№ 322
гр. Стара Загора, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20245500500576 по описа за 2024 година
Производството е на осн. чл.267- 269 от ГПК във вр. с чл.45- 49 и чл.84-
86 от ЗЗД.
Въззивното дело е образувано по подадена в законния 2- седмичен срок
по чл.259, ал.1 от ГПК обща въззивна жалба вх.№ 10131/16.07.2024г. от 2 бр.
ответници пълнолетния български гражданин З. А. Б. и търговския субект
„А.“ ООД /и двамата от гр.С./, против осъдителната част от
първоинстанционно Решение № 341/19.06.2024г. по приключеното гр.д.№
2077/2022г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска. Въззивниците
обжалват първоинстанционното решение в негативната за тях част, като
правят оплаквания, че обжалваното Решение противоречало изцяло на закона
и на събраните по делото доказателства, че същото било необосновано,
неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с
процесуалните правила. Молят настоящия въззивен съд да отмени изцяло в
атакуваната му част първоинстанционно Решение и да постанови ново, с което
да отхвърли частично по размер осъдителните искове против всеки един от
тях двамата, ведно със законните последици от това. Нямат свои нови
доказателствени искания пред настоящия въззивен съд. Претендират
разноските си пред двете съдебни инстанции.
В законния 2- седмичен срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил общ
писмен Отговор на въззивната жалба вх.№ 13667/02.10.2024г. от двамата
ищци /въззиваеми/ - пълнолетният български гражданин Д. Х. Д. и
малолетната му дъщеря Х. Д. Х. и двамата от с.Р., ***, които считат
1
направените във въззивната жалба оплаквания за необосновани,
неоснователни и недоказани, и считат, че в атакуваната му част
първоинстанционното Решение било мотивирано, законосъобразно и
правилно, постановено съгласно събраните по делото доказателства и в
съответствие с материалния и процесуалния закон, със законните последици.
Нямат свои нови доказателствени искания. Претендират разноските си пред
въззивната съдебна инстанция.
Настоящият въззивен съд, като обсъди всички събрани по делото
доказателства, доводите на всяка една от страните и приложимите по казуса
материалноправни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано
следното:
Първоинстанционното производство било образувано по обща искова
молба от пълнолетния български гражданин Д. Х. Д. и малолетната му дъщеря
Х. Д. Х., действаща чрез своя баща и законен представител Д. Х. Д., с която
молят РС да осъди „А." ООД, гр.С. солидарно да заплатят на всеки един от тях
по 10 000 лв. парично обезщетение за причинени им неимуществени вреди
при авиационно произшествие на 03.06.2018г., заедно със законната лихва
върху сумата от датата на увреждането/03.06.2018г./ до окончателното й
изплащане, както и разноските им по делото.
В атакуваната му част първоинстанционното Решение е валидно
постановено, редовно от външна страна и в съответствие с всички законови
изисквания за това.
Относно конкретните въззивни оплаквания, с които е сезиран,
въззивният ОС- Ст.Загора счита мотивите въззивниците, че РС се бил
произнесъл в противоречие със събраните по първоинстанционното дело
доказателства и при нарушение на процесуалните правила, се явяват изцяло
неоснователни и недоказани.
Видно от мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение, РС е
обсъдил всички събрани писмени и гласни доказателства, заключенията на
неоспорените от никоя от страните съдебно-техническата експертиза и 2 бр.
съдебно- психологични експертизи, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и е
достигнал до своя изцяло обоснован и доказан фактически и правен извод по
делото. При извършената въззивна проверка не се установи по никакъв начин
да е нарушен принципа на доказателствената тежест за всяка страна по делото
в процеса и значението на всяко едно от доказателствата в процеса.
В мотивите на атакуваното Решение РС е обсъдил всички събрани по
делото пред него писмени и гласни доказателства, които са пряко и
непосредствено относими към естеството на разглеждания по делото правен
спор. Твърденията на ответниците за съпричиняване на вредоносният резултат
от страна на ищеца Д. Д. се явяват напълно неоснователни и недоказана, тъй
като видно от показанията на разпитаната пред РС св.М.Т./живееща на
семейни начала с ищеца - въззиваем Д. Д. и явяваща се рождена майка на
малолетната ищца - въззиваема Х. Д./, се установи, че въззивникът З. Б. е
уверил въззиваемия Д. Д., че неговото наднормено тегло не е проблем за
2
провеждането на процесния полет и то не представлява пречка да се качат
двамата с дъщеря му в самолета на компанията.
Същевременно видно от заключението на неоспорената от никоя от
страните съдебно- техническата експертиза е било установено и доказано, че
въззивникът З. Б. не се е съобразил с теглото и ъгъла на кацане на самолета,
както и с препоръката на организатора за кацане на писта 33 поради лошите
метеорологични условия, а от 2 бр. съдебно- психологични експертизи се
установи, че инцидентът се е отразил силно и негативно и на двамата
пострадали /баща и малолетна дъщеря/.
Фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд са
логични, последователни, основаващи се единствено и само на еднозначно
установените факти, а не на вероятните и евентуални хипотези и
предположения.
Присъдените парични обезщетения на всеки един от двамата пострадали
срещу всеки един от двамата причинители на процесните неимуществени
вреди са напълно и изцяло диференцирани, обосновани и доказани в хода на
първоинстанционния процес. Същите са напълно съобразени с вида, тежестта
и продължителността на причинените на всеки един от двамата пострадали
болки, страдания, лечения и негативни психични натоварвания. Видът и
размерът им се явява напълно съобразен с константната съдебна практика на
съдилищата в региона и в страната по подобни казуси, адекватни са с
размерите на претърпените от пострадалите болки и страдания и в
присъдените им частично атакувани размери не се явяват в никакъв случай
завишени и прекомерни. Същите са в унисон и са ориентира спрямо
действащата към момента на инцидента и увреждането /03.06.2018г./
минимална работна заплата/МРЗ/ за страната в размер тогава от 510 лв.
съгласно нормативното й определяне с ПМС № 316/20.12.2017г., публикувано
в Д.в.№ 102/22.12.2017г., считано от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. включително.
Същите са напълно съобразени с подобни казуси в региона и в страната, и
съответстват на константната практика на ВКС- София по аналогични случаи
към онзи момент от време- дата на инцидента и на увреждането.
Поради което въззивната жалба се явява напълно неоснователна,
необоснована и недоказана, и не следва да бъде уважавана, а атакуваното с
нея първоинстанционно Решение, като изцяло мотивирано, законосъобразно и
правилно следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от
това.
Съгласно чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК при цени на всяка една от двете
искови претенции от по 10 000 лв., над законовите граници от 5 000 лв. за
всяка една от тях, това въззивно Решение може да се обжалва от всяка от
страните с касационна жалба в 1- месечен срок от датата на връчването му,
чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.
Ето защо водим от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК във вр. с
чл.45- 49 и чл.84- 86 от ЗЗД, въззивниянт Окръжен съд- Ст.Загора
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в атакуваната му част Решение № 341/19.06.2024г.,
постановено по гр.д.№ 2077/2022г. по описа на РС- гр.Казанлък,
обл.Старозагорска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1- месечен срок от датите на
връчването му на всяка от страните по делото с касационна жалба чрез ОС-
Ст.Загора пред ВКС- София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4