№ 606
гр. Пазарджик, 14.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Ани Харизанова
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно
гражданско дело № 20235200500677 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Не се явява жалбоподателката Н. Г. М.. Вместо нея се явява адв. Л.
К. редовно упълномощен по делото.
Не се явява представител за ответника „И.Ф.“ ЕООД, редовно
призован.
По делото е постъпила молба от жалбоподателят, с която моли да се
даде ход на делото.
По делото е постъпила молба –становище от „И.Ф.“ ЕООД, с която
моли да се даде ход на делото на чл. 78, ал.5 от ГПК възразява за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли да се даде хода на
делото заедно със становището предмет на спора.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение № 1014/21.09.2022 г., постановено по гр. д. № 131/2023 г. по
описа на Районен съд – Пазарджик Е УВАЖЕН иска на „И.Ф.“ ЕООД, на
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, против Н.
Г. М., като е признато за установено, че Н. Г. М. дължи на „И.Ф.“ ЕООД, гр.
С., сумата от 983.33 лв., представляваща част от дължимата обща сума в
размер на 2 950 лв., като получена при начална липса на основание, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата, като за посочената сума е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, присъдени са разноски в полза на
„И.Ф.“ ЕООД.
Решението на Районния съд се обжалва с възивна жалба от адв. Л. К.,
като пълномощник на Н. М. с оплаквания за необоснованост, нарушение на
правата и противоречия с материалния закон. Изложени са доводи в предмета
на жалбата в това, че първоинстанционния съд частично е приел
фактическата обстановка. Изводите на първоинстанционния съд са в пълно
противоречие със събраните по делото доказателства. Решението на Районния
съд не е съобразено съдебната практика на ВСС. Не е даден правилен прочит
на доказателствения материал. Изложени са съображения в подкрепа на
възивната жалба по отделните части в съдебния акт така както са
конкретизирани във възивната жалбата, а имено нарушение на материалния
закон, необоснованост на решението и нарушение на процесуалните правила.
Твърди се, че на практика Районния съд е излязал извън предмета на
настоящето производство, тъй като твърденията в обстоятелствената част на
исковата молба не са верни.
Няма намерени конкретни твърдения за порочността на сделката,
споделено е само, че това е присъда по предходното дело. Твърди се, че
проекта на доклад на съда, не е указано, че става въпрос за нищожно изначало
правно основание за предоставяне на паричен заем, а така също и кои факти и
обстоятелства подлежат на доказване и в чия тежест са те.
По тези съображения възивната страна моли да се отмени обжалваното
решение и да се постанови ново решение по съществото на спора, като се
отхвърли предявеният иск като неоснователен . Претендират се разноски пред
2
съдебни инстанции. Във възивната жалба няма направени доказателствени
искания, в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на възивната
жалба подадена от И.Ф.“ ЕООД. В отговора е посочено, че възивната жалба
не страда от пороци, които да е правят нередовна, само доспустима е, като се
взема становище, че решението на Районния съд е изцяло законосъобразно и
правилно и следва да бъде потвърдено, а възивната жалба следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
Изложени са подробни съображения в подкрепа на отговора на
възиваемата страна.
Прави се искане на основания чл. 272 от ГПК да се потвърди изцяло
първоинстанционното решение. На основание чл.78, ал.3 от ГПК да се
присъдят направените по делото разноски и на основание чл. 78, ал.8 да се
присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 266 лв.
В отговора на възивната жалба също не се правят нови доказателствени
искания по смисъла на чл.260, т.6 от ГПК.
Адв. К.: Ще ви моля във връзка с приложението на доклад на Решение
№1 от 2020 г. от общо събрание на градско и търговско отделение на ВКС
касаещ произнасяне мотивите на решението на сложността правна сделка
Във възивната сме изложили твърдения, че първоинстанционния съд не
е спазил задължителните правила по отношение на доклада по делото като не
е в включил в предмета на делото че ще се произнесе по нищожността на
правната сделка. Ако Окръжния съд при разглеждане на делото съобразно
тълкувателно Решение №1 от 2020 г. във връзка с тълкувателно решение №1
от 2001 г. при първоинстанционното разглеждане на делото съдът е длъжен,
когато установи основанията за нищожност на сделката относима към правата
на страните, от които произтича, съдът процедира по реда на т.2 от
Тълкувателно решение №1 от 2013 г.. В тази връзка ако съдът приеме, че в
предмета на доказване следва да се произнесе по отношение на нищожността
на процесната сделка то следва в доклада да бъде включено и това
обстоятелство. Съгласно т.2 на това тълкувателно решение №1 от 2001 г.
възивния съд не следи служебно за допуснатите от първата инстанция
процесуални нарушения по доклада на делото/цитира/. В тази връзка във
възивното производство ако в предмета на делото следва да се допусне и
3
разглеждане нищожността на процесната сделка то трябва да бъде включена в
доклада по делото, защото ние във възивната жалба сме въвели твърдения, че
има процесуални нарушения във връзка с доклада по делото. Съдът никъде в
първата инстанция не е определил в доклада по делото, че ще се произнася по
нищожността на процесната сделка, от която ищцовата страна черпи някакви
права. В същото време първоинстанционния съд се е произнесъл по
нищожността на тази сделка.
Съдът намира за основателни исканията на адв. К. за допълване на
доклада на Районния съд по реда чл.146 ал.1 от ГПК, като действително в
Определение №556 от 09.03.2023 г. съдът не е указал на страните, че ще
изследва въпроса за нищожността на сделката по смисъла на чл.146, ал.2 от
ГПК, както и да укаже на страните, че иска да насочи доказателство за това
обстоятелство. В предвид на гореизложеното и в съответствие с практиката
на ВКС възивната инстанция счита, че следва да се допълни доклада на съда в
този смисъл, поради което
ОПРЕДЕЛИ допълва доклада на Районен съд - Пазарджик постановен
с Определение №556 от 09.03.2023 г., като на основание чл.146, ал.2 от ГПК
УКАЗВА на страните, че следва да сочи доказателство във връзка с
нищожността на правната сделка, която е предмет на спора, а именно договор
за потребителски кредит сключен от разстояние №3317640 от19.11.2020 г.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже действителността на
договора за потребителски кредит.
Адв. К.: Нямаме нови доказателствени искания. Този договор в
настоящето производство не е единствен има множество такива още от преди
това, още 5 договора има такива. Няма да сочим други доказателства
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
4
Адв. К.: Уважаеми окръжни съдии, настоящия казус поражда много
съществени и основополагащи принципи на себепроизводството, между
страните в настоящотото производство беше проведено предходно такова
отново въз основа на процесния договор, като иска по 422 беше отхвърлен.
Предмета на онова производство, което е по кориците по делото не е
признаван за установено, че е нищожен потребителски договор. Беше
проведено отново въз основа на процесния договор като иска беше отхвърлен.
На същото правно основание процесния договор за потребителски кредит
ищцовото дружеството отново е предприело заповедно производство, като по
повод на възражението за недължимост иска, който е предявен се касае за
обстоятелства свързани с неосователно обогатяване, тъй като при
предходното гледане на делото съдът бил приел, че договора бил и в
обстоятелствената чест на исковата молба никъде не са изложени твърдения
за правно основание, за неосъществено основание, т.е някоя от хипотезите на
чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, а в същото време първоинстанционния съд е приел, че
иска се основава на чл.55, ал.1 от ЗЗД и ни указал на ответницата, че е в
нейна тежест е да установи, че получената сума е невалидно правно
основание. Излизайки извън предмета на делото съдът се произнася по
нищожността на тази сделка и приема, че след като съдържала неравноправни
клаузи, тя е била нищожна поради, което ответницата. Тук се поражда и
въпроса допустима ли е в различни производства между различи страни
съдът да се занимава с един и същ факт водещ до нищожност, когато има
влязло в сила съдебно решение, където съдът е отхвърлил претенцията
дължимост по процесния договор за кредит. Аз считам, че недопустимо е в
настоящото производство съдът отново да се занимава с процесния договор
относно неговата действителност или нищожност, защото това е прехванато
от предходното прозводство. Неоснователно обогатявене след, като е указано
на ответвицата да докаже, че има валидно основание, че е получила
процесната сума по безспорен начин е установено това. Сключен е договор за
потребителски кредит, следователно тя не се обогатила неоснователно с тази
сума, защото е получила невалидно правно основание, а съдът сега не може
да се занимава с нищожността на тази сделка. Първо защото не са повдигнати
такива въпроси в обстоятелствената част на иска и второ защото е обхванато
от сила по осъдено нещо от предходното дело там съдът е отхвърлил исковата
претенция, какви са мотивите е без основание. В противен случай всички
5
онези заповедни производства, които са се водили, кредиторите са им
отхвърлени претенциите по потребителските кредити и по банковите кредити
и се открива възможността отново да претендират същите суми, въпреки, че е
неоснователно обогатяване и считам, че не може да се претендира по
процесния договор по друго правно основание процесната сума. Затова ви
моля да отмените решението на първоинстанционния съд като неправилно и
да отхвърлите предявените искове като неоснователни. Като ви моля да
присъдите разноски на доверителката ми в първата инстанция по
представения списък за разноски, а пред настоящата инстанция представям
списък само досежно платената държавна такса при нея няма разноски за
адвокат. Правя възражение за прекомерност на юрисконсулнското
възнаграждение.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:54
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6