Присъда по дело №2838/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 362
Дата: 4 юли 2023 г. (в сила от 20 декември 2023 г.)
Съдия: Гергана Богомилова Цонева
Дело: 20221110202838
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 4 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 362
гр. София, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Наказателно дело
частен характер № 20221110202838 по описа за 2022 година
въз основа на закона и доказателствените материали по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. Б.ОВ В., българин, български гражданин,
със средно образование, женен, неосъждан, работи в „Х“ като „шофьор“, ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: ХХХ, за ВИНОВЕН в това, че на
04.07.2020 г., около 23:30 часа, в ХХХ, в съучастие като извършител с И. К.
М., ЕГН **********, Б. К. В., ЕГН ********** и Л. К С., ЕГН **********,
причинил лека телесна повреда на П. Д. Д. – И. М. нанесъл удар с юмрук в
областта на шията, зад левия долночелюстен ъгъл на Д., К. В. нанесъл удар с
юмрук в областта на лявото око на Д., И. М., К. В., Б. В. и Л. С. чрез бутане и
дърпане повалили Д. на земята, след което К. В., Б. В. и Л. С. му нанасяли
удари в кръста и гърба с крака и юмруци, като в резултат на всички действия
на пострадалия било причинено временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, изразяващо се в повсеместни оток и кръвонасядане на клепачите
на лявото око с ангажиране и на част от скулната област, причиняващи
лекостепенно притваряне на очната цепка, охлузване във вътрешния край на
очната цепка на същото око по свободния ръб на клепачите; кръвонасядане по
лявата повърхност на шията непосредствено зад левия долночелюстен ъгъл,
1
по хода на левия гръдно- ключичен – сисовиден мускул; кръвонасядане в
областта на горно външния квадрант на лявата гърда; контузия на долната
част на гърба и таза; охлузване с надлъжно разположени множество по-
дълбоки жлебовидни драскотини по странично задната повърхност на левия
лакът, окръглен оток и кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясната
лакътна област; обширно охлузване на лявото коляно по предната и предно
страничните повърхности, с по едно дълбоко ограничено охлузване,
съставено от множество надлъжно разположени и успоредни една на друга
жлебовидни драскотини в горната и долната част на същото; болка и
охлузване на лявото коляно; болка, контузия с оток и охлузване на ляв глезен;
болка и охлузване на 4 и 5 пръсти на ляво ходило - престъпление по чл. 130,
ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.
На основание чл. 130, ал. 1, вр.чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, вр. чл.78а,
ал.1 от НК ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност К. Б.ов В. и му
налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „Глоба” в размер на 2000,00
/две хиляди/ лева.
ПРИЗНАВА подсъдимия И. К. М., българин, български гражданин, със
средно образование, женен, неосъждан, работи в „Х“ЕООД като „шофьор“,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ХХХ, за ВИНОВЕН в това,
че на 04.07.2020 г., около 23:30 часа, в ХХХ, в съучастие като извършител с
К. Б.ов В., ЕГН **********, Б. К. В., ЕГН ********** и Л. К С., ЕГН
**********, причинил лека телесна повреда на П. Д. Д. – И. М. нанесъл удар с
юмрук в областта на шията, зад левия долночелюстен ъгъл на Д., К. В.
нанесъл удар с юмрук в областта на лявото око на Д., И. М., К. В., Б. В. и Л. С.
чрез бутане и дърпане повалили Д. на земята, след което К. В., Б. В. и Л. С. му
нанасяли удари в кръста и гърба с крака и юмруци, като в резултат на всички
действия на пострадалия било причинено временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, изразяващо се в повсеместни оток и кръвонасядане на
клепачите на лявото око с ангажиране и на част от скулната област,
причиняващи лекостепенно притваряне на очната цепка, охлузване във
вътрешния край на очната цепка на същото око по свободния ръб на
клепачите; кръвонасядане по лявата повърхност на шията непосредствено зад
левия долночелюстен ъгъл, по хода на левия гръдно- ключичен – сисовиден
мускул; кръвонасядане в областта на горно външния квадрант на лявата
гърда; контузия на долната част на гърба и таза; охлузване с надлъжно
2
разположени множество по-дълбоки жлебовидни драскотини по странично
задната повърхност на левия лакът, окръглен оток и кръвонасядане по
вътрешната повърхност на дясната лакътна област; обширно охлузване на
лявото коляно по предната и предно страничните повърхности, с по едно
дълбоко ограничено охлузване, съставено от множество надлъжно
разположени и успоредни една на друга жлебовидни драскотини в горната и
долната част на същото; болка и охлузване на лявото коляно; болка, контузия
с оток и охлузване на ляв глезен; болка и охлузване на 4 и 5 пръсти на ляво
ходило - престъпление по чл. 130, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.
На основание чл. 130, ал. 1, вр.чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, вр. чл.78а,
ал.1 от НК ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност И. К. М. и му
налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „Глоба” в размер на 2000,00
/две хиляди/ лева.
ПРИЗНАВА подсъдимия Б. К. В., българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, неосъждан, работи в „ХХ“ООД като „оператор
контактен център“, ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ХХХ, за
ВИНОВЕН в това, че на 04.07.2020 г., около 23:30 часа, в ХХХ, в съучастие
като извършител с И. К. М., ЕГН **********, К. Б.ов В., ЕГН ********** и Л.
К С., ЕГН **********, причинил лека телесна повреда на П. Д. Д. – И. М.
нанесъл удар с юмрук в областта на шията, зад левия долночелюстен ъгъл на
Д., К. В. нанесъл удар с юмрук в областта на лявото око на Д., И. М., К. В., Б.
В. и Л. С. чрез бутане и дърпане повалили Д. на земята, след което К. В., Б. В.
и Л. С. му нанасяли удари в кръста и гърба с крака и юмруци, като в резултат
на всички действия на пострадалия било причинено временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в повсеместни оток и
кръвонасядане на клепачите на лявото око с ангажиране и на част от скулната
област, причиняващи лекостепенно притваряне на очната цепка, охлузване
във вътрешния край на очната цепка на същото око по свободния ръб на
клепачите; кръвонасядане по лявата повърхност на шията непосредствено зад
левия долночелюстен ъгъл, по хода на левия гръдно- ключичен – сисовиден
мускул; кръвонасядане в областта на горно външния квадрант на лявата
гърда; контузия на долната част на гърба и таза; охлузване с надлъжно
разположени множество по-дълбоки жлебовидни драскотини по странично
задната повърхност на левия лакът, окръглен оток и кръвонасядане по
3
вътрешната повърхност на дясната лакътна област; обширно охлузване на
лявото коляно по предната и предно страничните повърхности, с по едно
дълбоко ограничено охлузване, съставено от множество надлъжно
разположени и успоредни една на друга жлебовидни драскотини в горната и
долната част на същото; болка и охлузване на лявото коляно; болка, контузия
с оток и охлузване на ляв глезен; болка и охлузване на 4 и 5 пръсти на ляво
ходило - престъпление по чл. 130, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.
На основание чл. 130, ал. 1, вр.чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, вр. чл.78а,
ал.1 от НК ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност Б. К. В. и му налага
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „Глоба” в размер на 2000,00 /две
хиляди/ лева.
ПРИЗНАВА подсъдимия Л. К С., българин, български гражданин, със
средно образование, женен, неосъждан, работи в „ХХХ“ЕООД като
„международен шофьор“, ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
ХХХ, за ВИНОВЕН в това, че на 04.07.2020 г., около 23:30 часа, в ХХХ, в
съучастие като извършител с И. К. М., ЕГН **********, Б. К. В., ЕГН
********** и К. Б.ов В., ЕГН **********, причинил лека телесна повреда на
П. Д. Д. – И. М. нанесъл удар с юмрук в областта на шията, зад левия
долночелюстен ъгъл на Д., К. В. нанесъл удар с юмрук в областта на лявото
око на Д., И. М., К. В., Б. В. и Л. С. чрез бутане и дърпане повалили Д. на
земята, след което К. В., Б. В. и Л. С. му нанасяли удари в кръста и гърба с
крака и юмруци, като в резултат на всички действия на пострадалия било
причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
изразяващо се в повсеместни оток и кръвонасядане на клепачите на лявото
око с ангажиране и на част от скулната област, причиняващи лекостепенно
притваряне на очната цепка, охлузване във вътрешния край на очната цепка
на същото око по свободния ръб на клепачите; кръвонасядане по лявата
повърхност на шията непосредствено зад левия долночелюстен ъгъл, по хода
на левия гръдно- ключичен – сисовиден мускул; кръвонасядане в областта на
горно външния квадрант на лявата гърда; контузия на долната част на гърба и
таза; охлузване с надлъжно разположени множество по-дълбоки жлебовидни
драскотини по странично задната повърхност на левия лакът, окръглен оток и
кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясната лакътна област;
обширно охлузване на лявото коляно по предната и предно страничните
повърхности, с по едно дълбоко ограничено охлузване, съставено от
4
множество надлъжно разположени и успоредни една на друга жлебовидни
драскотини в горната и долната част на същото; болка и охлузване на лявото
коляно; болка, контузия с оток и охлузване на ляв глезен; болка и охлузване
на 4 и 5 пръсти на ляво ходило - престъпление по чл. 130, ал.1, вр.чл.20,
ал.2, вр.ал.1 от НК.
На основание чл. 130, ал. 1, вр.чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, вр. чл.78а,
ал.1 от НК ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност Л. К С. и му налага
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „Глоба” в размер на 2000,00 /две
хиляди/ лева.
ОСЪЖДА на осн. чл. 189, ал.3 НПК подсъдимия К. Б.ов В. /с
установена самоличност/ да заплати в полза на СРС съответна част от
сторените в съдебното производство разноски за възнаграждение на вещо
лице в размер на 85,00 /осемдесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА на осн. чл. 189, ал.3 НПК подсъдимия И. К. М. /с установена
самоличност/ да заплати в полза на СРС съответна част от сторените в
съдебното производство разноски за възнаграждение на вещо лице в размер
на 85,00 /осемдесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА на осн. чл. 189, ал.3 НПК подсъдимия Б. К. В. /с установена
самоличност/ да заплати в полза на СРС съответна част от сторените в
съдебното производство разноски за възнаграждение на вещо лице в размер
на 85,00 /осемдесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА на осн. чл. 189, ал.3 НПК подсъдимия Л. К С. /с установена
самоличност/ да заплати в полза на СРС съответна част от сторените в
съдебното производство разноски за възнаграждение на вещо лице в размер
на 85,00 /осемдесет и пет/ лева.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
днес пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда
-ри
по н.д.ч.х. №2838 по описа на СРС-НК, 2 състав за 2022г.

Срещу подсъдимите К. Б.ов В., ЕГН **********, И. К. М., ЕГН ХХХ, Б. К. В., ЕГН
********** и Л. К С., ЕГН **********, е повдигнато обвинение с частната тъжба, подадена
от тъжителя П. Д. Д., за това, че на 04.07.2020г., около 23:30 часа, в ХХХ, в съучастие
помежду си като извършители, причинили лека телесна повреда на П. Д. Д. – И. М. нанесъл
удар с юмрук в областта на шията, зад левия долночелюстен ъгъл на Д., К. В. нанесъл удар с
юмрук в областта на лявото око на Д., И. М., К. В., Б. В. и Л. С. чрез бутане и дърпане
повалили Д. на земята, след което К. В., Б. В. и Л. С. му нанасяли удари в кръста и гърба с
крака и юмруци, като в резултат на всички действия на пострадалия било причинено
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в повсеместни оток
и кръвонасядане на клепачите на лявото око с ангажиране и на част от скулната област,
причиняващи лекостепенно притваряне на очната цепка, охлузване във вътрешния край на
очната цепка на същото око по свободния ръб на клепачите; кръвонасядане по лявата
повърхност на шията непосредствено зад левия долночелюстен ъгъл, по хода на гръдно-
ключичен – сисовиден мускул; кръвонасядане в областта на горно външния квадрант на
лявата гърда; контузия на долната част на гърба и таза; охлузване с надлъжно разположени
множество по–дълбоки жлебовидни драскотини по странично задната повърхност на левия
лакът, окръглен оток и кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясната лакътна област;
обширно охлузване на лявото коляно по предната и предно страничните повърхности, с по
едно дълбоко ограничено охлузване, съставено от множество надлъжно разположени и
успоредни една на друга жлебовидни драскотини в горната и долната част на същото; болка
и охлузване на лявото коляно; болка, контузия с оток и охлузване на ляв глезен; болка и
охлузване на 4 и 5 пръсти на ляво ходило - престъпление по чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2,
вр.ал.1 от Наказателния кодекс /НК/.
По делото не е допуснат до съвместно разглеждане граждански иск.
В хода на съдебните прения частният тъжител поддържа изцяло повдигнатото
обвинение. В аргументите си се позовава върху събраните в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, които обсъжда като
подкрепящи еднопосочно обвинителната теза. Застъпва позиция, че доказателственият
материал насочва към изводи за различен вид на причинените на П. Д. наранявания, които
могат да бъдат квалифицирани като средна телесна повреда. В алтернатива, акцентира върху
детайлите по фактите, свързани със събитията от процесната вечер - нарушаването на
обществения ред в късните часове на денонощието от страна на подсъдимите, ответна
реакция на което е било уведомяването на органите на реда от страна на частния тъжител,
пристигането на полицейски служители и случилото се в тяхно присъствие стълкновение.
Допълва, че във физическото съприкосновение са взели активно участие и четиримата
подсъдими, като причинените на пострадалия травми са го възпрепятствали да изпълнява
служебните си задължения за период от около 2 месеца. Повереникът моли да бъдат
удовлетворени неговите аргументи за осъдителна присъда. Търси и възлагане на сторените в
съдебното производство разноски в тежест на подсъдимите.
Защитникът на четиримата подсъдими релевира доводи за недостатъчна
доказателствена обезпеченост на повдигнатото обвинение. Предлага собствен прочит на
доказателствената съвкупност, от която извежда различна фактология. В основата на
изграждането й поставя показанията на полицейските служители, явили се на мястото на
инцидента по повод подадения до Дирекция „Национална система 112“ сигнал, които
отричали възприятия за физическо съприкосновение, случило се в тяхно присъствие.
Насочва вниманието върху изявленията им, че в случай на подобно поведение обичайно се
1
пристъпва към задържане на участниците във физическата саморазправа, каквото в
конкретика не било предприето. В своята пледоария, защитникът отправя апел, реакцията
на частния тъжител да се разглежда като поредна инициатива да се ангажира вниманието на
правоохранителните и правораздавателните органи с битовите проблеми между семействата
на Д. на подсъдимите.
Продължавайки анализа на доказателствената съвкупност, адв. А. допълва, че
сведения в подкрепа на обвинителната теза се откривали единствено в показанията на
съпругата на пострадалия и неговия приятел – свид. Т.. Настоява, с оглед близките им
отношения с носителя на доказателствената тежест в процеса, изявленията на тези лица да се
четат с критичност. Изразява съмнения в достоверността на техните показания, които били
изградени върху заучени реплики под диктовката на частния тъжител, съществено
противоречащи и на изнесеното от органите на реда, разпитани като свидетели в процеса.
Възразява и относно недоказаност на твърдението за извикан на място за съдействие втори
патрул, наведено от съпругата на пострадалия. Защитникът не отрича физическото
съприкосновение между П. Д. и подс. И. М., при което двамата са паднали на земята. Сочи
обаче, че загубата на равновесие е резултат от опита на този подсъдим да предпази своята
близка – свид. В., от опит на частния тъжител да я удари. В този аспект коментира
действията на И. М. единствено като форма на защита срещу необоснованата агресия на
пострадалия. В резюме защитникът застъпва тезата, че не са събрани дори и косвени
доказателства, които разгледани в съвкупност да водят до обосноваване на обвинителната
теза. С тези доводи, моли подсъдимите да бъдат признати за невиновни.
Подсъдимите К. В., И. М., Б. В. и Л. С., редовно призовани, се явяват лично. Ползват
се от правото си да не дават обяснения. В хода по същество се солидаризират с доводите на
своя защитник. Упражнявайки правото си на последна дума, четиримата подсъдими
настояват за своята невинност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл.13, чл.14, чл.18 и чл.107 от НПК, намира за установено следното:

ПО ФАКТИТЕ:

Подсъдимият К. Б.ов В. бил роден на ХХХ, българин, български гражданин, ЕГН
**********. Към 2020 г. той бил с чисто съдебно минало и не бил освобождаван от
наказателна отговорност. Подсъдимият бил със средно образование и полагал труд като „Х“
към „Х“ЕАД. От гражданския му брак със свид. А. Г. В., на ХХХ бил роден и техният син –
подсъдимият Б. К. В., българин, български гражданин, с ЕГН **********. Към 2020 г. той
също не бил осъждан. Имал средно образование, не работел и съжителствал със своите
родители.
Към 2020 г. семейство В.и обитавали къща, находяща се на адрес: ХХХ. На първия
етаж от постройката се намирало жилището на частния тъжител – П. Д. Д. и съпругата му –
свид. З. Х. Д.. Третият етаж от къщата се ползвал от семейството на подсъдимия Л. К С. и
свид. Д. Г. С.. Подсъдимият С. бил роден на ХХХ българин, български гражданин, с ЕГН
**********. Той имал завършено средно образование и работел към „Х ООД, на длъжност
„Х“. Към 2020 г. съдебното му минало било необременено, не бил освобождаван и от
наказателна отговорност.
В къща, със самостоятелен вход, долепена до сградата на адрес: ХХХ, живеело
семейството на подсъдимия И. М., братовчед на свидетелите А. В. и Д. С.. Той бил роден на
21.01.1971г., българин, български гражданин, с ЕГН **********. Притежавал завършено
средно образование, със семеен статус – женен. Към 2020 г. бил трудово ангажиран като
„ХХ“ към „Х“ ЕООД. Не бил осъждан или освобождаван от наказателна отговорност.
2
Изначално, след нанасянето на семейство Д. в жилищната сграда на ХХХ, между
него и семействата на подсъдимите възникнали спорове и разногласия, провокирани
основно от ползването на общите части, включително дворното място и спазването на
часовете за нощна тишина. С времето конфликтите се задълбочили, като за разрешаването
им неведнъж били сезирани правоохранителните органи.
На 04.07.2020 г., семейство В.и отпразнували абитуриентския бал на своя син –
подсъдимия Б. В.. През деня те посетили заведение, в което почерпили свои близки и
приятели. Вечерта на същата дата, около 22:30 часа, подсъдимите К. В., И. М., Б. В., Л. С. и
свидетелят А. В. решили да продължат празника. За целта те се събрали в двора на къщата
си на адрес ХХХ, разполагайки се под изграден навес. Тъй като се чувствала изморена,
съпругата на подс. С. – свид. Д. С., се отделила от тях и се прибрала в дома си.
По време на подготовката за събирането си в двора подсъдимите и техните близки
неколкократно се придвижвали до жилищата си, ползвайки общото стълбище на
постройката. За да се настанят комфортно, подсъдимите М. и С. предприели преместване на
една от подредените в двора пейки, от съприкосновението на която със земната повърхност
се чул стържещ звук. След като се събрала под навеса на къщата, празнуващите пуснали
музика и започнали да водят разговори помежду си.
Произвежданият от подсъдимите и свид. В. шум смутил П. Д. и съпругата му, които
по същото време вече почивали. Когато преминало 23:00 часа на 04.07.2020 г., подразнен от
продължаващата веселба, частният тъжител потърсил съдействие от органите на МВР, като
позвънил на телефона за спешни повиквания, обслужван от Дирекция „Национална система
112“ и се оплакал от силната музика. Сигналът му бил приет в 23:14 часа. Диспечерът от
центъра предал информацията към дежурната част на 09 РУ – СДВР. По този повод към
адреса на подсъдимите бил насочен полицейски автопатрул с позивна 308, в състав
свидетелите Г. А. С. и С. Г. С. - двамата на длъжност „младши полицейски инспектори“ в
Отдел „Специализирани полицейски сили“ - СДВР.
Органите на реда пристигнали в ХХХ, около 23:30 часа на 04.07.2020 г. Спрели
служебния си автомобил на пътното платно пред къщата, на добре осветено от уличните
лампи място и слезли от него. П. Д. и съпругата му излезли от дома си, за да ги посрещнат и
ориентират в създалата се обстановка. Полицейските служители влезли в двора на къщата и
започнали разговор с частния тъжител. В този момент подсъдимите и свид. В. започнали да
отправят едновременно упреци към частния тъжител за инициативата му да търси
съдействие от органите на реда, което намирали за безпричинно. По този повод между тях
започнала размяна на остри реплики на висок тон и взаимни обвинения.
За да предотвратят ескалация на конфликта, полицейските органи изискали от
всички присъстващите да представят документите си за самоличност, като поканили Д. и В.
да ги придружат до патрулния автомобил.
Подсъдимите С., Б. В. и М. останали в двора, в близост до портала към улицата.
Частният тъжител, придружен от съпругата си, подс. К. В. и съпругата му последвали
полицаите. Те застанали до задната част на патрулния автомобил, като продължавали да
спорят. Свидетелите С. и С. отново поканили Д. и В.и да запазят спокойствие, докато
обработят нужната документация, след което влезли във вътрешността на служебното си
превозно средство и се съсредоточили върху съставянето на предупредителни протоколи.
Въпреки отправените от полицейските органи неколкократни забележки, размяната
на обидни реплики и закани между частния тъжител и съседите му продължавала.
Напрежението ескалирало, в резултат на което неочаквано, подсъдимият И. М. излязъл от
двора на улицата и се впуснал към П. Д.. Достигайки до него му нанесъл удар с юмрук в
лявата област на шията, зад левия долночелюстен ъгъл. Последвал удар с юмрук, нанесен от
подс. К. В., стоящ в непосредствена близост до частния тъжител, който попаднал в лявото
3
око на Д.. Междувременно към пострадалия бързо се приближавали и подсъдимите Л. С. и
Б. В.. Частният тъжител направил опит да се отдръпне, но не успял, тъй като четиримата
подсъдими чрез бутане и дърпане го повалили на земята. При контакта на тялото на частния
тъжител с асфалта, същият охлузил лявата и дясната си лакътна област, усетил силна болка
в лявото си коляно и левия глезен. Върху тялото му, поради загуба на равновесие, заедно с
него паднал и подс. И. М., който ударил челото си в земната повърхност. В това време
подсъдимите С., К. В. и Б. В. продължили да нанасят удари с крака и юмруци в областта на
кръста и гърба на пострадалия.
Свидетелите С. и С. не успели да възприемат началото на физическото
съприкосновение между подсъдимите и частния тъжител, тъй като се намирали във
вътрешността на служебния си автомобил и предвид разположението на участниците в
побоя зад него. Вниманието им било привлечено от викове, поради което те излезли от
превозното средство. В този момент подсъдимите се отдръпнали от пострадалия. Доколкото
разбрали, че е имало физическа саморазправа между присъстващите, предвид и видимите
наранявания на пострадалия, полицейските служители предприели действия по
предотвратяване по- нататъшния развой на конфликта, като отправяли предупреждения да
се избягва саморазправа. Поради численото превъзходство на участващите в спора лица, С.
и С. съобщили по радиостанцията си за възникналия проблем и потърсили подкрепление от
втори екип.
В същия момент, по ул. Х“, в гр. Х, свид. И. Д. С., управлявал служебния си
автомобил. Той забелязал необичайното струпване на граждани на улицата и опитите на
униформените полицаи да въдворят ред, като решил да спре, за да попита дали има нужда от
съдействие. С. спрял лекия си автомобил и се приближил към присъстващите, с призив да не
извършват разправа пред органите на реда. Полицейските служители С. и С. обаче
посъветвали свидетеля да се оттегли, за да не се създава допълнително напрежение. Свид. С.
се качил обратно в автомобила си и напуснал местопроизшествието.
Междувременно, свид. Д. помогнала на своя съпруг да се измести от средата на
уличното платно и да седне на тротоара. По молба на П. Д., който не се чувствал добре,
органите на реда извикали екип на Спешна медицинска помощ. Притеснена от случилото се,
съпругата на частния тъжител се свързала и с приятел на пострадалия – свид. П. Т. Т.,
живущ в гр. Х. Помолила го да се отзове за помощ.
Междувременно, чувайки по служебната радиостанция призива на колегите си за
подкрепление, към адреса на подсъдимите се насочил втори автопатрул, в състава на който
били свидетелят Е. Т. Е. и неговия колега С. Н.. При пристигането им на място конфликтът
между подсъдимите и частния тъжител бил вече потушен.
Кратко време след тях на мястото се явил и свид. Т., който забелязал двете превозни
средства на полицейските служители. Той заварил частния тъжител легнал на тротоара.
Видял, че лявото око на Д. е подуто, различил охлузвания и синини по лицето му и
видимото удебеляване на левия му глезен. Свид. Т. възприел лично и споделените от
пострадалия усещания за болка.
В кратък период след края на физическия сблъсък между подсъдимите и П. Д., свид.
Д. С. също излязла на улицата, за да разбере какво се е случило. Тя забелязала следи от кръв
по главата на своя братовчед – подс. М.. От разговор с него разбрала, че то е получено при
настъпилото спречкване с частния тъжител.
На място пристигнал екип на Центъра за спешна медицинска помощ, който след
първоначален преглед транспортирал частния тъжител до Военномедицинска академия. В
болничното заведение П. Д бил приет с първоначално поставена диагноза по Международна
квалификация на болестите (МКБ) „Повърхностна травма на окосмената част на главата“, с
придружаващи заболявания и усложнения – „контузия на долната част на гърба и таза“ и с
4
обективно състояние – „охлузвания на лявото око и ляв горен клепач, отточен ляв глезен и
охлузвания по ляво стъпало и ляво коляно“. След консултация с ортопед била поставена
основна диагноза по МКБ - „Контузия на глезена“, при обективно състояние – „спонтА. и
палпаторна болка и охлузване на лявото коляно, болка, оток и охлузване на ляв глезен и
болка и охлузване на 4-ти и 5-ти пръсти на лявото ходило“. Консултацията с хирург
заключила, че има основание да се постави и диагноза по МКБ – „Контузия на гръдния
кош“. Частният тъжител преминал и през преглед при специалист очни болести, който му
поставил диагноза по МКБ - „Контузия на очната ябълка и околоочната област“. Д. бил
подложен и на допълнителни изследвания.
На следващия ден – 05.07.2020 г., частният тъжител посетил кабинет по съдебна
медицина към Катедра по съдебна медицина и деонтология при Медицински университет –
София, където бил освидетелстван, а различените по главата, тялото и крайниците му
травматични увреждания били описани в съдебномедицинско удостоверение №287.07/2020г.
Съдебният медик отразил, че на пострадалото лице е причинена контузия на лявото око с
повсеместни оток и кръвонасядане на клепачите на същото и ангажиране на част от
скулната област, причиняващи лекостепенно притваряне на очната цепка, охлузване на
клепачите на лявото око, кръвонасядане на шията от ляво, кръвонасядане на гърдите от
ляво, охлузване на ляв лакът, оток и кръвонасядане на десен лакът, обширно охлузване на
ляво коляно, контузия на ляво стъпало с оток и охлузване на ляв глезен, както и охлузвания
на 4-ти и 5-ти пръсти на ляво ходило, което наложило поставянето на временна гипсова
имобилизация и използване на помощни средства. За произхода им споделил, че са
получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, каквито характеристики имат
и частите на човешкото тяло.
Подсъдимият И. М. от своя страна посетил на 05.07.2020г. УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов“, където му била поставена диагноза – „Разкъсно-контузна рана на челото вляво
(ВЛЦ рег. Фронтис син.)“.
На 06.07.2020г., частният тъжител отново посетил ВМА, където му бил издаден
болничен лист № Е20201634882, за период от 06.07.2020г. до 04.08.2020г., при режим на
лечение „домашен-амбулаторен“.
На 09.07.2020г., П. Д. подал жалба до СРП за извършеното посегателство срещу
телесната му неприкосновеност. По този повод било разпоредено провеждането на
полицейска проверка. Материалите по нея били докладвани в Софийска районна
прокуратура. Въз основа на тях било образувано досъдебно производство по прокурорска
преписка №28804/2020г. по описа на СРП. След приключване на разследването
наблюдаващият прокурор се произнесъл с постановление за спиране, с мотива, че деянието,
за което се съдържали данни, консумирало състав на престъпление от частен характер. След
получаване на прокурорския акт, частният тъжител подал на 02.03.2022 г. и тъжбата,
инициирала настоящото производство пред СРС.
В хода на съдебното следствие по настоящото дело е назначена и приета съдебно –
медицинска експертиза по писмени данни досежно установените като причинени при
частния тъжител и подс. М. телесни увреждания. Нейното заключение потвърждава
описания по-горе механизъм на нараняванията, получени от Д., техния вид и давността на
причиняването им. Травмите на пострадалия, с оглед най- тежкото сред тях като водещо,
били приети като покриващи характеристиките на медикобиологичния признак „Временно
разстройство на здравето, неопасно за живота”. В допълнително проведен разпит вещото
лице изчерпателно разяснява своите изводи, материализирани в предложеното писмено
становище. Споделя методиката на изследване, дали констатираните травми са резултат от
многократни удари като въздействие, местоположението на телата на опонентите, давност
на причиняване, включително и с оглед приложената сила. Конкретизира разликите между
период на лечение и неразположение на пострадалото лице и по какъв начин този времеви
5
порядък се отразява при определяне на медико-биологичните характеристики на травмите.
Нараняванията, констатирани у подс. М., в заключението си вещото лице обсъжда
като реализиращи медико-биологичния признак „Временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“. Като най-вероятен механизъм за причиняването им се сочи падане на
терен.
В хода на наказателното производство са приобщени документите, изготвени във
връзка с диагностицирането на травмите на частния тъжител и подс. М., в това число
амбулаторни листове, както и информация за състоянието и проведеното лечение на частния
тъжител в последващи периоди от време. Приобщени в хода на производството са и
материалите от инициираната първоначално по повод конфликта прокурорска преписка.
В хода на съдебното следствие по настоящото дело са изискани и представени на
оптичен носител записи от системата, администрирана от Дирекция „Национална система
112“ – МВР, съдържащи подаден сигнал за настъпилия инцидент.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложените фактически обстоятелства, съдът приема за установени от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията
на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели: З. Х. Д.; А. Г. В.; С. Г. С.; Д. Г.
С.; Г. А. С.; Г. В Г.; П. Т. Т.; Е. Т. Е.; И. Д. С.; събраните и приобщени по надлежния
процесуален ред писмени доказателства: съдебно-медицинско удостоверение
№287.07/2020г., лист за преглед на пациент, амбулаторен лист, болничен лист №
Е20201634882, писмо от началник на 09 РУ-СДВР, заведено с вх.№221878/19.10.2022г.;
дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ; писмен отговор от
Дирекция „Национална система 112“ – МВР; отговор от МВР-СДВР, отдел
„Специализирани полицейски сили“; писмен отговор от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, вх.
№9865/13.01.2023г. с приложения към него – копие на амбулаторна книга от кабинет по
„Неврохирургия“; справка за трудови договори; постановление за спиране на досъдебно
производство; уведомление по чл.50 НПК; копие от медицинска документация за извършена
физиотерапевтична процедура, копие от болничен лист – П. Д.; писмено доказателствено
средство: справки за съдимост за подсъдимите; веществени доказателства – оптичен диск,
съдържащ записи от системата на Дирекция „Национална система 112“ – МВР, оптичен
диск, съдържащ резултати от образни изследвания, изготвени по повод приема и лечението
на И. М., проведено в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“; експертиза – съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни, подложени на анализ по реда на чл. 107, ал. 5 от НПК.
Като безспорни факти се налагат познанството между четиримата подсъдими и
частния тъжител, облика на техните отношения, които са преминали границата на доброто
междусъседско общуване и са прераснали в неразбирателство, разкривали са негативизъм и
неведнъж са ангажирали вниманието на различни държавни институции. Последното
отчетливо се разчита в сведенията, изхождащи от съпругата на Д., частично от показанията
на свид. Т. – приятел на частния тъжител, с когото последният е споделял, съответно станал
очевидец на състоянието на пострадалия непосредствено след приключване на
инкриминираните с тъжбата събития. Открива се и в сведенията на свид. В. и свид. С.,
които споделят за дългогодишните спорове, инициирани между семействата на Д. и
подсъдимите по битови въпроси. Информация в тази насока се открива, макар и не
подробно пресъздадена като хронология, в показанията на свид. Г. В Г. - полицейски
инспектор, обслужвал района на гр. Х и служебно ангажиран с обработване на част от
подадените сигнали, които в тази си част разкриват пълен синхрон с другите свидетелски
показания, поради което и следва да се възприемат като съответни на действителността.
6
Идентично в снетите свидетелски показания на В., С. и Д. са пресъздадени
местоположението на жилищата на подсъдимите и пострадалия в рамките на общия им
имот и лицата, които са ги обитавали. Не са налице противоречия и относно събирането на
подсъдимите и членове на техните семейства на 04.07.2020г., след 22:30 часа в дворното
място към къщата им, съпроводено с музика и разговори.
Събраните по делото гласни и писмени доказателства (включително справка,
представена от Дирекция „Национална система 112“ – МВР и справка от дневник за
получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ – 09 РУ – СДВР), не разкриват
противоречия едни с други и по отношение на времето, мястото и факта на възникналия
между частния тъжител и подсъдимите на инкриминираната дата конфликт, както и
предхождащия го с минути сигнал до правоохранителните органи от страна на частния
тъжител, който именно е наложил намесата на правоохранителните органи. По споменатите
по- горе въпроси от възприетата фактология не съществува спор и между страните по
делото, поради което и по аргумент от нормата на чл.305, ал.3 от НПК, съдът няма да
подлага на обстоятелствен анализ пасажите от свидетелските показания, служещи като
източник за тяхното извличане.
Значими отлики обаче се откриват във връзка със съдържанието на действията на
участниците в събитията, развили се на 04.07.2020 г. пред адреса в гр. Х, на ХХХ, тяхната
последователност, резултати и най-вече въпросът относно инициатора на физическия
сблъсък и характеристиките на поведението на всяка от страните в него, което стои в
основата на диференциацията между гласните и писмените доказателства, а оттук
предполага и анализ.
При първоначален обзор на приобщените в хода на съдебното следствие гласни
доказателствени източници относно престъплението, вменено на К. В., Б. В., И. М. и Л. С.,
същите биха могли условно да бъдат диференцирани в две групи с оглед детайлите по
изложението на зараждането на конфликта, действията на подсъдимите, респ. на
пострадалия, а оттам механизма и авторството на причиняване на уврежданията, установени
при П. Д.. Сведения, от една страна, могат да се черпят от показанията на свидетелите З. Д.
и П. Т., противопоставени на показанията на съпругата на подс. К. В. – свид. А. В. и
съпругата на подс. С. – свид. Д. С.. Обособява се и трета категория свидетелски показания,
обединени от основната характеристика на изхождащи от странични за спора лица, сред
които свидетелите С. С., Г. С., Г. Г., Е. Е., И. С.. Доколкото в първата от условно
формираните групи се разкриват доказателства за установени близки отношения между
включените към нея лица и частния тъжител, а във втората е поставена версията, застъпвана
от съпругите на част от привлечените към отговорност, проведените разпити налагат
критична проверка. Нужен е анализ на тяхното съдържание, на корелацията им с други
несъмнено установени обективни доказателства, чието събиране в процеса не е зависело от
волята на никого от замесените в конфликта лица. При този подход следва да бъдат
изложени съображения кои от тях са използвани от този съдебен състав при формиране на
свободното му вътрешно убеждение по фактите, респективно кои не са кредитирани с
доверие.
Като един от източниците на информация за включените в предмета на доказване
обстоятелства, свързани с предявеното на четиримата подсъдими обвинение, съдът възприе
показанията на свидетеля З. Д.. В случая е нужно да се съобрази, че с оглед естеството и
механизма на визираното престъпление, тя се явява и пряк очевидец на неговото
проявление, наред с частния тъжител и подсъдимите. Не следва да бъде игнорирана и
близката й връзка с пострадалия. Тези обстоятелства налагат извършването на преценка,
доколко разказът й е добросъвестен и съответства на обективната действителност.
При обсъждането на тези гласни доказателствени средства съдът не намира
основание за дискредитирането им като изопачени и тенденциозни. С присъщата на
7
утвърден спомен логична последователност свидетелят излага фактите, относими към
разкриващата се по делото обстановка, в която се е развил физическият сблъсък между
съпруга й и подсъдимите. Показанията обхващат хронологията на събитията от изходната
им точка (подаването на сигнал до правоохранителните органи по повод нарушение на
нощната тишина), разгръщат се и поднасят значими за изясняване на предмета на делото
факти, ведно с детайли за датата, мястото, механизма на причиняване на нараняванията на
П. Д., както и състоянието му, непосредствено след това.
Правдоподобно звучат и показанията на свидетеля Д. за размяната на висок тон на
взаимни цинични забележки и провокативни реплики между подсъдимия В., неговата
съпруга – свидетеля В. и частния тъжител, действия развили се пред самите органи на реда,
изводимо и от показанията и на свидетелите В., С. и С..
Убедителна е Д., че частният тъжител е бил изненадващо нападнат от подсъдимите
И. М., Л. С., Б. и К. В.и, без поведението му да е изразявало провокация, обосноваваща
подобен ответ. Тя пресъздава напрегнатата ситуация, на която е станала пряк очевидец,
поради разположението си в този момент в непосредствена близост до мястото, на което е
стоял съпруга й, откъдето именно е възприела телодвиженията на подсъдимите М., С. и В., в
тяхната последователност и насоченост изключително върху личността на пострадалия.
Свидетелят ясно пресъздава и какви точно действия са осъществявали органите на реда в
този момент, потвърждавайки съсредоточаването на вниманието им върху документална
дейност във вътрешността на служебния им автомобил, което разумно обяснява и
забавилата се тяхна реакция.
Относно физическото съприкосновение с подсъдимите и проявената от четиримата
спрямо частния тъжител агресия свид. Д., с присъща на преки възприятия пунктуалност,
описва телодвиженията на всяко от участвалите в спора лица и тяхната поредност. В тази
връзка маркира, както физическото посегателство, проявено от страна на подс. М. спрямо
частния тъжител, конкретно изразило се в нанасянето на удар с юмрук в лявата област на
главата му, така нанесения веднага втори юмручен удар, този път от страна на подс. К. В.,
попаднал в лявото око на частния тъжител. Свидетелката изтъква, че е запомнила и
следващата първоначалното нападение картина на повалянето на съпруга й върху земната
повърхност и понасяните от четиримата подсъдими удари по цялото му тяло.
Подробен и без логически несъответствия е разказът на свид. Д. за обстоятелствата,
при които се е озовала на мястото на инцидента между частния тъжител и подсъдимите. Тя
разкрива, че е имала възможност да наблюдава пряко началото на сблъсъка и неговите
инициатори. Категорична е, че обвързва способността си да пресъздаде елементи от
механизма на деянието, позовавайки се на преките си визуални възприятия за поведението
на М., С., К. и Б. В.и, насочено срещу нейния съпруг и резултатите от него. Подчертава и
обстоятелствата, от които четиримата нападатели са се възползвали, за да реализират своите
действия, свързани с моментно отклоненото внимание на полицейските служители, които в
този момент са били ангажирани с изготвянето на документация във вътрешността на своя
автомобил. Тук сведенията й са дадени в пълен синхрон с показанията на свид. Т.. Разкриват
косвени съвпадения и с изявленията на свид. С.. Същият, макар да декларира отсъствието на
спомен за детайли от физическо съприкосновение в негово присъствие, е категоричен, че
необичайна ситуация, назована от него „суматоха“, го е провокирала заедно със своя колега
С. да „скочат“ и „излязат“ от превозното си средство, когато именно възприемат
пострадалия, държащ се за главата и крака и настояващ за спешна медицинска помощ –
състояние, чиято обективна даденост не е било налице при пристигането на автопатрула. За
„сбИ.е“, впрочем, е отразено и в предоставеното от 09 РУ – СДВР копие – извлечение от
дневник за сигнали към Дежурната оперативна част. За „какофония“, предизвикала намеса в
подкрепа на полицейските служители, говори и свид. С.. Сведенията на Д. кореспондират с
пасажи от показанията на свид. В. и свид. Т., в които последните потвърждават
8
пристигането на втори автопатрул – процедура, пояснена от разпитаните по делото
полицейски служители като рутинна в случаите на масови безредици, при ескалация на
напрежение между граждани и тяхното числено превъзходство пред органите на реда.
Подробно свид. Д. описва последователността на понесените от съпруга си удари, ведно с
лицата, които са ги реализирали, като отличава устойчиво поведението на всеки от
четиримата подсъдими. Убедителна е, че видими следи от тяхната агресия тя е различила
впоследствие, а са били и диагностицирани като травматични увреждания у П. Д. при
медицинските прегледи, удостоверено и в приобщените по делото медицински документи.
Заявеното от нея открива подкрепа в показанията на свид. С., възприел тъжителят да се
държи за краката и главата и да търси медицинска помощ, макар полицейският служител да
се въздържа от повече конкретика. В синхрон е и със спомените на свид. Т. за оплакванията
на частния тъжител и неговото състояние. Обсъжданите пасажи от сведенията на свид. Д.
кореспондират и с изведения от вещото лице в съдебно- медицинската експертиза
механизъм на генериране на травмите у пострадалия.
Констатираните устойчиви съвпадения с останалите доказателствени източници
позволяват извод, че тези етапи от наблюдавания физически сблъсък между подсъдимите и
частния тъжител свид. Д. е запаметила с точност и се стреми да предложи за тях максимално
автентичен разказ, отразяващ действителния развой на събитията. Синхронът между
споделените от нея обстоятелства за престъплението и съответно кредитираните пасажи от
останалите доказателствени източници преодолява съмнението за водеща тенденция в
процесуалното й поведение да изгради набедяваща подсъдимите С., М., К. и Б. В.и версия и
да поддържа чрез недопустими способи за изключване до минимум на противоречията
тезата на частния тъжител.
Изложените по- горе изводи не се разколебават и от игнорираните от съда като
изолирани от останалия доказателствен материал твърдения на съпругата на пострадалия,
относно прехвърлянето на агресията на подс. И. М. и върху униформените служители на
реда. Така споделеното от свидетеля не намира подкрепа в показанията на свидетелите С.,
С. и Е., които не споменават за нападение спрямо тях. Факти в тази насока не се откриват и
в показанията на свид. С., независимо от споделената от него реакция на възмущение от
поведението на наблюдаваните от него лица. Така установените отклонения в показанията
на Д. съдът отдава на негативната емоция, която поражда у нея спомена за процесните
събития, преживения стрес от наблюдаваното насилие върху своя съпруг, без възможност да
го защити. Те обаче не повлияват върху качеството на цялостния й разказ, който, каза се и
по- горе, разкрива устойчиви съвпадения с други анализирани като обективни
доказателствени източници по делото.
Същественост за изводите в настоящото производство разкрива и разказът на свид. П.
Т., който служи за проверка показанията на свид. Д. и се явява поредното потвърждение за
съответствието на изложената в тъжбата обвинителна теза и обективната действителност.
Макар относно хронологията на конкретно протеклия инцидент между подсъдимите и П. Д.
те да представляват деривативен източник на информация, заявеното от Т. следва да се
кредитира, тъй като се намира в пълна корелация със своя първоизточник - разказа на свид.
Д. като очевидец и на самия частен тъжител. Детайлизирани, последователни и еднозначни
са твърденията на свидетеля Т. за обстановката, която е заварил на местопроизшествието
след края на конфликта, когато се е отзовал на апела за помощ на свидетеля Д.. Той изрично
подчертава, че в момента на пристигането си пред дома на своя приятел е забелязал на
улицата два полицейски автомобила, екип на спешна помощ, както и множество лица, които
не познава, представени му впоследствие от съпругата на пострадалия като подсъдимите и
членове на техните семейства. Обстоятелството, че Т. не може да възпроизведе конкретни
индивидуализиращи белези за всички присъстващи, не следва да бъде проектирано като
недостатък в неговите показания. Подобна реакция се явява естествена предвид
обстоятелствата, в които свидетелят е реализирал своите наблюдения, включително
9
изключителната му съсредоточеност върху състоянието на близкия му Д..
С точност се отличава описанието, което свидетелят предлага на моментното
физическо състояние на частния тъжител, определено като безпомощно. Т. е съхранил ясен
спомен за споделените пред него витални усещания за болка от приятеля му, обективните
белези от нараняване, различими ясно върху глава, тялото и крайниците на пострадалия,
върху които обективно са диагностицирани наранявания. Доводи за достоверността на
показанията на свидетеля съдът извежда и от конкретиката, с която той борави при
описание на заварената обстановка, споделената от самия частен тъжител пред него
хронология на действията на подсъдимите, насочени срещу телесната неприкосновеност на
Д., които, съпоставени с показанията на свид. Д., както и частично с тези, изхождащи от
полицейския служител С. и случайно преминаващия гражданин С., допълват картината на
престъплението. В тази връзка съдът не възприема упрекът на защитата към тези показания,
като сугестирани от частния тъжител, поради което и подменящи първични доказателствени
източници. Свид. Т. дава сведения за непосредствено възприети от него, макар и след
инкриминираните събития, обстоятелства, като няма пречка това да бъде и версията на
пострадалия, доколкото последната е подкрепена и от други обективни източници на
информация – свидетелски показания, писмени документи и заключение на съдебно-
медицинска експертиза. Ето защо съдът кредитира и така инкорпорираните по делото
гласни доказателствени средства в частта досежно очертаните по- горе факти без резерви.
Като косвено потвърждение на изведената фактология, съдът прочита показанията на
свидетеля И. С.. В качеството си на случаен очевидец той е успял да възприеме откъслечни
прояви на присъстващите в процесната вечер пред дома на пострадалия лица. Макар да не
съумява да ги конкретизира, съответно се въздържа от твърдения за детайли, свидетелят е
категоричен, че е наблюдава нетипична ситуация, очевидно изразяваща се в конфликт,
описана от него като „какофония“, развивала се пред униформени полицейски служители и
инстинктивно пробудила реакцията му на възмущение. В тази връзка непренебрежимо
остава за съда и споделеното от свид. С., че се е „развикал към всички“. Последното,
разкрива синхрон с показанията на свид. Д., че млад мъж е възприел агресията на
нападателите на нейния съпруг и е направил опит да подпомогне органите на реда, като се
явява пореден аргумент в подкрепа на обвинителната теза.
Не противостоят на изводите по същество и показанията на свидетеля Г. С.. В тях
намира потвърждение фактът на посещението му като орган на реда на адреса в ХХХ.
Свидетелят, макар и лаконично, успява да възпроизведе откъслечни спомени за отзоваването
си заедно със своя колега С., на подадения от Д. сигнал за нарушаване на нощната тишина.
Пресъздава заварената на място обстановка, ведно със съхранени частични възприятия за
конфликт между установените лица, който описва като „суматоха“, провокирала него и
колегата му да изскочат от автомобила и в резултат от която пострадалият се е държал за
главата или крака и е поискал спешна медицинска помощ. Възпроизвежда спомен дори за
случайно преминаващия и опитал да се отзове в помощ гражданин – свид. С., който е
отпратил поради отсъствие на необходимост от намеса.
Действително, свидетелят сочи, че лично няма спомен да е видял нанасяне на удари.
Така заявеното съдът обаче не разчита като твърдение, а като предположение. То не може да
послужи за оборване на изведената фактология, тъй като свидетелят не отрича категорично,
а единствено се дистанцира от ангажиране с конкретика, което поведение обосновава не
само с изминалото време и естествения процес на заличаване на възприятия, но и с мястото
си към момента на процесните събития. С. подчертава, че те са настъпили, докато той и С.
са били във вътрешността на патрулния автомобил, съсредоточени върху обработката на
нужната документация, а лицата между които е ескалирало напрежението, са били зад
превозното средство, т.е. в техен гръб, поради което звучи разумно полицаите да не са
наблюдавали непрекъснато спорещите страни, респ. да не са разполагали с такава
10
възможност. Изложеното от свид. С., макар и лишено от задълбочени детайли,
кореспондира на описания генезис на травматичните наранявания у частния тъжител.
Обективно съответства и на показанията на свидетелите Д. и Т., които пресъздават
състоянието на пострадалия след нанесените му удари и начина, по който са били
причинени нараняванията му. Свидетелят допълва, че е имало гражданин, който е спрял, за
да попита дали е нужно да съдейства, индикират, че показанията на свидетеля Д. и
изведената от частния тъжител фактология, съответстват на обективно настъпилите
събития.
Не компрометира този именно прочит на показанията на свид. С. и заявеното от него,
откриващо се като принципно положение и в сведенията на свид. С., че са задължени
писмено да отразяват случаите на сбИ.ия в тяхно присъствие, съпоставено със съдържанието
на предявената му докладна записка, изготвена от него и колегата му. Цитираният документ
не разкрива стойност на доказателство или доказателствено средство за процеса, поради
което и не пасажи от неговото съдържание не могат да се ползват като източник на факти.
От друга страна, отсъствието на конкретни или коректни вписвания в тази докладна записка
може да се дължи на множество причини - субективни или стоящи извън волята на нейния
автор. Поради това и при декларирано отсъствие на съхранен пунктуален спомен за
събитията от страна на полицейския служител, се явява недопустимо показанията му да
бъдат доизграждани със съдържанието на този документ. Същевременно отново следва да се
посочи, че видно от представеното копи на дневник за получените сигнали в дежурната част
на 09 РУ – СДВР е вписано като информация за събитията, наложили посещението на
полицейските органи, „сбИ.е“- сведение, очевидно получено именно от служителите в
патрула, посетил мястото на инцидента.
Сходни изводи, впрочем, се налагат и относно заявеното от свид. С., че няма спомен
да се е налагало извикването на втори патрул. Некоректна е оценката на защитата, че с това
свое изявление, свидетелят по същество отрича не само намесата на допълнителен
полицейски екип, но и нуждата, която я е провокирала. Внимателният прочит на този пасаж
от свидетелските показания всъщност налага извод за признание, че отсъства спомен, но не
и отрицание на конкретен факт. Последното се налага още повече при съпоставката с
показанията на свид. В., свид. Т. и свид. Д., които предлагат възприятия за още двама
полицейски служители, отзовали се в процесната вечер. Тази съвкупност от доказателствени
източници е достатъчна, за да потвърди реалността на този факт. Така установеното,
анализирано ведно с посочено в принципен план като задължителен подход на
полицейските органи в показанията на свид. С. и свид. С., да се търси съдействието на
допълнителни полицейски сили при необходимост от въдворяване на ред поради сбИ.е,
налага по косвен път като факт от обективната действителност и причината за пристигането
на втория полицейски екип, свързана именно с нанесения върху частния тъжител побой.
Не променят приетата от съда фактология и показанията на свидетелите С. и Е..
Двамата разкриват, макар и накратко, организацията на своята работа като полицейски
служители и реда, следван при посещение на местопроизшествия и отработване на подадени
сигнали от граждани. Въпреки че заявяват отсъствие на съхранен спомен за повече
конкретика по отношение на процесните събития, всеки от тях подчертава, в синхрон със
свид. С., възможните поводи за търсене съдействието на втори полицейски патрул. В тези
пасажи, именно, изявленията им служат косвено като потвърждение на предложеното от
свид. Д. описание на развилия се физически сблъсък между съпруга й и четиримата
подсъдими.
Внимание заслужават и показанията на свид. Г. Г. – „инспектор“ към 09-РУ-СДВР,
нееднократно пряко ангажиран с оперативна дейност в рамките на проверки, инициирани
по повод насрещни сигнали от семействата на Д. и В.и. Заявеното от полицейския орган
съдът ползва като пряко доказателство в потвърждение на факта на съществуващ
11
дългогодишен конфликт между семействата, напрежението генерирано от който до голяма
степен е провокирало и процесните събития.
Обобщавайки изложеното дотук, този съд приема, че онези пасажи от обсъдените по-
горе свидетелски показания, на които се е доверил, формират съвкупност, отличаваща се с
вътрешна хомогенност, хронологична подреденост и детайлност. Те пресъздават обективно
личните възприятия на разпитаните лица върху обособилата се обстановка на
престъплението. Отразяват съхранени спомени за съществените й елементи, в частност
относно конкретно проявените в поведението на подсъдимите М., С., К. и Б. В. действия,
ясно очертаните техни параметри и насоченост към накърняване телесния интегритет на
пострадалия. В този контекст, съдът не възприема възраженията на защитата относно
невъзможността върху показанията на близките на частния тъжител, обсъждани като
непълноценни, да се градят изводи за част от механизма, по който е изпълнено деянието.
Наличието на емоционална връзка на част от свидетелите с частния тъжител в случая е само
един от компонентите от портретите на разпитваните, който, наред с индивидуалните им
когнитивни особености, интелектуални възможности, уменията за точно възпроизвеждане
на фактите и поведенческите им нагласи, е поставен във фокуса на вниманието на
настоящия ръководно-решаващ орган при използване на утвърдените в съдебната практика
емпирични техники за проверка на получените със свидетелски показания факти и тяхното
проявление. Разкриват се редица съвпадения между показанията на свид. Д. и свид. П. Т. с
други обективни доказателствени източници, които служат за проверка на изнесените от
двамата факти, като не указват боравене с предварително заучени реплики или
хиперболизация. Техните разкази не разкриват значими колебания относно съществените за
отговорността на подсъдимите обстоятелства, поради което и обосновано може да се
заключи, че с тях са пресъздадени устойчиво и правдиво техните преки възприятия.
Предвид изложените по- горе аргументи съдебният състав прецени, че обсъдените и
приети с доверие пасажи от показания на разпитаните по делото свидетели, обсъдени по-
горе, съдържат онази пряка доказателствена информация за процесното деяние, респ. за
обстоятелствата съпътстващи, предхождащи и следващи го, годна да ги конституира като
източници на доказателства, върху които се градят изводите по същество. В съответните си
към предмета на доказване части тези изявления притежават качествени характеристики, за
да дадат нужното за наказателния процес достоверно, обективно и точно знание за
събитията.
Една от основните тези, застъпвани от защитата на четиримата подсъдими, е
съсредоточена върху обосноваване отсъствието на физическо посегателство от тяхна страна
срещу личността на пострадалия. Тя се изгражда чрез позоваване върху втората условно
обособена група от гласни доказателствени източници, сред които се обсъждат показанията
на свид. А В. и свид. Д. С.. При анализ поотделно и в тяхната съвкупност обаче настоящият
съдебен състав отказва да приеме подобен прочит на изброените гласни доказателствени
средства при формиране на вътрешното си убеждение по фактите.
Показанията на свид. В. не се отличават с обективност и достоверност, относно
настъпилото физическо съприкосновение между подсъдимите лица и частния тъжител,
както и противоречат на приетата медицинска документация, експертно заключение и
кредитирани вече свидетелски показания. В разказа си свидетелката пространно се спира
върху дългогодишните спорове по битови въпроси със семейството на частния тъжител, но
се отличава стремежът й да омаловажава събитията от процесната вечер. Тя е категорична,
че физическо посегателство спрямо П. Д. не е имало, а полицейските служители не са били
поставени в ситуация да се намесват в сблъсък между лица. Така изнесените сведения от
свидетеля обаче контрастират на резултатите от съвкупния анализ на показанията на
свидетелите Т., Д., С., С., Е. и С. и заключението на съдебномедицинската експертиза, от
които се налага не само зараждането и хода на физическия сблъсък между подсъдимите и
12
частния тъжител, но и намесата, както на допълнителен полицейски екип за
преустановяване на създалата се суматоха, така и инициативата за намеса дори на частни
лица.
От друга страна свид. В. поддържа версията, че частният тъжител е направил опит да
я удари, което е провокирало инстинктивната реакция на нейния братовчед – подс. М., да я
защити, понасяйки силата на удара, в резултат на което е получил нараняване по главата си
и заедно с Д. е паднал на земята. Този разказ обаче е схематично поднесен, беден на детайли
и твърде непоследователен. В него отсъства убедителна аргументация за инициативата на
подс. М. да пристъпи към защита на свидетелката, при все че съпругът й по същото време е
бил на улицата и в непосредствена близост до нея, но не е реагирал на заплахата. Прави
впечатление акцентирането върху нараняванията на подс. М., на фона на съзнателното
заобикаляне на информация за получените множество такива от П. Д., потвърдени от
целокупния доказателствен материал и техния произход, за които факти свидетелят заявява
липса на възприятия.
С неспособност да се позове върху преки впечатления от развилите се през нощта на
04.07.2020 г. събития с участието на своя съпруг се отличава и разказът на свид. Д. С.. По
отношение на тяхната хронология тя демонстрира дистанцираност, като единствено
формално се придържа към отрицанието четиримата подсъдими да са нанасяли удари на
частния тъжител. Свид. С. настоява, че не е чула никакъв шум, както и не е видяла пред
дома си патрулни автомобили или линейки. Така споделеното от нея обаче е поставено в
конфликт с твърденията на свид. В. и свид. Д., а така и частично в показанията на свид. Т.,
че съпругата на Л. С. е излязла на улицата, когато органите на реда все още не са се били
оттеглили.
В резюме, прочитът на показанията на свид. В. и свид. С. налага впечатление за
демонстрирана избирателност и преекспониране при пресъздаване на твърдените като
придобити възприятия, като отчетлив е стремежът да се избягват детайлите и да се споделят
несъществуващи събития. Тези характеристики придават недостоверност на сведенията в
частите, в които се отхвърля участието на четиримата подсъдими в престъпление против
личността на частния тъжител. Налага се извод за предварително съгласуване на версии в
подкрепа на защитната теза. Подходът на отрицание, възприет от двете свидетелки, е лесно
обясним с поставената цел да не обвинят своите близки в извършване на престъплението.
Всички тези обстоятелства мотивират решаващия орган да приеме, че показанията на В. и С.
следва да се кредитират единствено относно обстоятелствата, касаещи облика на
отношенията им с частния тъжител преди и след инцидента. Останалата част от разказите
им, в които се отрича в цялост приетата от този съд хронология на стеклите се събития и
резултатите от тях, следва да бъде изключена от доказателствата съвкупност, върху която се
градят изводите по съществото на настоящия казус.
Значителна част от обосновката на изведената от съда фактология, касателно
поведението на четиримата подсъдими, се заема от заключението на изготвената по делото
съдебно - медицинска експертиза. В него вещото лице, боравейки с базата на обладавани
специални знания и след задълбочен анализ на приобщените в хода на делото материали, е
мотивирало изводи за налагащи се медикобиологични характеристики на констатираните
увреждания, съотносими за пострадалия към медицинския критерий „Разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и 129“. Детайлно е проследен генезисът на установените
у Д. форми на засягане на телесния интегритет. Отчетени са с внимание характеристиките
на увредите, чието възникване се свързва с упражнено върху него физическо насилие от
неговите четирима опоненти. Категорично е застъпено становището, че механизмът,
разкриващ най- висока степен на вероятност за получаване на инкриминираните като
съставомерни наранявания на Д., отговаря на описания в тъжбата и предложения в
наблюденията на неговата съпруга –в областта на лявото око и по лявата повърхност на
13
шията, травмата на лявата гърда, гърба и таза са в резултат от действието на твърди тъпи
предмети, каквито са свитите в юмруци ръце и крака, а травмите по крайниците са
реализирани в резултат от падане на терен, получено обективно при бутането и дърпането, с
които подсъдимите К. и Б. В. и Л. С. са повалили частния тъжител на земята.
Следва да бъде отречен доводът в обвинителната пледоария, с който в алтернатива се
оспорва заключението на съдебно – медицинската експертиза относно вида на телесното
увреждане, като се настоява за реализиран по- тежък резултат. В допълнителните си
пояснения в съдебното заседание вещото лице, изтъква, че последващите болка и
неразположение, изпитвани от частния тъжител, както и периодът, в който не е бил трудово
правоспособен след свалянето на гипсовата превръзка на неговия крак, не променят медико-
биологичната характеристика на установената на левия му долен крайник травма. Изрично
вещото лице изтъква, че обездвижването на глезена е продължило за около 3 седмици, в
който период пациентът е бил имобилизиран и който именно период определя трайността на
обективната невъзможност кракът да бъде ползван въобще. Независимо от следващите
периоди на изпитван дискомфорт, движение на крайника е имало, доколкото Д. е стъпвал на
него и е ходел, ограниченията са били незначителни, поради което от медицинска гледна
точка той не е бил лишен от основните си функции. Така защитено, вещото мнение се
възприема като обективно, професионално и обосновано, като то не поражда съмнения за
наличието на факти, които да не са отчетени при изготвянето му или да са превратно
изследвани. Следва да се отбележи и трайно застъпеното в съдебната практика становище,
че незначителни затруднения, които нямат практическо значение за нормалното извършване
движението на крайниците, не обосновават по- тежкия вид телесно увреждане (ТП
№3/1979г. на ВС, т.10).
Във връзка с телесните увреди, установени по тялото на пострадалия, несъстоятелни
са аргументите на защитата, че не била доказана тяхната морфология, доколкото единствени
преки сведения за понесени травми в резултат от нанесен побой, се съдържали в показанията
на съпругата и приятел на Д.. Изложеното от посочените две лица е в пълен синхрон със
заключението на изготвената експертиза. Косвено доводи се черпят от показанията на свид.
С., който споменава за „някаква суматоха“, след която пострадалият се е държал за крака
или за главата и е поискал спешна медицинска помощ, както и от показанията на свид. С.,
споделил за „какофония“. Изводът не се конфронтира с отсъствието на спомени от страна на
полицейските служители, посетили адреса, за физически сблъсък, доколкото сведенията им
в тази връзка отразяват единствено предположения, а не твърдение. Сведения за различна
причина, провокирала появата на травмите върху лицето, шията и тялото на пострадалия,
впрочем, не се извеждат и от показанията на свидетелите на защитата – В. и С.. Видно и от
датите и часовете, посочени в амбулаторните листове, отразяващи прегледите на частния
тъжител при различни специалисти, те насочват към моменти, съвпадащи в цялост с
постъпването му във ВМА, където е транспортират от екипа на Спешна медицинска помощ,
поради което и се изключва причиняване на травмите в друг времеви интервал извън
процесните събития. В допълнителните си пояснения в съдебното заседание медицинският
експерт бе категоричен, че нараняванията на Д. са пресни и в цялост отговарящи на
подадената информация за механизма на получаването им през нощта на 04.07.2020 г.,
свързан с директни удари върху по- голяма част от засегнатите части с ръце и крака.
Специалистът прави коментар за нараняванията на пострадалия - по шията, таза, гърба,
гърдите и в областта на окото, резултат от целенасочени юмручни удари. За уврежданията
по лакътните стави, коляното и глезена - като последица от досега му със земната
повърхност, случил се именно при повалянето му на земята. Експертът подчерта, че не е
установил странични фактори, извън твърдените от близките на пострадалия, или белези за
действието на такива, които обективно да прекъсват причинния процес и да налагат друг
вероятен механизъм. Така предложената аргументация на медицинския експерт разкрива, че
той ясно разграничава обвързаността на своите изводи от събраните по делото фактически
14
дадености, поради което и така предоставените отговори не следва да бъдат възприемани
като разколебаващи изведената от съда фактология.
Този съд не приема като обективен прочит и възражения на защитата за произхода на
констатираната у подс. И. М. травма, чиито характеристики също са обследвани в рамките
на допуснатата от съда експертиза. Убедително вещото лице защитава заключението, че
най- вероятната причина за разкъсно- контузната рана на челото на подсъдимия се явява
падането му върху терена. Този факт е в синхрон със заявеното от свид. Д. и свид. В., че
подсъдимият действително е паднал върху пострадалия. Той обаче не се явява в подкрепа на
твърденията на свид. В., че М. е бил и ударен от пострадалия, откъдето защитата черпи
аргументи, че самият пострадал е предприел нападение. Впрочем, директен удар с ръка
въобще не се обсъжда от съдебно- медицинския експерт, поради което и анализ в тази
насока на тези експертното заключение следва да бъде изоставен.
По всички изложени съображения, този съдебен състав приема, че по делото не се
налагат изводи за компрометирането на материалите, въз основа на които съдебният медик е
формирал своето експертно заключение. Изразеното от специалиста е логически
аргументирано, подплатено със знания из областта на медицината, поради което позволява
върху него да се обосноват изводите от фактическа страна по делото. В обобщение, съдът
цени приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена обективно и
професионално. В нея вещото лице не борави с изрази, сочещи споделяне на
предположения, поради което съмнение относно отразеното становище не би могло да бъде
породено. Не е установено и съществуването на допълнителни, съществени обстоятелства,
които към момента на експертното изследване да не са били установени по надлежния ред,
поради което и базисните предпоставки за изграждането на експертизата, не се явяват
компрометирани.
От значение за обективното, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата от
предмета на доказване се явяват и приложените по делото писмени доказателства-
извлечения от медицинска документация, тъй като служат при очертаване на фактологията
по делото, а именно като източници, от които са черпени изводите на вещото лице - съдебен
медик, при обследване механизма и характеристиките на причинените на пострадалия Д., а
и на подсъдимия М. телесни увреждания.
От изисканите и представени материали по пр. пр. №28804/2020 г. по описа на СРП,
ведно с приложената справка от Дирекция „Национална служба 112“ – МВР, както и
копието на дневник за сигнали до дежурната част на 09 РУ - СДВР съдът извежда датата,
часовете и авторите на сигнала, подаден за събитията, предхождащи нападението върху П.
Д., ведно с последователността от действия, предприети от органите на реда при
пристигането им на място и документите, които те са съставяли по този повод за отразяване
на заварената обстановка. Все пак съдът отчита, че тези документи не биха могли да бъдат
анализирани като съдържание на материализираните в тях изявления на различни лица,
доколкото са събирани в друго производство. Те не се ползват като източник на
доказателства за настоящия процес, а единствено спомагат при очертаване насоките на
доказателствения процес.
От приложените справки за съдимост съдът събира данни за съдебното минало на
подсъдимите М., С., Б. и К. В., които ведно с информацията, съдържаща се в справките,
генерирани от НОИ и касаещи трудовата им ангажираност, следва да бъдат отчетени при
обсъждане на следващите им се наказания.
В резюме първоинстанционният съдебен състав приема, че приобщените към делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, разграничени като ползващи се
с доверието на решаващия орган, позволяват да се направи категоричен извод за
осъществено от подсъдимите посегателство срещу телесния интегритет на частния тъжител
Д..
15

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При установените фактически положения, настоящият съдебен състав намира, че
поведението на подсъдимите К. Б.ов В., И. К. М., Б. К. В., Л. К С. изпълва всички обективни
и субективни признаци на престъпния състав на чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.
От обективна страна, на 04.07.2020 г., около 23:30 часа, в ХХХ, подсъдимите В., М.,
В., С. в съучастие помежду си като извършители, причинили лека телесна повреда на П. Д.
Д., изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота – И. М.
нанесъл удар с юмрук в областта на шията, зад левия долночелюстен ъгъл на Д., К. В.
нанесъл удар с юмрук в областта на лявото око на Д., И. М., К. В., Б. В. и Л. С. чрез бутане и
дърпане повалили Д. на земята, след което К. В., Б. В. и Л. С. му нанасяли удари в кръста и
гърба с крака и юмруци, като в резултат на всички действия на пострадалия било причинено
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в повсеместни оток
и кръвонасядане на клепачите на лявото око с ангажиране и на част от скулната област,
причиняващи лекостепенно притваряне на очната цепка, охлузване във вътрешния край на
очната цепка на същото око по свободния ръб на клепачите; кръвонасядане по лявата
повърхност на шията непосредствено зад левия долночелюстен ъгъл, по хода на гръдно-
ключичен – сисовиден мускул; кръвонасядане в областта на горно външния квадрант на
лявата гърда; контузия на долната част на гърба и таза; охлузване с надлъжно разположени
множество по – дълбоки жлебовидни драскотини по странично задната повърхност на левия
лакът, окръглен оток и кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясната лакътна област;
обширно охлузване на лявото коляно по предната и предно страничните повърхности, с по
едно дълбоко ограничено охлузване, съставено от множество надлъжно разположени и
успоредни една на друга жлебовидни драскотини в горната и долната част на същото; болка
и охлузване на лявото коляно; болка, контузия с оток и охлузване на ляв глезен; болка и
охлузване на 4 и 5 пръсти на ляво ходило. В конкретния случай изпълнителното деяние е
осъществено чрез действие и същото е предизвикало негативно въздействие върху
организма на пострадалия. Аргументи за обективната и субективната съставомерност на
деянието съдът черпи от достигнатия при анализа на доказателствената съвкупност извод.
Причиняването на лека телесна повреда по един от основните състави, установен в
нормата на чл.130, ал.1 от НК, е умишлено резултатно престъпление, което се явява
довършено с настъпването на предвижданите и целените от дееца и реализирани в
обективната действителност общественоопасни последици, намиращи израз в конкретни по
своята характеристика травматични увреждания. Тази престъпна проява е от категорията на
т.нар. “комисивни престъпления”, което е видно от използваната законодателна техника при
нейното криминализиране. Специфика при същата е очертаването на самия вредоносен
резултат, при който на пострадалия са причинени анатомични увреждания или
функционални смущения извън тези, визирани в разпоредбите на чл. 128, ал. 2 и чл. 129, ал.
2 от НК /тежка и средна телесна повреди/. Съгласно т. 15 от Постановление № 3 от
27.09.1979 г. по н. д. № 6/1979 г. на Пленума на ВС, при този медико-биологичен критерий
“законът има предвид всички увреждания на организма, които са довели до болестно
състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за
живота…”. Това становище е застъпено и в правната доктрина: “Касае се за кратковременно
разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомичната цялост на
организма или тъканите, както и в леки изменения на физиологичните функции извън
болката и страданието…” /Проф. д-р С. Раданов, Телесните повреди по НК на РБ, изд.
“Сиела”, С., 2003 г., стр. 177, абз. 2/. Причиняването на телесна повреда е престъпление, при
което съставомерният изискуем резултат може да бъде достигнат както самостоятелно от
активни телодвижения или въздържане от такива при проявено противоправно бездействие,
16
така и от комбинация от действие и бездействие, като от значение се явява причинната
връзка - непосредствена и непрекъсната между поведението на едно лице и настъпилия
резултат. Непосредствен обект на престъплението са обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
Доказан по безспорен начин се явява фактът на причинени от четиримата подсъдими
телесни увреждания на частния тъжител, които поотделно и в своята съвкупност покриват
един от обективните признаци на състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, а именно
неговия резултат, изразяващ се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК. Изводът е съобразен с най- тежките измежду констатираните наранявания –
тези в областта на лявото око, лявата скула и левия глезен, които поглъщат
характеристиките на останалите. Оценката е в съгласие с мотивите на Тълкуването
постановление №3 от 27.09.1979 г., по н.д.№6/1979 г. на Пленума на ВС, в т.18 от които се
приема, че: „когато с деянието се причиняват на едно лице две или повече различни по вид
телесни увреждания, е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на
най- тежкия резултат“. Установени са множество травми в различни части от тялото на
пострадалия, оздравителният процес на които е продължил недълго – около 7-10 дни за
нараняванията в областта на лявото коляно, лявата и дясната лакътна става, лявата гърда,
долната част на гърба и таза и лявата повърхност на шията и около 10-14 дни за лявото око,
скулната област и контузията на левия глезен, видно от заключението на съдебно-
медицинската експертиза. Макар и за кратък период субективните усещания на частния
тъжител за болка и дискомфорт, неминуемо са повлияли върху качеството му на живот.
Безспорността на тези факти се черпи от показанията на свидетелите Д. и Т., убедително
споделящи за физическото състояние, в което се е намирал пострадалият след нанесения му
побой, субективните му оплаквания за изпитвани болки, както и последващото лечение, на
което се е подложил, за да облекчи своето неразположение. Тези сведения намират
потвърждение, макар и косвено, в показанията на полицейските служители Г. и С.. Данни за
вида и медико-биологичните характеристики на уврежданията се откриват и в издаденото
съдебно- медицинско удостоверение, ведно с медицински документи, изготвени от
специалисти към ВМА. На базата на представената медицинска документация и след
съвместния й анализ със свидетелските показания вещото лице, в рамките на назначената
съдебно – медицински експертизи, е извело недвусмислено и подробно мотивирано
експертно заключение относно причинените увреждания, реализираните от тях медицински
критерии и най- вероятния възможен механизъм, съвпадащ с описания в тъжбата, а именно
нанасянето на юмручни удари и ритници, като генериращи типа наранявания, а част от
нараняванията в областта на крайниците са в резултат на съприкосновението на тялото на
пострадалото лице с терена, в резултат на извършено срещу него бутане и дърпане, с което е
бил повален. Доколкото вещото лице е боравило с наличния доказателствен материал, в
който макар да се открива обективирано твърдение от близките на подсъдимите, че
единствен агресор се е явявал частният тъжител, последното не е възприето, поради което и
изводи, противни на споделените за произхода на нараняванията върху П. Д., остават
изолирана от доказателствените източници версия. По изложените съображения
възраженията на защитата за различна морфология на уврежданията не следва да бъдат
споделени.
В конкретния случай е налице и изискуемата от закона причинно-следствена връзка,
доколкото престъпният резултат, изразяващ се в конкретно причинените телесни
увреждания, преценен към момента на тяхното настъпване, се явява обективно, закономерно
и пряко следствие от действията на подсъдимите. С възможните гласни доказателствени
средства и експертни заключения се фиксира точният момент на причиняване на
уврежданията в процеса на проявеното от М., С., К. и Б. В.и поведение, механизмът на
възникването им и средствата, с които подсъдимите са постигнали целения от тях резултат –
юмруци и крака. Вероятност на причиняване на нараняванията на пострадалия, както бе
17
споменато и по- горе, в резултат на друг механизъм остава единствено с характеристиките
на хипотеза. Извън съприкосновението между ръцете и краката на подсъдимите и тялото на
П. Д. не са наблюдавани други фактори, които да стоят в причинна връзка с причинените на
частния тъжител травми. Освен че звучи процесуално некоректно, подобна версия е напълно
преодоляна посредством обективните находки в показанията на свидетелите Д., Т., С., Г. -
част от тях предаващи лични наблюдения върху отделни епизоди от извършените от
подсъдимите лица телодвижения, а други – сведения за последиците от тях, потвърдени в
медицинската документация и заключението на изготвената и приета по делото съдебно-
медицинска експертиза. Следователно сведенията за тази част от фактологията по делото
следва да се черпят от кредитираните пасажи от свидетелските показания, приети за
логични, обосновани и житейски достоверни, приобщените по делото експертизи и
писмените доказателства, разглеждани като едно неразривно и хармонично свързано цяло.
От субективна страна инкриминираното по делото престъпление е извършено при
умишлена форма на вина, в нейната разновидност - пряк умисъл, даденост за всеки от
четиримата съучастници. В интелектуален аспект К. В., Б. В., М. и С. са предвиждали, че
със своето деяние ще причинят на пострадалия конкретно обособената по своя вид лека
телесна повреда, реализираща медикобиологичния признак „разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и 129”. Те са съзнавали общественоопасния характер на предприетото от
тях, изразяващо се в накърняване на обществените отношения, които гарантират
неприкосвеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността, като във волево
отношение пряко са целили причиняването на телесно увреждане. Този извод се подкрепя
от целия механизъм на обективираното от четиримата противоправно поведение. Касае се за
множество, добре обмислени удари, насочени директно към лицето, шията, тялото и
крайниците на частния тъжител, част от които нанесени и в момент от развоя на конфликта,
в който подсъдимите категорично са взели превес над своя опонент, поваляйки го на земята.
За усилване на ефекта от това поведение осъзнато е ползвана голяма инерция и ситуация на
изненада, доколкото Д. не е очаквал това нападение. придаващо категоричност и осъзнатост
в поведението на четиримата мъже. Тези обстоятелства свидетелстват за целенасоченост у
всеки от тях, волево присъствие, осъзнаване на поведението и закономерните негови
последици. Самият факт, че тялото на пострадалия е повалено на земята и се разкриват и
множество генерирани охлузвания, придава категоричност и осъзнатост в поведението на
подсъдимите. Липсва материална основа за аргументи, че действията им са били извън
контрола на тяхната воля, били са хаотични или непремерени. Те са имали непоколебимо
участие в създалия се конфликт, което не е било възпряно дори от обстоятелството, че
органите на реда са били в патрулния автомобил, като обективно с поведението си всеки от
тях е допринесъл за постигането на причинените общественоопасни последици, изразяващи
се в установените при Д. телесни увреждания. При наличието на общност на умисъла и
обективно налагащо се съучастие е без релевантно значение кои точно от нанесените от
всеки удари са генерирали травмите, съгласно и Постановление № 2 от 16.XII.1957 г.,
Пленум на ВС, изм. и доп. с Тълкувателно постановление № 7 от 6.VII.1987 г., т. 6, както и
трайно установената практика в този смисъл - Решение № 167 от 10.05.2011 г. на ВКС по н.
д. № 1147/2011 г., II н. о., НК, Решение № 163 от 16.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 409/2013 г.,
I н. о., НК, Решение № 18 от 9.02.2021 г. на ВКС по н. д. № 625/2020 г., III н. о., НК.
Следва да бъде отклонен като неоснователен и опитът в защитната си теза подс. М.
да създаде впечатлението, че телодвиженията му са били подчинени на реално обективирана
воля да се отблъсне реализирано срещу неговата братовчедка свид. В. нападение от страна
на пострадалия. Разкриващите се по делото факти не указват деянието на този подсъдим да
е предприето в условията на неизбежна отбрана, нито при превишаване на нейните предели.
За да е налице подобна хипотеза, следва да се разкрива непосредствено предхождащо
противоправно нападение, срещу което да са били изправени отбранителните действия, с
цел да го пресекат. Както бе аргументирано по- горе при анализа на доказателствата, не бе
18
обосновано с обективни, разумни и достатъчни аргументи оправданието на подс. М. да се
затичва към пострадалия от вътрешността на двора, за да предотврати евентуален удар към
свид.В., при все че към така описвания момент непосредствено до нея, зад полицейския
автомобил е стоял съпругът й - подс. К. В., чиято намеса е щяла да бъде не само по-
ефективна, но и по- убедителна. Същевременно, предложената от подс. М. версия не
предлага обяснение за констатираното наличие на множество наранявания по главата и
тялото на пострадалия, които не биха се получили само от падането му на земята. Налага се
извод, че за никой от подсъдимите, още повече предвид численото им превъзходство, което
е наложило дори изискването на втори патрул, не е бил поставен в положение да се
отбранява срещу непосредствено предхождащо противоправно поведение на П. Д., поради
което и за тях не може да бъде обоснована хипотезата на неизбежна отбрана.
Не се откриват основания и за приложение на института на „реторсията“, установен в
текста на чл.130, ал.3 от НК. Въпреки безспорно установените доказателства за
констатирани телесни увреждания у подс. М., техният генезис, видно и от заключението на
приетата съдебно- медицинска експертиза, се свързва с падането му на земята в резултат от
загуба на равновесие, непосредствено след повалянето на частния тъжител и
съприкосновението между наранената част от главата му със земната повърхност. Отсъстват
убедителни доказателства, че пострадалото лице е избутало или ударило М., за да
предизвика начало на причинния процес, в рамките на който са получени травмите му. От
свидетелските показания, както и медицинската документация не се извежда и пострадалият
да е проявил активна защитна реакция, а следи от подобни наранявания по подсъдимите не
са установени. Напротив, изрично бе доказано, че в резултат на внезапното и изненадващо
нападение от страна на подсъдимите, с оглед численото им превъзходство пред
пострадалия, същият е изгубил равновесие и е паднал на земята, където нанасянето на удари
от страна на подсъдимите е продължило. Получената от подсъдимия травма, поради горното
не може да се обвърже с конкретно обективирани и съзнателно проявени действия от страна
на пострадалото лице, насочени към отвръщане на нанесения му от подсъдимия М. удар в
областта на шията.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

При доказаната съставомерност на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, извършено от
К. В., Б. В., Л. С. и И. М., се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до две години или
„Пробация“.
В конкретния случай обаче се разкриват материалноправните предпоставки,
предвидени в нормата на чл.78а, ал.1 от НК, за освобождаване и на четиримата подсъдими
от наказателна отговорност и налагането на всеки от тях на административно наказание,
като не се установява наличието на отрицателните такива, заложени в текста на чл.78а, ал.7
от НК. К. В., Б. В., И. М. и Л. С. не са осъждани и не са били освобождавани към датата на
извършеното от тях деяние от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел 4 от
Особената част на НК. От деянието им не са настъпили съставомерни имуществени вреди,
подлежащи на възстановяване. Не се касае за причинена тежка телесна повреда или смърт,
престъплението не е извършено срещу орган на властта, при и по повод изпълнение на
службата му, не е предприето в пияно състояние, съставляващо съставомерен признак на
състава, не се разкрива и множество престъпления. Приложима е редакцията на чл.78а, ал.1
от НК (ДВ, бр.26 от 2010г.), която предвижда административното наказание да бъде
определяно в рамките от 1 000 (хиляда) до 5 000 (пет хиляди) лева.
По аргумент от разпоредбата на чл.56 от НК, съдът приема, че при индивидуализация
на размера на административното наказание следва да бъдат обсъдени всички смекчаващи и
19
отегчаващи отговорността на за всеки подсъдим обстоятелства.
Чистото съдебно минало на подсъдимия К. В. е взето от съда предвид при
прилагането на чл. 78а от НК, поради което това обстоятелство не следва да се отчита
повторно и като смекчаващо отговорността на дееца.
Като положителни характеристични данни следва да се приемат трудовата му
ангажираност, семейното му и социално положение, както и отсъствието на доказателства
за дадени в неговото поведение последващи, санкционирани по друг спрямо наказателния
(административен) ред простъпки. Обосновано би могло да се заключи, че извършеното се
явява инцидентна негова проява, допълнително повлияна от дългогодишното
противопоставяне с пострадалото лице, макар и единствено на вербално ниво. При тези
факти В. не може да бъде характеризиран чрез нея като личност с деформирано
правосъзнание и подчертана склонност да нарушава установения в страната правов ред.
Съдът не споделя като отегчаващо обстоятелство отказа на подсъдимия К. В. да даде
обяснения, доколкото позоваването върху това процесуално право, съобразно и нормата на
чл.103, ал.3 от НПК, не може да се тълкува в тежест на подсъдимото лице. Това разбиране
следва и от нормата на чл.115, ал.4 от НПК, съгласно която обвиняемият има право да
откаже да дава обяснения, респ. да представя доказателства, съответстващи на възприетата
от него теза.
Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се третира предприемането на
деянието на място, достъпът до което не е бил ограничен за трети лица, като обективно
близостта на други граждани, сред които и представители на правоохранителните органи и
вероятността от тяхната намеса с негативни за лицето последици не му е повлияло
демотивиращо в избора на противообществено и запретено поведение. Завишена е степента
на обществената опасност на деянието и предвид реализацията му в хипотезата на
съучастие, при това даденост ведно с поведението на още три лица, което e завишило и
опасността от причиняване на по-тежки увреждания. В тази връзка не следва да бъдат
подценявани и множеството травми, понесени от П. Д., макар техният брой да не повлиява
върху правната квалификация на извършеното деяние.
При относителен баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и при
съображение, че наказанието не е необходимо да бъде прекалено тежко, а е достатъчно
подсъдимият да знае, че то е неотвратимо, съдът намира за справедливо определянето на
административно наказание „Глоба“ близо до средния предвиден в закона размер от 2000,00
лева (две хиляди).
Чистото съдебно минало на подсъдимия И. М. е взето от съда предвид при
прилагането на чл. 78а от НК, поради което това обстоятелство не следва да се отчита
повторно и като смекчаващо отговорността на дееца.
Като положителни характеристични данни следва да се приемат трудовата му
ангажираност, семейното му и социално положение, както и отсъствието на доказателства
за дадени в неговото поведение последващи, санкционирани по друг спрямо наказателния
(административен) ред простъпки. Обосновано би могло да се заключи, че извършеното се
явява инцидентна негова проява, допълнително повлияна от дългогодишното
противопоставяне с пострадалото лице, макар и единствено на вербално ниво. При тези
факти М. не може да бъде характеризиран чрез нея като личност с деформирано
правосъзнание и подчертана склонност да нарушава установения в страната правов ред.
Съдът не споделя като отегчаващо обстоятелство отказа на подсъдимия И. М. да даде
обяснения, доколкото позоваването върху това процесуално право, съобразно и нормата на
чл.103, ал.3 от НПК, не може да се тълкува в тежест на подсъдимото лице. Това разбиране
следва и от нормата на чл.115, ал.4 от НПК, съгласно която обвиняемият има право да
откаже да дава обяснения, респ. да представя доказателства, съответстващи на възприетата
20
от него теза.
Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се третира предприемането на
деянието на място, достъпът до което не е бил ограничен за трети лица, като обективно
близостта на други граждани, сред които и представители на правоохранителните органи и
вероятността от тяхната намеса с негативни за лицето последици не му е повлияло
демотивиращо в избора на противообществено и запретено поведение. Завишена е степента
на обществената опасност на деянието и предвид реализацията му в хипотезата на
съучастие, при това даденост ведно с поведението на още три лица, което e завишило и
опасността от причиняване на по-тежки увреждания. В тази връзка не следва да бъдат
подценявани и множеството травми, понесени от П. Д., макар техният брой да не повлиява
върху правната квалификация на извършеното деяние.
При относителен баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и при
съображение, че наказанието не е необходимо да бъде прекалено тежко, а е достатъчно
подсъдимият да знае, че то е неотвратимо, съдът намира за справедливо определянето на
административно наказание „Глоба“ близо до средния предвиден в закона размер от 2000,00
лева (две хиляди).
Чистото съдебно минало на подсъдимия Б. В. е взето от съда предвид при
прилагането на чл.78а от НК, поради което това обстоятелство не следва да се отчита
повторно и като смекчаващо отговорността на дееца.
Като положителни характеристични данни следва да се приеме отсъствието на
доказателства за дадени в неговото поведение последващи, санкционирани по друг спрямо
наказателния (административен) ред простъпки. В този аспект съдът прецени и младата
възраст на Б. В. към датата на деянието, предполагаща недостатъчно съобразяване на
житейските ситуации, която очевидно е играла ролята на своеобразен подвеждащ фактор
при избора на временна нагласа към съществуващите правнозащитени обществени
отношения, свързани с неприкосновеността на личността. Последното придава на лицето
недостатъчна устойчивост при подбор на житейски примери, които да следва. Изводът се
налага още повече когато деянието е било предприето заедно с неговия баща и чичо,
очевидно представили му погрешен пример.
Съдът не споделя като отегчаващо обстоятелство отказа на подсъдимия Б. В. да даде
обяснения, доколкото позоваването върху това процесуално право, съобразно и нормата на
чл.103, ал.3 от НПК, не може да се тълкува в тежест на подсъдимото лице. Това разбиране
следва и от нормата на чл.115, ал.4 от НПК, съгласно която обвиняемият има право да
откаже да дава обяснения, респ. да представя доказателства, съответстващи на възприетата
от него теза.
Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се третира предприемането на
деянието на място, достъпът до което не е бил ограничен за трети лица, като обективно
близостта на други граждани, сред които и представители на правоохранителните органи и
вероятността от тяхната намеса с негативни за лицето последици не му е повлияло
демотивиращо в избора на противообществено и запретено поведение. Завишена е степента
на обществената опасност на деянието и предвид реализацията му в хипотезата на
съучастие, при това даденост ведно с поведението на още три лица, което e завишило и
опасността от причиняване на по-тежки увреждания. В тази връзка не следва да бъдат
подценявани и множеството травми, понесени от П. Д., макар техният брой да не повлиява
върху правната квалификация на извършеното деяние.
При относителен баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и при
съображение, че наказанието не е необходимо да бъде прекалено тежко, а е достатъчно
подсъдимият да знае, че то е неотвратимо, съдът намира за справедливо определянето на
административно наказание „Глоба“ близо до средния предвиден в закона размер от 2000,00
21
лева (две хиляди).
Чистото съдебно минало на подсъдимия Л. С. е взето от съда предвид при
прилагането на чл. 78а от НК, поради което това обстоятелство не следва да се отчита
повторно и като смекчаващо отговорността на дееца.
Като положителни характеристични данни следва да се приемат трудовата му
ангажираност, семейното му и социално положение, както и отсъствието на доказателства
за дадени в неговото поведение последващи, санкционирани по друг спрямо наказателния
(административен) ред простъпки. Обосновано би могло да се заключи, че извършеното се
явява инцидентна негова проява, допълнително повлияна от дългогодишното
противопоставяне с пострадалото лице, макар и единствено на вербално ниво. При тези
факти С. не може да бъде характеризиран чрез нея като личност с деформирано
правосъзнание и подчертана склонност да нарушава установения в страната правов ред.
Съдът не споделя като отегчаващо обстоятелство отказа на подсъдимия Л. С. да даде
обяснения, доколкото позоваването върху това процесуално право, съобразно и нормата на
чл.103, ал.3 от НПК, не може да се тълкува в тежест на подсъдимото лице. Това разбиране
следва и от нормата на чл.115, ал.4 от НПК, съгласно която обвиняемият има право да
откаже да дава обяснения, респ. да представя доказателства, съответстващи на възприетата
от него теза.
Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се третира предприемането на
деянието на място, достъпът до което не е бил ограничен за трети лица, като обективно
близостта на други граждани, сред които и представители на правоохранителните органи и
вероятността от тяхната намеса с негативни за лицето последици не му е повлияло
демотивиращо в избора на противообществено и запретено поведение. Завишена е степента
на обществената опасност на деянието и предвид реализацията му в хипотезата на
съучастие, при това даденост ведно с поведението на още три лица, което e завишило и
опасността от причиняване на по-тежки увреждания. В тази връзка не следва да бъдат
подценявани и множеството травми, понесени от П. Д., макар техният брой да не повлиява
върху правната квалификация на извършеното деяние.
При относителен баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и при
съображение, че наказанието не е необходимо да бъде прекалено тежко, а е достатъчно
подсъдимият да знае, че то е неотвратимо, съдът намира за справедливо определянето на
административно наказание „Глоба“ близо до средния предвиден в закона размер от 2000,00
лева (две хиляди).
Така индивидуализирани наказанията по отношение на всеки един от подсъдимите
ще се превърнат в достатъчен контрамотив в тяхното съзнание за въздържане от
извършването на общественоопасни деяния в бъдеще, предвид невъзможността да се
ползват от тази установена от закона привилегия повторно, в случай че не е изминал
определен период от време от изтърпяване на наказанието. Според настоящия съдебен
състав балансът между законоустановените цели на наказанието ще бъде постигнат
посредством така определените административни санкции, които в достатъчна степен биха
допринесли за превъзпитанието на М., С., Б. В. и К. В. и биха повлияли възпиращо спрямо
бъдещи негативни прояви на техните личности, като способстват за правилното формиране
на техния мироглед и изграждане на устойчиви контрамотиви в правосъзнанието им за
въздържане от противообществени прояви. Така определените административни наказания
напълно удовлетворяват обществения интерес да се създаде разбирането, че възмездието за
стореното е неизбежно. Те ще се проявят и като достатъчно предупреждение и към
останалите членове на обществото да не извършват такива прояви, като по този начин няма
да бъде игнорирана генералната превенция, заложена като цел в нормата на чл.36 от НК.

22
ПО РАЗНОСКИТЕ:

Предвид изхода на делото, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на подсъдимите
М., С., К. В. и Б. В. следва да бъдат поставени извършените в наказателното производство
разноски. Съобразно обвинението повдигнато спрямо всеки от тях и необходимите за
доказването му материали, сумите следва да бъдат разделени между всеки от привлечените
към отговорност лица, както следва: на всеки от четиримата се възлага заплащането на сума
в размер от по 85,00 лева, представляваща по 1/4 от разходите за изготвената в съдебната
фаза съдебно – медицинска експертиза, възлизащи общо на 340,00 лева, които да се внесат в
полза и по сметка на СРС.
Така мотивиран, въз основа на изтъкнатите фактически и правни доводи, Софийски
районен съд, НО, 2-ри състав постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

23
Съобщи за изтекли лични данни