Решение по дело №1399/2016 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 260016
Дата: 20 юни 2022 г. (в сила от 17 септември 2022 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Иванов
Дело: 20165320101399
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2016 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. К., 20.06.2022 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                                      втори граждански състав

на деветнадесети май                                                          две хиляди двадесет и втора година

в публично заседание в състав:

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР И.

 

Секретар: Цветана Чакърова

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1399 по описа за 2016 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по иск за делба във втората фаза – по извършване на делбата.

С влязло в законна сила Решение №380/20.03.2020 г., постановено по въззивно гр. д. №1730/2019 г. по описа на ОС П., с което е отменено Решение №383/22.10.2018 г. постановено по гр. д. №1399/2016 г. по описа на КрлРС, е допусната съдебна делба между П.Ч.Н. с ЕГН **********; Д.И.С. с ЕГН **********; И.И.И. с ЕГН **********; М.Т.Р. с ЕГН **********; А.И.Р. с ЕГН **********; Т.И.Р. с ЕГН ********** и С.И.Р. с ЕГН **********, на следния недвижим имот: Залесена територия с площ от 11,300 дка (единадесет цяло и три десети декара), находяща се в землището на гр. К., обл. П., в местността „К.“, съставляващ имот № 219002 по плана на землището, ЕКАТТЕ 35496, при граници и съседи: № 219001 - залесена територия на МЗГ-НУГ; № 000703 - вътрешна река на Държавата – МОСВ; № 219013 - залесена територия на Държавата - МТ; № 000703 - вътрешна река на Държавата, при квоти, както следва:

за П.Ч.Н. – 6/18 ид. части;

за И.И.И., Д.И.С. и  М.Т.Р. – 3/18 ид. части за всеки от тях;

за А.И.Р., Т.И.Р. и С.И.Р. – по 1/18 ид. част за всеки от тях.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

По отношение на поделяемост и пазарна оценка на недвижимия имот:

Във втората фаза на делбеното производство е изготвено, изслушано и прието от съда заключение на вещо лице Е.Д. по назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Според експертното заключение имотът е поделяем, като в изпълнение на поставените задачи вещото лице е съставило три варианта за разпределение съобразно дяловете на съделителите. Всеки от вариантите е свързан с разделянето на имота, като към експертизата са приложени скици – проект за изменение на кадастралната карта. Вещото лице е посочило, че стойността на процесния имот е 700 лв./дка или 7910 лева за 11,300 дка., като уточнява, че това е пазарна стойност само на земята, тъй като новообразуваните имоти не са одобрени и трасирани и няма как да се предложи пазарна стойност на земя плюс гора.

По извършване на делбата на недвижимите имоти:

Съсобствеността във втора фаза на делбеното производство се прекратява по един от посочените способи: посредством теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на  чл.353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл.349 ГПК, или чрез изнасяне на имота на публична продан – чл.348 ГПК.

Основен принцип при извършване на делбата е всеки от съделителите да получи дял в натура. Това е възможно или чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий /чл.352 ГПК/ или чрез разпределение по реда на чл.353 от ГПК. За тази цел и доколкото вещото лице е предложило варианти за делба на процесния имот, всеки от които е свързан с разделяне и образуване на нови имоти,  съдът е указал на страните, че следва да инициират процедура пред АГКК гр. П.. Трайната практика на ВКС сочи, че това е извънсъдебна дейност и съдът само ги напътства, като може единствено да внесе за становище експертизата в АГКК – нещо, което не е сторил по изрична молба на страните. По делото са проведени няколко съдебни заседания, в които е установено, че процедурата не е осъществена, като същевременно страните са декларирали, че опитват да решат спора със съдебна спогодба. В последното с. з. от 19.05.2022 г. адв. Г. – пълномощник на П.Ч.Н., е заявил, че спогодба не е постигната, а действия по провеждане на процедурата пред АГКК П. изобщо не са предприемани. Моли имотите да бъдат изнесени на публична продан, тъй като според него това е единственият възможен способ за извършване на делбата. Същото е становището и на адв. Б. – пълномощник на Д.И.С.. Останалите съделители не се явяват в с. з. и не вземат становище.

От изложеното дотук е видно, че съставянето на дялове и теглене на жребий или разпределяне на имота между съделителите действително е невъзможно, като изнасянето му на публична продан е единственият възможен начин за ликвидиране на съсобствеността

Относно претенцията по чл.346 от ГПК.

Претендира се от съделителката Д.И.С. да бъдат осъдени останалите съделители да й заплатят сумата от общо 13 747.40 лева, представляваща общата сума на извършените от нея подобрения в процесния имот, а именно:

1.  Беседка от дървен материал /чамови колони и греди/ и покрив – битумни керемиди;

2.  Ремонт и укрепване на мост и път – коларски, по който преминава автомобил.

Съделителката П.Ч.Н., чрез адв. Г. оспорва претенцията като неоснователна и недоказана.

За доказване на претенцията си Д.С. е представила 19 бр. стокови разписки и 14 бр. протоколи за извършена работа с механизация. В качеството на свидетел е разпитана дъщеря й Д.К.С., която потвърждава, че в периода 2015-2016 г. са извършено сочените от Д.С. подобрения. Имотът се намирал в близост до река и за да може тя да се прекоси, бил укрепен мостът, който бил в окаяно състояние. В края на 2015 г. – началото на 2106 г. в имота била построена беседка, която можела да се ползва при лошо време. За нея не били издавани разрешения, тъй като такива не били необходими. Това изрично им било потвърдено и от човека, който я построил.

Изготвена е съдебно-техническа експертиза (л.269-270), видно от която в имот № 219002 са направени следните подобрения, на стойност 6911.06 лева:

1.  Беседка от дървен материал /чамови колони и греди/ и покрив – битумни керемиди – общо 6 101,46 лева, включващи разходи за труд, материали и доставно-складови разходи;

2.  Ремонт и укрепване на мост и път – коларски, по който преминава автомобил – общо 809.60 лева, включващи разходи за труд, материали и доставно-складови разходи.

Подобрението съставлява такова изменение на имота, което увеличава неговата стойност. Останалите ремонтни работи, които целят запазване на имота съставляват необходими разноски и правното основание за дължимостта им е чл. 30, ал.2 от ЗС – всеки съсобственик да участва в ползите и тежестите на имота съобразно правата си. Така описаните от съделителката Д.С. СМР и по-конкретно – изградената беседка, съставляват подобрения в имота, тъй като увеличават неговата стойност чрез видоизменянето му и с оглед на това, съдът намира, че тази претенция следва да се квалифицира по чл. 59 от ЗЗД – като обезщетение за неоснователно обогатяване. Предпоставка за уважаване на подобен иск е доказване на извършването на подобрения в имота. Необходимо е също така да се установят стойността на направените разходи и увеличението на стойността на самия имот в резултат същите подобрения. Съгласно чл. 59 от ЗЗД, дължи се връщане на по-малката стойност измежду обедняването на подобрителя (направените от него разходи към момента на извършването им) и обогатяването на съсобственика (увеличението на стойността на имота към момента на плащането). Ищцата по претенцията по сметки не ангажира доказателства за увеличението на стойността на процесния имот в резултат претендираните и установени от експертизата подобрения. Ето защо настоящата инстанция намира, че предявената претенция се явява недоказана и като такава следва да я отхвърли. За пълнота следва да се посочи, че укрепването на мост, който се намира извън територията на процесния имот, не представлява подобрение на същия, макар и да улеснява достъпа до него.

На основание чл. 355, изр. второ ГПК, вр. с чл. 1 от Тарифата за ДТ по ГПК, държавна такса следва да се присъди и по съединения във втората фаза на делбата иск по сметки – в размер на 4 % върху цената на иска. В този смисъл съделителката Д.С. следва да заплати държавна такса върху отхвърлената претенция по сметки  в размер на 549.89 лева.

Относно дължимите държавни такси:

Съгласно чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и чл.355, изр. първо ГПК, съделителите следва да заплатят съобразно стойността на дяловете си  държавна такса в размер на 4% по сметка на РС К., а именно:

- П.Ч.Н. – 26**.66 лева;

- И.И.И., Д.И.С. и М.Т.Р. – всеки по 1318.33 лева;

- А.И.Р., Т.И.Р. и С.И.Р. – всеки по 439.44 лева.

По искането на съделителя Д.С. за присъждане на разноски, съдът намира, че в производството по делба разноски по правилата на чл.78 ГПК се присъждат само по присъединените искове в делбеното производство, т.е. по повод всички оспорвания, които са въведени в спорния предмет и които са били приети за основателни. В този смисъл определение №55/20.04.2010г. по гр.д.№22/2010г. на Второ ГО на ВКС и определение №681/18.12.2015г. по ч.гр.д. №5778/2015г. на Трето ГО на ВКС. Ако между страните не е съществувал спор, че имотът е съсобствен и при какви квоти, разноските за адвокатско възнаграждение следва да се поемат от страните така както са сторени от тях. Дължими в случая са разноските, направени от П.Ч.Н. за внесени 200 лева вместо съделителите И.И.И., Д.И.С., М.Т.Р., А.И.Р. и Т.И.Р., за съдебно-техническа експертиза. Искане за присъждането им не е направено, поради което и съдът не следва да се произнася. Всички останали разноски остават за страните така, както са направени.

Водим от горното  съдът

 

Р         Е         Ш       И:

 

ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатият до делба недвижим имот, представляващ Залесена територия с площ от 11,300 дка (единадесет цяло и три десети декара), находяща се в землището на гр. К., обл. П., в местността К., съставляващ имот № 219002 по плана на землището, ЕКАТТЕ 35496, при граници и съседи: № 219001 - залесена територия на МЗГ-НУГ; № 000703 - вътрешна река на Държавата – МОСВ; № 219013 - залесена територия на Държавата - МТ; № 000703 - вътрешна река на Държавата ПРИ ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЕНА от  7910.00 лв. (седем хиляди деветстотин и десет лева), като след извършване на проданта получената сума се раздели между П.Ч.Н. с ЕГН **********; Д.И.С. с ЕГН **********; И.И.И. с ЕГН **********; М.Т.Р. с ЕГН **********; А.И.Р. с ЕГН **********; Т.И.Р. с ЕГН ********** и С.И.Р. с ЕГН **********, при квоти, както следва:

за П.Ч.Н. – 6/18 ид. части;

за И.И.И., Д.И.С. и  М.Т.Р. – 3/18 ид. части за всеки от тях;

за А.И.Р., Т.И.Р. и С.И.Р. – по 1/18 ид. част за всеки от тях.

ОСЪЖДА Д.И.С. с ЕГН ********** да заплати в полза на държавата по сметка на РС К.държавна такса върху отхвърлената претенция по сметки  в размер на 549.89 лв. (петстотин четиридесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки).

ОСЪЖДА П.Ч.Н. с ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на РС К., в полза на държавата по бюджета на съдебната власт – 4% върху стойността на дела си или общо 26**.66 лв. (две хиляди шестстотин тридесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки).

ОСЪЖДА И.И.И. с ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на РС К., в полза на държавата по бюджета на съдебната власт – 4% върху стойността на дела си или общо 1318.33 лв. (хиляда триста и осемнадесет лева и тридесет и три стотинки).

ОСЪЖДА Д.И.С. с ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на РС К., в полза на държавата по бюджета на съдебната власт – 4% върху стойността на дела си или общо 1318.33 лв. (хиляда триста и осемнадесет лева и тридесет и три стотинки).

ОСЪЖДА М.Т.Р. с ЕГН **********да заплати държавна такса по сметка на РС К., в полза на държавата по бюджета на съдебната власт – 4% върху стойността на дела си или общо 1318.33 лв. (хиляда триста и осемнадесет лева и тридесет и три стотинки).

ОСЪЖДА А.И.Р. с ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на РС К., в полза на държавата по бюджета на съдебната власт – 4% върху стойността на дела си или общо 439.44 лв. (четиристотин тридесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки).

ОСЪЖДА Т.И.Р. с ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на РС К., в полза на държавата по бюджета на съдебната власт – 4% върху стойността на дела си или общо 439.44 лв. (четиристотин тридесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки).

ОСЪЖДА С.И.Р. с ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на РС К., в полза на държавата по бюджета на съдебната власт – 4% върху стойността на дела си или общо 439.44 лв. (четиристотин тридесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. – П. в двуседмичен срок от съобщението.

 

Ц.Ч.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: