Решение по дело №1865/2020 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260042/04.02.                           Година 2021                                                Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишки районен съд                                                                   Втори наказателен състав

На тринадесети януари                                                                                          Година 2021

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                                        Председател: Петя  Котева

Секретар: Даниела Благоева

 

като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01865  по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 2063851 на ОД на МВР-Перник, с който на Д.Г.П., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от  Закона за движението по пътищата (ЗДвП)  за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 11.05.2018 г. в 13:53 часа, в гр. Перник, ул. Юрий Гагарин, срещу фирма „Летис” ООД, тъй като при общо валидно ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч е управлявала  лек автомобил „Форд Фокус” с рег. № *******със скорост от 84 км/ч, при което превишението е 34 км и е установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.

По изложени в жалбата доводи Д.Г.П., чрез процесуалния си представител адв. Б.В. от АК Кюстендил, моли ЕФ да бъде отменен, като издаден при неспазване на процесуалните правила, свързани с описанието на мястото на извършване на нарушението и с изискванията на Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизираните технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, лансирайки тезата, че при налагане на административното наказание не е била приспадната максимално допустимата грешка  за автоматизираното техническото средство, с което е установена, както и че за същото не е доказано, че е преминало последващата метрологична проверка за техническа годност. Претендира за направени по делото разноски.

Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство, за което е редовно призован, в което не се представлява и от процесуален представител.

Въззиваемата страна ОД на МВР Перник – редовно призована, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок  от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.

От фактическа страна:

На 11.05.2018 г. в 13:53 часа на ул. Юрий Гагарин в гр. Перник, срещу фирма „Летис” ООД, с посока на насоченост към ж.к. Тева преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип  „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело движещият се в контролирания поток в посока към кв.Изток лек автомобил „Форд Фокус” с рег. № *******със  скорост от 84 км/ч при общо разрешена такава на движение в населено място от 50км/ч.

След преустановяване на извършващият се контрол, била направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства и било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост  на Д.Г.П., ЕГН **********.  В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин лева). В обжалвания фиш не бил приспаднат толеранса от  минус 3 км/ч, релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скорост до 100 км/ч, като било посочено, че превишената максимално допустимата скорост на движение било с 34 км/ч. Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.

 По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства, доказваща, че жалбоподателят е собственик на автомобила,  чиято скорост е била фиксирана, удостоверението за одобрен тип на преносимата система за контрол на скоростта № 17.09.5126 на Български институт по метрология, удостоверяващо, че е  вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126, приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични характеристика на процесната система, протокол за проверка № 248-ИСИ/11.12.2017 г. на Български институт по метрология за техническата изправност на средството за измерване, протокол за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, статично изображение № 11743D0/0013244 от 11.05.2018 г., заповед № 313з-461/12.03.2018 г. на директора на ОД на МВР Перник, писмо изх. № 20/слу-8729-(1) от 03.12.2020 г. на Община Перник, ведно с извадка за съществуващата организация на движението на ул. Юрий Гагарин в гр. Перник, че в района срещу фирма „Летис” ООД няма въведено ограничение на скоростта с пътен знак В 26, като и в двете посоки важи общо установената такава за населено място до 50 км/ч.

От правна страна:

Приложената справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства доказва, че Д.Г.П. е собственик на автомобила, чиято скорост е била фиксирана от  автоматизираното техническо средство, което кореспондира и с вещественото доказателствено средство - разпечатката от показанията на последното, съдържаща снимка, документираща именно индивидуализирания автомобил. Предвид на тези доказателства съдът прие за безспорно доказано, че жалбоподателят е субект на извършеното нарушение по силата на   чл. 188, ал.1, предл.1-во от ЗДвП, тъй като към датата на нарушението е бил легитимен собственик на превозното средство, с което нарушението е извършено.

По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство  № 11743d0, като същото е посочено в издадения ЕФ. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а именно: посочено е точното място на което временно е било разположено автоматизираното техническо средство, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане.

За използване на  системата за видеоконтрол на процесното място, за което е издаден обжалвания ЕФ по административнонаказателната преписка е представен  протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Законодателят е въвел този задължителен документ, тъй като в неговото съдържание е предвидил възможност за удостоверяване чрез попълване в нарочни графи на съответните факти и обстоятелства при които е било извършено заснемането, т.е. същият следва да съдържа информация за точното местонахождение на мястото за контрол, датата на използване на автоматизираното техническо средство, разположението на автоматизираното техническо средство спрямо посоката на движение на контролираните моторни превозни средства, ограничителните пътни знаци, ако са налице такива, разрешения скоростен режим, начало и край на участъка, начало и край на работата с автоматизирано техническо средство и др., чието удостоверяване се извършва чрез посочване на имената на удостоверилото ги лице, което и декларира, че автоматизираното техническо средство е използвано съгласно нормативните предписания и изискванията, въведени в инструкцията за неговата експлоатация. Този протокол е официален документ, тъй като се съставя от длъжностно лице, в кръга на службата му и се ползва с обвързваща доказателствена сила. В приложения по административнонаказателната преписка  протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. липсват данни физическото лице, което е попълнило отразените в него факти, да е удостоверило това чрез своя подпис, което е довело до опорочаване на функциите му на официален удостоверителен документ относно обстоятелството, че автоматизираното техническо средство е било позиционирано на процесното място, както и че същото е използвано съгласно нормативните предписания и при посочените в протокола обстоятелства. Този извод се налага, тъй като съдът приема, че липсата на подпис по същество представлява липсата на документ, удостоверяващ използването на АТСС, което опорочава процедурата по издаване на ЕФ и представлява основание за неговата отмяна. Все в този ред на мисли настоящият състав отбелязва,  че е недопустимо в административнонаказателното производство, където субсидиарно се прилага НПК, доказателствената стойност на нормативно определени документи да бъде заменяна от друг вид доказателствени средства, напр. със свидетелски показания та лицето, изготвило официалния документ. При това положение отразените в протокола факти не следва да се приемат за доказани, включително и че представения снимков материал – снимка № 11743D0/0013244 е изготвена съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., поради което и тя не може да се ползва като годно доказателствено средство. При така изложените съображения ангажирането на отговорността на П., въпреки липсата на доказване от страна на наказващия орган на горните обстоятелства, води до  съществено нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Административнонаказателната отговорност от своя страна не може и да бъде осъществена въз основа на предположения.

Предвид изложеното съдът намира, че при установяване на нарушението не се спазени  разпоредбите, регламентиращи условията, реда и начина на използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, поради което е издаден незаконосъобразен ЕФ, който следва да бъде отменен на това основание.

За пълнота на решението настоящият състав отбелязва, че намира останалите възражения в жалбата са неоснователни по следните съображения:

Видно от съдържанието на обжалвания акт, в него ясно и конкретно е посочено, че местоизвършването на нарушението е ул. Юрий Гагарин в гр. Перник, срещу фирма „Летис” ООД,  в посока на движение към кв. Изток, което е напълно достатъчно да се индивидуализира и конкретизира този реквизит, описващ твърдяното нарушение, поради което не може да се сподели лансираната теза на защитата на жалбоподателя за липса на  яснота относно този реквизит на ЕФ, водещ до съществено процесуално нарушение при издаването му. За да е съществено едно нарушение, то следва да се изразява в неизпълнение или нарушение на императивна законова норма или да е от такова естество, че да е накърнило правото на защита на визираното като нарушител лице, но в случая  отразените обстоятелства са достатъчни, за да се извърши преценка  за законосъобразност на издадения ЕФ относно мястото за контрол, респективно на извършване на нарушението.

Контролният орган е изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., тъй като контролът освен, че е осъществен със АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване, същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от Закона за измерванията, тъй като е преминало последваща проверка за съответствие с техническите изисквания, предвид приложения към административнонаказателната преписка протокол за проверка № 248-ИСИ/11.12.2017 г. на Български институт по метрология за техническата изправност на средството за измерване. При наличието на тези доказателства административнонаказващият орган е доказал по недвусмислен начин установяването и заснемането на нарушението с годно за използване техническо средство.

Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, поради което и посочената в статичното изображение с № 11743D0/0013244 от 11.05.2018 г. скорост от 84 км/ч, с която се е движел автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство. В ЕФ, обаче, не е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка, регламентирана в Закона за измерванията, каквото задължение е и вменено с нормата на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, тъй като същата  не е редуцирана на 81 км/ч, и съответно не е конкретизираната релевантана  разлика между установената и разрешената скорост, която възлиза на  31 км/ч, а не на 34 км/ч, каквато е посочена в ЕФ. Това обаче не е довело до съществено процесуално нарушение, тъй като стойността на превишената скорост е елемент от санкционната норма, а не от материалноправната – касае се за допуснато нарушение на една и съща разпоредба (чл.21, ал.1 от ЗДвП), за която са предвидени няколко санкционни хипотези, според наличието или съответно липсата на квалифициращи съответни стойности. Когато разликата в стойности не са били изчислени правилно в  ЕФ, както е в случая, този пропуск представлява процесуално нарушение, но същият не е съществен, тъй като размерът на наложеното наказание е в съответствие с приложимата санкционна норма и след приспадане на допустимия толеранс от минус 3 км/ч.

По разноските:

Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалвания ЕФ, и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс.

От съдържанието на приложения на л.7 договор за правна защита и съдействие от 05.11.2020 г. се установява, че жалбоподателят Д.Г.П., е възложил на адвокат Б.В. от АК Кюстендил оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в обжалване на ЕФ и процесуално представителство пред Районен съд Перник. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лв (четиристотин лева) и е заплатено в брой при подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.

Основателно е възражението по чл. 63, ал.4 от ЗАНН на въззиваемана страна за прекомерност на заплатеното адвокатско  възнаграждение в настоящето производство, предвид фактическата и правна сложност по делото и обема на извършената работа от адв. В., чието процесуално представителство се е изразило в изготвяне на жалбата, поради което и съдът го редуцира в размер от 150 лв съгласно  чл. 18, ал.1, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като искането за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 400 лева не следва да бъде уважавано.

За пълнота на изложеното, съдът намира за необходимо да отбележи, че двете хипотези на ал.1 и ал.2 на чл. 18 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съществуват в условията на алтернативност, поради което и в зависимост от конкретно осъществения обем на действия по защита от адвоката се дължи възнаграждение само по една от тях, но не и едновременно по двете.   Приложното поле на първата алинея е, когато защитата и съдействието на адвоката се е състояло само в изготвяне на жалба, но не и в процесуално представителство, поради което и определеният размер на минимално дължимото възнаграждение е много по-малък.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, № 2063851 на ОД на МВР-Перник, с който на Д.Г.П., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от  Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 11.05.2018 г. в 13:53 часа, в гр. Перник, ул. Юрий Гагарин, срещу фирма „Летис” ООД, тъй като при общо валидно ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч е управлявала  лек автомобил „Форд Фокус” с рег. № *******със скорост от 84 км/ч, при което превишението е 34 км и е установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.

 ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи  Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на Д.Г.П., ЕГН ********** сума в размер на 150 лв (сто и петдесет лева), представляваща направени от лицето в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК. 

 

 

Председател:/п/

 

Вярно с оригинала,

  ИЕ