№ 1255
гр. Варна, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20233100501687 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по
1/въззивна жалба вх. № 41052/01.06.2023 г., подадена от „ОЗК Застраховане" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане", ул.
„Света София" № 7, ет. 5, представлявано заедно от А.П.Л. и Р.К.Д., срещу решение
№1570/09.05.2023г., постановено по гр. д. № 2809/2022 г. на ВРС, 20 с-в, В ЧАСТТА, с
която жалбоподателят е осъден да заплати на ищцата Ж. Г. Г., ЕГН: ********** от
******************************, горницата над 1000 лв. /хиляда лева/ до присъдените
6500 лв. /шест хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на ПТП виновно причинено на
20.06.2021г. от А.Н.Ч. в гр. Варна, на кръстовището между бул. „Трети март" и бул.
„Константин и Фружин" при управление на лек автомобил „**********", с per. № ******,
застрахован по „Гражданска отговорност" в ответното дружество с полица №
BG/23/**********, валидна до 20.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 04.03.2022г. до окончателно изплащане
на задължението и В ЧАСТТА за горницата над 37.79 лв. /тридесет и седем лева и
седемдесет и девет стотинки/ до присъдените 245.58 лв. /двеста четиридесет и пет лева
и петдесет и осем стотинки/, представляващи законна лихва за забава върху главницата за
1
неимуществени вреди за периода от 20.10.2021 г. до 04.03.2022г.
2/ насрещна въззивна жалба с вх. № 51030/06.07.2023 г., подадена от Ж. Г. Г., ЕГН:
********** от ****************************** срещу решение №1570/09.05.2023г.,
постановено по гр. д. № 2809/2022 г. на ВРС, 20 с-в, В ЧАСТТА, в която искът е отхвърлен
за горницата над присъдените 6500 лв. /шест хиляди и петстотин лева/ до
претендираните 9000 лв. /девет хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на ПТП виновно причинено на
20.06.2021 г. от А.Н.Ч. в гр. Варна, на кръстовището между бул. „Трети март" и бул.
„Константин и Фружин" при управление на лек автомобил „**********", с per. № ******,
застрахован по „Гражданска отговорност" в ответното дружество с полица №
BG/23/**********, валидна до 20.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 04.03.2022 г. и В ЧАСТТА, в която е
отхвърлена и претенцията за горницата над присъдените 245.58 лв. /двеста четиридесет
и пет лева и петдесет и осем стотинки/ до претендираните 340лв. /триста и четиридесет
лева/, представляващи законна лихва за забава върху главницата за неимуществени вреди за
периода от 20.10.2021г. до 04.03.2022г.
Във въззивната жалба вх. № 41052/01.06.2023 г., подадена от „ОЗК Застраховане"
АД се излага, че решението е неправилно и необосновано и постановено при нарушение на
процесуалния закон. Твърди се, че решаващият състав бил направил необосновани изводи от
фактическа страна за характера на понесените от Ж. Г. в резултат на застрахователното
събитие травматични увреждания, както и за техния интензитет, включително за
отражението им върху психиката й и в противоречие с чл. 52 от ЗЗД бил определил размера
на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, а именно 6 500 лв. ВРС
превратно и в противоречие с другите събрани доказателства анализирал приложените по
делото писмени доказателства, като от представените медицински документи можело да се
направи извод за хаотично и непоследователно лечение. Твърдението на ищцата за загуба на
доходи поради настъпила в резултат на понесените при ПТП травми нетрудоспособност
останали недоказано, доколкото тези травми не предполагали дългосрочни последици за
здравето на ищцата.От приетото заключение на назначената по делото съдебна медицинска
експертиза се установявало, че при ПТП от 20.06.2021г. ищцата била получила мозъчно
сътресение, контузия на гръдния кош, контузия на лявата тазобедрена става, които в своята
съвкупност били обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Приложените лекарствени средства били подходящи за лечението, като не е било
необходимо друго лечение. Към настоящия момент нямало данни за възникнали усложнения
във връзка с ПТП. Едностранчиво и непълно било обсъдено от съда неоспореното
заключение на проведената съдебна психиатрична експертиза. Сочи, че неправилно ВРС не
е бил приел и обсъдил направеното своевременно възражение за съпричиняване. Твърди, че
при повишено внимание пешеходката би могла да предотврати ПТП, респ. понесените от
нея травми. Обобщава, че присъденото от ВРС обезщетение било прекомерно с оглед на
събрания доказателствен материал.
2
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се
оспорват доводите изложени във въззивната жалба, като се твърди, че решението е
правилно, законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на материалните и
процесуалните разпоредби, с изключение на отхвърлителната част от първоначалната
претенция, за която се депозира насрещна въззивна жалба. Сочи се, че съдът е обсъдил и
преценил в тяхната съвкупност всички събрани в хода на производството писмени и гласни
доказателства.
В подадената насрещна въззивна жалба с вх. № 51030/06.07.2023г., депозирана от
Ж. Г. Г., се излага, че съдът правилно бил приел, че ищецът е успял да установи при
условията на пълно и главно доказване всички предпоставки, залегнали в чл.432 ал.1 от КЗ,
но ищцата не е съгласна с присъдения намален размер на обезщетението. Сочи, че
продължава да изпитва болки, които били наложили в началото на м.02.2023г. отново да си
прави изследване-"доплер"; да закупува лекарства, тъй като имала постоянни болки в
шийните прешлени, както и изпитвала продължаваща слабост в двата крака, и други болки.
Твърди се, че не била отшумяла травмата и последиците от претърпяното ПТП. Моли съда
да бъде определен адвокатски хонорар на осн.чл.38 ал.2 от ЗА.
В срока по чл. 263, ал.3 ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба, с
който се посочва, че в депозираната от страна на „ОЗК Застраховане" АД въззивна жалба с
вх. № 41052/01.06.2023г. срещу Решение № 1570/09.05.2023г. били изложени подробни
доводи за неоснователност на предявения иск за неимуществени вреди над сумата от 1000
лв., респективно за неправилност на обжалваното решение в осъдителната му част над тази
сума ведно с присъдената законна лихва и в условията на евентуалност било обективирано
искане за определяне на по - нисък размер на застрахователно обезщетение. Преповтарят се
твърденията, че решаващият състав бил направил необосновани изводи от фактическа
страна спрямо събраните доказателства и заключения от експертизи като не ги е изтълкувал
в правилна насока.
В открито съдебно заседание, за застрахователя се явява процесуален представител,
който поддържа депозираната жалба, моли се за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и за присъждане на разноски. Въззиваемата страна се представлява в
открито съдебно заседание от процесуален представител, който оспорва жалбата, поддържа
подадената насрещна въззивна жалба, претендира разноски, вкл. адв. възнаграждение при
условията на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство пред РС – Варна е образувано по искова молба
на Ж. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: ************ срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Възраждане", ул. „Света
София" № 7, ет. 5, с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 429, ал. 2от КЗ за осъждане на ответника да заплати
ищцата сумата от 9000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
3
вреди, представляващи болки и страдания вследствие на ПТП, виновно причинено на
20.06.2021г. от А.Н.Ч., ЕГН **********, в гр. Варна, на кръстовището между бул. „Трети
март” и бул. „Константин и Фружин” при управлението на л.а. „**********”, с ДК №
******, застрахован по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното
дружество с полица № ************, валидна до 20.09.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.03.2022г. до
окончателното изплащане, сумата от 340,00 лв., представляваща законна лихва за забава
върху главницата за неимуществени вреди начислена за периода 20.10.2021 г. – 04.03.2022
г., както и сумата от 314,24 лв., представляваща претърпени имуществени вреди
представляващи разходи за лечение - прегледи и медикаменти, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.03.2022 г., до
окончателното ѝ изплащане.
В исковата си молба ищцата чрез адв. Д. К. излага, че на 20.06.2021 г., около 19:30 ч.
в гр. Варна, на бул. „Трети март“, в участъка на кръстовището с бул. „Константин и
Фружин“ била блъсната при пресичане на пешеходна пътека на зелен сигнал от автомобил
завиващ наляво, който не я пропуснал докато тя се движила от дясно на ляво спрямо
неговата посока. Излага се, че вследствие на ПТП е получила контузия на главата, десния
глезен, левият лакът, както и рана на главата. Поддържа се, че за произшествието има
съставен Констативен протокол за ПТП № 733. Сочи се, че след удара от МПС-во ищцата
паднала на земята и загубила ориентация, като стенела от болка. Излага, че шофьорът и
спътникът му вдигнали ищцата и я транспортирали до МБАЛ „Света Анна“, където бил
извършен преглед. Поддържа, че ищцата напуснала болницата, защото не е осигурена и не
могла да си позволи да заплати за да остане там. Заради продължаващите болки на 03.08
посетила невролог в МЦ „Света Анна“ ЕООД, на 12.08. ортопед-травматолог в ДКЦ III, на
17.08. отново при невролог в МЦ „Света Анна“ ЕООД, на 19.08.2021 г. било изготвено
образно изследване в „Света Марина“ ЕАД, а на 03.09.2021 г. посетила кардиолог. Излага,
че изброените прегледи били продиктувани от оплакванията следствие на претърпения удар
от МПС-то. Поддържа се, че ищцата чувствала паническо разстройство, особено при
пресичане, уморяемост, силно главоболие. Сочи се, че има болки в ребрата, както и
болезненост в областта на левия глутеус и лява тазобедрена става, като е проведено лечение
с обезболяващи лекарства. Излага, че поради липсата на парични средства и болничен се
наложило да започне работа на 28.06.2021г. при същия работодател, при който работила от
2021 г., независимо от всички болки и страдания. С оглед състоянието работодателят
изменил част от основните длъжностни задължения за длъжността „камериерка“, за да
няма натоварвания, които да доведат до постоянни болки. Твърди се, че понастоящем
ищцата е разконцентрирана, в постоянен стрес, с паник атаки и главоболие, а болките в
лявата страна на тялото не са отшумели и се засилват особено при застудяване. Поддържа
се, че не са отшумели болките в шията и ръката, както и свързаните с това неудобства.
Излага се, че ищцата има постоянно колебание в стойностите на кръвното и пулса. Сочи се,
че водачът, който я блъснал бил А.Н.Ч., ЕГН **********, чиято „Гражданска отоворност“
4
била обезпечавана от ответника по полица № ************, валидна до 20.09.2021 г. Сочи,
че на 04.10.2021г. подала до ответника уведомление по щета, като предявила имуществена
претенция за 400,00 лв. и неимуществена в размер на 9000,00 лв., но ответникът предложил
единствено плащане от 1105,00 лв. за неимуществените вреди. Сочи, че във връзка с
претърпените увреждания е направила следните разходи: първичен преглед 03.08.2021 г.-
50,00 лв.; първичен преглед 11.08.2021г. - 30,00 лв.; вторичен преглед 17.08.2021г. - 25,00
лв.; Кт-глава без контраст 19.08.2021 г.-120,00 лв.; първичен преглед на 03.09.2021г.-34 ,00
лв.; 5,72 лв. - от 26.06.2021 г. - дексофен; 16,63 лв. - от11.08.2021 г. - фиброзим; 9,85лв.-от
17.08.2021г.-миг 400 и флунаризин; 23,04лв.-от 04.08.2021г.-фламексин и пираминол. По
изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ЗАД „ОЗК - Застраховане“ е депозирал
писмен отговор на исковата молба чрез адв. Т. С., с който исковете се оспорват по основание
и размер над сумата от 1000,00 лв. главница за неимуществени вреди и над сумата от 105,00
лв. за претърпени имуществени вреди. Сочи, че за визираните размери прави признание на
исковете, като същите са съобразени с критериите за справедливост и със съдебната
практика за подобни казуси, отговарят на претърпените вреди и интензитета на понесените
болки и страдания. Сочи, че извънсъдебно са му предоставени разходно - оправдателни
документи на стойност 105,00 лв., а именно фактура № **********/03.08.2021 г. на стойност
50,00 лв., фактура № **********/ 11.08.2021 г. на стойност 30,00 лв. и фактура №
**********/17.08.2021 г. на стойност 25,00 лв. Оспорва акцесорните искове за присъждане
на законна лихва, считано от деня на увреждането - 20.06.2021г. Не спори, че е обезпечавал
покритието по застраховка „Гражданска отговорност” на л.а. „**********”, с ДК № ******
към датата на инцидента. Излага, че е сезиран от ищцата с уведомление вх. №
258/04.10.2021г., по което е образувана преписка по щета № 0411-900- 0011-2021, по която с
писмо изх. № 99-15287/28.10.2021г. на ищцата е предложено сключване на извънсъдебно
споразумение за заплащане на обезщетение от 1000,00 лв. и имуществени вреди в размер на
105,00 лв., но със становище вх. № 301/05.11.2021г. тя изразила несъгласие, както и че желае
преразглеждане на претенцията. Излага, че няма данни за наложителен болничен престой
или инвазивни манипулации, а в допълнителни лист към лист за преглед № 2983 е отразила,
че отказва хоспитализация. Оспорва възникването на всички описани твърдяни вреди по вид
и характер вреди, както тяхната продължителност. Оспорва се, че в резултат на ПТП ищцата
е получила травматични увреждания, от които да се е възстановявала период, продължил
повече от 2-3 седмици. Оспорва се, че понастоящем ищцата продължава да търпи болки и
страдания на физическо и психологично ниво, да страда от периодични пристъпи на
главоболие, сърцебиене и паник атаки, болки в шията и ръката, които да са в приичнно -
следствена връзка с процесния пътен инцидент. Оспорва се твърдението, че промяната в
работните задължения на ищцата е била продиктувана от здравословното състояние.
Оспорва се, че в резултат на ПТП ищцата е понесла значителна психотравма, довела до
налични и понастоящем липса на концентрация, постоянен стрес, паник атаки, непрестанно
преживяване на спомена. Твърди се, че с поведението си ищцата е способствала за
5
продължителността на периода, през който търпи вреди, тъй като не е взела никакви мерки в
тази насока - психотерапия и/или медикаментозно лечение. Счита иска за неимуществени
вреди за завишен. Оспорва водачът А.Н.Ч. да има изключителна вина за претърпените от
ищцата травми и твърди съпричиняване от ищцата. По изложените съображения се моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В о.с.з. пред първата инстанция ищцата се явява лично, представлява се и от
процесуалния си представител, чрез който поддържа изразеното становище по спора. В о.с.з.
ответникът поддържа изразената позиция по спора чрез процесуалния си представител. В
хода по същество сочи, че уточнява възражението си за съпричиняване, а именно, че ищцата
е допуснала нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 и чл. 114, т. 1 от ЗЗДвп, като
първоинстанционният съд е приел това прецизиране като преклудирано и не се е произнесъл
по това възражение за съпричиняване, въпреки че е разпределил доказателствена тежест на
ответника в тази насока.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в сроковете по
чл.259, ал.1 и чл. 263 ал.2 от ГПК, от активно легитимирани лица, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, процесуално допустими са и отговарят на останалите съдържателни
изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбите оплаквания. Релевираните от страните такива се свеждат до неправилност на
изводите на съда.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, а насрещната
въззивна жалба е частично основателна, при прието за установено следното от фактическа и
правна страна:
От фактическа страна:
Съгласно констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 733/21.06.2021г.
служители от Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР около 19:30ч. са посетили
местопроизшествие в гр. Варна, на бул. „Трети март" на кръстовището с бул. „Констатин и
Фружин", в което са участвали л.а. „*********" управляван от собственика А.Ч. и
пешеходец ж. Г. Г.. Отразено е, че пешеходката е с контузия на главата, десен глезен, ляв
лакът и има рана на главата, както и че виновен за ПТП е водачът на лекия автомобил, който
при маневра завиване на ляво не пропуска и блъска движещият се от дясно на ляво
пешеходец, като на водача е съставен АУАН. Видно от схемата на ПТП, същото е настъпило
в обхвата на пешеходната пътека.
6
Страните не спорят, а и съгласно застрахователна полица № BG/23/**********,
ответникът е обезпечавал покритието по „Гражданска оговорност" за л.а. „*********" с ДК
№ ****** в периода 21.09.2020 г. - 20.09.2021г.
От ангажираните от ищцата медицински документи се установява, че ищцата е
потърсила спешна медицинска помощ в деня на инцидента, както и на 22.06.2022г., а
именно лист за преглед на пациент в Спешно отделение при МБАЛ „Св. Анна- Варна" АД от
20.06.2021 г., лист за преглед на пациент в Спешно отделение при МБАЛ „Св. Анна-Варна"
АД с амб. № 2983/22.06.2021 г., 2 бр. допълнителни листи към лист за преглед на пациент в
КДБ № 2942 и № 2943, 2 бр. допълнителни листи към лист за преглед на пациентв КДБ №
2983. От представените амбулаторни листи № № 201/03.08.2021 г., № 4318/12.08.2021 г., №
225/17.08.2021 г., № 776/03.09.2021 г. се установява, че няколко месеца след инцидента
ищцата е продължила да търси медицинска помощ по повод оплаквания свързани с
травмите от процесното ПТП.
Ищцата е представила множество писмени документи, удостоверяващи извършени
медицински прегледи - 2 бр. искания за клинико-лабораторни изследвания, 2 бр. искания за
рентгенологично изследване от 22.06.2021г., образна диагностика протокол за ултразвуково
изследване от 22.06.2021г., 2 бр. искане за клинико-лабораторни изследвания, резултат от
образно изследване от 19.08.2021 г. и резултат от кардиологично изследване от 03.09.2021 г.,
както и 3 бр. рецептурни бланки удостоверяващи предписани медикаменти.
За установяване на твърдените имуществени вреди ищцата е ангажирала редица
разходооправдателни документи, но предвид че в тази част първоинстанционното решение е
влязло в сила, въззивната инстанция не следва да ги обсъжда. Ищцата е представила и
съставени в хода на процеса писмени документи удостоверяващи извършени след подаване
на исковата молба изследвания на ищцата, прегледи, вкл. в спешен център и сторени във
връзка с това разходи, които са извън предмета на претенцията.
Видно от представените от ищцата писмени документи - трудов договор №
042017/04.07.2017 г., допълнително споразумение № 1 от 30.09.2021 г. към трудов договор
от 28.06.2021 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ с вх. №
03388213077239/28.06.2021 г., заповед № 022022/12.4.2022г. за прекратяване на трудово
правоотношение и уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ до НАП - Варна, ищцата е изпълнявала
длъжността „камериерка" в к-с „Туин палас", от 26.06.2021 г. до 13.04.2022г. Съгласно
представените длъжностна характеристика за длъжността камериер от 01.06.2017г. и
изменение на длъжностна характеристика за длъжността камериер от 29.06.2021г., считано
от последната дата във връзка с промяна в здравословното състояние на ищцата са
отпаднали трудовите задължения за зареждане с хигиенни материали и рекламно-
информационни брошури, да следи за изправността на ел. система и ел. уреди поставени в
стаите, да следи за изправността на работа на водопроводните, канализационните и
санитарните съоръжения, както и да участва при почистването на общите части, да
изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността. Останали са
задълженията на ищцата за поддържане на хигиената в определените обекти или
7
помещения, както и да подменя постелъчния инвентар, пердета, хавлии и посуда.
С уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста" с
нанесени имуществени и неимуществени вреди вх. № 258/04.10.2021 г., на посочената дата
ищцата е депозирала претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди от 9000,00 лв. и за имуществени вреди от 400,00 лв., като видно от
разменената комуникация между дружеството и пълномощника на ищцата, а именно писма
изх. № 99-14801/07.10.2021г., № 99-15287/28.10.2021г. и № 99-15526/10.11.2021г. от ОЗК
„Застраховане" и становище вх. № 301/05.11.2021г. до ЗАД „ОЗК-Застраховане" АД,
ответното дружество е предложило обезщетение от 1105,00 лв. за претърпените
имуществени вреди, което ищцата не е приела, като е поискала преразглеждане на размера,
на което е получила отрицателен отговор.
С писмо изх. № 99-14801/07.10.2021 г. ответното дружество на основание чл. 107,
ал.1 от КЗ е изискало влязло в сила НП на водача на л.а. „*********" с ДК № ******, като в
отговор е получена писмо УРИ № 819000-52356/18.10.2021г. от Сектор „Пътна полиция"
при ОД на МВР - Варна, с което ответникът е уведомен във връзка с ПТП настъпило на
20.06.2021г., че срещу установения виновен водач А.Н.Ч., ЕГН ********** е издадено НП
№ 21-0819-02880/03.08..2021 г. от началник група в сектор ПП -Варна, с наложена санкция
на основание чл. 179, ал.2 вр. ал.1, т.5, пр. 4 от ЗДвП, което е връчено на водача на
24.08.2021 г. и е влязло в сила на 01.09.2021г.
Ангажирани са пред първата инстанция гласни доказателства, както от страна на
ищцата, така и от страна на ответника. По почин на ищцата и за установяване на
претърпените от нея болки и страдания са разпитани свидетелите- З.П.Н. и Г.Н.Г.. По
искане на ответника и при режим на призоваване е разпитан свидетелят А.Н.Ч. за
установяване на конкретния механизъм на ПТП и обстоятелствата при настъпването – във
връзка с възражението за съпричиняване.
Първият свидетел З.Н. сочи, че ищцата е работила при него като камериерка в хотел
„*****", за последно преди зимата на 2021г. Излага, че я познава отдавна и обикновено й
звъни, когато му трябва допълнителна камериерка. В началото на сезона през юни месец
звъннал на ищцата, която му казала, че била блъсната от кола, имала проблеми с врата и й се
виело свят. Казала, че трябва да работи, защото няма средства и за това свидетелят я наел,
но през цялото време усещал, че й има нещо здравословно. Попитал я дали може да се
справи, но тя казала, че няма кой да я издържа и трябва да работи. Първите дни накуцвала и
гърбът я болял, а когато започнал активният сезон виждал, че не може да се справя и
предложил да мине на четири часа, като натоварил други хора с нейните задължения. Не
можела да вдига прахосмукачка, както и да качва бельото, защото в четириетажния хотел
няма асансьор. Свидетелят сочи, че ищцата не била бърза като преди, усещал, че има нещо,
но тя се мъчела да скрие от него за да не я освободи от работа, защото има нужда от пари.
След като минала на четири часа, колегите й помагали, но през април месец казала на
свидетеля, че не може повече. Започнала вълната с украинците и ищцата му казала, че едва
изкарва работния ден. Влошило се здравословното й положение, поради което свидетелят я
8
пуснал в отпуск, но през април месец я освободил. След това се интересувал как е и
предложил пак да дойде на работа ако се е оправила, но тя казала, че „все едно да ме носиш
на гърба си, няма да мога да ти върша работа". Сочи, че не я е освободил веднага, защото е
негов стар работник. Поддържа, че ищцата нямала други доходи и няма кой да й помага.
Вторият разпитан свидетел – Г.Н.Г. е син на ищцата, който сочи, че майка му се
обадила късно вечерта след произшествието, говорили околко час и била много уплашена и
изнервена. На сутринта я видял, като била много зле, изплашена, треперела, с болки в
ръцете, кръста, главата. Наложило се да почне работа като камериерка, а шефът й обещал, че
ще работи по-малко. Работила около половин година, след което си седяла вкъщи. Преди
говорила много повече, била по-комуникативна, а не толкова затворена. Състоянието й сега
нямало нищо общо с преди. Свидетелят сочи, че когато майка му излизала се изморявала
бързо и била уплашена, молела го да ходят по магазини, понеже не можела сама. Излага, че
майка му постоянно имала болки в лявата част на крака, тазобедрената става, ръцете й
изтръпвали, изпотявала се, всеки път като минава светофар била уплашена. Твърди, че тя не
излиза с никой и по цял ден си седяла вкъщи. През лятото отишла на бунгалата на техни
познати на Камчия, но на следващият ден й станало лошо и линейка я закарала в болницата,
където пак направили изследвания. Свидетелят сочи, че не живее заедно с майка си. Когато я
видял сутринта след инцидента, тя се оплаквала от болки в лявата част на кръста, в ръцете,
лактите и главата, заради което ходила на лекар и на рентген, взимала лекарства. След
инцидента помагал на майка си да пазарува, както и финансово. Излага, че не е имала нужда
от помощ, когато се храни или къпе, като травмата й е психическа.
Разпитаният по почин на ответника свидетел - Ч. сочи, че през лятото на миналата
година участвал в ПТП, при движение в посока от бул. „Трети март" към Владиславово.
Излага, че на „Кауфланд" на ляв завой потеглил на зелен сигнал, когато непосредствено
след пешеходната пътека засякъл ищцата. Видял я в последния момент понеже валял
проливен дъжд и имало много вода в канавката, а тя била облечена с тъмни дрехи. В
момента, в който я видял натиснал спирачките и колата спряла моментално, като се движила
с не повече от 10 км/час. Имало светофарна уредба за пешеходци, но нямало други
пешеходци освен ищцата, която се придвижвала отляво надясно. Пострадалата била
контактна, като се видели в болницата също всичко изглеждало нормално, като единствено
имала повърхностна рана на главата, която медиците обработили. Свидетелят сочи, че той е
закарал ищцата до болницата. След удара спрял, слязъл и поел жената, която била паднала
на земята. Тя не викала, а била в нормално състояние - говорела и на въпросите му дали е
адекватна, боли ли я нещо и има ли някакви проблеми, отговорила, че единствено я боли
главата. Свидетелят сочи, че закарал пострадалата в болница възможно най-бързо.
Поддържа, че я вдигнал сам, след което тя се движила на собствен ход, като се подпирала на
него. Бил в болницата до последно, след което закупил и лекарства за пострадалата, която от
спешния център била поета от полицаите. Сочи, че когато я изписали от болницата, тя била
в добро състояние, просто докато я карал до там се оплаквала, че я боли главата, което било
нормално защото била ударена.
9
От приетото от първоинстанционния съд заключение по изготвената САТЕ, което не
е оспорено от страните, се установява, че ударът между лек автомобил „*********" с ДК №
****** и пешеходката е настъпил на 20.06.2021 г. около 19:30 ч. в гр. Варна на бул. „Трети
март" от южната страна на кръстовището между бул. „Трети Март" и бул. „Константин и
Фружин", в рамките на напречна пътна маркировка М8.2 - „Пешеходна пътека" разположена
напречно върху платното за движение на бул. „Константин и Фружин", предвидено за
движение в посока от север към юг. Водачът А.Н.Ч. предприел завой на ляво за да
продължи движението си по бул. „Константин и Фружин" в посока юг, а ищцата като
пешеходец предприела пресичане на платното за движение на бул. „Константин и Фружин",
от южната страна на кръстовището в посока от запад към изток, като след като навлязла в
рамките на напречната пътна маркировка М8.2 - „Пешеходна пътека" е ударена от
автомобила. Ударът за лек автомобил „*********" с ДК № ****** бил в предната му част, а
за пешеходката Ж. в лявата част на тялото, след което паднала на пътната настилка.
Експертизата сочи, че не са налице данни за обекти или други превозни средства, които да
са ограничавали видимостта на двамата участници в произшествието един към друг.
Съгласно вещото лице не са налице обективни данни за изчисляване на точната скорост на
движение на превозното средство, но предвид обстоятелството, че телесните уврежданията
по пешеходката не са тежки, счита, че скоростта на движение на лекия автомобил е била под
30 км/ч. Излага, че водачът е имал възможност да предотврати удара в случай, че е
осъществил визуален контрол към зоната на пешеходната пътека, която му е предстояло да
пресече. Поддържа, че пешеходката е имала възможност да предотврати удара, ако се е
огледала напред и наляво спрямо посоката си на движение, за да види лекият автомобил, но
за това е било нужно да осъществи визуален контрол назад и на ляво спрямо превозните
средства идващи зад нея в посока от запад към изток и извършващи маневра завой на дясно
в кръстовището. При изслушването си в о.с.з. вещото лице сочи, че не може да каже дали за
всички е била зелена светлина на светофарната уредба. Излага, че е възможно за двамата
участници едновременно да свети зелена светлина от светофарната уредба.
От изготвената и приета СМЕ, която не е оспорена от страните, се установява, че в
резултат на ПТП на 20.06.2021 г. ищцата е получила мозъчно сътресение, контузия на
гръдния кош, контузия на лявата тазобедрена става, в резултат на удари с или върху твърди,
тъпи предмети реализирани в областта на главата, гръдния кош, лявата тазобедрена става.
Поддържа се, че травмите са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за
живота и са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП. Съгласно вещото лице
приложените лекарствени средства са били подходящи за лечението и не е било необходимо
друго такова, като представените касови бонове са във връзка с произшествието. Твърди се,
че при престой в болницата се заплаща такса престой за всеки ден, както и стойността на
клиничната пътека за неосигурено лице. Излага, че ищцата е с прекъснати
здравноосигурителни права. Експертът сочи, че здравноосигурителните права на ищцата са
прекъснати. Поддържа, че към настоящия момент няма данни за възникнали усложнения във
връзка с ПТП. Излага, че съобщените по време на клиничния преглед главоболие,
колабиране, болки в шията и ръката, налагат извършване на преглед при специалист
10
невролог, извършване на рентгенография на шийни прешлени и доплер на шийни съдове, за
установяване състоянието на артериите хранещи мозъка. Съгласно експерта преди
процесното ПТП са провеждани пет оперативни интервенции на ищцата -три във връзка с
раждане, една във връзка с херния и една във връзка с апендектопмия. По време на прегледа
ищцата е съобщила, че е провеждала лечение по повод оплаквания от страна на стомаха.
Експертизата сочи, че травматичните увреждания от гореописания вид отзвучават в рамките
на 2-3 седмици. При изслушването си в о.с.з. вещото лице сочи, че приемът на пациент с
мозъчното сътресение обичайно е в рамките на няколко дена, но трябва да се плати
стойността на клиничната пътека и болничния престой.
Допусната и приета е съдебно-психиатрична експертиза, която не е оспорена от
страните и съобразно която вследствие на ПТП ищцата е диагностицирана с Ф-07.2 -
„Посткомоционен синдром". Налице са и симптоми за паник-атаки. Вещото лице е
диагностицирало ищцата и с „Генерализираната тревожност" с променливо протичане, като
се наблюдават тенденции към флуктуиране - изостряне на симптомите и стихване и с
терапия и без терапия. Съгласно експертизата до настоящия момент ищцата не е търсила
специализирана психиатрична помощ, нито е предприела специфично лечение за лечение на
тревожното си разстройство. Вещото лице сочи, че ищцата изпитва психологичен
дискомфорт в ежедневието си, като към момента на освидетелстване е с подчертаната
интровертна нагласа - затвореност, ограниченост на споделянето, изборност на контактите,
трудно допускане на останалите до вътрешните си преживявания, затруднение в
емоционалния контакт и резонанс. Установен е и понижен праг на фрустрация, като повече
от контактите и събитията се интерпретират като фрустриращи, което от своя страна води до
кумулиране на напрежение и малоценностови преживявания. При изслушването си в о.с.з.
вещото лице сочи, че след ПТП-то са настъпили някои соматични заболявания, които няма
медицинска документация да са налични преди ПТП-то. Поддържа, че винаги едно
психиатрично лечение би допринесло за поне омекотяване на клиничните симптоми и до
намаляване на адаптивния им заряд. Една психотравма никога напълно не може да озвучи,
но винаги да бъде обработена ефективно с медикаментозна терапия и по-често
психотерапия. Сочи, че понастоящем ищцата продължава да има нужда от такава. Излага, че
за психотерапията са необходими от 2 г. до 3 г., като е скъпоструващо и не се заплаща от
здравната каса. Поддържа, че цените са между 40,00 лв и 50,00 лв. съобразно часовата
ставка за преглед от 20 минути, като цената зависи от психотерапевтичния план.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380. В
конкретния случай, именно това е и характера на предявения иск – пряк иск на увреденото
лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента.
От представените по делото доказателства се установява изпълнението на
изискванията по чл. 380 от КЗ, като дори в случая от страна на застрахователното
11
дружество – ответник е предложен и подходящ според него размер на обезщетение за
неимуществените вреди, който не се възприема като справедлив от ищцата.
За успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищеца /въззиваема страна в
настоящото производство/, е да установи при условията на пълно и главно доказване:
наличието на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и ответника,
настъпване на покрит застрахователен риск в срока на валидност на застрахователната
полица и размера на средствата, необходими за отстраняване на щетите, възникнали в
резултат на събитието. Установяването на твърденията по правоизключващите
отговорността на ответника /въззивник/ обстоятелства се възлагат в негова тежест, а именно,
че размерът на застрахователното обезщетение е този, посочен от ответника, в т.ч. всички
факти и обстоятелства по направеното възражение за съпричиняване.
Предвид, че решението се обжалва частично единствено досежно размера, вкл. във
връзка с въведеното възражение за съпричиняване и че същото е влязло в сила за останалата
част от претенцията, то в рамките на настоящото производство не са спорни
обстоятелствата, както и същите се установяват от доказателствата по делото, че е налице
валидно застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“, настъпване на покрит застрахователен риск в срока на валидност
на застрахователната полица /процесното ПТП, за което вина носи делинквента/, както и че
именно в резултат на процесното ПТП са настъпили вредите – конкретните увреждания на
ищцата. В този смисъл и претенцията е доказана по основание, но не и по размер.
Спорните моменти касаят именно размера на обезщетението за неимуществени вреди
в светлината на критерия „справедливост“ и възражението за съпричиняване. По отношение
на възражението за съпричиняване съдът намира, че с отговора на исковата молба е
релевирано такова. Твърденията на ответника – въззивник в настоящото производство,
които са въведени с отговора на исковата молба са в посока, че ищцата е способствала за
продължителността на периода, през който търпи вреди, тъй като не била предприела
психотерапия или медикаментозно лечение, както и е въведено едно по-общо възражение
по отношение на механизма на настъпване на ПТП с оглед на твърдението, че не само
водачът на МПС –то носи вина предвид механизма на настъпване на ПТП-то, а самото
поведение при пресичането на ищцата е допринесло за настъпване на ПТП –то. Именно
предвид и тези твърдения на страната, първоинстанционният съд е разпределил
доказателствената тежест в процеса, като страните са ангажирали надлежни доказателства.
Направеното в хода на устните състезания уточнение от страна на ответника чрез
посочване на конкретните разпоредби от ЗЗДвП, които според страната се установява да са
нарушени, не представлява въвеждане на ново основание по възражението, което да го
прави недопустимо, особено след като веднъж вече е прието и докладвано, като по- общо
възражение за съпричиняване.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. С Постановление № 4 от 23.12.1968г. на
Пленума на Върховния съд, което е постановено при действието на отменения ЗУС и е
12
определено като задължително за съдилищата, съобразно Тълкувателно решение № 1 от
2010г. по тълк. д. №1/ 2009 г. на ВКС, са дадени надлежни разяснения за критериите, от
които следва да се ръководи съда при определяне на размера на обезщетението по
справедливост. Според мотивите в посоченото постановление, понятието "справедливост"
не е абстрактно, а е такова свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи
какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В тази
връзка, на база обективните обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне
на обезщетението. На първо място възрастта на пострадалата – 51 г., а след него и
заключението на експерта по СМЕ, че претърпените от ищцата увреждания обикновено
отзвучават в рамките на 2-3 седмици, както и че няма данни за възникнали усложнения.
Твърденията на ищцата, че продължаващите й оплаквания се дължат на получените
физически травматични увреждания, не се доказаха, а точно обратното. Действително и от
свидетелските показания е видно, че същата има оплаквания и към днешна дата, но не се
установява причинно- следствена връзка между оплакванията, продължили във времето и
конкретните физически увреждания. Причинно-следствената връзка се изключва от
заключението, което вещото лице д-р Д. дава, така и от изследването на д-р К. по отношение
на психичното състояние на ищцата, която сочи, че оплакванията й се дължат на
психосоматика. При липса на други доказателства, които да установят причинно-следствена
връзка, то и въззивният състав приема за недоказани твърденията на ищцата, че
продължаващите й оплакванията са свързани пряко с физическите й наранявания, именно
вследствие на ПТП, като приема, че се дължат, обаче, на психичното й състояние.
Действително се установява едно по-засилено психично страдание, което се дължи
преимуществено на емоционалната реакция на ищцата към преживения стрес, вследствие на
настъпилото ПТП. Конкретна обосновка за причините за засилената емоционална реакция,
която към датата на провеждане на изследването, е и с поставена диагноза на психично
заболяване – „посткомоционен синдром“ и „генерализирана тревожност“, д-р К. намира в
претърпяната в резултат на ПТП-то черепно-мозъчна травма. С оглед на изложеното и съдът
намира, че се установява причинно-следствената връзка в тази насока. Следва да се съобрази
и че именно преживяното от ищцата е в основата на освобождаването й от работа, както
самият работодател свидетелства пред първата инстанция.
Горното води до извод за болки и неудобства, които ищцата е претърпяла, като
същите, обаче, не водят до усложнения или толкова сериозни сътресения. Не е налице
открита рана, фрактура или друг тип физическо нараняване, което да води до трайни
увреждания. Въззивната инстанция намира, че черепно-мозъчната травма сама по себе си,
13
обаче, е сериозна увреда и в комбинация с останалите обсъдени по-горе болки и страдания,
обуславят справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение в размер на 9000 лв.
По така направеното от ответника възражение за съпричиняване, обаче съдът
достигна до следните изводи: По отношение на общо направеното възражение, че ищцата с
поведението си е нарушила правилата за движение и е допринесла за увреждането си не се
събраха доказателства – нито писмените – протокол за ПТП и НП, нито гласните
доказателства сочат в тази посока, като същото е и заключението по изготвената САТЕ.
Установява се безспорно, че ищцата е пресичала на пешеходна пътека, като ответникът не е
я е пропуснал да премине. Заключението на в.л. по САТЕ, че ищцата е могла да види
автомобила, не води до заключение за основателност на възражението, при липса на
конкретни твърдения от ответника и респ. ангажирани доказателства за нейно различно
неадекватно поведение за ситуацията.
По отношение на възражението, че ищцата не е предприела психотерапия или
медикаментозно лечение, въззивният състав намира обаче, че същото е основателно. Вещото
лице д-р К. изрично пояснява, а и въззивният съд възприема това заключение, че едно
своевременно психиатрично лечение би допринесло за поне омекотяване на клиничните
симптоми и до намаляване на адаптивния им заряд, като едно адекватно и навременно
лечение -медикаментозна терапия или по-често в комбинация с психотерапия биха
спомогнали за правилното процесиране на травмата. Към днешна дата, ищцата не е
предприела адекватни мерки за психично лечение в почти един двугодишен период, като с
бездействието си е довела до влошаване на своето психично състояние, в резултат, на което
пък ищцата получава и психосоматични физически оплаквания. Справедлив размер на
процента на съпричиняване в случая е 10%.
След като съобрази определения процент на съпричиняване, то и размерът, до който
претенцията на ищцата по главния иск се явява основателна е сумата от 8 100 лв. Въззивната
инстанция следва да присъди допълнително 1600 лв., наред с присъдените от ВРС 6500 лв.
Основателен е и акцесорният иск за лихви, като дължими върху сумата от 8100 лв. са общо
306 лв. за периода от датата на уведомяване на застрахователя до датата на подаване на
исковата молба в съда, като предвид, че ВРС е присъдил вече 245,58 лв., то допълнително
следва да се присъдят 60,42 лв.
С оглед различните изводи на настоящата инстанция от тези на ВРС касателно
размера, обжалваното решение подлежи на частична отмяна, включително в частта за
разноските.
По разноските в производството:
При този изход от спора, разноски се дължат, на двете страни в производството.
Съответно съобразно изхода на спора, на адвоката на ищеца за първоинстанционното
производство следва да се присъдят общо 1140,60 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 от ЗАдв. С решението си ВРС е присъдил сума в
14
размер на 1060,33лв. за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 от ЗАдв., то и
допълнително следва да се присъдят 80,27 лв. За въззивната инстанция на адв. К. се дължат
1140,60 лв. при условията на чл. 38 ал.2 от ЗАдв. Ищцата не е сторила разноски пред първа
инстанция, а пред въззивната е заплатила държавна такса в размер на 75 лв., като съобразно
уважената част от исковете, следва да й се присъди съразмерно сумата от 67,50 лв.
На ответника за първа инстанция се дължат разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска в размер на 186лв., сред които за заплатени депозити за САТЕ,СМЕ и СПЕ, депозит
за призоваване на свидетел и адвокатско възнаграждение. Предвид че съдът е присъдил с
първоинстанционното решение сумата от 499,86 лв., то за разликата над 186 лв. решението
следва да се отмени. За въззивна инстанция дължимата на ответника сума за разноски е в
размер на 118,50 лв., сред които съразмерно за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Ревизия се налага и по отношение на решението в частта за държавната такса и
разноските, които ответникът дължи в полза на съда, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
Дължимата държавна такса за първоинстанционното производство е в размер на 374 лв., а
разноските в размер на 450 лв., които се дължат в цялост, а не съобразно отхвърлената част
от претенцията. Общо дължимите такси и разноски в полза на съда са в размер на 824 лв.,
като от тях са присъдени 675,17 лв. и следва да се присъдят допълнително 148,83 лв.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1570/09.05.2023г., постановено по гр. д. № 2809/2022 г. на
ВРС, 20 с-в, В ЧАСТТА, в която искът на Ж. Г. Г. , ЕГН: ********** от
******************************, срещу „ОЗК Застраховане" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане", ул. „Света София" № 7, ет.
5, представлявано заедно от А.П.Л. и Р.К.Д., е отхвърлен за горницата над присъдените
6500 лв. /шест хиляди и петстотин лева/ до 8100 /осем хиляди и сто лева/,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания
вследствие на ПТП виновно причинено на 20.06.2021 г. от А.Н.Ч. в гр. Варна, на
кръстовището между бул. „Трети март" и бул. „Константин и Фружин" при управление на
лек автомобил „**********", с per. № ******, застрахован по „Гражданска отговорност" в
ответното дружество с полица № BG/23/**********, валидна до 20.09.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
04.03.2022 г. и В ЧАСТТА, в която е отхвърлена и претенцията за горницата над
присъдените 245.58 лв. /двеста четиридесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/ до
306лв. /триста и шест лева/, представляващи законна лихва за забава върху главницата за
неимуществени вреди за периода от 20.10.2021г. до 04.03.2022г., както и в ЧАСТТА ЗА
ПРИСЪДЕНИТЕ В ПОЛЗА НА „ОЗК Застраховане" АД, ЕИК *********, РАЗНОСКИ
15
за размера над 186 лв. /сто осемдесет и шест лева/ до присъдените с
първоинстанционното решение 499,86лв./четиристотин деветдесет и девет лева и
осемдесет и шест стотинки/, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ОЗК Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Възраждане", ул. „Света София" № 7, ет. 5, представлявано
заедно от А.П.Л. и Р.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Г. Г. , ЕГН: ********** от
******************************, допълнително сумата от 1 600 лв. /хиляда и
шестстотин лева/, наред с вече присъдените от ВРС 6500 лв., представляващи обезщетение
за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на ПТП виновно
причинено на 20.06.2021 г. от А.Н.Ч. в гр. Варна, на кръстовището между бул. „Трети март"
и бул. „Константин и Фружин" при управление на лек автомобил „**********", с per. №
******, застрахован по „Гражданска отговорност" в ответното дружество с полица №
BG/23/**********, валидна до 20.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 04.03.2022г., на основание чл. 432 ал.1
от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ОЗК Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Възраждане", ул. „Света София" № 7, ет. 5, представлявано
заедно от А.П.Л. и Р.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Г. Г. , ЕГН: ********** от
******************************, допълнително сумата от 60,42 лв. / шестдесет лева и
четиридесет и две стотинки/, наред с вече присъдените от ВРС 245,58 лв., представляващи
законна лихва за забава върху допълнително определения от въззивната инстанция размер на
главницата за неимуществени вреди за периода от 20.10.2021г. до 04.03.2022г., на
основание чл. 429 ал.3 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1570/09.05.2023г., постановено по гр. д. № 2809/2022 г.
на ВРС, 20 с-в, в останалата обжалвана част.
В останалата необжалвана част първоинстанционното решение е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА „ОЗК Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Възраждане", ул. „Света София" № 7, ет. 5, представлявано
заедно от А.П.Л. и Р.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. Ж. К. – от Адвокатска Колегия - Варна,
с адрес на кантората: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ 21, ет.2, ап.4, сумата от допълнително
80,27 лв. / осемдесет лева и двадесет и седем стотинки/, наред с присъдените от ВРС
1060,33 лв., представляваща възнаграждение за безплатна адвокатска помощ и защита за
първоинстанционното производство, осъществена в полза на ищцата Ж. Г. Г. , ЕГН:
********** от ******************************, както и сумата от 1140,60 лв. /хиляда
сто и четиридесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща възнаграждение за
безплатна адвокатска помощ и защита за въззивното производство, осъществена в полза на
ищцата - въззивник Ж. Г. Г. , ЕГН: ********** от ******************************, на
16
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „ОЗК Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Възраждане", ул. „Света София" № 7, ет. 5, представлявано
заедно от А.П.Л. и Р.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Варна, сумата от допълнително 148,83 лв. / сто четиридесет и осем
лева и осемдесет и три стотинки/, наред с присъдените от ВРС 675,17 лв., представляваща
дължимата държавна такса и разноски за първоинстанционното производство, на осн. чл.78,
ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА „ОЗК Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Възраждане", ул. „Света София" № 7, ет. 5, представлявано
заедно от А.П.Л. и Р.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Г. Г. , ЕГН: ********** от
******************************, сумата от 67,50 лв. / шестдесет и седем лева и петдесет
стотинки/, представляваща съразмерната част от сторените от ищцата – въззивник разноски
за заплатени държавна такса за настоящото въззивно производство, на основание чл. 78
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ж. Г. Г. , ЕГН: ********** от ******************************, ДА
ЗАПЛАТИ на „ОЗК Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Възраждане", ул. „Света София" № 7, ет. 5, представлявано
заедно от А.П.Л. и Р.К.Д., сумата от 118,50 лв. /сто и осемнадесет лева и петдесет
стотинки/, представляваща съразмерната част от сторените от ответника – въззивник
разноски за заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение за настоящото въззивно
производство, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, по реда на чл.280 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17