№ 8250
гр. София, 02.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110121819 по
описа за 2022 година
„Т.С.“ ЕАД е предявило срещу К. И. Т. осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за дължимост на вземания за продажна
цена на доставена топлинна енергия в размер на 1589,47 лева, представляваща главница за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода 05.2018 г. - 04.2020 г. и 16,25 лева
– сума за дялово разпределение за периода 10.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва
за периода от 26.04.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 247,61
лева за периода 15.09.2019 г. – 02.11.2021 г. и мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 3,39 лева за периода 31.11.2018 г. – 02.11.2021 г. за топлоснабден
имот в гр. София, ж. к. „Младост 1“, бл. 1А, вх. А, ап. 56, аб. № 77637.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването на данните
за дължимите суми на интернет страницата на дружеството. Твърди, че за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор исковата молба, с който се оспорват
предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва се пасивната процесуална
легитимация на ответника, доколкото не било установено, че ответникът е приел
наследството на своя наследодател. Релевира се възражение за погасяване с изтичане на 3-
1
годишна давност на вземанията за периода 05.2018 г. – 2019 г. Оспорва се наличието на
валидно облигационно правоотношение. Сочи се, че ОУ не са били потвърдени от
наследодателя на ответника, за да са приложими.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено следното:
Представено е съдебно удостоверение от 27.02.2023 г., от което е видно, че К. И. Т. се
е отказал от наследството на И. Любомиров Т..
Представено е Удостоверение от АВ, от което е видно, че за периода 01.01.2012 г. –
07.12.2022 г. няма вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на И. Любомиров
Т..
По делото е представено и удостоверение за наследници на Елена Иванова Иванова,
починала на 12.01.2004 г., от което е видно, че нейни наследници са Калинка Л.а Т.а и И. Л.
Т..
Първоначално исковете са предявени срещу наследниците на И. Любомиров Т., като
с уточнителна молба от 04.07.2022 е пояснено, че ответник по делото е К. И. Т., срещу
когото са предявени вземания за доставена топлинна енергия в имот гр. София, ж. к.
„Младост 1“, бл. 1А, вх. А, ап. 56. Доколкото по делото се твърди, че ответникът е
задължено лице поради обстоятелството, че същият е единствен наследник на И.
Любомиров Т., съдът намира, че не се установява пасивната материална легитимация на
ответника, тъй като с отказа от наследството на И. Любомиров Т. следва да се счита, че
ответникът не е придобил нито права, нито задължения, произтичащи от това наследство, с
оглед на което не следва да отговаря по предявени искове във връзка с вещи, част от
наследствената маса на наследството на И. Любомиров Т.. При извършен отказа от
наследство следва да се счете, че отказалият се никога не е бил наследник на починалия
наследодател, поради което и не е пасивно материално-правно легитимиран да отговаря по
искове, касаещи наследството на наследодателя, от чието наследство се е отказал.
Поради изложеното и при липса на материално-правна легитимация на ответника по
делото предявените искове са недопустими, поради което и производството по делото
следва да бъде прекратено при условията на чл. 130, вр. чл. 27, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 28.02.2023 г. по гр. д. № 21819/2022 г. на СРС, 82 състав, с
което съдът е обявил устните състезания за приключени, както и че ще се произнесе с
решение по делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 21819/2022 г. на СРС, 82 състав, на
основание чл. 130, вр. чл. 27, ал. 1 ГПК.
Определението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице
2
помагач на страната на ищеца.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3