РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Бургас, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Д.а
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20242000500507 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на адв. Цв. Б., пълномощник на
ищеца Д. С. против решение № 292 от 09.10.2024г. по гр.д. № 222/2023г. на
СлОС в отхвърлящата иска част.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на
решението, поради противоречието с материалния закон. Според страната
съдът необосновано с оглед събраните доказателства е определил
присъденото обезщетение до размера на 8 000лв., като е отхвърлил
предявения иск до размера на 42 000лв. Моли да бъде отменено решението и
постановено ново по същество на спора, с което исковата претенция да бъде
уважена в размер на 42 000лв. представляващи обезщетение за понесени
неимуществени вреди от незаконно обвинение. Иска присъждане на разноски.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от
Кр. М., прокурор в ОП-Сливен. В отговора се възразява против направените
оплаквания и се изразява становище за правилност на обжалваното решение.
Иска се неговото потвърждаване.
Доказателствени искания не са направени.
Бургаски апелативен съд, в рамките на заявените въззивни
оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото
1
доказателства приема следното:
С обжалваното решение окръжният съд присъдил на въззивника
обезщетение за вреди от незаконно обвинение в размер на 8 000лв., като в
останалата част до предявения размер отхвърлил иска.
За да приеме решението си, съдът преценил въз основа на
представените доказателства, че над уважения размер от 8 000лв. искът не е
подкрепен с доказателства за понесени вреди, за които на основание чл.52 ЗЗД
да бъде определено по справедливост обезщетение в исковия размер.
Предявен е иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на незаконно обвинение, с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.2
ЗОДОВ и цена - 50 000лв., ведно с акцесорен иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за
дължимите лихви от 17.01.2022г., когато е прекратено наказателното
производство, до окончателното изплащане.
При отсъствието на въззивна жалба от страна на Прокуратурата на РБ,
решението в частта, в която е определено обезщетение в размер на 8 000лв. е
влязло в сила. От тук следва извода, че увреждането, за обезщетение на
вредите от което е предявен иска, е установено с влязло в сила решение
между страните.
По делото е установено, че на 04.07.2018г. ищецът бил привлечен като
обвиняем в извършване на престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 НК, за което за
предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години.
С Постановление от 20.09.2020г. бил отново привлечен като обвиняем
за същото престъпление, като му повдигнали и обвинение по чл.252 ал.1 НК.
На 16.03.2018г., в дома, автомобила и търговския обект на ищеца в
гр.Шивачево, е извършено претърсване и изземване, с предварително
разрешение на съда, като след това ищецът е бил задържан за срок от 24 часа,
извършен личен обиск и отнет мобилният му телефон. След изтичане на този
срок е освободен, без наложена мярка за неотклонение.
С Постановление за привличане на обвиняем от 24.09.2020г. ищецът е
повторно привлечен като обвиняем за същото престъпление, като му е
повдигнато и ново обвинение за престъпление по чл.252 ал.1 НК (лихварство),
за това, че за времето от неустановена по делото дата в началото на 2018г, в
гр.Шивачево, общ.Твърдица, обл.Сливен, без съответното разрешение-лиценз,
който се изисква по силата на чл.13 ал.1 вр. с чл.2 ал.1 ЗКИ, предоставял на
различни физически лица парични суми срещу задължение да бъдат върнати
получените в заем суми, ведно с лихва , за които получил значителни
неправомерни доходи.
За повдигнатото обвинение за престъпление се предвижда наказание
лишаване от свобода от три до пет години и конфискация до ½ от
имуществото на дееца.
С постановление от 16.12.2020г. на Специализираната прокуратура е
2
прекратено частично наказателното производство по отношение на
повдигнатото обвинение за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 във вр. с
ал.2 НК, а делото - изпратено по компетентност на Окръжна Прокуратура -
Сливен, за продължаване на разследването с оглед извършено престъпление
по чл.252, ал. 1 НК.
С Постановление от 17.01.2022г. на Прокурор от ОП- Сливен, на
основание чл.243 ал.1 т.1, вр. чл. 24 ал.1 т.1 НПК, наказателното производство,
по отношение на ищеца, е прекратено и по второто обвинение за
престъпление по чл. 252, ал.1 от НК, поради несъставомерност на
престъпление с посочената правна квалификация.
Спорен пред въззивния съд е въпроса за обема на вредите и от там- за
размера на дължимото обезщетение, което се определя на основание чл.52
ЗЗД.
Разумната продължителност на дадено производство се оценява в
зависимост от обстоятелствата по конкретното дело и като се отчитат
установените в практиката критерии, а именно сложност на делото, поведение
на страната, понесла вреди и на компетентните органи.
Изследваният период в настоящия случай е от 3 години и 9 месеца, като
в този период е бил продължаван срока на разследването. Не може да бъде
отречена фактическата и правна сложност на случая, предвид множеството
обвиняеми лица и усложнената фактическа обстановка.
От друга страна по отношение на ищеца не са взети, както мярка за
неотклонение, така и други ограничителни мерки. Не са провеждани и
многобройни и обременителни процесуално-следствени действия с негово
участие с изключение на обиск, претърсване и изземване на веществени
доказателства. Досъдебното производство е прекратено от прокурора преди
внасяне на обвинителен акт.
По реда на ЗОДОВ държавата е длъжна да обезщети само вредите,
които са пряка последица от незаконното обвинение. Обичайните, типични
неимуществени вреди от незаконно обвинение са тези, които предвиД. по
правилата на житейската логика и психологията едно обвинено в
извършването на престъпление лице търпи, като: стрес и притеснения от
повдигнатото обвинение и за развитието на наказателното производство;
страх от несправедливо осъждане и налагане на наказание по НК; негативни
изживявания и чувство за онеправданост; накърняване на чувството за
собствено достойнство, за справедливост и на самооценката на лицето,
смущения в социалното общуване; дестабилизиране на здравословното
състояние, без болестни прояви.
Причинната връзка на тези вреди с незаконното наказателно
преследване е очевидна и тя не подлежи на формално доказване, а
пострадалият не следва да доказва отделните си негативни преживявания в
3
рамките на обичайните вреди. При условията на пълно главно доказване
следва да се установят съобразно практиката на ВКС вредите извън
обичайните т.е. "специфичните" такива като: трайно увреждане на здравето;
нетипични значими смущения в личната сфера на обвинения (напр. разрив в
семейните отношения) или в обичайната му битова, обществена и
професионална среда (напр. загуба на поминъка или на възможността за
професионална реализация и др.), както и причинната връзка между
специфичните вреди и незаконното наказателно преследване.
За успешното провеждане на осъдителния иск в тежест на ищеца е
докаже, че е претърпял твърдените неимуществени вреди и че вредите са
пряка и непосредствена последица именно от досъдебното производство.
На ищеца е повдигнато обвинение в извършване на умишлено
престъпление, за което по НК се предвижда наказание лишаване от свобода,
наказателното производство е продължило повече от 3 години и е последвало
прекратяване на наказателното производство, като с това са му причинени
неимуществени вреди, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с
повдигнатото и поддържано от Прокуратурата обвинение.
По силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ обезщетението за причинените
неимуществени вреди се определя от съда съобразно с чл.52 от ЗЗД по
справедливост. Обхватът и съдържанието на това понятие са изяснени още в
раздел ІІ на Постановлението на Пленума на ВС № 4/1968г.
В актуалната практика на ВКС са изработени и утвърдени няколко
критерия, въз основа на които съдът определя справедливото обезщетение, а
именно продължителността на наказателното преследване, (която в случая е
повече от 3 години), личността на увредения и притежавания от него
авторитет в обществото (имал е социалното положение на човек, без
негативни обществени прояви, уважаван в своята общност), възрастта (бил е
на около 70 г. при повдигане на обвинението), настъпилите промени в
поведението му и здравословното му състояние (двукратно в периода на
разследване е постъпвал в болнично заведение за лечение от по няколко дни,
без данни за задълбочаване на проблемите със здравето необичайни за
съответната възраст).
Налице е съществено негативно отражение на наказателното
производство върху общото състояние на ищеца.
Към посочените критерии следва да бъдат прибавени характерът на
престъплението по повдигнатото обвинение, а така също интензитетът на
наказателното преследване - привлечен е като обвиняем за престъпление от
общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода на
продължителен срок и конфискация на част от имуществото. Разследването,
прекратено в разумен срок, не е довело до внасяне на обвинителен акт. С
времето е намалял интензитета на наказателното преследване, тъй като
4
последователно са отпадали повдигнати обвинения, не е била взета мярка за
неотклонение или друга ограничителна мярка.
Неимуществените вреди се изразяват в нравствените, емоционални,
психически терзания на личността, накърнената чест, достойнство и добро
име в обществото, като при определяне на паричния им еквивалент съдът
следва да съобрази и икономическият растеж и стандарта на живот към датата
на увреждането. Стандартът на живот в страната като критерий за определяне
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е възприет и в
решение № 55 от 11.03.2013г. по гр. д. № 1107/2012г. на ВКС, ІV г.о.
При определяне на размера на обезщетението въззивният съд достига
до крайни изводи, които съвпадат с изложените в обжалвания съдебен акт.
Присъдената сума от 8 000лв. е справедлив паричен еквивалент на понесените
и доказани по делото неимуществени вреди. Несъмнено в този случай не са
налице вредни последици, които се определят като обичайни, но присъденият
размер е съобразен с действително понесените вреди, вследствие на което е
присъдено обезщетение в съответствие с принципа на чл.52 ЗЗД.
Действително ищецът е бил на възраст, в която случилото се е от
естество да предизвика по-силни негативни изживявания, но те са преодолени
към 2022г. (последното постъпване в болница) и съдът ги взема предвид при
определяне на обезщетението.
По изложените съображения въззивният съд достига до крайни изводи,
че макар и понесените вреди да надхвърлят в известна степен обичайните при
така установената обстановка, при която са причинени, присъденото по
размер обезщетение съответства на обема на доказаните по делото
действително понесени неимуществени вреди.
Решението, при този краен извод, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното Бургаски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 292 от 09.10.2024г. по гр.д. № 222/23г. на
СлОС в обжалваната част.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6