Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София, 14.05.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен
състав в открито съдебно заседание на 17.02.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Г.
Ваня И.
при секретаря Ц. П.,
разгледа докладваното от съдия Г. въззивно гражданско дело № 669 по описа на
съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 29/21.02.2020г.,
постановено по гр.дело № 1019 по описа РС- гр. Елин Пелин за 2018 г., е намалено,
на основание чл. 30 от ЗН, дарствено разпореждане от 11.02.2015 г., извършено
от наследодателя Ц. Ц. в полза на С.П.Г., като са възстановени запазените части
на Е.П. Б. - С. от наследството на Ц. в размер на 15763,89 лв., и на Д.П.Ц. от
наследството на Ц. в размер на 15763,89 лв.
С допълнително
решение от 26.08.2020г., постановено по същото дело, ответникът С.П.Г. е бил
осъден да заплати на Е.П. Б. - С. и на Д.П.Ц. суми
от по 15763,89 лв., представляващи накърнените запазени части на тези лица от
наследството на Ц. М. Ц., починала на 27.04.2017 г.
Настоящото производството е по реда на чл.
258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на
Е.П. Б. - С. и на Д.П.Ц. срещу първото от горните решения. Жалбоподателите считат обжалваното
решение за правилно и законосъобразно в частта му, с която е установено, че те имат
право на запазена част от наследството
на майка им Ц. М. Ц., но не са доволни от размера на сумата, с която е
възстановена тази запазена част. Считат, че следва да им бъде присъдена по-
голяма сума, или да се възстанови запазената им част чрез определяне на идеална
част от процесния имот. Оспорват извода на ЕПРС, че в наследствената маса по
чл. 31 от ЗН не следвало да се включва източното разширение на гаража с площ 42
кв.м. поради частичното му разполагане извън процесния поземлен имот. Сочат, че
извън имота попадат само 8 кв.м. от това разширение (и то – без сигурни данни
за това), откъдето правят извод, че не следвало да се изключва цялата му площ
от наследственото имущество. Намират, че това разширение обективно увеличава
стойността на имота, поради което следва да участва при формиране на масата по
чл. 31 от ЗН. Описват в детайли начина, по който считат, че следва да се
изчисли размера (стойността) на запазената част, както и имотите, които следва
да се вземат предвид при това. Правят извод, че реално получените от тях дялове
от наследственото имущество на Ц. са по- малки с по 17689 лв. от стойността на
запазените им части от наследството, т.е. тези части са накърнени с процесното
дарение. Считат, че същото следва да бъде намалено с размера на превишението.
Изчисляват размерите на разполагаемата част от наследството и на намалението за
възстановяване на запазените им части по цени към момента на намалението (17416,67лв.),
но намират, че следва да се приложат стойностите към момента на откриване на
наследството, в който случай намалението за попълване на запазената част на
всеки от тях възлиза на 17689лв.
Независимо
от това, жалбоподателите подчертават, че всеки от тях притежава на
самостоятелно основание по 1/8 ид.ч. от земята и сградите, 5/8 от които са били
предмет на процесното дарение. Считат, че това обстоятелство обуславя
възстановяване на запазените им части от наследството на Ц. чрез определяне на
дробна част от дарените имоти, която да се върне в наследството, чрез
съотнасяне на съответстваща на намалението част от стойността на имота към
цялата му стойност. Позовават се на съдебна практика в този смисъл. Правят
извод, че в такъв случай следва да се възстановят запазените им части в размер
от по 2/9 от процесния имот за всеки от жалбоподателите. Намират, че, като не е
приложил този начин на възстановяване на запазената част, първоинстанционният
съд е постановил неправилно съдебно решение. Намират, че на практика няма да
могат да получат присъдената им от ЕПРС парична равностойност на запазените им
части, тъй като ответникът няма друго имущество, от което да се удовлетворят.
Позовават се на извършените от него отчуждителни сделки в полза на внучката му К.
И.. От факта, че първата от тези сделки е за дарение на 1/8 ид.ч. от процесните
имоти, а втората (сключена непосредствено след нея) – за покупко- продажба на
5/8 ид.ч. от имотите, правят извод, че е налице заобикаляне на изискванията по
чл. 33, ал. 1 от ЗС. Цитират съдебна практика в този смисъл. Считат, че съдът е
длъжен служебно да обсъди въпроса за нищожността на процесния договор на това
основание и да не зачете неговите правни последици, т.е. са приеме, че имотът е
част от патримониума на ответника С.Г., в който случай да извърши
възстановяване на запазените им части от наследството на Ц. да бъде извършено
чрез идеални части от дарения имоти, което би довело до увеличаване на
притежаваните от тях дялове в този имот, както и до възможност за последващата
му делба.
Алтернативно,
жалбоподателите изтъкват, че с исковата си молба били навели твърдения за
сключване на процесния договор за дарение при условията на договаряне на
въззиваемия С.Г. сам със себе си, без да е ясно, дали в пълномощното е имало
такава клауза. Изразяват предположение за нищожност на договора на основанеи
чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД – поради противоречие на закона
и добрите нрави. Считат, че в такъв случай договорът за дарение е нищожен, а
имотът – негов предмет – би бил върнат в наследството. Интерпретират
облагодетелстването на един от наследниците и ощетяването на останалите като накърняване
на добрите нрави.
Жалбоподателите
молят съда да измени обжалваното решение в частта, с която е определена сумата
за възстановяване на запазените им части от наследството на Ц., или,
алтернативно, да извърши възстановяването чрез съответна идеална част от имота,
което, според тях, би било най- справедливият начин за обезщетяването им.
В срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от въззиваимя С.Г.,
който оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд жалбоподателите не се явяват и не се представляват. От
процесуалните им представители адв. В. и адв. А. е постъпила молба от
15.01.2021 г., с която същите заявяват желанието си да бъде даден ход на делото
в тяхно отсъствие. Поддържат въззивната жалба и молят съда да я уважи. Оспорват
отговора и претендират разноски, като представят списък на същите.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд въззиваемият не се явява. Представлява се от адв.
В., който оспорва въззивната жалба и поддържа отговора. Моли съда да отхвърли
въззивната жалба като неоснователна. Счита, че ЕПРС правилно е изключил от
наследствената маса частта от имота – гараж с метална конструкция, тъй като тя се
намира частично в чужд имот и не е изцяло собственост на страните по делото.
Счита, че придобиването на имота – предмет на дарението – от трето лице е
пречка пред възстановяване на запазената част в натура. Намира, че
възстановяването следва да се изчисли по цени към момента на намаляването.
Изразява становище, че възражението за нищожност е несвоевременно. Заявява, че
е изложил подробни съображения в отговора на жалбата, и моли съда да ги вземе
предвид. Прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателите.
Съдът намира, че фактическата обстановка по
делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство
доказателства, е описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да
се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция не
са събирани доказателства.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
І.
По валидност
Обжалваното в настоящото производство съдебно
решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен
вид и е подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля
е ясно и разбираемо формулирана. Постановено е и допълнително решение, което,
обаче, не е предмет на обжалване.
ІІ.
По допустимост
Обжалваното решение е допустимо, тъй като е
постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за
упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по
действително предявения такъв.
ІІІ.
По същество
Не
съответства на действителното фактическо положение твърдението на
жалбоподателите, че с исковата молба били навели довод за нищожност на
дарението поради това, че дареното лице (ответникът) не било упълномощено да
договаря само със себе си за сключване на атакуваната в настоящото производство
сделка. Такъв довод не се открива в исковата молба. Във връзка с
упълномощаването тя съдържа едно- единствено неясно формулирано изречение относно
възможността за договаряне сам със себе си, с което, обаче, ищците не свързват
никакви правни последици, не предявяват самостоятелни претенции, нито
обосновават вече предявените такива. Прогласяване нищожността на договора за
дарение се претентира за първи път във въззивната жалба, но, доколкото такъв
самостоятелен иск не е предявяван, няма възможност за постановяване на
съответен диспозитив. Поради това, несвоевременно наведеният довод във
въззивната жалба е обхванат от преклузията по чл. 133, вр. чл. 131 от ГПК, и не
следва да се обсъжда. Освен това, той не е в интерес на жалбоподателите: ако
наистина се окаже, че дарението е нищожно на претендираното от тях основание,
няма да има годен предмет на намаляването по чл. 30 от ЗН, което ще доведе до отхвърляне
на иска им по този нормативен текст.
Не
следва да бъде споделена и тезата на жалбоподателите, че, щом дарението
облагодетелства един от наследниците със запазена част от наследството и ощетява
останалите такива, то е нищожно поради накърняване на добрите нрави. Евентуалното
й възприемане би обезсмислило законово регламентирания институт на
възстановяване на запазена част от наследство, тъй като практически никога не
би имало валидна сделка, с която да се накърни тази запазена част, а последната
- да подлежи на възстановяване по реда, предвиден в чл. 30 – 37 от ЗН.
Неоснователна
е и претенцията на жалбоподателите да се възстановят запазените им части в
натура, т.е. чрез присъждане на идеални дробни части от имотите – предмет на
дарственото разпореждане. Настоящият съдебен състав намира, че цитираната от
тях в този смисъл съдебна практика (Решение № 25 от 7.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4215/2013 г., I г. о., ГК) е постановена при различни фактически предпоставки, които
я правят неприложима към настоящия казус. Съществена негова специфика, която
изключва възприетото в нея принципно разрешение, е фактът, че ответникът Г. е
отчуждил дарените му от наследодателката имоти в полза на трето лице (неговата внучка
К. И.) с две последователни сделки, извършени в един и същ ден - дарение на 1/8
ид.ч. от процесните имоти и покупко- продажба на 5/8 ид.ч. от тях. Това
означава, че, към настоящия момент тези имоти не се намират в патримониума на
ответника. При такава хипотеза съдебната практика (Определение № 524 от
27.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3421/2015 г., I г. о., ГК, Решение № 655 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д. №
1475/2008 г., I г. о., ГК, Решение №
261746 от 11.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 16769/2019 г.) е категорична, че „…правата на възстановилия
запазената си част наследник се реализират чрез способите, предвидени в чл. 37 ЗН“, а
ако не са налице условията
за предявяване на иск по чл. 37 от ЗН,
имотът не може да се върне в наследството. В такъв случай възстановяването на
запазената част в натура е невъзможно, а вместо това следва да бъде извършено „…чрез паричния еквивалент на накърнението …“
(Решение № 150 от 25.11.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 1818/2016 г., II г. о., ГК). Настоящият казус е именно
такъв, тъй като наследството на Ц. е открито на 27.04.2017г., отчужденията са
извършени на 09.08.2018г., а исковата молба е вписана на 05.12.2018г., т.е. не
са налице условията за предявяване на иск по чл. 37 от ЗН.
Отделно
от това, налице е и съдебна практика (Решение № 34 от 26.02.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 6256/2014 г., II г. о., ГК), според която „във
всички случаи когато безвъзмездното разпореждане е извършено чрез договор за
дарение и с него не се изчерпва цялото имущество на наследодателя
/наследодателите/ преценката накърнена ли е запазената част се извършва след
като се образува и остойности наследствена маса по правилата на чл. 31 ЗН, а самото възстановяване - чрез намаляване на дарението
с паричната сума, необходима за допълване на запазената част на наследника със
запазена част, предявил иска или възражението, а не чрез обикновената дроб,
посочена като размер на запазената част в чл. 28 и чл. 29 ЗН“. Тази практика е пряко
относима към процесния казус, тъй като предметът на дарствено разпореждане от
11.02.2015 г. не изчерпва цялото имущество на наследодателката Ц..
Следователно, ако се
установи накърняване на запазените части на жалбоподателите, то следва да бъде
оценено в пари и отстранено чрез заплащане на паричната му равностойност, но не
и чрез дробна част от предмета на дарственото разпореждане.
Неоснователно жалбоподателите считат, че
отчуждаването на имотите в полза на трето лице е нищожно поради заобикаляне на
закона (чл. 26, ал. 1, предл. второ от ЗЗД, вр. чл. 33, ал. 1 от ЗС). Цитираната
от тях съдебна практика в този смисъл е преодоляна с постановяването на
Тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГК.
Според него, „когато с договор за дарение
се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на
трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена
впоследствие с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е
предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, няма заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1,
предл. второ ЗЗД“, т.е. точно
обратното на претендираното от жалбоподателите.
С
оглед гореизложеното, отчуждаването на процесните имоти от ответника Г. в полза
на третото лице К. И. е действително, и то препятства възможността за възстановяване
на евентуално накърнените запазени части на жалбоподателите от наследството на Ц.
Ц. в натура (т.е. чрез идеални части от тези имоти). Поради това, възстановяването
следва да се извърши чрез заплащане на паричния еквивалент на накърнението.
Неоснователно
жалбоподателите претендират, този паричен еквивалент да се определи съобразно
стойността на имотите към момента на откриване на наследството. Съгласно
разпоредбата на чл. 31 от ЗН, стойността на недвижимите имоти към този момент е
релевантна само за остойностяване на наследствената маса, но не и за размера на
възстановяването. От друга страна, съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗН, в случай, че
възстановяването на запазената част от наследството се извършва не в натура, а
чрез парична равностойност (както в настоящия случай), възмездяването на наследника се извършва според цената по време на
намаляването. В този смисъл са както цитираната по- горе съдебна практика (Решение № 150 от 25.11.2016 г. на ВКС по гр. д. №
1818/2016 г., II г. о., ГК, Решение
№ 261746 от 11.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 16769/2019г.), така и друга
такава, постановена по казуси, аналогични на
настоящия - Решение № 209 от 29.04.2010
г. на ВКС по гр. д. № 1048/2009 г., II г. о., ГК и Определение № 474 от 28.09.2018 г. на ВКС по гр. д. №
773/2018 г., II г. о., ГК. Поради това, претенцията на жалбоподателите за
обезщетяването им по цени към откриване на наследството е неоснователна. Меродавна
е стойността към момента на намаляването – както е приел и районният съд.
Неоснователно
жалбоподателите оспорват извода на ЕПРС за излизане на източното разширение на
гаража извън границите на процесния УПИ, доколкото това обстоятелство се
установява от заключението по СТЕ. Ако жалбоподателите са считали заключението
за невярно или некомпетентно изготвено, те са имали възможността да го оспорят,
да поискат повторна експертиза или да ангажират други доказателства в подкрепа
на изгодните за тях твърдения, чието доказване е в тяхна тежест (арг. от чл.
154, ал. 1 от ГПК). След като, обаче, заключението не е оспорено и е прието без
забележки, а жалбоподателите не са посочили други доказателства за съответното
обстоятелство, те не могат да черпят аргументи в своя полза и в противоречие на
заключението единствено от хипотетични предположения за неправилност, неточност
или непълнота на последното.
Неоснователна
е и претенцията им за изключване от наследствената маса само на излизащата
извън границите на имота част от източното разширение на гаража с площ 8 кв.м.
По делото няма данни, дали тази част може да бъде реално отделена от останалата
част от източното разширение, нито дали то може да изпълнява функционалното си
предназначение и без нея. Доколкото тези обстоятелства също са изгодни за
жалбоподателите, доказването им е било в тяхна тежест, но такова не е
проведено. Същевременно, от заключението на в.л. Н. се установява по- скоро
обратното, а именно – че източното разширение „ … представлява едно голямо
помещение … в което има обзавеждане, характерно за дневна с кухненски бокс, но
има и такова, характерно за работилница“.
Основателно,
обаче, е възражението на жалбоподателите срещу изключване на източното разширение
на гаража от наследствената маса по чл. 31 от ЗН. Видно от заключението на в.л.
Н., това разширение по същество представлява пристройка, която не е
самостоятелен обект на собственост, а е приращение към гаража и е функционално
свързана с него. По този въпрос съдебната практика (напр. Решение № 137 от
17.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3954/2008 г., II г. о., ГК, Определение № 326
от 19.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 576/2020 г., II г. о., ГК, Определение №
430 от 4.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3837/2019 г., IV г. о., ГК, Решение № 61
от 13.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 291/2011 г., I г. о., ГК, Решение № 173 от
26.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2013 г., I г. о., ГК, Решение № 885 от
23.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4109/2007 г., I г. о., ГК) е категорична, че
разпоредбата на чл. 92 от ЗС намира приложение само когато постройката
представлява самостоятелен обект по строителните правила и норми, но, ако не е
такъв обект, собствеността върху нея се определя по правилата на чл. 97 или чл. 98 ЗС, следвайки правния режим на главната вещ, към
която се присъединява. Следователно, разполагането на част с площ 8 кв.м. от
тази пристройка върху чужд (общински) поземлен имот не обуславя придобиването
нито на пристройката, нито на частта с площ 8 кв.м., от страна на общината в
качеството й на собственик на терена за озеленяване по реда на чл. 92 от ЗС.
Вместо това, по реда на чл. 97 и 98 от ЗС, източната пристройка към гаража
принадлежи на собственика на последния, тъй като е функционално свързана с
него. Това означава, че пристройката, бидейки част от гаража, е била и част от
имуществото на наследодателката Ц. към момента на откриване на нейното
наследство (27.04.2017г.). Поради това и по аргумент от чл. 31, изр. първо от ЗН, тя следва да се включи в наследствената маса по този нормативен текст.
Горните съображения
не опровергават извода на районния съд за накърняване на запазените части на
жалбоподателите от наследството на Ц., тъй като предмет на накърняващото
дарение е и процесният гараж ведно с всички присъединени към него
несамостоятелни вещи, независимо дали те са описани в титула за собственост или
не. Или казано по друг начин, източното разширение на гаража не е такава част
от имуществото на наследодателката, която остава в нейното наследство след дарствената
сделка и която би била наследена от жалбоподателите и ответника съобразно
наследствените им квоти (за разлика напр. от земеделските земи), а точно
обратното – то е част от дарствената сделка, с която се накърняват запазените
части на жалбоподателите от същото наследство, и с която се облагодетелства
въззиваемият. Съответно, то не уголемява свободното наследствено имущество, от
което наследниците със запазена част биха могли да попълнят последната, а
добавянето му към предмета на увреждащото ги дарение допълнително увеличава
процента на нейното накърняване.
Поради това настоящият съдебен състав споделя
частта от съображенията и изчисленията, изложени на стр. 2 от въззивната жалба,
съобразно които, паричният еквивалент на накърнението, с което следва да бъде
възстановена запазената част на жалбоподателите, се изчислява въз основа на
пазарната стойност на имотите към настоящия момент (стойност на УПИ – 52400лв.;
стойност на жилищната сграда – 37200лв.; стойност на гараж с две пристройки –
23600 + 12200 = 35800лв.), т.е. общо 125400лв. Съответно, притежаваните от Ц.
идеални части - предмет на дарението са 5/8 ид.ч. от тази стойност, или
78375лв. Освен това, обаче, наследодателката е притежавала и ¼ ид.ч. от
земеделски земи на обща стойност 3028лв., т.е. допълнително имущество на
стойност 757лв. Същевременно, запазената част на трите деца на наследодателката
Ц. е общо 2/3 от нейното имущество, респ. 2/9 от него за всяко от децата, или ((78375+757))*2/9=17584,89лв. Разполагаемата
част е 1/3, т.е. в стойностно изражение (78375+757)/3=26377,33лв.
Дареното имущество е на стойност 78375 лв.
което означава, че дарението превишава разполагаемата част с 78375-26377,33=51997,67лв. Извън
дарственото разпореждане е останало имущество на стойност 757 лв. (1/4 от
земеделските земи), което се наследява от трите деца на Ц. (страни в настоящото
производство) при равни квоти, т.е. всяко от децата получава по 1/3 от това
имущество или сумата 252,33лв. в стойностно изражение. За допълване на размера на
запазената част на всеки от жалбоподателите (17584,89лв.)
е необходимо имущество на стойност 17584,89-252,33=17332,56лв. Това означава,
че процесното дарение следва да се намали с 2*17332,56 лв., която сума е необходима
за допълване на запазените части на Е. С. и Д.Ц. (в размери от по 17584,89лв.) от
наследството на Ц. Ц.. Съответно, облагодетелстваният от дарението въззиваем С.Г.
следва да бъде осъден да заплати на всеки от ощетените жалбоподатели сума в
размер на 17332,56лв., или общо 34665,12лв. С обжалваното първоинстанционно
решение дарението вече е намалено с част от тази сума в размер на
2*15763,89=31527,78лв., а с допълнителното решение от 26.08.2020г. (което не е
обжалвано) ответникът е осъден да заплати на ищците суми от по 15763,89лв. – за
възстановяване на накърнените им запазени части от наследството на Ц. Ц..
Поради това, с настоящото решение, дарението следва да се намали с още
(17332,56-15763,89)*2=1568,67*2=3137,34лв., а въззиваемият – да бъде осъден да
заплати на всеки от жалбоподателите по още 1568,67лв. освен вече присъдените им
от районния съд – за възстановяване на накърнените им запазени части от
наследството на Ц. Ц..
Във връзка с
начина на изчисляване на дължимите суми, съдът препраща към изложените по- горе
мотиви, според които възстановяването на запазената част не следва да се
извършва по цени към момента на откриване на наследството, а по цени към
момента на намалението (т.е. към настоящия момент). Поради това не следва да се
уважава претенцията в обратен смисъл от първия абзац на стр. 3 от въззивната
жалба.
Също така следва да се отбележи, че неправилно
жалбоподателите изчисляват необходимата сума за възстановяване на запазените им
части в размер от 17416,67лв. въпреки по принцип правилното използване на стойността
на имотите към настоящия момент. Неправилността на крайния резултат се обуславя
от факта, че извършените във въззивната жалба изчисления не са съобразени притежаваните
от наследодателката земеделски земи, които не са били предмет на атакуваното в
настоящото производство дарение, и от които всеки от нейните наследници
получава дял на стойност 252,33лв.
ІV.
По разноските
С оглед изхода на делото и
направено в този смисъл искане, в полза на жалбоподателите следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, пропорционално на уважената
част от жалбата. Такива се установяват в размер на 1200 лв. – адвокатско
възнаграждение и 50 лв. – държавна такса. Основателно, обаче, е възражението на
въззиваемия за прекомерност на адвокатското възнаграждение. При защитаван
материален интерес във въззивното производство от 2*(17689-15763,89)=3850,22лв.,
минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2
от НМРАВ е в размер на 300+0,07*2850,22=499,52лв. Следва да се има предвид, обаче, че всяка страна има
право да избере такъв адвокат, за когото счита, че по най- добър начин би
защитил интересите й, като не може да се очаква, той задължително да оценява
труда си по минималните цени от НМРАВ. Възможно и нормално е, с оглед
предоставяното качество на услугата, адвокатът
да изисква по- високо възнаграждение за своя труд, в известни граници. Според
настоящия съдебен състав, с оглед актуалния стандарт на живот в страната и
определените минимални възнаграждения, такава граница е 50% над размера,
определен с цитираната по- горе Наредба, доколкото не става въпрос за строго
специфични казуси, респ. за уникална квалификация на адвоката. В случая тази
граница е 749,27лв., поради което възнаграждението следва да бъде
редуцирано до този размер. Съответно, въззиваемият следва да заплати на
жалбоподателите (17332,56/17689)*(749,27+50)=783,16лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Решение №
29/21.02.2020г., постановено по гр.дело
№ 1019 по описа РС- гр. Елин Пелин за 2018 г., като:
-
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 30 от ЗН, запазената част на Е.П. Б. – С. с ЕГН ********** от наследството на Ц. М.
Ц. с
ЕГН **********, накърнена с дарствено разпореждане от
11.02.2015 г., извършено от наследодателката Ц. Ц. в полза на С.П.Г. с ЕГН **********,
със сумата 1568,67 лв., представляваща разлика над вече определения
от ЕПРС размер от 15763,89 лв. и действителния такъв от
17332,56 лв., и ОСЪЖДА С.П.Г. с ЕГН **********,
да заплати на Е.П.
Б. – С. с ЕГН ********** сумата 1568,67 лв.,
представляваща разликата над вече определения от ЕПРС
размер от 15763,89 лв. на накърнената запазена част на Е.П. Б. – С. от
това наследство и действителния такъв от 17332,56лв.
-
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 30 от ЗН, запазената част на Д.П.Ц. с ЕГН ********** от наследството на Ц. М.
Ц. с
ЕГН **********, накърнена с дарствено разпореждане от
11.02.2015 г., извършено от наследодателката Ц. Ц. в полза на С.П.Г. с ЕГН **********,
със сумата 1568,67 лв., представляваща разликата над вече
определения от ЕПРС размер от 15763,89 лв. и действителния такъв от
17332,56 лв., и ОСЪЖДА С.П.Г. с ЕГН **********,
да заплати на Д.П.Ц.
с ЕГН ********** сумата 1568,67
лв., представляваща разликата над вече определения от ЕПРС
размер от 15763,89 лв. на накърнената запазена част на Д.П.Ц. от
това наследство и действителния такъв от 17332,56лв.
ОСЪЖДА
на С.П.Г. с ЕГН ********** да заплати на Е.П. Б. – С.
с ЕГН ********** и Д.П.Ц. с ЕГН **********, сумата 783,16лв. – разноски във въззивното производство.
Решението
може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от
него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.