Р Е Ш Е Н И Е
22.04.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
02.04. 2019
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 1257 2018
дело № по описа за година.
А.Г.А., ЕГН **********, е предявил срещу Н.А.А., ЕГН: **********, иск с правно основание чл.108 от ЗС, за осъждане на ответницата да му предаде владението върху следните помещения: целия тавански етаж, състоящ се от четири стаи и таван; офисно помещение, находящо се в южната страна на втория етаж от сградата и складово помещение към изградения на партерния етаж автосервиз, находящи се в сграда с идентификатор № 68789.250.28.1, построена в Поземлен имот с идентификатор 68789.250.28 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със заповед №300-5-56/30.07.2004 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр.Дупница, ул."Софийско шосе" № 44, целият с площ по скица с изх. № 1679/17.04.2003г. на СГКК-гр. Кюстендил - 481 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, който имот е идентичен с предходен план номер 39, парцел XXVIII, по парцеларния план на бившия стопански двор с. Пиперево, общ. Дупница.
Ищецът твърди, че с договори за покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани в нотариален акт № 52, т. I, peг. № 1094, дело № 51 от 14.05.2013г. и нотариален акт за покупко-продажба № 53, т. I, peг. № 1097, дело № 52 от 14.05.2013г., и двата по описа на нотариус Сийка Милева, продал на двете си дъщери Цветелина А.А. и ответницата Н.А.А. по 2/6 идеални части от съсобствения им недвижим имот, придобит на основание покупко-продажба, извършено строителство по ЗТСУ /отм./ и правоприемство по наследство, а именно: „Поземлен имот с идентификатор № 68789.250.28, находящ се в гр. Дупница, общ. Дупница, обл. Кюстендил по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със заповед №300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. Дупница, ул."Софийско шосе" № 44, целия с площ по скица с изх. № 1679/17.04.2003г. на Служба по геодезия, картография и кадастър-гр. Кюстендил - 481 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин па трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, който имот е идентичен с предходен план номер 39, парцел XXVIII, по парцеларния план на бившия стопански двор с. Пиперево, общ. Дупница, ведно с построената и находяща се в имота сграда с идентификатор по кадастър 68789.250.28.1, със застроена площ от 209 кв.м., РЗП - 495.55 кв.м., брой етажи: 2, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, съставляваща „Нежилищна сграда на два етажа - автосервиз, автомивка, магазин за авточасти, ресторант и офиси, с изградени зимнични помещения, първи, втори етаж и тавански помещения без покрив“ съгласно разрешение за ползване № СН-69/02.07.2003г. на Регионална дирекция за Национален и строителен контрол гр. Кюстендил, при настоящи граници и съседи, съгласно скица на поземлен имот с изх. № 15-513933-18.10.2017г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Кюстендил за поземлен имот с идентификатор 68789.250.28, съседи: 68789.212.1, 68789.250.42, 68789.250.45, 68789.250.27 и 68789.250.55.“
Съгласно уговореното с цитираните нотариални актове, ищецът запазил за себе си вещното право на ползване и обитаване безвъзмездно до края на живота си върху Поземлен имот с идентификатор № 68789.250.28, ведно с построената и находяща се в имота сграда с идентификатор 68789.250.28.1 със застроена площ от 209 кв.м., РЗП - 495.55 кв.м., брой етажи 2, предназначение: друг вид сграда за обитаване, съставляваща „нежилищна сграда на два етажа - автосервиз, автомивка, магазин за авточасти, ресторант и офиси с изградени зимнични помещения, първи и втори етаж и тавански помещения без покрив.“
Въпреки притежаваното от ищеца право на ползване върху целия гореописан имот, ответницата нарушила това негово право и ползва без правно основание голяма част от имота. От началото на 2015г. същата е заключила и ползва за себе си следните обекти: 1. Целия тавански етаж, състоящ се от четири стаи и таван; 2. Офисно помещение, находящо се в южната страна на втория етаж от сградата; 3. Складово помещение към изградения на партерния етаж автосервиз. Ищецът многократно молил ответницата да освободи описаните помещения и да не нарушава установеното му право на ползване, но същата категорично му отказала.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения срещу нея иск. Ответницата не оспорва твърдението на ищеца, че между тях е налице сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ищецът й продал 2/6 ид.ч. от описаните в исковата молба поземлен имот и построената в него сграда, но оспорва твърдението на ищеца, че същият има запазено вещно право на ползване върху целия поземлен имот с идентификатор 68789.250.28 и върху цялата построена в него сграда с идентификатор 68789.250.28.1.
Ответницата твърди, че 1/6 ид.ч. от описаните в исковата молба имоти е придобила по наследство от своята майка Любимка А.. В нотариален акт № 53, том I, peг. № 1097, дело № 52/2013г. /отбелязан в Служба по вписванията като Акт № 180, том VI, peг. № 1623, дело № 605/14.05.2013г./, чрез който е оформена сделката, е посочено запазено право на ползване за А.Г.А. за продаваните идеални части от имота. Обстоятелството, че ищецът е запазил правото си на ползване само върху прехвърляните от него идеални части от имотите, личи и от представената по делото скица, издадена от СГКК-гр.Кюстендил. В графата „носители на други вещни права“ е записано, че А.Г.А. има право на ползване върху 2/6 ид.ч. от НА № 179, том VI, per. № 1622, дело № 604/14.05.2013г. по описа на Служба по вписванията и 2/6 ид.ч. от НА № 180, том VI, per. № 1623, дело № 605/14.05.2013г. по описа на Служба по вписванията.
За процесните имоти било водено дело за делба между ответницата и сестра й Цветелина А.А.. Същата с друг нотариален акт е получила от баща им А.А. също 2/6 ид.ч. от описаните в исковата молба недвижими имоти. 1/6 ид.ч. от тях Цветелина А. също има по наследство от майка им Любимка А.. С Решение по гр.д. № 975/2015г. имотите били допуснати до делба, при квоти 1/2 ид.ч. за ответницата и 1/2 ид.ч. за Цветелина А..
С последващо решение на ОС-Кюстендил по в.гр.д.№ 563/2016г. в дял на ответницата е поставено цялото таванско помещение с площ от 85.40 кв.м., ресторант с площ от 70.40 кв.м., автосервиз с площ от 91 кв.м., магазин с площ от 27.10 кв. м., офисно помещение с площ от 59.70 кв.м., както и 0.49 % ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място. Горните помещения отговарят на 1/2 ид.ч. от общата разгъната площ на жилищната сграда. От тях ответницата ползва единствено част от таванското помещение с площ от около 50 кв.м., оформено като тавански жилищен етаж. Тази площ съответства на 2/6 ид.ч., получени при съдебната делба като сбор от собствената й по наследство от майка й 1/6 ид.ч. и 1/6 ид.ч. по наследство на Цветелина А.. В обектите, които били възложени в дял на Цветелина А. по съдебното решение на КОС, се намира наследствената 1/6 ид.ч. на ответницата от тези обекти. При това положение, от възложените й в дял самостоятелни обекти, ответницата има 1/3 ид.ч., а ищеца-2/3 ид.ч. Всички останали площи, извън стаите в таванския етаж, от възложените й самостоятелни обекти по решението на КОС, реално се ползват от ищеца в производството.Той ползва изцяло и дворното място, което включва и нейната наследствена 1/6 ид. част. Поради това счита, че не е налице една от предпоставките за уважаване на иска, а именно ответникът да владее имота.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, намира следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а се установява и от събраните по делото доказателства, че с договор за покупко-продажба на недвижими имот, обективиран в нотариален акт № 52, т. I, peг. № 1094, дело № 51 от 14.05.2013г. и договор за покупко-продажба на недвижими имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № 53, т. I, peг. № 1097, дело № 52 от 14.05.2013г. (и двата по описа на нотариус Сийка Милева), А.Г.А. продал на двете си дъщери Цветелина А.А. и Н.А.А. по 2/6 идеални части от съсобствения на тримата процесен недвижим имот. Останалите 2/6 идеални части от имота (по 1/6 идеална част за всяка от тях), Цветелина А. и Н.А. са придобили преди това по наследство от майка си Любимка А., понеже имотът е бил построен по време на брака й с А.А. в режим на СИО. Така двете сестри са станали собственици на целия процесен недвижим имот при равни дялове.
Видно от обективираните в пункт ІІ от посочените нотариални актове волеизявления на страните, продавачът А.А. е запазил за себе си вещното право на ползване и обитаване безвъзмездно до края на живота си върху целия процесен недвижим имот, така, както той е описан в пункт І на нотариалните актове.
Не е спорно между страните, а
се установява и от приложеното Решение № 26/14.02.2018г., постановено по
в.гр.д.№ 563/2016г. на ОС-Кюстендил, че Цветелина А. и Н.А. са водили помежду
си дело за делба на процесния имот, като същият е допуснат до делба между тях
при равни квоти, а с посоченото решение, по реда на чл. 353 от ГПК, съдът извършил делдбата, като е поставил в дял на Н.А.: ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ, изпълнено на кота +6,60 в сграда с
идентификатор № 68789.250.28.1, находяща се в гр. гр. Дупница, ул. „Софийско
шосе“ № 44, с площ от 85,4 кв.м.; РЕСТОРАНТ, изпълнен на кота +0,00 в сграда с
идентификатор № 68789.250.28.1, с площ от 70,4 кв.м., при граници: от изток-
склад за авточасти с площ от 32,2 кв.м., и автосервиз с площ от 91 кв.м., от
юг, от запад- и от север- с УПИ с идентификатор № 68789.250.28; МАГАЗИН,
изпълнен на кота +3,80 в сграда с идентификатор № 68789.250.28.1, с площ от
27,1 кв.м., при граници: от изток- обща част-вътрешно стълбище, от юг и от
запад- с УПИ с идентификатор № 68789.250.28, от север- жилище, изпълнено на
кота +3,80 в сграда с идентификатор № 68789.250.28.1, с площ от 124,8 кв.м.;
ОФИСНО ПОМЕЩЕНИЕ, изпълнено на кота +3,80 в сграда с идентификатор №
68789.250.28.1, с площ от 59,7 кв.м., при граници: от изток и от юг- с УПИ с
идентификатор № 68789.250.28, от запад- обща част- вътрешно стълбище, от север-
жилище, изпълнено на кота +3,80 в сграда с идентификатор № 68789.250.28.1, с
площ от 124,8 кв.м., заедно с 0,49% идеални части от общите части на сградата и
от дворното място, а в дял на Цветелина А.,
съдът е поставил: ЖИЛИЩЕ, изпълнено на кота +3,80 в сграда с идентификатор
№ 68789.250.28.1, с площ от 124,8 кв.м., при граници: от изток, от запад и от
север - с УПИ с идентификатор № 68789.250.28, от юг- магазин, изпълнен на кота
+3,80 в сграда с идентификатор № 68789.250.28.1, с площ от 27,1 кв.м. и офисно
помещение, изпълнен на кота +3,80 в сграда с идентификатор № 68789.250.28.1, с
площ от 59,7 кв.м.; АВТОСЕРВИЗ, изпълнен на кота +0,00 в сграда с идентификатор
№ 68789.250.28.1, с площ от 91 кв.м., при граници: от изток и от юг- с УПИ с
идентификатор № 68789.250.28; от север- склад за авточасти с площ от 32,2
кв.м., и от запад- ресторант с площ от
70,4 кв.м.; СКЛАД, изпълнен на кота +0,00 в сграда с идентификатор №
68789.250.28.1, с площ от 32,2 кв.м., при граници: от изток и от север- с УПИ с
идентификатор № 68789.250.28, от юг- с автосервиз, изпълнен на кота +0,00 в
сграда с идентификатор № 68789.250.28.1, с площ от 91 кв.м. и от запад- с
ресторант с площ от 70,4 кв.м., заедно с
0,51% идеални части- от общите части на сградата и от дворното място.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Надка Христова Читакова-майка на ищеца, съответно баба по бащина линия на ответницата, Цветелина А.А.-дъщеря на ищеца и съответно сестра на ответницата, Антон Иванов Крумов и Юлияна Василева Ситнилска, които съдът прецени съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК, с оглед на другите събрани доказателства, имайки предвид тяхната заинтересованост.
Свидетелката Читакова дава показания, че ответницата е заключила и владее таванския етаж на сградата, като е монтирала врата, както и офиса, находящ се на първия етаж в сградата. По този начин ищецът А.А. е лишен от възможността да ползва тавана и офиса на първия етаж.
Свидетелката Цветелина А. дава показания, че сестра и-ответницата Н.А. е заключила третия жилищен етаж от сградата и подпокривното пространство, както и офис, находящ се на втория етаж от сградата. Била е заключила и помещение на първия етаж-склад сервиз, но към момента не е заключено. Разказва, че сестра й монтирала врата на третия етаж, като обещала да даде ключове от нея на баща си, но не му дала. По този начин ответницата ограничила достъпа на баща си до третия етаж, подпокривното помещение. Свидетелката сочи, че баща й има право на ползване върху целия имот, и върху двата дяла.
Свидетелят Антон Крумов дава показания, че помещенията, които Н.А. обитава, са три стаи, които се намират на тавана, а всички други помещения били заключени от А.А. и Цветелина А.. Свидетелят сочи, че имал вещи на тавана и в халето, което се намира до сервиза на първия етаж, които вещи не успял да си вземе, след като преди около две години се разделили с Н.А.. Свидетелят Споделя, че Н.А. монтирала врата към тавана, но никога не я е заключвала. Не знае какво е положението към момента, защото последно е бил в имота преди две години. Сочи, че от всичко, което й се е паднало при делбата, Н.А. имала достъп само до тавана, където живее, както и до единия от офисите.
Свидетелката Ситнилска дава показания, че Н.А. от целия имот единствено жилището, което обитава, представляващо част от таванския етаж на сградата. Споделя, че ответницата й се е оплаквала няколко пъти, че баща й е заключил всички останали помещения и тя не може да ги ползва.
Анализът на така установените факти и
обстоятелства по делото, налага следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 108, вр. с чл. 56 от ЗС, по който ищецът следва да
докаже, че има учредено вещно право на ползване върху претендирания недвижими
имот, както и че ответникът владее същия без основание.
Правото на ползване е ограничено вещно право, което е противопоставимо на всеки, в т.ч. и на собственика на вещта, по арг. от чл. 111, ал. 1 ЗС. В този смисъл носителят на вещното право на ползване може да потърси защита и срещу собственика с иск по чл. 108 ЗС, в случай, че той откаже да му предаде имота. Носителят на това право има непосредствено господство върху обременения недвижим имот, което му гарантира възможността да изисква от всички да зачитат правата му, включително и от собственика на вещта. Затова той има право да иска предаването й, както и преустановяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да реализира в пълен обем учреденото му (респ. запазеното) право на ползване, включително като си служи с исковете за петиторна защита. В този смисъл е трайната съдебна практика – Решение № 400 от 07.03.2003г. на ВКС по гр. д. № 298/2002 г., IV г.о., Решение № 735 от 3.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 415/2008 г., III г. о., ГК, Решение № 1343 от 1.08.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1863/2001 г., IV г. о. и др.
По делото безспорно се установи, че ищецът е продал на
двете си дъщери- ответницата и нейната сестра собствените си 4/6 идеални
части от Поземлен имот с идентификатор № 68789.250.28, ведно с построената в
него сграда с идентификатор 68789.250.28.1, като в нотариалните актове, с които
са извършени сделките е уговорено, че продавачът си запазва вещното право на
ползване и обитаване безвъзмездно до края на живота си върху целия недвижим
имот, така, както той е описан в пункт І на нотариалните актове. Спорно между
страните е какъв е обемът на това запазено право на ползване, с оглед
възражението на ответницата, че е придобила 1/6 ид.ч. от недвижимия имот по
наследство от майка си и съответно върху тази 1/6 ид.ч. ищецът няма право на
ползване.
Настоящият състав, тълкувайки съобразно чл. 20 от ЗЗД, волеизявленията
на страните, обективирани в пункт ІІ от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 52, т. I, peг. №
1094, дело № 51 от 14.05.2013г. и пункт ІІ от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 53, т. I, peг. № 1097, дело № 52 от 14.05.2013г., и двата по описа на
нотариус Сийка Милева, намира, че
действителната обща воля на страните по сделките е била купувачите-ответницата Н.А.
и нейната сестра Цветелина А., е била да учредят на продавача-техният баща А.А.
вещно право на ползване върху целия недвижим имот, а не само върху продаваните
4/6 идеални части от него. Това следва и от буквалния прочит на пункт ІІ от
нотариалния акт. Ако страните са имали предвид купувачите да учредят право на
ползване само върху част от имота, те биха могли да посочат изрично в
нотариалния акт върху кои самостоятелни обекти в сградата продавачът си запазва
правото на ползване и кои обекти той няма да ползва, което не е сторено. В този
смисъл са и показанията на свидетелката Цветелина А., която сочи, че баща й има
право на ползване върху целия имот. Несъстоятелно е възражението на
ответницата, че понеже ищецът й е прехвърлил 2/6 идеални части от имота, а
останалата 1/6 идеална част била придобила по наследство от майка си, той има
запазено право на ползване само върху продадените 2/6 идеални части. Вярно е,
че ответницата е станала собственик на 1/2 идеална част от целия имот, като 1/6
ид.ч е наследила от майка си, а 2/6 е закупила от баща си. Сключвайки, обаче,
договорите за покупко-продажба на общо 4/6 идеални части, ответницата, заедно с
другия съсобственик-сестра й Цветелина А., са учредили на прехвърлителя-техния
баща право на ползване върху целия имот, така, както е описан в изрично в пункт
ІІ и на двата нотариални акта. Двете сделки са свързани и трябва да се тълкуват
заедно.
По делото се установи също така, от събраните свидетелски
показания, че ответницата ползва таванския етаж и офисното помещение, находящо
се от южната страна на втория етаж от сградата, като по този начин възпрепятства
ищеца да реализира в пълен обем правото си на ползване върху целия имот. Всички
разпитани свидетели дават показания, че ответницата ползва таванския етаж от
сградата като жилище, както и че е монтирала към него входна врата. Съдът не
кредитира в тази част показанията на свидетеля Крумов, че поставената от
ответницата врата не се заключвала, тъй като същият свидетел споделя, че е бил
за последно в имота преди две години, поради което не би могъл да знае какво е
положението към момента. Съдът кредитира като обективни и непосредствени
показанията на свидетелките Читакова и А., които дават показания, че вратата
към тавана и в момента е заключена, като по този начин се лишава ищеца от
достъп до него. Съдът кредитира показанията на тези свидетелки и оносно
обстоятелството, че ответницата е заключила, като така е ограничила достъпа на
ищеца и до офисното помещение, находящо се
от южната страна на втория етаж от сградата.
Поради това, предявеният иск е основателен и следва да се
уважи в тези части, като бъде осъдена ответницата да предаде на ищеца
владението върху посочените обекти. Не се доказа, че ответницата ползва складово
помещение, към изградения на партерния етаж автосервиз. Свидетелката Цветелина А.
сочи, че това помещение понастоящем не е заключено и съответно достъпът на
ищеца до него не е възпрепятстван от ответницата, поради което искът следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен, в тази му част.
За пълнота следва да се отбележи, че действително
ответницата е собственик на 1/2 ид. ч. имота, а собствеността е вещно право от
категорията на абсолютните, защитено от Конституцията на Република България и
от Закона за собствеността, в каквато насока са доводите на процесуалния й
представител. Когато обаче собственикът учреди право на ползване върху имота в
полза на друго лице или ограниченото вещно право на ползване е запазено за
бившия собственик, то тогава собственикът се лишава от всякаква възможност да
ползва вещта (Решение № 735 от 3.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 415/2008 г., III
г. о., ГК). Затова ползвателят може да иска от собственика предаването на
вещта, без това да може да се третира като ограничение на правото на
собственост. В случая е без значение, че ответницата е майка с малко дете и че е
принудена да живее в друг град в жилище под наем. Затова и съдът не обсъжда
доводите на процесуалния представител на ответницата в тази насока. Тези
въпроси опират до чисто личностните отношения между баща и дъщеря и
до техния морал и за законосъобразното решаване на спора не следва да бъдат
изследвани. Достатъчно за основателността на предявения иск е това, че дъщерята
живее в имота против волята на баща си и по този начин препятства учреденото му
по предвидения от закона ред право да ползва целия имот.
С оглед изхода на спора, ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
700.00лв., съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът също следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150.00 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.А.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ПРЕДАДЕ на А.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ползването върху ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ, изпълнено на кота +6,60, състоящо се от четири стаи и таван, с площ от 85.4 кв.м., И ОФИСНО ПОМЕЩЕНИЕ, изпълнено на кота +3,80, с площ от 59,7 кв.м., при граници: от изток и от юг- с УПИ с идентификатор № 68789.250.28, от запад- обща част- вътрешно стълбище, от север- жилище, находящо се в южната страна на втория етаж, находящи се в сграда с идентификатор № 68789.250.28.1, построена в Поземлен имот с идентификатор 68789.250.28 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със заповед №300-5-56/30.07.2004 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр.Дупница, ул."Софийско шосе" № 44, целият с площ по скица с изх. № 1679/17.04.2003г. на СГКК-гр. Кюстендил - 481 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, който имот е идентичен с предходен план номер 39, парцел XXVIII, по парцеларния план на бившия стопански двор с. Пиперево, общ. Дупница.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу Н.А.А., ЕГН: **********, с
адрес: ***, иск с правно основание чл.108 от ЗС, В ЧАСТТА, с която се иска да бъде осъдена ответницата да му предаде ползването
върху СКЛАДОВО
ПОМЕЩЕНИЕ, изпълнено на кота +0,00 в сграда с идентификатор №
68789.250.28.1, с площ от 32,2 кв.м., при граници: от изток и от север- с УПИ с
идентификатор № 68789.250.28, от юг- с автосервиз, находящо се в сграда с
идентификатор № 68789.250.28.1, построена в Поземлен имот с идентификатор
68789.250.28 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със
заповед №300-5-56/30.07.2004 г. на ИД на АГКК, с административен адрес:
гр.Дупница, ул."Софийско шосе" № 44, целият с площ по скица с изх. №
1679/17.04.2003г. на СГКК-гр. Кюстендил - 481 кв.м., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект,
комплекс, който имот е идентичен с предходен план номер 39, парцел XXVIII, по
парцеларния план на бившия стопански двор с. Пиперево, общ. Дупница, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.А.А., ЕГН:
**********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 700.00 лв. /седемстотин
лева/, представляваща направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА А.Г.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 150.00
лв. /сто и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението
може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му
на страните пред Окръжен
съд-Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: