Р
Е Ш Е Н И Е № 131
гр. Разград, 16 октомври 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА
– СТОЕВА
МАРИН
МАРИНОВ
с участието на секретаря Ралица Вълчева като
разгледа докладваното от съдия Ива
Ковалакова-Стоева адм. дело № 237 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 88, ал.
1, пр. 2 от Изборния кодекс.
Образувано е по жалба на Д. Д. в
качеството му на представител на КП „БСП за България“ против Решение №57-МИ от
01.10.2019 г. на Общинска избирателна комисия (ОИК) – Исперих,
потвърдено с Решение на Централната избирателна комисия (ЦИК) №1314-МИ от 07.10.2019 г., с което е заличена
регистрацията на кандидата на общински съветник В. Г. Д., регистриран под № 20
в кандидатската листа за общински съветници на коалицията при произвеждане на изборите
за общински съветници и кметове, насрочени за 27 октомври 2019г.
В жалбата и по същество се излагат
доводи, че оспореното решение е незаконосъобразно, като постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.
С оглед на това моли съда да го отмени, ведно със следващите от това законни
последици.
Ответникът по жалбата- ОИК-Исперих е
депозирал писмено становище, в което сочи, че тя е неоснователна и недоказана и
иска от съда да постанови решение, с което я отхвърли.
Заинтересованото лице В. Г. Д. не се
явява в съдебно заседание и не ангажира съда със становище по спора.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество тя е
неоснователна по следните фактически и правни съображения:
Оспореното решение е валиден
административен акт, като прието от компетентен орган, съобразно правомощията
му, произтичащи от разпоредбата на чл.87, ал.1, т.15 от ИК, в надлежна писмена
форма, при спазване на изискванията за кворум и начин на гласуване,
регламентирани в чл.85, ал.3, ал.4 и ал.7 от ИК. В хода на производството не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми. Правилно е
приложен и материалният закон.
Съгласно чл.87, ал.1, т.15 от ИК когато
се установи, че кандидатът за общински съветник не отговаря на условията по
чл.397, ал.1 от кодекса ОИК следва да постанови решение, с което да го заличи
от съответната листа. Според цитираната норма на чл.397, ал.1, пр.4 ИК право да
бъдат избирани за общински съветници имат българските граждани, които са живели най-малко през последните 6
месеца в съответното населено място. Легалното определение на понятието "живял най-малко през последните 6
месеца в съответното населено място" се съдържа в разпоредбата на §1, т.5 от ДРИК.
Според него това са :
а) български гражданин, който има
адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес на територията на съответната
община или кметство;
б) български гражданин, който има постоянен и настоящ адрес в различни
общини или кметства на територията на Република България;
в) гражданин на друга държава – членка
на Европейския съюз, който има адрес на пребиваване на територията на
съответната община или кметство,
към дата 6 месеца преди датата на произвеждане на изборите, т.е. до 26.04.2019г.
Тълкуването на нормата сочи, че
въведеното изискване лицето да има постоянен и настоящ адрес на територията на
съответната община за определения там период е императивно. В казуса е безспорно
установено, че В. Г. Д. има адресна регистрация по постоянен адрес *** към тази
дата, но не е имала адресна регистрация по настоящ адрес ***.04.2019г. Понятията „постоянен“ и „настоящ“ са различни
и са уредени с разпоредбите на Закона за гражданската регистрация (ЗГР). Съгласно чл.93, ал.1 от ЗГР „постоянен адрес“ е адресът в населеното
място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението, той
винаги е на територията на Република България (чл.93, ал.2 от ЗГР), като може
да съвпада с настоящия адрес на лицето. Според чл.94, ал.1 от ЗГР „настоящ адрес“ е адресът, на който
лицето живее, като в случаите когато настоящият
адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, то в
регистъра на населението това
обстоятелство се
отразява само с името на държавата, в
която живеят. Следователно законът не изисква вписването на
административния адрес на лицето в тази хипотеза.
По делото е представена извадка от
списък, изготвен от ГД „ГРАО“ към МРР в резултат на извършена проверка в
изпълнение на решение на ЦИК. В нея е отразено, че кандидатът В. Д. няма
настоящ адрес на територията на страната към 26.04.2019г. Приложена е и справка
от НБД „Население“ за историята на адресите на лицето, от която е видно, че от
08.02.2010г. Д. е имала регистрация по настоящ адрес в Гърция и от 27.05.2019г.
на територията на гр.Исперих.
Тези доказателства съставляват официален
удостоверителен писмен документ по смисъла
на чл.179, ал.1 от ГПК, като издадени от длъжностни лица в кръга на
възложените им служебни задължения, по установените от закона форма и ред. В
хода на производството тяхната формална доказателствена сила не е оборена.
Обстоятелството къде е настоящият адрес
на заличения кандидат може да се установи само чрез удостоверение, издадено от
общинската администрация, въз основа на регистъра на населението по реда и при
условията на чл.24, ал.2 от ЗГР. Такова удостоверение жалбоподателят не
представя. Касае се за положителен факт, за доказването на който той носи
доказателствената тежест. Представените документи от жалбоподателя (Регистрационна
карта №10014434/14.05.2018г., издадена от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро
по труда“, град Исперих; Трудов договор №16/25.07.2018г.; Заповед
№17/24.07.2019г. за прекратяване на трудов договор; Извадка от здравна книжка;
Платежно и извадка за платени здравни осигуровки) не са доказателства, които
установяват по категоричен и безспорен начин къде е бил регистриран настоящият
адрес на кандидата за общински съветник.
С оглед на това съдът намира, че са били
налице фактическите и правни основания, възприети и обосновали административния
орган за да постанови своя акт. В тези
случаи ОИК действа в условията на обвързана компетентност, поради което при
надлежно установено несъответствие със законовите изисквания е длъжна да заличи
съответния кандидат. Възраженията на жалбоподателя, че в резултат на оспореното
решение на ОИК подадената от КП „БСП за България“ кандидатската листа за
общински съветници ще остане непопълнена са неотносими към спора. Предмет на
съдебен контрол в настоящето производство е единствено и само
законосъобразността на решението на ОИК, с което е постановено заличаване на
кандидата, но не и последиците от изпълнението на това решение.
По изложените съображения Разградският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на КП
„БСП за България“ против Решение №57-МИ от 01.10.2019 г. на Общинска
избирателна комисия – Исперих,
потвърдено с Решение на Централната избирателна комисия №1314-МИ от
07.10.2019 г., с което е заличена регистрацията на кандидата на общински
съветник В. Г. Д., регистриран под № 20 в кандидатската листа за общински
съветници на коалицията при произвеждане на изборите за общински съветници и
кметове, насрочени за 27 октомври 2019г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ЧЛЕНОВЕ:1. /п/
2. /п//