Решение по дело №58267/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 март 2025 г.
Съдия: Мария Стоянова Танева
Дело: 20241110158267
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4905
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110158267 по описа за 2024 година
Като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110158267 по описа за 2024г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.
Образувано е по искова молба на от Л. Г. Ц. с ЕГН **********, срещу Ц.
Г. Ц. с ЕГН **********, с правно основание чл.34 ЗС, във вр. с чл.341 и сл.
ГПК.
В депозираната искова молба ищецът излага твърдения, че страните са
съсобственици на недвижим имот с идентификатор 68134.600.228.6, находящ
се в гр. София, район ........ – сграда за търговия с площ от 64 кв.м при квоти по
½ идеална част за всеки от тях, съгласно Нотариален акт вх.рег. № .........., дело
33573 на нотариус М.Д.. Сочи, че процесният имот е реално неподеляем.
Прави искане същият да му бъде възложен на основание чл.349, ал.2 ГПК.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от ответната страна.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и представените по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
По делото е представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот
вх.рег. № .........., дело 33573 на нотариус М.Д., с район на действие гр. София,
вписан в регистъра на нотариалната камара по № 184. Видно от същия
процесният имот е придобит от страните по настоящото производство при
квоти ½ идеални части за всеки. Данъчната оценка на имота към датата на
сключване на договора за дарение е 32 380,22 лв. ( тридесет и две хиляди
триста и осемдесет лева и двадесет и две стотинки ), съгласно удостоверение
за данъчна оценка изх.№ **********/30.04.2024г. на СО, Дирекция
1
“Общински приходи”, Отдел ОП “Подуяне”.
Представена е и скица на сграда № 15-541937 – 28.05.2024г. с
идентификатор 68134.600.228.6 и площ 64 кв.м. Видно от същата
индивидуализацията на имота съвпада с тази, посочена в исковата молба по
настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, след като прецени
представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на
основание чл.235, ал.2 ГПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.34 ЗС, във вр.
чл.341 ГПК за делба на недвижим имот с идентификатор 68134.600.228.6,
находящ се в гр. София, район ........ – сграда за търговия с площ от 64 кв.м при
квоти по ½.
Съгласно чл.34, ал.1 от Закона за собствеността, всеки съсобственик
може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако
законът разпорежда друго или ако това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта.
Основателността на иска за делба е обусловена от кумулативното
наличие на следните материални и процесуални предпоставки, чието
доказване е в тежест и на двете страни по делото: 1) качеството на носител на
съответната идеална част от правото на собственост върху включения в
делбената маса имот на твърдяното от него правно основание, в т. ч. размерът
на притежавания от съделителя дял от процесния апартамент; 2) предметът на
делбата да бъде годен обект на правото на собственост; 3) в производството по
делба да участват като страни всички съсобственици, доколкото същите имат
качеството на необходими задължителни другари в делбеното производство и
допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички
съсобственици е нищожно, съгласно чл.75, ал.2 ЗН, вр. чл.34, ал.2 ЗС.
Предмет на настоящото производство съгласно чл. 344, ал. 1 ГПК е да се
определи между кои лица, за кои имоти и при каква част за всеки
съсобственик следва да се допусне делбата.
От представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот вх.рег. №
****/10.06.2024г. безспорно се установява, че процесният имот е придобит от
страните в настоящото производство, като се е превърнал в съсобствен такъв
при равни дялове по ½ идеални части. Това обстоятелство не се оспорва от
съделителите. Доколкото в случая съсобствеността е дялова и делима, то
процесният имот може да бъде предмет на иск за делба. Видно от
горепосочения нотариален акт, праводателят на Л. Ц. и Ц. Ц. е притежавал
собствеността на делбения имот. От друга страна Договорът за дарение е
сключен в изискуемата от закона форма, поради което е настъпил и
вещнопрехвърлителният ефект на облигационната връзка.
По отношение на годността на процесния имот да бъде предмет на
делба, следва да се посочи, че за да бъде извършена делба на годни обекти на
правото на собственост, имотът следва да съществува реално както към
момента на първата фаза на делбеното производство, така и във фазата по
нейното осъществяване. С оглед на това, съдът следва да съобрази всички
2
промени, настъпили в делбения имот в рамките на производството по делба –
в този смисъл Решение № 90 от 02.10.2020г. по гр.д. № 4184/2019г., I г.о. на
ВКС.
От представения по настоящото производство доказателствен материал,
съдът счита, че процесният недвижим имот е годен обект на правото на
собственост. Същият има качеството на самостоятелен обект с идентификатор
по кадастрална карта, надлежно индивидуализиран е, поради което е годен
обект на делба.
С оглед на гореизложеното, съдът приема за безспорно установено в
настоящото производство, че процесният имот, представляващ недвижим
имот с идентификатор 68134.600.228.6, находящ се в гр. София, район ........ –
сграда за търговия с площ от 64 кв.м, е съсобствен на страните в
настоящото производство при квоти по ½ идеална част за Л. Ц. и ½
идеална част за Ц. Ц.. Поради изложеното, искът за съдебна делба се явява
допустим, доколкото не се установява обектът на делбата да е от естество и с
предназначение, несъвместимо с делбата, тоест не са налице ограниченията по
чл.34, ал.1 ЗС. С оглед приетите доказателства, същият се явява и
основателен.
По отношение на изложеното от ищеца твърдение за реална
неподеляемост на делбения имот и направената възлагателна претенция,
съдът ще се произнесе по тях във втората фаза на производството по
делба.

По разноските:
Доколкото производството по делба е двуфазно производство,
решението по първата фаза на делбата не финализира процеса, поради което
не се дължи и присъждане на разноски. Тази позиция е последователно
застъпена в практиката на ВКС – така напр. Определение № 124 от
06.06.2016г. по ч.гр.д. № 1990/2016г., II г.о. на ВКС, в което се посочва, че
“публичното задължение в делбения процес за заплащане на държавна такса
възниква въз основа на влязлото в сила решение по извършване на делбата”.
Същата позиция е застъпена и в редица решения на ВКС /Решение №
3/6.02.2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. ВКС/, където е постановено, че с оглед
разпоредбата на чл. 355 ГПК в първа фаза на делбата страните не си дължат
разноски, а присъждането им се прави с решението по извършване на делбата
във втора фаза. Ето защо съдът ще се произнесе по искането за присъждане на
разноски във втората фаза на делбата.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 344, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 34 от ЗС да
се извърши съдебна делба на следния недвижим имот:
3
НЕДВИЖИМ ИМОТ с идентификатор 68134.600.228.6, находящ се в
гр. София, район ........ – сграда за търговия с площ от 64 кв.м, по стар
документ за собственост - означен като помещение към трафопост, находящо
се в Район ........., разположен в кв. 13 по ЗРП на ж.к.“Х.Д.”, одобрен със
заповед № РД-50-09-26/26.01.1988 г. на главния архитект на София, общински
нежилищен имот, стопанисван от район Подуяне, с разгърната застроена площ
60,90 кв.м., заедно със съответното право на строеж, при съседи: изток – ул.
„Скайлер“, запад – ул. „Никола Войновски“, север ул. „Скайлер“, юг- съседна
сграда на трафопост,
между:
Л. Г. Ц. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ......... и Ц. Г. Ц. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ........., при следните квоти:
1. За Л. Г. Ц. – ½ идеална част.
2. За Ц. Г. Ц. – ½ идеална част.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4