РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Враца,18.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 25.02.2020 г.
/двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
галина
герасимова
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието
на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА
КАН дело № 837 по описа на АдмС – Враца за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на И.Ц.Т. ***, чрез *. Л.Я. ***, против Решение № 327/07.10.2019
г., постановено но АНД № 669/2019 г. по описа на Районен съд – Враца. С оспореното решение
е потвърдено Наказателно постановление № 19-0967-000741 на Началник група към
ОДМВР – Враца, сектор „ПП“, с което за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, на касатора е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.
В касационната жалба
се съдържат доводи, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно,
тъй като е постановено при неправилно изяснена фактическа обстановка и в
противоречие със събраните по делото доказателства. Посочено е, че на касатора никога не му е връчван и не се
е запознавал с протокол за ПТП с констатирани щети по МПС и пътните съоръжения.
Твърди се, че превратното възприемане на фактите и липсата на правилна преценка
от административнонаказващия орган за причините, довели до възникналата пътна
ситуация с отклонението на автомобила от платното за движение, както и необсъждането
на възраженията по съставения АУАН, са довели до незаконосъобразност на
наложеното наказание и съответно незаконосъобразност на потвърдилото го
решение. Отправено е искане обжалваното решение да бъде отменено, а с него и
оспореното наказателно постановление. Претендирани са направените в съдебното
производство разноски.
Ответникът – сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Враца, редовно призован, не изпраща представител и не е ангажирано становище по касационната
жалба.
Участващият в
касационното производство прокурор дава заключение за неправилност на съдебното
решение, като споделя изложените аргументи в касационната жалба и моли същата
да бъде уважена от съда като основателна.
В настоящото
производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания.
Административен съд –
Враца, в настоящият касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК,
от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима. Разгледана по същество е и основателна.
С процесното
постановление е ангажирана отговорността на касатора за това, че на 02.06.2019
г., около 07:20 часа, по път ***, км 153.00 /*** – ***/ управлявал л. а. Шкода
Октавия, с рег. № ******** и вследствие на несъобразена с пътните условия
скорост /мокър път/, губи контрол над МПС и реализира ПТП с материални щети,
като излиза вдясно по посока на движение и се блъска в крайпътна канавка.
За да потвърди НП,
районният съд е приел, че в производството по съставяне на АУАН и издаване на
НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а по съществото на спора,
касаторът е осъществил състава на нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, поради
което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на
посоченото в НП правно основание. Съдът е развил доводи, че глобата по чл. 179,
ал. 2 от ЗДвП е с фиксиран размер, поради което отпада необходимостта от
индивидуализация на наложеното наказание, което е приел за справедливо и с
оглед постигане целите на чл. 12 от ЗАНН е потвърдил оспореният пред него
санкционен акт.
Решението на първата
инстанция е валидно и допустимо, но неправилно поради следните съображения:
Настоящият касационен
състав не споделя мотивите на районния съд, довели до потвърждаване на НП.
Неправилна, като несъответна на фактите по делото, е преценката на въззивния съд
относно доказаността на административното нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. От
анализа на релевантните доказателства и обстоятелства не се установяват
предпоставките за квалифициране на деянието като административно нарушение с
посоченото правно основание.
Преценката на всеки
водач е индивидуална, при носене на лична отговорност по ЗДвП. В този случай за
доказване на несъобразената скорост законодателят действително не е предвидил
засичане на конкретната скорост на движение преди или в момента на установяване
на всяко нарушение. Достатъчен е фактът на настъпило ПТП при конкретни пътни
условия, като това в никаква степен не освобождава контролните органи от
събиране и оценка на доказателства за тези условия, както и от преценка на
всички факти и обстоятелства, имащи значение за внезапно възникналата пътна
ситуация, за да може въз основа на тях
да бъде изградена „обвинителната“ теза, със съставянето на АУАН. В процесния
случай липсват каквито и да било доказателства относно атмосферните условия,
състоянието на пътя, релефа в пътния участък, конкретните условия на видимост,
характера и интензивността на движение. Изписването „мокър път“ в АУАН, а в
последствие пренесено и в НП не изпълва съдържанието и не покрива смисъла,
заложен от законодателя в цитираната за нарушена разпоредба на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. АНО и в най-малка степен не е обсъдил възражението на касатора по
съставения АУАН, за да обоснове заключението си за доказаност на извършеното
административно нарушение.
От друга страна
невръчването на протокола за ПТП, видно от липсата на подпис на участниците в
него, го лишава от качеството на официален свидетелстващ документ, съдържащ
факти и обстоятелства с правно значение за случая. В тази връзка не са
представени и никакви доказателства за установяване на посочените в НП
материални щети.
Липсата на
доказателства, че автомобилът е управляван със скорост, която не е съобразена с
пътните условия, каквото е предявеното „обвинение“, неизяснения механизъм на
настъпилото произшествие, поради липса на надеждни и обективни доказателства,
включително за конкретните условия на пътя, необсъждането на възраженията на
касатора по съставения АУАН, както и ненадлежно съставения протокол за ПТП,
водят до невъзможност да се установят безспорно и категорично, относимите към
състава на нарушението по чл.
179, ал. 2 вр. с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП факти. Липсват
предпоставките за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя, поради което издаденото НП е незаконосъобразно. Действително
сезираният да се произнесе по преписката АНО действа в условията на оперативна
самостоятелност и в тази връзка на неговата свободна и независима преценка е
предоставено правомощието, дали да проверява акта от гледна точка на неговата
законосъобразност и обоснованост или не, както и в какъв обем да бъде извършена
тази проверка. Във всички случаи обаче, следва да се осигури възможност на
страните и съда да установят механизма на формиране на правните му изводи и
съответствието им с фактическите констатации. Процесуалното бездействие на
администрацията в настоящия случай е довело до издаването на неправилен и
необоснован санкционен акт, с недоказана по безспорен начин вина на посочения в
АУАН нарушител и има за последица неговата отмяна от съда.
Като е стигнал до изводи, различни от
изложените, и като е обосновал краен резултат за потвърждаване на издаденото
НП, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде
отменено. Тъй като въззивният съд не е допуснал съществени процесуални
нарушения при постановяване на съдебния си акт и не се налага установяване на
факти, за които не са достатъчни събраните писмени доказателства, касационният
състав следва да се произнесе по съществото на спора. По изложените по-горе
съображения, с постановеното в това
производство решение следва да се отмени наказателното постановление.
При този изход на
спора претенцията на касатора за присъждане на направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение пред двете инстанции в размер на 600/шестстотин/ лв. се явява основателна и
ответника следва да бъде осъден да му ги заплати.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. с чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Враца
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 327/07.10.2019г.,постановено но
АНД № 669/2019 г. по описа на Районен
съд – Враца и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0967-000741
на Началник група към ОДМВР – Враца, сектор „ПП“, с което на И.Ц.Т. *** на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА ОДМВР – Враца да заплати на И.Ц.Т. ***
деловодни разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева за двете инстанции.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.