Определение по дело №1118/2024 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба на Д. К. П., чрез адв. Н. Г., против мълчалив отказ на кмета на Община Варна за заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за [ПИ] по КККР на [населено място], находящ се в СО „***“.

На 18.06.2024 г. е депозирана молба с.д. № 8752 от процесуален представител на ответника, в която се поддържа, че исканата услуга е изпълнена, издадено е удостоверение с рег. № АУ 038407ВН-020ВН/7.06.2024 г. Счита, че е налице отпаднал правен интерес у жалбоподателя за водене на съдебното производство, поради което моли делото да бъде прекратено на осн. чл. 159, т.4 от АПК. В случай, че жалбоподателя претендира разноски прави възражение за тяхната прекомерност с оглед фактическата и правна сложност на производството и предвид Решение на СЕС по дело № С-438/22 г.

С молба с.д. № 9428/1.07.2024 г. адв. Г. процесуален представител на жалбоподателя сочи, че исканата административна услуга е изпълнена след подаване на жалбата, прави искане за присъждане на сторените по делото разноски в размер на 1010 лв.

Представено е удостоверение рег. № АУ 038407ВН-020ВН/7.06.2024 г., във връзка с изпълнение на услуга № 9042 – обработване на заявление-декларация за обстоятелствена проверка по заявление от 16.04.2024 г., депозирано от Д. П..

Съдът след като се запозна с представените по делото доказателства, прецени следното:

Издаденото удостоверение рег. № АУ 038407ВН-020ВН/7.06.2024 г. е равностойно на оттегляне на оспорения мълчалив отказ, поради което следва производството по делото да се прекрати на основание чл. 159, т. 3 от АПК.

От страна на жалбоподателя е направено искане за присъждане на направените в съдебното производство разноски, представляващи платена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Същият е заплатил държавна такса 10 лева и възнаграждение за адвокат в брой в размер на 1000 лева видно от договор за правна защита и съдействие. Съдът намира, че настоящия случай попада в хипотезата на чл. 143, ал. 2 от АПК когато на жалбоподателя се дължат разноски при оттегляне на оспорения от него акт, тъй като ответникът с поведението си е дал повод за образуване на настоящото производство, с което е причинил извършването на разноски от жалбоподателя.

От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът след преценка на действителната фактическа и правна сложност на делото на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК вр. с чл. 144 АПК, го приема да основателно. В случая не е проведено открито съдебно заседание, поради оттегляне на оспорения акт, т.е. участието на адвоката е ограничено до изготвяне на жалбата,поради което заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да се намали. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК при направено възражение за прекомерност, съдът може да намали адвокатското възнаграждение, но не по-малко от минималния размер съгласно чл. 36 Закона за адвокатурата, който в случая е 1000 лв. съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Във връзка с правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът е длъжен да съобрази и решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, което е задължително за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК. С цитираното решение СЕС приема, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. От горното следва, че размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в наредбата, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, т. е. определяща при намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение при приложение на чл. 78, ал. 5 ГПК е фактическата и правна сложност на делото. Според преценката на последната, изложена по-горе, в полза на П. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. и 10 лв. д.т. за образуване на делото, общо 610 лв. дължими от Община Варна.

Водим от горното и на осн. л. 159, т.3 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на Д. К. П., чрез адв. Н. Г., против мълчалив отказ на кмета на Община Варна за заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за [ПИ] по КККР на [населено място], находящ се в СО „***“. ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 1118 по описа за 2024 г. на Административен съд – Варна.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА да заплати на Д. К. П., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес] сумата от 610 /шестстотин и десет/ лева разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС в 7-мо дневен срок от съобщаването му на страните.