РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. Благоевград, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20241210201510 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАН.
Образувано е по жалба на А. Г. Г., с ЕГН ********** с адрес гр.С**********, ул.
„П*********, подадена чрез адв.А. В. против Наказателно постановление № 24-7852-
001246/29.10.2024 г., издадено от Началника на 02 РУ– Благоевград, с което на основание
чл. 174, ал. 3, пр.2 ЗДвП на жалбоподателя са наложени наказание "Глоба"в размер на 2000
лв. и наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца и на основание
Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети общо 15 контролни точки.
С жалбата се оспорва законосъобразност на наказателното постановление, като се твърдят
допуснати процесуални нарушения при ангажиране отговорността на жалбоподателя,
изразяващи се в неясно описание на процесното нарушение. Оспорва се възрприетата от
наказващия орган фактическа обстановка, излагат се доводи за недоказаност на авторството.
Иска се от съда отмяна на атакувания санционен акт.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован се явява лично и с надлежно
упълномощен адвокат, дава кратки обяснения, с които оспорва възприетата фактическа
обстановка. Защитникът му поддържа жалбата, по същество излага доводи за отмяна на
процесното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Претендира разноски.
Административнонаказавщият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител, в придружително писмо, с което е изпратена преписката релевира възражение
за прекомерност на разноски за адвокатско възнаграждение.
Районна прокуратура гр.Благоевград, редовно призовани не изпращат представител и не
изразяват становище по същество.
1
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения, анализира събраните по
делото доказателства и служебно провери законосъобразността и правилността на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 07.10.2024 г. св. Б. и С. изпълнявали служебните си задълженията в гр.Симитли, когато
около 00.20ч. забелязали по ул.“Партизанска“ с посока към ул.“И.Козарев“ да се движи лек
автомобил „Д*********“ с рег.№********, поради късния час свидетелите решили да
извършат проверка на автомобила, проади което бил спрян със светлинен и звукво сигнал.
Полицейските служители извършили проверка на водача, като чрез справка РСОД,
установили водача, който бил жалбоподателя. Тъй като поведението му било превъзбудено
същия бил поканен да бъде тестван за алкохол с Алкотест Дрегер 7510 , като бил тестван,
като се установило, че не е употребил алкохол, за проверка за употреба на наркотични
вещества полицейските служители изискали съдействие, като на място били изпратени
свидетелите В. и П., като при отправена покана да бъде тестван с Drug Test 5000 с фабричен
номер ARRC-0015 същия отказал. При тези данни св.Б., в присъствие на св.С. издал талон
за изследване № 134479, в който е отразен отказът на жалбоподателя да бъде тестван с Drug
Test 5000 с фабричен номер ARRC-0015, като жалбоподателят удостоверил с подписа си, че
избира медицинско и химикотоксикологично изследване. С издадения талон за изследване
на жалбоподателя е указано, че следва да се яви в СПО- Благоевград до 120 мин., бил
издаден и протокол за извършена проверка, в който били обективирани констатациите на
проверяващите./л.25/
При така направените констатации, свидетелят Б. приел, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбите на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, поради което в негово присъствието и на свидетеля С. и
В. съставил АУАН серия GA № 1148328.
Актът е връчен на жалбоподателя, който го подписал, без да обективира възражения. Такива
не били депозирани и в предвидения с чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок.
Въз основа на АУАН на 29.10.2024 г. Началника на 02 РУ–Благоевград издал обжалваното
наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 12.11.2024 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени
материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда
свидетели Б., С., В. и П. и от приобщените писмени доказателства: Копие на ЗППАМ /л.26/;
Копие на АУАН.; Копие на талон за изследване; Копие на докладна записка; Копие на
протокол за проверка употреба на наркотични вещества, писмо, ведно със схема от Община
Симитли, Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.
При установяване на фактическата обстановка, съдът се довери на показанията на
свидетелите Б., С., В. и П.. като съобрази тяхната последователност, непротиворечивост,
хронологична издържаност и корелацията им със съставения АУАН и талона за медицинско
изследване. Високата доказателствена стойност на показанията на тези свидетели се
основава на възпроизвеждането на непосредствените им възприятия за относими към
2
предмета на делото обстоятелства, като показанията им съдържат детайли за извършената
проверка и отказът на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на наркотични вещества.
При разпита си същите са категорични относно това кой е управлявал автомобила и какво е
заявил жалбоподателя пред тях, как са установили самоличността му. Съдът намери, че
показанията на полицейските служители следва да бъдат кредитирани, доколкото се
подкрепят от приобщените писмени доказателства. Посредством показанията на св.Б. и С. се
изяснява мястото на проверката , поведението на жалбоподателя и че именно той е
управлявал автомобила. Посредством показанията на тези свидетели се изяснява и това, че
жалбоподателят е бил сам в автомобила. Обстоятелства около извършената проверка, вида
на техническото средство и отказа на жалбоподателят се съдържат и в показанията на св.В. и
св.П.. Съдът не кредитира показанията на св. А.ов, доколкото същите влизат в противоречие
с останалите доказателства, а и съдържат вътрешни противоречия, като този свидетел сочи
обстоятелства, които са изолирани и не се установяват по делото, а и от една страна твърди,
че е станал очевидец на извършената проверка, а след това сочи, че не е видял. Ето защо
според съда тези показания се явяват изолирани и противоречиви, поради което и съдът не
ги взе предвид при изграждани на фактичските си изводи. В тази насока следва да се отчете
и установеното по делото, че този свидетел е в приятелски отношения с жалбоподаателя,
както и че работи за него.
По отношения обясненията на жалбоподателя, съдът съобрази двойствената им природа,
като намери, че посоченото от жалбоподателя не следва да бъде кредитирано, доколкото се
опровергава от останалите доказателства.
Като изясняващи релевантни към предмета на делото обстоятелства, районният съд
кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които не се опровергават от
доказателствената съвкупност.
Отделно от горното съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените АУАН по реда на този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е съставен редовно,
като от страна на жалбоподателя не са представени доказателства, опровергаващи
презумираната със закона редовност на съставянето на акта.
От съставения АУАН и показанията на свидетелите, съдът установи управлението на МПС
от жалбоподателя на описаното в НП време и място, а оттам и качеството му на водач на
процесния лек автомобил
Показанията на свидетелите, съставения АУАН, протокол и Талон за изследване са източник
на доказателствена информация за отказа на Г. да му бъде извършена проверка за
установяване употребата на наркотични вещества чрез Drug Test 5000 с фабричен номер
ARRC-0015 и връчването му на Талон за изследване.
В Талона за изследване, връчен срещу подпис на жалбоподателя се съдържат данни за
даденото му указание да се яви в СПО при МБАЛ Благоевград за вземането на проби кръв и
урина, както и дата и часът за връчването на талона. По делото не се установи същия да е
посетил лечебното заведение.
3
Въз основа на така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира
от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, при спазване
на предвидения с чл. 59, ал. 2 ЗАНН преклузивен срок, поради което същата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи - АУАН е съставен от полицейски орган при ОДМВР-Благоевград в
съответствие с чл. 189, ал. 1 ЗДВП , а атакуваното НП е издадено от орган, надлежно
упълномощен на основание чл. 189, ал. 12 ЗДвП с нарочна заповед, представена и приета по
делото като доказателство. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са
материално и териториално компетентни да установят нарушението и да наложат за него
административно наказание, поради което и възраженията в обратна насока са
неоснователни.
АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и му е връчен и подписан от него. Спазени са
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Съставеният АУАН и издаденото НП съдържат
законоустановените с чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. В конкретния случай АУАН е съставен от
св.Б., който дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е
извършено. В тази насока са и показанията на свидетелите С. и В., присъствали по време на
проверката и съставяне на АУАН. Чрез изпълнение на изискванията на чл. 42 от ЗАНН
органът издал АУАН постига пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да
ограничава правото на защита на жалбоподателя. Издадения в съответствие с процесуалните
норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП. Съдът счита,
че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.Релевантните за
обективната съставомерност на нарушението признаци са описани по ясен и конкретен
начин, като дадената правна квалификация съответства на словесното му описание.
Предвид изложеното съдът не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, обуславящи отмяна на санкционния акт на формално основание, а претензираните
от жалбоподателя не се установяват в случая.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен контрол и
за материалноправно законосъобразно.
4
По същество на нарушението съдът счита, че събраните по делото доказателства
установяват по изискуемия се несъмнен начин, че от обективна страна на посочените в НП
време и място Г., като водач на автомобил е отказал да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества и/или техните аналози и не е изпълнил
даденото му по надлежния ред предписание за даване на проби за химико-токсикологично
изследване за установяването употреба на наркотични вещества
Нарушението е от категорията на т. нар. "формални нарушения", като за съставомерността
му по чл. 174, ал. 3 ЗДвП се изисква единствено отказ от страна на водач на съответното
моторно превозно средство да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества и/или техните аналози и не е изпълнил даденото му по
надлежния ред предписание за даване на проби за химико-токсикологично изследване за
установяването употреба на наркотични вещества и не е необходимо настъпването на
каквито и да било общественоопасни последици.
Съдебният състав приема цялостното поведение на спрения за проверка водач –
жалбоподателят като напълно съзнателно действие по осуетяване на възможността да му
бъдат извършена посочената проверка за установявана на управление на МПС след
употреба на наркотични вещества. В случая той е отказал да бъде тестван с предложения му
Drug Test 5000 с фабричен номер ARRC-0015, установяващ употребата на наркотични
вещества. На следващо място, въпреки издадения му талон за медицинско изследване, не се
е явил в СПО при МБАЛ-Благоевград в изрично указаното с талона време.
Изложеното обуславя извод за наличието на отказ на жалбоподателя да бъде проверен за
установяване на употреба на наркотични вещества, както и да изпълни предписание за
даване на проби за химико-токсикологично изследване за установяването употреба на
наркотични вещества и не е необходимо настъпването на каквито и да било
общественоопасни последици. В тази насока доводите на защитата, че е останало
недоказано мястото на извършената ппроверка, както и пордължителността и се опровегава
от гласните доказателства, събрани чрез разпита на полицейските служители, като
конкретно св.С. чрез показанията си установява, как са определили мястото на проверка,
като в тази насока са събрани и писмени доказателства чрез предоставена информация от
Община Симитли. По отношение продължителността на проверка полицейските служители
нямат конкретен спомен, но св.В. сочи около 20-30 мин., което опровергава соченото от
жалбоподателя, че е била повече от два часа.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е едновременно санкционна и предписваща правила за
поведение, като съгласно нея се санкционира водач на моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози и/или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
5
В настоящия случай Г. е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества и не е изпълнил предписанието за вземане на
биологични проби за химико- токсикологично изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества, поради което правилно в АУАН и НП са посочени и двата
алтернативно предвидени състава на нарушението /наличието на който и да е от тях обуславя
извод за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП/, като предвид използването на съюза
"и" /а не "или"/ не съществува неяснота за какво нарушение е санкциониран жалбоподателят.
Ето защо правилно актосъставителят и наказващият орган са приели, че с отказа на
жалбоподателя да му бъде извършена проверка чрез тест за установяване употребата на
наркотични вещества и неизпълнението на предписанието за вземане на биологични проби
за химико- токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества Г. е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Безспорно
доказано е и авторството в лицето на жалбоподателя. Чрез показанията на полицейските
служители се установява, че именно той е управлявал авотомобила, поради което и
възражението в обратна насока се явява неоснователно.
От субективна страна, деянието е извършено виновно, като жалбоподателят е извършил
нарушението при пряк умисъл. Г. е съзнавал, че следва да изпълни указанията на контролния
орган и да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с предложеното му
техническо средство или да даде биологични проби за химико- токсикологично изследване,
но съзнателно е отказал да стори това, при отсъствието на уважителни причини за такива
откази. В подкрепа на последния извод е и обстоятелството, че на жалбоподателя е бил
надлежно връчен талон за медицинско изследване, но въпреки това не е изпълнил
задължението си да даде биологични проби, което представлява трайно поведение, целящо
да не бъде установено дали е шофирал, след употреба на наркотични вещества, което в
случая се установява от свидетелските показания.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, наказващия орган правилно е
определил по вид и размер наказанието, като е наложил на жалбоподателя "Глоба"в размер
на 2000 лв. и наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца .
Поради абсолютно определените вид и размер на кумулативно предвидените
административните наказания в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, лишава
административнонаказващия орган и съда от възможността за тяхната индивидуализация,
поради което и не следва да се изследва дали правилно е приложен чл.27 от ЗАНН.
Правилно е съобразена и приложена Наредба № Iз-2539 за определяне на първоначалния
максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията
и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата,
за които се отнемат, според която на Г. са отнети 15 контролни точки.
Изложените съображения обуславят извод, че не са налице основания за изменение или
отмяна на атакуваното наказателно постановление. Ето защо депозираната жалба следва да
се остави без уважение като неоснователна, а атакуваното с нея наказателно постановление
6
да се потвърди в цялост като законосъобразно и обосновано.
При този изход на делото, неоснователно се явява искането за присъждане на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-7852-001246/29.10.2024 г., издадено от
Началника на 02 РУ– Благоевград, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр.2 ЗДвП на А. Г. Г.,
с ЕГН ********** с адрес гр.С**********, ул. „П******* са наложени наказание "Глоба"в
размер на 2000 лв. и наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца
и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети общо 15 контролни точки.
Оставя без уважение искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като
неоснователно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Благоевград в 14-дневен срок,
считано от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7