съпруг.
Ищцата твърди, че със съпруга и Г.Д.Д. са придобили по време на брака си:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 4**24.200.666 по кадастрална карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-74 от 05.11.2015г. на изпълнителния директор на
АГКК с адрес на поземления имот: с. Мирково, ул. ******************* № 6, община
Мирково, с площ от 425 кв.м. и построените върху имота сгради, а именно:
Сграда с идентификатор *************** със застроена площ от 78 кв.м., на два етажа,
с предназначение - еднофамилна жилищна сграда
Сграда с идентификатор *************** със застроена площ от 54 кв.м., на два етажа,
с предназначение - селскостопанска сграда
Сграда с идентификатор *************** със застроена площ от 34 кв.м., на един
1
етаж, с предназначение - селскостопанска сграда
Сграда с идентификатор *************** със застроена площ от 13 кв.м., на два етажа,
с предназначение - селскостопанска сграда
Сграда с идентификатор *************** със застроена площ от 33 кв.м., на един
етаж, с предназначение - селскостопанска сграда.
Ищцата твърди още, че на 26.07.2018г. прехвърлили гореописания недвижим имот на
сина си Д. Г. Д. срещу задължение от негова страна за издръжка и гледане, тъй като били
вече на възраст и баща му имал нужда от ежедневни грижи заради заболяването си. Сочи се,
че към датата на прехвърляне на недвижимия имот с Нотариален акт №7, том III, рег.
№****, дело №*** от 2018г. на нотариус Е.П., синът им Д. Д. имал сключен граждански
брак с Н. П. Д. /сключен на 31.08.2014г./, но който брак към настоящия момент е вече
прекратен с Решение № **/08.09.2020г. на Районен съд – Пирдоп.
Ищцата сочи, че след прехвърляне на недвижимия имот синът им се стараел и полагал
грижи и за двамата си родители- пазарувал, плащал сметки, водел ги на доктор и прегледи,
но снаха им Н. Д. по никакъв начин не участвала в изпълнението на тези задължения,
въпреки че живеели в една къща, макар и на различни етажи. След като снаха им родила –
на 31.10.2019г. отношенията с нея били напълно прекъснати, като ищцата счита, че под
нейно въздействие синът им коренно се променил – спрял да се качва при родителите си,
спрял да полага грижи за тях. Тъй като съпругът на ищцата и баща на ответника Данкин бил
болен и се наложили две оперативни интервенции, били нужни средства за заплащането на
операциите, а впоследствие били необходими ежедневни грижи като пране, готвене,
пазаруване, но синът им и снаха им не помогнали с нищо. Ищцата твърди, че сами са
поемали разходите, плащали транспорта и прегледите, без участието на сина си и снаха си.
Ищцата твърди, че тя самата страда от тежка форма на хипертония и и става лошо до степен,
че не може да стане от леглото, като единствено разчита обаче на грижи от дъщеря си, както
и на помощ от приятели и съседи.
Ищцата твърди още, че на 11.01.2020г. снаха и- Н. Д. напуснала дома им и се изнесла
заедно с детето, от който момент не я е виждала. Не дошла дори на погребението на съпруга
на ищцата. Според ищцата, след напускането на Н. Д., синът и Д. изпаднал в депресия и
коренно променил отношението си към майка си и станал изключително дистанциран.
Двамата – Д. и Н. били дезинтересирани напълно от положението на ищцата и нейния
съпруг /докато бил още жив/. Сочи се, че и към настоящия момент сина и не помага нито с
ежедневните разходи, нито за лекарства и консумативи. Сочи, че съгласно подписания
договор за издръжка и гледане синът и се бил съгласил и задължил да поеме гледането и
издръжката и на двамата си родители при нужда, при болест и старческа немощ, като им
осигури спокоен и нормален живот докато са живи. В тази връзка ищцата счита, че
доколкото синът им не е и не изпълнява така поетото задължение, е налице пълно
неизпълнение на договора както от негова страна, така и от страна на бившата му вече
2
съпруга. Гледането и издръжката според ищцата включват както поемане на разходите за
храна, така и за задоволяване на необходимите нужди от медицинско обслужване,
лекарства, отопление, осветление и други ежедневни нужди, които със съпруга и никога не
са получили от снаха им Н. Д., а от сина си са спрели да ги получават след раждането на
детето му.
С оглед на всичко гореизложено е заведена исковата претенция за разваляне на
сключения договор за издръжка и гледане, като е посочено в исковата молба, че в
качеството на преживяла съпруга за ищцата е възникнало правото да поиска разваляне на
договора освен за ½ ид.ч., на колкото е съсобственик съобразно договора и след
прекратяване на съпружеската имуществена общност /СИО/ със смъртта на съпруга и, а така
също и за още 1/6 ид.ч. - в рамките на обема на притежаваните от нея наследствени права.
Ищцата уточнява, че е включила Н. Д. като ответник по иска, тъй като договорът за
издръжка и гледане със сина Д. Д. е сключен по време на брака му с Н. Д., поради което
недвижимият имот е придобит в режим на СИО и поради това е била и задължено лице по
договора.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК, по делото е постъпила „молба“ от ответницата Н. Д., с
която заявява, че не желае да участва по делото и желае същото да се разглежда в нейно
отсъствие, но все пак желае да получава съобщения във връзка с движението му. Становище
по самия иск не е заявила.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил и писмен отговор на исковата молба от
ответника Д. Д., с който същият признава основателността на иска, предявен от майка му.
Заявява, че макар да е срамно, в действителност не изпълнява поетите с договора за
издръжка и гледане задължения, особено след 11.01.2020г. когато съпругата му го
напуснала, заедно с детето. Счита, че е сбъркал като е поел този ангажимент към родителите
си, без да прецени ще може ли да го изпълнява. Заявява, че си е мислил, че и съпругата му
ще се включи в грижата за родителите му, но това не станало. Твърди, че е в сериозна
депресия и не може да поема ангажименти, което не го оправдава, но дава пълно основание
на майка му да развали договора и той не възразява срещу това.
В съдебното заседание по разглеждане на делото ищецът С. С. Д. не се явява, но се
представлява от пълномощника си адв. Р. П. от САК, която поддържа исковата молба и в
хода по същество на делото моли съда да уважи предявения иск, тъй като счита същия за
основателен и доказан. Сочи, че по един такъв договор като процесния съдържанието на
насрещните права и задължения се определя по съгласие на страните и ако не са налице
ограничения в обема на издръжката, гледането и полагането на съответната грижа, то тя се
дължи в цялостен обем и следва да бъде давана ежедневно и непрекъснато. Сочи се още, че
поради характера на самия договор, всеки вид неизпълнение се приравнява на пълно
неизпълнение на договора, а категорично било доказано, че настоящият договор не е бил
изпълняван в пълен обем. Ответницата, напускайки дома на ищцата, не се виждала с нея,
3
нито с починалия на 04 август 2020г. нейн съпруг, който е бил във влошено здравословно
състояние и се нуждаел от грижи. Адв.П. заявява, че няма нито едно доказателство, от което
да е видно, че ответницата е полагала съответните грижи спрямо ищцата и нейния съпруг,
нито че е плащала консумативи, издръжка, разходи. В този смисъл, адв.П. счита иска за
доказан, като по отношение на Д. Д., който е признал исковата претенция, моли съда да
постанови решение при признание на иска. Претендират се разноски. В предоставения от
съда допълнителен срок ищцата Стефка Данкона чрез адв.П. депозира писмени бележки, в
които е описано каква според страната е доказателствено установената фактическа
обстановка по спора и е направена юридическа обосновка за основателност на предявения
иск.
Ответниците по иска Д. Д. и Н. К. не се явяват и не се представляват в съдебното
заседание, в което делото е разгледано. Преди първото с.з. ответницата Н. К. депозира
писмено становище /именовано „уведомление“/, в което заявява своята версия по фактите и
категорично твърди, че е полагала грижа за родителите на своя съпруг, като заявява, че
според нея целта на делото е да се върне собствеността над процесния имот в семейството
на бившия и съпруг, с когото вече са разведени.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното от фактическа страна:
Видно от представения с исковата молба Нотариален акт №7, том III, рег. № ****,
дело №***/2018г., издаден от Нотариус Е.П., с район на действие РС-Пирдоп, вписана под
№108 в регистъра на НК, на 26.07.2018г. пред нотариуса са се явили Г.Д.Д., С. С. Д. и
техният син- Д. Г. Д., като първите двама са прехвърлили на сина си следния свой собствен
недвижим имот, придобит по време на брака им, а именно: Поземлен имот с идентификатор
4**24.200.666 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№РД-18-74 от 05.11.2015г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: с.Мирково, ул. „*******************“ №6, с площ от 425 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, номер по предходен план: 666, кв.56, парцел VI, при съседи: ПИ с
идентификатори 4**24.200.665, 4**24.200.1434, 4**24.200.667 и 4**24.200.557, заедно с
построените в имота 5 бр. сгради с идентификатори: *************** (жилищна сграда, 78
кв.м.), *************** (селскостопанска сграда, 54 кв.м.), ***************
(селскостопанска сграда, 34 кв.м.), *************** (селскостопанска сграда, 13 кв.м.),
*************** (селскостопанска сграда, 33 кв.м.). Имотът е прехвърлен срещу
задължаването на приемателя Д. Г. Д. да поеме гледането и издръжката на родителите си
Г.Д.Д. и С. С. Д. при нужда, при болест и старческа немощ, като им осигури спокоен и
нормален живот, докато са живи, като същите са запазили и правото си на реално,
безвъзмездно ползване на прехвърления имот до края на живота на всеки един от тях.
Представени са скици на поземления имот, прехвърлен с нотариалния акт за
4
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, цитиран по-горе, както и на
сградите, находящи се в същия, от които скици е видно, че в нотариалния акт недвижимият
имот и сградите са описани по актуалния им статут.
Видно е от приобщеното удостоверение № 3 за сключен граждански брак, издадено на
31.08.2014г. от длъжностно лице по гражданско състояние към община Мирково, че на
същата дата (31.08.2014г.) брак са сключили Д. Г. Д. и Н. П. К.. Съществуването на този
брак е преустановено на 08.09.2020г. с необжалваемо решение на Районен съд-Пирдоп по
гр.д. №***/2020г., в рамките на което двамата съпрузи са постигнали споразумение по чл.51
СК за прекратяване на брака по взаимно съгласие, с всички произтичащи от това последици,
което споразумение е инкорпорирано в съдебното решение.
От представеното с исковата молба Удостоверение за наследници изх. №
135/13.08.2020г., издадено от община Мирково, се установява, че Г.Д.Д. е починал на
04.08.2020г. и като свои наследници е оставил съпругата си С. С. Д. (ищцата по делото) и
двете си деца- Е.Г.А. и Д. Г. Д. (ответник по делото).
Приобщени са 2 бр. епикризи, представени от ответницата Н. П. К., от които е видно,
че през октомври 2019г. два пъти е постъпвала в болница – веднъж поради проблеми,
възникнали по време на бременност и втори път за планово оперативно раждане чрез
Цезарово сечение.
Разпитана е като свидетел доведената от ищцовата страна Е.Г.А.- дъщеря на ищцата и
сестра на ответника Д. Д.. Същата е дала показания под страх от наказателна отговорност.
Свидетелката заявява, че нейната майка, брат и снаха са живели заедно в дома на родителите
й, на различни етажи. Свидетелката е наясно, че нейните родители са прехвърлили този
имот, в който са живели, на нейния брат и снаха, но с клауза за издръжка и гледане, като
трябвало брат й и снаха й да ги гледат. Сочи, че родителите й считали, че с този договор
биха променили студеното и враждебно отношение на снаха им Н. към тях. Според
свидетелката, към момента на сключване на договора родителите й не са се нуждаели от
грижи и гледане, но такава нужда е възникнала за баща й когато получил припадък и
спешно бил откаран в болница, след което последвала операция и след 2 години той
починал. Твърди, че 2 години след операцията, до преди смъртта си, баща й е имал нужда от
грижи. Такава нужда имала и майка й, която страда от хипертония- има кризи и
прилошавания, което състояние според свидетелката се влошава с възрастта. Свидетелката
Азманова твърди, че тя и нейният син (на 23 години) помагали на нуждаещите се нейни
родители и те разчитали предимно на нея за всякаква помощ- лекарства, транспорт, градина,
дърва и всичко останало. Свидетелката сочи, че снаха й Н. К. напуснала брат и Д. Д. на
11.01.2020г., когато се изнесла от къщата и от както е напуснала не се е връщала, не
комуникира с ищцата С. Д. и дори не отишла на погребението на бащата на свидетелката -
Г. Д., който починал на 04.08.2020г. Свидетелката е категорична, че от месец януари 2020г.
до август 2020г. Н. К. не е полагала грижи за Г. Д.. Същото се твърди и за ответника и брат
5
на свидетелката, за когото тя заявява, че откакто съпругата му го е напуснала има твърде
много проблеми, които го поглъщат изцяло и той не е полагал грижи за родителите си, като
не ги полага и към момента по отношение на майка си. Свидетелката заявява, че докато Н. и
Д. са живели заедно с родителите й е възможно да са им помагали с нещо и да са плащали
сметки, но тя самата не е наясно с това.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Предявени са два субективно кумулативно съединени иска- срещу двамата
ответници, с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД- за разваляне по съдебен ред на договор, с
който са прехвърлени вещни права върху недвижим имот, ищецът носи тежест да докаже:
наличието на сключен договор за прехвърляне право на собственост върху имот срещу
задължение за издръжка и гледане.
В конкретния случай ищцата следва да докаже и че е наследник на починалия си
съпруг, доколкото претенцията е заведена и за обема на наследствените и права.
В доказателствена тежест на ответниците по иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД е
да установят, че са изпълнявали (лично или чрез другиго) задълженията си по този договор.
При така разпределената доказателствена тежест и с оглед на ангажираните
доказателства, съдът намира исковете за основателни.
Безспорно доказан, а и неоспорен факт е, че на 26.07.2018г. ищцата С. С. Д. и
нейният съпруг- Г.Д.Д., са прехвърлили на сина си Д. Г. Д. (ответник) свой недвижим имот
в с.Мирково, представляващ поземлен имот- дворно място, с находящи се в него 5 на брой
сгради, подробно описани в нотариалния акт, като на свой ред синът им Д. Г. Д. е поел
задължение да се грижи и издържа прехвърлителите (негови родители) до края на живота
им.
Доказано е още, че към датата на прехвърляне на имота от страна на Г. Д. и С. Д. на
техния син Д. Д., а именно: 26.07.2018г., последният е бил в брачен съюз с Н. К. (по време
на брака с фамилия Данкина). Този брак се установи, че е бил сключен през 2014г., когато в
действие е бил Семейният Кодекс от 2009г., според чийто чл.20 „При сделка между единия
или двамата съпрузи с трето лице, когато в регистъра няма вписан режим на имуществени
отношения, се прилага законовият режим на общност.“. Не се твърди и не се установява
съпрузите да са избрали режим на разделност или договорен режим за имуществените
отношения по между им, поради което при сделката от 2018г., при която процесният
недвижим имот е бил прехвърлен на Д. Д. от неговите родители, макар Н. К. да не е била
съконтрахент по сделката, е придобила правото на собственост върху имота, заедно със своя
съпруг Д. Д., предвид приложимия за техните съпружески имуществени отношения законов
6
режим. Собствеността двамата ответници са придобили в режим на съпружеска
имуществена общност- неделима и бездялова общност по между им, която е била
прекратена с прекратяване на брака им на 08.09.2020г. и според одобреното от съда
споразумение по чл.51 СК (с решението по гр.д. №***/2020г. на РС-Пирдоп) е останала в
режим на обикновена съсобственост при равни дялове, т.е. двамата след прекратяване на
брака си са съсобственици на имота, с дял по ½ ид.ч. за всеки от тях.
Тук следва да се посочи, че със сключване на договора за прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане, за приобретателя е възникнало задължение „да поеме
гледането и издръжката на родителите си при нужда, при болест и немощ, като им осигури
спокоен и нормален живот, докато са живи“. Макар съпругата на Д. Д. – Н. К., да не е била
страна по договора, доколкото и тя придобива права на основание на същия, се е превърнала
и в задължено лице по него. Прехвърлителите пък имплицитно са се съгласили членовете на
семейството на длъжника, т.е. неговата съпруга, също да участват в грижите и издръжката
им, доколкото няма пречка поетите задължения да се изпълняват чрез другиго.
Със смъртта на единия от прехвърлителите- Г. Д., договорът по отношение на него е
прекратен, при което задължението за гледане и издръжка също е прекратено. Тъй като е
засегната неделимостта на задълженията /по аргумент на чл. 128, ал. 2 ЗЗД/, за ищцата като
преживял кредитор – един от наследниците по закон на починалия, е възникнало правото
освен да получи част от наследственото имущество, още и да поиска разваляне на договора
за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане поради неизпълнение на
този договор, което е било допуснато, докато прехвърлителят е бил жив, в рамките на обема
на притежаваните от нея наследствени права /вж. Тълкувателно решение № 30 от 17.VI.1981
г., ОСГК, ВКС/. В този ред на мисли ищцата С. Д. напълно допустимо е поискала разваляне
на договора до размера от 2/3 ид.ч., които се формират от ½ ид.ч., която тя би получила при
прекратяване на съпружеската имуществена общност и още 1/6 ид.ч., която би наследила
след смъртта на съпруга си. Така, при откриване на наследството на Г. Д., на 04.08.2020г.,
неговите наследници са придобили правото да предявят иск по чл.87, ал.3 ЗЗД до размера на
наследствените си права, както е сторила ищцата, която е предявила настоящия иск на
30.09.2020г.
С оглед на горното съдът разглежда допустимите искове срещу двамата ответници.
По отношение на ответника Д. Д., който признава предявения срещу него иск, съдът не
следва да излага мотиви относно основателността на иска, тъй като същата произтича
именно от признанието на иска, като чл.237, ал.2 ГПК повелява, че в мотивите на решението
е достатъчно съдът да укаже, че то се основава на признанието на иска. Ответникът Д. Д.
признава, че не е полагал нужните грижи за своите родители, поради което искът срещу него
е основателен. Възможността спрямо единия ответник съдът да се произнесе с решение при
признание на иска, а спрямо другия – по общия ред, произтича от факта, че двете задължени
по договора лица, към момента на предявяване на иска са били вече разведени и
съпружеската имуществена общност между тях е била трансформирана в обикновена
7
съсобственост, т.е. за единия от тях /за неговата собственост/ договорът би могъл да бъде
развален, а за другия – не. В настоящия случай, исковете и срещу двамата са основателни,
но съдът дължи мотиви единствено по основателността на иска срещу Н. К..
Задължението на ответницата К. като приобретател по договора за прехвърляне на
имот срещу задължение за издръжка и гледане /изразяващо се в необходимостта да престира
грижи и издръжка/ е следвало да се изпълнява от момента на сключване на договора до
смъртта на прехвърлителите, т.е. касае се до задължение с продължително изпълнение. Това
задължение е възникнало като неопределено такова, доколкото се установи, че към момента
на сключване на договора, прехвърлителите не са имали нужда от грижи и издръжка, но
тази нужда е възникнала много скоро - със заболяването на Г. Д. и е продължила до неговата
смърт, като паралелно с това и С. Д. се е нуждаела от грижи, тъй като страдала от тежка
форма на хипертония. Тези факти са установени от свидетелските показания на Е. А..
Ответницата е тази страна по делото, която следваше да докаже, че е изпълнявала
задължението си за издръжка и гледане спрямо прехвърлителите, към които е възникнало
това нейно задължение. Тя не ангажира доказателства, освен твърдения в насока на това, че
е осъществявала грижи, но дори и твърденията касаят периода докато е живяла в дома на
съпруга си. След датата – 11.01.2020г., когато се установява от свидетелските показания, че
К. се е изнесла от семейния дом, нито се твърди продължаване на осъществяването на грижи
и даването на издръжка, нито се доказва. Задължението за издръжка и гледане, породено от
сключения между страните алеаторен договор, изисква постоянно и непрекъснато
изпълнение от страна на длъжника. Ако това изпълнение е непостоянно и непълно, което
води до невъзможност прехвърлителят да живее спокойно, несмущавано и без намаление на
жизнения му стандарт, това неизпълнение обосновава развалянето на договора. Длъжникът
по алеаторния договор следва да осигури на прехвърлителя такава издръжка, която да е
достатъчна той да посрещне нуждите си, което в конкретния случай не е доказано от
ответницата. Всъщност ответницата навежда твърдения, че трудно се справя с отглеждането
на детето си, поради което издържането и гледането на родителите на бившия и съпруг,
очевидно е преустановено след 11.01.2020г., както твърди и свидетелката Е. А.. В
действителност не се ангажират доказателства за изпълнение на задълженията на
ответницата и преди тази дата, доколкото платежните документи, които са единственото
представено от К. доказателство, не са приети от съда, тъй като не са в състояние да
установят нито чии са платените задължения, нито с чии парични средства те са заплатени.
Други доказателства ответницата К. не ангажира, от които съдът да добие информативност
дали и какви точно грижи тя е полагала спрямо родителите на съпруга си. Приобщени са
епикризи, от които е видно, че през 2019г. вероятно ответницата е била затруднена да полага
грижи за ищцата и нейния съпруг, тъй като е била бременна и бременността е била
проблемна, но няма доказателства в този период тя да е изпълнявала задълженията си чрез
друго лице, нито да е поискала трансформиране на задължението си в такова за
предоставяне на финансова издръжка. В този смисъл, ответницата не доказва фактите, които
8
съдът и е указал. Доколкото обаче ищцата е ангажирала насрещни доказателства под
формата на свидетелски показания, установено е от тях, че след напускането на дома на
Данкини, Н. К. не е запазила каквито и да било контакти със С. Д. и Г. Д. и не ги е
подпомагала с грижи и издръжка. Поддържането на бита, предаването на необходимите
материални средства за издръжка, осъществяването на контакт, обезпечаването на храната и
нуждата от грижи, са все действия, които е следвало пълноценно да се изпълняват спрямо С.
Д. и Г. Д., което обаче не се доказва да е правено от ответницата К. лично или от нея
посредством друго лице, включително съпруга и. Установява се, че С. Д. и Г. Д., от една
страна, и снаха им – Н. К., от друга страна, не са живели в общо домакинство от
11.01.2020г. и дори евентуално да е имало някакво изпълнение от нейна страна след тази
дата до датата на смъртта на Г. Д. и завеждане на иска на 30.09.2020г., то не е било
непосредствено и съответно на характера на поетите с алеаторния договор, задължения.
Както вече бе посочено, не е предложена и трансформация на натуралното задължение в
парично, което показва, че изпълнението на договора е било изоставено най-късно с
напускане на ответницата К. на дома на бившия и съпруг.
Предвид изложеното, съдът приема, че е налице такова неизпълнение на договора за
издръжка и гледане, което обуславя развалянето му до претендираните от ищцата 2/3 ид.ч.
Причините, довели до неизпълнението на договора от страна на ответниците,
предвид затруднената житейска ситуация, пред която са се изправили Д. Д. и Н. К. след
раздялата си, не могат да обосноват различно становище. Следва да се има предвид, че
нуждата на ищцата и починалия и вече съпруг от гледане и издръжка, не е отпаднала след
настъпването на този факт – разпадане семейството на ответниците. Предвид това, за да
бъдат изправна страна по договора, ответниците е следвало да полагат необходимите грижи
за С. Д. и Г. Д., което те не се доказа да са правили и това обуславя уважаване на
претенцията на ищцата.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на ищцата, на основание чл.78, ал.1 ГПК, са дължими
разноски, които следва да се възложат в тежест на двамата ответници. Доказаните разноски,
сторени от ищцата, са 1653,20 лв. /от които 1600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение
и 53.20 лв. за заплатена държавна такса/, като възражение за прекомерност не е наведено,
поради което и не се обсъжда. Двамата ответници следва да си поделят така дължимите
разноски, като всеки от тях бъде осъден да заплати на ищцата по 826.60 лв.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, сключения на 26.07.2018 г. договор,
обективиран в Нотариален акт №7, том III, рег. №****, дело №*** от 2018г. на нотариус
9
Е.П., с района на действие Районен съд- Пирдоп, с който С. С. Д., ЕГН: ********** и
съпругът й Г.Д.Д., ЕГН: ********** /починал преди процеса - на 04.08.2020 г./, са
прехвърлили на Д. Г. Д., ЕГН: ********** /който към датата на сключване на договора е бил
в брачен съюз с Н. П. К., ЕГН: **********/, срещу задължение за гледане и издръжка,
собствеността върху следния недвижим имот, придобит по време на брака им, а именно:
Поземлен имот с идентификатор 4**24.200.666 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед №РД-18-74 от 05.11.2015г. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на поземления имот: с.Мирково, ул. „*******************“ №6, с площ от
425 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване, номер по предходен план: 666, кв.56, парцел VI, при съседи: ПИ с
идентификатори 4**24.200.665, 4**24.200.1434, 4**24.200.667 и 4**24.200.557, заедно с
построените в имота 5 бр. сгради с идентификатори: *************** (жилищна сграда, 78
кв.м.), *************** (селскостопанска сграда, 54 кв.м.), ***************
(селскостопанска сграда, 34 кв.м.), *************** (селскостопанска сграда, 13 кв.м.),
*************** (селскостопанска сграда, 33 кв.м.), до размера на 2/3 идеални части, по
иска на С. С. Д., ЕГН: ********** против Д. Г. Д., ЕГН: ********** и Н. П. К., ЕГН:
**********.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Д. Г. Д., ЕГН: ********** и Н. П. К., ЕГН:
********** ДА ЗАПЛАТЯТ на С. С. Д., ЕГН: ********** сумата от по 826.60 лв.
/осемстотин двадесет и шест лева и шестдесет стотинки/ всеки, представляваща по ½ от
направените по делото разноски в общ размер на 1653.20 лв.
ПРЕДОСТАВЯ 6-месечен срок от влизане в сила на решението на С. С. Д., ЕГН:
********** да извърши отбелязване на настоящото решение в Службата по вписвания -
Пирдоп, съгласно чл. 115, ал. 2 ЗС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от
съобщаването му на страните пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
10