РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Балчик, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ КР. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20253210200135 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. А. Ф., ЕГН **********, против Наказателно
постановление № *** г., издадено от Началника на РУ *** към ОД на МВР - *** с което са
му наложени административни наказания „глоба" в размер на *** лв. и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.
174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които водят до неговата незаконосъобразност. Въззивникът счита,
че описаното в НП нарушение не е доказано по безспорен начин. Поддържа, че на
процесната дата не е управлявал МПС, съответно не е спиран за проверка. Наред с това
твърди, че АУАН е антидатиран и не му е връчван. Излага доводи и за субективна
несъставомерност на деянието. В евентуалност, намира, че приложение следва да намери чл.
28 от ЗАНН. С оглед изложеното се отправя искане за отмяна на НП. Претендира
присъждане на разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се
от процесуален представител, който поддържа жалбата на заявените в нея основания.
Допълва, че проверката за употреба на наркотични вещества или техни аналози е извършена
от контролните органи в РУ *** а не по място, като по този начин са нарушени
изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
1
алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На *** г. свидетелите М. В. Г. и С. Д. К. - двамата полицейски служители в РУ ***
към ОД на МВР - *** изпълнявали служебните си задължения по извършване на пътен
контрол в ***, на кръстовището на *** и ***. Около 03.30 ч. забелязали, че срещу тях, по
*** в посока ***, се движи л. а. "***, който се опитал да ги заобиколи. Последвали го с
подаден светлинен и звуков сигнал със служебния автомобил, за да извършат проверка на
водача. Въззивникът направил десен завой към ул. *** в посока *** където бил спрян за
проверка пред хотел ***. Същият отказал да съдейства за извършване на проверката, не
представил свидетелство за управление на МПС, свидетелство за регистрация на МПС и
документ за самоличност. На основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР свид. М. Г. издал заповед
за задържане на лице, въз основа на която жалбоподателят бил задържан и отведен в РУ ***
където полицейските служители поискали да тестват въззивника за употреба на наркотични
вещества с техническо средство Drug Test 5000 с фабричен № ARSD ***, но въззивникът
отказал. На жалбоподателя бил издаден Талон за медицинско изследване №***, като същият
бил отведен във ФЦСМП гр. *** за кръвна проба, където отказал да му бъде направено
химико-токсикологично лабораторно изследване. Около 07:00 ч. свид. М. Г. съставил срещу
въззивника АУАН серия GA № ***/*** г. за това, че отказва да му бъде извършена проба с
техническо средство. АУАН бил връчен по реда на чл. 43,ал. 2 ЗАНН.
Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като
административно наказващият орган възприел фактическите и правните констатации на
актосъставителя. НП било връчено лично на жалбоподателя на *** г.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания,
писмените материали - преписката по АНП, вкл. АУАН, талон за медицинско изследване и
др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията
депозирани в с. з. от свидетелите М. В. Г. и С. Д. К. -очевидци на деянието.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна – лице,
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да
2
бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - ВПД Началник РУ
*** към ОД на МВР - *** съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган - младши автоконтрольор,
оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и
3 от ЗАНН.
В обстоятелствената част на АУАН, и издаденото въз основа на него НП е посочено
че на жалбоподателя е вменено нарушение за това, че „на *** г. в *** часа в ***, ***, ул. ***
при следните обстоятелства: в *** около *** часа по ул. *** до хотел *** в посока
*** управлявал л. а. "***, с рег. № ***, собственост на лицето Д. Д. А. с ЕГН **********
като при извършена полицейска проверка отказва да му бъде извършена проверка за
употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Drug Test 5000 с
фабричен № ARSD *** издаден талон за изследване с номер ***, с който във ФЦСМП ***
отказва да даде кръв и урина проба за химичен анализ пред медицинско лице.“
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа
точното описание на нарушението, включително времето и мястото, където е извършено.
Противоречието в часовете (между *** и ***) създава неяснота относно кога точно е
извършено нарушението (управлението на автомобила и последвалият отказ). Това
несъответствие прави неясно описанието на фактическата обстановка, същото е съществено
процесуално нарушение, тъй като засяга правото на защита на санкционираното лице, което
не може да разбере еднозначно кое точно деяние (в кой момент) му се вменява като
нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Въпреки тези изводи съдът намира, че следва да разгледа съответствието на
обжалваното наказателно постановление с материалния закон.
Съобразно разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП (съдържаща едновременно и
правило за поведение, и санкция) водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години
и с глоба *** лв.
Законодателят очевидно е въвел две форми на изпълнителното деяние на посоченото
нарушение: 1. отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; 2.
неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
3
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Проявлението на която и да от двете форми на изпълнителното
деяние възпрепятства контролната дейност и осъществява състава на нарушението.
Редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на
моторни превозни средства (МПС), трамваи или самоходни машини и/или употребата от
тези водачи на наркотични вещества или техни аналози е регламентиран в Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвка и/или употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 3, ал. 1 от посочената Наредба
проверката с тест за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва от
контролните органи "на място", като изключение от това правило е предвидено единствено
и само в чл. 4, ал. 2 от същата Наредба, а именно при настъпило ПТП и при невъзможност
да се извърши проверка с техническо средство или тест на място, от лицата по ал. 1 се
вземат проби от медицински специалист в лечебното заведение, в което са транспортирани
за оказване на медицинска помощ или са настанени за лечение.
В настоящия случай от показанията на разпитаните по делото свидетели се установи,
че при извършената проверка на място в *** на жалбоподателя не е предложено да му бъде
направена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества и/или техните аналози, а такова предложение е отправено едва след отвеждането
му РУ – ***. Тези действия на контролните органи категорично противоречат на
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни
аналози, вменяваща задължение проверката с тест за употребата на наркотични вещества
или техни аналози да се извършва от контролните органи "на място". Това изискване е
императивно и цели установяване на състоянието на водача максимално бързо след
спирането на превозното средство. Отвеждането на лицето в РУ часове по-късно, без да са
налице изключенията по чл. 4, ал. 2 от Наредбата (ПТП и невъзможност за проверка на
място), представлява грубо нарушение на задължителната процедура. В случая
полицейските служители, нарушавайки процедурата, като не са предложили или извършили
теста "на място", не са изпълнили своите задължения по Наредбата. Ето защо последващият
им опит да извършат проверката в РУ *** часове по-късно, се счита за незаконосъобразен
акт и предписанието за тест, дадено в РУ, е незаконно. Отказът на водача да се подчини на
незаконно предписание не може да бъде квалифициран като нарушение по чл. 174, ал. 3, пр.
2 от ЗДвП. Неспазването на изискванията за време и място при извършване на проверката по
Наредбата е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което
води до незаконосъобразност на НП.
С оглед изложеното, обжалваното НП следва да бъде отменено.
По разноските:
На основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН и с оглед изхода на делото на въззивната страна
4
следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на
*** лв. с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на което са
представен по делото - договор за правна защита и съдействие от *** г., съдържащ
отбелязване, че уговорената сума е изплатена изцяло в брой.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** г., издадено на от Началника на РУ ***
към ОД МВР - ***, с което на Т. А. Ф., ЕГН **********, с адрес: *** са му наложени
административни наказания „глоба" в размер на *** лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 2
от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР - *** да заплати на Т. А. Ф., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от *** лв. (*** лева), представляваща сторени в настоящото производство разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – *** в 14
– дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
5