РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№
113
гр.
Пловдив, 16.01. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение,
ХІІ състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети декември две
хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
при
секретаря Р. П. и участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно
дело № 3476 по описа за 2017 год. на Пловдивския административен съд, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано е по
предявени от Д.А.Д., ЕГН ********** *** и С.А.А., ЕГН ********** ***, чрез
адвокат А.С., Адвокатско дружество „М. & партньори“, осъдителни искове с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу ответниците Агенция по вписванията и
Министерство на правосъдието, с който са предявени искови претенции за обезщетяване на имуществени и
неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразни действия на
длъжностно лице при Агенцията по вписванията М.К.и длъжностно лице при
Министерството на правосъдието М.Р.– съдия по вписванията, изразяващи се в
допуснати неточности в Удостоверение за вписвания, заличавания и отбелязвания за имот с изх.№
543/19.01.2012г. за лицето И.Д. П., изготвено от М.К.- длъжностно лице при
Агенция по вписванията и подписано от М.Р.– съдия по вписванията при
Министерство на правосъдието, както
следва :
1. За Д.А.Д. сумата от 19 650, 00 лв. (деветнадесет хиляди шестотин и петдесет)
лева, представляваща част от стойността на претърпени от Д.А.Д. имуществени
вреди вследствие на незаконосъобразни действия на служители на Агенция по
вписванията и Министерството на правосъдието, а именно платените до 10.04.2018г.
суми по Споразумение от 30.01.2015 г. с „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ" ЕАД,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата - частичен
иск от 31 009, 51 лв. (тридесет и една хиляди и девет лева и петдесет и
една стотинки);
2.За Д.А.Д.
сумата от 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева, представляваща част от
стойността на претърпени от Д.А.Д. неимуществени вреди вследствие на
незаконосъобразни действия на служители на Агенция по вписванията и
Министерството на правосъдието, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата - частичен иск
от 5000
лв. (пет хиляди лева) за всеки от ищците;
3.За С.А.А. сумата от 1 250 (хиляда двеста и
петдесет) лева, представляваща част от
стойността на претърпени от С.А.А. неимуществени вреди вследствие на
незаконосъобразни действия на служители на Агенция по вписванията и
Министерството на правосъдието, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата - частичен иск от 5000
лв. (пет хиляди лева) за всеки от ищците.
Първоначално исковете са били
предявени единиствено срещу ответника Агенция по вписванията, но съгласно молба на л.7 от делото, депозирана в
изпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите на искова молба, същите са насочени и срещу Министерството на
правосъдието. С писмена молба на л.39 от делото от страна на пълномощника на
ищците е уточнено, че търсената отговорност срещу двамата ответници е при
условията на разделност, като претендираното обезщетение следва да бъде
понесено от двамата ответници по равно, като са изложени и фактическите
основания, обосноваващи посочената отговорност. Също така, първоначално
исковата претенция на ищеца Д.А.Д. за обезщетение за имуществени вреди е била предявена
за сумата от 13 800 лв. (тринадесет хиляди и осемстотин) лева, представляваща
част от стойността на претърпени от Д.А.Д. имуществени вреди, а именно
платените до момента на предявяване на исковата молба суми по Споразумение от
30.01.2015г. с „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ" ЕАД, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане
на сумата - частичен иск от 31 009, 51 лв. (тридесет и една хиляди и девет
лева и петдесет и една стотинки). Впоследствие обаче, в първото по делото
съдебно заседание съгласно т.II от молба на л.92-94 от
делото и протокол от с.з на л.117 -120
от делото искът е изменен на сумата от 19 650, 00 лв. (деветнадесет хиляди шестотин и петдесет)
лева, представляващи част от стойността на претърпени от Д.А.Д. имуществени
вреди вследствие на незаконосъобразни действия на служители на Агенция по
вписванията и Министерството на правосъдието, а именно платените до този момент
суми по Споразумение от 30.01.2015 г. с „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ" ЕАД,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата - частичен
иск от 31 009, 51 лв. (тридесет и една хиляди и девет лева и петдесет и
една стотинки).
Заявява
се и претенция за присъждане на сторените разноски в настоящото производство.
Твърденията, на които се основава исковата молба са, че в случая са налице незаконосъобразни действия на длъжностно
лице при Агенцията по вписванията М.К.и длъжностно лице при Министерството на
правосъдието М.Р.– съдия по вписванията, изразяващи се в допуснати неточности в
Удостоверение за вписвания, заличавания
и отбелязвания за имот с изх.№ 543/19.01.2012г., изготвено от М.К.- длъжностно
лице при Агенция по вписванията и подписано от М.Р.– съдия по вписванията при
Министерство на правосъдието. Сочи се, че въпросната
неточност в удостоверението се изразява в това, че в същото не е била отразена възбрана,
вписана в АВ - Служба по вписванията - гр. Пловдив под акт. 44, том 7, № от
дв.вх.рег. 21250/24.08.2009г. въз основа на обезпечителна заповед от 05.08.2009г.
по гр. д. № 38970/2009г. по описа на PC - София, за обезпечаване на бъдещ иск,
предявен от „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ" ЕАД срещу единия от продавачите
на процесния имот - И.Д.П., ЕГН: ********** в качеството му на ЕТ
"МАКСИМУС – И. П.", ЕИК ...... Твърди се, че с оглед допуснатата
неточност в удостоверението по вписванията ищците са били застрашени от съдебно
отстраняване от имота и/или публична продан, като на 30.01.2015г. са сключили
Споразумение с „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ" ЕАД. Въз основа на него са се
задължили да заплатят по уговорен, съгласно споразумението, погасителен план
задължението на ЕТ "М. – И. П." по изпълнителното дело, равняващо се
сумата от 29 189.30 лева, отделно от която и сумата в размер на 1820.21 лв.,
съставляваща пропорционалната такса за събиране на вземането, или общо сумата в
размер на 31 009.51 лв. Твърди се, че в резултат на твърдяната неточност в
удостоверението ищецът Д.Д. търпи имуществени вреди в размер на 31 009, 51 лв. (тридесет и
една хиляди и девет лева и петдесет и една стотинки), съставляващи дължимите
суми по Споразумение от 30.01.2015 г. с „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ" ЕАД. Отделно от горното, съгласно чл. 2 от сключеното
Споразумение кредиторът е направил отстъпка в размер на сумата от 661.75 лв.,
съставляваща такса за опис и оценка на имота, невключена в общата сума от 31
009.51 лв. В чл. 3.2. страните са договорили погасителен месечен план, но в
случай на забава на някое от плащанията /чл. 2, ал. 2 от Споразумението/
кредиторът ще начисли законна лихва, считано от 12.12.2014г., на описаните
задължения в чл. 1 от Споразумението, както и неначислената такса за опис и
оценка на имота в размер на 661.75 лв. Отделно от това се твърди, че двамата
ищци Д.Д. и С.А. търпят и неимуществени вреди в размер на 5000 лв. (пет хиляди
лева) за всеки от ищците, изразяващи се в изпитаното от същите притеснение при
получаване на съобщението за опис и публична продан на съсобствения им имот;
установяването на контакт със съдия-изпълнителя с оглед установяването
наличие/липса на вписана възбрана; непрекъснатите ангажименти по това
установяване; отклоняване от служебни задължения; загуба на лично време;
притеснения от действително предприетите изпълнителни действия срещу имота;
водене на преговори с кредитора по вземането, водене на преговори за сключване
на споразумение с цел запазване на имота, както и притеснения по изплащане на сумите
по наличното споразумение, в резултат на което ищците търпят продължителни
лишения и ограничения поради финансови затруднения в резултат на значителните
плащания по изпълнителното производство.
В съдебно заседание ищците чрез процесуалния си представител адвокат С. поддържат депозираната искова молба.
Ответникът
- Агенция по вписванията оспорва изцяло предявените искокве. Сочи, че исковете са неоснователни и
недоказани. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се
и възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по
смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК.
Ответникът
- Агенция по вписванията чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р. оспорва изцяло предявените искове. Сочи,
че исковете са неоснователни и недоказани. Прави се и възражение за погасяване
на вземанията по давност. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Участвалият в
производството прокурор – представител на Окръжна прокуратура – гр.Пловдив
изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции.
Административен съд – гр. Пловдив, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна :
По делото е установено и от страните не се
спори, че по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
23, том I, peг. № 256, нот. дело № 20 от 2012г. на нотариус, С. П., peг. № 638,
с район на действие Пловдивски районен съд, вписан под акт № 126, том 3, дело
450/25.01.2012г. на Служба по вписванията при Агенция по вписванията - гр.
Пловдив ищците са станали съсобственици на следния недвижим имот: Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 56784.524.440.1.5 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Пловдив, общ. Пловдив, обл. Пловдив, одобрени със
Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
самостоятелния обект: гр.Пловдив, ул. Персенк № 9, етаж 3, ап. 5, находящ се в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 56784.524.440, с
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, със застроена площ
от 110,86 кв.м. /сто и десет цяло осемдесет и шест стотни квадратни метра/,
ведно със складово помещение № 11, със застроена площ от 2,51 кв.м, ведно с
10,15 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот, както и ведно с 10,15 % идеални части от поземлен имот с
идентификатор 56784.524.440. Продавачи по сделката са И.Д.П. и съпругата му Б.А.П..
Към момента
на изповядване на сделката по горепосочения нотариален акт, ищците са се
снабдили с Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот с
изх. № 543/19.01.2012г. за лицето И.Д.П., изготвено от М.К.- длъжностно лице при Агенция по
вписванията и подписано от М.Р.– съдия по вписванията при Министерство на
правосъдието. Видно от цитираното удостоверение е, че при извършена справка за
имота: Самостоятелен обект в сграда, Урбанизирана, 110,86 кв.м., с
идентификатор 56784.524.440.1.5, находящ се в: обл. Пловдив, общ. Пловдив, гр.
Пловдив, ул. Персенк № 9, ет. 3, ап. 5, ведно със складово помещение № 11 за
периода 29.12.2002г. до 17.01.2012г. по проверка за лицето И.Д.П., са налице
следните вписвания, отбелязвания и заличавания: Договорна ипотека учредена в
полза на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ"АД с Нотариален акт, вписан в СВ при
АВ под акт № 168, т.16 от 02.11.2006г. и Договорна ипотека учредена в полза на
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ"АД с Нотариален акт, вписан в СВ при АВ под акт
№ 46, т.8 от 05,08.2009г.
Съгласно нотариалния
акт за покупко-продажба, в деня на сделката, част от платената от ищците продажна
цена е преведена по банкова сметка *** "М.-И. П." за заличаване на
вписаните договорни ипотеки, а остатъкът е внесен от купувачите по банковата
сметка на ЧСИ М.О., рег.№ 758 за погасяване на всички задължения на продавача И.П.и
заличаване на наложената възбрана по изп.д. № 821/2011г. по описа на ЧСИ М.О..
На
23.11.2014г., ищците са получили Съобщение с изх. № 12369/18.11.2014г. по изп.
д. № 20148200400271 по описа на ЧСИ Т.Л., peг. № 820, с район на действие
Окръжен съд - Пловдив, съгласно което, по посоченото изпълнително дело със
страни „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ" ЕАД - взискател и длъжник - И.Д.П.,
ЕГН: ********** в качеството му на ЕТ "МАКСИМУС – И.П.", ЕИК ******е
наложена възбрана и насрочен опис на 16.12.2014г. на съсобствения на ищците недвижим имот, поради наличието на
възбрана, вписана в АВ - Служба по вписванията - гр. Пловдив под акт. 44, том
7, № от дв.вх.рег. 21250/24.08.2009г., въз основа на обезпечителна заповед от
05.08.2009г. по гр. д. № 38970/2009г. по описа на PC - София, за обезпечаване
на бъдещ иск, предявен от „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ" ЕАД срещу единия
от продавачите на процесния имот - И.Д.П., ЕГН: ********** в качеството му на
ЕТ "М. – И. П.", ЕИК .....
На
30.01.2015г. ищците са сключили Споразумение с „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ
ЛИЗИНГ" ЕАД, въз основа на което са се задължили да заплатят по уговорен,
съгласно споразумението, погасителен план задължението на И.Д.П., в качеството
му на ЕТ "М. – И. П.", ЕИК ******* по изпълнителното дело, равняващо
се сумата от 29 189.30 лева, отделно от която и сумата в размер на 1 820.21
лв., съставляваща пропорционалната такса за събиране на вземането, или общо
сумата в размер на 31 009.51 лв.
По делото
не съществува спор, че в Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания
за имот с изх. № 543/19.01.2012г. за лицето И.Д.П., изготвено от М.К.– служител в Агенция по
вписванията и подписано от М.Р.- съдия по вписванията при Министерството на
правосъдието не е отразена възбрана, вписана в Агенция по
вписванията - Служба по вписванията - гр. Пловдив под акт. 44, том 7, № от
дв.вх.рег. 21250/24.08.2009г., въз основа на обезпечителна заповед от
05.08.2009г. по гр. д. № 38970/2009г. по описа на PC - София, за обезпечаване на бъдещ
иск, предявен от „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ" ЕАД срещу единия от
продавачите на процесния имот - И.Д.П., ЕГН: ********** в качеството му на ЕТ
"МАКСИМУС – И. П.", ЕИК *******.
Въпросната
възбрана е била отразена по партидата на ЕТ "МАКСИМУС – И. П.", ЕИК********,
видно от приложената по делото Справка за вписванията по партидата на ЕТ
"МАКСИМУС – И. П.", ЕИК ******* от 01.02.2018г. на л.32 от делото.
Към исковата
молба са приложени и са приобщени към доказателствения материал по делото
писмени доказателства, подробно индивидуализирани в същата, в т.ч и платежни
нареждания, удостоверяващи платените от Д.Д. суми, съгласно Споразумение от
30.01.2015г. Към писмения отговор на ответника Агенция по вписванията е
приложена и е приобщена към доказателствения материал по делото Справка за
вписванията по партидата на ЕТ "МАКСИМУС – И. П.", ЕИК ******* от
01.02.2018г. на л.32 от делото. Към писмения отговор на ответника Министерство
на правосъдието са приложени и са приобщени към доказателствения материал по
делото Справка за документ от Служба по вписванията – Пловдив и Справка за лице
от Служба по вписванията – Пловдив, на л.87-91 от делото.
По
делото са представени и са приобщени към доказателствения материал по делото
Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице, издадено от
Агенцията по вписванията с изх.№ 11661/2018г. от 17.05.2018г. за лицето И.Д.П.,
като ЕТ „М.- И.П.“ с приложени доказателства на л.134 и сл. от делото, Удостоверение
за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице, издадено от Агенцията по
вписванията с изх.№ 11663/2018г. от 17.05.2018г. за лицето С.А.А. с приложени
доказателства на л.160 и сл. от делото, Удостоверение за вписвания,
отбелязвания и заличавания за лице, издадено от Агенцията по вписванията с
изх.№ 11659/2018г. от 16.05.2018г. за лицето „ЛизиНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ“ ЕАД с
приложени доказателства на л.174 и сл. от делото.
Приобщено
към доказателствения материал по делото е и заверено копие на Изпълнително дело
№ 20148200400271 по описа на ЧСИ Т.Л. със страни „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ“
ЕАД - взискател и ЕТ“М. – И. П.“ – длъжник, находящо се на л.259 и сл. от
делото.
Приобщено
към доказателствения материал по делото е и Удостоверение от Община Пловдив с изх.№
94012-24342/19.07.2018г. на общината,отнсно идентичността на процесния имот, на
л.258 от делото.
Приобщени към доказателствения материал по
делото, съгласно писмо с изх.№ 92-01.-15/25.05.2018г. на Агенция по вписванията,
на л. 197 и сл. от делото е и Трудов договор№ ЧР-01-36/19.01.2017г., сключен
между Агенция по вписванията и М.Н.К.– старши специалист, Информация относно вписване на процесната
обезпечителна заповед, Правила за водене на указатели, регистри и книги за
вписвания.
Представени от Агенция по вписванията и
приобщени към доказателствения материал по делото са и преписката по персонална
партида на ЕТ „М. – И.П.“ и Обезпечителна Заповед от 05.08.2009г. с № от дв.
вх.рег.21250, дата от дв.вх. рег. 24.08.2009г., том 7, акт 44, депозирани
съгласно писмо с изх.№ 92-01-15/13.11.2018г. на Агенция по вписванията, на л.
486 и сл. от делото.
По делото са ангажирани и гласни
доказателствени средства, като в проведеното по делото публично съдебно
заседание на 12.06.2018г. са разпитани свидетелите Д.И.А.и Е.Д.А.– съпруг на
ищцата С.А.А., които са дали разяснения относно твърденията в исковата молба,
включително и относно претърпените от ищците негативни емоционални изживявания
и затруднения във връзка с предстоящата публична продан на процесния имот.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ /Доп. - ДВ,
бр. 105 от 2005 г., изм., бр. 30 от 2006 г./ държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Регламентираната отговорност е специален
вид отговорност за непозволено увреждане на граждани и юридически лица от
дейността на администрацията. В случая исковете се разглеждат по реда на АПК,
като се касае за специална подсъдност, регламентирана в разпоредбата на чл.1,
ал.2 от ЗОДОВ, произтичаща от общата подведомственост на административните
съдилища по чл.128,ал.1, т.5 от АПК. В
този контекст следва да се посочи, че в общотеоретичен план проявните форми на
административна дейност, за която може да се ангажира отговорността на
Държавата по смисъла на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, са различни. Във връзка с дейността
по издаване на удостоверение за вписвания, заличавания и отбелязвания, следва да са отбележи,
че същата, без всякакво съмнение следва да се квалифицира като административна
дейност, във връзка с изпълнение на функцията по изпълнението и прилагането на
специфичните норми на Закона за кадастъра и имотния регистър и Правилника за
вписванията. В този смисъл, действията
по издаване на удостоверение за вписвания, заличавания и отбелязвания за имот, съдържат
властнически елементи, като те са дейност на администрацията по смисъла на АПК.
При това положение претенцията на ищците за обезщетение за вреди от тази
дейност, без всякакво съмнение, попада в обхвата на подведомствеността на
административните съдилища, по смисъла на чл.128, ал.1, т.5 , във вр. с чл.1,
ал.2 от ЗОДОВ. В този смисъл и спорът е изпратен по подсъдност от Пловдивският районен
съд, съгласно Определение № 715/25.01.2017г. на Пловдивски районен съд,
постановено по гр.дело № 971/2017г. по описа на съда, оставено в сила с
Определение № 984/27.04.2017г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по ч.гр.дело
№ 699/2017г. по описа на съда, като с Определение № 566/23.11.2017г. на ВКС,
постановено по ч.гр.дело № 3899/2017г. по описа на съда не е допуснато
касационно обжалване на съдебния акт.
В разпоредбата на чл.204 от АПК са въведени
специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК,
наред с общите предпоставки за допустимост на исковете, предвидени в ГПК. Така,
съгласно разпоредбата на чл. 204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след
отмяната на административния акт по съответния ред. Изключение от това правило
е предвидено в разпоредбите на ал.3 и 4 от АПК, където липсва изискване за
предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно
решение относно нищожността на административния акт, респ.
незаконосъобразността на действието или бездействието. Така, съгласно изричното
правило на чл.204, ал.3 и 4 от АПК нищожността на акта, респ.
незаконосъобразността на действието или бездействието се установява пред съда,
пред който е предявен искът за обезщетение. Тоест, когато твърдяните вреди са
настъпили от нищожен административен акт, незаконосъобразни действия или
бездействия на административен орган или длъжностни лица, при или по повод
изпълнение на административна дейност, предварителното установяване на
нищожността или незаконосъобразността, не е процесуална предпоставка нито за
завеждане на делото, нито за ангажиране на отговорността. Необходимо е обаче в
исковото производство, сезираният съд да установи нищожността на акта,
респективно незаконосъобразността на действието или бездействието, което може
да стане по два начина : преюдициално в мотивите на решението, а когато има
обективно съединяване на иск за обезщетение с оспорване на административния акт
по чл.149, ал.5 от АПК и/или с искане по Глава ХV от дял III на АПК, съдът се
произнася с един съдебен акт. В настоящият случай, съобразно твърденията в
исковата молба се претендират вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия
при или по повод осъществяване на административна дейност, поради което съдът
следва преюдициално да се произнесе по незаконосъобразността на действията при
разглеждане на делото по същество. Във връзка с обсъждане на въпроса за
допустимостта на исковата молба, следва да се посочи още, че наличието на
елементите от фактическия състав за ангажиране отговорност по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ имат отношение към основателността на иска, а не към неговата
допустимост. /така Определение № 8484 от
25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8437/2009 г., III о., Определение № 14030 от
17.12.2008г. на ВАС, по адм.дело № 9536/2008г., ІV о., Определение № 1492 от
4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 579/2009 г., III о./.
Разпоредбата
на чл.205 от АПК сочи като ответник по иска за обезщетение юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. В случая такива юридически лица са Агенцията
по вписванията и Министерството на правосъдието, като правилно искът за
обезщетение е предявен спрямо юридическите лица.
Предвид
гореизложеното исковите претенции са процесуално ДОПУСТИМИ, като предявени
от активно легитимирани лица, притежаващи правен интерес, с оглед фактическите
твърдения на ищците, че са претърпели
имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на длъжностни
лица на административни органи по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разгледани по същество исковите претенции
са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Съображенията за това са следните.
Исковете
за обезщетения за вреди от имуществен характер - загуби и пропуснати ползи и
неимуществени такива, причинени от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи или длъжностни лица се разглеждат от
административния съд по реда на чл. 203 и сл.
от АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2
от ЗОДОВ. Разпоредбата чл. 4 от ЗОДОВ урежда материалноправния режим на отговорността с препращане
за неуредените въпроси към гражданските закони - § 1 от
Заключителните разпоредби на ЗОДОВ. Следователно, искът по глава
единадесета от АПК е граждански,
основаващ се на фактическия състав на непозволеното увреждане, независимо от
това дали вредите са причинени виновно от длъжностните лица. С оглед на това,
отговорността следва да бъде характеризирана като гаранционно-обезпечителна.
Във фактическия й състав се включват следните елементи: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнение на административна дейност; вреда от
такъв административен акт и причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал.
4 от АПК, когато вредите са причинени от действие, както се твърди в
настоящия казус, незаконосъобразността му се установява от съда, пред който е
предявен искът за обезщетение. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди - както
имуществени, така и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Цитираната правна норма сочи, че следва да се установи наличието
на причинна връзка между вредите и незаконния административен акт, действие или
бездействие, като елемент от горепосочения фактически състав, от който възниква
обезщетителната отговорност на Държавата. Тук под вредоносен резултат /вреда/
следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга
неблагоприятно имуществените права и защитените от правото блага на увредения,
а под "пряка и непосредствена" се разбира тази вреда, която следва
закономерно от незаконосъобразния административен акт, действието или
бездействието на съответния административен орган, по силата на безусловно
необходимата връзка между тях. Казано с други думи, причинна връзка е налице,
когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод на него и
във връзка с него. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за установяване наличието на
всички предпоставки за реализиране на отговорността се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение, съобразно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, във
вр. с чл.144 от АПК за разпределение на доказателствената тежест. И накрая,
следва да се посочи, че за да бъде уважен искът за вреди, следва доказването на
фактите от хипотезата на правната норма да е пълно, съобразно общото правило на
чл.154, ал.1 от ГПК, приложим в настоящото производство във връзка с препращащата
норма на чл.144 от АПК.
Терминът
"действие" е употребен, както в чл. 7 и чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България, така и в чл. 203 АПК
и чл. 1 ЗОДОВ. Легално определение на
термина "действие", респ. "бездействие", липсва в
посочените нормативни актове. Под "действие", респ.
"бездействие", следва да се разбира всяко такова, извършено от
държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа
изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на
определена нормативна разпоредба.
На
първо място следва в случая да се констатира, че по отношение на твърдяните
незаконосъобразни действия на служители на Агенцията по вписванията и
Министерството на правосъдието, последното не е надлежен ответник да отговаря
по предявените искове. Основание за този извод дава разпоредбата на чл. 49 от
Правилника за вписванията, съгласно която когато се констатира несъответствие
между данните по книгите за вписване и издадените удостоверения и препис, взема
се под внимание това, което е вписано в книгите, но Агенцията по вписванията
отговаря за вредите, които произтичат от допуснатите неточности в тези
удостоверения и преписи. Казано с други думи, в случая в подзаконов нормативен
акт е определен изрично органът, който следва да отговаря за установените
несъответствия между съдържанието на удостоверения, издадени въз основа на
вписванията и заличаванията в книгите по вписвания и действителните отразявания
в книгите и това е Агенция по вписванията, която е самостоятелно юридическо
лице със седалище София и със служби по вписванията в седалищата на районните
съдилища(чл. 58а, ал. 1 от ЗКИР).
Съгласно разпоредбите на ЗОДОВ
исковете за обезщетения се насочват срещу органите, от чиито незаконни действия
или бездействия са причинени вредите. Според чл. 6, ал. 2, т. 16 и т. 17 от
Устройствения правилник на Агенция по вписванията, изпълнителният директор на
агенцията назначава и освобождава държавните служители, както и сключва, изменя
и прекратява трудовите договори с лицата заети по трудово правоотношение. В
случая съобразно твърденията в исковата молба се твърди наличие на незаконосъобразно
действие извършено от служител на Агенцията по вписванията, ето защо доколкото
изпълнителният директор на Агенцията по вписванията се явява възложител на
работата му, то надлежен ответник по така предявеният иск е Агенция по
вписванията, представлявана от изпълнителния директор, а не Министерството на
правосъдието.
При така изложеното, надлежен
ответник по така предявените искове е единствено Агенцията по вписванията,
представлявана от изпълнителния директор, а не Министерството на правосъдието и
исковете предявени спрямо него се явяват неоснователни. Предявяването на иск
срещу ненадлежен ответник, има за последица неоснователност на предявената спрямо
него искова претенция.
На
следващо място, следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, съгласно която, когато в закон
или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Именно
тази разпоредба, е приложима към настоящия случай, тъй като е налице специален
закон, който да предвижда друг ред за защита на правата на трето лице –
собственик или съсобственик на възбранен имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 496,
ал. 2 ГПК купувачът по публичната продан придобива само правата, които
длъжникът е имал върху имота (изр. 1). Той не придобива правата на трети лица,
ако тези права са противопоставими на взискателя (изр. 2). Видно от приетите по
делото писмени доказателства, процесният недвижим имот е бил собственост на
длъжника И.Д.П., действащ като ЕТ „М. – И. П.", и на съпругата му Б.А.П. в
режим на СИО, следователно вписаната възбрана е имала действие единствено по
отношение на 1/2 ид. част от имота - собствеността на длъжника И.П.. Това е
така, доколкото за личен дълг на единия
от съпрузите, за който другият съпруг не отговаря, принудителното изпълнение
може да бъде насочено върху целия имот, само при изрично съгласие на съпруга -
недлъжник. При липсата на такова, изпълнението се насочва само върху ½ ид. част от имота, принадлежаща на съпруга -
длъжник и се подчинява на правилата за изпълнение върху идеална част от съсобствен
имот. Следователно, в случая, отричането на правата на купувача върху ½ ид. част от имота би следвало да е
последица от осъществено посредством воденето на иск за собственост съдебно
производство. В резултат на влязлото в сила съдебно решение, с което биха се
отрекли правата на длъжника върху тази 1/2 ид. част от имота към момента на
възбраната, респ. с което ищците ще бъдат признати за собственик, биха
възникнали и уредените с чл. 499 ГПК права за купувача. Този ред за защита на
третото лице - изключителен собственик или съсобственик, е предвиден, тъй като
самият законодател с разпоредбата на чл. 483 ГПК допуска потенциалната
възможност да бъде описан и продаден имот, който не принадлежи на длъжника.
При това положение, в случай, че на ищците
бъде признато правото да получат обезщетение по реда на ЗОДОВ за вреди, наред с
правото им да се защитят с иск за собственост (което те не са загубили), то това ще доведе до
неоснователното им обогатяване. Неоснователното обогатяване обаче се отрича от
правовия ред (чл. 55 и сл. ЗЗД). С други думи, законът не допуска възможността
ищците едновременно да бъдат признати за собственик на имота, който по аргумент
от чл. 496, ал. 3 ГПК не е излязъл от патримониума им, и да получат под формата
на обезщетение за вреди паричната равностойност на правото си на собственост (защото със
заплащането на дълга на длъжника, те са си подсигурили това право изцяло).
В
случая не се твърди и не се установява от данните по делото ищците да са се възползвали
от предвидения от закона ред за защита правото си на собственост. Това тяхно
бездействие и безспорното обстоятелство, че правата им като трето лице са били
противопоставими на взискателя по изп. д. № 20148200400271 по описа на ЧСИ Т.Л.,
peг. № 820, район на действие ОС -
Пловдив, не може да рефлектира върху имуществената сфера на ответниците в
поддържания от ищците аспект.
Следователно,
доколкото ищците са разполагали с друг ред на защита, то исковите им претенции
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Освен това, на следващо място следва да се посочи, че в
случая не се установи да са налице и твърдяните незаконосъобразни действия по
смисъла на чл. 204, ал. 4 от АПК на длъжностни лица при Агенцията по
вписвянията и Министерството на правосъдието, като не е налице твърдяното несъответствие
между данните от книгите по вписванията и издаденото удостоверение относно
процесния имот по партидата на продавача И.П., поради което не е налице тази
законоустановена предпоставка за реализиране на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Съгласно обстоятелствената част на исковата молба,
фактическото основание за предявените искове, е очертано като незаконосъобразни
действия на длъжностно лице при
Агенцията по вписванията М.К.и длъжностно лице при Министерството на
правосъдието М.Р.– съдия по вписванията, изразяващо се в допуснати неточности в
Удостоверение за вписвания, заличавания
и отбелязвания за имот с изх.№ 543/19.01.2012г., изготвено от М.К.- длъжностно
лице при Агенция по вписванията и подписано от М.Р.– съдия по вписванията при
Министерство на правосъдието, като в удостоверението не е била отразена възбрана (вписана в
Агенция по вписванията - Служба по вписванията - гр. Пловдив под акт. 44, том
7, № от дв.вх.рег. 21250/24.08.2009г., въз основа на обезпечителна заповед от
05.08.2009г. по гр. д. № 38970/2009г. по описа на PC – София), за обезпечаване на бъдещ иск, предявен от „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ
ЛИЗИНГ" ЕАД срещу единия от продавачите на процесния имот - И.Д.П., ЕГН: **********
в качеството му на ЕТ "М. - И.П.", ЕИК *******. Ищците обосновават претърпените
от тях имуществени и неимуществени вреди именно с посочените действия на
администрацията.
В този контекст, ищците твърдят, че
противоправните действия на длъжностните лица от Агенцията по вписванията и
Министерството на правосъдието, от които за тях са произтекли имуществени и
неимуществени вреди, се изразяват в подписването на удостоверение за вписвания,
отбелязвания и заличавания за имот за лицето И.Д.П. от съдия по вписванията и изготвянето
му от служител на Служба по вписванията - Пловдив към Агенция по вписванията,
без да е била извършена дължимата проверка за съответствие между данните в
удостоверението и вписванията и отбелязванията в книгите по вписванията.
В тази насока е необходимо да се посочи, че задълженията
на длъжностните лица в Агенцията по вписванията се свеждат до това да издадат
удостоверение, генерирано от системата (база-данни от книгите по вписванията), при поискване от
заинтересованото лице - заявител. В случая служител на Агенцията по вписванията
е издал такова удостоверение, което напълно коректно отразява вписванията по партидата на заявителя -
физическо лице И.Д.П.С издаването му длъжностното лице е изпълнило задълженията
си законосъобразно и в необходимата пълнота. Справката за наличните вписвания,
отбелязвания и заличавания по имотната партида,каза се, се генерира автоматично
от системата и при изготвянето на същата не може да въздейства човешки фактор,
поради което служителите в имотния регистър не носят отговорност относно изготвянето
на такава справка. Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1, т. 1 от
Закона за кадастъра и имотния регистър, регламентиращ вписванията по партидните
дела, в част „Б" на партидата се вписват името, ЕГН или друг
идентификационен номер, адресът - за собственика - физическо лице; и съгласно
т. 2 - наименованието, организационната форма, седалището и кодът по БУЛСТАТ
или друг идентификационен номер - за собственика - юридическо лице. Видно от
приложеното като доказателство по делото копие на обезпечителна заповед от
05.08.2009 г. на PC - София, същата допуска обезпечение на бъдещ иск срещу И.Д.П.,
действащ като ЕТ „М. - И.П.". Съгласно твърденията в исковата молба и
отразеното в тази насока в нотариалния акт, ищците са били наясно, че в случая продавача
на имота има качеството и на едноличен търговец, поради което преди закупуването
му е било дължимо снабдяване и с удостоверение за тежести, издадено на ЕТ
„МАКСИМУС - И.П.", където е вписана процесната възбрана. Въпросната
възбрана, както вече бе казано е вписана по партидата на едноличния търговец, в
потвърждение на което е представена справка по партидата на търговеца от
01.02.2018 г., в който смисъл не е налице неточност в процесното удостоверение,
издадено на физическото лице И.П..
Според
чл. 50, ал. 2 (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2005 г.) от Правилника за вписвания,
писмени справки се изготвят и записват в регистъра по чл. 33, буква „к" от
натоварения за това служител, заверяват се от служителя и се подписват от
съдията по вписванията. Съгласно т. 8.2.6. от Правилата за водене на указатели,
регистри и книги за вписванията относно недвижими имоти в Службите по
вписванията към Агенция по вписванията, служител в Службата по вписванията
извършва справка и изготвя удостоверението, като го подписва за
„изготвил". Удостоверението се представя на съдията по вписванията, който
го подписва, като по своя преценка може да извърши проверка за верността на
данните в него чрез справка в книгите на Службата по вписвания.
От
посочените нормативни правила следва извода, че в правилата, уреждащи дейността
на съдиите по вписванията, свързани с изготвянето на удостоверения за тежести,
не е предвидено нормативно задължение за съдиите по вписвания да извършват
проверка на верността на данните в удостоверението, чрез справка в книгите на
Служба по вписванията. Извършването на такава справка, преди подписването на
всяко конкретно удостоверение, е предоставено на преценката на съдията по
вписвания. Следователно, евентуалното неизвършване на справка от съдията по
вписванията за верността на данните на изготвеното удостоверение не
представлява неправомерно поведение и доводите на ищците, в тази насока са
неоснователни.
Изложеното по- горе обуславя извод, че в случая не е налице първата
кумулативно предвидена предпоставка за
реализиране отговорността на ответниците - наличие на незаконосъобразни действия на ответниците или техни
длъжностни лица, при осъществяване на
административна дейност, което впрочем изключва необходимостта от обсъждане на
останалите предпоставки за реализиране на отговорността и ангажираните гласни и
писмени доказателства в тази насока.
Наред
с гореизложеното, в случая следва да се констатира и съпричиняване на настъпилите
вреди от страна на ищците, които са допринесли за причиняване на вредоносния
резултат. В този контекст е необходимо да се посочи, че при полагането на дължимата
грижа, ищците са могли да предприемат необходимото, за да защитят правото си на
собственост. Не следва да се дължи
обезщетение, когато вредите не са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразния акт и/или действие, а са резултат на пасивното поведение на
увредения, който въпреки възможността за това, не е направил всичко необходимо,
за да отстрани настъпването на тези вреди или за да ги намали. Предвид именно
бездействието на ищците да положат необходимата грижа за защита на своите
законни права срещу продавачите и срещу взискателя в рамките на изпълнителното
дело, е налице съпричиняване от страна на ищците на вредоносния резултат. Въпреки,
че ищците са имали възможност да искат възстановяване на продажната цена заедно
с неустойка от продавачите и са могли да оспорят насочването на изпълнението
върху целия имот, от данните по делото не се установява ищците да са се
възползвали от посочените законови възможности и да са предприели подобни
действия.Нещо повече, въпреки, че ищците са знаели, че продавачът И.П.действа и
като едноличен търговец (видно от нотариалния акт продажната цена са я превели по
сметка именно на ЕТ „Максимус - И.П."), същите не са инициирали искане пред Агенцията по
вписванията за изготвяне на справка относно тежести и прехвърлителни сделки
върху конкретно посочения недвижим имот, както и справка по партидата на ЕТ„М. - И.П.", където е била вписана
процесната възбрана.
На следващо място, и във връзка с направеното
възражение от ответника Министерство на правосъдието за настъпила погасителна
давност по отношение заявените претенции на ищците, обективирано в писмения
отговор на исковата молба и поддържано от процесуалния му представител в хода
на процеса, следва да се посочи, че това възражение е основателно.
Преди всичко, тук следва да бъде направено
уточнение, че възражението за погасяване на вземането по давност е
правоизключащо възражение и при направено такова възражение, съдът дължи
произнасяне относно това дали претендираното вземане е погасено по давност. В
този смисъл е и разпоредбата на чл.120 от ЗЗД, съгласно която давността не се
прилага служебно. В случая, каза се такова възражение е направено от ответника
по иска, поради което и съдът намира, че следва да се произнесе в следния
смисъл :
Непозволеното увреждане /или деликт/ е един
от основните източници на облигационно правоотношение /облигационно
задължение/. В тази насока, следва да се посочи, че правото на вземане за
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, е скрепено с
предвидения в разпоредбата на чл.110 от Закона за задълженията и
договорите/ЗЗД/ общ давностен срок от пет години. Така, съгласно
посочената норма – “С изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок”. След изтичане на този давностен срок, правото на иск за вземане на
ищеца за обезщетение за претърпени вреди от деликт, се погасява. Казано с други
думи, задължението за обезщетение, след
изтичане на този срок може да бъде осъществено единствено доброволно /арг. от
чл.118 от ЗЗД/.
Погасяването на правото на иск за вземане за
обезщетение спрямо Държавата от деликт, има за последица неоснователност на
предявената след изтичане на този срок искова претенция.
В процесния случай, ищците твърдят
да са им причинени имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни действия
на длъжностно лице при
Агенцията по вписванията М.К.и длъжностно лице при Министерството на
правосъдието М.Р.– съдия по вписванията, изразяващо се в допуснати неточности в
Удостоверение за вписвания, заличавания
и отбелязвания за имот с изх.№ 543/19.01.2012г., изготвено от М.К.- длъжностно
лице при Агенция по вписванията и подписано от М.Р.– съдия по вписванията при
Министерство на правосъдието. При това положение, дори и да се приеме, че
причиняването на вредите в резултат на твърдяните като незаконосъобразни
действия е било осъществено на посочената дата 19.01.2012г., то от осъществяване
респ. преустановяване на твъдяното вредоносно действие на тази дата, до
предявяването на исковата молба, очевидно е изтекъл период по - дълъг от пет
години. (така т.4 от Тълкувателно решение № 5 от 5.04.2006 г. на ВКС по т. д. №
5/2005 г., ОСГК и ОСТК). В случая исковата претенция е подадена чрез куриер на
19.01.2012г. в 23:57 часа, видно от отбелязването върху исковата молба и
приложената към исковата молба товарителница от „Еконт Експрес“ ООД, и е
заведена в регистратурата на Районен съд гр.Пловдив на 23.01.2017г. с вх.№ 3980
от 23.01.2017г., а в регистратурата на Административен съд гр.Пловдив и по -
късно – на 05.12.2017г., с вх.№ 21148 от 05.12.2017г. В този смисъл в случая, без
всякакво съмнение следва да се съобрази правилото на чл.62, ал.1 от ГПК,
приложим в настоящото производство по препращане от нормата на чл.144 от АПК,
съгласно която последният ден на срока продължава до края на двадесет и
четвъртия час, но ако трябва да се извърши действие или представи нещо в съда(както
е в настоящия случай с извършване на процесуалното действие по предявяване на
исковата молба), срокът изтича в момента на приключване на работното време, и в
случая е изтекъл в 17:00 часа на 19.01.2017г.
При това положение, изводът, който се
налага е, че исковите претенции за обезщетение за претърпените от ищците имуществени
и неимуществени вреди, са предявени след изтичането на предвидения давностен
срок, поради което са погасени по давност, и следва да бъдат отхвърлени от съда
като такива.
Крайният
извод на съда е, че в случая предявените искови претенции за обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди са неоснователни и недоказани и като такива ще следва да
бъдат отхвърлени,
Искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответниците е неоснователно. Съгласно последователната
практика на Върховен административен съд в производството по ЗОДОВ ищецът не
дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на
чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват
специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка
с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Изричната уредба в ЗОДОВ на отговорността за
разноски не предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете
му, следователно такова не се дължи. В разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ е
направено категорично и ясно разграничение между разноски по делото(за
свидетели, вещи лица и пр.), държавна такса и адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.
Описани са и случаите, в които суми за възстановяване на такива разходи е
допустимо. Законодателят е изключил възможността в полза на ответника в
производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъдат присъдени суми за
възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е ползван.
Водим от горното и на основание чл. 203 и сл.
от АПК, чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд – гр.Пловдив, ІІ отделение, ХІІ – ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от Д.А.Д.,
ЕГН ********** *** и С.А.А., ЕГН ********** ***, чрез адвокат А.С., Адвокатско
дружество „М. & партньори“, осъдителни искове с правно основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ срещу ответниците Агенция по вписванията и Министерство на
правосъдието, с който са предявени искови
претенции за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, претърпени
в резултат на незаконосъобразни действия на длъжностно лице при Агенцията по
вписванията М.К.и длъжностно лице при Министерството на правосъдието М.Р.–
съдия по вписванията, изразяващи се в допуснати неточности в Удостоверение за
вписвания, заличавания и отбелязвания за
имот с изх.№ 543/19.01.2012г. за лицето И.Д.П., изготвено от М.К.- длъжностно
лице при Агенция по вписванията и подписано от М.Р.– съдия по вписванията при
Министерство на правосъдието, както
следва :
1. За Д.А.Д. сумата от 19 650, 00 лв. (деветнадесет хиляди шестотин и петдесет)
лева, представляваща част от стойността на претърпени от Д.А.Д. имуществени
вреди вследствие на незаконосъобразни действия на служители на Агенция по
вписванията и Министерството на правосъдието, а именно платените до 10.04.2018г.
суми по Споразумение от 30.01.2015 г. с „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ" ЕАД,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата - частичен
иск от 31 009, 51 лв. (тридесет и една хиляди и девет лева и петдесет и
една стотинки);
2.За Д.А.Д.
сумата от 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева, представляваща част от
стойността на претърпени от Д.А.Д. неимуществени вреди вследствие на
незаконосъобразни действия на служители на Агенция по вписванията и
Министерството на правосъдието, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата - частичен иск
от 5000
лв. (пет хиляди лева) за всеки от ищците;
3.За С.А.А.
сумата от 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева, представляваща част от
стойността на претърпени от С.А.А. неимуществени вреди вследствие на
незаконосъобразни действия на служители на Агенция по вписванията и
Министерството на правосъдието, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата - частичен иск от 5000
лв. (пет хиляди лева) за всеки от ищците.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: