гр. Стара Загора, 22.05.2019 г.
Старозагорски районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на двадесет и втори април, две хиляди
и деветнадесета година в състав:
при секретаря Тонка Тенева като
разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело
№ 5825 по описа за 2018 г. за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Г.С.
против „Ина Креатив“ ЕООД гр. Стара Загора по чл.
чл. 128 от КТ във вр. с чл. 245 от КТ и чл. 224 от КТ.
В молбата се твърди, че ищецът е работил по трудово
правоотношение в ответното дружество по силата на трудов договор № 12/04.05.2018г.
по чл.70, ал.1 от КТ, във
връзка с чл.67, ал.1, т.1 от КТ, съгласно който започнал да изпълнява длъжността „Технолог моделиране и конструиране на облекло“
с код по НКПД 3119 3027, с място на изпълнението на работата - Шивашки цех, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Христо
Ботев № 137А, при
пълно работно време от осем часа и при уговорено месечно
брутно трудово възнаграждение в размер на 1710 лв.
Трудовият договор бил сключен като безсрочен, но
страните уговорили срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя. На
20.09.2018 г. била издадена от Управителя на ответното дружество Заповед № 07/
20.09.2018г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание
чл.71, ал.1 от КТ. В тази заповед не било отразено нищо дължимо от страна на
работодателя - нито обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, нито
дължими заплати или допълнителни заплащания. Ищецът престирал доброволно труда
си, съгласно сключения договор, като се признава заплащането на трудово
възнаграждение за
месеците май 2018 г. и юни 2018 г.
Трудовото възнаграждение за месец юли 2018 г.
било изплатено частично,
на две вноски, като първата била преведена на 15.09.2018г. за сумата от 200 €, платена чрез „Уестърн
юнион" от Светлозара Захаринова Севриева, майка на едноличния собственик
на капитала на „Ина креатив" ЕООД, а втората - също платена чрез „Уестърн
юнион", в размер на 500 €. Съгласно фиксираният курс на
БНБ 1 € се равнявало на 1. 95583 лв., следователно получената от ищеца сума от
700 € като трудово възнаграждение за м. юни 2018 г. се равнявала на 1369 лв. или с
21,62 лв. по-малко
от дължимото му трудово възнаграждение за съответния месец. Видно от
представения фиш за работна заплата, генериран от интернет, върху уговорената
брутна сума от 1710 лв., след начисляването на данъците и осигуровките, които
са за сметка на работника, следвало същият да получава чиста сума в размер на
1390,62 лв. От тази сума била извадена
получената сума в евро, приравнена на лева и получена неплатената сума
за м. юни 2018 г. от 21,62 лв.
Ищецът имал трудов стаж от 8 г. и в трудовия
договор с ответното дружество било уговорено, допълнително възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит - по 0.6 %
за всяка година трудов стаж и професионален опит или на основна заплата
от 1710 лв., умножена по 0,6 %, възлизало на 10,26 лв., умножено по осем -
82,08 лв. допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.
За месец юли 2018 г. ищецът получил частично плащане
на трудовото възнаграждение, а за месеците август и септември 2018 г., до
момента на прекратяване на трудовия договор на 20.09.2018 г., същият
добросъвестно работил при работодателя си, но не му било заплатено абсолютно
никакво трудово възнаграждение, вкл. и допълнително такова. Видно от оформената
трудова книжка, ищецът прослужил при този работодател общо 4 месеца и 12 дни,
т.е. било признато от работодателя, че работникът е работил до прекратяването
на трудовия договор. В Трудовият договор било вписано и ползване на основен годишен отпуск по чл.155 от КТ - общо 20 работни дни, какъвто не бил използван изобщо
от ищеца, но в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение работодателят не начислил никакво обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето,
което се признава за трудов стаж, като ал.2 на чл.224 предвижда, че
обезщетението се изчислява по реда на чл.177 към деня на прекратяване на
трудовото правоотношение. Според чл.177 от КТ за
времето на платения годишен отпуск работодателят заплащал на работника или
служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно
трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на
отпуска, през който работникът или служителят е отработил най - малко 10
работни дни. Размерът на неизползвания от ищеца платен годишен отпуск бил
изчислен на 7 дни.
Съгласно чл.228,
ал.1 от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на
обезщетението по чл.224. ал.1 от КГ е полученото от работника брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието
за обезщетението или последното получено от работника брутно трудово
възнаграждение.
В конкретния случай основанието за обезщетението възникнало през м. септември
2018 г.,
поради което база за изчисляване на обезщетението било трудовото възнаграждение
за м. август 2018г. За м. август ищецът следвало да получи сумата 1390,62 лв.,
представляваща нетно трудово възнаграждение (изчислено на база за 22 р.д.), а обезщетението за 7 дни неизползван платен
годишен отпуск възлизало на сумата в общ размер от 442,47 лв.,
или към датата на завеждане на иска в съда на ищеца били дължими следните суми:
-
сумата от 21,62 лв., явяваща се остатък от дължимото нетно
трудово възнаграждение за месец юли 2018 г.;
-
сумата от 1390,62 лв.,
представляваща нетно трудово възнаграждение за месец август 2018 г.;
-
сумата от 1011,36 лв.,
представляваща нетно трудово възнаграждение дължимо до 20.09.2018 г.;
в т.ч. включеното към тези суми допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.
-
сумата от 442,47 лв., представляваща дължимо обезщетение за
неползва платен годишен отпуск, съгл. чл.224, ал.1 от
КТ.
Към датата на завеждане на настоящото дело в съда в
полза на ищеца не били изплащани никакви обезщетения и/или заплати.
Моли се съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника "ИНА КРЕАТИВ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. Св.
Княз Борис № 170, вх.А, ет.4, ап.10, представлявано
и управлявано от СНЕЖАНА АНАНИ СЛАВОВА - ДОНКОВА - Управител, да заплати на Г.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, сутерен, чрез адвокат Д.Д., сумата в общ размер на 2866.07 лв., както следва:
-
остатък от
неплатено трудово възнаграждение за месец юли 2018г. в размер на
21,62 лв.;
-
неплатено трудово
възнаграждение за месец август 2018 г. в размер на
1390,62 лв. ;
-
неплатено трудово
възнаграждение, дължимо до 20.09.2018 г. в размер на
1011,36 лв. и
-
обезщетение
за неползван платен годишен отпуск, съгл. чл.224, ал.1 от КТ в размер на
442,47 лв.;
ведно
със законната лихва върху присъдените суми
от деня на завеждане на исковата молба в съда до датата на окончателното
изплащане на сумите. Претендират се разноски в размер на 800 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение за
изготвяне на исковата молба и процесуално представителство по делото.
С
уточнителна молба от 28.11.2018г. ищецът чрез своя процесуален представител е
пояснил, че претендираните суми са нетни, а обезщетението за неплатен отпуск е
за седем дни за календарната 2018 г.
В срока
по чл. 131 от ГПК не е подаден писмен отговор от ответното дружество.
В
съдебно заседание ищецът поиска увеличени на част от исковите претенции, а
именно за месец юли на 2018 г. вместо 21,62 лв. искът за трудово възнаграждение
да се счита предявен за 698,58 лв., за месец август на 2018 г. вместо 1390,62
лв. да се счита предявен за 1398,58 лв., за обезщетението по чл.224 от КТ
вместо 442,47 лв. искът да се счита предявен за 493,67 лв. Същото беше
допуснато, без да се изисква доплащане на държавна такса поради приложението на
чл. 83 ал. 1 т. 1 от ГПК.
След приключване на съдебното дирене и с оглед
събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове:
По
отношение на иска по чл. 128 от КТ във вр. с чл. 245 от КТ.
В тежест
на работника е да установи трудово правоотношение за процесния период и
дължимата брутна работна заплата.В тежест на работодателя е да докаже плащане.
По отношение на иска по чл. 224
от КТ.
Съгласно
чл. 224 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение служителят има право
на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, чийто размер се определя
въз основа на полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за
последния календарен месец, през който служителят е работил най-малко 10
работни дни.
В тежест на работодателя е да докаже положителния факт на
ползване на отпуска или заплащането на дължимото обезщетение за неизползването
му.
Видно от представения трудов
договор ищецът е бил назначен на длъжност „технолог-моделиране и конструиране
на облекло“ в ответното дружество на 04.05.2018г.
Същият е назначен на основание чл. 70 ал. 1 от КТ във вр.
с чл. 67 ал. 1 т. 1 от КТ т.е. безсрочен трудов договор със срок на изпитване 6
месеца. Изпълнението на този договор е започнало на 08.05.2018 г. при уговорено
месечно трудово възнаграждение в размер на 1710 лева, платимо до 25-то число на
месеца. Уговорено е допълнително възнаграждение в размер на 0, 6 % за всяка
година трудов стаж. Работникът има съгласно договора 8г. и 8 м. трудов стаж.
Със
Заповед № 7 от 20.09.2018г. е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на
основание чл. 71 ал. 1 от КТ – „До изтичане на срока за изпитване страната, в
чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие.“
Представено
е копие на трудова книжка, от което се установява, че прослуженото време в
ответното дружество е 4 месеца и 12 дни.
С
Решение от 05.04.2019 г. е открито производство по несъстоятелност на ответното
дружество и същевременно същото е обявено в несъстоятелност с начална дата на
неплатежоспособността 27.09.2018г. Съгласно чл. 637 ал. 1 от ТЗ производството
по трудови спорове не се спира.
За
изясняване на фактическата обстановка по делото беше назначена
съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която за процесните месеци брутното
възнаграждение е
съответно за юли 2018 г. – 1802, 34 лева, за август –
1802, 34 лева и за септември 1201, 56 лева. След удръжки за пенсионни, здравни
осигуровки и ДОД се получава чист доход съответно за юли – 1398, 58 лева, за
август – 1398, 58 лева и за септември - 932, 39 лева.
При направената проверка в
счетоводството на ответното дружество на вещото лице са предоставени банкови
извлечения за две плащания от общо 1400.00лв., в т.ч.:
- 700.00лв.
- на 12.07.2018г,- по сметка №BG64UNCR70001522238542;
- 700.00лв.
- на 10.08.2018г,- по сметка №013POUB182220026.
В исковата си молба ищецът
признава, че изцяло му е било заплатено трудовото възнаграждение за месеците
май и юни 2018г.
В т.4 от трудовия договор на
ищеца е записано, че месечното възнаграждение се изплаща до 25-то число на
следващия месец.
Тъй като в банковите извлечения
при направените преводи не е записано за кой месец се отнася заплатата,
експертизата приема, че има извършено частично плащане за м. юли 2018г. в
размер на 700лв., съобразно сключения договор и претенциите на ищеца или на
ищеца не са изплатени - 3029.55лв. /3729.55лв. - 700.00лв./.
Според експертизата като се имат
предвид датите, на които е бил назначен на работа и на която е било прекратено
трудовото правоотношение, на ищеца се полагат седем дни платен годишен отпуск,
изчислено по следния начин:
За 4м. 12д. на ищеца се полагат
7д. пл.отпуск (20 д.:12м х 4.4м.)
Във ведомостите за работна
заплата за месец септември 2018г. има отразено ползване на 4 дни платен отпуск.
Основанието за начисляването на платения отпуск е заповед на ръководителя на
„Ина Креатив“ ЕООД № 11/12.09.2018г. Заповедта за ползването на платен отпуск е
издадена на основание чл.173, ал.4 от КТ, поради продължителен престой в размер
на повече от пет работни дни, ползване на отпуска едновременно от всички
работници и служители в шивашкия цех, неизползван отпуск за 2018г., считано от
14.09.2018г. до 19.09.2018г. т.е. според ведомостите работникът е бил в
принудителен отпуск за този период.
В тази част експертизата беше
оспорена, като ищецът твърди, че не е бил в отпуск за посочените четири дни. Разпоредбата
на чл. 173 ал. 4 от КТ предвижда изрично случай, в който платеният годишен
отпуск може да се ползва независимо от желанието на работника, но само при
определени предпоставки, които в настоящия случай са доказан престой на
предприятието повече от 5 работни дни. В тежест на ответника е да докаже
наличието на тези предпоставки предвид изричното оспорване от страна на ищеца да
е ползвал доброволно или принудително платен годишен отпуск. В настоящото
производство ответникът не беше открит на посочения в ТР адрес на управление.
Не е депозирал писмен отговор и не се явява в съдебно заседание. Наличието на
Заповед на Управителя на „Ина Креатив“ ЕООД за такъв отпуск, намерена от вещото
лице не доказва предпоставките за законосъобразността на тази Заповед, която
може да бъде взета предвид само и единствено тогава, когато са били налице
предпоставките за издаването ѝ. Тъй като ответникът не проведе доказване
в тази насока, съдът намира, че не следва да бъде вземана предвид посочената
заповед от вещото лице и обезщетението по чл. 224 ал. 1 от КТ следва да се
изчисли за седем дни неползван платен годишен отпуск. В съдебно заседание
вещото лице изчисли, че в този случай нетното обезщетение ще е в размер на 493,
67 лева.
Предвид гореизложените факти,
съдът намира, че исковете за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетение
са основателни в размерите, посочени от вещото лице, а именно за месец юли на
2018 г. - 698,58 лв., за месец август на 2018 г. - 1398,58 лв., за месец
септември – 932, 39 лева и за обезщетението по чл.224 ал. 1 от КТ - 493,67 лв.
Ето защо претенцията за заплащане
на трудово възнаграждение следва да бъде уважена изцяло за месеците юли и
август, а за месец септември в частта до сумата от 932, 39 лева и да се
отхвърли до останалия размер – 1011, 36 лева. Исковата претенция за обезщетението
по чл.224 ал. 1 от КТ следва да се уважи в цялост.
По разноските.
Предвид крайния изход на делото
следва да се присъдят разноски в размер на 780 лева за платен адвокатски
хонорар в полза на ищеца съобразно уважената част от исковете. На основание чл.
78 ал. 6 от ГПК „Ина Креатив“ ЕООД следва да заплати държавна такса в размер на
140, 93 лева и разноски за вещо лице в размер на 200 лева.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА "Ина Креатив" ЕООД, с
ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. Св.
Княз Борис № 170, вх.А, ет.4, ап.10, представлявано
и управлявано от Снежана Анани Славова - Донкова - Управител, да заплати на Г.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, сутерен, чрез адвокат Д.Д., сумата в общ размер на 3523, 22 лв., както следва: неплатено нетно трудово
възнаграждение за месец юли 2018г. в размер
на 698,58 лв.; неплатено
нетно трудово възнаграждение за месец август 2018 г. в размер
на
1398,58лв. ; неплатено нетно трудово възнаграждение, дължимо
за месец септември до 20.09.2018 г. в размер
на
932, 39 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над 932, 39
лева до 1011, 36 лева; обезщетение за неползван платен годишен
отпуск, съгл. чл.224, ал.1 от КТ в нетен размер на 493,67 лв. за 7 дни
отпуск за 2018 г. ведно със законната лихва върху присъдените суми от деня
на завеждане на исковата молба в съда – 21.11.2018 г. до датата на
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА "Ина Креатив" ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. Св.
Княз Борис № 170, вх.А, ет.4, ап.10, представлявано и управлявано от Снежана
Анани Славова - Донкова - Управител, да
заплати на Г.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***,
сутерен, чрез адвокат Д.Д. разноски в размер на 780 лв.,
представляващи платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА "Ина
Креатив" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Стара Загора, ул. Св. Княз Борис № 170, вх.А, ет.4, ап.10, представлявано и
управлявано от Снежана Анани Славова - Донкова - Управител, да заплати по сметка на Старозагорски
районен съд държавна такса в размер на 140,
93 лева и разноски за вещо лице в размер на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: