Р
Е Ш Е Н И Е
№ 410
гр. Велико Търново,
18.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – Шести състав, в открито заседание на тридесети
септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при
участието на секретаря С.М., като разгледа докладваното от председателя адм.
дело №264 по описа на Административния съд за 2019 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.118, ал.1 от КСО.
Жалбоподателят М.И.Д. ***, чрез *** Н.П. ***, е оспорил като
незаконосъобразно решение №1012-04-22#5/2.04.2019 г. на
директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което решение е отхвърлена жалбата
му срещу разпореждане №2113-04-2641#7 от 01.02.2019 г. г.
на ръководителя на „пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Велико Търново.
В жалбата по същество се излагат оплаквания за незаконосъобразност на
решението на ответника поради противоречието му с материалния закон. Релевира се
неправилното приложение на разпоредбата на чл.104, ал.3 от КСО, като се сочи,
че даденото от ответника тълкуване на смисъла и противоречи както на
действителния смисъл, вложен в разпоредбата, така и на вече формираната съдебна
практика по прилагането и. Сочи, че до момента на приемането на разпоредбата на
КСО, не е съществувало аналогично правило, като е действал ПКТП /отм., но
действал за периода 01.11.1996 г. 16.02.1998 г./, в разделите на който са
описани неизчерпателно кои длъжности и видове труд към коя категория труд се
причисляват. При това именно според този отмене правилник, за първа категория
труд се приема работата на определена категория персонал, заета с подземна
работа в мините, тунелите и други подземни обекти, като това обстоятелство се установява
за спорния период от представено УП , образец 3. Именно това удостоверение,
издадено от осигурителя е релевантно за характера на положения от него труд,
който е подземен. Що се касае до липсата на отбелязването в УП , обр.3, досежно
изпълняваната от него длъжност под земята, жалбоподателят изрично сочи, че в
момента на издаването му, правилото по чл.104, ал.3 от КСО не съществува и
отбелязването на категорията труд по смисъла на съответната разпоредба на ПКТП
/отм./ е достатъчно, за да се установи характера на този труд. Сочи, че
избирателното съобразяване с друг удостоверелителен документ, който не е издаден от осигурителя досежно
вписания в него характерна положения труд, е необосновано, тъй като общината
/издала този документ като приемник на осигурителни книжа/ няма как да има
информация какъв е полагания от жалбоподателя труд и къде именно и при какви
условия той е полаган. Моли решението на
ответника да се отмени, като се претендират направените разноски по делото.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – гр.Велико Търново, чрез
процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата. Съображенията за този претендиран от ответника
резултат са изложени в писмени бележки по делото. Систематизирани, аргументите
на ответника са следните: Спорния по делото въпрос е досежно характера на
упражнявания от жалбоподателя труд на длъжностите „началник отдел ВИВГ“,
„началник отдел производствен“ и „началник рудник“ за периода 01.11.1996 г. до
16.02.1998 г. и подвеждането му под хипотезата на чл.104, ал.3 от КСО.
Понятието по т.1 от ПКТП /отм./ според ответника е функция на съдържанието
на положения труд и на условията за
неговото полагане, като от своя страна съдържанието на труда е обусловено от
естеството на съответната трудова функция, а условията на полагането му
представляват най – общо казано работната среда, при която работната сила се
престира. Според ответника, привилегията на други работници, които не са
включени в хипотезата на чл.104, ал.3 отг КСО е, че с оглед характера на труда
и условията за полагането му, техният труд се счита или за втора или за трета
категория и оттам не всяка първа категория труд попада в приложното поле на
чл.104, ал.3 от КСО, какъвто е и настоящият случай. На плоскостта на посоченото
според ответника изложеното в УП, обр. 3, издадено от осигурителя, действително
е посочено, че катерогията труд е първа такава по т.1 от ПКТП /отм./, но в УП,
обр.2, издадено от Община Твърдица е посочено, че трудът бил надземен, а
водещият критерий по чл.104, ал.3 от КСО бил именно условията на полагането на
този труд. Този пък документ е официален и удостоверителен, утвърден със
заповед на управителя на НОИ, в който е задължително посочването на определени
обстоятелства. При пропуск да се оспори този официален документ, съдът е длъжен
да се съобрази с отразените в него обстоятелства, т.е. да приеме, че за спорния
период жалбоподателят е полагал само надземен труд по време на заеманите от
него три длъжности при осигурителя. Недопустимо е съдът да се съобрази
единствено със свидетелските показания на допуснат до разпит свидетел, чиито
показания имат според ответника само оценъчен характер. Развити са и
съображения за неустановяване на конкретните функции по трите длъжности, които
жалбоподателят е изпълнявал при осигурителя, като е изведен кардинален извод за
липса на убедителни доказателства за полагането на труд под земята или поне
преимуществено под земята от жалбоподателя за спорния период. Претендират се
разноски по делото, като се прави възражение за прекомерност на претендираните
от другата страна разноски.
Оспорването е редовно и допустимо, като извършено в срок срещу подлежащ
на оспорване акт и от лице с правен интерес. Оспореното решение е връчено на
жалбоподателя на 16.04.2019 г., като жалбата срещу него е подадена чрез пощенски
оператор на 30.04.2019 г. /л.7 от делото/ от засегнато от решението лице, което
е адресат на разпоредените чрез акта неблагоприятни за него правни последици.
Съдът, след като прецени приложените към административната преписка и
представените в съдебното заседание доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и становищата на страните, приема за установено следното:
С обжалваното решение е прието, че административната жалба срещу
разпореждането №2113-04-2641#7 от 01.02.2019 г. г.
на ръководителя на „пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Велико Търново е
неоснователна.
Видно от мотивите на оспорения акт, като осигурителен стаж по чл.104,
ал.3 от КСО е приет стаж в общ размер от 8 години, 10 месеца и 28 дни. В
резултат на това, прието е, че подалото заявлението за пенсията лице
/настоящият жалбоподател/ има стаж за
труд първа категория от една година, три месеца и 28 дни, стаж за втора
категория труд от една година и седем месеца, стаж за трета категория труд
седем години, четири месеца и шест дни и труд, попадащ в хипотезата на чл.104,
ал.3 от КСО от 8 години, 10 месеца и 28 дни. При преобразуването на положения
от жалбоподателя труд към труд, трета категория е прието, че общият трудов стаж
на жалбоподателя е 38 години, 3 месеца и 8 дни. При безспорното по делото
обстоятелство досежно възрастта на жалбоподателя към момента на подаването на
заявлението, която е 53 години и два месеца, ответникът е приел, че сборът от
осигурителния стаж и възраст е от 96 години, 4 месеца и 29 дни. При това ответникът
приема, че не са изпълнени условията, които нормата на чл.69б, ал.1, респ. на
ал.3 от КСО поставя, за да се породи правото на пенсия. На практика, мотивите са
аргументирани с непризнаването на труда за периода от 1.11.1996 г. до 01.3.1998
г. като такъв по чл.104, ал.3 от КСО, вместо което е признат като труд от първа
категория и е преобразуван по реда на чл.104, ал.2 от КСО.
Какво показват установените от съда факти:
1. На 22.12.2018 г. настоящият жалбоподател е подал заявление за отпускане
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, прилагайки определени документи,
установяващи осигурителния му стаж. По специално, приложено е
удостоверение за пенсия, образец 30,
издадено от осигурителя „Балкан“ ЕООД, установяващо, че за периода от 1.11.1996
г. до 9.6.1996 г. лицето е било началник „ВИВГ“, за периода 10.6.1997 г. до
27.10.1997 г. лицето е било началник отдел „производствен“, за периода
28.10.1997 г. до 16.2.1998 г. лицето е било началник на рудник. Посочено е, че
този трудов стаж е от първа категория съгласно т.1 от ПКТП /отм./. Посочено е,
че удостоверението се издава въз основа на изплащателните документи, намиращи
се у осигурителя.
2. За установяване на размера на дохода за процесния период /който не
съвпада напълно с отразения период по УП, обр.30, коментирано по – горе/,
жалбоподателят представя УП, обр.2, издадено от Община Твърдица на 29.05.2008
г., според което брутното трудово възнаграждение на лицето за отразения в
удостоверението период от 01.01.1997 г. до 01.03.1998 г. е от общо
2 574 800 лв. В това удостоверение длъжностите са отбелязани като в
УП, обр. 30 на осигурителя, като е посочено, че наименованието е „надзем. нач.
ВИВГ“, „надзем. нач. производство“, „подзем. нач. рудник“, като надписа е
поправен. Според записа в
удостоверението, данните за трудовия стаж и доход са извлечени от
разплащателните ведомости. От записа върху посоченото удостоверение, обр.30 е
видно, че рудникът, в който е упражнявана трудовата дейност на жалбоподателя, е
бил признат по установения ред за силикозоопасен.
3. Според представената пред съда трудова книжка лицето е работила за
период от 1.11.1996 г. до 10.6.1997 г. като началник отдел „ВИВГ“ /като е
отбелязано в графата за дейността, която се извършва от работника, че става
въпрос за минно – добивна дейност, и впоследствие за добив на въглища/, след
което от тази дата до 27.10.1997 г. включително като началник отдел
„производствен“ и до края на отразения в книжката период като началник рудник в
рудник „Шешкинград“.
4. Свидетелят И.Ш. в показанията си сочи, че за периода 1995 г. до 1998 г.
е работил в рудник „Шешкинград“, мини Балкан, като е бил началник участък и
началник спасителна служба, като всички тези негови длъжности са изисквали
влизането под земята в рудника. Сочи, че е познавал жалбоподателя, като през
1996 – 1998 г. той е работил в мината. Свидетелят сочи, че длъжността началник „ВИВГ“
означава внезапно изхвърляне на въглища и газ, а по същество представлява
функция, изискващ при стигане на определено разстояние преди разработвания
пласт да се извършат сондажи, като се слагат манометри, мери се налягането на
газа /метан/ с цел предотвратяване на злополуки. Главният специалист следва да
попълни дневниците и задължително да влезе в забоя за изпълнението на тази
функция. Обяснява и при какви обстоятелства следва да се дегазира съответния
пласт за да се пристъпи към добива на изкопаемите въглища. Дава конкретни
показания, според които изпълнявайки длъжността „началник отдел“,
жалбоподателят е продължавал да изпълнява и длъжността началник „ВИВГ“, като
през този период е бил всеки ден в рудника. Обяснява, че длъжност „ВИВГ“, която
да е надземна, просто няма. Що са касае до длъжността „началник отдел
„производствен“, то свидетелят сочи, че и тя изисква присъствието под земята,
като административната работа се извършва след това. Аналогично е според
свидетеля и положението с длъжността началник рудник.
Нормата на чл.104, ал.3 от КСО, по прилагането на която е концентриран
спора сочи, че за работниците, инженерно- техническите специалисти и
ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа
под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и
хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство една година
осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж
от трета категория. Следва да се отбележи, че нормата има за свой генезис на
хипотезата си разпоредбата на чл.1 от ПКТП /отм./, която, от своя страна черпи
генезиса си от Постановление №40 на МС от 23 август 1968 г. за подобряване
здравното състояние и трудоспособността на работниците от някои тежки и вредни
производства и стабилизирането на работната сила /необнародвано/, според
разпоредбата на чл.1 от което работниците и инженерно – техническите работници
до началник на участъка включително, заети на работа в подземните рудници за добив на радиоактивни вещества, в
подземните рудници за добив на манган, в подземните силикозоопасни рудници, в
подземните радиоактивни, силикозоопасни и манганоопасни геологопроучвателни
обекти и в силикозоопасното строителство придобиват по правило право на пенсия
за изслужено време и старост при възраст 45 години и трудов стаж от 15 години,
ако са работили под земята най – малко 7 и половина години в такива обекти. Сравнително - историческото тълкуване на
актуалната разпоредба на чл.104, ал.3 от КСО с посочената разпоредба на
Постановлението води до извода, че в онзи момент законодателят не е обвързвал
правото на пенсия с категоризирането на посочения там труд, а само с две
обстоятелства: извършване на работата под земята в подземни рудници, които
рудници сами по себе си apriori са
счетени за такива с изключително тежки условия на полагания труд. Понастоящем
хипотезата на закона също изисква наличието на две обстоятелства, които извън
категоризирането на труда по чл.104, ал.1 от КТ /вж. в тази връзка §9 от ПЗР на
КСО/ изискват той да се преобразува като осигурителен стаж от трета категория в
съотношение едно към три при наличието им. Както е посочено например в решение №8286/28.06.2017
г. на ВАС, в закона като критерий за съотношението, при което се превръща труда
на изброените в нормата лица към трета категория са взети предвид специфичните
условия, при които е полаган труда. Впрочем именно това е била и целта на този
специфичен пенсионен институт още при зараждането му и уреждането му в
посоченото по – горе Постановление. При това критерият за това дали
осигурителния стаж е такъв по чл.104, ал.3 от КСО е не категорията му,
определена по отменения ПКТП, а специфичните условия, при които е полаган труда
от посочените работници.
Ответникът поддържа тезата, че за част от спорния период
обстоятелството, че трудът е полаган над земята се установява от представеното
и коментирано УП – 2 от Община Твърдица, което е останало неоспорено по реда на
чл.193 от ГПК и следва да се съобрази от съда. При това ответникът неправилно
при преценката на УП -2 от 29.05.2008 г. приема, че вписването „надзем.“ касае
всички посочени в това удостоверение осигурителни периоди. Както впрочем се
отбеляза, вписването на съкращението „надзем.“ касае само длъжностите „нач.ВИВГ“ и „нач. производ.“,
като при внимателен прочит на удостоверението е видно ,че за длъжността „нач.
рудник“ надписът е поправен на „подзем.“.
Това становище на ответника е неправилно. Действително, както твърди
ответника, посоченото удостоверение се издава по образец, утвърден със заповед
на ИД на НОИ. Доказателствената стойност и сила на удостоверителните изявления
в него обаче следва да се съобразят на две плоскости. Първо, функцията му е не
да установява условията на полаган труд /арг. от чл.40, ал.2 от НПОС/, а осигурителния
доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Всъщност в НПОС
и КСО няма отнапред установени и изброени доказателства, чрез които с
материална доказателствена сила да се установяват условията на полагания в
миналото труд. Именно поради това приложима е пред съда специалната разпоредба
на чл.104, ал.10 от КСО от момента на влизането и в сила, като преди приемането
на тази разпоредба за установяването на такива обстоятелства са били относими
уредените в процесуалния закон доказателствени способи, вкл. експертни
заключения и свидетелски показания. Второ, дори и съвсем условно и хипотетично
да се приеме поддържаната от ответника теза, че за условията на труд вписването
в представеното УП - 2 от Община Твърдица има материална доказателствена сила досежно
условията на труд /което не е така/, то съдът приема, че тя е опровергана. Без
значение в това отношение е обстоятелството, че е налице процесуален пропуск на
жалбоподателя да оспори чрез нарочно изявление това удостоверение по реда на
чл.193 от ГПК, щом с допустимите от процесуалния закон способи и в рамките на
съдебното производство доказателствената сила/стойност на съответният документ
е опровергана – чл. 194, ал.1 от ГПК вр. с чл.144 от АПК. Трето, при положение,
че осигурителят е издал УП, обр.30, посочвайки, че за периода от 1.11.1996 г.
до 16.2.1998 г. жалбоподателят е полагал труд, който отменената разпоредба на
т.1 от ПКТП аpriori счита за подземен и едновременно с това общината, като правоприемник
издава УП, обр.2, в което сочи, че за част от този период трудът е надземен,
следвало е ответника с аргумент от чл.35 от АПК да положи съответните
процесуални усилия за изясняване на обективната истина /така и решение
№13659/08.11.2018 г на ВАС, шесто отделение/, което не е сторено. При това без
да използва този процесуален способ и да изясни релевантни за случая
обстоятелства, пенсионният орган, а и ответникът, издават актове в ущърб на
жалбоподателя.
В конкретният случай съдът дава вяра на свидетелските показания на
свидетеля, които са допустим доказателствен способ за установяване на
релевантни по делото факти, доколкото се представя трудова книжка, издадена от
осигурителя на жалбоподателя за процесните периоди, установяващи полагането на
труда в рудника на мини „Балкан“ - така
например решение №6900 от 09.05.2019 г. на ВАС, шесто отделение. Както се
отбеляза по-горе, този свидетел под страх от наказателна отговорност дава
показания, които са в смисъл, че изпълнението функциите и на трите длъжности,
обхванати от вписванията в трудовата книжка за периодите от 1.11.1996 г. до 16.2.1998
г., е изисквало преимуществено или изцяло пребиваването на жалбоподателя под земята
в конкретния рудник. Тези показания съдът цени съвкупно с удостоверението,
обр.30, издадено от самия осигурител, за което също е налице вписване, че е
издадено въз основа на изплащателни документи, и което сочи, че положения труд за установения в него
период е такъв от първа категория, тъй като е счетен от самия осигурител за подземен
по смисъла на т.1 от ПКТП /отм./.
Предвид обстоятелството, че съдът цени показанията на свидетеля във
връцка с вписването в трудовата книжка на жалбоподателя, както и вписването в
представеното УП - 30 /л.8 от административната преписка/, то на преобразуване
принципно подлежи стажа, отбелязан там, а не целият незачетен от ответника
стаж, който е посочения в акта период от 1.11.1996 г. до 01.03.1998 г. В
посочените документи, стажът, подлежащ на преобразуване е от 1.11.1996 г. до
16.2.1998 г. При преобразуването му по реда на чл.104, ал.3 от КСО би се
получил стаж от трета категория от три години, десет месеца и дванадесет дни.
Съответно, при това положение е налице изискването на чл.69б, ал.3 от КСО. Жалбата е основателна.
При това положение следва решението да се отмени, като преписката се
изпрати на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ- Велико Търново за произнасяне по
заявлението на жалбоподателя за отпускане на пенсия за ОСВ.
Разноски:
Жалбоподателят претендира разноски според списък в размер от 800 лв. с
оглед заплатено на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение.
Както се отбеляза, ответникът прави възражение за прекомерност на така
претендираните разноски. Съдът намира, че възражението е основателно. Делото не
изобилства от факти и обстоятелства, подлежащи на установяване чрез множество
доказателствени способи от една страна, и, от друга страна, не представлява
особена правна сложност. При това положение съдът следва да приложи
разпоредбата на чл.8, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №1012-04-22#5/2.04.2019 г. на
директора на ТП на НОИ – Велико Търново.
Изпраща преписката по заявление № на М.И.Д. ***, на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Велико Търново за ново произнасяне при
съобразяването на дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и
прилагане на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Велико Търново, да заплати на М.И.Д. ***, ЕГН **********,
разноски по делото от 350 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: