Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1202
гр.
Пловдив, 20.6.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 18.6.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 3244/2019г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на КАРГО
МАКС ООД против Наказателно постановление № 36-0000032, издадено от Главен инспектор при Областен отдел-Пловдив
на ИААА, с което на КАРГО МАКС ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. за
нарушение на чл. 10, ал.1 ЗавтПр.
С
жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП. Сочи
се, че при съставяне на АУАН е нарушен чл. 42 ЗАНН, доколкото липсва пълно и
цялостно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както
и дата на извършване на нарушението. Твърди се се, че не е установена компетентността
на актосъставителя и на АНО. В условията на евентуалност се моли за приложение
на чл. 28 ЗАНН
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на
жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
В НП е приета за установена следната
фактическа обстановка: на 13.11.2018 г. около 00:01 часа в гр. Пловдив, бул.
„Христо Ботев“ № 82 - Областен отдел "Автомобилна администрация"-гр.
Пловдив, жалбоподателят като превозвач,
притежаващ лиценз на Общността № 14499 за международен автомобилен превоз на
товари срещу заплащане, валиден до 19.01.2026 г.е извършил следното нарушение :Не е подал
заявление за настъпили промени в обстоятелствата, относно вписания адрес на
управление в законоустановения 30 /тридесет/ дневен срок, видно от справка в
търговския регистър и заявление за настъпили промени в обстоятелствата.
Промяната в адреса в търговския регистър е от дата 12.10.2018 г заявлението е
от дата 28.11.2018 г.
Горната фактическа
обстановка съдът прие, че изцяло съответства на действителността и се
установява по несъмнен начин въз основа на показанията на актосъставителя,
който в съдебно заседание категорично потвърди констатациите в АУАН и
приложените по административната преписка писмени доказателства: разпечатка от
справка в търговски регистър и Заявление за настъпили промени в
обстоятелствата. Следва да се отбележи и че жалбоподателят не е ангажирал
доказателства за разколебаване на доказателствената стойност на вече събраните
по делото доказателства.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
От
приложената по делото Заповед № РД-08-249/15.05.2015г. се установява
компетентността на административно наказващия орган. Компетентността
на актосъставителя произтича директно от законовите разпоредби на чл. 91 и 92
ЗАвтП, поради, което и следва да се приеме, че възражението срещу компетентността
на актосъставителя и АНО е неоснователно.
При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 3.11.2019г., а НП - на 1.2.2019г., тоест преди
изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето
на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка,
изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така
и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и
нарушените правни норми.
Противно на
възражението в жалбата в АУАН и НП-не само че е посочена датата на извършване
на нарушението-13.11.2018г., но е изяснено
и защо именно тази дата се приема за меродавна. Посочено е, че промяната в
адреса на управление е от 12.10.2018г. Посочено е също така, че
законоустановения в чл. 10, ал.1 ЗавтПр срок за деклариране на това
обстоятелство е до 12.11.2018г. Следователно първия ден, от който
жалбоподателят е бил в закононарушение е именно 13.11.2018г.
Въз основа
на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган
е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 10, ал.1
вр. чл. 104а ЗавтПр.
Неправилна е обаче преценката, че
в случая не може да намери приложение нормата на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно разрешението дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело
1/2005г. на ВАС, че преценката за
маловажност на случая е такава по законосъобразност, то изводът, че нарушителят
следва да бъде санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от
обсъждане на въпроса позволява ли констатираната обществена опасност да
деянието ангажиране на административно-наказателна репресия спрямо дееца.
Настоящия състав споделя изцяло
трайно утвърдените в практиката
принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на
понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно
приложение следва да намери НК, според
чл. 93, т.9 на който маловажен
случай е налице когато с оглед липсата
или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки на тази законова
дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете, че случая е
маловажен следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на
деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения.
Според настоящия състав
конкретното нарушение е именно такова, което разкрива по-ниска степен на
обществена опасност на деянието и дееца
от типичните нарушения, санкционирани по реда на чл. чл. 10, ал.1 вр. чл. 104а
ЗавтПр.
На първо място като обстоятелство
обуславящо по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние следва
да се посочи краткия период, през който е траело поддържаното от нарушителя
противоправно състояние-около 2 седмици. Срокът за заявяване промяна в адреса
за управление е изтекъл на 12.11.2018г, а това обстоятелство е заявено на
28.11.2018г.
Друго смекчаващо обстоятелство е,
че нарушението е отстранено доброволно, по собствена инициатива на нарушителя,
още преди констатирането му от контролиращия субект и повече от месец преди
издаване на АУАН.
За по-ниската степен на
обществена опасност на дееца се съди от обстоятелството, че по делото липсват
данни и доказателства за извършвани от него други нарушения на ЗавтПр.
За по-ниска степен на обществена
опасност на конкретното деяние говори и естеството на обстоятелството, което не
е надлежно декларирано- адрес на
управление. Това е обстоятелство, което задължително подлежи на вписване в Търговския
регистър, като от представените по делото разпечатки от същия се установява, че
е било надлежно и своевременно вписано в ТР.
Съгласно чл. 11 от ЗТР Търговският
регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел са публични. Всеки
има право на свободен и безплатен достъп до базата данни, съставляваща
регистрите.
Съгласно чл. 7 от ЗТР вписаното
обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от
момента на вписването.
От гореизложените принципни
постановки за действието на вписването в Търговския регистър следва, че макар
формално нарушение на чл. 10, ал.1 ЗавтПр да е извършено, то съвсем
незначително е засегнало защитаваните от нормата обществени отношения,
доколкото всяка институция или гражданин реално е могла да разбере
действителния адрес на управление на нарушителя чрез справка в ТР.
Всичко гореизложено налага извод,
че предвидената в закона санкция е несъразмерно тежка с оглед действителната
обществена опасност на деянието и дееца, като за целите на административно
наказателната отговорност е достатъчно, деецът да бъде предупреден по реда на
чл. 28 ЗАНН, че при повторно нарушение ще бъде наказан
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 36-0000032, издадено от
Главен инспектор при Областен отдел-Пловдив на ИААА, с което на КАРГО МАКС ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. за
нарушение на чл. 10, ал.1 ЗавтПр.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.