РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Радомир, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря И. ЕВТ. С.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20241730100013 по описа за 2024 година
Предявените обективно съединени искове са с правна квалификация чл.422 ГПК,
вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
По изложените в искова молба от ищеца „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ...., с
адрес на управление: гр.Перник, ..., кв.”М., ТЕЦ ”Р.”, представлявано от Изпълнителния
директор инж. Ч.К.С., чрез процесуалния си представител: юрисконсулт А. С., са предявени
обективно съединени искове против ответницата С. Б. С., с постоянен адрес: гр.Перник,
ул.“Ю.Г.“ бл..,вх.“.“, ап...и настоящ адрес: с.С., общ.К., обл.Перник, с които моли съда да
постанови решение, с което да бъде признато за установено, че съществува вземане на
ищеца спрямо ответницата, в общ размер на 719,21 лв., представляваща ½ ид.ч.
представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в гр.Перник, кв.“Ю.Г.“, бл.., вх.“.“, ап...., от които главница в размер
на 657,17 лв., за периода, от 01.05.2021 г., до 30.04.2022 г., законната лихва за забава на
месечните плащания в размер на 68,04 лв., за периода, от 08.07.2021 г., до 31.01.2023 г.,
както и законната лихва върху главницата от 651,17 лв., смятано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че страните се намират в договорно правоотношение и
ответницата С. С. и А. С. Подадено е заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 1904/2023 г. на РС- Перник. Заповедта е влязла в сила
1
за половината от сумата по отношение на А.С..
По отношение на задължението на С. С. е постъпило възражение по чл.414 ГПК,
поради което съдът е дал едноседмичен срок за предявяване на иска, същият е предявен в
срок и това е довело до настоящия исков процес.
Ответната страна С. С., чрез своя представител адв.Ц., е подала отговор извън срока
по чл.131, ал.1 ГПК. Не се оспорва твърдението, че на адреса е доставено количеството
топлинна енергия претендирано от ищцовата страна и стойността на същата. Оспорва се, че
ответницата е била ползвател на имота. Претендира се настъпила погасителна давност.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Твърденията на ищеца в исковата молба са свързани с това, че, с оглед депозирано
възражение по реда на чл.414 от ГПК против издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ЧГД № 1904/2023 г. по описа на ПРС за “Т. - П." АД е налице правен
интерес от предявяване на иск, относно вземането си за сумата 1438,43 лв. / хиляда
четиристотин тридесет и осем лева и 43 ст./ срещу лицата - А.Р.С. ЕГН:********** и С. Б.
С. ЕГН:********** и която следва да заплатят разделно всеки съответната си идеалната си
част, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в град Перник, ул. „Ю.Г.“, бл.., вх. ., ап. ....., от които главница в
размер на 1302,34 лв., за периода, от 01.05.2021 г., до 30.04.2022 г., включително, законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 136,09 лв. за периода от 08.07.2021 г. до
31.01.2023 г., както и законната лихва върху главницата от 1302,34 лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.
С. Б. С., ЕГН:**********, в качеството й на съсобственик на процесния имот, следва
да заплати сумата в размер на 719,21 лв., представляваща 1/2 ид. част от общият дълг, от
които главница в размер на 651,17 лв. за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 68,04 лв. за периода 08.07.2021 г. до
31.01.2023 г., както и законната лихва върху главницата от 651,17 лв; считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.
Между топлофикационното дружество от една страна и титуляра по партида от друга
страна е налице облигационноправна връзка, относно продажбата и покупката на топлинна
енергия, която по безспорен начин се доказва с представените общи условия за битови
нужди действали за процесния период.
Облигационноправните взаимоотношения между топлопреносното предприятие и
клиентите на топлинна енергия за битови нужди се уреждат по силата на приети и одобрени
обши условия.
Тъй като тези взаимоотношения се уреждат по силата на закона с изготвянето и
одобряването на общи условия от държавен контролен орган, не е необходимо сключване на
индивидуален договор с всеки потребител.
2
Задължението на топлофикационното дружество е да доставя до имота топлинна
енергия, а съгласно разпоредбата на чл.139в от ЗЕ - задължението на лицето /фирмата за
дялово разпределение на топлинна енергия/ е да отчита и разпределя тази енергия и
съответно задължението на потребителя е да заплаща в срок дължимите суми за начислена
топлинна енергия. То може да става: на 11 равни месечни вноски и една изравнителна
вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска: по реална месечна консумация.
Съгласно чл.41, ал.1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за заплащане
на топлинната енергия се дължи обезщетение в размер на законната лихва. В общите
условия е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия - в 30 дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Срокът за плащане е до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. С изтичане на последния ден от месеца, дължимата сума
изпада в забава.
В подадения отговор извън срока по чл.131, ал.1 ГПК, ищцата не е възразила срещу
количеството подадена топлинна енергия за процесния период, както и по отношение на
това, че общите условия са публикувани по съответния ред.
Възраженията са свързани с липсата на ответницата на качеството потребител
изтичането на погасителна давност.
По отношение на качеството на потребител ищецът твърди, че такова е налице,
предвид наличието на съсобственост на процесния имот, находящ се в гр.Перник, ул.“Ю.Г.“
бл.., вх.“.“, ап......, между ответницата и другия длъжник, по отношение на когото е налице
влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Като
доказателство за правото на собственост е представен нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 44, том ІV, рег. № 5235, дело № 611/2006 г. на нотариус с №... М.М., с
район на действия РС- Перник. Видно от същия С. Б. С. и А. Р.С. са собственици на
процесния имот. По делото е представено извлечение от сметка, от което е видно, че А.Р.С.
е собственик на откритата в ищцовото дружество партида. Представено е също и
постановление от.03.06.2022 г. на ЧСИ С.Б. с район на действие ОС- Перник. Видно от
същото, процесният апартамент, находящ се в гр.Перник, ул.“Ю.Г.“ бл.., вх.“.“, ап.., е
възложен на М.Е.Е., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“М.л.“ бл.., вх.., ет.., ап.10.
Същото е влязло в законна сила на 30.06.2022 г.
По делото е получено след съдебно заседание решение № 260207/24.02.2021 г. по
гр.д. № 3145 на РС- Перник, поради което същото не е прието като доказателство по делото.
От правна страна.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът намира, че искът се явява
изцяло основателен и доказан.
Съгласно чл.105 ЗЕ /чл.106 ЗЕЕЕ - отм./ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители за битови нужди се осъществява при
3
публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР и публикувани най-малко в един
централен и един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, които влизат
в сила 30 дни след първата публикация, без необходимостта от изричното им приемане от
потребителите. Съгласно ал.3 в срок до 30 дни след влизане в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Цитираните норми
регламентират различен от общия по чл.16 ЗЗД, режим за сключване на договори при общи
условия, съответстващ на характера на предлаганата от ищеца услуга-доставка на топлинна
енергия за масово потребление с унифициране условията за това. С влизане в сила на
общите условия по посочения ред между “Топлофикация-София” ЕАД и потребителя
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по
силата на което срещу доставената топлинна енергия потребителят дължи плащане на
нейната стойност.
На основание чл.3, ал.1 от общите условия купувач на топлинна енергия може да
бъде всяко физическо лице, потребител на енергия за битови нужди, което е собственик или
титуляр на вещно право на ползване, идентично с дефиницията за потребител по § 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ и съобразно чл.153, ал.1 ЗЕ /"клиент" според изменение редакцията на
разпоредбите с ДВ бр. 54/2012 г./. При така съществуващата правна уредба е без правно
значение кой ползва имота, на какво основание и дали се обитава фактически, освен ако не е
титуляр на правото на собственост или на посоченото ограничено вещно право. По делото е
безспорно е установено, че ответницата е титуляр на правото на собственост на
топлоснабдения имот, поарди което и в съответствие с посочените разпоредби се явява
потребител на топлинна енергия и страна, в качеството на купувач, по облигационното
правоотношение с ищеца.
На основание чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана в Наредба №
2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването (отм.) и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, според които енергията за отопление на сграда- етажна собственост
включва следните компоненти: топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,
топлинна енергия за отопление на общи части и топлинна енергия за отопление на имотите
/чл.142, ал.2 ЗЕ /, съответно топлинна енергия за горещо водоснабдяване/чл.140а ЗЕ/.
Установено е, че от 2008 г. в сградата-етажна собственост била въведена системата за
дялово разпределение на топлинната енергия.
Според чл.142, ал.2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда-етажна
собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. На
основание чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена
система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето
4
извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по
наредбата по чл.125, ал.3 ЗЕ. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация се
разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти по проект. Съгласно общите условия потребител може да заяви отказ от ползване на
енергия за имот и топла вода, но по отношение сградната инсталация и в случай, че в
сградата- етажна собственост се доставя на други абонати топлинна енергия, той
продължава да се смята абонат и дължи заплащането на сума за топлоенергия отдадена от
сградната инсталация съответстваща на отопляемия обем на имота по проект, без значение
дали имотът се ползва или не. На основание чл.140, ал.3 ЗЕ отоплителните тела,
регулиращата арматура към тях, отклоненията от сградната инсталация за отопление, както
и отклоненията от инсталациите за горещо водоснабдяване са собственост на потребителите
/клиентите/. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешните части на
сградата-етажна собственост и чрез топлопроводите й топлинната енергия достига до
индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно отдава топлинна
енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и др. и повишава температурата в
цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволят
нуждите само на някои собственици и титуляри не вещно право. Заплащането на отдадената
от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или
неползване на енергия, а то следва от факта, че сградната инсталация е обща част по
предназначение, от която никой не може да се откаже и че е построена по предварителен
проект, поради което плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект
/Решение № 5/22.04.2010 г. по к.д. № 15/2009 г. на Конституционния съд/.
На основание чл.31 от Наредбата за образуване и прилагане на цените и тарифите на
топлинна енергия, приета с ПМС № 53/06.03.2002 г., за периода, от м.04.2002 г., до м.06.2006
г. на всички абонати се начислява ежемесечна сума за мощност върху пълния отопляем обем
на собствените или ползвани помещения и съответните припадащи се идеални части от
общите части на сградата, предвидени за отопление по проект, независимо от потреблението
на топлинна енергия.
От представените писмени доказателства- нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № .., том .., рег. № ..., дело № 611/2006 г. на нотариус с № ...М.М., с район на
действия РС- Перник и постановление от 03.06.2022 г. на ЧСИ С. Б., с район на действие
ОС- Перник, влязло в законна сила на 30.06.2022 г., може да се направи извод, че
ответницата е била съсобственик на процесния имот, за периода 22.11.2006 г.- 30.06.2022 г.
Предвид това, след като не са налице доказателства относно това ответницата да е била
съсобственик на имота през претендирания период, исковете, както за главницата, така и за
изтеклата лихва, предвид липсата на възражение по изчисляването й, следва да бъдат
уважени изцяло.
В горния смисъл е и съдебната практика. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно
ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че
5
имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през процесния период.
По тези съображения доводите за липса на облигационни отношения с дружеството
следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото се установи, че ответницата е
съсобственик на топлоснабдения имот през процесния период, като срещу ангажираните от
топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени никакви
възражения в определения срок.
Неоснователно се явява възражението за изтекла погасителна давност.
С ТР № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС е прието, че задълженията на потребителите на
топлинна енергия са за периодично плащане – погасяват се с изтичането на 3-годишен срок -
чл.111, б. в ЗЗД. Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главница/, давността тече от деня на падежа. В ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни
да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 -дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на
задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т.е- налице
е установен падеж на вземанията. През 30- дневния период от време вземането е ликвидно, а
след изтичането на този срок вземането става и изискуемо /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. С
оглед горните уточнения и при установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на
главницата за първия месец от процесния период м.май 2021 г. е настъпила на първия ден
след изтичане на падежа, т.е. на 01.07.2021 г. Изискуемостта на главницата за последния
месец от процесния период м.април 2022 г. е настъпила на 01.06.2022 г.- първия ден след
изтичане на падежа. Предвид това, съгласно разпоредбата на чл.111, б. в ЗЗД, давността за
най- ранното вземане ще изтече на 01.07.2024 г. освен това същата е прекъсната с подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и предявения
по- късно иск за установяване на вземането.
По разноските.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената
част на исковата претенция. Видно от представения списък по чл.80 ГПК, ищецът е
направил следните разноски:
По настоящото дело: държавна такса в размер на 25,00 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв. или общо 125 лв.
По заповедното производство: държавна такса в размер на 25,00 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство - 50,00 лв. или общо 75 лв.
6
Съдът намира, че разноските са изцяло доказани и следва да бъдат определени в тези
им размери.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените обективно съединените искове от
ищеца Т.- П.“ АД, ЕИК ....., с адрес на управление: гр.Перник, 2303, кв.”М.”, ТЕЦ ”Р.”,
представлявано от Изпълнителния директор инж. Ч.К. С., чрез процесуалния си
представител: юрисконсулт А. С., против ответницата С. Б. С., с постоянен адрес:
гр.Перник, ул.“Ю.Г.“ бл...,вх.“.“, ап...и настоящ адрес: с.С., общ.Ковачевци, обл.Перник, че
съществува вземане на ищеца спрямо ответницата, в общ размер на 719,21 лв. (седемстотин
и деветнадесет лева и двадесет и една стотинки), представляваща ½ ид.ч. представляваща
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ
се в гр.Перник, кв.“Ю. Г.“, бл..., вх.“..“, ап....., от които главница в размер на 657,17 лв.
(шестстотин петдесет и седем лева и седемнадесет стотинки), за периода, от 01.05.2021 г., до
30.04.2022 г., законната лихва за забава на месечните плащания в размер на 68,04 лв.
(шестдесет и осем лева и четири стотинки), за периода, от 08.07.2021 г., до 31.01.2023 г.,
както и законната лихва върху главницата от 651,17 лв. (шестстотин петдесет и седем лева и
седемнадесет стотинки), смятано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ-
02.05.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С. Б. С., с постоянен адрес: гр.Перник, ул.“Ю.Г.“ бл....,вх.“..“, ап....и
настоящ адрес: с.С., общ.Ковачевци, обл.Перник, да заплати на Т.- П.“ АД, ЕИК ......, с адрес
на управление: гр.Перник, 2303, кв.”Мошино”, ТЕЦ ”Република”, представлявано от
Изпълнителния директор инж. Ч. К.С., чрез процесуалния си представител: юрисконсулт А.
С., сумата от 125 (сто двадесет и пет лева)- направени разноски по настоящото производство
и сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева)- направени разноски по заповедното производство
/ч.гр.д. № 1904/2023 г. на РС- Перник/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7