Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 12.08.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана Гълъбова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Боряна
Воденичарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №11968
по описа за 2018
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №301393
от 22.12.2017 год., постановено по гр.дело №49374/2015год. по описа на СРС, ГО,
50 с-в, е признато за установено по предявения от „Т.С.”ЕАД иск по реда на
чл.422 от ГПК, че ответниците Д. К. К. и
В.К.К. дължат при условията на разделност на ищеца сумата от 1420,97 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2012год.
до м.04.2014год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.03.2015год.
до окончателното изплащане, сумата от 219,80 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 30.06.2012год. до 12.03.2015год.,
като първият ответник Д.К. дължи съответно сумите 710,48 лева главница и 109,90 лева
мораторна лихва, а вторият ответник В.К. дължи съответно сумите 710,48 лева
главница и 109,90 лева мораторна лихва. Ответниците са осъдени да заплатят на
ищеца сумите от по 383,59 лева разноски, от които по 83,56 лева държавна такса,
100 лева депозит за ССЕ, 100 лева депозит за СТЕ, 100 лева възнаграждение за
юрисконсулт и 166,41 лева разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.№16307/2015г. по описа на СРС.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.“ЕООД.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответниците Д. К. К. и В.К.К.. Жалбоподателите поддържат, че по делото не е
установено наличието на облигационна връзка по доставка на топлинна енергия
между тях и ищеца. Не било ясно защо съдът е взел предвид заключението на ССЕ,
а не на СТЕ, установяващо реалното потребление на топлинна енергия. Не било
обсъдено възражението на ответниците, че в цената на иска е включена обща
фактура от 31.07.2014г., която била издадена извън исковия период. Ето защо молят
решението на СРС да бъде отменено, а исковете– отхвърлени изцяло.
Ищецът не е подал
в срок отговор на въззивната жалба на ответниците.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби
пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба, е необходимо да се добави и следното:
Не се спори по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата– етажна
собственост, в
която се намира този
имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представения
по делото нотариален акт се установява, че ответниците са съсобственици при
равни квоти на процесния топлоснабден имот.
Следователно
ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла § 1, т. 13 от ДР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност –
ЗЕЕЕ /отм./, респ. § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./, респ. имат качеството на битов
клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в
сила от 17.07.2012 год./ и имат качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54/2012 год., в сила от
17.07.2012г/.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е
предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. Липсата на подадена от
потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни
отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона – В
този смисъл Решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр.дело № 3184/2013 г., ІІІ
г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна
съдебна практика. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество
са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са
релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото
си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че през исковия период между
страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 –
чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007
год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Установено е също
така от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК с оглед останалите данни по делото следва
да бъде кредитирано, че дяловото разпределение в сградата е извършвано от
третото лице- помагач при спазване на нормативните и технологични изисквания.
Изравнителните сметки са изготвени в съответствие с действащата Наредба и по
цени на топлоенергията за процесния период. В този смисъл СГС счита, че при определяне на дължимите суми с
изравнителните
сметки е
спазена нормативно установената методология и остойностяването е по нормативно
определените цени, като в тази връзка следва да бъде
кредитирано и неоспореното от страните заключение на изслушаната ССЕ.
Възражението относно обща фактура от 31.07.2014г. е направено едва с въззивната
жалба и е преклудирано, поради което не следва да бъде обсъждано. Доколкото задължението
за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия е възникнало като
срочно– в 30-дневен срок след изтичане на месеца, за който се отнася, а ищецът
се легитимира като кредитор на главни вземания и при установените по делото
фактически положения, то ответниците дължат и обезщетение за забава в размер на
законната лихва за посочения в исковата молба период и съгласно заключението на
вещото лице по ССЕ в тази му част.
Ето защо въззивната
жалба на ответниците следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС–
потвърдено като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателите нямат право на разноски. Ответникът по жалбата не претендира
разноски.
На основание
чл.280, ал. 2 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№301393 от 22.12.2017 год., постановено по гр.дело №49374/2015год. по описа на
СРС, ГО, 50 с-в.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.“ЕООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/