РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 09.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
районен съд, седми граждански състав, в публичното заседание на деветнадесети
октомври две хиляди и шестнадесета год.
в състав:
Районен съдия: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
При секретаря А.Е.
като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гр.
дело N`3344/2016г. по описа на Вр.РС и за да се произнесе взе предвид следното:
Л.А.Б. *** е предявил против С.В.
*** за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата от 5900,00 лева, представляваща дължима сума по запис на заповед
11.06.2015г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело
№1264/2016г. по описа на РС Враца. Претендира се и законна лихва върху
задължението от датата на подаване на заявлението - 18.03.2016г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Предявеният иск е с правно основание
чл. 124 ГПК, вр. с чл. 422 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че по силата на запис на заповед, с
дата на издаване 11.06.2015г., ответникът и издател на посочената заповед се е задължил
безусловно и неотменно да заплати на ищеца сумата от 6 500,00 лева. Твърди
се, че падежът на записа на заповед е 15.08.2015г., като на тази дата е
направено предявяване на издателя. Поддържа се, че издателя на записа на
заповед на 15.08.2015г. е извършил частично плащане от 400,00 лева, а на
23.12.2015 година е извършил частично плащане от 200,00 лева, като други
плащания до този момент не са извършени. Липсата на плащане на дължимите суми и
наличието на възражение от длъжника за недължимост на претендираната сума
обуславят правен интерес от предявяване на иска.
В срок от ответника С.В. е постъпил писмен
отговор, с който оспорва основателността на предявения иск. Оспорва се и
фактическата обстановка изложена в исковата молба. В. твърди, че никога не е
вземал пари на заем от ищеца. Поддържа се, че парите са му били дадени от зетя
на ищеца, за да ремонтира катастрофирал автомобил, който автомобил бил
предназначен за продажба от ищеца. В. твърди, че с дадените му пари закупил
части за катастрофиралия автомобил. По молба на ищеца подписал запис на
заповед, за да е спокоен зет му за дадената сума. Излагат се твърдения, че по-късно
процесния автомобил бил взет от ищеца и същия си претендирал парите обратно
въпреки, че закупените части са били вложени в автомобила.
За да се произнесе по основателността на
иска, районният съд направи самостоятелна преценка на доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, взе становищата на страните, въз основа на
която прие за установени следните обстоятелства:
По ч. гр. дело №1264/2016г. е
представен е оригинал на запис на заповед от 11.06.2015г., издаден в гр.Враца,
по силата на който длъжникът С.В.В., с ЕГН **********, в качеството на издател, безусловно и неотменимо се задължил срещу този запис на заповед
да заплати на Л.А.Б. с ЕГН ********** на падеж - 15.08.2015г. сумата от 6500,00
лева.
Видно от приложените по делото
две разписки, Л.Б. е декларирал, че е получил от издателя по записа на заповед
от 11.06.2015 г. сумата от 200,00 лева и сумата от 400,00 лева.
По делото са представени издадени на името на ответника С.В. като получател следните документи,
установяващи закупени резервни части за автомобил: квитанция №SB000000656/10.07.2015г. за сумата от 406,80 лева, фактура
№26110/17.08.2015г. за сумата от 548,00 лева, стокова разписка от 09.07.2015г.
за сумата от 700,00 лева, стокова разписка от 07.05.2015г. за сумата от 1215,00
лева, стокова разписка от 07.05.2015г. за сумата от 114,38 лева, стокова
разписка от 07.05.2015г. за сумата от 418,17 лева, стокова разписка от
20.06.2015г. за сумата от 590,00 лева.
По делото са разпитани свидетели:
И.С. и Александър Георгиев/зет на ищеца/.
В
показанията си св. И.С. твърди, че познава страните по
делото. Твърди, че ответникът е майстор – тенекеджия на леки автомобили и е
ходил при него да му помага, през
времето когато е бил безработен. Свидетелят твърди, че оттогава е придобил
представа за автомобилите, които ответника е правел, че са на ищеца. Споделя,
че ответника е правил три джипа – „Мерцедес”, „БМВ” и „Фолксваген” като това е
било пролетта на тази година. Свидетелят поддържа, че не е присъствал на
уговорките между страните по делото и не са му известни паричните им
взаимоотношения. С. твърди, че „БВМ”-то било отремонтирано, полирано и
предадено на ищеца без забележки, след което дошъл ред на джипа „Фолксваген”. Свидетелят
разказва, че колата била много нова и за момента не можело да се намерят
необходимите за нея части, но от ответника разбрал, че се чува с ищеца, а и
ищецът лично е идвал в гаража, за да види до къде е стигнал ремонта на
автомобила. Свидетелят поддържа, че е чул, че първо трябва да се закупуват
части втора употреба и след това разбрал, че не иска части втора употреба, а
нови. Свидетелят обяснява, че ответникът бил закупил части втора употреба и е
звънял по автоморгите в София, за да осигури части за автомобила. Свидетелят
твърди, че знае от ответника, че са му дадени 6500,00 лева, като даже ответника
му се е похвалил, че за тези пари са му дали и две машинки, които му са му
приспадати от тези пари, т.е. дали са му 6000 лева и две машинки. С. твърди, че
автомобилите били внос от Канада и като такива автомобилите имат съвсем друг
стандарт - има разлика във фаровете, броните и стоповете. Свидетелят твърди, че
не знае кой е внасял автомобилите и когато той е отишъл автомобилите вече били
пред гаражите. Свидетелят твърди, че знае, че автомобилите са били докарани с
контейнери и че ответника се чува с Александър по скайп, за да се разберат как
ще се закупят частите. Свидетелят обяснява, че ответника му е казвал цената и
ако го е устройвала цената, частите са се закупували като тази информация
ответника е казвал и на ищеца, който е идвал почти всеки ден. С. поддържа, че
Фолксвагена бил взет от ищеца с пътна помощ. Твърди се, че е работено по
автомобила, но ремонта не бил завършен. Свидетелят твърди, че на тавана в
гаражното помещение са останали части именно закупени за този автомобил. С.
твърди, че не е бил свидетел на пари разменяни между ищеца и ответника, както и
между Александър /другия свидетел и зет на ищеца/ и С..
В показанията си св. Георгиев /зет на ищеца/
твърди, че познава страните по делото. Твърди, че познава ответника от две-три години, тъй като му е ремонтирал коли.
Свидетелят твърди, че „Фолксваген Тигоан” е негова собственост, но не си спомня
кой е оставил колата. Георгиев твърди, че колата е стояла при ответника една
година, той не я е ремонтирал и свидетелят си я е взел, с което приключил отношенията си с него. Свидетелят твърди, че
няма никакви отношения с ответника. Поддържа, че не мисли, че ответника е
извършвал някакви действия по автомобила, но знае, че е закупувал части и
частите са взети от свидетеля Георгиев когато си е взел автомобила- имало
капак, фар и нещо друго. Свидетелят твърди, че не е възлагал на ищеца да урежда
никакви негови финансови взаимоотношения с ответника. Поддържа, че му е известно,
че Б. познава от над 10 години ответника и знае, че са били приятели, както и
че ищецът му е услужвал с колата си. Свидетелят разказва, че от ищеца знае, че
миналата година е дал пари на заем на ответника и чакал парите да му бъдат
върнати в кратък срок. Георгиев твърди, че знае, че сумата е била около 6000,00-7000,00
лева, и че ответникът ги е искал за
апартамент. Според свидетелят адвокат е посъветвал ищеца да подпишат запис на
заповед или договор за заем и записа на заповед е бил подписан. Свидетелят
твърди, че мисли, че са върнати 400-500 лева
по този документ, след което ответника е спрял да връща парите. Георгиев
твърди, че по това време е живял в Канада. Твърди и, че ответникът му е
ремонтирал една кола/Форд/, която той си е взел, за което си е получил заплащането. След това свидетелят
му бил оставил „Фолксваген”, който ответника не е отремонтирал и Георгиев си е
взел колата. Ответника му е ремонтирал „БМВ Х3” това са неговите автомобили
като за БМВ-то свидетелят му платил на ръка. Твърди, че автомобила „Фолксваген
Тигоан” бил в движение, но не бил регистриран и по него не били извършвани никакви
ремонти, като ответника бил сложил части във автомобила, и свидетелят си ги е заплатил.
Георгиев твърди, че колата е имала нужда от тенекеджия, но ответника не е извършил
тази услуги и свидетелят е заплатил на друг майстор.
При така установените
фактически данни се налагат следните правни изводи:
В конкретния случай паричното
вземане на ищеца се основава на абстрактна сделка, сключена под формата на
запис на заповед, издаден на 11.06.2015г., с която С.В. безусловно и неотменимо се е задължил да
заплати по записа на заповед на Л.Б. сумата 6500,00лева с място на плащане –
гр.Враца, платими на падеж 15.08.2015г.
Искането, обективирано чрез заявлението
в заповедното производство е за сумата 5900,00 лева. Проверявайки представения
от заявителя документ – запис на заповед съгласно изискванията на чл.418 ал.2 от ГПК, съдът намира, че същият съдържат реквизитите по чл.535 от ТЗ. Това налага
извода, че представеният документ е редовен от външна страна и удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаването
на изпълнителен лист. Върху представения оригинал няма направено отбелязване за
плащане на част или на цялата дължима сума.
Не е отбелязано да е издаван друг изпълнителен лист за посоченото
вземане.
След първоначалната проверка за редовност
на представения запис на заповед, съдът изследва възраженията на страните по
отношение на обезпечаване с абстрактната сделка на конкретно договорно
отношение.
Спорът между
сраните е по въпроса дали реално е платена и предадена в брой претендираната
сумата, тъй като записът на заповед е едно задължение за предаване на тази
сума.
Следва да се
отбележи изрично, че при предявен установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, съдът се произнася по въпроса
за каузалното правоотношение и връзката му с менителничното вземане само в
хипотезите, в които длъжникът-издател чрез възражение по чл. 476 от ТЗ за недобросъвестност на
приносителя на записа на заповед отрече съществуването на конкретно каузално
правоотношение между страните и функционалната му обвързаност с менителничния
ефект с твърдения, че задължението му по него не е възникнало или е погасено. Такова
възражение е изрично наведено в отговора на исковата молба, при което между
страните е налице спор за съществуване на конкретно каузално правоотношение
обезпечаващо ментилничната сделка. В тази връзка при възникнал спор между
издателя и поемателя е необходимо да се установи каузалното правоотношение,
респективно съществуването на оспореното вземане, което записът на заповед
обезпечава, като при липса на такова между издателя и поемателя предявеният иск
по чл. 422 ГПК следва да се отхвърли.
Съгласно с дадените разрешения по
чл.290 от ГПК от
ВКС(Решение№149/05.11.2010г. по т.дело №49/2010г. - Iт.о. ВКС; Решение №173/12.01.2011г. по т.дело №901/2009г. - Iт.о. ВКС; Решение №119/08.07.2011г. по
т.дело №1160/2010г. – IIт.о. ВКС),
кредиторът, независимо от процесуалното си качество, следва да докаже
юридическия факт, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията
си. В този смисъл е Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
Ответникът твърди, че между страните не
съществува договорно/каузално/ отношение, въз основа на което е издаден записа
на заповед. Твърди, че такова е същестувало между ответника и трето лице –
свидетелят Александър Георгиев, като същото се изразявало в уговорка за отремонтиране
на автомобил.
В подкрепа на твърденията си, ответника е ангажирал
писмени доказателства: стокови разписки и квитанции за закупени авточасти в
периода от 07.05.2015г. до 17.08.2015г., както и свидетелски показания
Наличие на сключен
договор за заем не се твърди от страните. В показанията си свидетелят Георгиев
навежда доводи, че ищецът предоставил в заем на ответника сума, като записа на
заповед обезпечава връщането му. Сключването на договор за заем, с оглед
реалния му характер, обхваща освен съгласие на страните /две насрещни,
препокриващи се по съдържание волеизявления/ и предаване на паричната сума или
на други заместими вещи, предмет на договора, които се осъществяват
едновременно или в различна последователност. При договор за заем на стойност
над 5 000,00 лева, на основание чл. 164, ал. 1,
т. 3 ГПК, е недопустимо да се установява със
свидетелски показания сключването му и следователно и на който и да е от двата
посочени елемента от фактическия състав на договора /съгласие и предаване на
заетата сума или вещ/, освен при изрично съгласие на насрещната страна.
Наличието на каузални правоотношения между ищеца и
ответника не се установиха.
Само при липса на конкретни възражения от издателя-ответник
срещу материализираното в записа на заповед вземане, ищецът е освободен от
необходимостта да доказва наличие на вземане по каузалната сделка, обезпечено
със самата ценна книга. В случая, между страните е налице спор относно
наличието на каузално правоотношение. Следователно не става дума за общо
възражение, а за спор относно наличието на каузално правоотношение. При такова
възражение (за наличие на каузална сделка, в случая договор за изработка,
поради която е издаден записа на заповед) ищецът следва да посочи каузалното
правоотношение, за обезпечаването на което е издаден записът на заповед, и да
докаже пораждането на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът –
погасяването му (Р-102-2011, ІІ т.о.; Р-128-2012, ІІ т.о.).
С оглед изложените правни изводи, съдът
намира, че не се доказа по безспорен начин наличието на каузално правоотношение
между страните по делото, което да е обезпечено с абстрактната менителнична
сделка, при което предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода от спора, в полза на ответника
следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 625,00 лева,
представляващо заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Л.А.Б.,
с ЕГН **********, с адрес: *** за
признаване за установено по отношение на С.В.В. с ЕГН **********, с
адрес: *** че дължи на ищеца сумата от
5900,00 лева, представляваща дължима сума по запис на заповед 11.06.2015г., ведно
със законна лихва върху задължението от 18.03.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Л.А.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА С.В.В. с ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 625лв., представляващо заплатено адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-Враца в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: