Решение по дело №3055/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на В.Д.К., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. С.П., против Решение № 1850/16.11.2023 г., постановено по АНД № 3727/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив (ПРС), Х н.с., в частта, в която е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 22-0432-001736/28.11.2022 г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР – Пловдив, РУ 01 Пловдив, с което на К. за нарушение на чл. 147, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

В жалбата се сочи, че решението е постановено в нарушение на закона и процесуалните правила - касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и се настоява за отмяната му и отмяна на наказателното постановление в оспорената част. Претендират се сторените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Началник РУ в ОД на МВР – Пловдив, РУ 01 Пловдив, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на производство пред ПРС е било НП № 22-0432-001736/28.11.2022 г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР – Пловдив, РУ 01 Пловдив, с което в оспорената в настоящото производство част, на К. за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

НП е издадено въз основа на АУАН сер. GA № 817747/20.11.2022 г., съставен от Д.П.К.на длъжност мл. автоконтрольор при ОД на МВР – Пловдив, РУ 01 Пловдив, за това, че на 20.11.2022 г. в 08,15 часа в гр. Пловдив, ул. „Скопие“ до № 11 с посока на движение от запад към изток К. управлява собствения си лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег. № ***, който не е представен в срок на годишен технически преглед, с което е прието, че е нарушена разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП – не е представил ППС на технически преглед.

Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета от административнонаказващия орган и възпроизведена в оспореното пред районния съд НП.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение, ПРС е приел, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните доказателства безспорно се установява извършеното от лицето нарушение. Мотивирано е, че при извършената проверка на процесното МПС е било установено, че същото не е преминало периодичен технически преглед, като не се излагат твърдения, нито се представят доказателства, управляваното от жалбоподателя МПС, да е преминало ГТП. Като правилно и в съответствие със санкционната разпоредба на чл. 181, т. 1 от ЗДвП е прието, че наказанието е наложено на собственика на автомобила, а именно на жалбоподателя, както и че предвидената санкция в размер на 50 лв. е в абсолютен размер и правилно е била наложена за извършеното нарушение, поради което и същата следва да бъде потвърдена. Като неоснователно е прието възражението, че е налице СПН, с оглед непосочване на датата, до която е следвало да се представи автомобилът на ГТП, доколкото в случая се касае за продължено административно нарушение, т.е. нарушение, чийто състав се осъществява непрекъснато (продължено) във времето, докато се поддържа неправомерното състояние, поради което и за дата на извършване на нарушението, следва да се приеме датата, на която същото е констатирано, а тази дата изрично е посочена, както в АУАН, така и в процесното НП – 20.11.2022 г., като противното становище би довело до недопустимо заобикаляне на закона, което би означавало, че би било възможно след изтичане на предвидения в чл. 34 от ЗАНН преклузивен срок от момента на изтичане на срока за преминаване на периодичен технически преглед, процесното МПС да бъде безнаказано управлявано, без да е преминало технически преглед, независимо от предвиденото в нормата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП императивно изискване.

Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт.

Във връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва да се посочи, че същите са идентични с тези, направени в първоинстанционното производство, по които решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността на наказателното постановление в частта, предмет на разглеждане в настоящото производство, като е формирал правилно вътрешно убеждение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, изключително обстойни и обосновани.

За пълнота и с оглед наведените възражения в касационната жалба, следва да се посочи още и че по делото не се твърдят, нито са налице и обстоятелства, които да обосноват приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Това, че нарушението е първо не е достатъчно, за да се обоснове неговата маловажност, доколкото същото не разкрива белезите на „маловажен случай“, т.е. на такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1850/16.11.2023 г., постановено по АНД № 3727/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х н.с., в частта, в която е потвърдено Наказателно постановление № 22-0432-001736/28.11.2022 г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР – Пловдив, РУ 01 Пловдив, с което на В.Д.К., ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

Председател:
Членове: