№ 1292
гр. Варна , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20213100501495 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК
С решение № 260911/15.03.2021 год., постановено по гр.д. № 5244/2020 год. по гр.д.
№ 5244/2020 год., ВРС – 35 състав e осъдил ЗАД „Алианц България“ ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Оборище“ ул.“Княз Дондуков“ № 59 да
заплати на ХР. СТ. ХР., ЕГН: ********** от гр.Варна сумите от 4 500 лева, представляваща
част от претенция, цялата в размер на 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания и 500 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяваща се в заплатена цена за оказано психологическо
консултиране – всички настъпли в резултат от ПТП, реализирано на 17.01.2019 год. от водач
на МПС рег. № СО 4490 ВТ, застрахован по договор за „Гражданска отговорност“ в
ответното дружество, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата
молба – 27.05.2020 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.432,
ал.1 КЗ, като е разпределил и отговорността за разноски.
Недоволен от горното е останал ответника по делото, който обжалва постановеното
решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон чл.52 ЗЗД и
необосновано при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
посредством увеличаването му над извънсъдебно изплатената сума от ответника в
нарушение на принципа за справедливост, като се твърди и необоснованост по отношение
на уважения иск за имуществени вреди. Конкретните оплаквания се свеждат до неправилна
1
преценка на събраните по делото доказателства досежно действително претърпените
неимуществени вреди и определянето на техния справедлив размер на обезщетяването им.
Развиват се доводи относно соченото несъобразяване на обезщетението за неимуществени
вреди с обществения критерий за справедливост, съобразно чл.52 ЗЗД, като съдът не е
направил и мотивирано изложение на обективните и субективните фактори – естеството на
уврежданията, начинът на извършване на увреждането, възстановителния период, възрастта
на ищцата, характера, обема и интензивността на неимуществените вреди, липсата на
доказателства за трайни остатъчни увреди и социално-икономическите условия в страната
към момента на настъпване на ПТП, сочещи на справедливо обезщетение в размер на 500
лв. Излагат се доводи и за неправилност на решението по отношение на присъдения размер
на обезщетение за имуществени вреди като се твърди, че с оглед събраните доказателства
неправилно съдът е приел доказването им по размер. Претендира се отмяна на решението в
осъдителната част за обезщетението за неимуществени вреди за 4 500 лева и за 500 лева
поради погасяването му чрез плащане, в евентуалност в осъдителната част над 500 лева, при
размер на обезщетението от 1 000 лева, от които следва да се приспаднат платените 500 лв.,
както и за имуществените такива, ведно с присъждане на разноски.
Насрещната страна ХР. СТ. ХР., в срока по чл.263 ГПК, депозира отговор на
въззивната жалба, с която оспорва същата. Позовавайки се на събраните доказателства,
счита, че определеният размер на обезщетение е съответен на принципа, реггламентиран в
чл.52 ЗЗД и моли за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на разноски.
В с.з. по същество, въззивникът моли за уважаване на жалбата.
В с.з. по същество, въззиваемата страна моли за потвърждаване на съдебното
решение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Предявените искове са с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД, като
с оглед представените доказателства за предявена писмена претенция пред застрахователя
съгласно чл. 380 КЗ, същите се преценяват за допустим.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване
2
на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага установяването при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение,
настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования
водач, включително обосноваване на техния размер.
Наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица
№ BG/01/118003103287 за застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил „Сузуки
Гранд Витара“, с peг. № СО 4490 ВТ, както и факта на осъществилото се пътно -
транспортно произшествие с водач на застрахования автомобил, а с оглед събраните пред
първа инстанция доказателства се приемат за установени противоправността на деянието
/нарушение на правила за движение от водача/, причиняването на вредата и вината на
водача, като елементи от фактическия състав.
Релевираните от въззивника оплаквания се свеждат до неправилно определяне от
страна на съда на размера на дължимото обезщетение неправилно приложение на
разпоредбата на чл.52, ал.2 ЗЗД.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.
290 ГПК, понятието "справедливост", вложено в разпоредбата на чл.52 ЗЗД досежно
определяне на размера на дължимото обезщетение, не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на
болките и страданията, допълнителното влошаване на здравето на пострадалия;
загрозявания и др., дали същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Поначало, причинените на ищеца неимуществени вреди не могат да бъдат поправени,
а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази
заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента
на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат
определени по тяхната афектационна стойност. При това съдът следва да определи размера
на обезщетението за неимуществени вреди към момента на постановяване на съдебното
решение като вземе предвид всички обстоятелства – действително претърпените от ищеца
болки и страдания, неговото състояние и дори прогноза. За да определи размера съдът е
лимитиран единствено от принципа на справедливостта. Това не лишава преценката му от
критерии, а напротив, задължава съдът да отчете множество фактори, които пряко и косвено
рефлектират върху интегритета на ищеца. Следва да се вземат предвид всички обективни и
субективни фактори, съставляващи в цялост нарушаване, негативно развитие на състоянието
на ищеца /социално, физическо, психическо и емоционално/.
3
Както заключението по проведената по делото СМЕ, така и разпитания по делото
свидетел, потвърждават, че в резултат на полученото вследствие ПТП травматично
увреждане, ищцата е получила кръвонасядане по гръдния кош, кръвонасядане по дясното
бедро и ожулвания по лявото коляно, които травматични увреждания са отзвучали в
рамките на около 2-3 седмици. Безспорно също така, претърпяните телесни увреждания са
били съпроводени с болки и страдания, като от събраните гласни доказателства се
установява, че след инцидента ищецата е променила ежедневния си живот. Към настоящия
момент обаче при ищцата липсва изразен дискомфорт и емоционален стрес, с изключение
на ситуационните страхове. В заключение, касае се за приключил оздравителен процес без
наличие на отражение на психиката с интензитет по-голям от обичайния за този вид
увреждания и претърпян стрес. Поради това и съдът не отчита в конкретния случай
претърпените болки и страдания да са по-дълготрайни и силни от обичайните.
Този анализ на всички обективни обстоятелства в конкретния казус – полученото
увреждане на здравето, причинените болки и страдания в резултат на причиненото
увреждане, обстоятелството, че ищцата е била бременна по време на инцидента, което
логично е породило засилено чувство на безпокойство и страх, продължилата по-дълго
тревожност при водене или управление на автомобил, продължителността и степента на
претърпените болки и страдания, както и възрастта на пострадалата, в която емоционалният
стрес е компенсируем с бъдещи положителни емоционални изживявания, съдът счита искът
за причинените неимуществени вреди за доказан до размеря от 4 000 лева и при отчитане на
вече изплатеното от застрахователя обезщетение от 500 лв., следва да се уважи до размера
от 3 500 лева.
По имуществените вреди, понесени от ищцата, претендирани в общ размер на 500
лева, представляващи заплатена цена за оказано психологично консултиране, въззивният
съд намира следното:
Съобразно ППВС № 4/68 год., по силата на чл.45 и сл. ЗЗД, подлежат на
обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
включително и имуществените такива, които пострадалият търпи. Същите се изразяват
както в лишаване от възможността му да полага труд и да получава трудово
възнаграждение, така и в извършването на необходимите разходи за възстановяване на
здравето. В случая, сумата се претендира като необходим разход за възстановяване на
здравето, но нито от представеното заключение от проведената психологическа терапия,
нито от изготвената в хода на първоинстанционното производство СПЕ се установява
проведената психологическа терапия да е имала отношение към получената психологическа
травма и да е допринесла за по-бързото възстановяване на ищцата, в който смисъл е и
собственото й изявление. При така изложеното, не може да се формира извод за адекватност
и обоснованост на проведеното лечение, респективно за репариране на сторения разход като
пряка и непосредствена последица от увреждането.
4
С оглед различните правни изводи, първоинстанционното решение следва да се
потвърди в частта, с която е уважен предявения иск за неимуществени вреди до размера от
3 500 лева и се отмени за разликата до пълния предявен размер от 4 500 лева като се
отхвърли предявения иск, както и се отмени решението като се отхвърли иска за сумата от
500 лева – имуществени вреди.
Различните правни изводи налагат и редуциране на дължимите от страните разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да
бъде осъден да му заплати сторените в производството разноски, съразмерно на уважената
част от исковете. Ответникът също има право на разноски, съобразно отхвърлената част от
иска.
Така, в полза на ищеца следва да се присъди сума в общ размер на 1 540 лв. за
исковото производство пред първа и въззивна инстанция, а на ответника – разноски в размер
на 404 лева. Или, изчислени по компенсация, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноски в общ размер на 1136 лв.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260911/15.03.2021 год., постановено по гр.д. № 5244/2020 год.
по гр.д. № 5244/2020 год., ВРС – 35 състав, В ЧАСТТА , с която ЗАД „Алианц България“
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Оборище“ ул.“Княз
Дондуков“ № 59 е осъден да заплати на ХР. СТ. ХР., ЕГН: ********** от гр.Варна сумата от
1 000 лева, представляваща горницата над сумата от 3 500 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания и за сумата от 500
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяваща се в заплатена цена за
оказано психологическо консултиране – всички настъпли в резултат от ПТП, реализирано на
17.01.2019 год. от водач на МПС рег. № СО 4490 ВТ, застрахован по договор за „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба – 27.05.2020 год. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл.432, ал.1 КЗ, както и в частта за разноските
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ХР. СТ. ХР., ЕГН: ********** от гр.Варна, жк.Владислав
Варненчик № 20, вх.15 ап.23 срещу ЗАД „Алианц България“ ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, район „Оборище“ ул.“Княз Дондуков“ № 59 иск за
осъждане на ответника да заплати на ХР. СТ. ХР., ЕГН: ********** от гр.Варна сумата от
1 000 лева, представляваща горницата над сумата от присъдените с първоинстанционното
решение 3 500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди –
5
болки и страдания и за сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяваща се в заплатена цена за оказано психологическо консултиране – всички
настъпли в резултат от ПТП, реализирано на 17.01.2019 год. от водач на МПС рег. № СО
4490 ВТ, застрахован по договор за „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно
със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 27.05.2020 год. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.432, ал.1 КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260911/15.03.2021 год., постановено по гр.д. №
5244/2020 год. по гр.д. № 5244/2020 год., ВРС – 35 състав, В ЧАСТТА , с която ЗАД
„Алианц България“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Оборище“ ул.“Княз Дондуков“ № 59 е осъден да заплати на ХР. СТ. ХР., ЕГН: **********
от гр.Варна сумата от 3 500 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания, настъпли в резултат от ПТП, реализирано на
17.01.2019 год. от водач на МПС рег. № СО 4490 ВТ, застрахован по договор за „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба – 27.05.2020 год. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл.432, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Оборище“ ул.“Княз Дондуков“ № 59 ДА ЗАПЛАТИ на ХР.
СТ. ХР., ЕГН: ********** от гр.Варна, жк.Владислав Варненчик № 20, вх.15 ап.23 сумата
1136 лв., представляваща сторени в първоинстанционното и въззивно производството
съдебно-деловодни разноски, изчислени по компенсация, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6