Р Е
Ш Е Н
И Е
№
24.01.2019 г., гр. Ловеч
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД наказателен състав на девети януари, две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
1. ИВАН ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
2. ВАСИЛ АНАСТАСОВ
секретар: Дарина
Петрова
зам.окр.прокурор: Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВ
ВНАХ дело № 619 по описа на
съда за 2018 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по реда на чл.378 ал.5
от НПК
С Решение №
300/24.10.2018 г., постановено по НАХ дело № 212/2018 г., с което Ловешкият
районен съд е признал С.В.К., с ЕГН **********,
за виновна в това, че на 20.07.2017г. в гр.Ловеч, пред нотариус
Н.Т., с район на действие Районен съд - Ловеч, с рег.№ 481 на Нотариалната
камара, в производство по обявяване на завещание -нотариално дело №1, от
завещателния регистър №1, акт №166, том 6, от общ регистър №3143 от 20.07.2017г.
на нотариалната кантора, съзнателно се ползвала от неистински частен документ -
саморъчно завещание с дата на съставяне 03.03.2014г., с придаден му вид, че е
от името на П.С.В., ЕГН **********, бивш жител ***, починала на 13.03.2014г., в
качеството на завещател, с цел да докаже, че съществува възникнало за нея право
на наследяване, че завещателката В. приживе е направила в нейна полза
разпореждане, като й е завещала цялото си притежавано движимо и недвижимо
имущество, към момента на смъртта си, включващо и апартамент, находящ се в
гр.Ловеч, ж.к."Младост", бл.303, вх.Г, ет.5, ап.13 и имотите си в
с.Умаревци, обл.Ловеч, като от нея за самото съставяне на документа не може да
се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.78а, във
връзка с чл. 316, предл.1, във вр. с чл.309, ал.1 от НК я освободил от наказателна
отговорност. Наложил е на С.В.К. административно наказание - Глоба
в размер на 1000 /хиляда/ лева, която да заплати в полза на
държавата по сметка на бюджета на съдебната власт. Осъдил С.В.К., да заплати сумата от 89.23 лв. разноски по
делото по сметка на ОД на
МВР - Ловеч и сумата от 20.00 лв. разноски по делото по сметка на РС-Ловеч. Прекратил наказателното производство
по досъдебно
производство №149/2017 година по описа на ОД
на МВР - Ловеч.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба вх. № 11210/29.10.2018 г. от С.В.К., чрез адв. С.Т., в
която сочи, че от събраните по делото доказателства, повдигнатото обвинение не
било доказано нито от обективна, нито от субективна страна. Излага, че с
приетата по делото графологическа експертиза не било доказано безспорно, че
завещанието не е съставено и подписано от П.В., която е оставила недвижимото си
имущество на подзащитната й. Посочва, че в съдебното
заседание по делото вещото лице заявило, че сравнителния материал не е
достатъчен за безспорно и категорично заключение по поставените въпроси. В хода
на делото не било доказано безспорно
наличие на вина относно С. К..
Посочва още, че в показанията си
разпитаните свидетели не можели да
потвърдят твърдението на РП Ловеч, че към датата на съставяне на завещанието
/03.03.2014 г./ завещател ката П.В. не е била в състояние сама да
го изготви. Спомените на повечето от тях периода в който П.В. е била
открита измръзнала в имота си, към който момент С.К. все още не се е грижила за
В.. Смята, че не се доказало безспорно твърдението, че В. не се е възстановила
достатъчно, за да може сама да напише завещанието към 03.03.2014 г. Сочи, че
показанията са били неконкретизирани и несигурни, относно времето за което се
отнасят.
В жалбата се посочва, че показанията на свидетелите В.В.и Н.В.,
следва да не се кредитират, защото те са сред законните наследници на П.В.,
които са продали апартамента й в гр.Ловеч
предмет на завещанието/ и имат интерес продажбата да не се разваля
/предмет на гр.д.№ 1515/2017 г. на ЛIPC/.заради евентуална последваща
необходимост от връщане на пари на купувачите.
Обръща внимание, че показанията на разпитания общо практикуващ
лекар на с.Умаревци, който заявил, че П.В. му е била записана като пациент, но
не я е преглеждал в годините, защото тя е отказвала преглед, са твърде
противоречиви.Сочи,че в съдебното заседание решаващия състав на ЛРС се опитал
да изясни противоречията с показанията от досъдебното производство, но
твърденията на лекаря остават под съмнение за тяхната категоричност с оглед на
факта, че показанията му в досъдебното производство са по-близки по време към
периода за който се отнасят. Посочва, че показанията му в съдебното производство са били хаотични и объркани.В последното съдебно
заседание по делото проведено на 24.10.2018 г. свидетелката Й., заявила, че П. С.й
е казала, че С. много се грижи за нея и заслужава доста. Посочва, че от
разговорите си с П. в деня преди тя да почине Й. е с впечатлението че П. е била напълно в съзнание и с разума си.въпреки
твърденията на разпитания лекар за някакъв инсулт, при това неустановен по съответния ред. Свидетелката
Й. заявила, че П. не е била превързвана с бинтове по ръцете. Само в началото
при измръзването й са били пострадали ръцете й . Физическият проблем на П. се
отнасял само да краката и гърба й.
В съдебно заседание,пред
въззивната инстанция, въззивникът С.В.К. се явява лично и с адв. Т., която моли да бъде отменено първоинстанционото решение и да бъде
призната подзащитната й за невиновна по
повдигнатото обвинение. Счита, че не е било
доказано с оглед на заявеното и от
вещото лице, че сравнителния материал е
недостатъчен, за да може да се направи категоричния извод, относно авторството
на завещанието. Изразява становище, че наистина предвид времето, което е изминало от смъртта
на завещателката и оскъдния материал е невъзможно да се представят допълнителни
документи за извършване на една експертиза, която да направи задълбочен анализ
и да даде категорично заключение. Счита, че предвид разпита на големия брой
свидетели при обсъждане на техните показания изцяло с пълнота, същите за
противоречиви предвид установяване на здравословното състояние на завещателката
към момента на смъртта и способността й сама да състави завещанието. Посочва
още, че разпитаният общо практикуващ лекар към този момент обслужващ с.Умаревци
заявил, че е бил лекар на завещателката, но не е следял за нейното здравословно
състояние, не я е лекувал, поради факта,
че тя не е желаела, и счита неговите показания дадени в съдебно заседание за
противоречиви с тези дадени в досъдебното производство, където той заявил, доста по-различни обстоятелства, относно възприятията на
завещателката и изменението им след доста време след първоначално дадените
показания, което е било меко казано странно. Моли да бъде постановен от
въззивната инстанция съдебен акт,
предвид тяхното искане като прецени въз
основа на доказателства.
Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч, Зам.окръжен прокурор Димитър
Димитров, в съдебно заседание изразява становище, че
жалбата против
решението на РС е неоснователна. Сочи, че съдът е направил един обстоен
и задълбочен анализ на гласните и писмени доказателства по делото, в това число
и на заключението на вещото лице по комплексната съдебно почеркова експертиза и
стигнал до правилния извод за авторството и вината на въззивничката в
извършване на документното престъпление. Счита, че категорично е било
установено, че въпросното завещание не е подписано от починалата П.В., както с
оглед заключението на вещото лице, така и с оглед свидетелските показания за
нейното състояние преди да почине . Също
така сочи, че правилно е приложен материалния закон с приложението на чл.78а от НК, тъй като са налице основанията за това. Моли да бъде потвърдено решението.
Въззивният съд като взе предвид
становището на страните в процеса, събраните по делото доказателства, счете за
установено следното:
Свидетелката М.С.С.от гр.Плевен, заедно с децата на починалия
брат на С., били наследници на починалата П.С.В. /видно от удостоверение за
наследници на П.С.В. изх.№ АО-08-050 от 09.11.2017г.-л.70-72/. Свидетелката Н.В.
Л. е дъщеря на св.В.П.В../л.79 от ДП/.
Свидетелят Х.П.Х.живущ ***,
работил като кметски наместник на с.Умаревци, обл.Ловеч през периода 2003 до
2015г. Свидетелката В.Р.М., считано от 10.11.2015г. и към настоящия момент
изпълняваща длъжността на кметски наместник на с.Умаревци, обл.Ловеч,Свидетелят
д-р М.А.Х. работел като общо практикуващ лекар - личен лекар, обслужващ, като
пациенти жителите на селата Йоглав, Горан, и село Умаревци, облЛовеч. Св.Х. бил
личен лекар на покойната П.С.В. от 2000г., до смъртта й.Свидетелката А.С.Б.живеела
в с.Умаревци, работела кат секретар на читалището същото селото, през периода
от 2004г. до 2016г, когато се пенсионирала. Свидетелките Й.В.К.и М.И.Т., също
живеели в село Умаревци, били съседки на покойната П.С.В., в приятелски
отношения с нея, като често посещавали В., в домът й, помагали й, пазарували и
хранителни продукти.
Покойната П.В. С. имала сестра - И. С.В., която също не била
никога омъжвана и нямала деца, като двете живеели заедно в наследствената си
къща в с.Умаревци, обл.Ловеч. Първо починала И. С.В. на 24.04.2012г., като
нейна единствена наследничка останала сестра й П.С.В.. След смъртта на сестра
си, П.В. продължила да живее сама в къщата в с.Умаревци,
ул."Ст.Планина"№17, като по показания на всички свидетели, в това
число и роднините й, П. била особена, саможива, не контактувала и не поддържала
връзка с никой от роднините си, отказвала предлаганата й от тях помощ. От време
на време я посещавали нейните съседки св. Й.В.К.и М.И.Т..
Свидетелят Х.П.Х., който работел като кметски наместник в
с.Умаревци, във връзка с работата си, но и като съсед на П.В., също често
помагал и ходел да види самотно живеещата П., помагал за набавяне на дърва,
продукти и решаване на битови проблеми.
На 05.02.2014г. св.Х.П.Х.разбрал, че П.В. била паднала в
селскостопанската постройка /сая/ в дома си, че вероятно в това състояние е
лежала около 4-5 часа, при много ниски температури преди да бъде намерена. Св.Х.
научавайки за това веднага се свързал с дъщерята на неин първи братовчед - св. Н.В.
Л. живуща ***, съобщил й, че леля й П. е в тежко здравословно състояние. Св.Л.
веднага отишла в дома на леля си. Св.Л. заварила П.В. в безпомощно състояние, легнала при козите в кошарата.
Св.Л. я попитала, какво прави тук, може ли да се движи, при което П.В.
отговорила „оставете ме, аз умирам утре". Св.Л. поискала да извикат бърза
помощ, да й помогне да стане и да я премести в една от стаите, но В.
категорично отказала. Свидетелката Л. носела в себе си и 120 лева, които искала
да даде на леля си, но тя ги отказала и казала да ги занесе на кмета. Тъй като
св.Л. не можела сама физически да се справи с местенето на леля си, отишла
отново при кмета свидетеля Х. за помощ. Свидетелката Л., заедно със свидетеля Х.,
веднага извикали свидетеля Д-р М. Х..
Видно от показанията на тримата свидетели, те заварили къщата на П.В. в ужасно
състояние навсякъде била мръсно, фекалии, урина, страшна миризма, кози в
стаята. Самата П.В. била със силно занемарена лична хигиена.Д-р Х. е посочил,
че заварил възрастната жена цялата увита с парцали, ръцете и краката й били
измръзнали с рани по тях, също увити в мръсни парцали, по гърба също имала големи
рани. При прегледа д-р Х. установил, че от измръзването на ръцете, по някои от
фалангите на пръстите й се виждал начален стадий на некроза /били почернели/.
Според д-р Х. възрастната жена П.В. била в съзнание, ориентирана за време и
място. Отново д-р Х. предложил медицински услуги, в това число и настаняване за
лечение в болница, но В. отказала. П.В. отказала и да бъде преместена при
по-добри условия. Св.Л., колкото могла изчистила една от стаите в къщата на П.,
сложили я там на едно легло.Д-р Х. направил превръзки на измръзналите и
разранени ръце и крака. След това свидетелката Л. и св.Х. се разбрали, свидетеля
Х. да съдейства да намери жена от селото, която да се грижи за възрастната жена
П.В. срещу заплащане. Св.Л. му дала сумата от 120 лева за да може да плаща на
гледачката. От своя страна св.Л. се ангажирали да търси и провери за места за
настаняване в старчески дом, тъй като тя самата се грижела за своите възрастни
родители и нямала възможност да поеме грижите и за леля си. Личната карта на П.С.В.
била предадена на св.Х., който я държал и съхранявал заключена в служебната
каса на кметството, тъй като наближавало времето за взимане на пенсията на П..
Разбрали се също Св.Х. редовно да посещава П. и да й сменя превръзките на
ръцете и краката.
Към дата 17.02.2014г. жителите на в с.Умаревци, обл.Ловеч
трябвало да си получат полагащите им се пари от социалните помощи. Право на
социална помощ имала и възрастната П.В., но поради влошеното и здравословно
състояние св.Х.Х. съдействал, като било изготвено пълномощно от името на П.С.В.,
с което тя упълномощила секретаря на читалището, която се занимавала с даването
на помощите - св.А.С.Б., която да я представлява пред банката, където В. имала
разкрита сметка, по която щели да й преведат помощите. Въпросното пълномощно
било съставено в присъствието на св.Х., който заедно с св.Б., и св.Й. В.К.и М.И.Т.поселили
в домът й възрастната жена -П.В., която в тяхно присъствие подписала
пълномощното, като тъй като част от пръстите на ръцете й били измръзнали, с
превръзки, тя не можела да пише, го подписала с отпечатък от палеца на дясната
си ръка. Пълномощното било подписано, в качеството им на свидетели и от свидетелката
К. и свидетелката Т., а свидетеля Х.Х., в качеството му на кметски наместник на
с.Умаревци извършил и нотариалната заверка под рег.№ 026 от 17.02.2014г. /л. 35
и л.81/.
Тъй като здравословното
състояние на П.В. се влошавало с всеки изминал ден, въпреки, че св.д-р Х. я
посещавал редовно и й правел превръзки, на 17.02.2014г. св.Х. намерил и
разговарял с обвиняемата С.В.К., живуща ***, за която знаел, че се занимава
срещу заплащане с гледане на стари хора. Въззивницата К. се съгласила и била
ангажирана като гледачка на П.В., като възнаграждението й било плащано от
пенсията на възрастната жена. Личната карта на П.В. продължила да се съхранява
в касата на кметството.
Въпреки, че въззивницата К. поела грижите за В., свидетеля ,
д-р М. Х. продължил да посещава възрастната жена, придружаван от свидетеля Х.,
през следващите 2-3 седмици, като при последното им посещение, малко преди да
почине, свидетелят Х. установил, че П.В. освен раните от измръзването, е
развила и левкостранна хемипареза - „мозъчен инфаркт", В. била в съзнание,
но неадекватна, неориентирана и неподвижна.
На 13.03.2014г. свидетеля Х.Х. отивайки на работа в
кметството в с.Умаревци, около 08.15 часа, заварил да го чака, пред сградата на
кметството, въззивницата С.К.. Тя го помолила да й даде личната карта на П.В., като
му обяснила, че и трябва, за да отиде в гр.Ловеч, защото леля П. искала да й
направи завещание.
Свидетелят
Х. се усъмнил в действията на въззивницата К., предвид тежкото здравословно
състояние, в което се намирала възрастната жена и затова веднага отишъл и
споделил опасенията си със свидетеля д-р Х.. След това двамата -Х. и Х. около
08.30 часа на 13.03.2014г. отишли в дома на П.С.В., при което установили, че тя
е починала. След като била констатирана смъртта на П.В., свидетеля Х., веднага
се обадил на свидетелката Н. Л. и я уведомил, е леля й е починала и след това й
съдействал за организиране на погребението. За смъртта на П.С.В. бил издаден
акт за смърт №0003 от 14.03.2014г. /л.73./
На 14.03.2014г. свидетелката Н. Л. посетила дома на
покойната П.В., в дена на погребението й, като там заварила въззивникът С.К.,
за която разбрала, е това е именно жената, наета от кмета да се грижи за леля
й. Свидетелката Л. попитала обвиняемата има ли някакви претенции, дължат ли й
се някакви пари за грижите, при което К. отговорила, че всичко й е платено и си
тръгнала.
След смъртта на П.В. право на наследяване, като наследници,
придобили – свидетелят В.П.В. от
гр.Ловеч и първата му братовчедка свидетелката М.С.С.от гр.Плевен, заедно с
двете деца на починалия брат на С., видно от удостоверение за наследници на П.С.В.
изх.№ АО-08-050 от 09.11.2017г./л.70-72/.
Във времето след смъртта на П.В., свидетелката Л., от жители
на с.Умаревци, чула, че същата жена, която я е гледала – въззивницата С.К.
многократно е влизала в къщата на леля й П.. Притеснявайки се от неправомерни
посегателства, както и като никой не живее в имотите, ще започнат да се рушат,
всички наследници взели решение, да съберат необходимите документи и да
продадат къщата на починалата П. в с.Умаревци и апартамента, който също
придобили след смъртта й, находящ в гр.Ловеч, ж.к"Младост", бл.303,
вх.Г, ет.5, ап.13, както и земеделски земи в землището на селото, в общ размер
на около 7 декара. Наследниците се снабдили с необходимите документи,
разплатили натрупаните задължения за имотите, за ток, вода, данъци и др., в общ
размер на 3000 лева и през 2015-2016г. продали къщата и апартамента в Ловеч.
На 19.06.2017г. в кантората на нотариус Н.Т. рег.№ 481 по
регистъра на Нотариалната камара на РБ, с район на действие Районен съд Ловеч
се явила обвиняемата С.В. К. и заявила, че иска да се консултира и да научи,
какви документи са й необходими, за започване на процедура по обявяване на
саморъчно завещание, като уведомила, че съхранява саморъчно завещание от името
на П.С.В., ЕГН-**********, бивш жител ***. Тъй като за започване на процедура
по обявяване на саморъчно завещание, молителя в полза, на който е завещанието
следвало да се снабди и представи пред нотариуса скици на имотите, данъчни
оценки, документи за собственост, смъртен акт на завещателя, удостоверение за
наследници и др. на въззивницата К. били издадени две удостоверения изх.№ 16 от
19.06.2017г. и №22 от 12.07.2017г., по силата на които тя да се снабди с
необходимите документи от съответните общински и държавни органи, тъй като К.
била извън кръга на законните наследници./л.75 и 76/.
След като въззивницата С.К. се снабдила с въпросните
удостоверения на 21.06.2017г. отишла при свидетелката В.М., настоящ кмет на
с.Умаревци, обл.Ловеч и поискала да и бъде издадено удостоверение за наследници
на П.С.В., за което подала заявление № 26/21.06.2017г. Свидетелката М. издала
поисканото удостоверение, но след консултация с юристи при Община Ловеч, тъй
като в удостоверението се съдържали лични данни на трети лица, а заявителката –
въззивницата С. К., не била от кръга на наследниците на починалото лице, св.М.
изпратила по служебен път удостоверението на нотариуса и уведомила с писма свидетеля
В. и свидетелката С..
За наличието на саморъчно завещание, освен от писмото на
кмета на с.Умаревци, свидетелката М.С.С.и
свидетеля В., разбрали и от получените от тях съобщения за образувано гражданско
дело № 1809/2017г. на PC Ловеч, по молба от въззивницата
С.К., с приложени разпореждане на съда, молба от С.В. К. вх.№
9177/30.08.2017г., копие от самото саморъчно завещание, носещо дата
03.03.2014г.от името на П.В., протокол за обявяване на саморъчно завещание от
20.07.2017г. на нотариус Н.Т. и др., които свидетелката С.представила към
протокола си за разпит /л.82-94/.
На 20.07.2017г. саморъчното завещание от името на П.С.В.
било обявено от нотариус Н.Т., за което е бил съставен протокол и образувано
нотариално дело № 1, завещателен регистър №1, акт -№166, том 6 от общ регистър
№3143 от 20.07.17г. на нот.кантора, след което завещанието е било надлежно
вписано в Служба по вписванията Ловеч на 24.07.2017г./л.54-57/.
С постановление на РП-Ловеч от 15.12.2017г. на основание
чл.28, ал.3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност са били изискани и
представени заверени копия от всички документи съхранявани в служебния архив на
нотариалната кантора на нотариус Н.Т., приложени към нотариално дело №1,
завещателен регистър №1, акт-№166, том 6 от общ регистър №3143 от 20.07.17г. по
обявяване на саморъчно завещание от името на П.С.В., б.ж. на с.Умаревци, обл.Ловеч
/л. 132-152/.
Още в хода на предварителната проверка и в хода на
разследването, с оглед обстоятелството, че лицето посочено като завещател в
саморъчното завещание -П.С.В. е починало на 13.03.2014г. за нуждите на
графологичната експертиза са изискани и са ползвани като сравнителен материал,
документи съдържащи образци, в оригинал, на подписи положени приживе от П.В. -
от сектор „БДС" при ОД МВР Ловеч, в оригинал е предадено последното
подадено заявление за издаване на лична карта с рег.№ 80617/23.10.2002г., както
и от архива на „Български пощи" - гише с.Умаревци, обл.Ловеч, са били
предадени 3 бр. в оригинал „Изплащателни пенсионни картони" на П.С.В., за
изплатени й пенсии, за периода сг 07.10.2007г. до 10.03.2014г.
По време на разследването е
била назначена комплексна съдебно почеркова експертиза, в хода на която в
оригинал е било изследвано саморъчното завещание използвано пред нотариуса от въззивницата
К., с дата 03.03.2014г. от името на П.С.В. ЕГН- **********, бивш жител *** и
съхранявано в служебния архив на нотариус Н.Т.. Заключението на вещото лице е
категорично, че подписа положен в завещанието от името на П.В., като завещател,
не е положен от П.В.. Поради липса на достатъчни образци на сравнителен
материал от почерк на починалата П.С.В., вещото лице е посочило, че не може да
даде отговор, дали ръкописния тест на саморъчното завещание е изписан от нея,
но подписа не е положен от В..
При така събраните писмени и гласни
доказателства,въззивната инстанция приема жалбата за процесуално допустима и
подадена в законоустановения срок в НПК, от лице имащо право да обжалва
постановения съдебен акт ,но разгледана по същество ,като неоснователна.
В тази връзка и въззивната инстанция
приема ,че от страна на С.В.К. е осъществен от обективна и субективна страна
признаците на състава на престъпление по чл.316,пр.1 във вр. с чл.309,ал.1 от НК,като на 20.07.2017г. в гр.Ловеч, пред нотариус Н.Т.,
с район на действие Районен съд - Ловеч, с рег.№ 481 на Нотариалната камара, в
производство по обявяване на завещание -нотариално дело №1, от завещателния
регистър №1, акт №166, том 6, от общ регистър №3143 от 20.07.2017г. на
нотариалната кантора, съзнателно се ползвала от неистински частен документ -
саморъчно завещание с дата на съставяне 03.03.2014г., с придаден му вид, че е
от името на П.С.В., ЕГН **********, бивш жител ***, починала на 13.03.2014г., в
качеството на завещател, с цел да докаже, че съществува възникнало за нея право
на наследяване, че завещателката В. приживе е направила в нейна полза
разпореждане, като й е завещала цялото си притежавано движимо и недвижимо
имущество, към момента на смъртта си, включващо и апартамент, находящ се в
гр.Ловеч, ж.к."Младост", бл.303, вх.Г, ет.5, ап.13 и имотите си в
с.Умаревци, обл.Ловеч, като от нея за самото съставяне на документа не може да
се търси наказателна отговорност.
От субективна страна въззивничката С.К.
е извършила деянието при пряк умисъл,по смисъла на чл.11,ал.2 от НК,като е
съзнавала общественоопасния му характер,предвиждала е настъпването на
общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване ,както е приел и
РС-Ловеч.
Обосновано в тази връзка РС-Ловеч е приел, съобразявайки
посочените по-горе доказателства, че в
конкретния казус ,процесния използван инкриминиран документ-
„саморъчното,, завещание", по смисъла на чл.93, т.6 от НК, представлява
неистински частен документ, тъй като безспорно от доказателствата по делото и
заключението на вещото лице от графологичната експертиза се установява, че
подписа в завещанието не е на лицето посочено като негов автор - завещател - П.С.В.,
тя не е автор на документа.В този смисъл е и т.1 от заключението на съдебно
почеркова експертиза –л.121 от ДП.
Предвид на това обоснован е и извода
на РС-Ловеч, че поначало законът свързва неистинността на частните документи
единствено с техния автор.Дефинитивно законодателят е определил понятието
неистински документ в разпоредбата на чл.93, т.6 от НК.Посочено е че” неистински
документ”е този ,на който е придаден вид ,че представлява конкретно писмено
изявление на друго лице,а не това,което действително го е съставило.Т.е.от
съществено значение е че не се включва
съдържанието на писменото волеизявление като елемент на този документ,
единствено релевантно е дали авторът, посочен в документа,като издател
действително го е подписал, като в процесния казус безспорно е установено от
заключението на вещото лице ,че подписът на саморъчното завещание не е положен
от П.С.В., в качеството й на завещател.Както е посочено и в постановление
№3/23.03.1982гг.по н.д.№12/81 на Пленум на ВС,и по-специално в т.6,различието
между неистински документ и документ с невярно съдържание /лъжливо
документиране/се заключава в това ,че неистинността при първия се отнася само
до неавтентичността на автора на документа ,като в конкретния казус определено
и безспорно е доказано,че П.С.В. не е подписала процесното завещание.
Ирелавантни за настоящи казус са
възраженията на адв.С.Т.,че вещото лице е посочило ,че сравнителния материал е
недостатъчен за да се изследва съдържанието на процесното завещание,тъй като
,както е приел и РС-Ловеч, то не е свързано с предмета на доказване по настоящото
дело.
Все в тази връзка
неоснователно е и възражението на адв.Т. касаещо здравословното състояние на
починалата П.С.В. и противоречивите според нея свидетелски показания,тъй като
на под защитната й е повдигнато обвинение за това, че на 20.07.2017г. в гр.Ловеч, пред нотариус
Н.Т., с район на действие Районен съд - Ловеч, с рег.№ 481 на Нотариалната
камара, в производство по обявяване на завещание -нотариално дело №1, от
завещателния регистър №1, акт №166, том 6, от общ регистър №3143 от
20.07.2017г. на нотариалната кантора, съзнателно се ползвала от неистински
частен документ - саморъчно завещание с дата на съставяне 03.03.2014г., с
придаден му вид, че е от името на П.С.В., ЕГН **********, бивш жител ***,
починала на 13.03.2014г., в качеството на завещател, с цел да докаже, че
съществува възникнало за нея право на наследяване, че завещателката В. приживе
е направила в нейна полза разпореждане, като й е завещала цялото си притежавано
движимо и недвижимо имущество, към момента на смъртта си, включващо и
апартамент, находящ се в гр.Ловеч, ж.к."Младост", бл.ЗОЗ, вх.Г, ет.5,
ап.13 и имотите си в с.Умаревци, обл.Ловеч, като от нея за самото съставяне на
документа не може да се търси наказателна отговорност.Т.е.в какви отношения е
била въззивничката с наследниците на П.В.,кой е полагал грижи за нея приживе и
какво е било нейното здравословно състояния са факти и обстоятелства ,които
определено не са свързани с осъществяване от обективна и субективна страна на
състава на престъплението по чл.316,пр.1 във вр. с чл.309 ал.1от НК.
Ирелевантно е и възражението в писмената
жалба и касаещо позоваване на свидетелски показания на Й. В.К.и касаещи данни
,че починалата е била напълно в съзнание и с разума си,тъй като не е спорно
какво е било здравословното състояние на починалата и дали тя е могла да
разбира свойството и значението на извършеното от нея или здравословното й
състояние не е позволявало това.Тези
обстоятелства въззивната инстанция счита за необходимо да отбележи,че биха
имали значение в гражданско производство и при условие,че процесното саморъчно
завещание е подписано от завещателя,което не е налице,както вече се посочи и
по-горе в настоящия казус.
По отношение на наложеното наказание, от страна на защитника –адв.С.Т.,както и от самата въззивничка не се релевират оплаквания но и въззивната инстанция при извършената цялостна проверка на постановения съдебен акт не констатира нарушения на процесуалния и материалния закон. Видно от приложената на л.161 от ДП справка за съдимост въззивничката К. не е осъждана, с оглед на което и обосновано РС-Ловеч вземайки предвид и че не е освобождавана от наказателна отговорност по глава VIII, раздел IV от НК, както и че се касае за престъпление.за което се предвижда наказание до две години лишаване от свобода е освободил същата от наказателна отговорност ,като на основание чл.78а от НК във вр. с чл.316, пр.1, във връзка с чл.309, ал.1 от НК, и е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева, която да заплати в полза на държавата по сметка на бюджета на съдебната власт.Преценени са и смекчаващите отговорността обстоятелства: възрастта на обвиняемата и доброто процесуално поведение, обстоятелството, че въпреки възрастта си продължава да се труди, наличието на минимални доходи /л.162 и 163/и е определено наказанието глоба в минимално предвидения от закона размер, а именно 1000 лева. При този изход на процеса обосновано РС-Ловеч е осъдил въззивничката С.В.К. да заплати сумата от 89,23 лв. разноски по делото по сметка на ОД на МВР - Ловеч и сумата от 20,00 лв. разноски по делото по сметка на ЛРС.Обосновано РС-Л-ч на основание чл.24, ал.1, т.8 от НПК е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 149/2018 г. по описа на ОД на МВР - Ловеч.
С оглед всичко гореизложено, въззивната инстанция
приема, че жалбата срещу решението на РС-Ловеч е необоснована и следва да бъде
оставена без уважение, и бъде потвърдено така постановеното решение като
законосъобразно, обосновано и почиващо на събраните по делото доказателства .
Водим от гореизложеното и на основание чл. 378, ал. 5 във
връзка с чл. 338 от НПК
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 300/24.10.2018 г.,
постановено по НАХ дело № 212/2018 г. по описа на Ловешкия районен съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.