Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 31.10.2016г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишки районен съд гражданска колегия в публично заседание на
трети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Николинка Цветкова при секретаря И.П. и в присъствието на прокурора П. Ташкова, като разгледа докладваното от съдия Николинка Цветкова гражданско дело № 766 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Г.И.П. ***, ЕГН ********** *** чрез адв. В.С. против Прокуратурата на РБ, гр. София, бул. „Витоша“ № 2, лично и като правоприемник на ОСлС Пазарджик, представлявана от Главния прокурор С. Ц., с която се претендира сумата от 10 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди от досъдебно производство, водено според ищеца в неразумен срок по обвинение за извършен грабеж по чл. 199, ал. 1, т. 3 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 198, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със законовите лихви от датата на постановяване на решение по КНОХД № 335/03.07.2009г. по описа на ВКС до окончателното изплащане на сумата.Ищецът твърди, че през м. ноември 1998г. съселянин му се оплакал, че са му откраднати прасета, на които разчитал, за да изхранва семейството си и по тази причина ходили в дома на лицето, за което имали сведение, че е извършило деянието.Там възникнал скандал, като впоследствие било извършено претърсване в дома на ищеца и образувано сл. дело № 2671/1998г. по описа на ОСлС Пазарджик.С постановление от 07.12.1998г. ищецът бил привлечен като обвиняем по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 и по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20 от НК за извършването на квалифициран грабеж, придружен с тежка телесна повреда.Следствени действия били извършвани до началото на 1999г. и отделни следствени действия през м. май 2003г. и м. ноември 2003г.През същия месец отново му били предявени обвинения за грабеж по чл. 199 и чл. 198 от НК и по чл. 216 от НК за унищожаване и повреждане на чуждо имущество, както и по чл. 339, ал. 1 от НК за незаконно притежание на самоделна пушка и по чл. 170, ал. 1 от НК за влизане в чуждо жилище.С постановление било спряно воденото следствено дело, след което възобновено и дадени указания за издирване на свидетел.С постановление на прокурора делото било иззето от водещия разследването и възложено на друг следовател.През 2007г. и 2008г. били проведени няколко разпита на свидетели.През 2008г. на ищеца отново били предявени същите обвинения и по чл. 214 и 213а от НК за изнудване.На 19.02.2008г. на ищеца било предявено разследването.На 24.03.2008г. отново му било предявено разследването.Делото било внесено в съда на 26.03.2008г., десет години след образуването му.На 05.06.2008г. ищецът подал жалба до ЕСПЧ за нарушение на правото му за разглеждане на делото в разумен срок и там било образувано дело № 36090/2008г.С присъда № 87 на ОС Пазарджик по НОХД № 269/2008г. ищецът бил признат за невиновен за извършени престъпления по чл. 199 от НК, чл. 216 от НК, чл. 214 от НК и признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 128, ал. 2 от НК, като му било наложено наказание от една година лишаване от свобода.Признат бил за виновен и в извършването на престъпление по чл. 129 от НК и му било наложено наказание глоба и за престъпление по чл. 339 от НК, за което също му било наложено наказание глоба.Наказанията били определени при условията на чл. 55 от НК, поради изминалия период от време.Ищецът обжалвал присъдата пред АС Пловдив, който я потвърдил с решение № 27 от 17.02.2009г. по ВНОХД № 651/2008г.По негова жалба било постановено решение № 335/03.07.2009г. на ВКС, с което присъдата била изменена и бил оправдан по обвинението по чл. 129 от НК.С писмо от 12.09.2013г. бил уведомен от ЕСПЧ, че следва да изчерпи възможностите за защита съобразно вътрешното законодателство.Ищецът подал молба пред Министъра на правосъдието, но същият му отказал обезщетение с мотив, че наложените наказания са при условията на чл. 55 от НК, поради дългия период за водене на делото.Ищецът твърди, че по най-тежкото обвинение за грабеж му се дължи обезщетение, тъй като по това обвинение бил оправдан.През изминалите години живял в страх, че ще получи ефективна присъда, бил в несигурност и неизвестност от изхода на делото.Притеснявал се за семейството си и бил огорчен от несправедливото обвинение.
В съдебно заседание по реда на чл. 214 от ГПК по искане на ищеца е допуснато изменение на иска в следния смисъл: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 198, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което е постановена влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва от 03.07.2009г. до окончателното изплащане.Алтернативно се прави искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева за нарушаване правото му на разглеждане на делото в разумен срок, ведно със законната лихва от 03.07.2009г. до окончателното изплащане.
Делото е разгледано от съда и по същото е постановено решение № 632 от 15.07.2014г., с което е присъдено обезщетение в полза на ищеца в размер на 3 000 лева по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ /редакция на закона преди изменението, обн. в ДВ бр. 98/2012г./, ведно със законната лихва върху тази сума от 03.07.2009г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата от 3 000 лева до претендирания размер от 10 000 лева, както и за законната лихва върху тази разлика, като неоснователен.В мотивите си съдът приема, че не дължи произнасяне по алтернативно заявения иск с оглед произнасянето по първия иск.
Постановеното решение е било съобщено на ищеца чрез пълномощника му на 22.07.2014г.В рамките на едномесечния срок е постъпила молба от пълномощника му с искане до съда да се произнесе по алтернативно предявения иск за вреди от нарушаване на гледане на делото в разумен срок.При положение, че предявеният иск е уважен само частично молителят счита, че съдът е следвало да уважи претенцията над този размер по алтернативно предявения иск.
С определение № 328 от 14.06.2016г. по в. гр. д. № 194 по описа за 2016 на Пазарджишкия окръжен съд , е отменено решение № 886/26.11.2014г. по настоящето дело, с което е оставена без уважение молбата на адв. В.С.С. от ПАК с адрес: ***, като пълномощник на Г.И.П. ***, ЕГН ********** за допълване на постановеното по делото решение № 632 от 15.07.2014г., като съдът се произнесе по предявения иск по чл. 2б от ЗОДОВ при условията на алтернативност за присъждане на сумата в размер на 10 000 лева обезщетение за нарушаване на правото му на разглеждане на воденото наказателно производство срещу него в разумен срок, ведно със законната лихва върху обезщетението от 03.07.2009г. до окончателното му изплащане и делото е върнато за произнасяне по алтернативно предявения иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ.
Съдът като се запозна повторно с материалите по делото и постъпилата молба, прие следното:
С Постановление от 07.12.1998г. на следовател при ОСлС Пазарджик бил привлечен Г.И.П., ЕГН ********** като обвиняем за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за това че на 19/20.11.1998г. в с. Б., Област Пловдивска, действайки в съучастие като съизвършител с К. Д. Д. от с. Лесичово, Н. Ц. К. от с. Калугерово и други неустановени извършители, е отнел чужда движима вещ – тонер за сателитна антена „П.“ на стойност 30 000 лв. от владението на Р. Р.ов Г. от с. Б., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване и деянието е придружено с причиняване на средна телесна повреда на Г., изразяваща се в нараняване, което прониква в черепната кухина и за престъпление по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за това че на 19/20.11.1998г. в с. Б., Област Пловдивска, действайки в съучастие като съизвършител с К. Д. Д. от с. Лесичово, Н. Ц. К. от с. Калугерово и други неустановени съизвършители, е отнел чужди движими вещи – сателитна антена, марка „Колумбия“, черно бял телевизор „Елена“, двукасетъчен радиокасетафон и 1 бр. прасе около 50 кг., всичко на обща стойност 1 000 0000 лв. от владението на Б.П. С. от с. Б., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване.Взета му е мярка за неотклонение „парична гаранция“.На същата дата Г.И.П. е разпитан в качеството на обвиняем по повдигнатите му обвинения.
Видно е от материалите, приложени към досъдебното производство, че още в края на 1998г. и началото на 1999г. са проведени необходимите процесуално-следствени действия – разпитани са свидетели, извършен е оглед на местопроизшествието, изготвен е фотоалбум, проведено е разпознаване на лица и предмети.До м. февруари 1999г. са били изготвени и експертизи по досъдебното производство – оценъчна, зоотехническа и съдебно-медицинска.През м. 11 същата година са извършени очни ставки между обвиняемите и свидетели и е привлечен като обвиняем Н. Ц. К., ЕГН **********, след което не са извършвани други процесуално-следствени действия.С постановление от 04.04.2002г. на прокурор при ОП Пазарджик, било прекратено наказателното производство в частта му срещу Н. Ц. К. за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 20 от НК.Едва на 24.11.2003г. е назначена и балистическа експертиза. И на 27.05.2003г. е разпитан нов свидетел.
С постановление от 26.11.2003г. ищеца отново е бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, чл. 216, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, чл. 170, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, чл. 216, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 339, ал. 1, пр. 1-во и 2-ро от НК и е разпитан по тези обвинения.Нови действия по разследването впоследствие не са извършвани, а с постановление на ОП Пазарджик от 28.04.2006г. разследването е било спряно на основание чл. 239, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК /отм/.Наказателното производство е било възобновено с постановление от 19.04.2007г. на наблюдаващия прокурор с указания да се установи местонахождението на И.А.И. с оглед събирането на достатъчно доказателства за участието му в извършените престъпления, да бъде извършен повторен преразпит на пострадалите лица и да се съберат данни за изтърпяваните присъди от другия обвиняем Д..С постановления от 15.06.2007г. наблюдаващия прокурор е констатирал, че не са изпълнени дадените указания и е постановил изземване на сл. д. № 267-I/1998г. по описа на ОСС Пазарджик от следовател Т.К. и е възложено разследването по делото на друг следовател.Видно е от материалите по досъдебното производство, че през м. октомври 2007г. са извършени отново разпити на свидетелите.Срока за разследване е удължаван многократно на основание чл. 234, ал. 1 от НПК.С ново постановление от 29.11.2007г. са дадени указания да се разпитат отново свидетелите пред съдия, а с постановление от 22.11.2007г. на прокурор при АП Пловдив следственото дело е изпратено на ОП Пазарджик, която да упражнява по него наблюдение и контрол до приключването му по компетентност.През м. февруари 2008г. са проведени разпити на свидетелите пред съдия и на 19.02.2008г. ищецът отново е бил привлечен като обвиняем за посочените престъпления и допълнително за престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 3 и 4 от НК, а на 19.02.2008г. му е предявено разследването.На 26.03.2008г. срещу ищеца е внесен обвинителен акт за престъпления по чл. 199, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 198, ал. 1 от НК и чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1 от НК, по чл. 216, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, по чл. 214, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 3 и 4 от НК и по чл. 339, ал. 1, пр. 2-ро от НК.С определение на съда от 01.04.2008г. по образуваното ВНОХД № 269/2008г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд е потвърден отказ на ОП Пазарджик с постановление от 13.02.2008г. по сл. д. № 267-I/1998г. по описа на ОСлС Пазарджик, с което не е дадено разрешение на Г.П. за пътуване извън пределите на РБългария.По делото са проведени три съдени заседания и същото е приключило с присъда № 87 от 14.11.2008г., с която Г.И.П. е бил признат за виновен и осъден за престъпления по чл. 128, ал. 2 във вр.к с ал. 1 от НК, по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 2 от НК и по чл. 339, ал. 1, пр. 2-ро от НК, като наказанията са определени при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК.Със същата присъда Г.И.П. е признат за невиновен и оправдан по обвиненията за извършени престъпления по чл. 199, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 198, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, по чл. 216, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 214, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 3 и 4 от НК.С определение на съда от 03.11.2008г. е отменена наложената с постановление от 06.03.2008г. на ОП „забрана за напускане на пределите на страната“ на подс. Г.И.П..Присъдата е обжалвана от Г.П. чрез пълномощника му пред ПАС и е потвърдена с решение № 27 от 17.02.2009г. по ВНОХД № 651 по описа за 2008г. на Пловдивски апелативен съд.По жалба на Г.П. с решение № 355 от 03.07.2009г. по к. н. д. № 320 по описа за 2009г., е отменено въззивното решение № 27 от 17.20.2009г. по ВНОХД/2008г. на ПАС в частта, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия за извършено престъпление по чл. 129 от НК и същият е признат за невиновен и оправдан по това обвинение.В останалата част въззивното решение е оставено в сила.
Не се спори по делото, а и от приложените писмени доказателства е видно, че ищецът чрез пълномощника си е подал жалба № 36090/08 пред Европейския съд по правата на човека с оплакване за продължителност на воденото срещу него наказателно производство, която жалба е била обявена за недопустима, тъй като вътрешноправните средства за защита не са били изчерпани според изискването на чл. 35, § 1 от Конвенцията с оглед промените във вътрешното законодателство.
Ищецът е подал заявление № РС-13-624/30.09.2013г. в Министерство на правосъдието, което е било разгледано от Специализирано звено на Инспектората към ВСС, извършена е проверка и е съставен Констативен протокол от 20.01.2014г.Заявлението е отхвърлено като неоснователно на основание чл. 60е, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, тъй като продължителността на производството не надхвърля разумния срок.Изложени са съображения, че с решението по НОХД № 269/2008г. на ОС Пазарджик е приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК при изрично приемане на срока на досъдебното производство за прекомерен и с оглед на това е намалено наложеното на заявителя наказание под най-ниския предел.Този подход бил възприет и в окончателното решение на ВКС, което съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека представлявало достатъчна и ясна компенсация на признато нарушение на правото на гледане и решаване на делото в разумен срок.
От приложеното по делото свидетелство за съдимост на ищеца е видно, че същият е бил осъден по одобрено от съда споразумение от 24.04.2008г. на РС Пазарджик по НОХД № 969/2008г. за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК на пет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години.
Като свидетел по настоящето дело е разпитан Е.Б., който познавал ищеца отдавна и знаел, че бил обвинен в грабеж.Според показанията на свидетеля ищецът преживял тежко периода, през който се водело наказателното производство срещу него, притеснявал се за изхода му, за семейството си и за себе си, ако го осъдят и отиде в затвора.Оплаквал се, че не може да пътува и в чужбина, тъй като имал забрана.Притесненията на ищеца били през целия период докато го оправдали.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявения алтернативен иск е с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.С посочената материално-правна норма е уредена самостоятелна хипотеза на отговорност на Държавата за вреди, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС.По приключени производства искът с правно основание чл. 2б ЗОДОВ е допустим само, когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение – чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, като право да подадат заявление за обезщетение по реда на глава трета „а“ от ЗСВ имат и лицата, чийто жалби пред Европейския съд по правата на човека са отхвърлени, поради неизчерпване на новосъздадените вътрешноправни средства за защита и производствата по тях са приключили пред националните инстанции, в 6-месечев срок от влизане в сила на ЗОДОВ /ДВ, бр. 98 от 2012г./ или от уведомяването им от регистратурата на Европейския съд по правата на човека - § 8, ал. 2 от ЗОДОВ.В настоящия случай тези предпоставки са налице, поради което иска се явява допустим.
Съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС всяко лице, при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на делото, в разумен срок.Нарушението на това субективно материално право поражда отговорност за обезщетение на базата на деликта.
За да се приеме, че изискването за произнасяне в разумен срок не е било спазено, следва да се установи, че това е станало по вина на Държавата в лицето на конкретния орган, в чиято компетентност е да се произнесе, като разумната продължителност на производството следва да се преценява конкретно за всеки случай, съобразно сложността на делото, поведението на засегнатото от производството лице и поведението на компетентните в съответните фази на производството органи.
С оглед твърдението в исковата молба, че наказателното преследване спрямо ищеца е продължило извън рамките на разумния срок, при преценката относно времетраенето на производството и съобразяването му с изискването за „разумен срок“, следва да се определи правно значимия период на продължителност, спрямо който да се извърши тази преценка.В тази насока относимия период за наказателните производства започва да тече от момента, в който лицето бъде обвинено, като това следва от тълкуването на чл. 6, § 1 от Конвенцията, където е употребен израза „наказателното обвинение срещу него“.Обвинението по см. на посочената разпоредба означава официалното уведомяване от компетентния орган на едно лице за това, че е извършило престъпление от общ характер.В случая началния момент на този период датира от привличането на ищеца като обвиняем с постановление от 07.12.1998г. на следовател при ОСлС Пазарджик.
Принципът за разглеждане и решаване на делата в разумен срок е прогласен в чл. 22, ал. 1 от НПК, като в ал. 2 на същата норма законодателят е въвел задължението на прокурора и разследващите органи, да осигурят провеждането на досъдебното производство в предвидените в кодекса срокове.Сроковете за извършване на разследването са посочени в чл. 234 от НПК – основният е двумесечен, а при фактическа и правна сложност административният ръководител на прокуратурата или оправомощен от него прокурор може да продължи срока по ал. 1 с не повече от четири месеца.В изключителни случаи този срок може да бъде удължаван от административния ръководител на по-горестоящата прокуратура или от оправомощен от него прокурор.
В настоящия случай в досъдебната фаза производството е продължило почти 10 години от датата на привличането на ищеца като обвиняем от 07.12.1998г. до внасянето на обвинителен акт в съда на 23.03.2008г.Очевидно е, че досъдебното производство е надхвърлило предвидените в чл. 234 от НПК срокове, което според съда не се оправдава от фактическата и правна сложност на делото.По-голяма част от необходимите процесуално-следствени действия са били извършени още в края на 1998г. и началото на 1999г., след което са извършвани епизодично през продължителни периоди от време допълнителни процесуално-следствени действия, вкл. преразпит на свидетели, разпити пред съдия.Установи се от материалите по досъдебното производство, че същото е спирано на основание чл. 239, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК /отм/ и след изтичането едногодишния срок е възобновено, срока за разследване е удължен по реда на чл. 234, ал. 3 от НПК с четири месеца и след изтичането му сл. д. № 267-I/1998г. по описа на ОСлС Пазарджик е иззето от следовател Т.К. и разследването е възложено на друг следовател, тъй като не са били изпълнени дадените след възобновяването на производството указания. Считано от 19.10.2007г. срока за разследване е бил удължен с още 2 месеца на основание чл. 234, ал. 3, пр. 2 от НПК, дадени са отново указания за извършване на допълнителни следствени действия с постановление на мл. прокурор при ОП Пазарджик от 29.11.2007г., след като следственото дело е било изпратено по компетентност на ОП Пазарджик за упражняване на наблюдение и контрол до приключването му, с постановление от 22.11.2007г. на прокурор при АП Пловдив.Считано от 19.12.2007г. на основание чл. 234, ал. 3 от НПК срока за разследване е удължен с още 2 месеца.Разследването е предявено на обвиняемия на 19.02.2008г., а на 26.03.2008г. е внесен в съда обвинителен акт.
Изложеното обуславя извод, че по-дългата продължителност на досъдебното производство и на наказателното производство като цяло, се дължи преди всичко на допуснати пропуски от страна на разследващите органи, върху дейността на които контрол упражнява прокуратурата, както и на обстоятелството, че многократно е искано продължаване срока на разследването и има периоди от по няколко месеца, през които не са извършвани процесуално-следствени действия.Продължителността на съдебното производство също следва да се включи в общата продължителност на воденото наказателно производство срещу ищеца, тъй като крайния акт, с който е приключило, е решението на ВКС № 335 от 03.07.2009г.
Предвид установените обстоятелства по делото, съдът намира, че наказателното производство срещу ищеца, не е било проведено в „разумен срок“ по см. на чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧОС.Досъдебното производство, което се води под наблюдението на прокурора, не е проведено с нужната бързина, в хода му не са предприемани от разследващите органи своевременно необходимите действия за изясняване на фактическата и правна обстановка.
При преценката относно разумността на срока, в който е проведено производството, следва да се отчете и поведението на ищеца.В случая няма данни за негово поведение, водещо до забавяне на разследването или на производството в съдебната фаза.Изпълнявал е процесуалните си задължения, в качеството на обвиняем, впоследствие се е явявал във всички съдебни заседания.Не се установява по следственото дело, ищецът да е бил призоваван и да не е открит на адреса, поради което не може да се приеме, че той е допринесъл за забавянето на движението на делото.Не могат да се отчетат като причина за голямата обща продължителност на производството и исканията за събиране на доказателства и подаването на жалби, доколкото са свързани с упражняване правото на защита.
Гореизложеното води до извод, че е нарушено правото на ищеца за разглеждане на воденото наказателно производство срещу него в разумен срок.Само от факта, че производството не е приключило в разумен срок, произтича твърдяното увреждане и настъпването на неимуществените вреди, като не е необходимо да бъдат доказвани конкретни такива и причинната връзка между нарушаване на правото на разглеждане в разумен срок и вредните последици.С главния иск ищецът е претендирал обезщетение от незаконното му обвинение за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда.По този иск на ищеца е присъдено обезщетение съобразно критерия по чл. 52 от ЗЗД, като е отчетен и продължителния период на воденото наказателно производство срещу него.Установи се обаче от материалите по делото, че в досъдебното производство са били повдигнати обвинения на ищеца и за престъпления по чл. 216, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, чл. 170, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, по чл. 339, ал. 1, пр. 1-во и 2-ро от НК и по чл. 214, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 3 и 4 от НК, а внесения в съда обвинителен акт е за престъпления чл. 199, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 198, ал. 1 от НК и чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1 от НК, по чл. 216, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, по чл. 214, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 3 и 4 от НК и по чл. 339, ал. 1, пр. 2-ро от НК.С постановената първоинстанционна присъда ищеца е бил осъден за престъпления по чл. 128, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК като в тази част присъдата е потвърдена и влязла в сила.Освен за престъпленията на чл. 199, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 198, ал. 1 от НК и чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1 от НК ищецът е бил оправдан и за престъпленията по чл. 216, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 214, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 3 и т. 4 от НК.Съдът намира, че повдигнатото и поддържано обвинение срещу ищеца и за другите престъпления, освен за престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 198, ал. 1 от НК и чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1 от НК, също обуславя наличието на вредни последици за него, изразяващи се в негативни изживявания от продължителността на наказателното производство.Обстоятелството, че наказанието за престъпленията по чл. 128, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК, за които ищецът е осъден, са били определени при условията на чл. 55 от НК, именно защото е отчетена като смекчаващо обстоятелство продължителността на наказателното производство, според съда има отношение към размера на обезщетението, но не може да възмезди изцяло ищеца за търпените неимуществени вреди.С оглед на това и съобразявайки критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД съдът намира, че дължимото обезщетение за забавеното развитие на наказателното производство, което е надхвърлило разумния срок, следва да се определи в размер на 2000 лева.За разликата до пълния претендиран размер от 10 000 лева иска по чл. 2б от ЗОДОВ следва да се отхвърли като неоснователно завишен.
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава и без покана.Съгласно чл. 86 от с. з. длъжникът дължи лихва от деня на забавата.В конкретния случай се дължи лихва от датата на влизане в сила на първоинтанционната присъда с решение на ВКС № 335/03.07.2009г. до окончателното изплащане на обезщетението.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със седалище и адрес: гр. София, бул.”Витоша” № 2-Съдебна палата, представлявана от Главния прокурор С. Ц. да заплати на Г.И.П., ЕГН ********** *** със съдебен адрес:*** чрез адв. В.С. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат от нарушаване правото му на разглеждане и решаване на воденото наказателно производство срещу него в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/, ведно със законната лихва върху тази сума от 03.07.2009г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 2000 лева до претендирания размер от 10 000 лева, както и за законната лихва върху тази разлика, като неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: