Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1101 19.07.2021г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд– Бургас, XVI-ти състав, на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и първа година, в публично
заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: И. Г.
Прокурор: Дарин Христов
като разгледа докладването от съдията Д.Гальов КАНД № 1295 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от „Атлант 2013“ ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес: гр.София, ул.“Академик Борис Стефанов“№ 38,
вх.Б, ет.1, ап.6, подадена чрез упълномощен представител, против Решение № 260117
от 27.04.2021г., постановено по НАХД № 144 от 2021г. по описа на Районен съд –Несебър,
с което е изменено наказателно постановление № 6 от 03.02.2021г.,
издадено от Кмета на община Несебър.
Касаторът твърди, че решението е
незаконосъобразно и е постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила. Оспорват се фактическите констатации на съда, които са отличавали от
посочените в оспореното НП. Не ставало ясно кои точно доказателства са
възприети от съда. Оспорва се описаното в решението относно мястото на
нарушението. Липсвали мотиви. Не било доказано нарушението по безспорен начин.
Според касатора, мястото от където е осъществен добивът на инертни материали не
попадало в речното корито на р.Двойница, поради което вмененото на дружеството
нарушение не било съставомерно, съгласно чл.74, ал.1, т.10 от Наредба № 6 на
Общински съвет –Несебър за опазване на околната среда на територията на
общината. В тази норма се забранява и добива от бреговата ивица, но такова
нарушение не е констатирано, нито е вменено на юридическото лице. Коментират се
фактите относно установяване вмеситимостта на „кофата“ на техническото
средство, с което добивали материалите. След като в обстоятелствената част на
НП се твърдяло, че в резултат на описаното деяние е нарушен участък от речното
корито, то вмененото деяние е резултатно, поради което наказващият орган
следвало да установи нарушаване на посочените в НП размери- 200/5/2 метра, но
такова доказване не било осъществено. С факта на санкциониране на физическо
лице- работник и отделно налагане на имуществена санкция на дружеството, самият
наказващ орган разколебавал изводите си относно авторството на деянието, а този
факт е достатъчно основание, за да бъде отменено НП изцяло, а не да бъде
изменен размера на санкцията, както процедирал съда. Иска се отмяна на
решението, както и на измененото с него НП.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира като
основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК– неправилно решение поради
противоречие с материалния закон и съществено нарушение на процесуалните
правила.
В съдебно заседание, касаторът не изпраща
представител.
Ответникът по касация – Кмета на община Несебър, не се
явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище оспорва
касационната жалба, като неоснователна.Моли да бъде потвърдено оспореното
решение на НРС.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за неоснователност на оспорването и предлага решението да бъде
оставено в сила.
Страните не претендират разноски.
След
като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства,
въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас, в настоящия
състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана
по същество, при което съдът намери следното:
Производството пред Районен съд – гр.Несебър било
образувано по жалба на дружество „АТЛАНТ 2013“ ЕООД, против наказателно постановление № 6 от 03.02.2021г., издадено от
Кмета на община Несебър. С посоченото НП е наложена имуществена санкция на
юридическото лице в размер на 5000 лева, за това, че на 28.11.2020г. в
с.Козница е констатирано добив на пясък, чакъл, скална маса и други инертни
материали без разрешение от компетентните органи от речното корито на
р.Двойница, в землището на с.Козница. Посочени са заснети географски
координати. В Наказателното постановление е описано, че се осъществява с
механизация- колесен трактор, жълт на цвят, с рег.№ С 9398 ЕМ, управляван от
Паско Стефанов Атанасов. Посочено е, че в резултат на дейността се е образувал
нарушен участък на речното корито с приблизителни размери 200 м дължина, 5м
ширина и 2м дълбочина. Съдържа се и описание на обстоятелствата относно провеждане
на разговор между работника и управителя на дружеството, проведен в присъствие
на проверяващите общински служители, както и относно изискани документи за
разрешение относно извършваната дейност на мястото, респективно констатациите,
че такива разрешения не са налице.
В НП е посочено, че се издава на основание
чл.74, ал.1, т.10, както и чл.125, във връзка с чл.128 от Наредба № 6 за опазване
на околната среда на територията на община Несебър. Постановлението е издадено
въз основа на акт от 21.01.2021г. съставен акта срещу дружеството, в което се
извършва описаното нарушение, осъществено на 28.11.2020г.
Видно от неговото съдържание актът е
надлежно връчен на представител на фирмата, като е отбелязано, че адресата има
възражения.
С оспореният съдебен акт, РС–Несебър приел, че
описаното нарушение е извършено, като са обсъдени свидетелските показания,
писмени доказателства и заключение на приетата по делото СТЕ. Посочени са
разликите в констатациите на вещото лице, според което обозначен от
координатите имот съставлява мера, а в непосредствена близост до него са
описани данните на имоти, обозначени като река. Съдът е приел, че е доказано по
делото обстоятелството относно мястото, където е извършено нарушението, описано
в НП като участък от речното корито на р.Двойница, намиращ се в землището на
с.Козница, община Несебър. Обсъдени са нормите посочени в НП, както и
установеното в хода на проверката относно работодателя на лицето заварено да
добива материалите чрез описаното техническо средство. Изрично са обсъдени
възраженията на оспорващата страна, във връзка с авторството на вмененото
нарушение и относимостта на факта дали на друго лице е ангажирана отговорност
за извършено деяние. След като съдът преценил законосъобразността на съставения
акт и издаденото въз основа на него НП, както и липсата на предпоставки за
окачествяване на нарушението като маловажно, е преценена и индивидуализацията
на санкцията по размер. Съдът изтъкнал, че не са налице доказателства
обосноваващи завишения й размер, поради което е намалил наложената имуществена
санкция до минималния посочен размер в приложения подзаконов нормативен акт,
респективно изменил НП в тази връзка.
Настоящата касационна инстанция, намира, че решението
на РС-гр.Несебър е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд
на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки
нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Съдът е извършил
необходимия анализ на доказателствата по делото и е обсъдил релевантните факти
и обстоятелства, посредством които е обосновал верни правни изводи. Фактът, че
жалбоподателя не е съгласен със съображенията на съда не означава, че в
съдебното решение не се съдържат мотиви.
Действително, наказателното постановление не страда
пороци, които да са основание за цялостната му отмяна. По отношение на
осъщественото изменение и намаляване на санкцията до 500 лева следва да се
отбележи, че в тази част съдебният акт не е бил оспорен от насрещната страна и
е влязъл в сила, поради което процедираното изменение не е предмет на
касационното производство и тези факти няма да се обсъждат.
Безспорно е по делото, че извършената дейност по добив
на описаните инертни материали е осъществена именно от страна на дружеството.
Не се твърди, че друго лице е разпоредило извършване на констатираната на
28.11.2020г. дейност, а освен това от ангажираните по делото гласни и писмени
доказателства се потвърждава извода, че добива е осъществен именно от дружеството „Атлант 2013“ЕООД.
Липсва спор и относно факта, че тази дейност е
извършена без разрешение от компетентните органи. Няма спор, че мястото от
където са се добивали материалите не е собственост на дружеството.
Спорът е относно определянето на терена като част от
речното корито на р.Двойница, доколкото имотът в който са включени описаните
географски координати съставлявал по КК на с.Козница „мера“. Посочено е, че в
съседство се намират други два поземлени имота, съставляващи „река“. В
обсъжданото експертно заключение е коментирана разликата в посочените
координати, както и методите на отбелязване на координатите, включително при
трансформирането на „минутите“ и „секундите“ в части от „градуса“. Следва да се
отбележи, че мястото на нарушението е описано достатъчно ясно в съставените по
делото писмени доказателства, както и в АУАН и НП. Освен това е онагледено от
приложения към констативния протокол снимков материал. Действително, от
събраните по делото доказателства се обосновава извода, че добивът на описаните
пясък, чакъл, скална маса /инертни материали/ е осъществен в коритото на
р.Двойница, в землището на с.Козница.
Несъмнено, изземването на описаните материали се е
осъщестявявало посредством колесен трактор, с рег.№ С 9398 ЕМ заварен на
мястото, а обсъждане на вместимостта /обема/ на неговата „кофа“ и въобще на
обема на иззетите материали, респективно изчисляване на размерите на участъка,
нарушен от извършената дейност е ирелевантно. Това е така, защото в състава на
процесното нарушение не са включени количествени стойности, от чието
установяване да зависи извода дали е налице нарушение или не. Самият факт, че е
извършена дейност по добив на описаните
материали без разрешение, в землището на с.Козница, общ.Несебър е достатъчен да
обуслови извода за извършване на това нарушение.
Нормата на чл.74, ал.1, т.10 от Наредба № 6 за
опазване околната среда на територията на община Несебър забранява добива на
пясък, чакъл, скална маса и други инертни материали …“от
плажната и брегова ивица, пясъчните дюни и пясъчни образувания,
морета и речни корита и други без писмено разрешение от
компетентни общински и държавни органи;“ Както става ясно от текста на
забранителната норма, посочването на отделните места не е изчерпателно, до
колкото нарушението би било извършено и ако тези материали се добиват и от
„ДРУГИ“ места. В този смисъл, добива и от места, които не са конкретно посочени
също осъществява състава на това нарушение, дори да се приеме, че формално
мястото, където е извършен добива на материалите съставлява по КК на населеното
място „мера“.
За целите на настоящото
производство не би могло да се обсъжда дали това отразяване в кадастралната
карта КК е реално и дали евентуално не е налице явна фактическа грешка в
отразяване вида на имота и по-конкретно неговото предназначение, точността на
реалните граници между отделните поземлени имоти, респективно тяхното отразяване
в кадастъра и т.н. Още повече, че е ноторно известен факта за промените, които
настъпват във времето по отношение границите на речните корита.
Изчисление на конкретните размери /ширина, дължина,
дълбочина/ на засегнатото от добива място също няма отношение в настоящото
администра-тивнонаказателно производство, доколкото на дружеството не е вменено
заплащането на евентуално обезщетение за конкретно описани причинени щети на
местообитанията и поради това, в настоящият казус няма причина тези размери да
бъдат предмет на установяване и доказване.
Както вече бе отбелязано в състава на нарушението не
са включени количествени стойности, за да се обсъжда въобще какъв обем
материали е иззет, още по-малко да се акцентира на обема на уреда, с който са
били иззети тези материали.
Неоснователни са и доводите на касатора относно
характера на деянието. Фактът, че в наказателното постановление са описани
редица други факти и обстоятелства, които в случаят имат само описателен
характер не може да характеризира деянието като „резултатно нарушение“. Другояче би било, ако нормотворецът бе
описал в състава на нарушението, че от извършването му следва да са настъпили
конкретни вреди и тяхното категоризиране, при което би следвало и те да са
установени. В случаят, нормата на чл.74, ал.1, т.10 от наредбата забранява
добива на инертни материали /пясък, чакъл, скална маса и др./ на
територията на община Несебър, а не добива над определено количество, за да се
обсъжда обема на иззетото количество, нито се изисква наличието на увреждане на
речното корито и негови характеристики или нанасяне на вреди на което и да е
друго място, от което се добиват такива материали, за да се твърди, че по
естеството си нарушението е резултатно.
Липсва изискуемост и на определено качество на конкретния
субект, който може да извърши такова нарушение, като за отговорността на
юридическите лица в санкционната норма на чл.125 от наредбата е предвидена
изрично възможност за налагане на „имуществена санкция“ в диапазона от 500 до
15 000 лева. Обстоятелството, дали на физическото лице управляващо
цитираното техническо средство е ангажирана отделно отговорността за виновно
извършено нарушение няма отношение към законосъобразното ангажиране
отговорността на дружеството.
В случаят, от еднопосочните в тази връзка
доказателствени материали се установява, че дейността по добива на инертни
материали е извършена именно по инициатива на дружеството- работодател на
лицето управляващо колесен трактор, с рег. № С 9398 ЕМ, поради което съвсем
закономерно и на юридическото лице е наложена имуществена санкция.
Верни са и изводите на РС-гр.Несебър относно
неприложимостта института на чл.28 от ЗАНН в този случай, поради което липсват
основания за отмяна на постановения санкционен акт.
Обобщено, подадената касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА
и следва да се отхвърли, а решението на районният съд е валидно, допустимо и правилно,
което обуславя потвърждаване на съдебния акт.
Разноски не се претендират от ответника по касация и
не се присъждат, при този изход.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.218 от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260117 от 27.04.2021г.,
постановено по АНД № 144 от 2021г по описа на Районен съд –Несебър.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове:
1.
2.