ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34199
гр. София, 26.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110165070 по описа за 2023 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими и следва да се приемат.
Ищецът е направил искане по чл. 190 ГПК ответникът да бъде задължен да представи
документи, но доколкото същите са представени с отговора искането следва да бъде
отхвърлено.
На ищеца следва да се дадат указания да посочи какъв конкретен документ, който се
намира в държане на И. иска да бъде изискан от третото лице, а на ответника следва да се
дадат указания да посочи конкретните факти, които цели да установи с искането си за
събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на
довеждане, след което съдът ще се произнесе по исканията на страните.
На ответника следва да се дадат указания и дали претендира обезщетение по чл. 220,
ал. 1 КТ поради неспазване от страна на ищеца на срока на предизвестието в размер на
4075,20 лв., за дължимостта на което е изложил твърдения в отговора на исковата молба, в
който случай следва да формулира надлежен петитум и внесе дължимата държавна такса в
размер на 4 % от цената на иска или го заявява като евентуално възражение, в който случай
следва да формулира искане в съответния смисъл.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение, с писмена молба, с препис за връчване на ищеца, да посочи дали претендира
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ поради неспазване от страна на ищеца на срока на
предизвестието в размер на 4075,20 лв., за дължимостта на което е изложил твърдения в
отговора на исковата молба, в който случай следва да формулира надлежен петитум и внесе
дължимата държавна такса в размер на 4 % от цената на иска или го заявява като евентуално
възражение, в който случай следва да формулира искане в съответния смисъл, като го
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията в дадения срок не е сезиран с това
вземане.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да посочи с писмена молба какъв конкретен документ, който се намира в
държане на И. иска да бъде изискан от третото лице, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при
неизпълнение на указанията в дадения срок доказателственото искане ще бъде оставено без
уважение.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да посочи с писмена молба, с препис за връчване на ищеца конкретните факти,
които цели да установи с искането си за събиране на гласни доказателствени средства чрез
разпит на двама свидетели при режим на довеждане, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при
неизпълнение на указанията в дадения срок доказателственото искане ще бъде оставено без
уважение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАВАНЕ искането на ищеца, направено по реда на чл. 190 ГПК,
за задължаване на ответника да представи фишове за трудови възнаграждения на служителя
за периода м.07-м.08.2023г. и ведомости за заплати за този период.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 07.11.2024г. от 09.45 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
писмения отговор на ответника и приложените към него писмени доказателства.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове, както следва: конститутивен
иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението на ищцата, извършено със Заповед . г. на управителя на „С.“ ЕООД на
основанието по чл. 326, ал. 1 КТ, осъдителен иск с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ за
заплащане на сумата от 1509,36 лв., представляваща неплатена част от нетно трудово
възнаграждение на ищцата, дължимо за месец юли и месец август 2023 г., осъдителен иск с
2
правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 36,74 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м.07.
и м.08.2023г., за период на забавата от 31.08.2023 г. до 27.11.2023 г., осъдителен иск с правна
квалификация чл. 221, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 4075,20 лв., представляваща
обезщетение при прекратяване на трудовия договор от служителя без предизвестие на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ и осъдителен иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 86,14 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ за период на забавата от 01.10.2023 г. до 27.11.2023г.
Претендира се и законна лихва върху главниците по осъдителните искове за периода от
датата на подаване на исковата молба – 28.11.2023г. до окончателното им плащане, както и
разноски за производството.
Ищцата Б. К. Л. твърди, че работила при ответника „С.“ ЕООД по силата на
безсрочно трудово правоотношение, въз основа на сключен трудов договор № .., с който
била назначена на длъжност „С.“, с код ... Посочва, че постъпила на работа на същата дата –
17.07.2023г. На 17.08.2023 г. представила на работодателя заявление за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ - по взаимно съгласие на
страните, в което било посочено, че ако същото не бъде прието следва да се счита за
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че поради
неизплащане до 30.08.2023г. на дължимото й се трудово възнаграждение за м.07.2023г.
подала и уведомление по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ за прекратяване на трудовия договор без
предизвестие, което изпратила на официалния имейл на д... Тъй като до 16.30ч. на
31.08.2023г. работодателят не взел отношение по подаденото уведомление, пуснала същото
и по куриер на 31.08.2023г., но пратката не била взета от офиса на куриера, въпреки
заявеното от получателя-ответник и била върната на подателя на 12.09.2023г. С оглед така
развилата се ситуация, ищцата подала уведомлението по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ до
работодателя чрез И. на 04.09.2023г. На 05.09.2023 г. ищцата получила покана да се яви в
офис на дружеството да даде обяснения защо не се явила на работа в периода 01.09.2023 г.
до 04.09.2023 г. На 18.09.2023 г. изпратила имейл до И., с който я е уведомила, че трудовото
й правоотношение все още не е прекратено от Работодателя и че от страна на последния не е
издадена нарочна Заповед по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Твърди, че работодателят подал
невярна информация до ., относно това, че имала само един ден в осигуряване /платен
отпуск/ за м. 08.2023 г., а всъщност била отработила всички дни през този месец. На
19.09.2023 г. ищцата получила от работодателя втора покана, с която работодателят отново я
канил в офиса на дружеството, за да даде обяснения, защо не се явявала на работа считано
от 01.09.2023 г. до 19.09.2023 г. Твърди, че на 20.09.2023 г. препратила отново имейла си от
31.08.2023 г. до работодателя, с който го уведомява, че прекратява Трудовия договор на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ – поради забавено изплащане на трудовото
възнаграждение за м. 07.2023 г. Посочва, че на 18.10.2023 г. работодателят й изпратил
поредна покана, получена от нея на 19.10.2023 г., с която я уведомил, че е прекратил
Трудовият й договор на 18.10.2023 г. – поради изтичане срока на предизвестието. Към нея
била приложена Заповед . г., съгласно която трудовото правоотношение се прекратява на
3
основание чл. 326, ал. 1 от КТ. В Заповедта било посочено, че служителят дължи на
работодателя обезщетение на основание чл. 220, ал. 1 от КТ за периода на неотработеното
предизвестие. Твърди, че възразила по повод основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение, като изрично посочила, че основанието следва да е това по чл. 327, ал. 1, т.
2 от КТ, а освен това отправила претенция до работодателя за заплащане на дължимите й се
трудови възнаграждения за м. юли и за м. август, както и за заплащане на обезщетение по
чл. 221 ал. 1 от КТ (за срока на предизвестието – 60 дни). С покана от 01.11.2023 г.
работодателят уведомил ищцата, че не било налице основание за прекратяване на Трудовия
договор по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, тъй като не били налице основанията на законовата
разпоредба, а тя умишлено била изпращала искания за прекратяване на Трудовия си договор
по различни членове от КТ, за да оправдае своеволното си напускане на работното място.
Счита, че трудовият договор е бил прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т.2 от КТ. Твърди,
че дължимото й се нетно трудово възнаграждение за месец юли 2013 г. за 11 отработени дни
е било 828,22 лв., като същото не било заплатено от работодателя. Посочва, че на 31.08.2023
г.представител на ответното дружество й заплатил сумата в размер на 400 лв., а остатъкът от
428,22 лв. не й бил заплатен. Твърди, че дължимото й се нетно трудово възнаграждение за
месец август 2013 г. за пълен отработен месец било 1581,14 лв., като на 15.08.2023г. й била
заплатена сумата от 500 лв., а остатъкът от 1081,14 лв. не й бил заплатен. Сочи, че съгласно
уговореното в трудовия договор трудовото възнаграждение следвало да се заплаща в срок до
30-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен труда, като към датата на
подаване на уведомлението по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ – 31.08.2023г. работодателят бил в
забава за плащането на възнаграждението за м.07.2023г., с оглед на което ищцата
законосъобразно прекратила трудовия договор на това основание. С оглед на изложеното
счита, че повторното прекратяване на договора от работодателя на друго основание със
заповед .г. е незаконосъобразно, с оглед на което иска същото да бъде признато за такова и
да бъде отменено, както и да й бъде заплатен неизплатения остатък от дължимото й се
трудово възнаграждение за м.07.2023г. и м.08.2023г. в нетен размер, обезщетение по чл. 221,
ал. 1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието (60 дни),
както и обезщетения за забава върху главниците в посочените в исковата молба размери и
периоди. Претендира и законна лихва върху главниците по осъдителните искове за периода
от датата на подаване на исковата молба – 28.11.2023г. до окончателното им плащане, както
и разноски за производството.
Ответникът „С.“ ЕООД е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че страните са били обвързани от
трудов договор с твърдяното с исковата молба съдържание, както и че ищцата е отработила
11 работни дни за м.07.2023г. Счита, че правоотношението на ищцата е законосъобразно
прекратено на основанието по чл. 326, ал. 1 КТ – с изтичане на срока на предизвестието със
заповед № .г. предвид подадената от ищцата молба за прекратяване на трудовия договор на
17.08.2023г. и липсата на съгласие от негова страна за прекратяване на договора по взаимно
съгласие. Оспорва да са били налице предпоставките за прекратяване на трудовото
4
правоотношение на основанието по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като на първо място не бил
получавал уведомление от ищцата в посочения смисъл, а освен това бил изплатил трудовото
й възнаграждение за м.07.2023г. с плащане на 31.08.2023г., което било продиктувано от
липсата на оказано съдействие от страна на ищцата да се яви на работа на 30.08.2023г., за да
получи възнаграждението си, което счита че го освобождава от последиците на собствената
му забава, а до 05.11.2023г. работодателят не разполагал с предоставена от служителя
банкова сметка, по която да погаси задължението си. Оспорва ищцата да е полагала труд при
него през м.08.2023г., за което да й се дължи възнаграждение, като твърди, че с изключение
на един ден отпуск, ищцата не се е явявала на работа през този месец, като не е представила
болнични листове и не е дала обяснения за неявяването си. Същото се отнасяло и за
м.09.2023г. и м.10.2023г. до прекратяване на трудовото правоотношение между страните с
процесната заповед, като независимо от наличие на основание за налагане на
дисциплинарно уволнение на ищцата, правоотношението й било прекратено от работодателя
на основанието по чл. 326, ал. 1 КТ. С оглед изложеното счита, че служителят му дължи
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 4075, 20 лв. – брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието. С оглед изложеното моли за отхвърляне на
предявените искове и присъждане на разноски за производството.
По предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 в тежест на ищцата е да докаже, че е
работила по трудово правоотношение с ответника, че същото е било прекратено с
оспорената заповед, а в тежест на ответника е да докаже, че уволнението е законосъобразно
извършено на соченото от него основание.
По иска по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че за процесния период
страните са били в трудово правоотношение, като ищцата е престирала труд съобразно
уговореното, както и размерът на дължимото й се трудово възнаграждение за исковия
период в нетен размер.
В тежест на ищцата по иска с правна квалификация чл. 221, ал. 1 КТ е да докаже
прекратяването на трудовия договор на твърдяното основание по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ чрез
отправяне на волеизявление, което е достигнало до работодателя, размерът на брутното й
трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди прекратяването на
трудовото правоотношение, уговореният срок на предизвестие по договора.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен
дълг, изпадането на ответника в забава за плащането му и размера на обезщетението за
забава.
В тежест на ответника, при установяване на фактите в доказателствена тежест на
ищцата, е да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорни и неподлежащи на
доказване между страните фактите, че между страните е съществувало безсрочно трудово
правоотношение въз основа на сключен Трудов договор № . г. с твърдяното в исковата молба
съдържание, че ищцата е постъпила на работа на 17.07.2023г., че е отработила 11 работни
5
дни за м.07.2023г., както и че работодателят е издал заповед № .г. за прекратяване на
трудовия договор на основание чл. 326, ал. 1 КТ.
УКАЗВА на ищцата на основание чл. 146, ал. 2 КТ, че не сочи доказателства за
твърдението си да е полагала труд при ответника през м.08.2023г., както и за нетния размер
на дължимото й се трудово възнаграждение за исковия период.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
плащане на претендираните вземания.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
останалите факти, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената
им сила и стойност съдът дължи произнасяне само в решението.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/. – координатор М. или на електронна поща:
********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6