РЕ Ш Е Н И Е
Гр.
София, 04.10.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
РАДОСТИНА
ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Вълков ч.гр.д. № 10407/2019 г., установи от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 435 ГПК.
Предмет на разглеждане е жалби, обективирани в писмо в вх. № 37569/09.07.2019 г. и писмо в вх. № 396664/18.07.2019 г., от името на М.Г.М., в качеството си на длъжник по изп. д. № 01352/2019г., срещу отказ от 11.07.2019 г. на ЧСИ с рег. № 860 за спиране на изпълнителното производство и Разпореждането за образуване на изпълнително производство, с което са приети за събиране и разноски по делото. В жалбата се навежда довод, че изпълнителното производство е образувано незаконосъобразно и са извършени нищожни действия. Оспорва подлежащия на изпълнение акт с довод, че представеното от взискателя наказателно постановление не е влязло в сила поради опорочена процедура по връчването му. Посочва, че още преди изтичане на срока за доброволно изпълнение в резултат на наложения запор на банковата ѝ сметка са преведени суми по сметка на ЧСИ, което счита за незаконосъобразно. Повдига възражение за погасяване на вземанията по давност. Оспорва и да дължи разноски с довод, че не е дала повод за образуване на изпълнителното производство. Претендира разноски.
От името на взискателя в изпълнителното производство – С.О., чрез юрисконсулт Ж.К., е застъпен довод за неоснователност на жалбата. Твърди се, че не са налице основание за спиране на производството, същото е образувано въз основа на годен изпълнителен титул.
В изложените мотиви на съдебния изпълнител се посочва, че жалбата срещу разпореждането за образуване на изпълнителното дело е недопустима, а тази за неговото спиране допустима, но неоснователна, тъй като не са налице предвидените в закона предпоставки, съгласно чл. 432 ГПК. Относно налагането на запор на банковата сметка на длъжника, счита, че действието е извършено законосъобразно, едновременно с изпращане на поканата за доброволна изпълнение – чл. 507, ал. 1 ГПК. Счита искането за присъждане на разноски в настоящото производство за недопустимо.
Относно жалбата срещу разпореждане за образуване на изпълнителното дело:
Ограниченият съдебен контрол касае валидно предприети изпълнителни действия. Принудата е предпоставена от надлежно удостоверено като съществуващо и изпълняемо притезание.
Актът, с който съдебният изпълнител приема искането не съставлява изпълнително действие и не подлежи на обжалване. Не подлежи на самостоятелна преценка и действието по налагане на запор. На общо основание обаче упражнената принуда посредством запор върху банкова сметка ***атия въпрос за валидността на предприетите действия.
Изпълнителното дело е образувано с възлагателно писмо за събиране на общински публични вземания от С.О., установено с Наказателно постановление № СОА 19- РД11-59/05.11.2019 г., с отбелязване за влизане в сила 31.05.2019 г. (л. 2-4). По силата на чл. 162 ал. 2 т. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс общинските вземания, произтичащи от влязло в сила наказателно постановление са публични. На основание чл. 163, ал. 1 ДОПК публичните вземания се събират по реда на този кодекс, освен ако в закон е предвидено друго, но чл. 2 ЗЧСИ овластява държавата да възлага и на частен съдебен изпълнител и събирането на публични вземания. Съгласно чл. 163 ал. 4 ДОПК съдебният изпълнител дължи да съобрази регламентираните от Гражданския процесуален закон правила за принудително изпълнение. По делото е представен подлежащ на изпълнение титул – наказателно постановление с надлежно удостоверяване да е влязло в сила. Съдебният изпълнител е обвързан от тази констатация.
Производството по издаване и обжалване на наказателно постановление е предвидено в Закона за административните нарушения и наказания. Действително законът обуславя влизане в сила на наказателното постановление от осигурена възможност съд да прецени законосъобразността на санкциониращия акт. Преценката дали това право все още съществува остава извън компетенциите на съдебния изпълнител. Съдебната преценка в това производство е ограничена до преценка за накърнен зачетен от правния ред интерес чрез съотнасяне на извършените действия със законоустановените правила. След като съдебният изпълнител не е компетентен да преценява съществуването и изпълняемостта на предявеното за реализация притезание, този въпрос не подлежи на изследване и в рамките на настоящото производство. Ето защо доводите за извършени действия извън рамките на правомощията съответно досежно неизпълняемо притезание са неоснователни.
Съдебният изпълнител не може да решава дали притезателното право, което е материализирано в изпълнителния титул, съществува или не и дали същото е погасено по давност. Именно поради тази причина в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК, където основанията за прекратяване на изпълнителното производство са лимитивно и изчерпателно изброени от законодателя, приложението на института на погасителната давност не е предвиден. Предвидено е обаче изрично в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 7, че изпълнителното производство може да бъде прекратено от съдебния изпълнител, ако бъде представено в хода на насоченото срещу длъжника принудително изпълнение, влязло в законна сила решение, с което е уважен иск по чл. 439 от ГПК вр. чл. 128 ал. 2 АПК с оглед спецификата на изпълняемото право – публично вземане.
По изложените съображения жалбата в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане, като имаща за предмет неподлежащи на обжалване по настоящия ред действия, част от които извършени от други органи.
Относно жалбата срещу отказа за спиране на изпълнителното дело:
Жалбата е подадена в предписания от закона срок от лице с признат интерес да инициира настоящото производство срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител. Следващата се държавна такса е внесена (л. 90 по изп. дело), което определя и правото на жалба като надлежно упражнено.
Разглеждана по същество жалбата е неоснователна, тъй като длъжникът не навежда нито твърдения, нито представя доказателства, водещи до спиране на изпълнителното производство съгласно чл. 432 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на М.Г.М., в качеството си на длъжник по изп. д. № 01352/2019г., срещу отказ от 11.07.2019 г. на ЧСИ с рег. № 860 за спиране на изпълнителното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на М.Г.М., в качеството си на длъжник по изп. д. № 01352/2019г., срещу разпореждането за образуване на изпълнително производство на ЧСИ рег. № 860 и наложен запор.
Решението в частта, в която е оставена жалбата срещу разпореждането за образуване без разглеждане имаха характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд - София в едноседмичен срок от връчването му на страните.
В останалата част решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да бъде изпратен на ЧСИ рег. № 860 за сведение и изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.