№ 1240
гр. Русе, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:В. М. Петков
при участието на секретаря Дарина Сп. Великова
като разгледа докладваното от В. М. Петков Гражданско дело №
20214520106708 по описа за 2021 година
Ищецът „Теленор България“ ЕАД твърди, че имал сключен с ответника Й. П. П.
договор за мобилни услуги във връзка, с който сключил три допълнителни споразумения за
ползване на мобилни услуги с предпочетени номера- две от споразуменията били сключени
на 23.10.2018г. с месечна такса от 30,99 лева и едно на 25.02.2019г. с месечна такса 26,99
лева. Също така между страните били сключени и три договора за лизинг на три мобилни
телефонни апарата съответно с месечни лизингови вноски 11,59 лева, 7,59 лева и 11,99 лева
Ответника не изпълнил задълженията си по договорите по 4 броя фактури издадени
през месеците май, юни, юли и септември. Начислени били месечни абонаментни такси,
неустойка за предсрочно прекратяване на договора, лизингови вноски, както и разликата
между цената на закупените мобилни телефони без абонамент и преференциалната им цена
по които били закупени. . Общият размер на начислените задължения бил 1476,79 лева.
По ч.гр.д. № 4279/2021г. ищецът се снабдил със заповед за изпълнение срещу
ответника за сумата 1476,79 лева на посочените основания. Заповедта за изпълнение била
връчена по реда на чл. 47 ал.5 от Гражданския процесуален кодекс, поради което ищецът
инициирал настоящото производство за установяване на вземането си.
Ответникът не е открит и в настоящото производство. Назначен му е особен
представител, който оспорва исковете.
Предявените искове за установяване на вземания са с правно основание чл. 422 от
ГПК- за съществуване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение.
Материалноправното основание на иска е по чл. 79 ал.1 от ЗЗД- за изпълнение на парично
задължение по договор. Претенцията за законна лихва е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
1
От фактичека страна съдът намира за установено следното:
На 8.12.2016г. между „Теленор България“ ЕАД и Й. П. П. бил сключен договор за
предоставяне на мобилни услуги с месечен абонамент в размер на 24,99 лева и мобилен
номер +359*********.
С допълнително споразумение от 23.10.2018г. към договор за мобилни услуги с
мобилен номер +359********* бил договорен месечен абонаментен план с цена 30,99 лева и
съответни мобилни услуги.
На 23.10.2018г. страните сключили и договор за лизинг по силата на който ищецът
предоставил на Й. П. П. мобилен телефон с цена 266,57 лева, която следвало да се изплати
на месечни вноски в размер на 11,59 лева.
С допълнително споразумение от 23.10.2018г. към договор за мобилни услуги с
мобилен номер +359********* бил договорен месечен абонаментен план с цена 30,99 лева и
съответни мобилни услуги.
На 25.02.2019г. между „Теленор България“ ЕАД и Й. П. П. бил сключен договор за
предоставяне на мобилни услуги с месечен абонамент в размер на 26,99 лева и мобилен
номер +359*********, като на П. бил предоставен и мобилен телефон на лизинг с цена
287,76, лева, която била формирана след отстъпка от 222,14 лева.
На 02.08.2021г. е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 4279/2021г. в полза
на „Теленор България“ ЕАД срещу Й. П. П. за заплащане на сумата 1476,76 лева главница,
ведно със законната лихва от 02.08.2021г. до изплащане на вземането плюс разноски по
делото.
Сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение съответства на сключените
между страните договори, както и на издадените от ищеца фактури. Не се установи
ответникът да е заплатил задълженията си по договорите.
Възраженията на особения представител на ответника са неоснователни, тъй като
останаха недоказани. Освен това настоящият състав счита, че особеният представител не
може да прави възражения базирани на направени от него твърдения, доколкото липсва
информация същия да е контактувал с представлявания ответник и да е запознат с фактите
по правоотношението. Особеният представител може да прави единствено правни
възражения, както и възражения свързани с това дали са доказани определени факти и
съответно дали е доказан иска.
Предвид изложеното предявеният иск е основателен и следва да се уважи изцяло.
По време на делото наименованието на ищеца е променено от „Теленор България“
ЕАД на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК:
„Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
2
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение.”
На ищецът следва да се присъдят 389,54 лева в заповедното производство, както и
803,84 лева разноски в настоящото производство. Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес парк София, сграда 6, против Й. П. П., ЕГН ********** с адрес гр. Русе,
*************************** в размер на 1476,79 лева представляващи неплатени
месечни абонаментни такси, сума за предоставено мобилно устройство и неустойка по
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг към него, неплатени
месечни абонаментни такси, използвани услуги, сума за предоставено мобилно устройство и
неустойка по Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг към него;
неплатени месечни абонаментни такси, сума за предоставено мобилно устройство и
неустойка по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* и неплатени
лизингови вноски по договор за лизинг към него със законната лихва от 02.08.2021г. до
изплащане на вземането, за които вземания е била издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 4279/2021г. на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА Й. П. П., ЕГН ********** с адрес гр. Русе, ***************************
да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, сумата 389,54 лева
разноски по ч.гр.дело № 4279/2021г. на Русенски районен съд, както и сумата 803,84 лева
разноски по настоящото дело.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3