№ 591
гр. ****, 16.12.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ****, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
СъдебниС.Х.Г.
заседатели:Я.С.С.
при участието на секретаря ПЛАМЕНА В. Г.
и прокурора Т. М. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Никола Д. Дойчев Наказателно дело
от общ характер № 20223130200482 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ВАРНА, ТО **** , редовно
призована, се представлява от прокурор Т. Т..
ПОДСЪДИМИЯТ В. М. К. , редовно призован, се явява лично и с
адв. Р. И. АК Варна, редовно упълномощена съгласно пълномощно към
молбата за изменение на МНО и приета от съда от днес. Представя
паспорт.
ПОДСЪДИМИЯТ В. М. К. Желая да бъда представляван от адв. И..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ В. М. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
1
Съдът пристъпва към снемане на самоличността на подсъдимия:
ПОДСЪДИМИЯ В. М. К., ЕГН: **********, с адрес гр. ****, ул.
„***** № 30, осъждан, неженен – на семейни начала.
Съдът, докладва постъпила молба от адв. Р. И., пълномощник на
подсъдимия В. М. К., за изменение на взетата по отношение на него мярка за
неотклонение “Домашен арест” в по-лека такава или да не се налага такава.
ПРОКУРОРЪТ: Противопоставям се на това искане и соча за това
доказателства. Представям констативни протоколи за нарушение на мярката
за неотклонение „домашен арест“ на посъдимия.
АДВ. И.: Поддържам молбата. Няма да соча други доказателства.
СЪДЪТ връчва и дава 5 мин. за запознаване с представените от
прокурора в днешно съдебно заседание констативни протоколи на
подсъдимия и неговия защитник, и възможност за изразяване на становище.
СЪДЪТ докладва справка за съдимост с рег. № 138662 / 15.12.2022 г. и
справка за съдимост с рег. № 96379 / 23.11.2022 г. за лицето В. М. К..
АДВ. И.: Да се приемат представените в днешно съдебно заседание
констативни протоколи и докладваната справка за съдимост.
СЪДЪТ намира, че представените и докладваните в днешното съдебно
заседание писмени документи са относими, допустими и необходими към
предмета на делото и същите следва да бъдат приети като писмени
доказателства по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
представените в днешно съдебно заседание писмени документи, а именно:
писмо с рег. № 5611 / 15.11.2022 г. с констативни протоколи с рег. № КП-694
/ 08.11.2022 г.; КП-695 / 08.11.2022 г., КП-700 / 11.11.2022 г.; КП-706 /
15.11.2022 г.; писмо с рег. № 5836 / 28.11.2022 г. с КП-714 / 22.11.2022 г., КП-
727 / 28.11.2022 г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмено доказателство по делото
2
докладваната в днешно съдебно заседание справка за съдимост с рег. №
138662 / 15.12.2022 г. и справка за съдимост с рег. № 96379 / 23.11.2022 г. за
лицето В. М. К..
Съдът счита делото за изяснено и дава ход
ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. И.: Уважаеми господин Председател, Уважаеми съдебни
заседатели, изцяло поддържам доводите и съображенията изложени в
молбата, депозирана от моя подзащитен. Искам да подчертая, че мярката
за неотклонение няма за цел предварително изтърпяване на наказание.
Законът е предвидил да се прилага единствено с оглед обвиняемото лице
да не се укрие или да извърши друго престъпление, както и за
осигуряването му за провеждане на действията по разследването.
Постоянната съдебна практика – визирам ТР № 3/2012 г. на ВКС, посочва
че съдът трябва да отчита опасностите, изложени в чл. 63, ал. 1 от НК
както и целите, посочени в чл. 57 от НПК и тези опасности следва да се
разглеждат в конкретиката на всеки един случай, на поведението на
лицето, което е привлечено към наказателна отговорност. На следващо
място, считам че задържането на лицата трябва да е в разумни срокове и
в насока е практиката на европейските съдилища. В настоящия случай
мярката за неотклонение и „Задържане под стража“ и настоящата
„Домашен арест“, взета по отношение на подзащитния ми продължава
повече от 4 месеца и считам, че е налице нарушение на Европейската
конвенция по правата на човека – чл. 5, т. 3. П отношение на
представените справки и доказателства от страна на Обвинението,
считам че същите представляват единствено - неслучайно казах
„справка“, от която обаче не може да се направи категоричен извод, че
действително лицето е нарушило мярката. В писмо № 5836 / 28.11.2022 г.
и в приложените констативни протоколи е посочено, че е възможно
системата „Пюр монитор“, която дава тези резултати, да има техническа
3
грешка. Т.е. ако е възможно веднъж тя даде техническа грешка, то е
възможно за всеки един сигнал да е налице такава. По отношение на
другото писмо и приложените констативни протоколи е упоменато, че не
е потърсен никакъв контакт нито по телефона, нито на адреса на
подзащитния ми, за да се установи наистина той дали е там или не е, и да
се поискат някакви обяснения, ако е налице че той се е отклонил
наистина от изпълнението на мярката. И в двата констативни протоколи
заключението е, че поведението на лицето ще бъде следено и при
следващо нарушение ще бъде изготвено уведомително писмо до
компетентните институции. Такова не е налично и не е приложено към
настоящото дело. Поради което, считам че взетата мярка „Домашен
арест“ по отношение на подзащитния ми К. към настоящия момент,
когато докато досъдебното производство е приключило, когато считам че
той не се е отклонявал и не е нарушавал мярката, която му е била
наложена, и отделно от това към настоящия момент той все още е
невинен, а не виновен, считам че са предпоставките за изменение на
мярката в по-лека, защото този човек има семейство, предстоят зимни
месеци и трябва да има някакви доходи. Моля за определение в този
смисъл.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съжалявам. Имам три деца и за да ги
издържам, трябва да работя. В момента не мога да помагам на
семейството. Децата ми учат. Поддържам това, което каза адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин Председател, Уважаеми
съдебни заседатели, считам че направеното искане от защитника на
подсъдимия и самия подсъдим В. К. за изменение на мярката му за
неотклонение не следва да се уважава. Съдът основателно е взел мярката
на подсъдимия „Домашен арест“, която е била изменена от „Задържане
под стража“, подсъдимият вече е предаден на съда за тежко умишлено
престъпление, извършено при условията на опасен рецидив, за което
наказанието се предвижда от 3 до 15 години „лишаване от свобода“.
Подсъдимият множество пъти е бил осъждан за тежки умишлени
престъпления. Предвид представените доказателства в днешно съдебно
заседание, а именно констативни протоколи за следене на мярката за
неотклонение „домашен арест“, считам че подсъдимият не се съобразява
4
със своята мярката и системно я нарушава. Твърдението на защитата, че
има техническа грешка и затова така се отчита, не е така. В самите
констативни протоколи пише, че сигналите са над техническата грешка,
което ще рече че не е възможно да има техническа грешка. В един от
констативните протоколи е записано, че е било извършено позвъняване
на подсъдимия и той не е вдигнал, а на следващо позвъняване при друг
сигнал е вдигнал и е казал, че е бил във външно санитарно помещение.
Считам, че такова обяснение не следва да бъде кредитирано, т.к. ако
действително за това е нарушението трябваше всеки едни по един-два
пъти да има такова нарушение, а не посочените 6-7 пъти за в рамките на
един месец. Относно уведомителното писмо, което ще бъде изготвено -
налице са две уведомителни писма, към които са приложени
констативните протоколи и те са към Прокуратурата, защото първото е
още докато делото е било във фазата на досъдебно производство, а
второто е малко след като е бил внесен обвинителния акт и предполагам
не е достигнала информацията до служителите които следят мярката, че
вече съда следва да бъде информиран, а не прокуратурата. Считам, че
предвид личността на обвиняемия и неговото процесуално поведение е
налице много голяма вероятност той по някакъв начин да се опита да
избегне наказателното правосъдие и ако му бъде променена мярката в
по-лека, да не се явява в съдебни заседания. Налице е и опасност същият
да извърши нови престъпления, с които да се сдобива с доходи. На
последно място, следващото съдебното заседание е насрочено само след
по-малко от месец. Другото което е, в съдебната фаза няма ограничение
за самата мярка за неотклонение. Считам, че не следва да бъде уважавано
това искане на подсъдимия и неговия защитник, поради изложените вече
съображения и мярката за неотклонение „домашен арест“ трябва да
остане като единствената възможна такава да възпре подсъдимия да се
укрие и да извърши нови престъпления. Моля да се произнесете в този
смисъл.
На основание чл. 297 НПК, съдът дава право на последна дума
на подсъдимия: Нарушавал съм, защото тоалетната ми е навън и като
идват да вземат параметри, в тоалетната винаги така става и те постоянно
ми звънят и аз давам обяснения, че съм в тоалетната. Казаха, че ще
5
дойдат да го оправят, но не дойдоха.
СЪДЪТ се оттегля на тайно завещание.
СЪДЪТ, като прецени материалите по делото и становището на
страните, за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е по реда на чл. 270 от НПК, и се образува
по искане за изменение на постановената мярка за неотклонение
„Домашен арест“ по време на образуваното съдебно производство по
внесен обвинителен акт (ОА). В настоящото производство съдът не
следва да разглежда наличието на обосновано предположение относно
съпричастността на подсъдимия в извършване на престъплението,
предмет на ОА, доколкото самият съдебен състав ще изследва по
същество този въпрос. Събраните до момента писмени доказателства на
досъдебна фаза, също не следва да бъдат коментирани в своята пълнота и
анализ, т.к. съдът би навлязъл предварително по същество на спора.
Съдът ще се концентрира върху съдържанието на справката за съдимост,
предмета на обвинението, за вида на престъплението и санкцията, която
се предвижда за този вид престъпление. На първо място, съдът следва да
отбележи като хронология, че първоначално подсъдимият, тогава
обвиняем в досъдебната фаза, е бил задържан с наложена процесуална
мярка за неотклонение (МНО) „задържане под стража“ на 24.06.2022 г.
Тази мярка е заменена впоследствие на 01.08.2022 г. с по-леката МНО
„домашен арест“, която се изтърпява и към момента от подсъдимия.
Съдът като взема предвид свидетелството за съдимост на подсъдимия К.
и неговото съдържание, констатира че същият е осъждан няколкократно
за различни умишлени престъпления от общ характер, част от които
тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, включително за такива
престъпления против собствеността на гражданите. Това мотивира
настоящия съдебен състав да приеме, че подсъдимият към настоящия
момент е с утвърдени престъпни навици относно извършване на
престъпления против собствеността, каквото е и предмет на установяване
в настоящия съдебен процес. На следващо място, като се вземе предвид,
че обвинението е във връзка с извършено престъпление при условията на
опасен рецидив, предвид обстоятелство, че подсъдимият е осъждан през
последните последните 5 години и с оглед на това, че се предвижда
6
наказание „лишаване от свобода от 3 до 15 години“, мотивира настоящия
съдебен състав да приеме, че е налице реална опасност от извършване на
ново престъпление, в случай че МНО „домашен арест“ бъде отменена. На
следващо място със същите мотиви, съдът счита че е налице и опасност
на укриване, с оглед тежестта на наказанието, което се предвижда за
престъплението предмет на обвинението, което пък би осуетило от своя
страна приключването на наказателното дело в разумни срокове, каквото
именно е и възражението на защитника на подсъдимия. Към настоящия
момент, от 01 август до момента са изтекли около 5 месеца и съдът
счита, че този срок не нарушава изискванията на Европейската
конвенция по правата на човека. В този смисъл настоящия съдебен състав
счита, че МНО „Домашен арест“ в момента е адекватна и навременна с
оглед наличните по делото данни и началния етап, в който се намира
настоящото съдебно производство. При промяна на обстоятелствата по
искане на някоя от страните, съдът може да преразгледа наложената до
този момент МНО „Домашен арест“. Съдът счита, че процесуалната
мярка „подписка“ и „гаранция“ няма да обезпечат приключване на
делото към настоящия момент в разумен срок и целите, предвидени в чл.
63 от НК, а именно да предотвратят наличието на опасност от укриване
или извършване на друго престъпление против собствеността.
С тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за изменение на мярката за
неотклонение “ДОМАШЕН АРЕСТ” по отношение на В. М. К., ЕГН:
**********, осъждан, неженен с постоянен и настоящ адрес: гр. ****, ул.
„***** № 30, подсъдим по НОХД № 482/2022 г. по описа на РС ****,
обвиняем по досъдебно производство № 171/2022г. по описа на РУ
****.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба или частен
протест пред Варненски окръжен съд, в седмодневен срок от днес.
След влизане в сила на определението, препис от същото да се
7
изпрати на Районна прокуратура-Варна, ТО **** и Районна служба
„Изпълнение на наказанията“ Варна, за сведение и изпълнение.
Съдебното заседание приключи в 10.43 ч.
ОПРЕДЕЛИ:
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8