Решение по дело №481/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Г. М. Ц. от [населено място] против Решение № 30/17.01.2024г. постановено по НАХД № 4912/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0769-002636/08.11.2023г., издадено от началник група в ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.5 вр. ал.1, т.4 от с.з, на касатора са наложени административно наказание „глоба” в размер на 800 лева и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Съдебно решение се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Касаторът възразява, че липсват данни дали техническото средство, с което е установена скоростта на движение на МПС е годно да извършва измерване в тъмната част на денонощието. Оспорва авторството на деянието, както и възразява срещу изводите на съда за системност на извършеното нарушение. Иска се отмяна на съдебния акт и на издаденото НП.

В съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът по касация не изпраща представител.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество е основателна.

Административният съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон.

Касаторът Г. Ц. е санкциониран за това, че на 25.04.2023г., в 04:44 часа, в [населено място], по [улица], в посока от кръстовище с [улица]към надлез „Владимир Павлов“, при максимално разрешена скорост за движение в населено място до 50 км/ч, управляваният от него лек автомобил „Дачиа Сандеро“ с рег.№ [рег. номер], се е движил със скорост от 86 км/ч, установена с автоматизирано техническо средство TFR1-M с фабр. № 510/07, за което е генериран клип № 51868. Въззивният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, авторството е безспорно, нарушението е съставомерно, установено с годно техническо средство. Предвид това, че се касае за системно поведение на водача по смисъла на от § 6, т.62 от ДР на ЗДвП, съдът e обосновал извод за правилно ангажиране отговорността на касатора на основание чл.182, ал.5 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП.

Решението е неправилно.

Изводът на съда за извършване на нарушението в хипотезата на системност е неправилен.

Според легалната дефиниция на понятието "системно", дадена в § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, "системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

Наказващият орган, както и въззивният съд са се позовали на издадени електронни фишове серия К с номера № 5376689/27.10.2021г., № 5377258/27.10.2021г. и № 5467350/30.11.2021г., като видно от приложената справка всички са издадени на дата 23.04.2022г., заплатени са глобите по тях и съответно са влезли в сила на 09.05.2022г. Считано от тази дата съдът е броил едногодишния срок и е посочил, че нарушенията по тези фишове са били извършени в този срок, с което е обосновал извода за системност. Този извод е неправилен. Действително, релевантния срок е този от 09.05.2022г. до 09.05.2023г., като процесното нарушение е в рамките на този срок – 25.04.2023г. В този срок обаче не са били извършени нарушенията по изброените по-горе електронни фишове, като видно от справката две от тях са извършени на дата 27.10.2021г. и другото е на дата 30.11.2021г. Цитираната по-горе дефиниция на системността изисква три или повече нарушения да са извършени в рамките на едногодишния срок, каквито нарушения в случая не са налице, тъй като тези по горните електронни фишове са били извършени преди релевантния период – през 2021г.. Датата на тяхното влизане в сила – 09.05.2022г. е без правно значение за хипотезата на системност, като видно от дефиницията моментът на влизане в сила е правнозначим само за броенето на едногодишния срок, респ. неговата начална дата. В този смисъл, изводът на съда, че нарушенията по трите електронни фиша от 2021г. са били извършени след 09.05.2022г. е необоснован, респ. не се доказва квалифициращия признак „системно“.

В съответствие със задължителните указания, съдържащи се в т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021г. на ВАС по т. д. № 1/2020г., в касационното производство по реда на глава дванадесета от АПК, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, съответно – прилагайки закон за по-леко наказуемо нарушение. С такова правомощие обаче разполага първата съдебна инстанция по арг. от същото тълкувателно решение, а и според вече изричната уредба в ЗАНН – чл.63, ал.7, т.1, вр. с ал.2, т.4 от ЗАНН.

Н. основание изложените мотиви решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, поради което и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Бургаският административен съд, ХІII -ти състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 30/17.01.2024г. постановено по НАХД № 4912/2023г. по описа на Районен съд – Бургас.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Решението е окончателно.