МОТИВИ
към присъда № 19
/ 28.08.2020г. по НОХД № 376 / 2020г. на СлОС
Окръжна
прокуратура – Сливен е внесла против подс. К.Л.В. обвинителен
акт за престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. З,
предл. 3, б. „б", предл. 1, вр. ал. 1, б.
„в", вр. чл. 342, ал.
1 от НК затова, че на 09.10.2019
г. на път ІІ-66, километър 4, след кръстовището на с. Мечкарево и гр. Кермен, общ. Сливен, при управление на МПС – лек автомобил
„БМВ Х5“ с рег.№ ***, нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, като
управлявал със скорост от 100 км/ч при допустима скорост от 90 км/ч извън
населено място, чл. 42 ал. 2 т. 2 от ЗДвП, като не
изпълнил задължението си изпреварвайки, при навлизане в пътната лента,
предназначена за насрещно движение, да не създава опасност или да пречи на
превозните средства движещи се по нея, и в нарушение на забраната по чл. 43 т.
4 от ЗДвП използвал пътната лента за
насрещно движение, без да може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна
лента, за да извърши изпреварване и по непредпазливост е причинил смъртта на едно лице – К.И.В. на
69 години от с. Самуилово, общ. Сливен и средна телесна
повреда на едно лице – Й.Т.У., ЕГН ********** ***, изразяваща се в „Трайно
затрудняване на движенията на снагата“.
Гражданско
– правни претенции не са предявени, респ. не са приети за съвместно разглеждане в настоящия
наказателен процес.
Като
частни обвинители по делото са конституирани пострадалите В.К.У. /дъщеря на
починалия К.И.В./, В.К.П. /дъщеря на починалия К.И.В./,
И.Д.И. /съпруга на починалия К.И.В./ и Й.Т.У..
В
хода на съдебните прения след проведено съкратено съдебно следствие
представителят на Окръжна прокуратура – Сливен изразява становище, че деянието
е доказано по несъмнен начин от събраните на досъдебното производство
доказателства. Поддържа
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Според
прокурора няма съмнение, че смъртта на пострадалия К.И.В. е настъпила в
резултат на възникналото по вина на подс. В. ПТП както и това, че в
резултат на него Й.У. е получил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на снагата. Моли
съда да постанови осъдителна присъда, с която да признае подс. В. за виновен в извършване на престъплението, за което е
привлечен към наказателна отговорност и да му определи наказание около и над
минималния размер предвиден в чл. 343 ал. 3 б. „ в” предл. 1 от НК, към което
препраща ал. 4, а именно 3 години и 6 месеца лишаване
от свобода, което съобразно правилата на чл. 373 ал.
2 вр. чл. 58 а от НК, да бъде редуцирано с 1/3
така, че да бъде в размер на 2 години и
4 месеца лишаване от свобода. Прокурорът не взема отношение
по въпроса дали наказанието следва да бъде търпяно ефективно в местата за
лишаване от свобода или изпълнението му следва да бъде отложено за подходящ
изпитателен срок. На основание чл. 343 Г от НК предлага на подс. В. да
бъде наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок равен или по
- висок от размера на наложеното му наказание лишаване от свобода. Моли съда да
се произнесе и по въпроса с веществените доказателства, като тези, които се
намират в материалите по делото - да бъдат унищожени, както и по въпроса за
направените по делото разноски. Счита, чу лек автомобил „Опел“ следва да бъде
върнат на наследниците на починалия пострадал, а по отношение на лекия
автомобил „БМВ Х5“, моли съда да прецени
дали е налице основание по чл. 53 ал. 1 от НК да се отнеме в полза на държавата като вещ послужила за
извършване на престъплението.
Повереникът
на частните обвинители поддържа повдигнатото обвинение наред с
представителя на прокуратурата. Счита, че по делото е
установено по несъмнен и категоричен начин, че ПТП и причинените в резултат на
него телесни увреждания и смърт, са пряка последица от допуснатите от страна на
подс. В. нарушения на ЗДвП. Твърди, че
подсъдимият и извършеното от него престъпление са с висока степен на обществена
опасност, което обуславяло необходимостта от по-строга наказателна политика.
Независимо, че подсъдимият бил наказван по административен ред за допуснати
нарушения на правилата за движение по пътищата той не се бил поправил и превъзпитал. Налице били отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, тъй като спрямо него имало наложени
многобройни наказания по административен ред за нарушения, свързани пряко с
безопасността на движението. Предлага на подс. В.
да бъде наложено наказание към средния размер за този вид престъпление, а
именно 9 години лишаване от свобода, което след редукцията с 1/3 да бъде в размер на 6 години и да бъде
изтърпяно ефективно. Относно лишаването на подсъдимия от права
по чл. 343Г от НК, предлага наказанието лишаване от
право да управлява МПС да бъде за срок от 9 години. Счита, че вещественото
доказателство лек автомобил
„Опел“ следва да се върне на пострадалите, а автомобилът на
подсъдимия ако са налице основания по чл. 53 от НК - да се отнеме в полза на държавата. Претендира присъждане на направените разноски.
Явилите
се в съдебно заседание частни обвинители И.Д.И. и В.К.У. се присъединяват към
становището на повереника си.
Защитникът
на подс. В. не оспорва фактите
по делото. Счита, че подсъдимият не е с висока степен на
обществена опасност, той бил трудово ангажиран, семеен, с дете. С
оглед разпоредбата на
чл. 373, ал. 2 от НК
относно задължително приложение на чл.58а от НК счита, че на подсъдмия следва
да бъде наложено наказание при условията на чл. 54 от
НК, а именно лишаване от свобода, чиито размер да бъде намален с 1/3 по реда на
чл. 58а ал.1 от НК. Като смекчаващи
отговорността на подсъдимия
обстоятелства моли да бъдат отчетени неговата възраст, фактически
признания, проявената самокритичност, искреното разкаяние и съжаление,
необременено му съдебно минало, положителните му характеристични данни, както и
обстоятелството, че принос за настъпването на ПТП имал и самият пострадал. Моли
съда да вземе в предвид, че подсъдимият е направил самопризнания още в хода на
досъдебното производство, изцяло съдействал за установяване на фактическата обстановка,
проявил загриженост за пострадалите, опитал се да се свърже с техните роднини, за
да окаже помощ, поради което следвало да му бъде наложено наказание лишаване от
свобода при значителен превес на смекчаващите спрямо отегчаващите отговорността
обстоятелства, а именно в минималния предвиден в разпоредбата на чл. 343, ал.4, вр. ал. 3 б. „б“ от НК
размер за срок от 3 години, като след
редукцията с 1/3, наказанието да бъде лишаване от свобода в размер на 2 години,
изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл. 66 ал.
1 от НК за предвидения в закона изпитателен срок. Относно размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС,
както и относно веществените доказателства - предоставя на съда. По
отношение на претенцията на частните обвинители за заплатени разноски за
адвокатски хонорар, прави възражение за недължимост на същите, предвид липсата
на доказателства за реалното им извършване и евентуално - моли за редуциране на
техния размер като завишен.
В
съдебно заседание подс. В. се
признава за виновен в извършването на престъплението, за което против него е
повдигнато обвинение. Признава изрично всички факти и
обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
същевременно се съгласи да бъде проведено съкратено съдебно следствие без се
събират доказателства за тези факти. Изказва съжаление
за случилото се. Присъединява се към казаното от
адвоката си.
След
като обсъди наличните по делото фактически данни, прецени всички събрани на
досъдебното производство доказателства, за които страните в предварителното
изслушване по чл. 371 от НПК изразиха изричното си
съгласие да не се събират и проверяват в хода на съдебното следствие, съобрази
самопризнанието на подсъдимия относно всички факти, изложени в обвинителния акт
и изслуша доводите на страните, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подс.
К.Л.В. е на 35 години, български гражданин, с висше образование, работи в „Бик“ ООД – гр. Сливен, женен, има едно дете
на 6 години, не е осъждан. Правоспособен водач на МПС от 28.07.2003г., категория „В“. Видно от справка, издадена
от Единната информационна система на МВР, сектор “ПП”, като водач на МПС в
периода от 2004г. до 2018г. подс.
В. многократно е допускал нарушения по ЗДвП, свързани
предимно с превишаване на максимално допустимата скорост, за което е бил
санкциониран по административен ред чрез съставяне на наказателни постановления
и фишове.
На
09.10.2019г., около 17:00 ч. подс. В. тръгнал сам с лек автомобил марка "БМВ Х5”, с рег. № *** от с. Младово, общ. Сливен, където
работел, към дома си в гр. Сливен. Времето било ясно,
слънчево, видимостта била нормална. В района на
Сливенски минерални бани, от кръстовището за с. Мечкарево, подс. В. се включил в движението по главен път ІІ-66, като
непосредствено след това изпреварил микробус „Фолксваген Крафгер” с рег. № СН 8276 АМ, управляван от свид. С.Д.С. от
гр. Сливен и застигнал тежкотоварен автомобил, тип
„Гондола“, превозващ зърно. Обвиняемият продължил движението си със
скорост от около 100 км/час по пътното платно, което в този участък (км. 4) било
двупосочно, с по една лента за движение за всяка посока, разделени с прекъсната
разделителна линия. Тъй като от гондолата изпадало зърно, той
решил да я изпревари.
По
същото време на посочения участък от главен път ІІ-66, в противоположна посока
- от гр. Сливен към с. Мечкарево, общ.
Сливен, със скорост на движение от 76 км/час при разрешена скорост до 50 км/час
(указана с пътен знак В26) се движел лек автомобил марка „Опел”, с рег.№ СН
7655 СС, управляван от постр. К.И.В., на 69 години. Заедно с него, на предната дясна седалка пътувал неговият внук
постр. Й.Т.У., на 24 години.
В
зоната на лек ляв завой, със скорост от 100 км/час, подс. В.
предприел изпреварване на неустановения товарен автомобил, превозващ зърно,
като навлязъл в насрещната пътна лента за движение, без да се съобрази с
наличието на насрещно движещия се автомобил „Опел“, управляван от постр. В. и без да се увери, че след изпреварването ще може да се
върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента. Водачът на автомобила „Опел“ възприел навлизащия в неговата лента за движение л.а.
„БМВ“, управляван от подс. В. и успял да завие леко на
дясно спрямо собствената посока на движение. Въпреки това, в
лявата лента (лентата за движение на л.а. „Опел“) настъпил челен удар между
двата автомобила, съответно между челната лява част на лекия автомобил „БМВ“,
управляван от подс. В. и челната лява част на
лекия автомобил „Опел“, управляван от постр. В.. При този удар управляваният от
подсъдимия автомобил продължил движението си напред спрямо неговата посока,
като е настъпила ротация около вертикалната ос, в посока обратна на
часовниковата стрелка, както и ротация около надлежната му ос, след което
автомобилът „БМВ“ спрял на банкета на лявата пътна лента, обърнат на дясната си
странична повърхност.
След
удара автомобилът „Опел“ продължил движението си назад и на дясно спрямо
неговата посока, завъртайки се около вертикална си ос, в посока обратна на
часовата стрелка, гледано отгоре, както и около собствената ос и също спрял в
банкета на лявата пътна лента, обърнат по таван.
Свидетел-очевидец
на пътнотранспортното произшествие станал свид. С.Д.С., който се движел след лекия автомобил, управляван от подс.
В.. Свид. С. спрял в района на местопроизшествието, незабавно позвънил на
телефона за спешни случаи „112“, след което се насочил към автомобилите, за да
установи какво е състоянието на участниците в катастрофата и да им окаже помощ.
Приближил се към лекия автомобил „Опел“ и видял, че
вътре се намират двама души, които не давали признаци на живот. Въпреки че
автомобилът „БМВ“ бил с множество деформации, подс. В.
не получил наранявания и счупвайки панорамното стъкло,
успял да излезе от него. Той веднага отишъл до лекия
автомобил „Опел“, за да види живи ли са хората, намиращи се в него. По това време свид. С. вече бил
там. Подс. В. се опитал да отвори предната дясна врата, за да
извади постр. Й.У., но не успял. Те
констатирали, че водачът на лекия автомобил „Опел“ - постр.
В., е починал. На
местопроизшествието пристигнали и други хора, които с помощта на желязна щанга
успели да отворят вратата и да извадят получилия множество травматични
увреждания постр. Й.У.. През
това време пристигнал екип на ЦСМП - Сливен, които констатирали смъртта на
постр. В. и откарали с линейка в Спешно
отделение при МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД - Сливен постр. Й.У..
На
местопроизшествието пристигнали и служители от ОД на МВР - Сливен, между които
мл.
автоконтрольор Г.Г.. Той изпробвал с техническо
средство „Дрегер Алкотест” 7510 ARDM0204 подс. В. за
употреба на алкохол, при което била отчетена нулева проба (отразена в талон за
изследване № 0039109 - л. 32 от ДП). Въпреки това на
обвиняемия бил връчен талон за медицинско изследване на кръв за наличие на
алкохол и наркотични вещества. При последващо изследване на взетата
проба кръв не е доказано наличие на етилов алкохол и наркотични вещества (видно от
заключението на химическата експертиза по протокол № 151 / 10.10.2019г. и заключението
на съдебната химикотоксикологична
експертиза).
В
хода на разследването е назначена съдебномедицинска експертиза на труп за
изясняване на обстоятелствата, касаещи вида и степента на получените от постр. К.И.В. травматични увреждания и причината за настъпилата му смърт.
Видно от експертното заключение, смъртта на постр. В.
е настъпла вследствие на автомобилна травма - травма вътре в лек автомобил като
водач на автомобла при неговото блъскане по време на движение от джип, който се
движел в срещуположната лента за движение, при което автомобилът на пострадалия
е получил тежки деформации предимно отпред и е бил по таван, а пострадалия е
получил тежка несъвместима с живота съчетана травма, с обхващане на главата,
гръдния кош, корема и крайниците и е починал на мястото на произшествието
непосредствено след него. Травмата на главата се изразява в наличието на
масивни кръвонасядания и кръвоизливи в областта на меките черепни покривки,
разкъсни и разкъсно - контузии наранявания, както и охлузвания и кръвонасядания
в областта на лицето и главата с масивни зацапвания с кръв в областта на
лицето.Установени са добре изразени контузии на двете мозъчни хемисфери и
масивни субарахноидални кръвоизвиви. Установен е тежък оток
на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчнте тонзили и
мозъчния ствол в големия тилен отвор и дифузни точковидни кръвоизливи по
срезните повърхности на мозъка.
Гръдната
травма се изразява в установените масивни и множествени счупвания на всичките
леви ребра с образуване на множество костни фрагменти с разкъсване на
диафрагмата и преминаване на част от коремните органи в лявата гръдна кухина. Установени са и единични счупвания на десните ребра с кръвоизливи в
областта на меките тъкани около местата на счупванията им. Установени са и масивни контузии огнища на белите дробове по -
добре изразени в областта на левия бял дроб и наличие на около един литър кръв
в гръдната кухина. Установени са и контузионни
кръвоизливи на рехавите тъкани в областта на предното средостение.
Коремната
травма се изразява в наличието на повърхностни травми в областта на коремните
стени и масивно разкъсване на черния дроб и размачкване на паренхима му в
областта на неговата предногорна повърхност, както и на слезката също в
предногорната й повърхност. В
коремната кухина също се е установило наличието на около 1 литър кръв и кръвни
съсиреци.
Установени
са и масивни разкъсно-контузни рани в областта на горните и долните крайници,
както и множествени счупвания на костите на горните и долните крайници, с
масивно - контузии рани, охлузвания, наранявания и деформации.
Кожата,
лигавиците и вътрешните органи са се намерили бледи в следствие на острата
следкръвоизливна анемия.
Причината
за настъпването на смъртта е тежка съчетана травма с обхващане на главата,
гръдния кош, корема и крайниците. Непосрествената причина за настъпването на смъртта е изпадането на
пострадалия В. в състояние на тежка мозъчна кома вследствие тежката
черепномозъчна травма и тежкия хеморагичен и травматичен шок вследствие
множествените травми и масивните кръвоизливи. Настъпването
на смъртта на постралия е била неизбежна и неминуема. Животът
му е бил неспасяем. Най-голямо значение за
настъпването на смъртта е имало тежката гръдна травма, като травмите на
органите във всяка една от трите телесни кухини са били смъртоносни. Описаните увреждания са получени вследстве действието на твърди
тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне на главата,
гърдите, корема и останалите травмирани области на тялото с такива предмети,
както и притискане на тези области на тялото между такива предмети. Смъртта се дължи на получените тежки травматични увреждания при
възникналото пътнотранспортно произшествие и настъпилите усложнения. Опсаните травми и настъпилата смърт са пряка и непосредствена
последица на възникналото пътнотранспортно произшествие.
Локализацията
на уврежданията сочи, че най-силни са били травмите в областта на лявата
половина на главата, гръдния кош, корем и крайниците. Установените увреждания са получени вследствие удряне на
травмираните области на тялото по вътрешното обзавеждане на лекия автомобил и
притискането на главата, гръдния кош, корема и крайниците от деформиралите се
части на лекия автомобил.
В
изпратената за изследване проба кръв, взета от трупа на пострадалия К.И.В. не е доказано наличие на етилов
алкохол (заключение на химическата експертиза по протокол № 156 / 08.10.2019г.).
По
делото е назначена съдебномедицинска експертиза № 14/20г. на постр. Й.Т.У. от заключението на която е видно, че същия
е получил автомобилна травма, изразяваща се в следните телесни увреждания:
-тежка
съчетана травма със засягане на глава, гърди и корем, протекла в началото с
картината на травматичен шок, по повод на което пострадалият е хоспиталзиран за
лечение в ОАИЛ при МБАЛ “Д-р Иван Селимински” - Сливен;
-черепно-мозъчна
травма с наличие на голяма разкъсно - контузна рана в лявата челно-теменна
област с формиране на кожно ламбо, наложило хирургично лечение и реимплантация
на ламбото, данни за сътресение на мозъка, екстракрниален хематом в лявата
теменна област с дебелина 2см и множество охлузвания по кожата на лицето;
-контузия
на гръдния кош с клинични и рентгенологични данни за счупвания на VI, VII, VIII
ребра в лявата му половина, малка контузия на левия бял дроб в неговата горна
половина, парциален пневмоторакс, наложл извършването на оперативна интервенция
с поставяне в кухината на един аспирационен Дрен;
-контузия
на коремната област с наличие на палпаторна болезненост и охлузвания на кожата
в лявата половина на коремната стена.
Описаните
в медицинските документи увреждания имат травматична генеза, дължат се на
механичното действие на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да
са получени по време на описаното в материалите по досъдебното производство
пътнотранспортно произшествие. При този
вид автомобилни травми, през различните фази на произшествието върху тялото на
пътника на предната дясна седалка действат различни по своята посока, величина
и характеристики травмиращи сили. Под тяхното действие тялото му или
отделни негови части се придвижват в пространството на автомобилния салон по
време на сложните движения, извършвани от автомобила, влизат в контакт с
различни елементи от вътрешното му оборудване или деформирани части на купето,
удрят се, притискат се и се травмират. Именно по тези механизми са се получили
всички опсани в медицинските документи увреждания на пострадалия Й.Т.У..
Контузията
в областта на главата се дължи на силен удар в лявата й половина с направления
отпред назад, като формирането на кожно ламбо свидетелства за това, че е била
налице и тангенциална компонентна в действието на травмиращия агент. Множествените охлузвания по лицето са в резултат най-вероятно на
действието на фрагменти от счупено автомобилно стъкло.
Контузията
в лявата половина на гръдния кош се дължи на удар и/или притискане в тази
област предимно отстрани отляво и заедно с контузията и охлузванията в лявата
половина на коремната област и е възможно да се дължат на възпиращото действие
на предпазния колан в момента на произшествието.
В
резултат на настъпилото пътнотранспортно проризшествие постр. У.
е получил тежка съчетана травма, протекла в началото с клинично изявена картина
на травматичен шок, който е бил с клинична изява от първа-втора степен, като по
този начин е осъществил смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак
„Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ на пострадалия У..
В
резултат на удар в областта на лявата половина на главата пострадалият У. е
получил сътресение на мозъка, като същото е протекло без пълна загуба на
съзнанието до степен комоционна кома. По този начин полученото от него сътресение на мозъка е осъществило
смисъла на медико - биологичния характеризиращ признак „Временно разстройство
на здравето, неопасно за живота“.
Голямата
разкъсно-контузна рана на меките черепни обвивки в лявата челно-теменна област
на главата с формиране на кожно ламбо, наложла извършването на оперативно лечение
с реимплантиране на кожното ламбо по своята характеристика представлява
нарушаване на анатомичната цялост на меките тъкани в засегнатата област и в
съвкупност с екстракраниалния хематом в лявата половина на теманната област е
осъществила смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „Временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“ на пострадалия У..
Контузията
в лявата половина на гръдния кош с клинични и рентгенологични данни за счупване
на VI, VII, VIII ребра, поради силната функционална и палпаторна болезненост е
довела до затруднение в двженията на снагата за срок не по-малък от 1,5-2 месеца при нормален ход на оздравителните процеси,
осъществявайки по този начин смисъла на медико-биологичния характеризиращ
признак „Трайно затрудняване движенията на снагата“, представляващо средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
В
резултат на гръдната травма в лявата половина на гръдния кош пострадалият У. е
получил парциален пневмоторакс наложил поставянето на един аспирационен дрен в
ляват гръдна кухина и рентгенологични данни за наличие на контузионно огннище в
левия бял дроб, протекло без клинична изява. По този
начин сами по себе си тези две състояния са осъществили смисъла на
медико-биологичния характеризиращ признак „Временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“ на пострадалия У..
Останалите
увреждания, получени от пострадалия Й.Т.У. в резултат на настъпилото
пътно-транспортно произшествие, описани в медицинските документи по досъдебното
производство, сами по себе си са му причинили болка и страдание.
В
хода на разследването за изясняване на техническите причини за настъпилото
пътнотранспортно произшествие е назначена автотехническа експертиза, от
заключението на която е видно следното:
Скоростта
на движение на лекия автомобил „БМВ” преди пътнотранспортното произшествие,
както и към момента на удара, изчислена по метода „Теория на удара“, е
определена на около 100 км/ч. По същия метод вещото лице е изчислило скоростта
на движение на лекия автомобил “Опел” преди пътнотранспортното произшествие и
към момента на удара на около 76 км/ч. При така определената скорост на
движение, опасната зона за спиране на лекия автомобил „БМВ” е около 82 м., а
опасната зона за спиране на лекия автомобил „Опел” е около 66 м. Автомобилът
„БМВ“ е навлязъл в опасната зона за спиране на лекия автомобил „Опел“. В
резултат на така направените изчисления, вещото лице обосновава извод, че при
навлизане на лекия автомобил „БМВ“ в лентата за движение на „Опел“, дори и при
предприето спиране от двамата водачи, ударът не би бил предотвратим.
От
заключението на автотехническата експертиза се определя, че мястото на удара
между атомобилите е в лявата лента за движение на л.а. „Опел” (лявата лента
спрямо посоката на движение на „БМВ”), на 16,3 м. след мерната линия и на ниво
от 2,1 м. до 2,9 м. вляво от разделителната линия на лентите за движение. Към момента на удара автомобилът „БМВ” е бил изцяло в насрещната
лента, а автомобил „Опел” изцяло в собствената лента за движение. Според
направленията, автомобил „Опел” се е движил в собствената лента, а автомобилът
„БМВ” се е движил срещу него след напускане на собствената лента и при
извършване на маневра изпреварване на неизвестен автомобил. Навлизането
на автомобила „БМВ” в насрещната лента е било на не по-малко разстояние от
около 37 м. преди мястото на удара. В момента на навлизане на „БМВ” в
лентата за насрещно движение, автомобилът „Опел” е бил на 29 м. от мястото на
удара.
Експертното
заключение сочи, че водачът на автомобила „БМВ” е имал техническата възможност
да предотврати пътнотранспортното произшествие, като непрекъснато контролира
автомобила и запази движението му в собствената лента.
Водачът
на „Опел” е нямал техническата възможност да предотврати пътнотранспортното
произшествие към момента на навлизането на автомобила „БМВ” в неговата пътна
лента.
В момента на навлизане на автомобила „БМВ” в лентата за
насрещно движение двата автомобила са били на разстояние 66 м. един от друг.
Основната
техническа причина, довела до възникването на пътнотранспортното произшествие е
навлизането на лекия автомобил „БМВ” в насрещната лента за движение при наличие
на насрещно движещ се автомобил. Навлизането в насрещната лента е резултат от конкретни действия на
водача и не се е дължало на възникване на внезапна техническа неизправност.
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото гласни, писмени и
веществени доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната
съвкупност. Всички те са безпротиворечиви и взаимно се
допълват. В хода на съкратеното съдебно следствие
съдът одобри изразеното от подсъдимия съгласие да не се провежда разпит на
свидетелите и вещите лица, като при постановяване на присъдата непосредствено
да ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит и експертни
заключения. Предвид признанията на подс. В. относно фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съдът прогласи, че ще ползва самопризнанието му, без да
събира доказателства относно въпросните факти. Освен от коменитраните по – горе
неоспорени от страните заключения на изготвените експертизи, признатите от
подсъдимия факти се установяват по категоричен начин и от анализа на останалия
доказателствен материал, събран на досъдебното производство и предявен на
страните по реда, предвиден в НПК в хода на проведеното съкратено съдебно
следствие. Безпротиворечиви са и взаимно се допълват показанията на разпитаните
в хода на досъдебното производство свидетели Й.Т.У., С.Д.С., Кристина Веселинова Вълчева,
обясненията на подс. В. и множеството документи, приложени и приети като
писмени доказателства по делото, всичките неоспорени от страните, изготвени по
предвидения процесуален ред и отговарящи на законовите изисквания да бъдат годни
доказателствени средства в наказателния процес - протокол за оглед на
пътно-транспортно произшествие и фотоалбум към него; протокол за оглед на местопроизшествие;
справка за нарушител/водач по ЗДвП за подсъдимия; справка за лек автомобил „БМВ
Х5“; Таблица - приложение към писмо рег.
№ 3286р-9187 / 10.03.2016г. относно
процеснот ПТП; талон за изследване № 0039109 и протокол за медицинско изследване; препис – извлечение от Акт за смърт на постр.
В.; удостоверение за внаследници на постр. В.; удостоверение за сключен
граждански брак между
подсъдимя и свид. Вълчева; удостоверение за раждане на Елена
Костова Вълчева; допълнително споразумение към трудов договор № 25 /
06.06.2011г.; характеристика на подсъдимия от съседи; характеристика на подсъдимия
от колеги; референция от работодателя; характеристична справка на подсъдимия; справка за съдимост;
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние. Съдът взе в
предвид и приложените по делото веществените доказателства.
Съдът
възприе изцяло заключението на едноличната автотехническа експертиза. Това заключение безспорно установява скоростта на движение на
управляваните от подсъдимия и пострадалия автомобили преди ПТП, опасните зони
за спиране на автомобилите, мястото на удара, механизма на пътно-транспортното
произшествие и техническите причини за него.
Съдът
даде вяра на неоспореното заключение на съдебно-медицинската експертиза на труп,
която установява нараняванията на постр. В.;
механизма на тяхното причиняване; непосредствената причина за смъртта му;
причинноследствената връзка между травмите му, причинени при
пътно-транспортното произшествие и настъпилата смърт.
Съдът
даде вяра и на неоспореното заключение на съдебно-медицинската експертиза на
постр.
У., от която се установява какви телесни увреждания е
получил при процесното ПТП; механизмът на получаването им; медико –
биологичните характеризиращи признаци на установените увреждания и периода от време за възстановяване на постр.
У..
Съдът
намери, че горепосочения доказателствен материал категорично и без съществени
противоречия, установява описаната фактическа обстановка в нейната пълнота,
поради което изцяло основа на него своите фактически изводи.
По
тези причини съдът прие, че категорично е установено както авторството на
деянието така и обстоятелствата около извършването му и въз основа на
възприетата фактическа обстановка изгради своите ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Подс.
В. е наказателноотговорен. Към момента на
извършване на престъплението той е бил пълнолетен и вменяем, разбирал е
свойството и значението на своите действия и е могъл да ръководи постъпките си.
След деянието и до настоящия момент подсъдимият не е изпадал
в такова разстройство на съзнанието, постоянно или краткотрайно, което да не му
позволява да разбира свойството и значението на своите действия и да ръководи
постъпките си. Следователно подс. В. отговаря на изискванията на чл. 31 от НК
за наказателноотговорно лице, поради което на същия може и следва да се търси
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление.
С
деянието от описаната фактическа обстановка подс. В.
е осъществил обективните и субективни признаци на
състава по чл. 343,
ал. 4, вр. ал. З, предл. 3, б. „б", предл. 1, вр. ал. 1, б.
„в", вр. чл. 342, ал.
1 от НК тъй като на
09.10.2019г. на път ІІ-66,
километър 4, след кръстовището на с. Мечкарево и гр. Кермен,
общ. Сливен, при управление на МПС – лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ***, нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в чл. 21 ал. 1
от ЗДвП, като управлявал със скорост от 100 км/ч при допустима скорост от 90
км/ч извън населено място, чл. 42 ал. 2 т. 2 от ЗДвП,
като не изпълнил задължението си изпреварвайки, при навлизане в пътната лента,
предназначена за насрещно движение, да не създава опасност или да пречи на
превозните средства движещи се по нея, и в нарушение на забраната по чл. 43 т.
4 от ЗДвП използвал пътната лента за
насрещно движение, без да може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна
лента, за да извърши изпреварване и по непредпазливост е причинил смъртта на едно лице – К.И.В. на
69 години от с. Самуилово, общ. Сливен и средна телесна
повреда на едно лице – Й.Т.У., ЕГН ********** ***, изразяваща се в „Трайно
затрудняване на движенията на снагата“.
Налице
са кумулативно изискуемите от този законов текст предпоставки за ангажиране на
наказателната отговорност на подсъдимия. Безспорно
установено е в случая, че подсъдимият при управление на МПС - лек автомобил „БМВ
Х5“ с рег. № *** нарушил правилата
за движение по пътищата, регламентирани в посочените по – горе разпоредби от
ЗДвП. Той е имал техническа
възможност да контролира непрекъснато
автомобила, който управлява; да се движи с допустимата от закона скорост; да
запази движението си в дясната
лента за движение при наличие на
насрещно движещ се автомобил и достигайки зоната за забрана за извършване на
маневра изпреварване, приближаване на кръстовище и ограничение на скоростта на
движение до 50 км/ч. Подсъдимият използвал пътната лента за насрещно движение
без да може да се върне безпрепятствено в напуснатата лена за движение, за да
извърши изпреварване. Технически правилно е било подсъдимият
да запази движението си в дясната лента за движение. Навлизането в
насрещната лента не се е дължало на възникнала внезапна техническа
неизправност.
Управлявайки
процесния лек автомобил и нарушавайки коментиранте правила за движение по
пътищата, подсъдимият е причинил смъртта на постр. К.И.В. и средна телесна повреда на Й.Т.У., изразяваща се в „Трайно
затрудняване на движенията на снагата“. Налице е
причинноследствена връзка между допуснатите от подсъдимия нарушения на
правилата за движение по пътищата, регламентирани в разпоредбите на чл. 21, ал. 1, чл. 42,
ал. 2, т. 2 и чл. 43, т. 4 от
ЗДвП и настъпилия вредоносен резултат. Смъртта на
постр. В. и причинената средна телесна повреда
на постр. У. представляват пряка и непосредствена
последица от деянието на подсъдимия.
От
субективна страна деянието е извършено по непредпазливост по смисъла на чл.
11, ал. 3, пр. 1 от НК. Подс. В. не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен с оглед
задължението му да спазва разпоредбите на ЗДвП и е могъл да ги предвиди, като
правоспособен водач на МПС. Поведението му е виновно.
Съдът
счита, че причините и условията, способствали за извършване на деянието се
състоят в подценяване значението на правилата за движение по пътищата от страна
на подсъдимия.
Налице са изискуемите законови
предпоставки за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия. При индивидуализацията на наложеното на подс. В. наказание, съдът се съобрази с принципите за неговата
законоустановеност и индивидуализация. Съдът отчете всички
обуславящи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Като
смекчаващи вината на подс. В. обстоятелства съдът прецени добрите му характеристични
данни, сравнително младата му възраст, трудовата му ангажираност, чистото му
съдебно минало, изказаното съжаление за стореното, поведението му
непосредствено след инцидента и по време на провежданото наказателно
производство.
Като отегчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени множеството допуснати
нарушения на правилата за движение по пътищата, за които е наказван по
админстративен ред и които сочат, че той не е безупречен водач на МПС; причиняване на повече от
една телесна повреда на постр. Й.Т.У. – освен причинената съставомерна средна
тесна повреда, на пострадалия са причинени и множество леки телесни увреждания,
описани по – горе във
фактическато обстановка.
Степента на обществена
опасност на конкретно извършеното от подс. В. деяние
не е по - висока от характерната за този вид престъпления.
Обществената
опасност на подсъдимия е ниска предвид изброените по – горе смекчаващи
отговорността му обстоятелства и липсата на противообществени прояви.
Съгласно
чл. 373, ал. 2 от НПК при постановяване на осъдителна присъда от съда при
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372,
ал. 4, във вр. с чл.
371, т. 2 от НПК /както в настоящия случай/, наказанието се определя
при условията на чл. 58а от НК.
Според
чл. 58а, ал. 1
НК, при постановяване на осъдителна присъда
в случаите по чл. 373, ал. 2 НПК,
съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част, т.е. при условията на чл. 54 НК и намалява така определеното наказание с една трета, а според
разпоредбата на чл. 58а, ал. 4
НК, в случаите, когато едновременно са налице условията на ал. 1 и условията на чл. 55 НК, съдът прилага
само чл. 55 НК, ако е по-благоприятен за дееца.
Съдът
определи на подс. В. наказание при условията на чл. 54 от НК -
лишаване от свобода, каквото е предвидено в приложимия текст на чл. 343, ал. 4, вр. ал. З, предл. 3,
б. „б", предл. 1, вр. ал.
1, б. „в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като при
конкретизиране на размера му в границите между три и петнадесет години години
съобрази изложеното по – горе относно индивидуализацията на наказанието;
причиненият престъпен резултат; обстоятелството, че подср. В. се е движил в своята лента за движеине с превишена скорост -
76 км/ч при наличие на знак, ограничаващ
скоростта на движение до 50 км/ч. (т.е. налице е
съпричиняване на вредоностния резултат от постр. В., което намери отражение при
индивидуализиране на отговорността на подсъдимия) и съблюдавайки целите на
специалната и генералната превенция прецени за справедлив размер на наказанието
лишаване от свобода към минималния
предвиден в закона, а именно за срок от четири години и шест месеца.
Това
наказание съдът редуцира с 1/3 съгласно императивната разпоредба на чл.
58а, ал. 1 от НК и наложи на подс.
В. наказание
лишаване от свобода за срок от три
години.
Предвид
наличието на покочените по – горе отегчаващи вината на подс. В. обстоятелства, съдът
намери за неоснователно искането на защитата, наказанието на подсъдимия да бъде определено
в минималния, предвиден в закона размер от три години и
след редукцията да бъде в размер на две години лишаване от свобода.
Поради липсата на многобройни или изключителни
смекчаващи вината на подс.
В. обстоятелства, при наличието на които и най –
лекото предвидено в закона наказание да
се оказва несъразмерно тежко, съдът не следва да обсъжда предпоставките за приложение
на чл. 58а, ал. 4 от НК.
Съдът
счете определения размер на наказанието лишаване от
свобода за напълно адекватен и справедлив в конкретния
случай. Това наказание съдът намира за достатъчно за постигане на репресивните
и възпитателни цели на санкцията, за прецизно отмерено с оглед на всички
индивидуализиращи наказателната отговорност обстоятелства и за справедливо.
Като
взе предвид, че подсъдимият изобщо не е осъждан и че за постигане целите на
наказанието, предвидени в чл. 36 от НК и
преди всичко за поправянето и превъзпитанието му не е наложително той реално да
изтърпи определеното му наказание от три години лишаване от свобода, съдът
приложи института на условното осъждане, регламентиран в чл.66 ал.1 от НК и
отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от пет години, считано от
влизане на присъдата в сила. Съдът счита, че много добрите
характеристични данни на подсъдимия, трудовата му ангажираност и неговото чисто
съдебно минало обуславят прилагането на условното осъждане спрямо него и дават
основание да се приеме, че този институт успешно ще поправи и превъзпита
извършителя. Решаващият съд прецени за законосъобразно и уместно да
отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия, за да му осигури възможност
през изпитателния срок да се поправи, да коригира своето поведение, да изгради
у себе си необходимите морално-волеви задръжки, без да напуска нормалната
среда, в която той живее и работи и без да бъде изолиран от обществото. Съдът определено счита, че в случая условното осъждане представлява
достатъчна наказателна репресия спрямо подсъдимия, ще допринесе за резултатното
поправяне на същия и за успешното постигане на предупредително-възпиращите цели
на наказанието.
Освен
наказанието лишаване от свобода, в приложение на императивната разпоредба на
чл. 343г от НК съдът
наложи на подсъдимия и второ наказание - лишаване от право да управлява МПС.
Срокът на това наказание, когато се налага заедно с лишаване от свобода съгласно чл. 49, ал. 2 от НК може да надминава срока на
последното най – много с три години. Съобразявайки степента на
обществена опасност на конкретното деяние и на подсъдимия, както и всички
останали обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанието и
обсъдени по-горе, съдът определи за конкретния случай срок на наказанието
лишаване от право да се управлява МПС – пет години, като приспадна времето, през което подс. В. е бил лишен
от това право по административен рад, считано от 10.10.2019г..
През този срок на лишаване от правоуправление, според
съдебния състав, подсъдимият ще има възможност да осъзнае и осмисли
по-задълбочено, че правилата за движение по пътищата трябва да се спазват, че
трябва да бъде внимателен водач на пътя.
С така наложените наказания ще се постигнат
в пълна степен целите, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че тези
наказания ще допринесат за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще
въздействат възпитателно и предупредително възпиращо и върху останалите членове
на обществото.
Съдът постанови
след влизане в сила на присъдата веществените доказателства по делото: хартиен
плик с надпис веществени доказателства по ДП 559/20 г. – „Опаковки” запечатан с
печат на БНТЛ на ОД на МВР – Бургас и хартиен плик с надпис веществени
доказателства по ДП 559/20 г. – „Обект 2/2 – клонки” запечатан с печат на БНТЛ
на ОД на МВР – Бургас да се унищожат като вещи без стойност.
Вещественото
доказателство лек автомобил „Опел” с рег.
№ ***, след влизане в сила на присъдата следва да бъде върнато на наследниците на пострадалия К.И.В. – И.Д.И.,
В.К.У. и В.К.П., а вещественото
доказателство лек автомобил „БМВ Х5“ с
рег.№ ***, след влизане в сила на присъдата следва да бъде върнато на подс. В..
При
горния изход на делото и на основание чл.
189, ал. 3 от НПК съдът осъди подс.
В. да
заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Сливен направените по
делото разноски за експертизи
на досъдебното производство в размер на 1397,60 лева.
Съгласно
правилата на процеса съдът осъди подс. В. да заплати на часните обвинители
направените от тях разноски по делото за адвокатски възнаграждения както
следва: - на частния обвинител И.Д.И. - сумата 1500 лева;
-на частния
обвинител В.К.У. - сумата
1900 лева;
-на частния
обвинител В.К.П. - сумата
1900 лева;
-на
частния обвинител Й.Т.У. - сумата
1500 лева. Възражението на защитника
на подсъдмия за недължимост на посочениете разноски е неоснователно, тъй като
видно от представените по делото доказателства тези разноски са реално
извършени и размерът им не е завишен.
Ръководен
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Мотивите
са изготвени на 26.10.2020г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: