Мотиви към  Присъда №76 от 31.08.2011 година, постановена по НОХД № 221/2011 година по описа на РС-Елхово:

 

Производството по делото е образувано по внесен от РП- Елхово обвинителен акт, с който против

И.Д.А. е повдигнато обвинение по чл.195, ал.1, т. 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, за това, че в периода от 20.12.2010 година до 27.12.2010 година от вила, находяща се в местността „Лозята” в землището на гр. Елхово, действайки като извършител в съучастие с Т.М.Я. ***, при условията на продължавано престъпление отнел чужди движими вещи от владението на собственика им - Т.В.Т. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на повторност, тъй като преди това е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление и деянието не представлява маловажен случай, както следва :

-на 20.12.2010 година извършил кражба на 11.5 кг медна ламарина на стойност 291.60 лева, собственост на Т.В.Т. ***;

-на 27.12.2010 година извършил кражба на 32.5 кг желязо на стойност 15.00 лева, собственост на Т.В.Т. ***, като общата стойност на откраднатите вещи е 348.60 лева, и против

Т.М.Я. по обвинение в престъпление по чл. 194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че в периода от 20.12.2010 година до 27.12.2010 година от вила, находяща се в местността „Лозята” в землището на гр. Елхово, действайки като извършител в съучастие с И.Д.А. ***, при условията на продължавано престъпление отнел чужди движими вещи от владението на собственика им - Т.В.Т. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:

-на 20.12.2010 година извършил кражба на 11.5 кг. медна ламарина на стойност 291.60 лева, собственост на Т.В.Т. ***;

-на 27.12.2010 година извършил кражба на 32.5 кг. желязо на стойност 15.00 лева, собственост на Т.В.Т. ***, като общата стойност на откраднатите вещи е 348.60 лева.

Производството е протекло по реда на гл.27 от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимите са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са се съгласили да не се събират доказателства за тези факти.

В съдебното заседание представителят на ЕРП поддържа повдигнатото против подсъдимите А. и Я. обвинение, като предлага да им бъдат наложени наказания лишаване от свобода при отегчаващи вината обстоятелства-предишните им осъждания и високата степен на обществена опасност на деянието. Предлага на подсъдимият И.А. да бъде наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, а на подсъдимият Т.Я. да бъде наложено наказание една година лишаване от свобода, което също да бъде отложено за срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК. Прокурорът е направил искане на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а от НК определеното наказание на подсъдимите лишаване от свобода да бъде намалено с 1/3. По отношение на предявеният граждански иск предлага да бъде уважен по справедливост.

Като граждански ищец в наказателното производство е конституирана пострадалата от деянието Т. В. Т.. За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет предявеният от нея против подсъдимите А. и Я. граждански иск за сумата от 348.60 лв., представляващи обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.

В съдебно заседание гражданският ищец Т. поддържа изцяло предявеният граждански иск.

Подсъдимият И.Д.А. участва лично и със служебен защитник в производството. Признава се за виновен по повдигнатото против него обвинение. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт в особеното производство по реда на глава 27 от НПК- съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Съжалява за извършеното. Защитникът на този подсъдим- адв. Д. Н. Д. пледира при постановяване на присъдата съдът да вземе предвид самопризнанието на подсъдимият, с което е способствал за установяване на обективната истина по делото.

Подсъдимият Т.М.Я. участва лично и със служебен защитник в производството. Признава се за виновен по повдигнатото против него обвинение. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт в особеното производство по реда на глава 27 от НПК- съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Съжалява за извършеното. Защитникът на този подсъдим- адв. Д. Ил. Д. пледира наказанието на този подсъдим да бъде определено при смекчаващи вината обстоятелства и като такива сочи самопризнанието на подсъдимият, младата му възраст, обстоятелството, че деянията в съвкупността са извършени в един много кратък период от време, което говори за инцидентност на противоправното поведение на подсъдимият. Защитникът на подсъдимият Я. намира, че целите на наказанието биха били постигнати в пълна степен ако на подзащитният му бъде наложено наказание пробация. В случай, че съдът не намери основания за налагане на наказание пробация, служебният защитник пледира за постановяване на условна присъда.

От фактическа страна с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3, вр. с чл. 372, ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК, съдът прие за установени следните обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителния акт:

На 20.12.2010 година подсъдимите И.Д.А. и Т. М.Я.,***, посетили вилната зона в района на гр. Елхово. Минали покрай вилата на св. Т.Т., находяща се в района и видели, че улуците и первазите по стрехите на вилата са заковани с медна ламарина. Решили да я извадят, като за целта се покатерили на дърво, разположено в непосредствена близост до вилата и се качили на покрива на постройката. Там повдигнали интернитовите плоскости, с които бил изграден покрива и извадили улуците и первазите. Пренесли ги в съседното лозе, извадили медната ламарина, а улуците и первазите оставили в лозето. На 21.12.2010 година подсъдимият А. предал откраднатата медна ламарина на пункт за изкупуване на вторични суровини, собственост на ЕТ "Ася -62 СЖА", намиращ се в ромската махала на град Елхово. На пункта предадената ламарината била изтеглена и заплатена от св. С.Ж.А. ***. Парите от продажбата подсъдимите си разделили  по равно.

След седмица - на 27.12.2010 година двамата подсъдими отново отишли в района на вилната зона на гр. Елхово. Отишли до същата вила, покатерили се на дървото, разположено в непосредствена близост до постройката и повдигнали интернитовите плоскости, като този път влезли в тавана на вилата. Там събрали  32.5 кг отпадъчно желязо, сложили го в чувал, който носели със себе си и напуснали вилата. На следващия ден   подсъдимият А. предал откраднатото отпадъчно желязо на пункт за изкупуване на вторични суровини, собственост на ЕТ "Ася -62СЖА". Отпадъчното желязо било изтеглено от св. С.Ж.А. и заплатено на подс. А., като получените пари подсъдимите си поделили по равно.

На 29.12.2010 година св. Е.М.Т.- съпруг на св. Т. Т. установил, че е извършена кражба във вилата и сигнализирал органите на полицията. След проведените оперативно- издирвателни мероприятия от служителите на РУП гр. Елхово се установило, че извършители на деянието са двамата подсъдими А. и Я..

От назначената в хода на ДП стоково-оценителна експертиза се установява, че стойността на откраднатите вещи от имота, собственост на Т.Т., към момента на извършване на деянието възлиза на сумата от 348.60 лева.

От изисканите и приложени по делото справки за съдимост се установява, че подсъдимите са осъждани

Подсъдимият Т.М.Я. е осъждан както следва:

С Присъда №1 от 06.01.2011 година по нохд № 287/2010 година по описа на РС- Елхово, влязла в законна сила на 24.01.2011 година на лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от три години, за деяние по чл.195, ал.1, т.4, предл. ІІ, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода от 19.03.2010 година до 21.03.2010 година.

С Присъда №16/20.04.2011 година по нохд №84/2011 година по описа на Военен съд Сливен, влязла в законна сила на 06.05.2011 година, Т.Я. е осъден за престъпление по чл.197, т.3, вр. чл.195, ал.1, т.2, 3, 4 и 5 от НК, извършено на 24.10.2010 година на пробация.

Подсъдимият И. А.е осъждан както следва:

С Определение №132 от 15.08.2008 година по нохд №292/2008 година по описа на РС- Елхово, влязло в законна сила на 15.08.2008 година, за деяние по члл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, извършено през месец февруари 2008 година, е осъден на обществено порицание;

С  Присъда №1 от 06.01.2011 година по нохд № 287/2010 година по описа на РС- Елхово, влязла в законна сила на 24.01.2011 година, е осъден на пробация за деяние по чл.195, ал.1, т.4, предл. ІІ и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, извършено в периода от 19.03.2010 година до 21.03.2010 година.

С  Присъда №52 от 09.05.2011 година, постановена по нохд №331/2010 година по описа на РС- Елхово, влязла в законна сила на 26.05.2011 година, е осъден на пробация за деяние по чл.195, ал.1, т.4 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, извършено на 06.04.2010 година.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на направеното от подсъдимите самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК, което се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства- показанията на свидетелите Е.Т., Т.Т. и С.А.. Съдът кредитира гласните доказателства по делото изцяло, тъй като същите са обективни, правдиви и непротиворечиви, логични и последователни. Показанията на разпитаните по делото свидетели установяват по безспорен начин изложената по- горе фактическа обстановка. Между същите съдът не констатира противоречия, които да дадат основание на съда да не ги кредитира. В подкрепа на изложената по- горе фактическа обстановка са и събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК- 2 бр. покупко- изплащателни сметки и справки за съдимост на подсъдимите.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият И.Д.А. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, тъй като в периода от 20.12.2010 година до 27.12.2010 година от вила, находяща се в местността „Лозята” в землището на гр. Елхово, действайки като извършител в съучастие с Т.М.Я. *** при условията на продължавано престъпление отнел чужди движими вещи от владението на собственика им- Т.В.Т. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои както следва:

-на 20.12.2010 година извършил кражба на 11.500 кг. медна ламарина на стойност 291.60 лева, собственост на Т.В.Т. ***;

-на 27.12.2010 година извършил кражба на 32.500 кг. желязо на стойност 15.00 лева, собственост на Т.В.Т. ***,

като общата стойност на откраднатите вещи възлиза на сумата от 348.60 лева и деянието е извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК и не представлява маловажен случай,

Подсъдимият Т.М.Я. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на основание чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода от 20.12.2010 година до 27.12.2010 година от вила, находяща се в местността „Лозята” в землището на гр. Елхово, действайки като извършител в съучастие с И.Д.А. *** при условията на продължавано престъпление отнел чужди движими вещи от владението на собственика им- Т.В.Т. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои както следва:

-на 20.12.2010 година извършил кражба на 11.500 кг. медна ламарина на стойност 291.60 лева, собственост на Т.В.Т. ***;

-на 27.12.2010 година извършил кражба на 32.500 кг. желязо на стойност 15.00 лева, собственост на Т.В.Т. ***,

като общата стойност на откраднатите вещи възлиза на сумата от 348.60 лева.

Налице са извършени съставомерни деяния от подсъдимите А. и Я. по посочените текстове от наказателния закон.  Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в отнемането на вещи, което представлява преустановяване на владението върху тях на досегашния владелец и установяване владението на дееца. Престъплението е довършено, тъй като подсъдимите са прекъснали владението върху вещите на собственикът им и са установили свое владение върху тях.  

Деянието е извършено в съучастие от двамата подсъдими като извършители по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, тъй като всеки от тях е участвал в самото изпълнение на престъплението.

Деянието е извършено при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като двете деяния в съвкупността осъществяват поотделно един и същи състав на престъплението кражба, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като второто деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на първото.

И.Д.А. е осъществил деянието при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като преди това е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – Определение № 132/2008 година по нохд №292/2008 година по описа на ЕРС, влязло в законна сила на 15.08.2008 година и не е изтекъл предвиденият в разпоредбата на чл.30, ал.2 от НК петгодишен срок от изтърпяване на наказанието по тази присъда.

Деянието е осъществено от подсъдимите умишлено, тъй като са съзнавали обещественоопасният му характер, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали настъпването им. Съзнавали са и всички квалифициращи елементи от състава на престъплението.

Причините и условията за извършване на деянието съдът намира в ниската обща и правна култура на подсъдимите , незачитането на установения в страната правов ред.

При определяне вида и размера на наказанията на двамата подсъдими, съдът взе предвид следното:

За извършеното от подсъдимият И.Д.А. престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК законът предвижда наказание от една до десет години лишаване от свобода.

За извършеното от подсъдимият Т.М.Я. престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК законът предвижда наказание до осем години лишаване от свобода.

С оглед на това, че съдебното следствие е протекло по реда на Глава ХVІІ от НПК -съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера на наказанието с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието следва да се определи при условията на чл. 58а от НК. Тъй като периода на извършване на инкриминираното деяние е 20.12.-27.12.2010 година, т.е. след влизане в сила на изменението на нормата на чл. 58а (ред. ДВ, бр. 26/2010 г.) от НК, то по настоящото дело следва да се приложи сега действащата норма на чл. 58а (ред. ДВ, бр. 26/2010 г.) от НК. Според чл. 58а, ал. 1 от НК (ред. ДВ, бр. 26/2010 г.), при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една трета.

При определяне размера на наказанието, следващо се на подсъдимите  А. и Я. за извършените от тях престъпления, съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието, обусловена от изключителната динамика на този вид престъпления към момента в страната, взе предвид степента на обществена опасност на подсъдимите, причините и мотивите за извършване на деянието, младата им възраст и направеното от тях самопризнание.

Съдът намери, че в случая не са налице предпоставките за индивидуализиране на наказанието спрямо подсъдимите при условията на чл. 55 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващите отговорността обстоятелства, които да обосноват несъразмерност между извършеното престъпление и най-лекото предвидено в закона наказание.

При тези данни и съобразно изискванията на чл. 54 от НК, съд прие, че наказанието по отношение на подсъдимите за извършените от тях престъпления следва да се определи при условията на чл.54 от НК, а именно една година лишаване от свобода. С оглед разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК (ред. ДВ, бр. 26/2010 г.), предвид обстоятелството, че делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, така определените наказания на двамата подсъдими - лишаване от свобода за срок от една година, съдът намали с една трета, при което окончателния размер на наказанието се определи на лишаване от свобода  за срок от осем месеца за всеки от подсъдимите.

Съдът намери, че в случая по отношение на двамата подсъдими са налице материалноправните предпоставки на чл. 66, ал.1 от НК. Наложените на подсъдимите наказания са до три години лишаване от свобода, подсъдимият И.А. към момента на извършване на деянието е бил осъждан, като с предходна присъда му е наложено наказание обществено порицание, а подсъдимият Т.Я. не е бил осъждан. Съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдените лица не е наложително ефективно да изтърпят наложените им наказания лишаване от свобода, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното на двамата подсъдими наказание осем месеца лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С оглед предходните осъждания на двамата подсъдими, съдът намери, че са налице основанията на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК за определяне на общи наказания на А. и Я..

Деянието, за което на подсъдимият А. съдът наложи с настоящата присъда наказание осем месеца лишаване от свобода и деянията, за които е осъден с Присъда №1 от 06.01.2011 година постановена по нохд №287/2010 година по описа на ЕРС, влязла в законна сила на 24.01.2011 година и Присъда №52 от 09.05.2011 година, постановена по нохд №331/2010 година по описа на ЕРС, влязла в законна сила на 26.05.2011 година, са извършени от А. преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда. Най- тежкото по вид и размер наказание, наложено на А. се явява това от осем месеца лишаване от свобода, поради което и съдът на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК  определи и наложи като най- тежко наказание именно наказанието от осем месеца лишаване от свобода.

На основание чл.25, ал.4 от НК съдът отложи изтърпяването на определеното общо наказание на подсъдимият А. за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Деянието, за което на подсъдимият Т.М. съдът наложи с настоящата присъда наказание от осем месеца лишаване от свобода и деянията, за които е осъден с Присъда №1 от 06.01.2011 година, постановена по нохд №287/2010 година по описа на ЕРС, влязла в законна сила на 24.01.2011 година и Присъда №16 от 20.04.2011 година, постановена по нохд №84/2011 година по описа на Военен съд- Сливен, влязла в законна сила на 06.05.2011 година, са извършени от М. преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда. Най- тежкото по вид и размер наказание, наложено на М. се явява това от осем месеца лишаване от свобода, поради което и съдът на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК  определи и наложи като най- тежко наказание именно наказанието от осем месеца лишаване от свобода.

На основание чл.25, ал.4 от НК съдът отложи изтърпяването на определеното общо наказание на подсъдимият Т.М. за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Тъй като в резултат на извършеното от двамата подсъдими в съучастие престъпно деяние гражданският ищец Т.Т. е претърпяла имуществени вреди, същите следва да бъдат обезщетени на основание чл.45 от ЗЗД.  От заключението на вещото лице по назначената стоково- оценителна експертиза се установява по безспорен начин,  че претърпените от Т. имуществени вреди в резултат на деянието възлизат на сумата от 348.60 лв., поради което и предявеният граждански иск се явява основателен и доказан до размера на тази сума. Ето защо съдът осъди подсъдимите на основание чл.45 от ЗЗД да заплатят солидарно на гражданският ищец Т.Т. ***48.60  лв., представляващи обезщетение за претърпените от деянието имуществени вреди, в едно със законните лихви върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане както следва: върху сумата от 291.60 лв. считано от 20.12.2010 година до окончателното изплащане и върху сумата от 15.00 лв. считано от 27.12.2010 година до окончателното изплащане, предвид на това, че деянието е извършено при условията на продължавано престъпление.

Подсъдимите бяха осъдени да заплатят  по 25.00  лв. държавна такса върху размера на присъденото обезщетение по сметка на РС- Елхово и по 5.00 лв. държавна такса при служебно издаване на изпълнителни листи.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите бяха осъдени да заплатят по 30.00 лв. разноски по делото по сметка на ОД на МВР- Ямбол, както и по 5.00 лв. държавна такса при служебно издаване на изпълнителни листи.

Мотивиран от горното, съдът постанови съдебният си акт.

 

 

Районен съдия: