Решение по дело №4921/2017 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 02.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

                Членове: Пепа Тонева

 Мл.съдия:  Марина Гюрова

 

при секретаря Антоанета Луканова..……………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от …………….съдия Михайлов …..в.гр.д. № 4 921........ по описа

за 2017 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

                        Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от ТБ „В.“ ЕАД, с която обжалва решение № 13 785 от 30.08.2016 г., постановено по гр.д. № 43 145/15 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 43 състав. В жалбата се твърди, че постановеното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустим иск.  В тази връзка твърди, че съгласно трайната и установена практика, искът за заличаване на ипотека не е самостоятелен, а винаги е последица от уважаването на иска за несъществуване на вземането. Твърди, че условията за заличаване на ипотеката са предвидени в разпоредбата на чл.179 от ЗЗД, както и че единственият иск е отрицателен установителен иск, че ипотеката е погасена. Навежда второ основание за недопустимост, като твърди, че към датата на завеждане на исковата молба е била налице забраната на чл.126 от ГПК. В тази връзка цитира, че определението за прекратяване на гр.д. № 40 235/15 г. по описа на Софийски районен съд не е влязло в сила. Инвокира доводи за неправилност на съдебното решение. Твърди, че предявеният иск е оценяем и като такъв неправилно е разгледан от съда, като неоценяем. Твърди, че съдът неправилно тъй като въпросът за новацията не е повдиган с исковата молба, а съдът се е позовал на това. Твърди, че цитираното решение от съда е неотносимо, с оглед доказателствата по делото, тъй като изменението както на срока, така и на размера не представлява новация, респ. не води до погасяване на стари задължения. Твърди, че решението в частта относно предявеният отрицателен установителен иск съдът отново е излязъл от пределите на заявената претенция, поради което счита, че решението е недопустимо, поради постановяване по незаявен петитум. В тази връзка твърди, че след като фирменият кредит е станал изискуем, поради изтичането на срока, то и ипотечното кредит е станал изискуем, предсрочно.  Ето защо счита, че наказателните лихви са изискуеми и правилно начислени. Ето защо моли съда да отмени атакуваното решение, като неправилно и недопустимо, като претендира и разноски.

                        Ответниците Л.Н.М. и Г.Н.М. оспорват подадената въззивна жалба. Твърдят, че посоченото гр.д. е прекратено, като определението е влязло в сила на 24.02.2016 г., което обстоятелство се установява от информационната система на съда. Твърдят, че са налице основанията за заличаване на договорната ипотека, тъй като са доказани условията за това отразени в паргр. 1 от допълнително споразумение №3/28.10.2014 г. По отношение на наведените доводи, свързани с отрицателния установителен иск твърди, че ответникът не е ангажирал доказателства по отношение на дължимостта и размера на претендираните наказателни лихви. Молят съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното, като претендират разноски.

                        Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                        От фактическа страна:  

                        Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 13 785 от 30.08.2016 г., постановено по гр.д. № 43 145/15 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 43 състав, че съдът е осъдил ТБ "В." ЕАД, по предявените от Л.Н.М. и Г.Н.М. искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, да заличи договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 36, том I, per. № 860, н.д. № 23/2014 г. на нотариус Рашкова; признал е за установено по предявения от Л.Н.М. срещу ТБ "В." ЕАД отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата 9 205 евро- наказателна лихва за периода 07.05.2015 г. - 07.07.2015 г. по договор за ипотечен кредит № М 2015-32 от 03.04.2013 г.; осъдил е ТБ "В." ЕАД да заплати на Л.Н.М., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 3 400.14 лева - разноски за производството; осъдил е ТБ "В." ЕАД да заплати на Г.Н.М., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 1 880 лева - разноски за производството.

                        Не се спори между страните, че на 18.07.2012 г., между "Е." ЕООД, като кредитополучател и ТБ "В." ЕАД е сключен договор за банков кредит № 1038-12/18.07.2012 г., по силата на който банката предоставила на кредитополучателя овърдрафт лимит до 500 000 щатски долара, като кредитополучателят се е задължил да погаси кредита в срок от 12 месеца с краен срок за издължаване 18.07.2013 г., заедно с лихви, такси и разноски. Видно от доказателствата изпълнението на задълженията по договора за кредит от 18.07.2012 г. е било обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот, особен залог върху стоки /метални отпадъци/, особен залог върху съвкупността от всички настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя по сметките му в банката и поръчителство, възникнало по силата на договор за поръчителство, сключен между банката и Л.М., който не е ангажиран като доказателство по делото, но предметното съдържание на договора не е спорно между страните (чл.9.1).

                        Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 09.04.2013 г., страните са сключили допълнително споразумение №1, с което е увеличен овърдрафтът с лимит до 1 410 000 щ.д. или с 910 000 щ.д. и изменен крайният срок за издължаване на кредита- 25.03.2014 г. Съгласно § 5 от споразумението, изпълнението на задълженията на длъжника по договора е обезпечено с договорна ипотека на поземлен имот с идентификатор №56784.24.113 с площ 7732 кв.м. и поземлен имот с идентификатор №56784.24.114 с площ 20 кв.м., находящи с в гр. Пловдив, местността "Преслав", собствен на Л.М., недвижим имот - УПИ IX- 46, кв.9, по плана на гр. София, местност "Изток- Изток", район "Изгрев", с административен адрес: гр. *******, заедно с построената в него еднофамилна жилищна сграда на три жилищни нива, четвърти под покривен етаж и сутерен, със застроена площ от 164,30 кв.м. и разгърната застроена площ от 929,60 кв.м., учредяването на която е сключен във формата на представения по делото нотариален акт от 12.04.2013 г., залог по реда на ЗДФО и поръчителство.

                        Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 20.01.2014 г. между ТБ "В.“ ЕАД и "Е." ЕООД е сключено допълнително споразумение № 2 към договора, с което страните уговорили увеличаване на кредитния лимит до 2 200 000 щ.д. и срокът за издължаване да бъде удължен до 25.02.2015 г. Учредена е договорна ипотека, оформена във формата на нотариален акт от 14.02.2014 г.

                        Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че на 28.10.2014 г. между ТБ "В." ЕАД и "Е." ЕООД е било подписано Допълнително споразумение № 3 към договора, в които е отразено, че "в случай, че кредитополучателят изпълни кумулативно следните условия: погаси USD 100 000 от лимита по чл.1 от Договора, учреди особен залог върху Стационарна преса за метал /скрап/- балиране, на стойност 179 000 евро,  увеличи размера на заложените по чл.9 от Договора за кредит стоки с EUR 300 000, увеличи размера на заложените по чл.9 от Договора за кредит вземания с EUR 300 000, предостави на банката удостоверение от Централния регистър на особените залози, от което да е видно, че банката е първи по ред кредитор по отношение на всички заложени в нейна полза стоки, ДМА и вземания, банката ще заличи /след заплащане на необходимите за това такси от страна на кредитополучателя/ ипотеката по чл.9, ал.1, т.2 от Договора за кредит и ще прекрати Договора за поръчителство по чл.9, ал.1, т.4, сключен с Л.М.."( § 1).

                        Не се спори, а се установява и от представените по делото доказателства, че осъществени задълженията по допълнително споразумение № 3, както и че с молба вх. № 15-ВМД-0015/09.01.2015 г. "Е." ЕООД е поискал от ответника да заличи изцяло вписаната върху процесния имот ипотека.

                        Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с молба- съгласие за заличаване на договорна ипотека, ответната банка е дала съгласие за заличаване на вписването на договорна ипотека, учредена в полза на банката с нотариален акт от 12.04.2013 г. върху недвижим имот, находящ се в гр. *******, а именно еднофамилна жилищна сграда на три жилищни нива, четвърти под покривен етаж и сутерен, със застроена площ от 164,30 кв.м. и разгърната застроена площ от 929,60 кв.м., заедно с дворното място, в което е построена, съставляващо УПИ IX- 46, кв.9 по плана на гр. София, целия с площ от 566 кв.м.

           От правна страна:

                        При така установената фактическа обстановка съдът направи, следните правни изводи:

                        Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения са предявени субективно и обективно, при условията на кумулативното обективно съединяване, съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

                        С атакуваното решение № 13 785 от 30.08.2016 г., постановено по гр.д. № 43 145/15 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 43 състав, че съдът е осъдил ТБ "В." ЕАД, по предявените от Л.Н.М. и Г.Н.М. искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, да заличи договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 36, том I, per. № 860, н.д. № 23/2014 г. на нотариус Рашкова; признал е за установено по предявения от Л.Н.М. срещу ТБ "В." ЕАД отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата 9 205 евро- наказателна лихва за периода 07.05.2015 г. - 07.07.2015 г. по договор за ипотечен кредит № М 2015-32 от 03.04.2013 г.; осъдил е ТБ "В." ЕАД да заплати на Л.Н.М., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 3 400.14 лева - разноски за производството; осъдил е ТБ "В." ЕАД да заплати на Г.Н.М., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 1 880 лева - разноски за производството.

                        По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

                        По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба съдът, в настоящия си състав намира, че същата е процесуално допустима. Подадена е от оправомощени лица и в установените от закона срокове.

                        В жалбата са наведени доводи за недопустимост на постановеното решение и незаконосъобразност на същото, свързани с твърдения, за недопустимост на предявеният иск за реално изпълнение, приложението на разпоредбата на чл.126 от ГПК, с оглед невлязлото в сила определение за прекратяване на предходно дело със същия предмет, между същите страни. Наведени са твърдения за липсата на самостоятелност на иска за заличаване на договорната ипотека, като се твърди, че той е само последица от успешно проведен отрицателен установителен иск. Оспорено е възприетото от съда, че предявеният иск е неоценяем, както и че съдът е излезнал извън пределите на заявеното иска с исковата молба.

                        По отношение на наведените за недопустимост на постановеното решение, в частта относно произнасянето на първоинстанционния съд за реално изпълнение, съдът намира следното:

                        Безспорно, съгласно разпоредбите на чл. 179, ал. 1 ЗЗД и чл. 19, ал. 1 ПВ вписването на ипотеката се заличава въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма или въз основа на влязло в законна сила съдебно решение. Така цитираните разпоредби предвиждат два възможни способа за заличаване - въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма или въз основа на влязло в законна сила съдебно решение. В хипотезата, когато кредиторът отказва да даде съгласие за заличаване на ипотеката, въпреки че обезпеченото с нея задължение е изпълнено, може да бъде предявен отрицателен установителен иск, че ипотеката е погасена. В този случай заличаването на вписването става въз основана влязлото в сила съдебно решение, с което се постановява това заличаване.  Константна и безпротиворечива е съдебната практика, че искът за заличаване на ипотеката не е самостоятелен - той винаги е последица от спора за съществуване на вземането. Тази практика е свързана с втората възможна хипотеза за заличаване на ипотеката. Известна е на настоящия съдебен състав и се споделя от него. В конкретния случай обаче не сме изправени пред предявен иск за несъществуване на обезпеченото вземане, а пред иск за реално изпълнение на поето със споразумението задължение от страна на въззивника, поради което не могат да бъдат споделени наведените във въззивната жалба твърдения за недопустимост на предявеният иск, съобразно съществуващата практика по отношение на втората хипотеза на чл.179, ал.1 от ЗЗД. Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения ищците не са твърдели несъществуване на обезпеченото вземане. Същите твърдят, че въззивника ответник е поел задължение, след изпълнение на насрещни такива от страна на ищците да подаде молба за заличаване на учредената договорна ипотека. В петитума се иска от съда не да признае за установено, че не съществува вземане и в резултат на това да постанови заличаване на ипотека, а се претендира да бъде осъден ответника да изпълни свое задължение, поето със споразумението. Ето защо съдът намира, че направеното възражение за недопустимост на предявеният иск е неоснователно, а цитираната практика е неотносима, с оглед характера на предявеният иск.

    Като неоснователно следва да се възприеме и второто наведено основание за недопустимост на предявеният иск- неприлагането от страна на първоинстанционния съд на разпоредбата на чл.126 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба когато в един и същи съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от вземането, предмет на дело по вече висящ частичен иск. В така цитираната разпоредба е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на присъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск. Ако предпоставките на чл. 126, ал. 1 ГПК са установени едва във въззивното производство, прекратяването на делото е правомощие на въззивния съд, който следва да обезсили недопустимото решение на първата инстанция - чл. 126, ал. 2 ГПК. В конкретния случай, видно от събраните по делото доказателства образуваното по-рано производството е прекратено, като акта на прекратяването е влязъл в сила, т.е. не е налице едновременна висящност на две дела или наличието на влязло в сила решение, с което съдът се е произнесъл по съществото на спора, поради което така наведеното основание за недопустимост на постановеното решение е неоснователно.

    По отношение на наведеното във въззивната жалба основание за недопустимост на постановеното решение, поради неправилна квалификация от страна на първоинстанционния съд на предявеният иск като неоценяем, съдът в настоящия си състав намира същото за неоснователно. В жалбата са инвокирани доводи свързани с твърдението, че след като иска е с правно основание чл.179, ал.1 от ЗЗД, то искът за заличаване на договорната ипотека е винаги оценяем. Безспорно ипотеката като неделимо вещно право предпоставя съществуването на оценка на предявеният иск. Цената на иска в този случай се определя по правилото на чл.69, ал.1, т.4 от ГПК – от данъчната оценка на ипотекирания имот. В конкретния случай, видно от петитума на исковата молба ищците не са предявили иск с правно основание чл.179, ал.1 от ЗЗД, тъй като не са поискали от съда да постанови заличаване на договорната ипотека, последица от уважаването на иск за несъществуването на вземането, какъвто иск не е предявен от ищците, съобразно посоченото по-горе от настоящия съдебен състав. Ето защо съдът в настоящия си състав намира, че така въведеното основание за недопустимост на постановеното решение, поради нарушаване на родовата подсъдност е неоснователен.

    По отношение на наведените твърдения за неправилност на постановеното решение по предявеният иск за реално изпълнение, съдът в настоящия си състав намира същите за неоснователни. В жалбата са инвокирани доводи, че съдът се произнесъл за липсата на новация, без такава да е въведена от ищците, поради което се твърди, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира, че не е налице произнасяне извън заявената от ищците претенция от страна на първоинстанционния съд. Предметът на делото се определя от ищеца с исковата молба, с която се отправя искане до съда за разрешаване на правен спор относно съществуването или несъществуването на претендирано или отричано субективно материално право. Спорното материално право, чиято защита се иска от съда, се индивидуализира от ищеца чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба. В съответствие с принципа на диспозитивното начало - чл. 6 ГПК, съдът е задължен да се произнесе относно съществуването или несъществуването на спорното право със съдържанието, индивидуализирано в исковата молба, в пределите на търсената с иска защита. Когато искът е допустим, съдът се произнася с решение, с което признава или отрича въведеното като предмет на делото спорно право. Според разясненията в т. 18 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълкувателно дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, източник на силата на пресъдено нещо е диспозитивът на влязлото в сила решение, който очертава спорното право, а не мотивите към решението. Мотивите към решението отразяват решаващата правораздавателна дейност на съда по преценка на доказателствата и установяване на правнорелевантните факти и неговите фактически и правни изводи по съществото на правния спор, но не формират сила на пресъдено нещо относно съществуването или несъществуването на спорното право и не подлежат на самостоятелно обжалване отделно от решението. В конкретния случай ищците са предявили иск за реално изпълнение, по които съдът се е произнесъл с решението си, предмет на настоящето производство. Обсъжданията направени от първоинстанционния съд в мотивите на решението не могат да обосноват категоричен извод, че съдът е излезнал от рамките на заявената претенция, което да обоснове недопустимост на постановения акт, неправилно твърдяна от въззивника като основание за неправилност на постановеното решение. В тази връзка съдът намира, че не е налице и неустановеност на заявеното искане. Във въззивната жалба се твърди, че ищците не са уточнили за коя ипотека е предявен иск. Видно от доказателствата по делото, вкл. и обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищците са посочили и съдът се е произнесъл по отношение на конкретно учредена ипотека, в изпълнение на поети с договора за кредит задължения.

По отношение на наведените доводи за недопустимост на постановеното решение по предявените отрицателно установителни искове с правно основание чл.124 от ГПК, съдът в настоящия си състав намира, че същите са неоснователни. Във въззивната жалба са наведени твърдения за незаконосъобразност свързани с изводите на съда по отношение на настъпване на предсрочната изискуемост, даваща основание за настъпване на предсрочна изискуемост, както и правото за начисляване на наказателни лихви по чл.6, ал.5 от договора е възникнало, поради неизпълнение на задълженията за заплащане на вноските по кредита.

     В хипотезата на "предсрочна изискуемост" кредиторът се позовава на отклонение от обичайното развитие на правоотношението досежно изискуемостта на вземанията си, предвидено от закона и уговорено в договора в изключително негова полза, с цел обезпечаването му срещу недобросъвестност или неплатежоспособност на длъжника. Изгубването на преимуществото на срока не ползва длъжника, а единствено кредитора, поради което и по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, като единствен извличащ полза от твърдения факт, той носи и тежестта за доказването му. В конкретния случай съдът се е позовал на липсата на доказателства за просрочие на кредита и валидно достигнало уведомление до длъжника, че кредита е предсрочно изискуем. Настъпването на предсрочната изискуемост е обусловена и от кумулативното наличие на предпоставката " упражнено право на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем". Когато изискуемостта не се претендира при условията на договорените, съответстващи на дължимото точно изпълнение на длъжника, падежи, настъпването на нов юридически факт, променящ падежа на вземанията - какъвто е упражняване правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем - подлежи на установяване от този, който го твърди и извлича полза от последиците му, т.е. от кредитора. Такива доказателства не са ангажирани от страна на ответника, поради което съдът в настоящия си състав намира, че изводите на първоинстанционния съд следва да бъдат споделени. Не на последно място следва да се отбележи, че позоваването на чл.6, ал.5 от договора от страна на въззивника е неоснователно, тъй като видно от неоспорения от страните текст на самия договор, същият касае начисляването на такси за управление по кредита, а не наказателна лихва, при неизпълнение на поетото задължение за погасяване на същия.

    По изложените съображения съдът в настоящия си състав намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

    Водим от гореизложеното  Софийски градски съд

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

                        ПОТВЪРЖДАВА решение № 13 785 от 30.08.2016 г., постановено по гр.д. № 43 145/15 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 43 състав, като правилно и законосъобразно.

                        Решението  подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му до страните, при условията на чл.280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

 

            Председател:                                                                      Членове: 1.

 

 

 

                                                                                                                      2.