С решение № 1035 от 17.11.2011г. по гр.д. № 1354/2011г. по описа на Великотърновски районен съд, е признато за незаконно уволнението на Б. А. Б. от гр.В.Т., извършено със Заповед № 16-024 от 16.02.2011г. за наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е отменена цитираната заповед като незаконосъобразна; осъден е ответникът „Д. С.” Е.-гр.С. да заплати на Б. А. Б. сумата ... лв., представляваща: обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за периода 16.02.2011г.-05.06.2011г. в размер на 1929,19 лв. и обезщетение по чл.225 ал.2 от КТ за разликата между трудовото възнаграждение при ответника и трудовото възнаграждение, получавано при нов работодател за периода от 07.06. до 16.08.2011г. в размер на 806,86 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска-06.04.2011г., както и сумата 400 лв. разноски по делото. Против това решение е постъпила въззивна жалба от адв.Воденичарски, пълномощник на „Д. С.” Е.-гр.С.. Обжалва решението като счита същото за незаконосъобразно по изложени за това съображения. Счита, че за неправилен е незаконосъобразен изводът на съда, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е немотивирана-недостатъ¸но подробна и описателна. В исковата молба нямало твърдения, че ответникът не знае за какво го уволняват, а само че нарушенията са описани повърхностно и че те не са извършени. Заема становище, че наличието или липсата на мотиви в една заповед за уволнение не се преценява самоцелно, а само и единствено с оглед евентуалното накърняване правото на защита на уволнения работник, който има право да знае за какво го уволняват, за да може да се защити адекватно. Счита, че заповедта е напълно мотивирана и отговаря на изискванията на чл.195 ал.1 от КТ. Освен това счита, че съгласно трайната съдебна практика допълнителни подробности за нарушенията могат да бъдат посочени и в други писмени документи, приложени в дисциплинарното производство, които в случая са докладната записка, посочена в заповедта и писмото за искане на обяснения от работника и обясненията му. Моли въззивния съд да отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Постъпил е отговор на въззивната жалба от Б. Б. от гр.В.Т. чрез пълномощника адв.Д.Т.. Счита жалбата за неоснователна по изложени за това доводи. Моли да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно решението на ВТРС.Претендира разноски. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, отговора на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. По същество решението е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал.1, т. 1 и т.3 от КТ вр. с чл. 225 ал.1 от КТ.. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона и константната съдебна практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявените обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 от КТ. По направените оплаквания от страна на жалбоподателя „Д. С.” Е.-гр.С., съдът намира същите за неоснователни. Разпоредбата на чл.195 ал.1 от КТ е императивна. С нея са въведени изисквания за задължителните реквизити на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, част от които са сведенията за нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето и мястото на извършването му. Очевидно е, че процесната заповед не съдържа всички тези реквизити-няма цялостно описание на нарушение с всички негови обективни признаци, както е правилно е посочил и първоинстанционният съд. Липсата на този задължителен реквизит на заповедта не може да бъде преодоляна с наличието на точно, ясно и конкретно описание на нарушението в други документи, намиращи се извън заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, още по-малко в писмото, с което са изискани обяснения от служителя, или в неговите обяснения. Предвид на това е ирелевантно наличието на такова описание в посочените документи, които обективират отделни фази от фактическия състав по налагане на дисциплинарното наказание. Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявените искове с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1 и т.3 от КТ са основателни и доказани и като такива следва да се уважат. Тъй като не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение на материалния закон и обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалба направените по делото разноски пред въззивната инстанция за адв.възнаграждение в размер на 400 лв. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 1035 от 17.11.2011г. по гр.д. № 1354/2011г. по описа на Великотърновски районен съд. ОСЪЖДА „Д. С.” Е. със седалище и адрес на управление: гр.С., район И. жк „Р.”, бл...., да заплати на Б. А. Б. от гр.В.Т., ул.”И. Д.” № .., разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 400 лв. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от датата на обявяването му-20.02.2012г. Председател: Членове: |