Номер ІV-260381 Година
2021, 17 февруари гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на седемнадесети февруари година две хиляди двадесет и първа,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.мл.с.ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
секретар
………………….
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
частно
гражданско дело № 96 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, вр.чл.130 от ГПК, и е образувано по частната жалба,
подадена от „ЕВРО –
АЛУМИЛ 2014“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Несебър, ул. Христо Кудeв № 17, против Определение № 262040 от 03.11.2020 г.
по гр.д.7106/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, с което е прекратено производството по делото и
частният жалбоподател – ищец в първоинстанционното производство, е осъден да заплати на „ОПТИМАКС ТУР“ ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. Цар Симеон І № 59,
вх.1, ет.1, направените по делото съдебни разноски в размер на 672 лв.
В жалбата се твърди, че обжалваното определение
е неправилно. Твърди се, че са неправилни изводите на съда, че исковата
претенция се основавала на търговски отношения между страните, поради което
наличието на влязло в сила решение по гр.д.5795/2019 г. на БРС, с което е
отхвърлен иск на настоящия ищец против същия ответник за заплащане на договорно
възнаграждение за процесните СМР, е пречка за допустимостта на иска за
неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД. Твърди се, че в цитираното
решение на БРС съдът е приел именно, че между страните не са съществували
търговски отношения, като съгласно чл.297 ГПК, влязлото в сила решение е
задължително за съда, който го е постановил, както и за всички съдилища. Сочи
се, че при това положение от една страна е налице влязло в сила решение, с
което е установено, че между страните не са съществували търговски отношения, а
от друга страна е установено разместването на блага.
Претендира
се въззивният съд да отмени атакуваното определение, да върне делото на
първоинстанционния съд за разглеждане на делото.
С представения в законовия срок писмен
отговор, ответникът по частната жалба - „ОПТИМАКС ТУР“ ООД, я оспорва като неоснователна. Счита,
че районният съд е изложил подробни и изчерпателни съображения за недопустимост
на иска, които ответникът напълно споделя, за което излага подробни
съображения. Претендира се потвърждаване на обжалваното определение и
присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия
срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по
следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е
образувано по исковата молба, подадена от частния жалбоподател „ЕВРО – АЛУМИЛ 2014“ ЕООД за осъждане на ответника „ОПТИМАКС
ТУР“ ООД да заплати на ищеца сумата от 4 375,92
лв, с която ответникът неоснователно се обогатил за сметка на ищеца.
Твърди се, че през м.април 2017 г., след размяна на електронни писма между
страните, съдържащи оферта за изработка и монтаж на алуминиева дограма с 10 мм
стъкло за нов бек офис, два нови офиса към фоайе, алуминиева врата остъклена с
термо пано за сървърно помещение, две врати в цвят в офисите към южната фасада
на мястото на стъклени врати, остъклени със стъклопакет и преработка на
стъклена преграда към помещение за СПА със стъклена врата и надстройка, ищецът
е изработил описаното оборудване за обект на ответника – хотел „Империал“ в
к.к.Слънчев бряг. Ищецът твърди, че описаните СМР били извършени по възлагане
от ответника, но същият не му заплатил възнаграждение за изработеното. Сочи се,
че с влязло в сила решение по гр.д.5795/2018 г. по описа на Районен съд Бургас
е бил отхвърлен искът на ищеца за заплащане на същото парично вземане,
предявено като неизплатено възнаграждение за описаните СМР по неформален
договор на страните за изработка и монтаж.
Ответникът е оспорил иска, като в депозирания в срока
по чл.131, ал.1 ГПК писмен отговор е възразил, че не може да се претендира
неоснователно обогатяване, тъй като изложените от ищеца обстоятелства сочат на
облигационно правоотношение между страните, искът за което вече бил отхвърлен.
С обжалваното
определение БРС е прекратил производството поради недопустимост на иска, като е
приел, че в случая като основания на иска са въведени твърдения за договорни отношения
между страните, като за защита на правото си да бъде овъзмезден за изработеното
ищецът е имал на разположение иска за договорно изпълнение с правно основание
чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Съдът е приел, че с упражняването на правото си на
този иск ищецът е изчерпал предоставената му от закона защита, като
отхвърлянето на иска, предявен на договорно основание, не създава право на иск
за същото вземане, предявено на извъндоговорно основание – чл.59 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав изцяло
споделя тези изводи на първоинстанционния съд.
И в исковата молба по настоящото дело,
ищецът „ЕВРО – АЛУМИЛ 2014“
ЕООД излага твърдения, че е изработил и монтирал процусната алуминиева дограма,
остъклена с 10 мм стъкло за нов бек офис, 2 бр.нови офиси към фоайе, алуминиева
врата, остъклена с термопано за сървърно помещение, 2 бр.врати в цвят в офиси
към южна фасада на мястото на остъклените врати, остъклени със стъклопакет и преработка
на стъклена преграда към помещение за СПА със стъклена врата и надстройка,
находящи се в обект на ответника „ОПТИМАКС
ТУР“ ООД – фоайе на хотел „Империал“, „след размяна на електронни писма между
страните, съдържащи оферта за изработка и монтаж на описаното по-горе
оборудване“. Също в исковата молба ищецът твърди, че управителят на ответното
дружество – Елена Иванова, в писмо до ищеца е признала, че съответните детайли
са изработени и монтирани, като е признала частично и претендираната сума. При
така изложените от ищеца в исковата му молба твърдения, настоящият състав
споделя изводите на първоинстанционния съд, че ищецът твърди, че описаните в
исковата молба детайли и работи са били извършени по възлагане от ответника,
т.е.претенцията се основава на търговски отношения между страните – и двете –
търговски дружества.
Исковата претенция е за осъждане на
ответника да заплати исковата сума на основание чл.59, ал.1 ЗЗД – поради
неоснователно обогатяване. Съгласно чл.59, ал.2 ЗЗД обаче, това право възниква,
когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. Трайна и
безпротиворечива е съдебната практика, съгласно която обеднелият разполага с иск по чл.59,
ал.1 ЗЗД, когато въобще
липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имущество
на едно лице за сметка на имуществото на друго лице. В този смисъл е Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр.д.№
1/79 г., Пленум на ВС, на което се е позовал и първоинстанционният съд, както и
решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Съгласно т.9 от
Постановлението, когато правоимащият може да защити правата си с предвиден по
закон точно определен иск, е недопустимо да си служи с иска по чл.59,
ал.1 ЗЗД, а съгласно
т.10, с иска по чл.59, ал.1 ЗЗД
разполага само този, който въобще не може и не е могъл да защити своето право с
друг иск, а не и този, който е разполагал с друг иск, но е пропуснал да стори
това в установените от закона преклузивни или давностни срокове, или когато
другият иск е предявен, но е отхвърлен като неоснователен. В този смисъл е и
решение № 737/29.12.2010 г. по гр.д.181/2010 г., III г. о., ГК на ВКС.
Както се посочи по-горе, с оглед
твърденията на ищеца в исковата молба по фактите, следва да се приеме, че той е
следвало да се предяви претенцията си за стойността на изработеното, на
договорно основание. Обстоятелството, че
с влязло в сила решение по гр.д.5795/2018 г. на БРС е бил отхвърлен искът на ищеца
за заплащане на същото парично вземане, предявено като неизплатено
възнаграждение за описаните СМР по неформален договор на страните за изработка
и монтаж, и че ищецът не е успял да докаже по това дело наличието на
облигационно правоотношение между страните, не променя горния извод на съда.
Поради съвпадането на изводите на двете
инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на
първоинстанционния съд, към които настоящият състав препраща на основание
чл.272 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Бургаският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№ 262040 от 03.11.2020 г. по гр.д.7106/2019 г. по описа на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА „ЕВРО-АЛУМИЛ 2014“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Несебър, ул.„Христо Кудев“ № 17, да заплати на „ОПТИМАКС
ТУР“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ул.„Цар Симеон
І-ви“ № 59, вх.1, ет.1, направените във въззивното производство разноски за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв (триста лева).
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.