М О
Т И В И
към
присъда №….. от 012.10.2012г. по НОХД №28/2011г. по описа на БОС
Съдебното производство по делото е
образувано по внесен в съда обвинителен
акт на БОП против Е.Г.А.,***, с обвинение за извършено престъпление по чл.244, ал.2, ал.2, вр.чл.20, ал.3, ал.4
от НК от НК.
В съдебно заседание
представителят на БОП прави изменение на обвинение досежно времето и мястото на извършване на престъплението, поддържа
така измененото обвинение и пледира
наказателната отговорност на подсъдимия да се осъществи чрез налагане на
наказанията лишаване от свобода и глоба в минималните предвидени от закона
размери.
Защитникът на подсъдимия – адв. К., намира обвинението за
недоказано от обективна и субективна страна и пледира за постановяване на
оправдателна присъда. Подсъдимият дава обяснения, не признава вината си и моли
да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
След
поотделна и съвкупна преценка на събраните в съдебното производство
доказателства, съдът приема за установено следното:
ФАКТИЧЕСКИ ОБСТОЯТЕЛСВА:
Подс. Е.А. e със средно
образование, работи като шофьор в „С”ООД и е с постоянен адрес в гр.С.. Осигурява си допълнителни
доходи от продажба на автомобили и кучета.
Свид. П.М. е от гр.И., но работи в гр. С. като автомонтьор
в различни автосервизи. С подсъдимия се познават от около 20 години по повод
продажбата на автомобили и превоз на кучета от Словакия.
През м.ноември
2010год.в гр.И. подс.А. предложил на свид. М. да отидат в гр.И., Р.Т.
за да вземат един килограм кокаин, който свидетелят да внесе с автомобил в Република България, след което подсъдимият
да му се обади и да прибере наркотика. Свид.М.
до тогава не бил пътувал до Т.. Подс.А. предложил отидат до И. за да се
запознае свид. М. с начина на преминаване на границата, пътуването и
пребиваването в Т.. Подсъдимият обещал на свид.М. да получи 1000евро за
пренасянето на килограм наркотик и свидетелят се съгласил. Уговорили се след
като направят първия курс, ако свидетелят реши да продължат по същия начин да
внасят периодично кокаин в България.
Двамата се подготвили за „пробното”(според думите на свид.М.)
пътуване. Свид. М. имал собствен автомобил, който не бил в добро техническо
състояние и се уговорили подсъдимият да
му даде друг лек автомобил. На 25.11.2010г.
подсъдимият изготвил в гр.И. пълномощно на свид.М. да ползва неговия лек
автомобил „А.Р.146”. На следващия ден двамата потеглили от гр.С., като
подсъдимия управлявал единия от
автомобилите си – лек автомобил „Ф.М.” , а свидетелят втория автомобил –”А.Р.146”.
Същия ден в гр. П. направили превод на пълномощното на свидетеля за ползването
на автомобила на турски език и през ГКПП-К.А. двамата преминали границата на
Република България към Р.Т.. Около 18ч.
пристигнали в гр.И., където подс.А. завел свидетелят до паркинг в централната
част на града, в близост до пазара „Капалъ Чаршия”. Обяснил на свидетеля, че на
този паркинг ще оставят автомобилите, защото бил безплатен и че на същото място
ще бъде срещата с лице, което да донесе наркотика. Посъветвал свидетеля, че за да пренесе наркотика през граница е най-добре да
го постави в резервоара на автомобила.Около
20ч. на същия ден двамата потеглили с управляваните от тях автомобили обратно
по същия маршрут. По пътя се разделили. Свид. М. останал да пренощува до магистралата,
а подс.А. продължил пътуването и на 27.11.2011г. в 01,00часа влязъл в страната
през ГКПП-К.А.. През същия граничен пункт и на същата дата, но в 09.00ч. влязъл
и свид. М.. Извършена му била обстойна митническа проверка, заради която след два дни, когато се срещнал
с подсъдимия, свид. М. поискал от последния да му предостави за следващото
пътуване друг автомобил, който да не предизвиква съмнение. Подсъдимият обещал да му даде по-малък
автомобил, който „да не бие на очи” и се уговорили да преминат границата през
по-малък митнически пункт - ГКПП – М.Т..
На 16.12.2010г. при нотариус от гр.И. подс.А. съставил
пълномощно на свид. М. да ползва неговия лек автомобил „С.А.”, рег. №СА **** РТ.
На следващия ден подс.А. и свид.Г., с която живеел на семейни начала, потеглили
с лек автомобил „Ф.М.” , а свид. М. с предоставения му лек автомобил „С.А.” , към
ГКПП-М.Т. за Т., като вечерта отседнали в хотел в гр. Ч.. Нощувката на свид.М.
в хотела е била платена от подсъдимия. Подс.А. поемал всички разходи по
пътуването, като уговорката му със свид.М. била
и да му плати след курса. Сутринта на 18.12.2010г. подсъдимият
предоставил на свидетеля М. две СИМ-карти с телефонни номера 08**** и 08***, от
които свидетелят активирал на 18.12.2010 г. в личния си мобилен телефонен
апарат с ИМЕЙ 35*** само тази с телефонен номер 08****. Според напътствията на
подсъдимия, последната карта с номер 08****
ще служи за постоянна връзка, а тази с номер 08*** е трябвало да се ползва
като резервен вариант. Придвижвайки се
по същия начин с двата автомобила
тримата преминали ГКПП-М.Т. и около 14часа пристигнали в гр.И., където
оставили автомобилите на същия паркинг, показан от подсъдимия при първото им
пътуване със свид.М..
Докато се разхождали подс.А. получил съобщение по мобилния
телефон и казал на свид.М., че трябва да отидат да вземат наркотика. Отишли на
автобусна спирка до ресторант, където
подс.А. се срещнал с младеж и получил от него полиетиленова торбичка, в която
имало найлонов пакет, увит с кафяво тиксо.В същия пакет се съдържал кокаин с
общо нетно тегло 881,21
грама и със 40% съдържание на основното вещество. Подс.А.
отнесъл пакета в лекия автомобил „Ф.М.”, след което заедно със свид.Г.
съпроводили свид. М., докато го настанили в хотел, а самите те пренощували в друг хотел. Подс.А. дал на свид. М. пари за
да заплати нощувката и се уговорили сутринта да дойде и да опаковат наркотика
по подходящ начин, за да се скрие в резервоара. На сутринта подс. А. донесъл в
хотелската стая на свид.М. пакета и два празни стъклени буркана със светлосини
етикети с надписи „orgu peyniri” и метални капачки. Двамата разкъсали тиксото и
найлона на пакета, разчупили съдържащия се в него кокаин и напълнили с него двата стъклени буркана. Останалото количество от наркотика, което не се поместило
в бурканите го събрали в найлонова торбичка и я напъхал в полиетиленова бутилка
от минерална вода
със син етикет с надпис „Хисар”, с вместимост 0,5 литра. След което
двамата се разделили. Бурканите и бутилката с наркотика свид.М. поставил в
резервоара на лекия автомобил „С.А.”, като вдигнал задната седалка и освободил
отвора на сондата, което му отнело около 5 минути.
Тримата напуснали гр.И.. Подс. А. и свид.Г. пътували с лекия
автомобил „Ф.М.”, а свид.М. управлявал лекия автомобил „С.А.”. Заедно пътували
до гр.К. в Р.Т., където подс.А. казал на свид.М. , че ще му се обади по
телефона за да му каже къде , кога и на кого да предаде наркотика и се
разделили.
Свид. А. продължил към ГКПП-М.Т., където на . При на същата дата - 19.12.2010г. около 17.30ч. на трасе „Вход” укрития в резервоара на лекия автомобил „С.А.” наркотик бил открит от митническите
служители- свидетелите К.С. и Н. Г. на
ГКПП-М.Т..
Подс.М. и свид.Г. се върнали в Република България през Република Гърция и влезли в страната
през ГКПП- И. в 07.00часа на следващия ден – 20.12.2010г. (л.75, л.77 от т.ІІ
от д.п.).
От заключението на физикохимическата експертиза се
установява , че укритото от свид. М. в резервоара на автомобила в двата буркана и
пластмасовата бутилка наркотичното вещество
е кокаин, представляващо високорисково наркотично вещество , съгласно
приложение №2 към ЗКНВП, с общо нетно тегло 881,21 грама със
съдържание на основното вещество 40% , чиято обща стойност съобразно Постановление
№ 23 на МС на Р България от 29.01.1998 г. за определяне цените на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството възлиза на 74 885
лева.
С определение от 08.06.2011г. по НОХД № 707/2011г. БОС е
одобрил споразумение, съгласно което
обв. П.И.А. е признат за виновен, че в съучастие с Е.А. - подбудител и
помагач, действайки като извършител на 19.12.201г. без надлежно разрешително,
без знанието и разрешението на митниците на пренесъл през границата на
страната- ГКПП М.Т., използвайки моторно превозно средство л.а. „С.А.” с рег.
номер СА **** РТ, високорисково наркотично вещество кокаин, намерен в два броя стъклени буркани,
затворени с метални капачки, със светлосин етикет, с надпис „ORGU PEYNIRI” и
един брой пластмасова бутилка от минерална вода със син етикет с надпис „Хисар”
с вместимост 0,5 л.
с общо нетно тегло 881,21
грама със съдържание на основното вещество 40% на обща
стойност 74 885 лева, съгласно
постановление № 23 на МС на Р България от 29.01.1998 г. за определяне цените на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството – престъпление по
чл.242, ал.2, вр.чл.20, ал.2 от НК. За извършеното престъпление на свид.М. е
наложено наказание от шест години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно
при първоначален строг режим в затвор и са отнети в полза на държавата
наркотика, лекия автомобили, мобилния му телефон и трите СИМ-карти, намерени в него.
Описаната фактическа обстановка се установява от приобщените
по реда на чл.281, ал.5 от НПК, от показания на свид. П.М., дадени в
досъдебното производство и приобщени на основание чл.281, ал.5 от НПК, ведно с
допълненията и уточненията направени в съдебно следствие, от показанията на
свидетелите К.С., Н. Г. и З.А., заключенията на вещите лица, изготвили физикохимимческа експертиза – л.6-8 , т.ІІІ
от досъд.п., основната и допълнителна
технически експертизи, от протоколите за
оглед и снимковия материал към тях, протокол за доброволно предаване, справките
от мобилните оператори, както и от
останалите писмените доказателства, приложени към досъдебното производство и събрани в хода на съдебното следствие.
По основните факти от предмета на доказване съдът
кредитира показанията на П.М., дадени в досъдебното производство. Между тези
показания и разказаното от свидетеля пред съда съществено противоречие се
констатира по отношение на описанието за
начина и мястото на укриване наркотичното вещество.В досъдебното производство
свид. М. е разказал подробно как сутринта на подс.А. е донесъл пакета с кокаина
в хотелската стая на свидетеля, където двамата са поставили наркотика в двата
буркана и пластмасовата бутилка, след което свид.М. пред хотела ги е поместил в
резервоара, каквато е била уговорката с подсъдимия.
Пред настоящия съдебен състав, същия свидетел твърди
няколко различни версии. Според първоначалния му разказ, след като получил пакета от подсъдимия , той спрял на паркинг на път
за границата, закупил от магазин два буркана със сирене, изхвърлил сиренето в
кошче , поставил в тях кокаина а остатъка от него - в пластмасова бутилка и ги скрил в
резервоара. След прочитане на показанията му от досъдебното производство,
свидетелят потвърждава верността на казаното пред съдебния състав, с
поясненията , че пакетирането на кокаина в бурканите и в пластмасовата бутилка е
извършил сам на паркинга, а найлоните за обвиването на кокаина ги бил имал в автомобила, но за тиксото не
може да посочи откъде се е появило.В
отговор на въпроси на прокурора същия свидетелят отново започва да разказва в
множествено число за същите действия по разфасоването на наркотика в бурканите
и бутилката, но като извършени на паркинг. Веднага след това отново твърди, че
разфасоването го е извършил в хотелската стая
и осъзнавайки различието на версиите си заявява: „….обърках се , не мога
да си спомня как е било, първия път както съм го казал , така е било.” После
отново се опитва да обобщи какво е извършил по отделни манипулации. Описанието
на манипулациите по разчупването на пакета, късането на тиксото , напъхването в
бурканите на парчетата наркотик, събирането на остатъка от наркотика в
найлонова торба и напъхването й в пластмасовата бутилка отговарят на състоянието, в което е намерен
кокаина и описан в протокола за оглед на местопроизшествието и изобразеното на
фотографии№№4-6(л.2-л.3, л.89-л.90, т.ІІ от д.п.№260/11г. на ТЗ”БОП”, което
потвърждава че свид.М. е участвал тези действия. Неправдоподобни са показанията
на свидетелят, че на паркинг закупил от
магазин сирене за 10 евро негови джобни пари, което изхвърлил в кошче, а
бурканите изплакнал и избърсал. Крайно неправдоподобно е след като подсъдимият
е водил свидетелят в непозната му среда на чужда държава, поел всички разходи
по превозването на наркотика, получил го е и го е съхранявал в себе си , знаел
е че трябва да бъде укрит в резервоара на автомобила, а пакетирания му вид не
го позволява, да остави свидетеля М. сам да си доставя съдове за поместване на
същия наркотик и самостоятелно да го
разфасова в тях на паркинг на отбивка по магистрала в Р.Т..
Различията в предлаганите
версии за разфасоването на наркотика от пакета в двата буркана и бутилката
са значителни. Те не могат да се дължат на избледняване на спомените, а на
желанието на свидетеля след осъждането му
да представи версия, омаловажаваща
участието на подсъдимия в престъплението. След задържането на свид.М. като
обвиняем, подс. А. му е осигурил
адвокатска защита, която той не приел. Твърденията на подс. А., че предложението да намери защитник на свид. М.
бил получил от братовчед на свидетеля по име „Станислав” от гр.И., също не е
верно. Действително лице с това име е предоставило една от СИМ-картите,
ползвани от свид. М., но той му е съсед и приятел.
По отношение на останалите обстоятелства съществени
противоречия в показанията на свид.П.М. от двата разпита не се констатират , а неоснователно
преекспонираните от защитата различията се
явяват като резултат на направените от свидетеля
в съдебно заседание допълнения и уточнения
по вече съобщавани в досъдебното производство факти, както
и поради изминалия период от изпълнението на деянието, каквито са и
заявленията му след прочитане на показанията му от досъдебното производство.
Противоречия се констатират между показанията на този свидетел, от една страна и
обясненията на подсъдимия и на свид.Г.,
от друга. В обясненията си подс.А. отрича контактите му със свид.П.М. да са
били по повод внасяне на наркотик в страната. Твърди, че първия път е
предоставил лек автомобил „А.Р.” на
свид.М. за да му услужи, а втория път автомобила „С.А.” му го дал, след
като получил от свид. М. 2500лв. като продажна цена. И в двата случая свид.М. е
изявил желание да пътуват заедно, но
подсъдимият не е наясно какво е правил свидетелят в Т.. Подсъдимият
обяснява, че е пътувал до Т. за да
продава кучета. Отрича да е предоставял на свид.М. СИМ –карти. В гр.И. продал
кучета на гръцки гражданин, но получил от него част от цената. С Гръцкия
търговец имали уговорка на другия ден подс. А. да отиде в гр.А. и се свърже по
даден му мобилен телефон за да получи останалата част от цената и капаро за
нова поръчка. Разказа му за последното им пътуване до Т. съвпада с показанията на спътницата му - свид.Г..
Твърденията на обвиняемия, че лекия автомобил „С.А.” е бил
предоставен на свид.М., защото е била уговорена от последния продажба и платена
от последния цена, не намира потвърждение в останалите доказателства по делото.
Свид. М. в разпита му пред съда ясно уточнява, че действително е желаел да
закупи лекия автомобил „С.А.”, но след като извърши „този курс с него” – гърба
на л.44 от НОХД№28/12г. на БОС. До сделка не се е стигнало. Плащане на цена(като
твърди подсъдимия), дори и частично не е имало, защото „не уточнихме точната
сума на покупката” - гърба нал.44 от
НОХД№28/12г. на БОС. Този автомобил е
бил предоставен на свидетеля с цел да го ползва за планираното пътуване в Т., а
желанието му да го купи е възникнало по-късно. Замяната на превозното средство
е била извършена по искане на свид.М., но не с оглед по- малък разход на
дизелово гориво(защото пътуването на
свидетеля за пренасяне на наркотика е било финансирано от подсъдимия), а за да
не „бие на очи” . Другото твърдение на подсъдимия – че бил предоставил лекия
автомобил „С.А.”, защото към датата на
второто пътуване бил продал „А. Р.146” не се потвърждава от справката от КАТ –
л.24-л.26, т.І от д.п.№260/11г. на ТЗ”БОП”. Напълно неправдоподобно е
обяснението на подсъдимия, че пълномощното за ползване на лекия автомобил „С.А.”
било издадено, защото нотариуса поискал част І от свидетелството за регистрация
на лекия автомобил, с какъвто документ подсъдимият не разполагал. Подсъдимият се занимава с търговия на леки
автомобили и е бил напълно наясно, че без липсващия документ не може да се сключи
договор за продажбата на автомобила „С.А.”
пред нотариуса в гр.И.. Даденото на свидетеля от подсъдимия пълномощно – л. 15,
т.ІІ от досъд.п., не му предоставя разпоредителни права, но е било напълно достатъчно
за управлението на автомобила на територията на страната и в чужбина.
Подс.А. категорично отрича той или
приятелката му - свид.Г., да са предоставяли СИМ-карти на свид.М. и изобщо нещо
да свързва него или свидетелите Г. и дъщеря й – свид.А.И. със СИМ-картите,
намерени у свид.М.. Свидетелката Г. твърди , че няма спомен свид.М. или подс.А.
да са поставяли СИМ карта в телефона й в
деня на преминаване на границата, което било напълно възможно, защото много пъти са си разменяли картинки, музики,
песни, или пък ползването може да се е наложило от падането на батерията на
чуждия апарат.
Видно от протокола
за оглед на местопрестъплението, след разкриване на контрабандния наркотик, в
пепелника до скоростния лост на лекия
автомобил „С.А.”, рег. №СА **** РТ са открити и иззети СИМ карта на „Глобул” сер.№ 89******,
отговарящ на мобилен абонатен №08**** и СИМ карта на „Виваком” сер.№89****
с мобилен абонатен №08******(л.3-л.4,
т.ІІ от досъд.п). С протокол за доброволно предаване свид. М. е предоставил
ползваните от него мобилен телефон „Нокия” с ИМЕЙ 35****, ведно със СИМ карта
с абонатен № 08****. СИМ- картите на на „Глобул” с
мобилни №№ 08****, 08***** са
регистрирани като собственост на свид.З.С.А.(л.54 от т.ІІІ от д.п.), от
показанията на който се установява, че през 2010г. той е предоставил срещу
10лв. личната си карта на лице „С.”, което закупило на името на свидетелят над
100 СИМ-карти(л.259 от НОХД№28/12г. на БОС). Същите две СИМ-карти свид.М.
посочва като дадени му от подс.М. за връзка по време на пътуването за внасянето
на кокаина, като СИМ-карта № 08***** е
трябвало да служи като резервен вариант.
Видно от отговор на въпроси № 3,4 на основната и
допълнителната технически експертизи СИМ-карта с абонатен № 08***** не е
ползвана с телефонния апарат на свид. М. с ИМЕЙ 35*****. Тя е била поставена и
ползвана в мобилен телефон апарат с ИМЕЙ
35**** от 01:05:41ч до 06:34:29ч. на
18.12.2010г.-в деня на отпътуването от с.Ч., в района на същото населено място,
ул.”Д.”,№**, което вещото лице е установило от справката на мобилния оператор –
л.55, т.ІІ от д.п.
В същия мобилен телефон апарат с ИМЕЙ 35***, на същата
дата и в същия район , в 06:26:13ч. е била поставена и използвана СИМ
–карта с телефонен №08*****. След това
от 08:31:11ч. тази СИМ-карта е била поставена и до 08:31:47ч. на 18.12.201г. е
била ползвана от телефонния апарат на свид.М. в района на клетка .М.Т. , И.в.,
1145, Стейт Пропърти, данните за което
се съдържат на л.56, т.ІІ от д.п. Тази СИМ-карта не е била активирана в
телефона на свид.М. на 16.12.2010г. в района на гр.С. Ц. ш., както погрешно е посочило
вещото лице в писмения отговор на въпрос № 4 от заключението по първоначалната
експертиза, позовавайки се погрешно на стр.98, т.ІІ от дело 26/98г.
Видно от справките
на абонатите на „Виваком” тел.№ 08***** е регистриран на подс.Е.А. (л.191,л.192
от НОХД№28/12г. на БОС). С този номер са провеждане множество разговори с тел.№
08*****, регистриран на свидетелката Г.. Съобщеният от свид.М. телефонен номер,
на който се е свързвал с подс.Е.А. – 08****, е регистриран на свид.А.И., дъщеря
на свид. Г..СИМ-картата с този номер е използвана с мобилен апарат с ИМЕЙ 35****,
но без периода от 30.10-23.12.2010г. -
л.155-л.157 от НОХД№28/12г. на БОС. В същия телефон е била ползвана и другата
регистрирана на името на свид.И. СИМ-карта с №08**** – отговор на въпрос №8 и
приложените извлечения от телефонен оператор – л.150 –л.154 от НОХД№28/12г. на
БОС. В същия мобилен телефон апарат с ИМЕЙ 35****** са били активирани СИМ-
картите на „Глобул” с мобилни
№№ 08****, 08***** в с.Ч. на 18.12.2010г., но по същото време и на
същото място свид. И. не е присъствала.
Времевата разлика от часове между първоначалното
активиране на всяка от двете СИМ-карти с
мобилни №№ ******* 08*****,
предходното и последвало им ползване, изключват съмнението на подсъдимия А. ,
че докато отишъл да купи бира в дискотеката в с.Ч. със свид.Г. (за първи път това
обстоятелство се твърди в пледоариите), свид. М. може да е пипал телефоните.Напротив,
описаните по-горе обстоятелства категорично потвърждават показанията на свид.М.,
че подс. А. му е предоставил двете карти с
мобилни №№ 08****, 08*****, за да
се осъществява мобилна връзка помежду им по време на пътуването.
Съдът не кредитира показанията на свид. Г. досежно
последното й пътуване до Т. и впоследствие до Гърция с цел продажба на
кучета(каквито свид. М. не е видял в автомобила им). Тези показания на
съжителстващата с подсъдимия свидетелка се съгласуват единствено с
неговата версия, която по изложените по
–горе съображения съдът намира за недостоверна.
Показанията на свид. И. потвърждават съжителството на
подсъдимия със свид. Г. и пътуванията му по повод търговията с кучета.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
С престъпното си поведение подс. Е.Г.А. е осъществил състава на престъпление по
основание
чл.242, ал.2, предл.първо, вр.чл.20, ал.3 и ал.4 от НК. Това е
така защото подс. А. умишлено е склонил свид. М. да пренесе от Р.Т.
през границата на страната високорисково наркотично вещество. През м. ноември 2010г на среща в гр.И. подсъдимият е
въздействал върху свидетелят М. чрез обещания да осигури финансови средства и автомобил за
превоза на наркотика, облага от 1000евро за същия свидетел за пренасянето на
килограм конкретно наркотично вещество – кокаин, както и за осигуряване на периодични доходи. В резултат
на това въздействие свид. М. взел решение за извършване на престъплението.
Съучастническата престъпната дейност на подс.А. е продължила чрез улесняването
на свид. М. в престъпното деяние и е намерила израз в съвети и разяснения за маршрути, придвижване,
преминаване на границата с Р.Т., както и за укриване на наркотика в резервоара
на автомобила, в поемане на разходите за
пътуването и ежедневните нужди на свид.М., в предоставянето на две СИМ-карти
с мобилни №№ 08***, 08***** за мобилна връзка, предоставянето на превозното средство за
превозване на наркотика, осигуряването на високорисковото наркотично вещество –
кокаин с общо нетно тегло 881,21
грама, както и на двата буркана, в които да бъде
преместено в резервоара, поставянето на кокаина в бурканите и бутилката. С тези
действия, извършени в периода от 25.11.2010 г. до 19.12.2010 г. в различни
населени места - в гр.С., в гр.И., в гр.П., в гр.Ч., в района на гр. М.Т. и
КПП-М.Т., гр.И., Р.Т., подс. Е.А. от обективна страна е създал условията и е
съдействал на свид. М. да пренесе на
19.12.2010г. през границата на Република България през ГКПП- М.Т., използвайки моторно превозно
средство лек автомобил „С.А.” с рег. № СА **** РТ, без надлежно разрешително, високорисково
наркотично вещество кокаин с общо нетно тегло 881,21 грама и
съдържание на основното вещество 40%, на обща стойност 74 885 лева.
От субективна страна подс.А. е действал с пряк умисъл,
като е съзнавал, че с действията си мотивира свид. М. и го подпомага да пренесе
през границата високорисково наркотично вещество, без да има надлежно
разрешително и без знанието и разрешението на митническите органи.
Престъплението по
чл. чл.242, ал.2, вр.чл.20, ал.2 от НК от обективна страна е реализирано от свид.
М. с еднократен акт. Отделните действия на подс.А. по склоняването и
улесняването на свид. М. не осъществяват поотделно състави на различни престъпления
по чл.242 от НК, а представляват съучастническа дейност на А. в осъществяване
на престъплението на свид. М.. Затова
престъпното поведение на подс.А. не може да се квалифицира като продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК и с различни от осъщественото от
свид. М. фактически обстоятелства. Поради това съдът призна подс. А. за невинен и го оправда по
обвинението за извършено престъпление при условията на чл.26 от НК и в
периодите от 25.11.2010г. до 27.11.2010 г. и от 16.12.2010г. до 18.12.2010 г. в
гр.С., в гр.И., в гр.П., в гр.Ч. и в Р.Т.,
гр.И..
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното престъпление по чл.242,ал.2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от десет до петнадесет години и глоба от сто
хиляди до двеста хиляди лева.
Деянието на подсъдимия е с висока степен на обществена
опасност, предвид двете форми на съучастническа дейност, в които се е
изразило(подбудителство и помагачество),
както и съществения принос за реализация
на престъплението(дори предвид факта на осигуряване на средството и предмета на
престъплението, вида на наркотичното вещество и високата му стойност ). С висока степен на обществена опасност е и
дееца. Видно от справката за съдимост (л.18-л.21 ,т.І от досъд.п.) в периода от
1988г.-2005г. той е осъждан за четири
различни по вид престъпления. Търпял е наказания лишаване от свобода.
Последното му осъждане е с влязла в сила на 06.03.2006г. присъда по НОХД №
615/2005г. на СГС за осъществени престъпления по чл.244, ал.2 от НК и по
чл.354а, ал.1 от НК(с предмет 20 таблетки амфетамин). Настоящото му деяние е
извършено в петгодишния изпитателен срок,
за който е било отложено определеното му по същото дело общо наказание от три години лишаване от
свобода.Тези факти сочат за трайно
престъпно поведение и липса на сериозно възпиращо въздействие на ангажираната
наказателна принуда върху подсъдимия. Като смегчаващи вината обстоятелства
съдът съобрази, че подсъдимият е баща на непълнолетен сан(л.256 от НОХД№28/12г.
на БОС), полага грижи за болен възрастен родител, здравословно му състояние е
влошено(захарен диабет тип ІІ, подагра; необходимост от стоматологично
лечение) и демонстрира добросъвестно процесуално
поведение в съдебното производство. Тези
смегчаващи вината обстоятелства не могат да се оценят като многобройни
или с изключително значение, обосноваващи необходимост от преценка за
съразмерност на минималното предвидено наказание. Липсват предпоставките за
приложение на чл.55 от НК.
Оценявайки съвкупно изброените по-горе обстоятелства,
съдът намери, че наказателната репресия спрямо подс. Е.А. следва да се реализира при значителен привес
на смегчаващите вината обстоятелства, поради което му наложи
кумулативно предвидените наказания лишаване от свобода и глоба в минимален размер, а именно – десет години
лишаване от свобода и глоба от 100 000лв. По мнението на съда така отмерените
наказания са съответни на обществената
опасност на деянието и на подс.А. и в пълна степен ще способстват за изпълнение
на целите по чл. 36 от НК
Налице са условията по чл.68, ал.1 от НК, поради което
подс. А. следва да изтърпи отделно и отложеното за изпълнение наказание от 3
години лишаване от свобода по присъда №№77/11.05.2005г. по НОХД № 615/2005г. на
СГС.
Всяко от двете наказания лишаване от свобода подсъдимият следва да изтърпи в затвор при строг режим,
предвид отсъствие на предпоставките по чл.59, ал.1 от ЗИНЗС.
От срока на така наложеното подсъдимия наказание от десет години лишаване
от свобода съдът приспадна времето, през
което в настоящото наказателно производство същият е бил с мярка за
неотклонение „задържане под страж” от 22.09.2011год. до 05.04.2012год. и „домашен
арест”, считано от 06.04.2012 год.
Отнемането в полза на държавата на предмета на
престъплението и превозното средство, послужило за превозването на
контрабандното високорисково наркотично вещество, е било постановено във влязлото
в сила определение за одобряване на споразумение по НОХД№ 707/2011г. по описа
на БОС.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, направените по делото разноски съдът възложи в тежест на подс.Е.А..
Мотивиран от
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ:.......................