Мотиви
към присъда № 28/18.05.2020 година по НОХД N 547/2020г. по описа на ПОС.
Пловдивска окръжна
прокуратура е повдигнала обвинения срещу подсъдимите:
К.К.М. за престъпление по чл.343 ал.4
вр.с ал.3 предл.1, б, „б“ предл.1, вр. с
чл.342, ал.2 от НК за това че: на 12.11.2019 г., около 06.50 ч., в
гр.Асеновград, като работник по транспорта /*** на железопътен прелез на км *** в междугарието ***/ нарушил правилата за
експлоатация на съоръженията - чл.76 т.2 предл.1 от Наредба № 4 от 27.03.1997
г. за железопътните прелези, изд. от мин. на транспорта и мин. на вътр. работи,
обн. ДВ бр.32 от 18.04.1997г. „Дежурният *** е длъжен да: т.2 спира
движението на ППС през прелеза и спуска бариерите 5 минути преди преминаването
на ЖП возило“, като не спрял движението на ППС през посочения прелез и не
спуснал бариерата преди преминаването на пътнически влак № 19205, движещ се от
гр.Пловдив към гр.Асеновград, обслужван от електромотрисен влак /ЕМВР/
31-005/006 и по непредпазливост, в условията на независимо съпричиняване с И. ***,
причинил смъртта на М.Г. *** /починал на *** в УМБАЛ "Св. Г."***/ и
телесни повреди на повече от едно лице, а именно две средни телесни повреди /по
смисъла на чл.129 ал.2 от НК/ на Г.Т.Т. ***, изразяващи се в трайно
затрудняване на движенията на врата и трайно затрудняване на движенията на
левия горен крайник и средна телесна повреда /по смисъла на чл.129 ал.2 от НК/
на И. *** изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на десния долен
крайник, като деянието е извършено в пияно състояние /при наличие на алкохол в
кръвта 2,61 на хиляда/.
и срещу И.Г.Г. за престъпление по чл.343 ал.4
вр. ал.3 б.Б предл.1 вр. ал.1 вр. чл. 342 ал.1 от НК за това, че на 12.11.2019
г., около 06.50 ч., при управление на МПС - л.а. „Опел Астра“ с рег.№ *** по околовръстния път на северната
индустриална зона на гр.Асеновград в посока запад - изток /към бул.“**“/, при приближаване на
железопътен прелез на километър *** в междугарието *** нарушил
правилата за движение - чл.51 ал.2 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство,
когато се приближава към железопътен прелез, трябва да се движи с такава
скорост, която да му позволи при необходимост да спре пред прелеза“, като се
движел със скорост от 60 км/ч, а скоростта, с която е можел да спре пред
прелеза е било до 40 км/ч; чл.53 ал.1 от ЗДвП „Преди да премине през
железопътния прелез, всеки участник в движението е длъжен, независимо от
състоянието на бариерите, на светлинната и на звуковата сигнализация, да се
убеди, че към прелеза не се приближава релсово превозно средство и че
преминаването през прелеза е безопасно“ и чл.109 т.4 от ППЗДвП „Спирането на
пътните превозни средства пред железопътен прелез е задължително при: вдигнати
бариери и липса на сигнал на светофара и на звуковата сигнализация, ако към
прелеза приближава релсово превозно средство“, като не спрял и навлязъл в
прелеза без да се убеди, че към същия не приближава влак, и по непредпазливост,
в условията на независимо съпричиняване с К.К.М. ***, причинил смъртта на М.Г. ***
/починал на *** в УМБАЛ
"Св. Г."***/ и телесни повреди на едно лице, а именно две средни
телесни повреди /по смисъла на чл.129 ал.2 от НК/ на Г.Т.Т. ***, изразяващи се
в трайно затрудняване на движенията на врата и трайно затрудняване на
движенията на левия горен крайник.
Производството по делото е протекло по диференцираната процедура, уредена
в разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимите И.Г.Г. и К.К.М. са признали изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и са се съгласили да не се събират
доказателства за тези факти.
Пред съдът са депозирани
писмени молби от пострадалите лица Г. Т.Т., З. Я.Г., Г. И. Г., Е. М. Г., М. С.А.,
И. М.Г. и Е. Б.М. с искане същите да
бъдат конституирани в качеството на частни обвинители по делото. С определение
на съда, исканията им са уважени.
Прокурорът поддържа
обвинението и пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите
им обвинения. Иска се на подс. К.М. да бъде наложено наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства в размер на четири години лишаване от
свобода, което съобразно привилегията на чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде намалено
с 1/3. Изпълнението на така определеното наказание държавното обвинение
предлага да бъде отложено на осн. Чл.66 ал.1 от НК. Предлага на подсъдимия да
бъде наложено и наказание лишаване от право да упражнява професията „*** в размер на три години.
По отношение на
подс.И.Г., представителят на държавното обвинение пледира да му бъде наложено
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер на три
години лишаване от свобода, което съобразно привилегията на чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде намалено с 1/3. Изпълнението на така определеното наказание
държавното обвинение предлага да бъде отложено на осн. Чл.66 ал.1 от НК.
Предлага на подсъдимия да бъде наложено
и наказание лишаване от право да управлява МПС в размер на две години и шест
месеца. Предлага се съдът да са разпореди с веществените доказателства по
делото и да върне лекия автомобил на подс.Г., а приложения по делото СД диск да
остане по делото до неговото унищожаване.
Частните обвинители поддържат
обвинението и пледират на подс.К.М. да бъде наложено максимално наказание, а на
подс.И.Г. наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено на осн.чл.66
ал.1 от НК. Повреника им – адв.Л.М. пледира подсъдимите да бъдат признати за
виновни по повдигнатите им обвинения и да им бъдат наложени наказания в предложените от представителя на
ОП-Пловдив размери.
Защитникът на
подсъдимия К.М.- адв. М. пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание при
превес на смекчаващите вината обстоятелства с оглед тежкото здравословно
състояние на него и на майка му, за
която единствен полага грижи след смъртта на сестра си, чистото му съдебно
минало, липсата на висящи производства и криминални регистрации, допуснатото
само едно нарушение на работата му. Счита, че изпълнението на наказанието
следва да бъде отложено на осн. Чл.66 ал.1 от НК.
Подсъдимият М. изразява
съжаление за извършеното. Моли да му бъде наложено наказание, което да не
изтърпява ефективно, за да може да полага грижи за майка си, която е възрастна
и тежко болна. Твърди, че докато е опитвал да спусне бариерата подс.Г. е
увеличил скоростта на автомобила, за да премине преди бариерата да е спусната,
както и че е първи е сигнализирал на тел.112. Сочи, че е осъзнал проблема си с
алкохола, поради което и се е лекувал в Държавната психиатрична болница
гр.Пазарджик, в периода от 27.02.2020г. до 09.03.2020г.
Защитникът на подс.И.Г.-
адв.Д. пледира, че обвинението е доказано по категоричен и безспорен начин
и на подзащитния му следва да бъде
наложено наказание при условията на
чл.55 ал.1 т.1 от НК, предвид наличието на многобройни смекчаващите вината обстоятелства. Като
такива се сочат- чистото му съдебно минало, добри характеристични данни, две
малолетни деца, за които се грижи, трудовата му ангажираност, претърпените от
него болки и страдания в резултат на настъпилия инцидент- смъртта на брат му и
телесните увреждания на първия му братовчед, както и наличието на едно
единствено нарушение на ЗДвП преди
повече от 10 години. Иска се изпълнението на така определеното наказание да
бъде отложено на осн. Чл.66 ал.1 от НК,
както и да му бъде наложено минимално наказание лишаване от права. Пледира се и
да му бъде върнат лекия автомобил.
Подсъдимият И.Г.
изразява съжаление за случилото се. Моли да му бъде наложено наказание лишаване
от свобода, което да не изтърпява реално, както и наказанието му лишаване от
право да управлява МПС да е в минимален срок.
Съдът след преценка
на събраните по делото доказателства приема за доказана следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият К.К.М. е
роден на ***г***, българин, български гражданин, разведен, със средно
образование, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият И.Г.Г. е роден на *** ****, българин,
български гражданин, с основно образование, работи, женен, неосъждан, с ЕГН **********.
С Допълнително
споразумение към трудов договор № *** от *** /т.2, л.3 от ДП/, Поделение
"Управление движение на влаковете и гарова дейност - Пловдив" към ДП
"Национална компания Железопътна инфраструктура", като работодател,
представлявано от директора и подс.К.К.М. като служител/работник било
постигнато споразумение, съобразно което работодателят възлагал, а служителят
приемал да изпълнява за неопределено време длъжността "*** прелез *** км.***,
съгласно длъжностната характеристика към договора. Съобразно посочената
длъжностна характеристика, длъжността
"***" била в обхвата на Отдел "Експлоатация и гарова
дейност", към Регионален център Септември и ЖП гара Асеновград. Работното
място на подс.М. било в прелезопазачницата и района на гарата. Основното
задължение на подс.М. като прелезопазач било да осигурява безопасно и
безаварийно преминаване на ЖП возила, МПС и пешеходци през прелеза. Друго
основно задължение на подсъдимия било да поддържа телефонна връзка с дежурните
ръководители от съседните гари, с които си разменят телефонограми за
преминаващите влакове и други ЖП возила, да спуска бариери, като спира
движението на пътните превозни средства. Сред основните документи, които подс.К.М.
следвало да познава, съобразно длъжността му била Наредба № 4 за прелезите, обн. ДВ бр.32 от
18.04.1997 г. Видно от приложеното по
делото заверено копие от Технически паспорт за ЖП прелез на км. *** между
гарите *** /т.2, л.33/, прелезът е с ръчна бариера с механично задвижване и не
разполага със звукова и светлинна сигнализация и светофари. Разстоянието между
прелезопазачницата и прелеза било 10 м., а разстоянието от ръчага /устройството
за ръчно спускане и вдигане на бариерите/ до прелеза - 8,70/10,70 м.
Подс.И.Г.Г. към
месец ноември 2019г. бил правоспособен водач на МПС, категориите „В”, „М” и „АМ”
и притежавал свидетелство за управление на МПС ***, валидно до 10.02.2025г.
Същият имал наложено едно административно наказание "глоба” в размер на
100 лв. с НП № 15066 от 25.08.2009 г. за нарушение по чл.21 ал.1 т.6 от ЗДвП,
като посочената глоба била заплатена. Подсъдимият Г. притежавал и ползвал лек
автомобил "Опел Астра" с регистрационен номер ****.
На 11.11.2019 г., за
времето от 07.00 ч. до 19.00 ч., свид. К. Н. бил на смяна като "***"
при ЖП гара Асеновград. Около 18.00 ч. на същия ден, при свид.Н. се явил подс.К.М.,
който щял да поеме нощна смяна в прелезопазачницата на прелеза на км. *** в
междугарието ***. Свид. К. Н. провел на подс.М. изискуемия инструктаж, като го
запознал с обстановката и му напомнил задълженията. По време на инструктажа
свид.Н. забелязал, че подс.К.М. бил във видимо добро здравословно състояние, но
в неугледен вид. Не констатирал прелезопазачът да мирише на алкохол, или да е
под влияние на такъв, тъй като реакциите, говорът и походката му били нормални.
След инструктажа подс.М. се подписал в съответната книга /т.2, л.9 от ДП/ и
отишъл на работното си място в прелезопазачницата на прелеза на км.***. Въпреки
проведения му инструктаж, по време на дежурството си през същата нощ, подс.К.М.
консумирал алкохол, който носел със себе си.
След свид.Н., като
нощна смяна "***" при ЖП гара Асеновград, застъпил свид.К. Щ. През
нощта на 11 срещу 12.11.2019г. свид.Щ. давал нарежданията на ***- подс. К.М. да
спусне бариерите за влаковете заминаващи от ЖП гара Асеновград към гара Пловдив
в 20.00 ч., 21.30 ч., 23.00 ч., 05.30 ч. и 06.30 ч. Нарежданията си, свид. К. Щ.
давал поне 3 минути преди заминаването на влака по телефона. В момента, в който
прелезопазачът отговорел, свид.Щ. му казвал определен текст на телефонограма,
който съгласно нормативната уредба започвал с часа на даване на текста и
завършвал с квитанционен номер. В отговор прелезопазачът оставял линията на
телефона отворена, спускал бариерата, след което се връщал на телефона и
удостоверявал това с квитанционен номер. Тази информация се записвала в
съответни дневници от ръководителя на движението и от прелезопазача. През
посочения по-горе период, подс. М., въпреки употребения алкохол, вдигал бързо
телефона, когато бивал потърсен от свид.Щерев и бързо изпълнявал дадените му
указания.
На 12.11.2019г.,
около 06.30ч., подс.И.Г. и брат му - пострадалият М.Г., тръгнали с лекия
автомобил "Опел Астра" с рег.№ *** от ****, където двамата живеели,
към ****, където работели. Подс.И.Г. управлявал колата, а брат му се возел на
предната дясна седалка. По пътя подс.Г. ***, където в автомобила се качил свид.Г.Т.-
техен първи братовчед, който работел заедно с тях. Свид.Т. седнал на задната
седалка зад шофьора и автомобилът "Опел Астра", управляван от подс.Г.,
продължил към ***.
Междувременно, в
06.32 ч., от ЖП гара Пловдив към ЖП гара Асеновград потеглил пътнически влак №
19205, обслужван от четири секционен електромотрисен влак /ЕМВ/ 31-005/006 с
локомотивен машинист свид.Н.С. Във влака пътували още свид.И. М.- *** и свид.Х.
Ш. - ***. В 06.41ч. посоченият влак пристигнал на ***, където на смяна, като
ръководител движение била Д. Т. С. Същата веднага наредила на прелезопазачите
на ЖП прелези на километър *** и на километър ***, с телефонограма записана в
дневниците, за заминаването на пътнически влак № 19205 от гара Крумово. На
същата гара ставало разминаването на пътнически влак № 19205 с влака, който
тръгвал в 06.30 ч. от гара Асеновград за гара Пловдив. Във влака за Асеновград
се качил свид.К. М., който отивал на работа като ръководител движение на ЖП
гара Асеновград. В 06.44 ч. пътнически влак № 19205 заминал от гара Крумово и в
06.48 ч. пристигнал на спирка Маврудово. В същия час потеглил за гара Асеновград,
тъй като нямало много хора, които да слизат и да се качват на посочената спирка.
Видно от приложената
по делото справка от Националния институт по метеорология и хидрология, филиал
Пловдив /т.2, л.159 от ДП/ на 12.11.2019 г. слънцето е изгряло в 07.08 ч., като
сумракът е продължил 33 минути. Небето е било с разкъсана облачност и не е имало
валежи, а в района на гр.Асеновград, на северен околовръстен път не е била
регистрирана мъгла. Т.е., движението на пътнически влак № 19205 между гарите
Крумово и Асеновград се е извършвало в полумрак, на осветлението на
електрическите му фарове, в сухо време.
Междувременно,
въпреки че получил нареждането с телефонограмата за спускане на бариерата и
въпреки задължението си по чл.76 т.2 предл.1 от Наредба № 4 от 27.03.1997 г. за
железопътните прелези, издадена от Министъра на транспорта и Министъра на вътрешните
работи, обн. ДВ бр.32 от 18.04.1997г., според която „Дежурният *** е длъжен да:
т.2 спира движението на ППС през прелеза и спуска бариерите 5 минути преди
преминаването на ЖП возило“, подс.К.М. записал в дневника получената телефонограма
и излязъл от прелезопазачницата, но поради изпития алкохол се залисал и не
спуснал бариерата на прелеза на км.***.
При движението си
между спирка Маврудово и Асеновград машинистът свид. Н. С. спазвал
ограничението на скоростта от 80 км/ч., като се движел със 77-78 км/ч. На около
500 м. преди прелеза на км.***, свид.С. подал звуков сигнал, като
предупреждение за приближаващия се влак.
В същото време лек
автомобил "Опел Астра" с рег.№ ***, управляван от подс.И.Г., се
движел по околовръстния път на Северната индустриална зона на гр.Асеновград в
посока запад - изток, към завода на "Калцит" АД и
бул."България" в града. В дясно от пътното платно, по посока на
движението на лекия автомобил "Опел Астра", имало поставен пътен знак
А32 "Железопътен прелез с бариери". Под същия бил поставен пътен знак
А35.1 "Бализ", който съгласно чл.44 ал.5 от Правилника за прилагане
на Закона за движение по пътищата, указва на водачите на ППС, че железопътния
прелез отстои на 240 м. Съответно, след посочените пътни знаци, били поставени
на известно отстояние и пътните знаци А35.2 "Бализ" и А35.3
"Бализ", указващи на водачите на пътни превозни средства движещи се в
посока запад - изток приближаването на железопътния прелез с бариери. Преди достигането
на ЖП прелеза на км.*** в междугарието Крумово - Асеновград, околовръстният път
на Северната индустриална зона на гр.Асеновград, в посока запад-изток,
преминавал през железопътна линия обслужваща единствено товарните влакове
влизащи и излизащи в завода на "Калцит" АД. Така, управляваният от подс.И.Г.
л.а."Опел Астра" с рег.№ *** около 06.52часа на 12.11.2019г., т.е. в
сумрака преди да изгрее слънцето, преминал последователно през пътен участък с
десен завой, през прелеза на ЖП линията на завод "Калцит" и през
пътен участък с ляв завой, след което със скорост от около 60 км/ч се насочил
към ЖП прелеза на км.***. Подс.И.Г. знаел, че приближава ЖП прелез с бариери,
както от предишните му преминавания по този път, така и от поставените по
посоката му на движение предупредителни пътни знаци. Въпреки това, той
продължил да се движи с около 60 км/ч., която скорост не била съобразена с
конкретната пътна обстановка и не му давала възможност да спре преди
навлизането в ЖП прелеза. Подс.Г. не намалил скоростта си на движение до 40
км/ч., която скорост би му позволила да спре преди навлизането на ЖП прелеза на
км.***. Той видял, че бариерите на посочения прелез не били спуснати и навлязъл
в него без да се убеди, че към прелеза не се приближава релсово превозно
средство и че преминаването през прелеза е безопасно.
В същото време
пътническият влак № 19205, управляван от свид.Н. С. наближил на около 100 м. ЖП
прелеза на км.***в посока от север на юг със скорост от 77 км/ч. или 21,4 м/с.
Свид.С. видял, че бариерите на прелеза не били спуснати, а прелезопазачът стоял
извън прелезопазачницата, до ръчага. Той подал продължителен звуков сигнал и на
около 10 м. преди прелеза забелязал приближаващия се към същия л.а."Опел
Астра”. Свид.С. задействал електрическата спирачка на влака, но веднага след
това, в 06.53.53 часа лекия автомобил "Опел Астра" движейки се със
скорост от около 60 км/ч. се ударил с предната си част в предната лява част на
ЕМВ 31-005/006, който се движел със 76 км/ч. Ударът бил страничен и приплъзващ,
като настъпил в района на ЖП прелеза на км.*** на 5,6 м. по дължина северно от
ориентира, приет в протокола за оглед на местопроизшествието и на 0,6 м.
западно от същия. След удара лекият автомобил се завъртял наляво и с предната
си дясна част се ударил в стената на прелезопазачницата отстояща на 4 м. южно
от ориентира, при което автомобилът спрял и се установил в покой, с предна част
насочена към гр.Пловдив, т.е. на север. Вследствие на сблъсъка между лекия
автомобил и влака М.Г. получил тежка черепно-мозъчна травма, свид.Г.Т. получил
счупване на два шийни прешлена и изкълчване на лявата раменна става, а подс.И.Г.
получил закрито счупване на десния глезен. В същото време влакът продължил да
се движи още известно време, след което спрял. Свид.С. слязъл от него и
забелязал, че по лявата част на кабината имало щети, но преценил, че те не са
тежки и придвижил влака до ЖП гара Асеновград, където впоследствие на същия бил
извършен оглед.
Междувременно подс.И.Г.
успял да се свести от удара и да излезе от автомобила. Той казал на намиращия
се в близост подс.К.М. да се обади за помощ и последният позвънил на телефона
за спешни повиквания 112. На мястото пристигнал свид.К. С. служител на РУ на
МВР - Асеновград. Същият установил, че в автомобила имало две лица - на
предната дясна седалка бил М.Г., който не бил в съзнание и на задната седалка -
Г.Т.Т., който бил в съзнание. Свид.С. установил, че водачът на автомобил И.Г.
бил извън него и го тествал за употреба на алкохол с техническо средство, като
пробата била отрицателна. Тъй като от удара л.а."Опел Астра" бил
много смачкан и увреден, се наложило служители на РСПБЗН - Асеновград да
отрежат покрива и вратите му, за да извадят пострадалите от него. Веднага след
това тримата били откарани с две линейки в УМБАЛ "Св. Г."*** за
оказване на медицинска помощ. Свид.К. С. тествал с техническо средство за
употреба на алкохол и подс.К.М., като уредът отчел 1,81 на
хиляда в издишания въздух. Впоследствие от обв.М. по надлежния ред била взета
кръвна проба.
Дежурен разследващ
полицай извършил оглед на местопроизшествието, при който в надлежен протокол
били описани установените следи и като веществено доказателство по делото бил
иззет лек автомобил "Опел Астра" с рег.№ ***.
Подсъдимият К.М. бил
задържан за срок до 24 часа на осн. чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР /т.1, л.24 от ДП/.
След като му било повдигнато обвинение, подс.М. бил задържан до 72 часа за
довеждането му пред съда на осн. чл.64 ал.2 от НПК с постановление на прокурор
от РП - Асеновград. След като бил отведен в Следствения арест в гр.Пловдив, на подс.К.М.
бил извършен личен обиск, при който в багажа му били намерени една празна
бутилка от алкохол и втора бутилка съдържаща алкохол. Впоследствие същите са
били изискани от водещия разследването на осн. чл.159 ал.1 от НПК и предадени с
приемо-предавателен протокол /т.1, л. 192-193 от ДП/.
Въпреки своевременно
проведеното лечение и указаната му висококвалифицирана медицинска помощ, М.Г. починал на *** в УМБАЛ "Св. Г."***.
Видно от
заключението на изготвената по делото Съдебно медицинска експертиза на труп №
247/2019 г. /т.1, л.79 и сл. от ДП/ причината за смъртта на М.Г.Г. е тежка
черепно-мозъчна травма с многофрагментарно счупване на черепните кости, мозъчни
кръвоизливи и контузия на мозъка, които с последвалия мозъчен оток и вторични
мозъчни изменения в ствола на мозъка са довели до притискане, разрушаване и
парализа на жизненоважни мозъчни процеси. Всички травматични увреждания са били
причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет със
значителна кинетична енергия, като добре отговарят по начин и време да са били
получени при злополука между лек автомобил /като пътник в купето на автомобила/
и подвижен ЖП състав. Установените травматични увреждания, получени при станалата
злополука на 12.11.2019 г. на ЖП прелез, са в пряка причинно-следствена връзка
с настъпилата смърт на М.Г.. Състоянието на трупа, преценено по послесмъртните
изменения отговаряло на смърт от около края на първо и начало на второ
денонощие.
Според заключението
на СМЕ по писмени данни № 445/2019 г. /т.1, л.88 от ДП/ при ПТП станало на
12.11.2019 г. на Г.Т.Т. са били причинени: травма на други интраабдоминални
органи, без открита рана в корема; контузия на гръдния кош, които са довели до
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК; счупване на 6-ти
и 7-ми шийни прешлена, довело до трайно затрудняване на движението на врата и
изкълчване на лявата раменна става, довело до трайно затрудняване на движенията
на левия горен крайник. Последните две представляват средни телесни повреди по
смисъла на чл.129 ал.2 от НК.
Видно от
заключението на СМЕ по писмени данни № 441/2019 г. /т.1, л.94 от ДП/ при ПТП на
12.11.2019 г. на И.Г.Г. са били причинени: закрито счупване на десния
малкопищялен глезен, довело до трайно затрудняване на движенията на десния
долен крайник, което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129
ал.2 от НК и травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в
корема, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК.
От Протокол №
716/13.11.2019 г. /т.1, л. 100 от ДП/ за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта на К.К.М. се установява, че в изпратената за
изследване проба кръв е доказано наличие на етилов алкохол в количество 2,61
промила на хиляда.
Видно от Протокол №
717/13.11.2019 г. /т.1, л.108 от ДП/ за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта на Н. С., в изпратената за изследване проба
кръв не е доказано наличие на етилов алкохол.
Видно от Протокол №
719/14.11.2019 г. /т.1, л.119 от ДП/ за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта на И.Г., в изпратената за изследване проба
кръв не е доказано наличие на етилов алкохол.
Според заключението на Съдебна химикотоксикологична
експертиза изх.№ И-11518/13.12.2019г. /т.1, л.132 от ДП/ при изследването на
проба кръв и урина от К.М. не са установени наркотични и упойващи вещества.
Установени са следи от препарати за лечение на стабилна хронична сърдечна
недостатъчност и артериална хипертония.
Според заключението на Съдебна химикотоксикологична експертиза
изх.№ И-11519/13.12.2019г. /т.1, л.138 от ДП/ при изследването на проба кръв и урина от И.Г. не
са установени наркотични и упойващи вещества. Установени са следи от
арипипразол, лекарство, което принадлежи към групата на антипсихотиците и се
използва за лечение на психични заболявания.
Според заключението на Съдебна химикотоксикологична
експертиза изх.№ И-11520/13.12.2019г. /т.1, л.145 от ДП/ при изследването на
проба кръв и урина от Н.С. е дало отрицателен резултат за наркотични и упойващи
вещества.
В хода на
досъдебното производство е назначена комплексна железопътна и автотехническа
експертиза /т.1, л.154 и сл./, според чието заключение: в междугарието Крумово
- Асеновград влак № 19205 се е движил спазвайки ограничението на скоростта,
което е 80 км/ч. Непосредствено преди удара с лекия автомобил не е регистрирано
задействане на пневматичната влакова спирачка, а само на електрическата
спирачка на влак № 19205. Поради прекъсването на записа от регистриращата
система на ЕМВ 31-005/006 в момента на удара (в 06:53:53 ч.) не е възможно да
се анализира и коментира т.нар. "спирачна траектория" на влака след
удара, тъй като липсват записани данни. Машинистът на влака не е имал
техническа възможност да предотврати удара чрез екстрено спиране. Дори и в
момента, в който машинистът е забелязал, че бариерите не са спуснати да е бил
задействал екстрено спиране, тъй като спирачния път е около 150-180 метра, то
ударът не е бил предотвратим, но или би бил с по-ниска скорост или би могло да
бъде избегнат поради преминаване на лекия автомобил през прелеза преди идването
на влака. Анализът на записаните параметри на движение на влак № 19205 преди
удара в 06:53:53 ч. на 12.11.2019 г. позволява да се направи заключение, че
преди и по време на произшествието машинистът на влака не е допуснал правилата
за движение, които да са причина за възникването на произшествието.
Непосредствено преди и по време на произшествието прелезното устройство е било
изправно и е функционирало нормално. Спрямо избрания ориентир при огледа на
местопроизшествието, а именно западния край на предпазна мантинела, находяща се
южно от източното платно за движение, върху тротоара, непосредствено пред
механизма за сваляне и вдигане на бариерата ударът между влака и лекия
автомобил приблизително отстои по дължина на около 5,6 м. северно от ориентира,
а по широчина на 0,6 м. западно от ориентира. Ударът, по автотехническа
класификация е страничен и приплъзващ. Контактните зони при настъпване на удара
са следните: за лекия автомобил - предна част в областта на предна броня и
основа на бронята, за влака - предна лява странична част. Произшествието между
двете превозни средства е настъпило в района на ЖП прелеза на км. ***.
Скоростта на движение на л.а."Опел Астра" управляван от подс. И.Г.
преди настъпване на произшествието и към момента на удара с влака е била около
60 км/ч, според "застиналата" стрелка на показанията на скоростомера.
При наличие на пряка техническа видимост от около 25 метра и намерение на
водача на лекия автомобил да спре преди навлизането в прелеза на безопасно
разстояние около 3-4 м., същият би могъл да го направи при движение с
максимална скорост около 40 км/ч. Скоростта на движение от около 60 км/ч на
л.а."Опел Астра" с рег.№ *** при навлизане в района на ЖП прелеза на
км.*** е била технически несъобразена с конкретната пътна обстановка, пътни и
атмосферни условия. Водачът на л.а."Опел Астра" е нямал техническа
възможност да предотврати настъпилото произшествие чрез предприемане на
безопасно екстрено спиране преди достигане на мястото на удара с влака, но е
имал техническа възможност да не навлиза върху ЖП прелеза. Той е имал
техническа възможност да забележи и възприеме влака непосредствено преди
настъпване на удара. Според вещото лице техническите причини за настъпилото
произшествие са: 1. неспуснати бариери на ЖП прелеза на км.***; 2. навлизане на
лекия автомобил "Опел Астра" с рег.№ *** управляван от И.Г. от
движение /без спиране/ със скорост от около 60 км/ч в района на ЖП прелеза; 3.
попадане на прелеза в опасната зона за спиране на лекия автомобил при скорост на
движение от около 60 км/.
По доказателствата:
Горната
фактическа обстановка съдът приема за доказана от самопризнанията на подсъдимите:
К.М. и И.Г., които са подкрепени от свидетелските показания на разпитаните по
досъдебното производство свидетели – Г. Т.Т. /т.1-ви л.69/, Н. И.С. / т.1
л.60/, К. И.Н. /т.1 л.63/, К. Х.Щ. /
т.1-ви л.66/, К. И.М. / т.1 л.62/, К. И. С. /т.1-ви л.64/, Т. Х.Х. / т.1 л.65/, Б. Г.В. / т.1-ви л.75/,
Х. О.Ш. / т.1-ви л.76/, И. А.М. / т.1-ви л.77/, З. Я.Г.- /т.1-ви л.73, Г. И.Г.-
/т. 1-ви, л.67/, Е. М.Г.- /т.1-ви л.68/, М. С.А.- /т.1-ви л.71/, И. М.Г.-
/т.1-ви л.72/, Е. Б.М.- /т.1-ви л.74/, подкрепени
са от протоколи за оглед на местопроизшествие с фотоалбуми /л. 7 -24 т.І-ви от ДП/, съдебно-медицинска експертиза на
труп /л. 79-84 том І-ви от ДП/, съдебно медицински експертизи по писмени данни
/л.88- 90, 94-96 т.1-ви от ДП/, химически експертизи /л. 100, 108, 113, 119, 125 том І-ви от ДП/, съдебни
химикотоксикологични експертизи / л.132-133, 137, 138-139, 145-146 том І-ти от
ДП/, комплексна автотехническа и железопътна експертиза / т.1-ви л.153-
187/, протокол за обиск на подс.К.М.- / т.1-ви л.194/, справка
от регионален център 112 – Кърджали /л. 199 от том І-ви на ДП/, допълнително
споразумение към трудов договор /л.3-4 т.2-ри от ДП/, длъжностна
характеристика- /л.5-9 т.2-ри/, график, дневник на телефонограми / л.10-11 т.2-ри/,
разшифровка – /л.14 -16 т.2-ри от ДП/,
технически паспорт за ж.п прелез на км.*** със скица и протокол / л.32-39
т.2-ри/, медицински документи, справка за нарушител на И.Г. /л.164 т.2-ри/,
удостоверение за наследници на М.Г. –
/л.166 т.2-ри/, документи
за собственост на МПС /л 168 том 2-ри от ДП/,
характеристични справки и справки за
съдимост. Горните доказателства по
един безсъмнен и непротиворечив начин описват приетата от съда за установена
фактическа обстановка.
Описаната фактическа обстановка,
посочена в обвинителния акт, съдът приема за безспорно и категорично установена
от самопризнанията на подсъдимите направени за целите на съкратеното съдебно
следствие, проведено по реда на чл. 371 т.2 от НПК, които кореспондират с
доказателствата, събрани в хода на досъдебната фаза на процеса. От значение за
установяване на обективната истина по делото се явяват показанията на
разпитаните свидетели-очевидци Н. С., Г.Т., К. М., Х. Ш., И. М., от които се
установява времето, мястото и механизма на осъществяване на деянието. В
показанията на разпитаните по делото свидетели не се установяват противоречия
по отношение на включените в предмета на доказване факти и обстоятелства, които
да налагат по-задълбоченото и подробното им обсъждане и анализиране по смисъла
на чл.305, ал.3 от НПК. Поради това
съдът възприема и кредитира при постановяване на присъдата си показанията на
свидетелите относно изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти, признати по реда на чл.371, т.2 от НПК, като обективно, логично и
последователно пресъздаващи обстоятелствата от значение за предмета на
доказване, кореспондиращи, както помежду си, така и с останалите, събрани и
приложени по делото, писмени доказателства и заключения на изготвените
експертизи.
Съдът
кредитира заключенията на вещите лица, като компетентно изготвени, с
необходимите професионални знания и опит в съответните област, отговорили в
пълнота на поставените им въпроси.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Подсъдимият К.К.М. е годен субект
на престъплението, в което е обвинен, извършил го е като пълнолетно лице и в
състояние на вменяемост.
Подсъдимият И.Г.Г. е годен субект
на престъплението, в което е обвинен, извършил го е като пълнолетно лице и в
състояние на вменяемост.
От ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият К.К.М.
е осъществил изпълнителното деяние на престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3
предл.1, б.Б предл.1 вр. ал.1 вр. чл.342 ал.2 от НК, за това, че на 12.11.2019 г., около 06.50 ч., в гр.Асеновград, като работник по
транспорта /*** на железопътен прелез на км *** в междугарието Крумово -
Асеновград/ нарушил правилата за експлоатация на съоръженията - чл.76 т.2
предл.1 от Наредба № 4 от 27.03.1997 г. за железопътните прелези, изд. от Министъра
на транспорта и Министъра на вътрешните работи, обн. ДВ бр.32 от 18.04.1997 г.
„Дежурният прелезопазач е длъжен да: т.2 спира движението на ППС през прелеза и
спуска бариерите 5 минути преди преминаването на ЖП возило“, като не спрял
движението на ППС през посочения прелез и не спуснал бариерата преди
преминаването на пътнически влак № 19205, движещ се от гр.Пловдив към
гр.Асеновград, обслужван от елктромотрисен влак /ЕМВР/ 31-005/006 и по непредпазливост,
в условията на независимо съпричиняване с И. ***, причинил смъртта на М.Г. ***
/починал на *** в УМБАЛ "Св. Г."***/ и телесни повреди на повече от
едно лице, а именно две средни телесни повреди /по смисъла на чл.129 ал.2 от НК/ на Г.Т.Т. ***, изразяващи се в трайно затрудняване на движенията на врата и
трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник и средна телесна
повреда /по смисъла на чл.129 ал.2 от НК/ на И. *** изразяваща се в трайно
затрудняване на движенията на десния долен крайник, като деянието е извършено в
пияно състояние /при наличие на алкохол в кръвта 2,61 на хиляда/.
Подсъдимият М. като прелезопазач е
нарушил разпоредбата на чл.76 т.2 предл.1 от Наредба № 4 от 27.03.1997г. за
железопътните прелези, изд. от Министъра на транспорта и Министъра на вътрешните
работи, обн. ДВ бр.32 от 18.04.1997 г. ,
според която е длъжен да спира
движението на ППС през прелеза и спуска бариерите 5 минути преди преминаването
на ЖП возило, като това нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилото
произшествие. Същият е бил длъжен да
спазва посочената норма съгласно длъжностната си характеристика. С неспускането
на бариерата подс.М. е нарушил правилата за експлоатация на съоръженията- жп
прелеза и така е поставил в реална
опасност безопасното преминаване на жп возила, автомобили и хора през жп прелеза.
Настъпилите вредоносни последици субсимират и
релевантните за повдигнатото обвинение квалифициращи обстоятелства – причиняване на смърт на М.Г. и причиняване
на телесни повреди на повече от едно лице, а именно на Г.Т. и на И.Г. по
смисъла на чл.129 ал.2 от НК.
По време на настъпване на
произшествието в кръвта на подс.М. е констатирано алкохолно съдържание повече
от 0,50 промила, а именно 2,61 промила, установено по надлежния ред – с
протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в
кръвта №716/13.11.2019г., което квалифицира
деянието като такова, извършено в
пияно състояние.
Подс.М. е годен субект на
престъплението, което е осъществил в качеството си на работник по транспорта,
съобразно длъжностната му характеристика. В качеството си на прелезопазач на
същия е било вменено, възложена дейност по експлоатация на съоръженията на
прелез на км. *** като осигурява безопасно и безаварийно преминаване на жп возила,
МПС и пешеходци през прелеза. Субекти на престъпленията по чл.
342, ал. 2 НК могат да бъдат само работници и служители по транспорта в
държавния или обществения сектор, на които по надлежния ред е възложена дейност
по експлоатацията или ремонта на подвижния състав, пътищата или съоръженията.
Възлагане по "надлежния ред" има, когато съответната дейност е
посочена изрично в заповед, трудов договор, друг акт или произтича от характера
на длъжността на работника или служителя. Необходимо е в акта за възлагане или
в друг акт да бъдат определени правата и задълженията на работника или
служителя относно възложената му дейност по транспорта. Обектът на тази дейност
включва права и задължения за ръководене, контрол или извършване на конкретна
техническа или друга работа в сектора на експлоатацията или на ремонта на
обектите, съобразно Постановление
№1/1983г.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА подс. К.М. е
извършил престъплението при форма на вината несъзнавана непредпазливост. Същият
не е предвиждал настъпване на обществено
опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
От обективна страна подсъдимият И.Г.Г.
е осъществил изпълнителното деяние на престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.Б
предл.1 вр. ал.1 вр. чл. 342 ал.1 от НК, за това, че на 12.11.2019 г., около
06.50 ч., при управление на МПС - л.а. „Опел Астра“ с рег.№ *** по
околовръстния път на северната индустриална зона на гр.Асеновград в посока
запад - изток /към бул.“България“/, при приближаване на железопътен прелез на
километър *** в междугарието Крумово - Асеновград нарушил правилата за движение
- чл.51 ал.2 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство, когато се приближава
към железопътен прелез, трябва да се движи с такава скорост, която да му
позволи при необходимост да спре пред прелеза“, като се движел със скорост от
60 км/ч, а скоростта, с която е можел да спре пред прелеза е било до 40 км/ч;
чл.53 ал.1 от ЗДвП „Преди да премине през железопътния прелез, всеки участник в
движението е длъжен, независимо от състоянието на бариерите, на светлинната и
на звуковата сигнализация, да се убеди, че към прелеза не се приближава релсово
превозно средство и че преминаването през прелеза е безопасно“ и чл.109 т.4 от
ППЗДвП „Спирането на пътните превозни средства пред железопътен прелез е
задължително при: вдигнати бариери и липса на сигнал на светофара и на
звуковата сигнализация, ако към прелеза приближава релсово превозно средство“,
като не спрял и навлязъл в прелеза без да се убеди, че към същия не приближава
влак, и по непредпазливост, в условията на независимо съпричиняване с К.К.М. ***,
причинил смъртта на М.Г. *** /починал на *** в УМБАЛ "Св. Г."***/ и
телесни повреди на едно лице, а именно две средни телесни повреди /по смисъла
на чл.129 ал.2 от НК/ на Г.Т.Т. ***, изразяващи се в трайно затрудняване на
движенията на врата и трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник.
Подсъдимият Г. е нарушил
разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗДвП, според която е длъжен при приближаване към
железопътен прелез да се движи с такава скорост, с която при необходимост да
спре пред него. В настоящия случай подс.Г. се е движел със скорост от 60 км/ч,
а скоростта с която е можел да спре пред прелеза е била до 40км/ч. С
несъобразяване на скоростта си на движение, подс.И.Г. се е поставил в
невъзможност да отреагира на възникналите опасности при движението.
Нарушена е и разпоредбата на чл.53
ал.1 от ЗДвП, според която подсъдимият Г. преди преминаване на жп прелеза е бил
длъжен да се убеди, независимо от състоянието на бариерите, т.е дали са
спуснати или не, че към прелеза не се приближава релсово превозно средство и че
преминаването през него е безопасно. По делото е категорично и безспорно
установено, че подс.И.Г. след като е видял, че бариерите не са спуснати е предприел преминаване през прелеза без да
се убеди, че не приближава влак в този момент. Същият е имал възможност да го
стори както лично, така и като помоли някой от другите пътници в колата –
свид.Г.Т. или починалия си брат, но не го е сторил. С това си нарушение на
правилата за движение по пътищата подс.И.Г. е поставил в опасност живота и
здравето, както на пътниците в колата си, така и своето.
Подс.Г. е нарушил и разпоредбата
на чл.109 т.4 от ППЗДвП като не е спрял пред железопътния прелез при вдигнатите
бариери, макар прелеза да е без сигнал
на светофара и на звукова сигнализация, въпреки че в този момент се е
приближавал влак, водача на който е подал звуков сигнал, с който е уведомил, че
приближава прелеза. Извършените от подс.И.Г. нарушения на Закона за движение по
пътищата и правилника за приложението му са в пряка причинно следствена връзка с
настъпилото произшествие. Тук следва да се отбележи, че за настъпване на
съставомерния резултат виновно поведение има и подс.К.М. предвид и извършените
от него нарушения на Наредбата № 4, което беше посочено по- горе, т.е налице е
независимо съпричиняване на престъпния резултат от двамата подсъдими.
Настъпилите вредоносни последици субсимират и
релевантните за повдигнатото обвинение квалифициращи обстоятелства – причиняване на смърт на М.Г. и причиняване
на телесни повреди на Г.Т. по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА подс. И.Г. е
извършил престъплението при форма на вината несъзнавана непредпазливост. Същият
не е предвиждал настъпване на обществено
опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО
При индивидуализацията на
наказанието на подс. К.М. съдът взе предвид следните смекчаващи отговорността
обстоятелства – липсата на минали осъждания, добрите характеристични данни,
възрастта му, критичното отношение към извършеното деяние, сигнализирането на
тел.112, усложененото му здравословно състояние, осъзнаването на проблема му с
алкохола, за което се е подложил и на лечение. Обстоятелството, че същият е
единственият, който може да полага грижи за майка си, която е тежко болна,
както и факта, че инцидента е настъпил и в резултат на неправилно движение на
водача на лекия автомобил – подс.И.Г., който не се е съобразил с правилата за
преминаване на жп прелез, регламентирани в ЗДвП и правилника за приложението му,
т.е налице е съпричиняване на престъпния
резултат от страна и на другия подсъдим.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съда отчита факта, че от
деянието му е причинена смъртта на М.Г.
и средни телесни повреди на две лица, както и че концентрацията на
акохол в кръвта му е пет пъти над допустимата. При тези обстоятелства съдът
приема, че в случая следва да се определи наказание при условията на чл. 54 от НК, в размер към минималния, а именно в размер на четири
години лишаване от свобода. С оглед на нормата на чл.58а ал.1
от НК това наказание се намалява с една трета и окончателното наказание е две
години и осем месеца лишаване от свобода.
Така определеното наказание в
размер на две години и осем месеца лишаване от свобода на основание чл.66 ал.1
от НК следва да отложи за изтърпяване с изпитателен срок от четири години.
Подс.К.М. не е осъждан и за постигане на целите на наказанието и най-вече за
поправянето на подсъдимия, не е наложително същия да изтърпи ефективно
наказанието, тъй като деянието е изолирана проява на противоправно поведение и
съдът счита, че следва да се приложи
нормата на чл.66 от НК.
На основание чл. 343г във вр. с
чл. 37 ал. 1 т. 6 от НК на подсъдимият следва да се наложи и наказание лишаване
от право да упражнява професията „прелезопазач”, което с оглед на високата
степен на обществена опасност на деянието, обстоятелството,
че настоящото нарушение на Наредба №4 се явява изолирана проява в трудовия му
стаж и съгласно нормата на чл. 49 ал. 1 от НК се индивидуализира в размер на четири
години лишаване от право да упражнява тази професия.
На осн. чл.59 ал.1 т.1 от НК
следва да се приспадне времето, през
което подс.К.М. е бил задържан считано от 12.11.2019г. до 14.01.2020г. като
един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
При индивидуализацията на
наказанието на подс. И.Г. съдът взе
предвид следните смекчаващи отговорността обстоятелства – липсата на минали
осъждания, младата възраст, критичното отношение към извършеното деяние, обстоятелството,
че при инцидента е настъпила смъртта на
брат му, както и факта, че пътно транспортното произшествие е настъпило и в
резултат на неспускане на бариерата на жп прелеза от страна на подс.К.М., с
която той е нарушил правилата за експлоатация на съоръжението, т.е налице е
съпричиняване на престъпния резултат от двамата подсъдими.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства не се отчитат. При тези обстоятелства съдът приема, че в случая
следва да се определи наказание в минимален размер, при условията на чл. 54 от НК, а именно в размер на три години
лишаване от свобода. С оглед на нормата на чл.58а ал.1 от НК това наказание се намалява с една
трета и окончателното наказание е две години лишаване от свобода.
Така определеното наказание в
размер на две години лишаване от свобода на основание чл.66 ал.1 от НК следва
да отложи за изтърпяване с изпитателен срок от четири години. Подс.И.Г. не е
осъждан и за постигане на целите на наказанието и най-вече за поправянето на
подсъдимия, не е наложително същия да изтърпи ефективно наказанието, тъй като
деянието е изолирана проява на противоправно поведение и съдът счита, че следва да се приложи нормата на чл.66 от НК.
Съдът счита, че не са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл.55 от НК, които да
обусловят на подс. И.Г. да бъде наложено наказание под предвидения в закона
минимум. Извършеното от същия деяние се отличава с висока степен на обществена
опасност предвид настъпилите вредоносни резултати, поради което и определяне на
наказание при условията на чл.55 от НК би се явила една неоправдана с нищо
привилегия и проява на милост от съда още повече, че същия не е изразил
съжаление и критично отношение към случилото се в хода на досъдебното
производство и не е съдействал на
органите му при проведеното разследване.
На основание чл. 343г във вр. с
чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК на подсъдимият следва да се наложи и кумулативното
наказание лишаване от право да управлява МПС, което с оглед на високата степен
на обществена опасност на деянието, допуснато от него едно нарушение на ЗДвП, и съгласно нормата на чл. 49 ал. 1 от НК се
индивидуализира в размер на четири години лишаване от право да се управлява МПС.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото: лек автомобил „Опел Астра“ с per. № ***,
находящ се на съхранение в РУ на МВР-Асеновград
да се върне на собственика му- И.Г.Г.,
след влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по
делото: 1 бр. компакт диск, приложен към делото - да остане на съхранение по
делото.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО: 2бр. Бутилки, намиращи се на съхранение в РУ
на МВР-Асеновград да се унищожат като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК
подсъдимият К.К.М. бе осъден ДА ЗАПЛАТИ
в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР – Пловдив направените разноски по
делото в размер на 1576.90ст. /хиляда петстотин
седемдесет и шест лева 90стотинки/ за експертизи.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК
подсъдимият И.Г.Г. бе осъден ДА ЗАПЛАТИ
в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР – Пловдив направените разноски по
делото в размер на 1576.90ст. /хиляда петстотин
седемдесет и шест лева 90стотинки/ за експертизи.
Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.
Председател: