№ 186
гр. Сливен, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20242200500230 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е Решение №240/04.12.2023 г., постановено по гр.д.
20222220100892 по описа за 2022 година на Районен съд - Нова Загора, с
което са отхвърлени предявените от „ПЕЧАТНИЦА 2М" ООД,вписано в ТР
при АВ с ЕИК: ***, със седалище в гр. Стара Загора, с управител Любомир
Колев Митев, представлявано от процесуалния си представител адвокат С. А.,
вписан в АК Стара Загора, със съдебен адрес:гр. Стара Загора, ул. Хаджи
Димитър Асенов №86, ет. 2 искове против солидарните длъжници: 1. САТВА
ТРЕЙД" ЕООД,вписано в ТР при АВ с ЕИК:***,със седалище и адрес на
управление:гр. София 1618, р-н Витоша, ул. БайМихал №16; и 2. П. В. П., с
ЕГН:**********, с постоянен адрес: град София, ул. Мизия 15, ет. 1, ап. 3 за
сумата общо в размер на 18 994,50 лв., от които главница общо - 14 070,00
лв., и неустойка общо - 4 924,50 лв. лв., представляващи както следва: цената
по фактура №28760 от 01.11.2021 г., в размер на 7 986 лв.; цената по фактура
№28831 от 10.11.2021 г., в размер на 6 084 лв.;и неустойката, съгласно чл. 13
от договора :1. върху главницата по фактура №28760 от 01.11.2021 г., в
1
размер на7986 лв.с падеж до 01.12.2021 г., за периода до 20.07.2022 г., в
размер на 2 795,10 лв.и 2.върху главницата по фактура №28831 от 10.11.2021
г., от 6 084 лв.. с падеж до 10.12.2021г., за периода до 20.07.2022 г., в размер
на 2 129,40 лв.; и дължимата законна лихва върху неплатените главници,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда-21.07.2023г., до
окончателното изплащане на дължимата сума,като неоснователни и
недоказани. С решението е осъдена „ПЕЧАТНИЦА 2М" ООД,вписано в ТР
при АВ с ЕИК: ***, със седалище в гр. Стара Загора, с управител Любомир
Колев Митев да заплати на адв.Н. Д. А. от САК със служебен
адрес:гр.София,ул."Ами Буе",№28,офис №1 сумата от 2109.50/две хиляди сто
и девет лева и 50стотинки/лева,представляваща адвокатски хонорар.
Против решението е подадена въззивна жалба от ищеца, чрез представител по
пълномощие, в която се поддържа, че решението е изцяло неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, постановено е при съществени
процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон, поради което
моли да се отмени обжалваното решение изцяло. Съдът, като не обсъдил
настъпилите последици от това, че ответникът не оспорва иска, че ответникът
не направил възражения по иска, че не оспорил истинността на представените
с исковата молба документи, при което съдът допуснал съществено
процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от ГПК. Независимо
от това, като допусна съществено процесуално нарушение на разпоредбата на
чл. 133, ал. 1 от ГПК, след срока за отговор съдът допуснал и дал възможност
на ответника П. В. П., чрез процесуалния му представител, да шиканира
процеса, като въпреки настъпилата преклузия, му позволил да оспори
представения процесен договор, при което съдът открил производство по
оспорването му, давайки възможност на втория ответник да се опита да
докаже неверните си твърдения, че не е подписал процесния договор.
Съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 236. ал. 2 от ГПК
се явявало и това, че съдът не обсъди публично известния факт, ненуждаещ
се от доказване, а именно това, че лицето Владимир П. П., с ЕГН:**********,
е съдружник и управител в седем търговски дружества, който факт
контрастирал с твърденията му, изложени от него в съдебно заседание, при
разпита му като свидетел. Излагат се аргументи. По отношение приетото за
установено от съда са налице съществени неверни фактически констатации,
обосноваващи и неправилните изводи на съда. Съдът приел заключението на
2
ССчЕ, но допуснал съществено процесуално нарушение, като не обсъдил
обстоятелствата по така установеното от вещото лице, сочещи категорично на
факта, че процесиите доставки са извършени, при което ответното дружество
не само, че е получило процесиите стоки, но се е ползвало от правото си на
данъчен кредит по ЗДДС. Сочените фактически грешки в телефонния номер и
личната карта на втория ответник не са част от задължителното съдържание
на процесния договор, като не създават каквато и да било неяснота относно
същественото съдържание на договора, в т.ч. по отношение
индивидуализацията на страните по договора - търговските дружества и
солидарно задълженото с дружеството възложител лице. Подробно се
анализират изводите на районния съд, като се оспорват и в обобщение се иска
да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се уважат
претенциите.
Подаден е писмен отговор на въззивната жалба от втория ответник, чрез
представител по пълномощие, с който се оспорва основателността на
подадената жалба. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. В същото първоинстанционния съд изчерпателно е изброил
фактите и доказателствата събрани по делото, извършил е задълбочен анализ
на същите и се е обосновал защо приема едни и отхвърля други от тях при
формиране на вътрешното си убеждение. Анализът на съда на представените
пред него от ищеца ..копие на договор" № 101/07.11.2017г. за изработка на
полиграфска продукция, фактури с №№ **********/01.11.2021 год. и
**********/10.11.2021 год., извлечение от сметка 411 и приетите от съда
съдебно графологична и съдебно счетоводна експертизи е задълбочен, пълен,
като изводите и заключенията на съда са съобразени с останалите
доказателства по делото, императивните разпоредби на ГПК, чл. 55. ал. 1 от
ТЗ и практиката на ВКС. Изводът на съда да не цени и обсъжда показанията
на разпитания като свидетел в проведеното на 16.11.2023г. о.с.з. по делото
Владимир П. П. поради това. че в хода на делото бе установено, че същият се
явява страна по делото в качеството му на едноличен собственик и управител
на ..Сатва Трейд" ЕООД. също ответник по делото, е в съответствие с чл. 177,
ал. 1, т. 2 от ГПК и чл. 166. ал. 1, т. 1 от ГПК. В обобщение се иска да се
потвърди решението.
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални
искания.
3
В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа
жалбата.
За въззиваемия П. В. П. се явява представител по пълномощие, който оспорва
основателността на подадената жалба.
За въззиваемото дружество не се явява представител по закон или
пълномощие.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед
обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната
жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Безспорно е, че е сключен договор за изработка на полиграфска продукция
№101/07.11.2017г. като страни по договора са ищцовото дружество,в
качеството на изпълнител и ответниците като възложители.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява,че за извършена
услуга на ответното дружество има осчетоводени две фактури, включени в
дневниците за продажбите на дружеството въззивник за м.ноември 2021г.
Поради непредставяне на документи от страна на ответното дружество
вещото лице не можало да отговори дали са осчетоводени от него, но от
информацията на ТД на НАП гр.София, офис „Витоша"се установява, че тези
фактури са включени в дневниците за покупки за м.ноември 2021г.на
ответното дружество. Горното се установява и от двете писма получени от
4
вещото лице от двете поделения на НАП в гр.Ст.Загора и гр.София,както и от
извлечение за задължения само на ответното дружество към ищцовото такова.
За да отхвърли предявения иск, районният съд приел, че следва да се отчете
факта,че при съставянето на процесния договор са допуснати „очевидни
фактически грешки' ,които съдът намерил за недопустими в случая и сочели
на съмнения за недостоверност на същия. Изписаният в договора телефонен
номер на ответното дружество, не принадлежи на същото, а на друго
дружество-именно „Сенсо Трейдинг"ЕООД, с което ответното дружество е
имало търговски отношения. Посоченият номер на личната карта на
ответника е на предишната му лична карта, като само месец преди посочената
в договора дата, той е сменил личната си карта и към посочената в договора
дата тя е с друг номер, посочен по-горе, но този факт явно не е бил известен
на „съставителя" на договора, като е вписал онзи номер, с който е разполагал.
От събраните по делото доказателства, считано от 14.02.2019г. П. е заличен и
не е собственик и управител на ответното дружество и по никакъв начин не е
свързан с дружеството след тази дата, но процесните две фактури съдържат
неговото име като представител на дружеството възложител и негово
материално отговорно лице. След тази дата-14.02.2019г., поради липса на
каквато и да е връзка между ответниците е отпаднала отговорността на П. да
отговаря солидарно за действия на дружеството, извършени през 2021г.
Съдът незаконосъобразно е игнорирал наличието на двете фактури и не е
обсъдил доказателствената им сила.
Практиката на ВКС обективирана в редица решения - Решение № 51 от
10.12.2012 г. по гр.д. № 962/2011 г. на ВКС; Решение № 166/26.10.2010 г. по
т.д. 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 96/26.11.2009 г. по т.д. 380/2008 г.
на ВКС, І т.о.; Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ
т.о.; Решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.,
приема, че фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало
договорно правоотношение по договор за продажба между страните
доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид стойност,
начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване.
Нещо повече, само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на
купувача, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на
данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват
5
неговото съществуване – Решение № 42/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. С Решение №
30/08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 на ВКС, І т.о. и Решение № 46 от
27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о. е прието, че макар и
подписите върху фактурите да са положени от лица, за които не може да бъде
установено, че са били упълномощени от страната да получат стоката, то
търговеца е узнал за получаването й по смисъла на чл. 301 ТЗ, като това не се
презюмира, а е установено по безспорен начин от отразяването на фактурите
в счетоводството му.
Видно от изложената практика, фактурата може да се приеме като
доказателство за сключен договор за търговска продажба и да установи
задължението, ако отразява съществени елементи от съдържанието на
сделката. Процесните фактури съдържат необходимите реквизити, доколкото
в тях са посочени продавача и купувача, мястото и датата на съставянето й,
цената на стокаката и вещите които са родово определени – материали. В
случая фактурата съдържа всички необходими реквизити, обективиращи
съществените елементи на сделката. Тя обаче е и двустранно осчетоводена и
по нея е ползван данъчен кредит по ЗДДС от въззиваемото дружество.
Следователно като е налице ползване на данъчен кредит по ЗДДС по
процесните фактури е налице и установеност на предаване на стоката.
Фактурата се зачита от съда като доказателство за извършена продажба само
в случаите, когато тя не е оспорена от противната страна. Тъй като съдът не е
обвързан с материалната доказателствена сила на частния документ, при
направено оспорване на верността на съставената фактура, решаващият съд е
длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените факти с
оглед на всички доказателства по делото. В този смисъл е и решение № 92 от
07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС.
От изложеното по-горе е ясно, че трябва да бъде зачетена доказателствената
стойност на фактурите. Осъществена е търговската сделка. Процесиите
доставки са извършени, при което ответното дружество не само, че е
получило процесните стоки, но се е ползвало от правото си на данъчен кредит
по ЗДДС. Поради това предявените искове срещу ответното дружество са
основателни.
Безспорно е установено, от приетата съдебно-графологична експертиза, че
подписът положен от ответника П. под договора е негов. В този смисъл
6
констатираните от районният съд „очевидни фактически грешки' са
ирелевантни, тъй като не установяват недействителност на сключения
договор. В чл. 15 на договора страните изрично са уговорили, че физическото
лице възложител се задължава солидарно с дружеството възложител да
отговаря пред изпълнителя за всички задължения спрямо него произтичащи
от договора – заплащането на дължимата цена, а така също и неустойките по
договора при възникване на основание за заплащането им. Тъй като
предявените искове срещу ответното дружество са основателни и следва да се
ангажира отговорността му за заплащане на цената и неустойките, то и по
силата на договорните клаузи следва да се ангажира и солидарната
отговорност на физическото лице.
Като е постановил решение в обратния смисъл, районният съд е постановил
неправилен акт, който следва да се отмени и да се постанови ново решение, с
което да се уважат претенциите.
Въззивникът е претендирал и такива следва да бъдат присъдени в размер на
сумата от 1539,67 лева представляващи внесени държавни такси за двете
инстанции и депозит за вещо лице. По делото не са представени
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за двете инстанции, а
не са представени и списъци за разноските по чл.80 от ГПК.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №240/04.12.2023 г., постановено по гр.д. 20222220100892
по описа за 2022 година на Районен съд - Нова Загора изцяло като вместо това
постановява:
ОСЪЖДА САТВА ТРЕЙД" ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК:***,със
седалище и адрес на управление:гр. София 1618, р-н Витоша, ул. БайМихал
№16; и П. В. П., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: град София, ул. Мизия
15, ет. 1, ап. 3 солидарно да заплатят на „ПЕЧАТНИЦА 2М" ООД, вписано в
ТР при АВ с ЕИК: ***, със седалище в гр. Стара Загора, с управител
Любомир Колев Митев, представлявано от процесуалния си представител
адвокат С. А., вписан в АК Стара Загора, със съдебен адрес:гр. Стара Загора,
ул. Хаджи Димитър Асенов №86, ет. 2 сумата общо в размер на 18 994,50
7
лв., от които главница общо - 14 070,00 лв., и неустойка общо - 4 924,50 лв.
лв., представляващи както следва: цената по фактура №28760 от 01.11.2021 г.,
в размер на 7 986 лв.; цената по фактура №28831 от 10.11.2021 г., в размер на
6 084 лв.; и неустойката, съгласно чл. 13 от договора . върху главницата по
фактура №28760 от 01.11.2021 г., в размер на 7986 лв.с падеж до 01.12.2021
г., за периода до 20.07.2022 г., в размер на 2 795,10 лв. и .върху главницата по
фактура №28831 от 10.11.2021 г., от 6 084 лв.. с падеж до 10.12.2021г., за
периода до 20.07.2022 г., в размер на 2 129,40 лв.; и дължимата законна лихва
върху неплатените главници, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 21.07.2023г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА САТВА ТРЕЙД" ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК:***,със
седалище и адрес на управление:гр. София 1618, р-н Витоша, ул. БайМихал
№16; и П. В. П., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: град София, ул. Мизия
15, ет. 1, ап. 3 солидарно да заплатят на „ПЕЧАТНИЦА 2М" ООД, вписано в
ТР при АВ с ЕИК: ***, със седалище в гр. Стара Загора, с управител
Любомир Колев Митев сумата от 1539,67 /хиляда петстотин тридесет и девет
лева и 67 ст/ представляващи внесени държавни такси за двете инстанции и
депозит за вещо лице.
Решението не подлежи на обжалване на основание на чл.280 ал.3 т.1
прeдложение 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8