Р Е Ш Е Н И Е
№
град Пирдоп 25.07.2019
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПИРДОП, втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦОНКА
МИТКОВА
при секретаря Гергана Юнлю
като разгледа докладваното от съдия МИТКОВА гр. дело № 598 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Производството по
делото е образувано по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от РОСЕН ГЕОРГИЕВ АНТОВ
и ТЕРВЕЛ ЯНЧЕВ КЪНЧЕВ – Управители, чрез процесуален представител Н.А.С. –
юроисконсулт, със съдебен адрес:***, срещу М.Б.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***.
По обстоятелствата
подробно изложени в ИМ, ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено,
че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД има следните вземания срещу М.Б.Ч. по Договор за кредит №
308709 от 06.10.2015 г., във връзка с
Договор за гаранция от 06.10.2015г., а именно: 800.00 лв.-главница; 136.00
лв.-договорна лихва за периода
от датата на първа вноска 05.11.2015 г.
до 02.07.2016 г. - датата на последната вноска; 100.00 лв. административна такса за събиране на вземането; 541.99 лв.-такса за
гаранция; 38.72 лв.-мораторна
лихва върху непогасената главница за
периода от датата на настъпване на забавата-03.07.2016г. до 17.05.2018г.
- датата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Ищецът моли
предявения иск да бъде уважен ведно със законните последици.
Ищецът моли да му бъдат присъдени
направените разноски по делото и по заповедното производство, съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК.
Адвокат С.Е.
от САК – особен представител на ответника М.Б.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***,
в дадения й от съда срок, е дала писмен отговор, не е представила писмени
доказателства и е направила доказателствени искания.
Адвокат С.Е. от САК – особен
представител на ответника М.Б.Ч., ЕГН **********, в писмения
отговор оспорва предявения иск по основание и размер по подробно
изложените съображения и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан,
ведно със законовите последици.
Районен
съд – Пирдоп, след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с
доводите на страните, намира за установено следното:
Съдът приема за безспорни и не
подлежат на доказване следните обстоятелства по делото: че въз основа на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД на
29.05.2018г. е било образувано ч.гр.д. № 343/2018г. по описа на РСПп; че на
31.05.2018г. е издадена заповед № 365 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД срещу М.Б.Ч., ЕГН **********, за следните суми:
сумата 800.00 лева – главница до погасяване на кредита; сумата 100.00 лева –
такси; сумата 541.99 лева – гаранция по кредитната сделка; сумата 136.00 лева –
договорна лихва от 05.11.2015г. до 02.07.2016г.; сумата 38.72 лева – мораторна
лихва от 03.07.2016г. до 17.05.2018г., за задължение по Договор за гаранция,
сключен между „ФЕРАТУМ БАНК“ ЕООД и М.Б.Ч. на 06 октомври 2015г., във връзка с
Договор за кредит № 308709 от 06 октомври 2015г., ведно със законната лихва от
29.05.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата 232.33 лева – разноски
по делото, от които 32.33 лева държавна такса и 200.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.; че длъжника М.Б.Ч., ЕГН
********** е уведомен по реда на чл.47, ал.5 от ГПК за така
издадената заповед за изпълнение и съдът е указал на заявителя да предяви иск
за установяване на вземането си; че в указания от съда срок заявителят е
предявил установителен иск срещу длъжника, тъй като в тази насока няма спор
между страните по делото и са представени надлежни писмени доказателства,
съдържащи се в приложеното ч.гр.д.№ 343/2018г. по описа на РСПп. Съдът не е събирал
допълнителни доказателства по отношение на безспорните обстоятелства между
страните по делото.
Съдът
приема за спорни и подлежат на доказване всички останали обстоятелства по
делото: че между страните е бил подписан договор за кредит № 308709/06.10.2015г.
чрез средствата за комуникация от разстояние; че договора е бил сключен под
формата на електронен документ и реализиран при спазване на изискванията на Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги
и платежните системи, Закона за задълженията и договорите, Закона за
ел.документ и ел.подпис, както и Закона за ел.търговия; че съгласно сключения
от страните договор, кредитополучателя е декларирал, че приема всички условия
посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансовата услуга от
разстояние по смисъла на чл.8 от ЗПФУР; че със сключването на договора за кредит,
кредитополучателят е запознат и се е съгласил с всички условия на договора; че
по силата на договора за кредит №308709/06.10.2015г. на кредитополучателят е
бил отпуснат кредит в размер на 1089.18 лева, който е следвало да бъде върнат,
ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 176.95 лева, за
срок от 270 дни; че като обезпечение на горният кредит е било предложено от „Фератум
България“ ЕООД обезпечение предоставено от Гарант – „Фератум Банк“ ЕООД, което
дружество е одобрено от кредитора и същото фигура под №237 в Списъка на
кредитните институции, лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за свободно
предоставяне на услуги на територията на РБ, съгласно взаимно признаване на
единния европейски паспорт към Регистрите на БНБ; че в тази връзка на 06.10.2015г.
между М.Б.Ч., като кредитополучател и „Фератум Банк“ ЕООД като гарант е сключен
договор за гаранция, по силата на който
гарантът се задължава в полза на кредитора да гарантира изпълнението на задълженията
на кредитополучателят, като се е съгласил солидарно с последния; че съгласно
този договор за кредит, кредитополучателят се е задължил да плати на гаранта
такса за предоставяне на гаранцията, в размер на 541.99 лева; че ответника М.Б.Ч.
не е изпълнил договорното си задължение в уговореният срок, поради което кредиторът
е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество - гарант; че дружеството
гарант е погасило дължимата сума в пълен размер, с което е встъпил в правата на
кредитор; че датата на последната вноска по кредита е била на 02.06.2016г.,
като вземането е станало изискуемо в пълен размер след тази дата; че ответникът
дължи и административна такса за вземането в размер на 100.00 лева; че на 01.12.2017г.
е бил сключен договор за покупко-продажба на цесия и приложение Г между ищеца „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД и „Фератум Банк“ ЕООД, по силата на
който вземането е прехвърлено на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности; че за сключеният договор
за покупко-продажба на вземания (цесия) ответникът е бил уведомен по надлежният
ред, съгласно чл.99 от ЗДД; че по договора за кредит ответникът е извършил плащания
в размер на 330.13 лева; че към настоящият момент дълга на ответника към на ищеца
е в общ размер на 1616.71 лева, от които 800.00 лева-главница, 136.00 лева-договорна
лихва за периода от 05.11.2015г. до 02.06.2016г., 100.00 лева-административна такса
за събиране на вземането, 541.99 лева-такса за гаранцията; 38.72 лева-мораторна
лихва за периода от 03.07.2016г. до 17.05.2018г.; че процесният договор за
кредит №308709/06.10.2015г. е нищожен съгласно чл.26, ал.2, предл.второ от ЗЗД
поради липса на съгласие на ответника за сключването му; че между трето за спора
лице “Фератум България“ ЕООД и ответника е сключен договор за кредит
№308709/06.10.2015г., който е нищожен поради липса на съгласие на ответника за
сключването му, съгласно изискването на чл.18, ал.1, т.3 от ЗПФУР; че договора
за гаранция №308709/06.10.2015г. е нищожен съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради
липса на съгласие на ответника за сключването му; че този договор за гаранция няма
доказателство същият да е подписан от ответника и липсват данни същият да е
потвърден от нея, както и няма данни същият да е дал съгласие за сключването
му, съгласно чл.18, ал.1, т.13 от ЗПФУР; че договора за гаранция е
недействителен; че договора за гаранция е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави; че договора
за цесия от 01.12.2017г. е нищожен поради липса на индивидуализация на прехвърлените
вземания на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД; че съгласно чл.143, ал.1 от ЗЗД, ако поръчителят
изпълнява задълженията на потребител по договора за потребителски кредит, респ.
встъпи в правата на кредитора, има право да поиска възстановяване само на
платените задължения по договора за кредит, а не и за допълните суми, тъй като
в тази насока има спор между страните по делото и представените писмени
доказателства са оспорени от адв.Е. - особен представител на ответника. Съдът
допусна събиране на допълнителни доказателства по отношение на спорните
обстоятелства между страните по делото.
Видно от копие на договор за потребителски кредит № 308709,
че същият е сключен на 06.10.2015 г. между „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: ********* /кредитор/ и М.Б.Ч., ЕГН ********** /кредитополучател/, по силата на който кредиторът е
предоставил
на кредитополучателя
заем в
размер 800
лева, с договорен
годишен лихвен процент и други разходи по кредита, с 9 погасителни вноски, с месечна погасителна вноска в
размер на 104.00 лева и дата на
погасяване 5-ти ден от месеца./л.118-л.120/ Към договора са приложени общи
условия, погасителен план и потвърждение от „Фератум България“ ЕООД, че поръчителят
– гарант „Фератум Банк“ ЕООД е изплатил всички дължими суми от
кредитополучателя по процесния договор за кредит./л.121-л.134/ По делото са
представени информация за заявка за кредит и Общи условия към договор за
гаранция (поръчителство)./л.6-л.11/ Видно от договор за покупко – продажба на
отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия), че същият е сключен
на 01.12.2017 г. между „Фератум Банк“ ЕООД (цедент) и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД (цесионер), по силата на който вземането по
процесния договор за потребителски кредит е прехвърлено изцяло с всички
привилегии, обезпечния и принадлежности. В с.з. на 19.03.2019 г. /л.89/ съдът е задължил ищеца да
представи копие на договор за гаранция № 308709/ 06.10.2015 г., сключен между
„Фератум Банк“ ЕООД /гарант/ и М.Б.Ч. /кредитополучател/, което не бе сторено в
производството пред настоящата инстанция. В с.з. на 21.05.2019 г. съдът е
открил производство по оспорване истинността на писменото доказателство,
представено от „Фератум България“ ЕООД: потвърждение
от „Фератум България“ ЕООД, че поръчителят – гарант „Фератум Банк“ ЕООД е
изплатил всички дължими суми от кредитополучателя по процесния договор за
кредит./л.136/ Съдът е указал на ищеца, че ако желае да ползва това
писмено доказателство – потвърждение от „Фератум
България“ ЕООД, следва да ангажира надлежни доказателства в тази връзка, което
не бе сторено в производството пред настоящата инстанция.
Видно от заключението на съдебно
– счетоводната експертиза /ССчЕ,л.140-л.144/, депозирано от вещото лице А.Г.И.,
което не е оспорено от страните и е прието от съда като обосновано и правилно в
с.з. на 25.06.2019 г. /л.145-л.146/, че сумите по договор за кредит към
„Фератум България“ ЕООД и по договор за гаранция не са платени от ответника М.Б.Ч.,
няма извършвани плащания по тези договори и не може да се проследи спазен ли е
договорения между страните ред за погасяване на дължимите суми, дължимите суми
по договор за кредит и договор за гаранция са в общ размер на 1616.71 лева, подробно
посочени по пера и размери в таблица: 800.00 лева – главница по договор за
кредит, 136.00 лева – договорна лихва по договор за кредит, 541.99 лева – такса
по договор за гаранция, 100.00 лева – адманистративна такса за събиране на
вземането, 38.72 лева – мораторна лихва въхрху главницата.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е допустим. Налице е правен интерес от предявяването на установителен иск,
тъй като е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, за
която длъжникът е уведомен по по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и съдът е указал
на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, като в
едномесечния срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземането
си.
От събраните доказателства по
делото, преценени в тяхната съвкупност, съдът счита за недоказано, че дружеството
гарант „Фератум Банк“ ЕООД, от което дружество ищецът черпи правата си, е
погасило дължимата сума в пълен размер на „Фератум България“ ЕООД по процесния
договор за кредит, т.е. да е преотстъпил правата си на кредитор по отношение на
вземането към М.Б.Ч.. Наред с горното въпреки дадените указания от съда пред
настоящата инстанция не беше представен и договор за банкова гаранция, сключен
между „Фератум Банк“ ЕООД и М.Б.Ч., от който ищецът черпи правата си. Ищецът не
ангажира надлежни доказателства относно това кога и как, и на какви вноски, е
платена от гаранта „Фератум Банк“ ЕООД дължимата сума по процесния договор за
кредит към „Фератум България“ ЕООД. Съдът счита, че пред настоящата инстанция
ищецът не ангажира надлежни писмени доказателства, подкрепящи твърденията му в
исковата молба по предявения иск, като не проведе пълно и главно доказване, и
прояви процесуално бездействие. Ето защо съдът счита, че предявеният иск от ищеца
срещу ответника следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Предвид
изхода на делото и обстоятелството, че ответникът е представляван от особен
представител, а и няма доказателства за направени разноски от ответника, съдът
не следва да присъжда такива.
Воден
от гореизложеното Районен съд – Пирдоп
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж
Мецанин, представлявано от РОСЕН ГЕОРГИЕВ АНТОВ и ТЕРВЕЛ ЯНЧЕВ КЪНЧЕВ –
Управители, чрез процесуален представител Н.А.С. – юроисконсулт, със съдебен
адрес:***, срещу М.Б.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание по
чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК – да признае за установено, че „Агенция
за контрол на просрочени задължения“
ООД има следните вземания срещу М.Б.Ч. по Договор за кредит № 308709 от
06.10.2015 г., във връзка с Договор за
гаранция от 06.10.2015г., а именно: 800.00 лв.-главница; 136.00
лв.-договорна лихва за периода
от датата на първа вноска 05.11.2015 г.
до 02.07.2016 г. - датата на последната вноска; 100.00 лв. административна такса за събиране на вземането; 541.99 лв.-такса за
гаранция; 38.72 лв.-мораторна
лихва върху непогасената главница за
периода от датата на настъпване на забавата-03.07.2016г. до 17.05.2018г.
- датата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми, за които е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 343/ 2018 г. по описа на Районен съд –
Пирдоп, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд – София.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: